What do you think?
Rate this book
Три пиеси
Преплитането между виртуално и реално в трите драматургични текста спомага за предаването на усещането за бавно изчезване на човешкото и за болезненото наличие на отчуждение и тъга. Тук ще откриете както свободна игра и иронично прекрояване на традицията, така и овладяно, уверено, концентрирано и изчистено в лаконичността си писане.
И все пак, твърдят пиесите, животът би могъл да бъде нещо повече от игра на думи или размяна на отработени по алгоритъм реплики.
Стефан Иванов
И все пак, твърдят пиесите, животът би могъл да бъде нещо повече от игра на думи или размяна на отработени по алгоритъм реплики.
Стефан Иванов
Paperback
Published December 7, 2018
1 person is currently reading
9 people want to read
About the author
Нинко Кирилов
11books31followersНинко Кирилов е роден през 1983 г. във Видин. Завършва Софийски университет "Св. Климент Охридски", специалност "Журналистика", през 2007 г. Живее от писане.
Според сп. Програмата с текстовете си "се е насочил право към висшия ешелон на младата българска литература", а Offnews го определят като "един от най-обещаващите автори в съвременната българска проза".
Според сп. Програмата с текстовете си "се е насочил право към висшия ешелон на младата българска литература", а Offnews го определят като "един от най-обещаващите автори в съвременната българска проза".
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 2 of 2 reviews
Read
February 9, 2021 Светът в “Три пиеси� на Нинко Кирилов (изд. Black Flamingo, 2019), е свят, в който диалогичността се е разпаднала на бъбриви монолози. Да, тези пиеси са някак особено, болезнено приказливи, колкото и да е странно да се каже това за жанр, в който диалогът е всичко, но именно това ни позволява да усетим говоренето в съвременния свят, включително виртуалния, едновременно като патология и компенсаторен механизъм на затворили се в себе си съзнания. Като нещо, което трябва да замаскира промеждутъците в този атомизиран, отчужден, все по-самотен свят - такъв какъвто го вижда авторът.
Трите пиеси в сборник се въртят около отношенията в съвременни двойки - и случили _се, и _неслучили се - статут, който непрекъснато е поставян под съмнение. Защото какво изобщо е осъществена двойка? Коя близост е легитимна? В кой свят - реалния или виртуалния - имаме повече възможности да бъдем автнтични и сродни на себе си и другия?
В първата и най-дълга пиеса - “Концерт за струнни инструменти в ре минор� Лир и Лира отдавна живеят заедно, стигнали са в отношенията си до това той да “иска� да се самоубия заради нея и не мога да се самоубия пак заради нея�, а тя - да възприема като противно феминизиране неговата доброта, любезност и внимание и да копнее да предизвика у него грубостта, насилието и хищничеството, които свързва с проявлението на мъжкото.
Този антифеминистичен дух и инициираният от самата героиня сексизъм изпълват цялата творба. Тук само правя вметката, че според първата международна дефиниция на сексизма, приета от Съвета на Европа, „обикновения� сексизъм е част от един континуум на насилие�. На фона на ширещото се насилие над жените представената в пиесата психология на връзката звучи като негово опасно рационализиране и оправдание; нещо повече - като нещо, за което жените сами настояват, а мъжете, искат или не, трябва да предоставят.
В пиесата именно жените, като Лира, са тези, които мечтаят и молят за упражняване на власт и насилие над тях, защото смятат, че така ще могат да усетят женствеността си, да възбудят страстта си и да “освежат� отношенията си. Познатият израз, че “женит� сами си го просят�, тук е буквализиран: Лира моли Лир да й удари (чувствен) шамар и търси начини да го предизвика - така, както дълбоко травмирани хора си нанасят разрези, за да почувстват� (тук може да се сложи различна дума). Жените изглежда сами делегират изборите си на мъжа, сами го учат, че посегателствата и ревността към тях са всъщност доказателства за любовта към тях.
Прочетете продължението на ревюто тук:
Трите пиеси в сборник се въртят около отношенията в съвременни двойки - и случили _се, и _неслучили се - статут, който непрекъснато е поставян под съмнение. Защото какво изобщо е осъществена двойка? Коя близост е легитимна? В кой свят - реалния или виртуалния - имаме повече възможности да бъдем автнтични и сродни на себе си и другия?
В първата и най-дълга пиеса - “Концерт за струнни инструменти в ре минор� Лир и Лира отдавна живеят заедно, стигнали са в отношенията си до това той да “иска� да се самоубия заради нея и не мога да се самоубия пак заради нея�, а тя - да възприема като противно феминизиране неговата доброта, любезност и внимание и да копнее да предизвика у него грубостта, насилието и хищничеството, които свързва с проявлението на мъжкото.
Този антифеминистичен дух и инициираният от самата героиня сексизъм изпълват цялата творба. Тук само правя вметката, че според първата международна дефиниция на сексизма, приета от Съвета на Европа, „обикновения� сексизъм е част от един континуум на насилие�. На фона на ширещото се насилие над жените представената в пиесата психология на връзката звучи като негово опасно рационализиране и оправдание; нещо повече - като нещо, за което жените сами настояват, а мъжете, искат или не, трябва да предоставят.
В пиесата именно жените, като Лира, са тези, които мечтаят и молят за упражняване на власт и насилие над тях, защото смятат, че така ще могат да усетят женствеността си, да възбудят страстта си и да “освежат� отношенията си. Познатият израз, че “женит� сами си го просят�, тук е буквализиран: Лира моли Лир да й удари (чувствен) шамар и търси начини да го предизвика - така, както дълбоко травмирани хора си нанасят разрези, за да почувстват� (тук може да се сложи различна дума). Жените изглежда сами делегират изборите си на мъжа, сами го учат, че посегателствата и ревността към тях са всъщност доказателства за любовта към тях.
Прочетете продължението на ревюто тук:
December 1, 2020
Брилянтно :)
Displaying 1 - 2 of 2 reviews
Can't find what you're looking for?
Get help and learn more about the design.