What do you think?
Rate this book
Драконче #2
Царска заръка
Приключението, започнато в „Д� пробудиш драконче�, продължава!
Змейската щерка Верена се оказва най-търсената личност от десет века насам. Царски джамач иска да я представи на Симеон I. Секретните служби на няколко държави също се интересуват от тайнственото момиче без документи и без официално регистрирано минало. Късметът да познаваш жива змеица се оказва източник на неприятности за приятелите на Радослав...
... който също е изчезнал на път към Долната Земя на своята любима.
Всеки има собствена царска заръка � да осъществи съдбата си.
Змейската щерка Верена се оказва най-търсената личност от десет века насам. Царски джамач иска да я представи на Симеон I. Секретните служби на няколко държави също се интересуват от тайнственото момиче без документи и без официално регистрирано минало. Късметът да познаваш жива змеица се оказва източник на неприятности за приятелите на Радослав...
... който също е изчезнал на път към Долната Земя на своята любима.
Всеки има собствена царска заръка � да осъществи съдбата си.
240 pages, Paperback
First published January 1, 2001
6 people are currently reading
63 people want to read
About the author
Николай Теллалов
33books62followersNikolay Tellalov was born in 1967 in Sofia. From 1975 to 1984, he lived in the former USSR. In 1987, he enrolled at the Sofia Higher Institute of Chemical Technology, studying toward a B.Sc. in Chemistry; he dropped out in 1994. Later, he went through a variety of professions: a construction worker, a bank security guard, a postman, a baker, a bookseller, a carpenter. From 2001 to 2005, he worked as an editor at Kvasar Publishing House. Currently, he is a freelance translator from and into Russian.
Tellalov’s first publication was the novella �Да пробудиш драконче� (“To Wake a Dragon Girl�) (1998), a contemporary fairy tale about the love between a human youth and a half-zmey girl, interweaving elements of Bulgarian mythology and history with realistic literature. It grew into the Zmey Cycle, so far consisting of the novels �Царска заръка� (A Royal Decree) (2001), �Пълноземие� )Full Earth) (2003) и �Слънце недосегаемо� (Sun Untouchable) (2009). “To Wake a Dragon Girl� has had three paper editions and an electronic one; in 2000, it was voted by Bulgarian SF fandom as the second best Speculative Fiction Book of the 1990s. A similar vote declared A Royal Decree the Best Speculative Fiction Book of 2001, and Full Earth was included in the curriculum of the United World College of the Adriatic in 2004 and 2005.
Besides the Zmey Cycle, Tellalov has had a novel and a short story collection published. �10 на минус девета� (10 to the Power of -9) (2007) describes a future dominated and shaped by nanotechnology. „Ангел� пазители� (Guardian Angels) (2008) collects the eponymous novella and a number of short stories. Over the past ten years, Tellalov’s stories and novelettes have appeared in various Bulgarian anthologies and magazines. His foreign publications include Russian translations of a novella („Короната на мравките�) (2005) and several short stories (2008).
Ако предпочитате на български - заповядайте в статията за в БГ-Фантастика.
Tellalov’s first publication was the novella �Да пробудиш драконче� (“To Wake a Dragon Girl�) (1998), a contemporary fairy tale about the love between a human youth and a half-zmey girl, interweaving elements of Bulgarian mythology and history with realistic literature. It grew into the Zmey Cycle, so far consisting of the novels �Царска заръка� (A Royal Decree) (2001), �Пълноземие� )Full Earth) (2003) и �Слънце недосегаемо� (Sun Untouchable) (2009). “To Wake a Dragon Girl� has had three paper editions and an electronic one; in 2000, it was voted by Bulgarian SF fandom as the second best Speculative Fiction Book of the 1990s. A similar vote declared A Royal Decree the Best Speculative Fiction Book of 2001, and Full Earth was included in the curriculum of the United World College of the Adriatic in 2004 and 2005.
Besides the Zmey Cycle, Tellalov has had a novel and a short story collection published. �10 на минус девета� (10 to the Power of -9) (2007) describes a future dominated and shaped by nanotechnology. „Ангел� пазители� (Guardian Angels) (2008) collects the eponymous novella and a number of short stories. Over the past ten years, Tellalov’s stories and novelettes have appeared in various Bulgarian anthologies and magazines. His foreign publications include Russian translations of a novella („Короната на мравките�) (2005) and several short stories (2008).
Ако предпочитате на български - заповядайте в статията за в БГ-Фантастика.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 12 of 12 reviews
August 3, 2019
За мен и "Царска заръка" са една книга. Първата е въведението, което ни запознава с главните герои на поредицата "Драконче", а втората е скок във вселената на Николай Теллалов. Защото поне според мен основната му цел е именно да създаде една пълноценна приказно-фантастична вселена, населена със същества от българската митология и българската реалност от 90-те години.
Историята изглежда подобна на тази в предишната книга - момиче среща необикновено момче, влюбват се и после се появява екшън елементът. Но при Телалов човек не може да подхожда с прекалено твърди очаквания. Този път героите са различни. Също толкова добре развити, но не всички са толкова симпатични, а за някои ще трябва доста да почетете преди да си формирате мнение. А и действието е доста повече отколкото в "Да пробудиш драконче". Почти правата нишка на Радослав и Верена тук започва да се преплита с нови герои и различни истории.
Става интересно. Дотолкова, че за пръв път от поне 15 години се хванах да дочитам "само още една глава" до към 2 ч. през нощта. Няколко нощи поред.
Разбира се, има шанс книгата да не ви хареса, особено ако не си падате по понякога мудните лирично-философски отклонения или се дразните на неспособността на някои герои да мислят логично. Но има шанс и да се влюбите в нея, ако дадете на автора време да ви даде всички парчета от мозайката на историята, защото той наистина умее да оставя бели петна почти до последния момент.
А като приключите, прочетете всички послеписи и дръжте под ръка. Може да ви се прииска да продължите веднага, защото "Драконче" не е толкова поредица, колкото един роман, издаден по стечение на обстоятелствата на четири части.
Историята изглежда подобна на тази в предишната книга - момиче среща необикновено момче, влюбват се и после се появява екшън елементът. Но при Телалов човек не може да подхожда с прекалено твърди очаквания. Този път героите са различни. Също толкова добре развити, но не всички са толкова симпатични, а за някои ще трябва доста да почетете преди да си формирате мнение. А и действието е доста повече отколкото в "Да пробудиш драконче". Почти правата нишка на Радослав и Верена тук започва да се преплита с нови герои и различни истории.
Става интересно. Дотолкова, че за пръв път от поне 15 години се хванах да дочитам "само още една глава" до към 2 ч. през нощта. Няколко нощи поред.
Разбира се, има шанс книгата да не ви хареса, особено ако не си падате по понякога мудните лирично-философски отклонения или се дразните на неспособността на някои герои да мислят логично. Но има шанс и да се влюбите в нея, ако дадете на автора време да ви даде всички парчета от мозайката на историята, защото той наистина умее да оставя бели петна почти до последния момент.
А като приключите, прочетете всички послеписи и дръжте под ръка. Може да ви се прииска да продължите веднага, защото "Драконче" не е толкова поредица, колкото един роман, издаден по стечение на обстоятелствата на четири части.
May 21, 2020
След „Д� пробудиш драконче� нямах търпение да се върна отново при Верена и Дичо... и може би точно затова „Царска заръка� не успя да ме спечели напълно. Липсваха ми и те, и отношенията им, и закачливо-сериозните им разговори...
Тази част върви по-спокойно, по-философски, надгражда атмосферата и гъмжи от исторически препратки. За жалост Витан, със своята принципност, скованост (добре де, и архаичен говор ;), не ми беше баш по вкуса. А като добавим и манията му за величие... Тъкмо започна да се очовечва, и книгата взе, че свърши.
Зако беше любимият ми персонаж тук, сигурно защото през цялото време се чувстваше изгубен, препил и не на място. Как да не се идентифицира човек? :)
Също както и в предната книга, финалните страници изобилстват от екшън, което ми дойде добре след доста обяснителното и протяжно на места повествование. Подозирам обаче, че по-заинтересуваните от история ще останат във възторг от разходката през вековете � просто мен ме улучи в неподходящ момент.
Като цяло оценката ми клони към 3.5 звезди, но закръглям, защото това е само брънка от веригата � и мисля, че бих могла напълно да я оценя, чак след като прочета � и осмисля � цялото.
Тази част върви по-спокойно, по-философски, надгражда атмосферата и гъмжи от исторически препратки. За жалост Витан, със своята принципност, скованост (добре де, и архаичен говор ;), не ми беше баш по вкуса. А като добавим и манията му за величие... Тъкмо започна да се очовечва, и книгата взе, че свърши.
Зако беше любимият ми персонаж тук, сигурно защото през цялото време се чувстваше изгубен, препил и не на място. Как да не се идентифицира човек? :)
Също както и в предната книга, финалните страници изобилстват от екшън, което ми дойде добре след доста обяснителното и протяжно на места повествование. Подозирам обаче, че по-заинтересуваните от история ще останат във възторг от разходката през вековете � просто мен ме улучи в неподходящ момент.
Като цяло оценката ми клони към 3.5 звезди, но закръглям, защото това е само брънка от веригата � и мисля, че бих могла напълно да я оценя, чак след като прочета � и осмисля � цялото.
December 25, 2023
Всъщност съм впечатлена и смятам че е дори по-добра от първата; 4.5 само че аз не закръглям
May 30, 2018
Ревюто в
Хмм, обективно погледнато, "Царска заръка" май ми хареса повече от "Да пробудиш драконче", но по-ниската оценка е задето непрекъснато чаках да се появят Радослав и Верена, или поне да разбера какво се е случило с тях.
Е, да знаете от мен - от тази книга няма да получите това.
Като изключим, че потъпка надеждите ми за бойна екскурзия на долната земя и среща с дракони а ла "Запознай се с нашите", и ме сблъска с цял нов сет герои, които трябваше тепърва да опознавам и харесвам... "Царска заръка" бе всъщност много хубава.
Оставаме си твърдо на Горната земя, и се занимаваме с нова двойка главни герои - Витан и Елица, както и с други Дичови приятели. Витан е буквално рицаря на бял кон, пратен през вековете да търси Верена. Освен това е супер миличък и е много лесно да го заобича човек. В началото много ми се искаше и той да се окаже змей - най-вече в момента, когато се разбра, че е работил в баничарница - просто защото образът на змей до фурната да наглежда баничките е безценен за мен. Начинът му на говорене беше заимстван от Йода, но си оставаше винаги разбираем, и просто те кара да искаш да имаш зад кого да се промъкнеш, да гушнеш, и да кажеш "Обич ми". Елица беше приятен персонаж, но не успя да изпъкне по някакъв начин. Мисля, че просто не ѝ беше обърнато достатъчно внимание, не за друго. Въпреки това, ако гледам на тях сумарно, Витан х Ели > Дичо х Верена. Сори, Дичо.
Историята тук се върти все около държавни дела - Царската заръка на Витан да издири Верена, и по-скучните правителствени разследвания, но не беше скучно. Всъщност пак имаше доста екшън, наблъскан в последните страници, включително и в Послеписа - да не се бърка с Епилога, защото книгата има и двете. (Мдам...)
И така, "Царска заръка" бе не точно допълнение на първото "Драконче, но по-скоро другата страна на монетата. Беше порядъчно вълшебно-интересна, преплиташе миналото със сегашното, модерното с митологичното, и беше с дори по-интригуващи герои. Но (отново!) супер отворения край и оплакването, което внесох още в началото на ревюто ме ядосаха първия път, когато я четях, и ме накараха да дам 4 звездички. Надявам се вече в "Пълноземие" линиите на всички герои, които срещнахме дотук да се преплетат, и да ми дадат чувството, че се случва нещо значимо. Честно казано, съдейки по анотациите, не знам как ще стане това, но ще чакам автора да ме изненада.
П.П. Зелевата супа с яйце на Елица все още ме озадачава.
Хмм, обективно погледнато, "Царска заръка" май ми хареса повече от "Да пробудиш драконче", но по-ниската оценка е задето непрекъснато чаках да се появят Радослав и Верена, или поне да разбера какво се е случило с тях.
Е, да знаете от мен - от тази книга няма да получите това.
Като изключим, че потъпка надеждите ми за бойна екскурзия на долната земя и среща с дракони а ла "Запознай се с нашите", и ме сблъска с цял нов сет герои, които трябваше тепърва да опознавам и харесвам... "Царска заръка" бе всъщност много хубава.
Оставаме си твърдо на Горната земя, и се занимаваме с нова двойка главни герои - Витан и Елица, както и с други Дичови приятели. Витан е буквално рицаря на бял кон, пратен през вековете да търси Верена. Освен това е супер миличък и е много лесно да го заобича човек. В началото много ми се искаше и той да се окаже змей - най-вече в момента, когато се разбра, че е работил в баничарница - просто защото образът на змей до фурната да наглежда баничките е безценен за мен. Начинът му на говорене беше заимстван от Йода, но си оставаше винаги разбираем, и просто те кара да искаш да имаш зад кого да се промъкнеш, да гушнеш, и да кажеш "Обич ми". Елица беше приятен персонаж, но не успя да изпъкне по някакъв начин. Мисля, че просто не ѝ беше обърнато достатъчно внимание, не за друго. Въпреки това, ако гледам на тях сумарно, Витан х Ели > Дичо х Верена. Сори, Дичо.
Историята тук се върти все около държавни дела - Царската заръка на Витан да издири Верена, и по-скучните правителствени разследвания, но не беше скучно. Всъщност пак имаше доста екшън, наблъскан в последните страници, включително и в Послеписа - да не се бърка с Епилога, защото книгата има и двете. (Мдам...)
И така, "Царска заръка" бе не точно допълнение на първото "Драконче, но по-скоро другата страна на монетата. Беше порядъчно вълшебно-интересна, преплиташе миналото със сегашното, модерното с митологичното, и беше с дори по-интригуващи герои. Но (отново!) супер отворения край и оплакването, което внесох още в началото на ревюто ме ядосаха първия път, когато я четях, и ме накараха да дам 4 звездички. Надявам се вече в "Пълноземие" линиите на всички герои, които срещнахме дотук да се преплетат, и да ми дадат чувството, че се случва нещо значимо. Честно казано, съдейки по анотациите, не знам как ще стане това, но ще чакам автора да ме изненада.
П.П. Зелевата супа с яйце на Елица все още ме озадачава.
November 1, 2015
По някаква причина ми хареса повече от първата. Урока по история преди края ми дойде горница, но пък добре балансирания екшън компенсира. Витан определено е интересен персонаж пък макар и малко твърде сложен. За сметка на това в Елица няма нищо сложно и дори, някак, на нея сякаш не е обърнато достатъчно внимание и човек започва да се чуди защо Витан я обича. Имам подозрения, че в един по-реален свят тази обич е породена от навик и любовта му към онази Елица, която така и не го дочакала.
January 6, 2023
Във втората книга от поредицата "Драконче" не виждаме какво е развитието на историята за Верена и Дичо, а получаваме повече плътност на света, създаден от Николай Теллалов. Проследяваме историите на "странични" герои, които са преплетени със съдбата на България и змеицата. Има и екшън, има и драма.
Заслужени 5 звезди и веднага започвам следващата книга!
Заслужени 5 звезди и веднага започвам следващата книга!
December 30, 2017
Достоен край на моята книжна 2017.
January 5, 2024
Прекалено много старобългарски изрази. Искаше ми се да се продължи разказът за Елица и Дичо, но уви не се получи. Все пак добре са навързани събитията, но не е моето.
This entire review has been hidden because of spoilers.
February 6, 2015
Интересно, не колкото "Да пробудиш драконче", но все пак ми хареса. Добра идея е развитието на част от второстепенните герои от "Дракончето", но сякаш авторът е искал да каже твърде много неща за твърде кратко време и остава усещането за нещо липсващо.
Екшънът във финалните сцени не ми допадна, както и в другата кни��а, но приемам, че това си е от мен.
Отворен финал и очакване за хубаво изживяване и със следващата част от поредицата.
Екшънът във финалните сцени не ми допадна, както и в другата кни��а, но приемам, че това си е от мен.
Отворен финал и очакване за хубаво изживяване и със следващата част от поредицата.
March 5, 2012
Чудесно продължение на Дракончето, което допълва историята с още едно важно действащо лице. За разлика от автора, аз бих разделил поредицата така:
01. Драконче и Заръка - книга 1, част 1-ва и 2-ра
02. Слънцето - книга 2
03. Пълноземие - книга 1 и 1/2, стои ми повече като допълнение на исторята
01. Драконче и Заръка - книга 1, част 1-ва и 2-ра
02. Слънцето - книга 2
03. Пълноземие - книга 1 и 1/2, стои ми повече като допълнение на исторята
October 6, 2014
Не ми допадна. Прекалено много ми напомни на "Аз, грешният Иван" на Николай Светлев, излязла година преди тази книга. Като се има предвид, че въпросният роман на Светлев също не ми хареса особено, резултатът е ясен.
January 3, 2021
Страхотна книга! Истински шедьовър! Прочетох я с желание, наслада и на един дъх! Нямам търпение да започна следващата книга!
И днес от 21 часа предстои мачът от Първа лига между Септември София и ЦСКА София.
И днес от 21 часа предстои мачът от Първа лига между Септември София и ЦСКА София.
Displaying 1 - 12 of 12 reviews
Can't find what you're looking for?
Get help and learn more about the design.