В начало училище е организиран курс по баскетбол. Амбициозния треньор старателно подбира играчите, готови да изпълнят и най-абсурдните му команди. След като закъсняват обаче две момченца се оказват извън отбора. Така започва „войнат� на таралежите�. С много изобретателност и хитрост, те успяват да си направят собствено баскетболно игрище и дори да организират турнир.
Мориц и Марко сливат имената си в едно, съставено от първите три букви на всеки � и става Мормареви. Братя вероятно вземат от Братя Грим. Мориц Йомтов е роден в София (1921 г.) и е десет години по-голям от Марко Стойчев, роден във Варна, но винаги живял в София. Мориц завършва Американския колеж и следва химия, Марко завършва Английска филология. Животът ги събира през 1953 година в Българското национално радио � редакция „Предавания за чужбина�, където Мориц вече е стар вълк, а Марко едва начева първата си работа. От тогава до смъртта на Мориц в Израел през 1992 година те са неразделни и пишат почти всеки ден заедно. Не смятали да пишат за деца. "Нас винаги са ни интересували съвременните проблеми и като хумористи сме търсили смешните явления в живота. Дълго време се опитвахме да намерим ъгъла, от който смешното изпъква най-ясно. Докато един ден открихме, че детската гледна точка е изключително удобна", пишат те. Днес детските им филми и книги са част от родната класика в киното и литературата. А артистичният им псевдоним е име на детски градини и ясли. (Мориц Йомтов (1921-1992) и Марко Стойчев (1931-2006))
Признавам си, прочетох тази книга отново воден предимно от носталгията към детството ми.
Добра е, но някак естествено остава в сянката на страхотния игрален филм и сериала направени по нея.
Децата-актьори са толкова талантливи и непринудени, че е абсолютно удоволствие да се гледа борбата им за извоюване на мечтаното баскетболно игрище. Има го филма в Youtube, не е лошо да се гледа от време на време. Там е и песента на бате Асен!
Неведнъж съм декларирал, че това е любимата ми детска книга. И сега си признавам, че съм истински щастливец. След като миналата година имах възможността да работя по новото издание на още една любима книга от младостта ми � “Бога�, беден� на Ъруин Шоу, сега се реализира друго мечтание � ново, достойно издание на шедьовъра на братя Мормареви. И в двата случая знаех, че твърдите корици са задължителни � и също както се случи с Шоу, който заживя нов живот, така и сега вярвам, че читателите ще оценят това решение. Защото тиксото е временно решение � а за мен да предадеш важна за теб книга на детето ти е нещо безценно. И е хубаво тази книга да е в привлекателен вид.
„Войнат� на таралежите� ми е невероятно любима детска книжка... Приключенията на Маляка и останалите деца са както супер забавни, така и много поучителни!
„Цел� три дни Тончо лъга Маляка, че е обявил гладна стачка и нищо не хапва. Маляка го води по два пъти на ден в сладкарница и го тъпка с боза и пасти. Това направо го разори. Когато вечерта на третия ден докараха керемиди за покрива на гаража, истината излезе наяве. Тончо си призна всичко, включително, че по време на гладната стачка на два пъти му е ставало лошо от преяждане.�
„Маляк� се опита да отвори колкото се може по-безшумно вратата. Дано успее да се вмъкне в кухнята без да го усетят! Тогава щяха да го питат само „Т� кога се върна?�. А ако го усетят още на входната врата, направо го питат къде е бил досега. В такива случаи първият миг от срещата с родителите е решаващ. Затова, когато се вмъкна в антрето, Маляка се постара да затвори безшумно след себе си външната врата. Уви, вратата на хола скръцна зад гърба му. Щом не му казаха веднага „т� ли си?�, значи положението е офсайд.�
„Добролюб беше също в шести клас. Порасна твърде различен от другите деца. Научи азбуката още на четири години, на пет години вече четеше братя Грим, а когато постъпи в първи клас, знаеше толкова много, че останалите деца в класа не го разбираха. Знаеш ли много, не те разбират � това беше първата философска сентенция на Добролюб.�
Ако помня нещо от посещенията при баба ми всяка събота и неделя, то това ще бъдат оранжевите корици на „Войнат� на таралежите� от братя Мормареви � една от малкото детски книжки, които можех да открия сред класическите томове и медицинските учебници. Макар поколението �91 да е малко или много вече отдалечено от времето на таралежовите войни, все пак този колоритен свят не ми беше чужд, не ми беше непознат тогава. Затова и появата на ново издание на романа под логото на издателство „Сиела� преди две седмици бе нетърпеливо очаквана, нетърпеливо искана...
Малко ме е срам да призная, че до този момент не бях гледала или чела „Войнат� на таралежите�. И то си е за съжаление наистина.
Сред цялата суматоха за построяването на игрището, писъците на Тончо „Пусн� ме, маа� на баба Гинка, сръдните на Стоименов, кавгите между Шайтанова и Худерова, Константинов, Ташев, възрастни полуслепи дядовци мерещи баби с баскетболни топки, започвам да се чудя кои всъщност бяха децата. Единствен глас на разума и съвестта на ученици и родители е Ана Добрева.
Изключително увлекателно четиво, макар и твърде кратко (искам още!). Няма друга така очарователна книга. Бих я нарекла даже магическа, защото малко след началото се озовах в моето собствено детство.
Нещо, което не ми се беше случвало преди.
За първи път успях наистина да се потопя в онзи толкова нетипичен вид сладка носталгия; не онзи, който те праща в двумесечна депресия, а този, който те кара да си кажеш „ах�!�,”спомня� си това, да!� и „ка� съм успяла да забравя въобще?�. Тази книга беше едно усмихнато пътуване във времето, нищо че е издадена поне десетилетие преди да се родя.
Много хора ще могат да се идентифицират с малките герои и техните щуротии, които на тази възраст никога не изглеждат като такива. На Братя Мормареви преди години бях чела само „Васк� да Гама� и помня, че много и се наслаждавах; жалко е само, че още тогава не обърнах внимание на останалите им книги.
Това, което ми направи огромно впечатление е ролята на съседите и авторите неминуемо спечелиха цялото ми уважение с това. Живеещ в типична кооперация, образа на по наше си забавно-избухливият съсед успява изключително правдоподобно да отрази и истинската роля на възрастните в очите на децата � или с нас, или против нас!
„Напред, в битката за правда и справедливост!�, бихме извикали и ние на тяхната възраст. И наистина, накъде дълбоко в мен, моето десетгодишно Аз шепнешком им приглася.
Невероятен роман! Отчитам като голяма грешка пропуска на тази книга като дете, въпреки, че четейки я сега може би я усетих още по-силно! Върна ме назад във времето и ме изпълни с толкова топлина и мили спомени от детството... Много забавна книга, може би най-забавната, която съм чела! Забавлявах се искрено, като по детски, смях се със сълзи и с всяка следваща страница книгата ми ставаше все по-любима.. Леко четиво, което те оттърсва от сивото ежедневие, изпълнено с грижи и стрес и те пренасява в онези отминали дни на детството, където "И най-тъмният облак има светло очертание" =)
Изненадана съм колко много ми хареса тази книга! Страхотна интерпретация на българската действителност и много увлекателна история :) Смяла съм се с глас! Препоръчвам за разтоварване от дебели учебници :) :) :)
Толкова забавна книга! На 30 години съм, не съм била пионер, не съм гледала и сериала, но адски много ми хареса тази книга. Смеех се с глас и според мен, книгата звучи много съвременно! Много бих искала да я дам на племенника ми, който е тийнейджър и ми е много интересно как ще я оцени :)
Може би трябваше по-рано да си припомня книгите на Братя Мормареви. Чел съм ги по веднъж, когато бях малък и съм запомнил някои от веселите ситуации и диалози. Явно междувременно са ме привличали повече филмовите продукции, но книгите са нещо друго. Започнах препрочитането с „Васк� да Гама от село Рупча� и, естествено, се запалих наново, все едно ми бяха понесени традиционните за някогашните сладкарници паста, баничка и боза. 😁 Това е леко сантиментален епизод, който обаче никак не промени погледа ми към естествената промяна в поколенията. Ако човек се замисли, детството си е детство � винаги има борба, неуспехи и вечно избуяващи мечти. „Войнат� на таралежите� („Сиела�, 2016) е още една приказка, но не само за деца, а за всички, които имат дързостта на посегнат към щастието си, независимо от постоянно прииждащите проблеми. Разбира се, тук се сблъскват мненията на родители и деца, има бурни недоволства от двете страни и последващите ги наказания, но това не спира живота и естествения път на нещата. Затова и книгите на Братя Мормареви все още имат влияние, могат да се намерят в книжарниците и всеки читател да изпита удоволствието от четенето им. (Продължава в блога: )
Къде са ми детските книжки...? Ето ги! Великите Братя Мормареви! Варненското дуо Марко Стойчев и Мориц Йомтов, без чиито сценарии българското кино просто нямаше да е същото, а детството на отминалите поколения вероятно щеше да си остане до голяма степен недокументирано. Прочетете ревюто на "Книжни Криле":
Изслушах половината книга в двора на квартално училище в няколко поредни вечери, като в паузите ритах с петокласници. Това са книгите - начин да си отново на 10!
Леле... Нямам думи😭😭..твърди 7�!!!! Толкова ХУБАВА книга!!! Смях се до сълзи с героите и размишлявах над проблемите им! Много е тъжно, че днес децата нямаме възможност да изживеем детството както те си го живеят!!!! Стойностни български книги е имало и продължава да има!!! Препоръчвам на всеки било то дете, или дори някой, който има нужда да изживее детските непринудени неволи и радости!!!!!
Изключително забавна, детска, непринудена... за таралежите на късния соц и техните битки. От днешни дни, в които децата са залепени за телефони, за мишки, за сензорни екрани, почти сраснали се с тях, битките и войната на тези таралежи изглеждат така архаични, далечни... отминали, неподправени, красиви времена.
И въпреки технологиите, въпреки променените времена, някои битки си остават - от борбата за добри бележки в училище, осигуряващи родителското благоволение, през смелите мечти за реализация, та до въпросите как да бъдат скрити белите...
Обичам "Войната на таралежите" ! Велика е!!! Новото издание с илюстрациите на Дамян Дамянов обаче е просто отвратително. Грозна корица, грозни герои, вътре грозни рисунки!
Не съм я чела като малка, но 'Войната на таралежите' се причислява към любимите ми книги. В днешно време трудно се намират книги изпълнени с толкова динамика и емоции. Нито една глава не ти е скучна, за всички герои научаваш по нещо, и никой не е просто спртист, или просто добър ученик. Само, горкия Тончо ми беше жално, че само го заплашваха с бой и го използваха.
А пък възрастните - такава карикатура на българския родител и бабите и дядовците. Едно време, домашното отношение е било съвсем друго.
Много нрави намерих които ми се иска да се бяха запазили от тогава, но за много се радвам, че вече не са толкова често явление.
Първа книга за Новата година.. Колко приятно беше отново да се върна в детските години!! Гледала съм филма безброй много пъти, но никога не бях чела книгата.. И макар, че я купих за сина си, не успях да устоя.. Оказа се, че филма е точно копие на книгата, припомних си култови фрази и много , много се смях.. Направо докато четох ми изскачаха лицата на героите, и физиономиите на Маляка, Добролюб, Ташев, дядото на Камен, класната Добрева... Страхотно емоционална книга..особено за нас, които израснахме в онези години..
Страхотна детска книжка! Направо не мога да повярвам че не съм я прочела като малка! Всички герои са интересно развити, дори и "лошите", характерите и разговорите им са точно като на реални деца; даже си мисля че може би авторите са прекарвали доста време наблюдавайки такива и са черпели вдъхновение от истинският живот. Книжка, близка до сърцето, която разръчква заспалите спомени за детството и училището, игрите, дори първата любов :) А сега с нетърпение ще гледам филма!
Ох, какво детство само! Какви житейски уроци! Истинска война на истински таралежи, имащи смелостта, търпението и ловкостта да преборят своите възпитатели. Виждаме и справедливи характери, виждаме и алчни такива, и наглед добри, до появяване на възможност за лична изгода. Всички деца са ми любими, но Добролюб особено. 'Дразнещ философ' или всичко онова, което един възрастен няма смелостта да бъде?! Тази книга трябва системно да се чете и то не от деца.
Чудесна книга. Признавам си, че не я бях чел, макар да съм гледал филма безброй пъти. Чете се на един дъх. Напред към следващата - „Васк� да Гама от село Рупча�!
Не можех да се въздържа, докато чета, да не си мисля за всичките потоци носталгия, която излива поколението на моите родители, по тези времена. Колко било честно и справедливо, как в училище тогава, пък сега, пък, пък... Е, малко отрезвяване би лъхнало от тази книга, но някак не ми се вярва много да подейства. Все ще се намерят контрааргументи. Но е факт, че някак промъкнала се през цензурата на социалистическата действителност, "Войната на таралежите" рисува един несправедлив свят, в който децата все още се борят за справедливост. Книгата не е оптимистична и колкото и да ме радва, защото в нея има много от моето детство, тя е историята на една обреченост. Убедена съм, че не случайно авторите я завършват по този начин - петното е дадено, но докато не видят там ограда, нали... и учителката се мести в друго училище. Дали защото се е оженила, или защото се опълчи на натиска родителски и директорски да се пишат високи оценки не за знания, а защото ще се получи нещо в замяна? Финалното изречение е синтезът на липсващия оптимизъм. Знам, че има още деца с такъв дух, но ми се ще да не им е толкова трудно. Само че и у мен няма голям оптимизъм. Иначе книгата е прекрасна.
This entire review has been hidden because of spoilers.
Вълнуващо е отново да прочета "Войната на таралежите", когато вече съм по-скоро в позицията на Добрева. Героите пак оживяват и увличат читателя в "геройските си бели". От странициге лъха и малко неизбежна носталгия по едно безгрижно отминало детство. Дано съвременните деца също пожелаят да се впуснат в приключението, разказано от братя Мормареви.
Първата книга от български автор (в случая автори), която прочетохме заедно с моята дъщеря (6 г.). Нейният извод беше, че "от нея може да се научи всичко". Аз пък се радвам, че се запозна с Маляка, Пантата, Камен и Добролюб и се надявам, че техните образите ще ѝ останат мили и свидни, така както са на мен. 🇧🇬❤️
Въпреки че съм изгледал три пъти целия сериал, чак сега седнах да прочета книжката. Чудесен роман! Чудя се как изобщо са я публикували някога, при положение, че показва наяве някои от най-съществените недостатъци на тоталитарния режим.