What do you think?
Rate this book
До Ада и назад
Антология на българския хорър.
436 pages, Paperback
First published January 1, 2011
2 people are currently reading
71 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 9 of 9 reviews
February 8, 2021
Имаше няколко разказа, които не бяха по мой вкус, но това не влияе на крайната ми оценка. Прочетох много стойностни творби - страхотен хорър, който спокойно може да се постави на едно ниво с доста от западните автори.
Бях приятно впечатлен от автори, които чета за сефте, а авторите, които вече познавам не ме разочароваха.
Корицата е сигурно най-добрата корица на българска книга за последните 20 години. "До Ада и назад" вече е станал легендарен сборник, а с времето само ще става по-търсен, като хубаво, отлежало вино.
Бях приятно впечатлен от автори, които чета за сефте, а авторите, които вече познавам не ме разочароваха.
Корицата е сигурно най-добрата корица на българска книга за последните 20 години. "До Ада и назад" вече е станал легендарен сборник, а с времето само ще става по-търсен, като хубаво, отлежало вино.
July 20, 2018
Много са авторите тук, затова смятам да пиша само за тези, които най-много са ме впечатлили. Като цяло съм много доволна от сборника. Ясно е, че имаше някои скучни неща, или някои не в жанра хорър (поне по мое мнение), които се чудех какво правят в антологията. Както и да е, приемам за нормално не всичко да ми хареса. Даже от един-два съм направо вбесена, но реших да не си губя времето с тях, ами да отдам почит на тези, които са ми заслужили овациите.
"Барбароса 2012" от Адриан Лазаровски - силно начало на сборника, като място на действието е България. Много подвеждащ разказ, умело построен и изпипан, браво! Направи ми впечатление как гневът, който изпитва героят, е направо осезаем.
"Краят на света" от Адриан Лазаровски - хитра уовка има и тук, макар че е една идея по-предвидим от предишния. Този път силната емоция беше от друг вид, отново ми направи впечатление как читателя опознава героя без почти персонажа да се появява. За самия разказ - извънземни на Земята... но не се самозалъгвайте, че ще четете нещо преекспонирано.
"Стариците" от Rogger Dojh - моето любимо произведение от сборника, което ще остане дълго с мен. Просто нямам набора от силни думи, с които да опиша този разказ. Стариците прекрачват границите на бруталното, а илюстрацията към разказа (от Петър Станимиров) е уловила прекрасно атмосферата и я допълва ужасяващо добре. Тук хем сърцето те свива, хем стомаха ти се обръща. Не знам този разказ да има аналог някъде другаде, честно!
"Бебето, което не плачеше" от Мартин Дамянов - лудият дядо ще разкаже история на едно момче... за красивата Поли и нейното бебе. Много увлекателна история, особено въздействаща най-вече в частта за сънищата на детето. Мрачна, а даже може и да те заболи, ако вкараш съпричастност към героинята.
"Тайните на гората" от Ивайло Иванов - Норвежката гора крие красота и опасности... срещнете се със Селма, разходете се наоколо. Само да знаете, че от тази гора не излиза никой, докоснал се до нейните тайни.
"Нова картина за г-н Фог" от Иван Атанасов - кратка, но въздействаща творба. Художникът трябва да бърза все пак, защото господин Фог не бива да чака. А картината трябва да е специална, специални неща трябват за нея...
"Марципан" от Иван Атанасов - много лудост тук, просто много. :D Но е толкова готино и свежо като идея и изпълнение, няма как да не радва. Не съм любител на марципана (то надали съм опитвала истински де), но след този разказ ще гледам на него с друго око. Не ми допадна само края със заглавията на вестниците, някак ми провалят чара на частния случай.
"Съдбата ни преследва" от Ерджан Бекир - история за затвор и по-специално един нов съкилийник. Много тъга има тук, драма, която трудно преглъщаш. Силна история от началото до края.
"Декември" от Петьо Ангелов - другото най-най-страхотно нещо в сборника. Това е една такава трудна за четене история, която ти присяда в гърлото. Много жестока. Вади на показ едни привидно простички човешки чувства, които са отвратително брутални в своята същност. "Декември" е от онези изключителни разкази, които ти се иска да не си чел, за да не си спомняш никога разтърсващите неща вътре...
"Нещото от кладенеца" от Александър Драганов - след голямата мъка малко да се разведрим. Много ми харесва тази комбинация, която я прави Драганов - започва с много хумор и по едно време те поставя по средата на хорър, изправен пред неподозирани ужаси. Още не се е настроил човек към смяната на чувствата, напълно шашнат от всичко.
"Барбароса 2012" от Адриан Лазаровски - силно начало на сборника, като място на действието е България. Много подвеждащ разказ, умело построен и изпипан, браво! Направи ми впечатление как гневът, който изпитва героят, е направо осезаем.
"Краят на света" от Адриан Лазаровски - хитра уовка има и тук, макар че е една идея по-предвидим от предишния. Този път силната емоция беше от друг вид, отново ми направи впечатление как читателя опознава героя без почти персонажа да се появява. За самия разказ - извънземни на Земята... но не се самозалъгвайте, че ще четете нещо преекспонирано.
"Стариците" от Rogger Dojh - моето любимо произведение от сборника, което ще остане дълго с мен. Просто нямам набора от силни думи, с които да опиша този разказ. Стариците прекрачват границите на бруталното, а илюстрацията към разказа (от Петър Станимиров) е уловила прекрасно атмосферата и я допълва ужасяващо добре. Тук хем сърцето те свива, хем стомаха ти се обръща. Не знам този разказ да има аналог някъде другаде, честно!
"Бебето, което не плачеше" от Мартин Дамянов - лудият дядо ще разкаже история на едно момче... за красивата Поли и нейното бебе. Много увлекателна история, особено въздействаща най-вече в частта за сънищата на детето. Мрачна, а даже може и да те заболи, ако вкараш съпричастност към героинята.
"Тайните на гората" от Ивайло Иванов - Норвежката гора крие красота и опасности... срещнете се със Селма, разходете се наоколо. Само да знаете, че от тази гора не излиза никой, докоснал се до нейните тайни.
"Нова картина за г-н Фог" от Иван Атанасов - кратка, но въздействаща творба. Художникът трябва да бърза все пак, защото господин Фог не бива да чака. А картината трябва да е специална, специални неща трябват за нея...
"Марципан" от Иван Атанасов - много лудост тук, просто много. :D Но е толкова готино и свежо като идея и изпълнение, няма как да не радва. Не съм любител на марципана (то надали съм опитвала истински де), но след този разказ ще гледам на него с друго око. Не ми допадна само края със заглавията на вестниците, някак ми провалят чара на частния случай.
"Съдбата ни преследва" от Ерджан Бекир - история за затвор и по-специално един нов съкилийник. Много тъга има тук, драма, която трудно преглъщаш. Силна история от началото до края.
"Декември" от Петьо Ангелов - другото най-най-страхотно нещо в сборника. Това е една такава трудна за четене история, която ти присяда в гърлото. Много жестока. Вади на показ едни привидно простички човешки чувства, които са отвратително брутални в своята същност. "Декември" е от онези изключителни разкази, които ти се иска да не си чел, за да не си спомняш никога разтърсващите неща вътре...
"Нещото от кладенеца" от Александър Драганов - след голямата мъка малко да се разведрим. Много ми харесва тази комбинация, която я прави Драганов - започва с много хумор и по едно време те поставя по средата на хорър, изправен пред неподозирани ужаси. Още не се е настроил човек към смяната на чувствата, напълно шашнат от всичко.
February 3, 2012
“Д� Ада и назад� � хорър антология на таланта (или липсата на такъв)
Самата същност на този сборник предопределя неговата дяволска разноликост. Толкова много автори, сбрани на едно място, разхвърляни без ред, без система, образуващи кипяща смес от грабващи, завладяващи и страховити страници и (нека си го кажем открито) бездарни графомански напъни. Грубичко, но това е положението, много станаха писачите в тази държава, трябва да се мисли поне малко как да бъдат озаптени. Но сред тях са и тези, които стават, тази толкова неясна дума, но сбираща в себе си всичко � хората, които наистина могат да пишат и по-важното � имат какво да напишат.
Отсега предупреждавам, че имам лично отношение към създаването и публикуването на този сборник. Не, няма мой разказ вътре � опазвам се още от суетата на писането, колкото и да ме човърка понякога. Но много от авторите познавам лично или задочно, знам колко труд хвърлят за това, което правят, знам и колко трудно е да се издаде този проект. И най-добре знам колко лесно е да изсипеш един тон тежки думи, колкото и правдиви да ти се струват. Аз няма да го направя. Проекти като “Д� Ада и назад� трябва да се правят, българската литература има отчайваща нужда от развитие отдолу, а не от сбирщината медийни автори, които киснат повече по сутрешните блокове, отколкото пред белия лист/монитора.
Самата същност на този сборник предопределя неговата дяволска разноликост. Толкова много автори, сбрани на едно място, разхвърляни без ред, без система, образуващи кипяща смес от грабващи, завладяващи и страховити страници и (нека си го кажем открито) бездарни графомански напъни. Грубичко, но това е положението, много станаха писачите в тази държава, трябва да се мисли поне малко как да бъдат озаптени. Но сред тях са и тези, които стават, тази толкова неясна дума, но сбираща в себе си всичко � хората, които наистина могат да пишат и по-важното � имат какво да напишат.
Отсега предупреждавам, че имам лично отношение към създаването и публикуването на този сборник. Не, няма мой разказ вътре � опазвам се още от суетата на писането, колкото и да ме човърка понякога. Но много от авторите познавам лично или задочно, знам колко труд хвърлят за това, което правят, знам и колко трудно е да се издаде този проект. И най-добре знам колко лесно е да изсипеш един тон тежки думи, колкото и правдиви да ти се струват. Аз няма да го направя. Проекти като “Д� Ада и назад� трябва да се правят, българската литература има отчайваща нужда от развитие отдолу, а не от сбирщината медийни автори, които киснат повече по сутрешните блокове, отколкото пред белия лист/монитора.
June 1, 2016
Грабващо четиво с разнороден характер, което ми помогна да забравя за всичките си главоблъсканици. Да, колкото и странно да звучи, след като се отнася до хорър сборник... че какво пък пречи на човек да се отпуска хубаво с хубава книга?
На мен ми се стори, че разказите бяха по своему разнородни и не само хорър. Поне аз усетих предимно привкуса на разни други жанрове и поджанрове повече, отколкото усетих хоръра. Но това може и да се дължи на възможната ми имунизация (временна или не) към страшното. Може пък в повечето пъти то да е било стандартното страшно, но това в никакъв случай не прави разказите слаби. Аз си се накефих максимално. Имаше ... колко, 31? (дано ги изброих правилно) чудесни и различни един от друг мрачни и загадъчни светове. Удоволствието от преоткриването им е пълно.
Да, разбира се, на места се чудех в края на разказа за... края му. И си казвах "Е, и?"
На няколко пъти си помислих "Боже, сигурно и мен хората ме четат така" (казвам го с ни най-малкото желание да засегна някой, че пише каквото му дойде на ум като мен и после не си поглежда работата xD).
На много пъти си преживявах случката отново и отново, защото е адски-жестоко-яка.
В този ред на мисли, разказът "Пробуден в мрак", без никой да се сърди, този път грабва златен медал за своевременното си появяване. Три дни имах напълно реални проблеми с часовници, не е шега, не е измама xD Определено беше весело... Не разказвайте този разказ на глас, за да не ви сполети същото! Освен ако не искате времето да не минава... може би xD
(Страшно) благодаря за прекрасното посвещение, впрочем... забравих да го кажа и за предишното страшно книжле, gomen~
На мен ми се стори, че разказите бяха по своему разнородни и не само хорър. Поне аз усетих предимно привкуса на разни други жанрове и поджанрове повече, отколкото усетих хоръра. Но това може и да се дължи на възможната ми имунизация (временна или не) към страшното. Може пък в повечето пъти то да е било стандартното страшно, но това в никакъв случай не прави разказите слаби. Аз си се накефих максимално. Имаше ... колко, 31? (дано ги изброих правилно) чудесни и различни един от друг мрачни и загадъчни светове. Удоволствието от преоткриването им е пълно.
Да, разбира се, на места се чудех в края на разказа за... края му. И си казвах "Е, и?"
На няколко пъти си помислих "Боже, сигурно и мен хората ме четат така" (казвам го с ни най-малкото желание да засегна някой, че пише каквото му дойде на ум като мен и после не си поглежда работата xD).
На много пъти си преживявах случката отново и отново, защото е адски-жестоко-яка.
В този ред на мисли, разказът "Пробуден в мрак", без никой да се сърди, този път грабва златен медал за своевременното си появяване. Три дни имах напълно реални проблеми с часовници, не е шега, не е измама xD Определено беше весело... Не разказвайте този разказ на глас, за да не ви сполети същото! Освен ако не искате времето да не минава... може би xD
(Страшно) благодаря за прекрасното посвещение, впрочем... забравих да го кажа и за предишното страшно книжле, gomen~
September 29, 2013
„Д� Ада и Назад� е събитие, която просто няма аналог в родното книжно пространство досега. Да, имаше една хорър-антология „Ласкат� на Мрака� на издателство „Аргус�. Да, същото издателство едно време пускаше и т.нар. „Хоризонти� и „Ваяния�, в които се прокрадваха хорър-разкази � последните се прокраднаха и в „Точк� на Пристигане� на издателство „Квазар�. Ала никой досега не е успявал да обедини под един общ покрив цели 23-има (!!!) български автори, които да ви представят общо 31 хорър-разказа, ширещи се на цели 436 страници. Като добавим и факта, че тиражът е от солидните за пазара 1100 бройки става ясно, че работата е сериозна. Да добавим и факта, че предговорът е писан от големия български фантаст Петър Кърджилов � работата вече стана дебела. А като бегло споменем и факта, че корицата и илюстрациите (да, сборникът има и илюстрации!) са правени от големия български художник Пепи Станимиров � един от създателите на култовия комикс „Дъга� и баща на кориците на старите романи на Стивън Кинг и Дийн Кунц� Работата е повече от дебела.
Но да не ви държа в напрежение. Позволете ми да кажа по няколко думи за всеки един от 31-те разказа в сборника:
1. Адриан Лазаровски � Барбароса 2012: приветствайте завръщането му! След успешните романи „Завладе� Българите� и „Завладе� Българките� Адриан обръща поглед от смешното към страшното, защото балансът е всичко. В този разказ един изкривен душевно човек замисля атентат, който ще промени изцяло световната история.
2. Адриан Лазаровски � Краят на света: а ето тук световната история вече е променена. Апокалипсисът е в разгара си, но как се е стигнало до него? Разберете сами!
3. Иво Казар � Кафе с късметче: авторът на хорър-романа „Господарят на Сърпа� показва, че може да изобрети впечатляващ сюжет от нещо така обикновено като пиенето на кафе. Но докъде ще те доведе страстта?
4. Иво Казар � Садо-мазо: един необичаен главен герой, няколко мутри и един дълг за плащане. Развръзката предстои�
5. Валентин Десков � Някъде другаде: съвсем нормален ден. Ставаш, миеш се, обличаш дрехите и отиваш на работа. Тогава откриваш Промяната�
6. Спасимир Тренчев � Дама Пика: всеки от вас е чувал легендата как се вика Дама Пика с огледало. Е, тази градска легенда тук е развита отначало докрай!
7. Симеон Трифонов � Страстен четвъртък: Себастиан Волф има всичко � съпруга, работа, дъщеря и любовница, ала е подвластен на тайните си страсти. Прочетете обезателно � една от най-добрите творби в сборника.
8. Благой Д. Иванов � Пробуден в мрак: Рики заспива, сънува кошмар и се събужда, после пак заспива и нов кошмар, сън и реалност се смесват в едно, а нощта не свършва, и не свършва, и не свършва�
9. Rogger Dojh � Стариците: без съмнение най-бруталният и гнусен разказ в антологията. Разбира се, имам предвид добрия смисъл на понятието! Катаклизмът е налице, а градчето Мийлсуил е превзето от� СТАРИЦИТЕ.
10. Александър Перентидис � Анин: компания от млади момичета и момчета са на екскурзия да изследват пещерите. Дъжда обаче докарва свлачище, което затрупва младежите и отрязва пътя им навън. Докато всички си мислят, че нещата не могат да станат по-лоши� и те стават.
11. Александър Перентидис � Целувката на вампира: приказката за алчния издател-използвач, който в стремежа си да открие бестселъра и да забогатее отведнъж е готов на всичко. Но каква ще е цената?
12. Венета Въжарова � Вещица: любовта не знае граници � за нея нито времето е проблем, нито прераждането. Първите няколко реда на разказа са безценни :-)
13. Марти „Цинични� Елф� Ангелов � Меланхолия: Крах с послание: Блогър � 2 в България представя една необичайна творба. Висок клас на писане, на въздействие, разчупване на рамките и жанровите клишета. Трудно ми е да я опиша и охарактеризирам, не се чувствам достатъчно компетентен за целта, трябва да прочетете и да почувствате.
14. Георги Пехливанов � В очакване: кратка екшън-фантастика за зли извънземни с хорър-елемент. Кратко, ала добро!
15. Георги Пехливанов � Ужас в Уилбъри: отиди на разходка до хижата в Уилбъри, да се поразтушиш, отиви при Нея� но внимавай�
16. Мартин Дамянов � Бебето, което не плачеше: авторът, който работи като зъболекар в Англия, е без съмнение един от най-ерудираните творци в антологията. Освен немалкото негови бележки под линия се наложи аз самият като редактор да добавям нови. Изпипана творба, сериозна работа.
17. Донко Найденов � Проклятието на старата къща: сигурно единственият роден автор, който пише хорър от най-класическия тип. Специално за почитатели на стила на Едгар Алън По и Монтагю Роудс Джеймс.
18. Божидар Грозданов � Червеният жерав: една по-скоро фантастична, отколкото ужасяваща история. Властите търсят под дърво и камък Червените Жерави � хора, които знаят страховити тайни, тайни, на които се крепи цялата система. С една дума � опасни.
19. Ивайло Иванов � Тайните на гората: доказаният майстор поднася страхотна литературна манджа от норвежка гора, чумата, Кителсен и Бурзум. Внимавайте � горещо е, пари!
20. Владимир Сунгарски � Коледа: страхотна екшън-фантастика! Кораби между звездите, планети, криещи страховити тайни, бунтуващи се колонии, престрелки и схватки и какво ли още не!
21. Иван Атанасов � Убийство в библиотеката: една млада, красива жена, една библиотека и едно убийство. Какво повече му трябва на човек?
22. Иван Атанасов � Нова картина за г-н Фог: рисувай! Рисувай! Господин Фог има нужда от нова картина! А ти, ти имаш нужда от специалната боя, с която да му я сътвориш�
23. Иван Атанасов � Вторият етаж: качи се на първия етаж на сградата, там те очакват гадости, каквито не си и сънувал. Качи на втория � положението става още по-страшно. Но какво ли те чака на следващия етаж?
24. Иван Атанасов � Зората на мъртвите: не, не сте се объркали, има такъв филм на режисьора Джордж Ромеро. Почитателите на зомбита ще останат доволни.
25. Иван Атанасов � Марципан: за мен лично най-добрият от петте разказа на автора в сборника. Глад и страст за марципан, издигната до нечувани висоти.
26. Ерджан Бекир � Съдбата ни преследва: един от най-младите автори в сборника, правещ своите първи крачки в публикацията на хартиен носител. Прочетете неговата история за затворниците и Сатаната�
27. Коста Сивов � Сред свои: увлекателна история за един младеж, който иска да израстне кариерно и за тайното общество на богаташи, където членува неговият шеф. Много добър и интересен разказ с неочаквана развръзка.
28. Петьо Ангелов � Декември: Петьо Ангелов е уникален талант. Основател на преводаческа школа „Сигила�, той е рядко срещан полиглот: тъкмо прехвърлил трийсетте, а владее над 40 езика (!!!), от които превежда. Елате да видите как се справя с българския. Предупреждавам � болката в сърцето след прочитането на разказа е солидна.
29. Марин Трошанов � Последният ловец на вампири: мислех, че добрите стари приключенски истории са останали завинаги далеч назад в носталгичното минало. Искрено благодаря на Марин, че ме върна поне за малко там � вярвам, че и с вас ще стане така.
30. Александър Драганов � Нещото от кладенеца: този разказ, излязъл изпод перото на автора на „Хрониките на Ралмия� не е просто чудесна творба, издържана в класическия хорър-стил на големия Х. Ф. Лъвкрафт. Тя е звучен шамар в лицето на лицемерните толерасти, на политическата класа и на затворените в черупката си двукраки, които се правят на слепи за социалните проблеми на днешното общество. Не бива да се пропуска.
31. Бранимир Събев � Необичайно предложение: завършвам сборника с една история за мъж, които отива на оня свят и инкарнациите на доброто и злото се опитват да го изкушат и всеки да го привлече при себе си. Внезапно се появява „Последния� Момент�, изхвърля последните като мръсни котета и прави своето� необичайно предложение.
Смело мога да твърдя, че в антологията слаби разкази на практика няма. Има добри, има много добри, има и уникално добри, но слаби � не.
И досега това ревю си остава най-четената публикация евър в блога ми -
Но да не ви държа в напрежение. Позволете ми да кажа по няколко думи за всеки един от 31-те разказа в сборника:
1. Адриан Лазаровски � Барбароса 2012: приветствайте завръщането му! След успешните романи „Завладе� Българите� и „Завладе� Българките� Адриан обръща поглед от смешното към страшното, защото балансът е всичко. В този разказ един изкривен душевно човек замисля атентат, който ще промени изцяло световната история.
2. Адриан Лазаровски � Краят на света: а ето тук световната история вече е променена. Апокалипсисът е в разгара си, но как се е стигнало до него? Разберете сами!
3. Иво Казар � Кафе с късметче: авторът на хорър-романа „Господарят на Сърпа� показва, че може да изобрети впечатляващ сюжет от нещо така обикновено като пиенето на кафе. Но докъде ще те доведе страстта?
4. Иво Казар � Садо-мазо: един необичаен главен герой, няколко мутри и един дълг за плащане. Развръзката предстои�
5. Валентин Десков � Някъде другаде: съвсем нормален ден. Ставаш, миеш се, обличаш дрехите и отиваш на работа. Тогава откриваш Промяната�
6. Спасимир Тренчев � Дама Пика: всеки от вас е чувал легендата как се вика Дама Пика с огледало. Е, тази градска легенда тук е развита отначало докрай!
7. Симеон Трифонов � Страстен четвъртък: Себастиан Волф има всичко � съпруга, работа, дъщеря и любовница, ала е подвластен на тайните си страсти. Прочетете обезателно � една от най-добрите творби в сборника.
8. Благой Д. Иванов � Пробуден в мрак: Рики заспива, сънува кошмар и се събужда, после пак заспива и нов кошмар, сън и реалност се смесват в едно, а нощта не свършва, и не свършва, и не свършва�
9. Rogger Dojh � Стариците: без съмнение най-бруталният и гнусен разказ в антологията. Разбира се, имам предвид добрия смисъл на понятието! Катаклизмът е налице, а градчето Мийлсуил е превзето от� СТАРИЦИТЕ.
10. Александър Перентидис � Анин: компания от млади момичета и момчета са на екскурзия да изследват пещерите. Дъжда обаче докарва свлачище, което затрупва младежите и отрязва пътя им навън. Докато всички си мислят, че нещата не могат да станат по-лоши� и те стават.
11. Александър Перентидис � Целувката на вампира: приказката за алчния издател-използвач, който в стремежа си да открие бестселъра и да забогатее отведнъж е готов на всичко. Но каква ще е цената?
12. Венета Въжарова � Вещица: любовта не знае граници � за нея нито времето е проблем, нито прераждането. Първите няколко реда на разказа са безценни :-)
13. Марти „Цинични� Елф� Ангелов � Меланхолия: Крах с послание: Блогър � 2 в България представя една необичайна творба. Висок клас на писане, на въздействие, разчупване на рамките и жанровите клишета. Трудно ми е да я опиша и охарактеризирам, не се чувствам достатъчно компетентен за целта, трябва да прочетете и да почувствате.
14. Георги Пехливанов � В очакване: кратка екшън-фантастика за зли извънземни с хорър-елемент. Кратко, ала добро!
15. Георги Пехливанов � Ужас в Уилбъри: отиди на разходка до хижата в Уилбъри, да се поразтушиш, отиви при Нея� но внимавай�
16. Мартин Дамянов � Бебето, което не плачеше: авторът, който работи като зъболекар в Англия, е без съмнение един от най-ерудираните творци в антологията. Освен немалкото негови бележки под линия се наложи аз самият като редактор да добавям нови. Изпипана творба, сериозна работа.
17. Донко Найденов � Проклятието на старата къща: сигурно единственият роден автор, който пише хорър от най-класическия тип. Специално за почитатели на стила на Едгар Алън По и Монтагю Роудс Джеймс.
18. Божидар Грозданов � Червеният жерав: една по-скоро фантастична, отколкото ужасяваща история. Властите търсят под дърво и камък Червените Жерави � хора, които знаят страховити тайни, тайни, на които се крепи цялата система. С една дума � опасни.
19. Ивайло Иванов � Тайните на гората: доказаният майстор поднася страхотна литературна манджа от норвежка гора, чумата, Кителсен и Бурзум. Внимавайте � горещо е, пари!
20. Владимир Сунгарски � Коледа: страхотна екшън-фантастика! Кораби между звездите, планети, криещи страховити тайни, бунтуващи се колонии, престрелки и схватки и какво ли още не!
21. Иван Атанасов � Убийство в библиотеката: една млада, красива жена, една библиотека и едно убийство. Какво повече му трябва на човек?
22. Иван Атанасов � Нова картина за г-н Фог: рисувай! Рисувай! Господин Фог има нужда от нова картина! А ти, ти имаш нужда от специалната боя, с която да му я сътвориш�
23. Иван Атанасов � Вторият етаж: качи се на първия етаж на сградата, там те очакват гадости, каквито не си и сънувал. Качи на втория � положението става още по-страшно. Но какво ли те чака на следващия етаж?
24. Иван Атанасов � Зората на мъртвите: не, не сте се объркали, има такъв филм на режисьора Джордж Ромеро. Почитателите на зомбита ще останат доволни.
25. Иван Атанасов � Марципан: за мен лично най-добрият от петте разказа на автора в сборника. Глад и страст за марципан, издигната до нечувани висоти.
26. Ерджан Бекир � Съдбата ни преследва: един от най-младите автори в сборника, правещ своите първи крачки в публикацията на хартиен носител. Прочетете неговата история за затворниците и Сатаната�
27. Коста Сивов � Сред свои: увлекателна история за един младеж, който иска да израстне кариерно и за тайното общество на богаташи, където членува неговият шеф. Много добър и интересен разказ с неочаквана развръзка.
28. Петьо Ангелов � Декември: Петьо Ангелов е уникален талант. Основател на преводаческа школа „Сигила�, той е рядко срещан полиглот: тъкмо прехвърлил трийсетте, а владее над 40 езика (!!!), от които превежда. Елате да видите как се справя с българския. Предупреждавам � болката в сърцето след прочитането на разказа е солидна.
29. Марин Трошанов � Последният ловец на вампири: мислех, че добрите стари приключенски истории са останали завинаги далеч назад в носталгичното минало. Искрено благодаря на Марин, че ме върна поне за малко там � вярвам, че и с вас ще стане така.
30. Александър Драганов � Нещото от кладенеца: този разказ, излязъл изпод перото на автора на „Хрониките на Ралмия� не е просто чудесна творба, издържана в класическия хорър-стил на големия Х. Ф. Лъвкрафт. Тя е звучен шамар в лицето на лицемерните толерасти, на политическата класа и на затворените в черупката си двукраки, които се правят на слепи за социалните проблеми на днешното общество. Не бива да се пропуска.
31. Бранимир Събев � Необичайно предложение: завършвам сборника с една история за мъж, които отива на оня свят и инкарнациите на доброто и злото се опитват да го изкушат и всеки да го привлече при себе си. Внезапно се появява „Последния� Момент�, изхвърля последните като мръсни котета и прави своето� необичайно предложение.
Смело мога да твърдя, че в антологията слаби разкази на практика няма. Има добри, има много добри, има и уникално добри, но слаби � не.
И досега това ревю си остава най-четената публикация евър в блога ми -
July 16, 2014
За кой ли път отварям сборник с разкази, за да попълня някои празнини, които са се натрупали през последните години, когато чичко Трилър основно ми е въздействал като мозъчен стимулант (не много успешно). Постепенно се отърсих от натрапената безидейност на този разнолик жанр и пратих чичкото на заслужена пенсия. Фантастичните и хорър истории ме следват вече двадесет и пет години, като първите почти докосват тридесет. За толкова време, натрупах солидно количество впечатления, за да следвам собствена линия на търсене, която да ме преведе през всички заслужаващи си произведения от двата жанра.
October 2, 2017
Сензацията в полето на ъндърграунд самиздатската литература е колосално събитие за родните ширини с размаха на популяризацията си, с числеността на разпространението си и с количеството на писателите (макар не всички да заслужават това прозвище) вътре. За добро или лошо количеството предполага вълнообразна на качеството. Откровени елементаризми съжителстват в едно книжно тяло с текстове с неоспорими достойнства.
Покойният Петьо Ангелов със своя "Декември" е бисерчето в костеливата мида. Толкова български, толкова човешки и красив разказ, че дори само той е достатъчен повод да бъда щастлив от присъствието си в сборника, както и от неговото съществуване изобщо.
Покойният Петьо Ангелов със своя "Декември" е бисерчето в костеливата мида. Толкова български, толкова човешки и красив разказ, че дори само той е достатъчен повод да бъда щастлив от присъствието си в сборника, както и от неговото съществуване изобщо.
Read
July 16, 2020Hello
May 21, 2024
Има някои добри разкази, но 80% въобще не са хорър.
Displaying 1 - 9 of 9 reviews
Can't find what you're looking for?
Get help and learn more about the design.