Ришард Криницки е един от най-забележителните съвременни полски поети. Дебютира през 1968. Преводач на поезията на Нели Закс, Паул Целан, Ханс Магнус Енценсбергер. През 1988 основава заедно със съпругата си Кристина Криницка „Издателств� а5�. Издател и коментатор на поетичното наследство на Збигнев Херберт. От 1991 е редактор на единствената в Полша поетическа поредица на "Издателство а5�, в която досега са излезли 68 книги. Сред авторите са Вислава Шимборска, Збигнев Херберт, Адам Загаевски, Станислав Баранчак.
Българското издание на томчето "Камък, скреж" от 2005 е допълнено с отдавна изчерпания поетичен сборник "Магнетична точка" , което позволява да се види панорамата на поезията на Ришард Криницки от дебюта му през 1968 до най-новите стихове. Това, което удивлява днес, след прочита на тази поетическа панорама, е небивалата езикова виртуозност. Винаги се е смятало, че Криницки е стожерът на „лингвистичнат� поезия�, но тази форма беше борба с комунистическия новоговор и представляваше само етап в това творчество. Криницки превърна полската реч в инструмент с изключителна гъвкавост...
Удостоен с наградата "Кошчелски", наградата на Полския ПЕН-клуб и сребърен медал „Глория Артис�. Описанието е взето от тук. http://knigabg.com/index.php?page=boo...
Не харесвам употребата на много деепричастия (изобщо бих ги избегнала, те и сегашните причастия ми спъват четенето и правят текста сипкав), не харесвам десетки думи като Универсум, пилигримство, инскрипция в рехав текст като този (вместо далеч по-обичайните Вселена, поклонение, мото), не харесвам преексплоатирането на собствения травматичен контекст (освен ако човек не е Паул Целан и не пише Фуга на смъртта... което всъщност не е никакво експлоатиране, а чудо), не харесвам корицата. Като свърша, ще дам примери, но отсега да кажа - изобщо не съм доволна. Очаквах да ме връхлети и смае нещо като Йосип Ости, но дотук се къпя в очевидности.