„Холограмата на Титан� е увлекателен сборник с разкази в жанровете мистерия, ужаси и фантастика. Обикновени герои се озовават в необикновени ситуации, друг път обичащи загадките хора предприемат действия, които могат да се окажат пагубни за психиката им. Можете да прочетете историите за момиче и момче, които попадат на чудновато място, за страховит котарак, обсебил живота на едно семейство, за космонавт, който разкрива тайната на произхода на вселената, за градче, където всяка нощ се носят мистериозно страховити звуци, за писател, наел призрачна къща, над която тегне старинна прокоба...
Като фен на творчеството на Донко и някой, който е изчел повечето му неща, излизали на хартия, мога да кажа - доволен съм. Да, винаги ще има кусури и коментари, но това е неизбежно.
Ценното при Донко е искрената любов към загадките, към неизвестното, към неизследваното и това усещането се предава много естествено и ненатрапчиво на читателя.
Най-много ми хареса последната творба в сборника "Проклятието Ротингер", която е и най-дългата и смятам, че на Донко му се отдава да пише по-обширни произведения, било то романи или дълги разкази/новели.
"Холограмата на Титан" също ми допадна с идеята за безкрайността и цикличността на вселената. "Тунелът" е друг много любопитен разказ, засягащ идеята за света на сънищата и отвъдното - тема, която ми е интересна и намерих за логични размишленията на автора.
Останалите произведения ми харесаха, като цяло, но по-скоро бих ги класирал по-назад от гореизброените. В крайна сметка, поздравявам Донко Найденов за сборника и му пожелавам да е все така идеен и мотивиран да изследва непознатото и да ни го представя под формата на литература.
Поредното любопитно заглавие, включено в колекция Нулева зона на издателство Ерго, влязло в полезрението ми, а Донко Найденов си остана доволно изкушен от литературата на ужаса автор, та идеално се вписа в текущия за мен #OctoberHorrorBookFest. Имаше тук-там тресчици за дялкане по творбите, но си личеше, че авторът искрено се е забавлявал, докато ги е писал, респект, за което!
Съдържание: Капанът, Черният котарак, Халюцинации, Снежният човек, Градът, Крабовският хълм, Тунелът, Холограмата на Титан, Проклятието на Ротингер
Книгата е чудесна. Мислех отначало да й дам четири звезди, понеже има някои неща, които са доста дразнещи, но след това се замислих, че Донко не е виновен (той, както винаги, е в стихията си и е просто невероятен в заплитането на изразни средства 😍). Просто се чувства въпиеща нужда от адекватна редакция в стил Елена Павлова � не механично ръчкане на точки и запетайки, а внимателен прочит с разбиране. Така биха се избегнали и проблемите от рода на Клара/Карла, и повторенията, и някои напълно излишни отклонения от сюжета, и т.н. ... а, кой знае, може би и липсата на нормален край на някои от разказите, въпреки че, както вече научихме, за такива пропуски вече се дават награди и се помпа его, вместо да се изкореняват из основи.
Цялостното впечатление от “Холограмата на Титан� е много добро. Донко Найденов е любимият ми български автор на ужаси, тъй като не забравя кое е най-важното в жанра, а именно да те уплаши, да те притесни. Неведнъж, докато четях книгата му се изпълвах с безпокойство, разлиствайки страниците се заглеждах с притеснение към сенките, хвърляни от нощната лампа, а ставането през нощта до тоалетна се превръщаше в неприятно изживяване. Заради този адреналин хорърът е може би най-силното изживяване в четенето на книги и Донко го постига. Пожелавам му още много издадени произведения � заслужава го. Цялото ми ревю може да прочетете в Цитаделата:
Страхотна книга! Добре издържана колекция разкази, някои по-дълги от други, някои по-хорър от други, с елементи на фантастика и в класически тон. Въпреки че са структурирани семпло, нямаше разказ, на който да позная края - винаги имаше лека закачка и завъртане в сюжета. Любими са ми Капанът, Тунелът, и Проклятието Ротингер.