Заглавието на тази книга � „П� особено мъчителен начин...� � е част от параграф в Наказателния Кодекс на НРБ, касаещ престъпленията против личността, на каквито са подложени освободените български поколения след турското робство в наниза от войни � местни, общоевропейски и класово-партийни � под трицветното ни национално знаме, а после и под червеното� Историческите факти тук са изложени чрез проследяване съдбата на революционера Тодор Ангелов и неговите съвременници, която само може да ни удивлява � както с невероятната жизненост, така и с трагичната политическа обреченост на тези наши предшественици. Съдбовната нишка на тежката им орисия започва с нещастието на македонските бежанци, минава през балканските войни и се окървавява в политическото братоубийство, за да бъде застигната от проклятието на „прокудените� вън от пределите на България�
Свобода Бъчварова е родена на 11 януари 1925 г. в семейството на Тодор Ангелов - Божаната и Александра Шарланджиева. Произхожда от семейство с леви политически убеждения, което през 1925 година емигрира в Австрия, през 1926 година - във Франция, а по-късно са екстрадирани в Белгия. През този период Свобода Бъчварова се разболява тежко, а болестта ѝ оставя недъг за цял живот.
През 1930 г. в България е обявена амнистия за жените емигрантки и майката се завръща в България с дъщеря си, а бащата остава в Белгия, където взима участие в Съпротивата и е убит през 1943 година. С. Бъчварова е петгодишна, когато се завръща с майка си в България, започва борбата им за оцеляване. Като ученичка Свобода споделя идеите на баща си и тръгва по неговия път. Заради политическите си убеждения е арестувана.
След 9 септември 1944 г. заминава за Ленинград като студентка по естетика. Там се сблъсква със сталинския терор, запознава се със страшната съдба на съветската интелигенция и нейните мъченици - Цветаева, Гумильов, Мейерхолд, научава за ГУЛаг. Започва да чете големите руски религиозни мислители-персоналисти: Бердяев, Булгаков, Шестов, Соловьов. Оказва се, че Великата съветска страна е нещо доста по-различно от донкихотовската представа на баща ѝ за нея. Дълбоки съмнения в марксистката доктрина се раждат в душата на младата студентка, но животът ѝ тепърва започва.
От брака си с д-р Любен Бъчваров има една дъщеря Елица, омъжена в Бразилия. От 1989 г. С. Бъчварова живее при дъщеря си в Бразилия.
През 2005 г. президента Георги Първанов присъжда по случай 80-тата и годинина орден „Стара планина�.
За хората, за Македония, за идеалите, за борбите и за провалите им!
Чувствам се, все едно никога не съм учил история на България... И навярно е така, комунистите нямат и до сега желание тя да се знае и изучава. Преди тази книга не ми беше ясно, как жертвите стават палачи. Е, изясни ми се...
Ние сме малка нация и нямаме безкраен човешки потенциал - най-ярките ни личности са унищожени или прогонени за пореден път и от това страдаме и до днес всички ние.
Борбите и братоубйствата във ВМРО са в следствие от израждането на организацията. Тодор Александров и Ванче Михайлов добре осребряват мъките на Македония... А користната им башибозущина ме накара да занемея.
Страшно е и описанието на преврата срещу правителството на БЗНС (не че не са го заслужили с просръбското си службашество, преминало в открито безродие, корупцията и още много), на Септемврийското въстание (платено с руски пари и организирано от руски агенти) и репресиите след него, на Червения и Белия терор...
В това време е живял, е страдал, борил се е и се е радвал на живота бащата на авторката - Тодор Ангелов. Оцелял е и е продължил напред и само напред. Пожертвал е семейството си, заради идеалите и вярата си в анархизма и комунизма. Жизненият му път е смайващ и достоен за изучаване.
И го води, към разкъсаната от гражданска война Испания...
Снимка на Тодор Ангелов - Божаната, направена вероятно след излизането му от имигрантски лагер в Белгия:
Аз съм убеден антикомунист, но не можеш да си такъв, ако не си се запознал с корените и делата на Злото. В тази книга нищо не е спестено, дори и разочарованието на авторката от идеалите ѝ и най вече от хората проповядвали ги, без самите те да ги изповядват.
Въпреки идеологическите пристрастия на авторката, вплетени като лична оценка за исторически събития, книгата е един чудесен исторически очерк за България преди ВСВ. Личните разкази и преживявания на на съвременници на събитията са увлекателно комбинирани с историческа фактология и цитати от чужди исторически личности.