В своята поредица „Българска класика� издателство „Захарий Стоянов� представя пред широката читателска аудитория сборника с произведения на съвременния класик, неповторимия и неподражаем Йордан Радичков. В него са събрани най-обичаните му и уникални като стил, дълбок промисъл и трогващо човеколюбие творби, както и думи за автора от негови бележити съвременници.
Yordan Radichkov was a Bulgarian writer and playwright.
Literary critics Adelina Angusheva and Galin Tihanov called him "arguably the most significant voice of Bulgarian literature in the last third of the 20th century". Some literary critics have referred to him as the Bulgarian Kafka or Gogol. Radichkov is widely known for his numerous short stories, novels and plays. He is also known for the screenplays of the Bulgarian film classics Torrid Noon (1966) directed by Zako Heskiya, The Tied Up Balloon (1967) and The Last Summer (1974).
In 2000, Radichkov was decorated with the high government prize the Order of the Balkan Mountains. In 2007, a monument dedicated to him was officially opened at the garden of the former Royal Palace, nowadays National Art Gallery in Sofia city centre.
"Докато се разхождаше бавно из двора, патицата оглеждаше кладенеца, курника на кравата, оградата и тиквите, нависели по нея. Те бяха кръгли и жълти. Тогава ѝ се стори, че целият този свят наоколо е покрит с тишина, че тя дори се стича по оградата, уголемява се и ей сега ще почне да се търкаля към нея, за да я смачка. Тази тишина бе кръгла и жълта като тиква.
Патицата клекна от изненада, а от кошарата излезе една крава, изпотъпка килима на тревата и отиде при оградата, за да почеше кожата си. И както си се чешеше и стържеше, тя протегна глава и почна да яде кръглата тишина. Тишината хрущеше под здравите зъби на кравата и кой знае колко щеше да продължи това, ако от къщи не бе излязъл стопанинът и не бе набил животното."
Трудно се намират думи за Радичков. Не харесвам израза "задължителна книга", но ако изобщо има такива, тази е една от първите.
Едно е сигурно, когато казвам вече: “мамк� му и прасе� ще бъда спокойна, че не ругая. Аз просто цитирам израз от разказ на Йордан Радичков. Всичко излезнало от устата ми е литературно издържано да си знаете 😆
Добре е съчетан битовият живот на хората по онова време с хумористичния характер на разказите- книга, която върви бързо, а разказаното те пренася в едно отминало време, кара те да се чувстваш все едно си част от него и да се наслаждаваш на простичкия живот, който е бил воден.
Пристъпих с големи очаквания към тази книга, но те някак си не останаха удовлетворени. Определено ми допадна Радичковото писане и странността му. Изненадан съм силно, че е имало такъв писател в България във време, враждебно на този тип изкуство и стил. До голяма степен, обаче, разказите му останаха много неми за мен.
"Той бе сигурен, че точно така е било всичко, защото си го е помислил, или пък си го е пожелал. Човек какви ли не работи си помисля между въздишките на виелиците и какво ли не си пожелава!"
Една от най-големите грешки на българското образование по литература е, че по някаква причина Йордан Радичков се представя като едва ли не автор на детски развлекателни истории и книжки.
Развлекателен сборникът "Свирепо настроение" наистина е, но в никакъв случай не е детски. Под на пръв поглед лековатия стил и подход прозират мъдрост (малко тъжна) и осъзнаване, че всичко има своето място (малко весело). Чете се бързо и лесно, но се помни дълго.
Най-ранният пример за автентичен магически реализъм в Българската литература. Съчетава фантастичния елемент на Гоголовите повести, абсурдните обстоятелства около персонажите, характерни за творчеството на Кафка, както и липсата на сюжет, развръзка и кулминация, която е водеща при Бекет - всичко това на фона на родният бит и ежедневие от средата на 60-те години. Разказите в сборника са и първообраз на най-успешната и разпознаваема Радичкова пиеса, “Суматоха�.
Свирепо Настроение � Йордан Радичков 1965 година. Тогава за пръв път от печат излиза сборника с разкази ,,Свирепо настроение�. Това обаче предизвикало смут сред литературните критици в България � като самите те не знаели какво представлява той. Докато четем сборника на Йордан Радичков � Свирепо настроение ще усетим иронията с която автора е написал разказите. Разказите в сборника ,,Свирепо настроение� нямат сюжети. В тях можем да прочетем различни абсурдни истории, небивалици,с цел да се погледне надъбоко в душата на човека. При разказите на Радичков се забелзва една особеност на изказа, тази особеност е и при начина му на писане, в писмото което Радичков пише има монологичност която се забелязва в словото с което пише своите истории. Разказът в който Радичков разказва за този някой който си е загубил прасето на отиване и връщане от града и още как го е търсил и как го е намерил. Тази история въвежда читателите във време което няма край. Участниците в нея изживяват нирвана за която само те разбират какво е тя. В края на разказа ,,Свирепо настроение� прасето е опоетизирано. Героите в сборника са много и са различни � от мистични същества, до скандинавци , които са се изгубили в едно българско село , една патица, лисица, която се се прави че е умряла, прасета които са се загубили, познатият на читателската аудтория - Гоца Герасков и много други герои от света на Йордан Радичков за които можем да прочетем. Сборникът на Йордан Радичков е разделен на две части - Верблюд и Студено като двете части на сборника са по 11 разказа. Сред разказите са ,,Студено� , ,, До небето и назад� ,,Черказката манастирска свинарница� ,,Париж има почивен ден� и много други.
This entire review has been hidden because of spoilers.
Не мога да повярвам, че съществува автор като Радичков. Завинаги ще съм изумена от начина, по който пише, от начина, по който си играе с думите, образите и фигурите в българския живот, фолклор и битие. Изключителен талант и рядкост в българската литература.
харесаха ми първите и последния - едноименния. но има доста, които не са остарели добре. селското се е отдалечило от града, фарсът твърде често е произволен, а хрумките понякога не "говорят" добре една с друга.