Библиотека „Приключения и научна фантастика� � 116
Великолепна книга, много динамична и изпълнена с екшън, посветена на вълнуващи и разнообразни приключения в сърцето на дива Африка. Вероятно част от книгата е написана под известно влияние на „Рудницит� на Цар Соломон�, на която всъщност не отстъпва като увлекателност и екшън.
Роден в семейството на професор по история. Живее и учи в София. На 15 г. остава сирак. Завършва Агрономическия факултет през 1937 г. На работа е във Лозаро-винарската опитна станция в Плевен, после в конезавод „Клементина�. После е приет в школата за запасни офицери, а от 1940 г. е учител в Средното градинарско училище в Горна Оряховица. Специализира в Градинарската опитна станция в Пловдив и постъпва като експерт в Българската земеделско-кооперативна банка. Мобилизиран е през 1941 г. и до 1945 г. служи в армията. След войната става чиновник в Българската земеделска и кооперативна банка, където се занимава с кредитирането на новосъздаващите се тогава ТКЗС-та. Работи там до пенсионирането си през 1974 г. Започва да пише четиридесетгодишен. Първите му произведения са приказки за дъщеричката му Ани. Отпечатани са първо в редактираното от Ран Босилек списание „Дружинка�. Под редакцията на Ангел Каралийчев са издадени в сборника „Дец� на слънцето� (1955 г.). Атанас Далчев � редактор на списание „Пламъче� � привлича и прави Петър Бобев редовен сътрудник на списанието. Петър Бобев е автор предимно на юношески приключенски романи със силни фантастични и/или исторически елементи. Разнообразието на теми в произведенията му е голямо: подводният свят, древни цивилизации, праисторически същества, екзотични места, теми от историята на България. Бързо става един от най-популярните писатели за юноши у нас. Петър Бобев е награждаван нееднократно, а през 1994 г. е удостоен с националната награда за детска литература „Петк� Р. Славейков� за цялостно творчество. Умира на 26 април 1997 г. в София.
„Опалит� на Нефертити� е много интересен и увлекателен роман! Действието се оказа доста динамично и се развива в Австралия през 20-ти век, като се е развихрило масово и брутално издирване на древноегипетски скъпоценности. Основната тема в напрегнатата история е тази за зловещата сила на човешката алчност...
„Навярно човек без товар би могъл да се измъкне по тоя път. Но фараонът беше уверен, че никой няма да се откаже от плячката дори с риск за живота си. И убиваше хората с тяхната алчност. Навярно и сега ги наблюдаваше от някой таен отвор и им се надсмиваше злорадо. Тъй може да се е родила легендата, че никой не се завръща от планината на Змията Дъга...�
Книгата беше приятна и разпускаща, но не беше точно това, което очаквах. В началото имах усещането, че ще има много повече загадки, че геройте ще трябва да минат през много повече опасности, за да разкрият в края някаква страшна тайна. Но за съжаление това не се случи, поне от моя гледна точка.