Много хубава и съвсем непопулярна книга. Намерих я вкъщи. Малка, кафява, с твърди корици - може би първото издание от 60-те години. Любима е била на лелята на моята майка, когато е била ученичка. Отдавна, но някои неща са едни и същи и се повтарят във времето, само декорите са различни.
Една компания от дванайсетокласници, които винаги са заедно, докато не се наложи да пораснат. Историята проследява как те се развиват и разделят, как реагират на това, което се случва около тях. Книгата е написана от гледната точка на едно от момичетата. Авторът проследява всички случки от нейната гледна точка, но и включва нейните лични впечатления и мисли. Мислите и ме впечатлиха най-много, защото ми напомниха за времето, когато аз бях в гимназията. Начинът, по който разсъждава и обмисля всичко прекалено много, ми беше много познат. Книгата обхваща приятелство, любов, семейство. Има и малко мистерия, тъй като от началото се знае, че нещо ще се случи. Аз толкова се привързах към героите, че се надявах, че все пак не е това, което очаквам. Весела, но и тъжна книга. Много приятна за четене, написана увлекателно.