What do you think?
Rate this book
Пустинния скорпион
Бранимир Събев едва ли е непознато име на българския читател. Автор на сборниците с разкази на ужаса „Хоро от гарвани� и „Човекъ�, който обичаше Стивън Кинг�, този път той ви поднася книга с творби в жанровете фантастика и фентъзи. Един от съставителите на фентъзи сборника „Мечов� в леда� и антологията на българския хорър „Д� ада и назад�. През 2012 г. заедно с Радослав Колев стартират проекта за разкази на ужаса, преведени на английски език, „The Golden Age Of Balkan Horror�, който е подкрепен от световна хорър икона � британския писател Греъм Мастертън.
Бранимир е носител на многобройни литературни награди, сред които най-ярко изпъкват двукратен лауреат на Националния литературен конкурс на Софийския университет и „Български автор на 2012 г.�, присъдена му от Националния клуб за фентъзи и хорър.
Ако ви се чете сборник разкази в стил фентъзи уестърн, фантастика с машина на времето, българско фентъзи със змейове, таласъми и вампири, класическо фентъзи с елфи и джуджета, военна екшън фантастика� то „Пустинни� скорпион� е само за вас.
Бранимир е носител на многобройни литературни награди, сред които най-ярко изпъкват двукратен лауреат на Националния литературен конкурс на Софийския университет и „Български автор на 2012 г.�, присъдена му от Националния клуб за фентъзи и хорър.
Ако ви се чете сборник разкази в стил фентъзи уестърн, фантастика с машина на времето, българско фентъзи със змейове, таласъми и вампири, класическо фентъзи с елфи и джуджета, военна екшън фантастика� то „Пустинни� скорпион� е само за вас.
272 pages, Paperback
First published December 1, 2013
66 people want to read
About the author
Бранимир Събев
35books201followersБранимир Събев е роден на 16 септември в годината, когато България навършва 1300 години като държава. Завършва магистратура „Финанси� в родния Свищов, след което и втора магистратура „Журналистика� в Софийския университет.
Автор на шест сборника с разкази в жанровете ужаси, фентъзи и фантастика � „Хоро от Гарвани� (2008), „Човекъ�, който обичаше Стивън Кинг� (2012), „Пустинни� Скорпион� (2013), „Априлска жътва� (2015), „Нощн� Острие� (2017) и "Утробата на светлината" (2022), както и на един роман � военната екшън-фантастика „Сърца от стомана� (2019). Негови разкази са публикувани в немалко сборници, антологии, вестници, списания и др, участвал е и в седем реалити романа по Радио София и Радио Христо Ботев.
Носител на 27 литературни отличия, сред които изпъкват двукратен лауреат на голямата награда на Софийски университет и Фондация „С�. Климент Охридски� за разказите „Арлекин� (2007) и „Човекъ�, който обичаше Стивън Кинг� (2010), както и наградите, присъдени от Националния Клуб за Фентъзи и Хорър � Български автор на годината (2012), Златна Руна за принос в развитието на жанровете фентъзи и хорър в България (2013), Българска книга на годината (2015, 2019) и др. Списвал The Dark Corner, един от най-популярните читателски блогове в България, акуширал е и при раждането на шест сборника в любимите жанрове. През 2012-а заедно с автора Радослав Колев стартират проект за разкази на ужаса, преведени на английски език � „The Golden Age Of Balkan Horror�, който е подкрепен от световна хорър-икона � британския писател Греъм Мастертън.
Бранимир е председател и един от основателите на „LAZARUS" - клубът на българските автори на хорър.
Автор на шест сборника с разкази в жанровете ужаси, фентъзи и фантастика � „Хоро от Гарвани� (2008), „Човекъ�, който обичаше Стивън Кинг� (2012), „Пустинни� Скорпион� (2013), „Априлска жътва� (2015), „Нощн� Острие� (2017) и "Утробата на светлината" (2022), както и на един роман � военната екшън-фантастика „Сърца от стомана� (2019). Негови разкази са публикувани в немалко сборници, антологии, вестници, списания и др, участвал е и в седем реалити романа по Радио София и Радио Христо Ботев.
Носител на 27 литературни отличия, сред които изпъкват двукратен лауреат на голямата награда на Софийски университет и Фондация „С�. Климент Охридски� за разказите „Арлекин� (2007) и „Човекъ�, който обичаше Стивън Кинг� (2010), както и наградите, присъдени от Националния Клуб за Фентъзи и Хорър � Български автор на годината (2012), Златна Руна за принос в развитието на жанровете фентъзи и хорър в България (2013), Българска книга на годината (2015, 2019) и др. Списвал The Dark Corner, един от най-популярните читателски блогове в България, акуширал е и при раждането на шест сборника в любимите жанрове. През 2012-а заедно с автора Радослав Колев стартират проект за разкази на ужаса, преведени на английски език � „The Golden Age Of Balkan Horror�, който е подкрепен от световна хорър-икона � британския писател Греъм Мастертън.
Бранимир е председател и един от основателите на „LAZARUS" - клубът на българските автори на хорър.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 36 reviews
December 13, 2013
Предишната книга на Бран - - също ме държа до късна нощ. Предния път обаче реших да изчакам до сутринта, защото... сещате се - по-мъдро било и така нататък. Сега обаче нарочно си пуснах отдавна изгасения компютър, за да седна и да споделя защо пущината ме държа до късни доби.
Кратката версия - понеже е страхотна.
Дългата версия - понеже "Пустинния Скорпион" кърти мивки, лепи плочки и яде чъкнорисовци за закуска. Маестро Бран този път се е олял - очевидно за този младеж няма нищо свято на тоя свят: размазващ близо 90-страничен хорър-уестърн за начало, фентъзи с 235432 герои, което те кара да си водиш записки кой кой е, намигания към БГ-реалността, отношението на издателствата към българските автори и така нататък... абе какво да ви кажа - майсторът си е майстор! Такова въображение не се намира под път и над път, така че ако прочетете книгата и ви обземе комплекс за малоценност и осъзнаете собствената си тривиалност, да не кажете, че не съм ви предупредил.
А сега - спойлери!
"Пустинният Скорпион" - опа... "Пустинния"... Бран с пяна на уста и с купчина речници в ръка ни убеждава, че тук пълен член не трябва... бе майната му - това да му е кусурът! Аз, който почвам да се чеша там, дето не ме сърби, когато видя разказ над 10 страници, съм принуден с ръка на сърцето да призная - този тук е прекалено къс! Ето, казах го. Това е епос, пред който "Тъмната кула" на другаря Ст. К. изглежда като недоносче. И тук хич нямам намерение да четкам Бран - "Кулата" я зарязах на третия том, когато почна да ми доскучава. "Пустинния Скорпион" се чете на един дъх и когато прелистиш последната страница на ........ (разказа? новелата? късия роман?), нещо почва да те човърка: "Абе що не взема да му дрънна един телефон или да му пиша на фейсбука, че да го питам какво става след това, мама му стара???". Епично и велико!
"Кулата в леденото езеро" - познато от сборника на Националния клуб за фентъзи и хорър "Цитаделата" с името "Мечове в леда". Откак Дейвид Едингс се спомина, лека му пръст, спрях да чета фентъзи, понеже много ме дразни тенденцията да се тикат по милион герои, без дори и авторът да знае защо. Разказът на Бран обаче ще ви изненада, обещавам ви.
"Златин и змеят" - сочно "булгаристан фентъзилардъ" с привкус на шопска салата. Накратко - фън, въпреки че понякога манията за "всичко българско и родно" на онези, които диктуват условията в милата ни родина, малко ми напомня за един друг човек, по друго време, който много милееше за "чиста раса". Тук обаче изненадата също е приятна.
"Цикъл" - е тук вече си говорим! "Краткостта е сестра на таланта", бяха казали Илф и Петров навремето... и никакви наръчници за творческо писане, които ни убеждават, че словесната диария е критерий за успех, не могат да ме убедят противното. 6+!!!
"Бразая" - Тоткината майка, Станю Джелатина... виж бележката за "Златин" :)
"Играта на боговете" - един от бисерите в сборника. Очевидно и на сенсей Кънчо Кожухаров разказът му е допаднал, и то меко казано, защото бе сред наградените в последния (дай боже, само засега) конкурс "Златен Кан". Невероятен полет на въображението, плавен и ненапрягащ изказ, супер финал.
"Дракус" - Явор Цанев не напразно го награди в конкурса, който трябваше да обясни защо списанието му се казва именно така. Абе... краткото си е кратко. Безсрамно висока оценка и за тази перла.
"Битка за Вселената" - тук дори и да не ми се искаше да дам висока оценка (бел. авт. - исках), нямаше как да го направя - старият геймър в мен, който си даваше стотинките за аркадите, проговори. Романтика! Красота! Ех...
"Жертвоприношение" - кое е по-важно: да те издават, да си нобелист или всичко останало да ти е наред? Житейски избори, подплатени с БГ-реалност. Тъжно. Но въпреки това хубаво.
"Ще крача редом с теб" - тук каквото и да напише човек, ще е недостатъчно. Класическа военна фантастика, примесена с хорър и подправена със щипка антиутопия. "Краят краси делото", както е казал поетът. И както винаги е прав.
The verdict - същата като на предишния сборник: Марш към книжарниците! :) Стига сте чели за влюбени вампири - вървете попрочетете малко истинска и качествена литература! :) Хау!
Кратката версия - понеже е страхотна.
Дългата версия - понеже "Пустинния Скорпион" кърти мивки, лепи плочки и яде чъкнорисовци за закуска. Маестро Бран този път се е олял - очевидно за този младеж няма нищо свято на тоя свят: размазващ близо 90-страничен хорър-уестърн за начало, фентъзи с 235432 герои, което те кара да си водиш записки кой кой е, намигания към БГ-реалността, отношението на издателствата към българските автори и така нататък... абе какво да ви кажа - майсторът си е майстор! Такова въображение не се намира под път и над път, така че ако прочетете книгата и ви обземе комплекс за малоценност и осъзнаете собствената си тривиалност, да не кажете, че не съм ви предупредил.
А сега - спойлери!
"Пустинният Скорпион" - опа... "Пустинния"... Бран с пяна на уста и с купчина речници в ръка ни убеждава, че тук пълен член не трябва... бе майната му - това да му е кусурът! Аз, който почвам да се чеша там, дето не ме сърби, когато видя разказ над 10 страници, съм принуден с ръка на сърцето да призная - този тук е прекалено къс! Ето, казах го. Това е епос, пред който "Тъмната кула" на другаря Ст. К. изглежда като недоносче. И тук хич нямам намерение да четкам Бран - "Кулата" я зарязах на третия том, когато почна да ми доскучава. "Пустинния Скорпион" се чете на един дъх и когато прелистиш последната страница на ........ (разказа? новелата? късия роман?), нещо почва да те човърка: "Абе що не взема да му дрънна един телефон или да му пиша на фейсбука, че да го питам какво става след това, мама му стара???". Епично и велико!
"Кулата в леденото езеро" - познато от сборника на Националния клуб за фентъзи и хорър "Цитаделата" с името "Мечове в леда". Откак Дейвид Едингс се спомина, лека му пръст, спрях да чета фентъзи, понеже много ме дразни тенденцията да се тикат по милион герои, без дори и авторът да знае защо. Разказът на Бран обаче ще ви изненада, обещавам ви.
"Златин и змеят" - сочно "булгаристан фентъзилардъ" с привкус на шопска салата. Накратко - фън, въпреки че понякога манията за "всичко българско и родно" на онези, които диктуват условията в милата ни родина, малко ми напомня за един друг човек, по друго време, който много милееше за "чиста раса". Тук обаче изненадата също е приятна.
"Цикъл" - е тук вече си говорим! "Краткостта е сестра на таланта", бяха казали Илф и Петров навремето... и никакви наръчници за творческо писане, които ни убеждават, че словесната диария е критерий за успех, не могат да ме убедят противното. 6+!!!
"Бразая" - Тоткината майка, Станю Джелатина... виж бележката за "Златин" :)
"Играта на боговете" - един от бисерите в сборника. Очевидно и на сенсей Кънчо Кожухаров разказът му е допаднал, и то меко казано, защото бе сред наградените в последния (дай боже, само засега) конкурс "Златен Кан". Невероятен полет на въображението, плавен и ненапрягащ изказ, супер финал.
"Дракус" - Явор Цанев не напразно го награди в конкурса, който трябваше да обясни защо списанието му се казва именно така. Абе... краткото си е кратко. Безсрамно висока оценка и за тази перла.
"Битка за Вселената" - тук дори и да не ми се искаше да дам висока оценка (бел. авт. - исках), нямаше как да го направя - старият геймър в мен, който си даваше стотинките за аркадите, проговори. Романтика! Красота! Ех...
"Жертвоприношение" - кое е по-важно: да те издават, да си нобелист или всичко останало да ти е наред? Житейски избори, подплатени с БГ-реалност. Тъжно. Но въпреки това хубаво.
"Ще крача редом с теб" - тук каквото и да напише човек, ще е недостатъчно. Класическа военна фантастика, примесена с хорър и подправена със щипка антиутопия. "Краят краси делото", както е казал поетът. И както винаги е прав.
The verdict - същата като на предишния сборник: Марш към книжарниците! :) Стига сте чели за влюбени вампири - вървете попрочетете малко истинска и качествена литература! :) Хау!
January 9, 2018
Мдааа. Искам и роман.
January 31, 2014
И така, младежи и девойки. Третият сборник, третата ми книга на практика вече е факт. Предговора на книгата е от Кънчо Кожухаров, а мненията на задната корица са от Григор Гачев и големия Любчо Николов. Автор на корицата е отново суперпрофито Радослав Донев, дизайнер с над 10 години опит в бизнеса и автор на над 600 корици - посетете страничката му във фейсбук.
Сборника е малко по-голям от предния, с 20 страници, но разказите му този път са "само" 10, сиреч - наблюдава се едно нарастване на средния обем при творбите. Лошо няма - и бездруго личното ми мнение, както и на немалко читатели е, че новелите, нещата по 30-40 стр. които пиша ми се получават най-хубаво. За разлика от предните два, които бяха ориентирани основно към ужаса, този сборник е фантастика и фентъзи - хорърът е само щипка пикантна подправка тук-там. Не че искам да се хваля излишно, но този път мисля, че и корицата е най-добрата от на всичките ми книги досега, и съдържанието е най-най. Но да не ви отегчавам излишно. Нека кажа по няколко думи за всеки от разказите:
1. Пустинния Скорпион - най-обемната творба в сборника (90 стр, заемаща 1/3 от книгата) и най-дългото нещо, което изобщо някога съм писал. Започната е през далечната 2001-а, когато тепърва се учех да пиша и е завършена тази година. Вдъхновена от Тъмната Кула на Стивън Кинг, в тази повест се разказва за храбър ловец, издънка на загиващо братство от стрелци, скитащи се по планетата в едно антиутопично бъдеще. Впрочем, вижте сами този фентъзи уестърн - ето тук има откъс.
2. Кулата в Леденото Езеро - история, която може би вече сте чели! Публикувана е в сборника със зимни фентъзи разкази "Мечове в леда", който аз и Сашо Драганов от Цитаделата направихме преди почти 3 години. Ако случайно не сте я чели - тук я има публикувана цялата онлайн.
3. Златин и Змеят - хумористично българско фентъзи за юнаци и змейове! Публикувано във втори том на първия Златен Кан. Един шеговит поглед към родни митологии и човешки отношения, на които по принцип се гледа ама много сериозно.
4. Цикъл - фантастичка с машина на времето! Посветена на бате Ицо Пощаков. Кратичък, ама от сърце. Ей го на публикуван целия тука.
5. Бразая - отново българско фентъзи, този път хорър-ориентирано. Чували ли сте за бразаите, знаете ли какво е бразая? А за обичаят Бразаица, празнуван по Коледа в Северна България? Прочетете и ще разберете, но се пазете и от бразаите - създания малко таласъми, малко кукери.
6. Играта на Боговете - разказът е хем фентъзи, хем алтернативна история. Публикуван е в последния "Златен Кан" - "Изборът". Марк Тулий Октавиус е римски пълководец, сгрешил пред своя император и наказан да се бие на Колизеума като гладиатор. Какво ще се случи обаче, когато се намесят висшите сили във Вселената, решили да изиграят Играта на Боговете? Този разказ е и за почитателите на играта Го и хората, на които им е харесала новелата "Арлекин" от предишния ми сборник.
7. Дракус - фентъзи-хорър, победител в миналогодишния коледен конкурс на сп. Дракус. Внимавайте, става дума за великия трансилвански войвода с афинитет към набиването на кол, който между другото преди векове е имал лятна вила в родното ми място. Публикуван в четвърти брой на Дракус.
8. Битка за Вселената - екшън-фантастика, която не е това, което е :-)
9. Жертвоприношение - разказ, описващ половин човешки живот и градацията на един мъж като писател, израстването му от нулата до върха. Творба, която най-добре бих описал като част от фантастичното нефантастично. Ако питате дали в нея съм вложил автобиографичен елемент - отговора е само трошица.
10. Ще Крача Редом с Теб - личният ми фаворит, шедьовърът, който поднасям за десерт. В близко бъдеще планетата е разтърсвана от свирепа Световна Война... Една военна екшън-фантастика, която накрая израждам в любимия си жанр. Ще останете доволни.
И... БЛАГОДАРЯ!
Сборника е малко по-голям от предния, с 20 страници, но разказите му този път са "само" 10, сиреч - наблюдава се едно нарастване на средния обем при творбите. Лошо няма - и бездруго личното ми мнение, както и на немалко читатели е, че новелите, нещата по 30-40 стр. които пиша ми се получават най-хубаво. За разлика от предните два, които бяха ориентирани основно към ужаса, този сборник е фантастика и фентъзи - хорърът е само щипка пикантна подправка тук-там. Не че искам да се хваля излишно, но този път мисля, че и корицата е най-добрата от на всичките ми книги досега, и съдържанието е най-най. Но да не ви отегчавам излишно. Нека кажа по няколко думи за всеки от разказите:
1. Пустинния Скорпион - най-обемната творба в сборника (90 стр, заемаща 1/3 от книгата) и най-дългото нещо, което изобщо някога съм писал. Започната е през далечната 2001-а, когато тепърва се учех да пиша и е завършена тази година. Вдъхновена от Тъмната Кула на Стивън Кинг, в тази повест се разказва за храбър ловец, издънка на загиващо братство от стрелци, скитащи се по планетата в едно антиутопично бъдеще. Впрочем, вижте сами този фентъзи уестърн - ето тук има откъс.
2. Кулата в Леденото Езеро - история, която може би вече сте чели! Публикувана е в сборника със зимни фентъзи разкази "Мечове в леда", който аз и Сашо Драганов от Цитаделата направихме преди почти 3 години. Ако случайно не сте я чели - тук я има публикувана цялата онлайн.
3. Златин и Змеят - хумористично българско фентъзи за юнаци и змейове! Публикувано във втори том на първия Златен Кан. Един шеговит поглед към родни митологии и човешки отношения, на които по принцип се гледа ама много сериозно.
4. Цикъл - фантастичка с машина на времето! Посветена на бате Ицо Пощаков. Кратичък, ама от сърце. Ей го на публикуван целия тука.
5. Бразая - отново българско фентъзи, този път хорър-ориентирано. Чували ли сте за бразаите, знаете ли какво е бразая? А за обичаят Бразаица, празнуван по Коледа в Северна България? Прочетете и ще разберете, но се пазете и от бразаите - създания малко таласъми, малко кукери.
6. Играта на Боговете - разказът е хем фентъзи, хем алтернативна история. Публикуван е в последния "Златен Кан" - "Изборът". Марк Тулий Октавиус е римски пълководец, сгрешил пред своя император и наказан да се бие на Колизеума като гладиатор. Какво ще се случи обаче, когато се намесят висшите сили във Вселената, решили да изиграят Играта на Боговете? Този разказ е и за почитателите на играта Го и хората, на които им е харесала новелата "Арлекин" от предишния ми сборник.
7. Дракус - фентъзи-хорър, победител в миналогодишния коледен конкурс на сп. Дракус. Внимавайте, става дума за великия трансилвански войвода с афинитет към набиването на кол, който между другото преди векове е имал лятна вила в родното ми място. Публикуван в четвърти брой на Дракус.
8. Битка за Вселената - екшън-фантастика, която не е това, което е :-)
9. Жертвоприношение - разказ, описващ половин човешки живот и градацията на един мъж като писател, израстването му от нулата до върха. Творба, която най-добре бих описал като част от фантастичното нефантастично. Ако питате дали в нея съм вложил автобиографичен елемент - отговора е само трошица.
10. Ще Крача Редом с Теб - личният ми фаворит, шедьовърът, който поднасям за десерт. В близко бъдеще планетата е разтърсвана от свирепа Световна Война... Една военна екшън-фантастика, която накрая израждам в любимия си жанр. Ще останете доволни.
И... БЛАГОДАРЯ!
January 18, 2016
И така, прочетох “Скорпиона� на Бранимир Събев. Гмурнах се в дълбоките и тъмни води на въображен��ето му и останах доволен. Толкова доволен, че с удоволствие и нетърпение ще прочета и останалите му три книги.
С Бранко се запознах почти преди година на първото издание на литературната инициа��ива “Истории от някога�. Признавам, че дотогава не бях чувал за него. В последствие разбрах, че е автор на три сборници с разкази (“Хоро от гарвани�, “Човекъ�, който обичаше Стивън Кинг�, “Пустинни� скорпион�) и че готви четвърти (“Априлска жътва�, който вече е на пазара). Зарадвах се, като научих, че пише в любимите ми жанрове хорър, фентъзи, фантастика. С явно предпочитание към хоръра. А между другото и чете много изразително � след първото негово четене, което чух, си дадох сметка колко е важно това.
Та ще прочета и останалите му книги, не защото станахме приятели и от време на време пием бира заедно, не защото в негово лице срещнах подкрепа и напътствия (тип “н� питай старило, а патило�) в моите писателски брожения, а защото пише яко. И защото е фен на Краля. Историите му грабват от самото начало до самия край и не те оставят на мира, докато не те преведат през тези тъмни кътчета на съзнанието му, през които си е наумил да те преведе. С две думи пътуването си струва отвсякъде за всеки фен на остросюжетната литература, а и не само.
Няколко думи за разказите:
“Пустинни� скорпион� � всъщност това е повест. Името и корицата на сборника са посветени на нея. Още когато зърнах корицата за пръв път, мигновената ми асоциация беше Стрелецът от “Тъмнат� кула� на Стивън Кинг. И да, прав бях. И нямаше как да не съм, понеже цялата илюстрация крещи това послание. Разбира се “Пустинни� скорпион� е вдъхновена от него, но е съвсем различна история и въобще не може да става въпрос за взаимстване на персонажи и случки от сюжета, въпреки някои интересни препратки, които всеки почитател на “Тъмнат� кула� ще открие веднага. Много интересна фентъзи история с готини хорър моменти. Единственото, за което съжалявам бе, че не е роман. За мен, сякаш бе мини роман с всичките му компоненти.
“Кулат� в леденото езеро� � фентъзи разказ, в който се разказва как доста мощния принц Глациус се отправя на quest за булка. По пътя си се сражава с какви ли не създания, попада в какви ли не ситуации и се запознава с не какви да е спътници, които стават негови верни бойни другари. И тук (поне за мен) се усеща някакво като, че ли намигване към “Тъмнат� кула�. Много готин разказ, който от началото до края ми се струваше, че е идеален сюжет за книга-игра. Може би заради скритите козове в ръкава на героя�
“Злати� и змеят� � супер симпатичен фентъзи разказ в балкански стил. Даже направо в български стил. Златин е баси пича � с лекота се оправя със змейове, жени (повторих ли се?) и какво ли не. Но за всичко си има причина. Един от любимите ми разкази в сборника.
“Цикъл� � много свеж и стегнат фантастичен разказ. Засяга една много тачена от мен тематика � time travel, но повече няма да разкривам. Ще кажа само, че има и лек fan fiction елемент. Определено оригинална идея. Друг любим мой разказ.
“Бразая� � фентъзи/хорър разказ, не знам дали няма да сгреша с определението. Отново българска обстановка от едно време. Бразаите са тайнствени създания, които тероризират едно село и всеки опълчил се срещу тях просто си отива от тоя свят по доста нелицеприятен начин. Откъде ли ще дойде спасението и има ли такова?
“Играта на боговете� � вечната тема за вечната битка на Доброто и Злото, Бялото и Черното и т.н. Завладяваща история с много битки, различни бойци от различни точки и от различно време на планетата и много кръв. Лично за себе си, донякъде асоциирах този разказ с филма Predators, въпреки, че сюжетите са съвсем различни.
“Дракус� � този разказ го бях чел в сп. “Дракус� на изд. Gaiana book&art, като победител в конкурса “Какв� е дракус?�. Няма да разкривам какво е дракус, но ще разкрия, че с удоволствие прочетох отново разказа.
“Битк� за вселената� � много любопитна идея. Започва по един начин, а после пък какво се оказва. Четейки разказа, си мислех да напиша как ми напомня на� докато не разбрах, че всъщност това наистина е� Няма да разкривам повече.
“Жертвоприношение� � друг любим мой разказ. Историята за Ангел Белчев (a.k.a. Angel White), който с писането си, успява да пробие на книжния пазар, а и не само. Ала успехите му на този фронт си имат скъпа цена. Честно казано, наистина не предполагах, че историята ще стигне толкова далеч, засягайки обществената, дори и политическата реалност.
“Щ� крача редом с теб� � много силен разказ на военна тематика. Третата световна война (която се надявам да не се случи) е в разгара си и бойците на Алианса и Федерацията се сражават яростно. Няма да разкривам кой ще крачи с кого, но определено не очаквах такъв финал на разказа. Силен финал на силен разказ и достоен завършек на този як сборник.
Блог на Бранимир Събев:
Facebook страница:
___________________
Източник на ревюто - моят блог:
С Бранко се запознах почти преди година на първото издание на литературната инициа��ива “Истории от някога�. Признавам, че дотогава не бях чувал за него. В последствие разбрах, че е автор на три сборници с разкази (“Хоро от гарвани�, “Човекъ�, който обичаше Стивън Кинг�, “Пустинни� скорпион�) и че готви четвърти (“Априлска жътва�, който вече е на пазара). Зарадвах се, като научих, че пише в любимите ми жанрове хорър, фентъзи, фантастика. С явно предпочитание към хоръра. А между другото и чете много изразително � след първото негово четене, което чух, си дадох сметка колко е важно това.
Та ще прочета и останалите му книги, не защото станахме приятели и от време на време пием бира заедно, не защото в негово лице срещнах подкрепа и напътствия (тип “н� питай старило, а патило�) в моите писателски брожения, а защото пише яко. И защото е фен на Краля. Историите му грабват от самото начало до самия край и не те оставят на мира, докато не те преведат през тези тъмни кътчета на съзнанието му, през които си е наумил да те преведе. С две думи пътуването си струва отвсякъде за всеки фен на остросюжетната литература, а и не само.
Няколко думи за разказите:
“Пустинни� скорпион� � всъщност това е повест. Името и корицата на сборника са посветени на нея. Още когато зърнах корицата за пръв път, мигновената ми асоциация беше Стрелецът от “Тъмнат� кула� на Стивън Кинг. И да, прав бях. И нямаше как да не съм, понеже цялата илюстрация крещи това послание. Разбира се “Пустинни� скорпион� е вдъхновена от него, но е съвсем различна история и въобще не може да става въпрос за взаимстване на персонажи и случки от сюжета, въпреки някои интересни препратки, които всеки почитател на “Тъмнат� кула� ще открие веднага. Много интересна фентъзи история с готини хорър моменти. Единственото, за което съжалявам бе, че не е роман. За мен, сякаш бе мини роман с всичките му компоненти.
“Кулат� в леденото езеро� � фентъзи разказ, в който се разказва как доста мощния принц Глациус се отправя на quest за булка. По пътя си се сражава с какви ли не създания, попада в какви ли не ситуации и се запознава с не какви да е спътници, които стават негови верни бойни другари. И тук (поне за мен) се усеща някакво като, че ли намигване към “Тъмнат� кула�. Много готин разказ, който от началото до края ми се струваше, че е идеален сюжет за книга-игра. Може би заради скритите козове в ръкава на героя�
“Злати� и змеят� � супер симпатичен фентъзи разказ в балкански стил. Даже направо в български стил. Златин е баси пича � с лекота се оправя със змейове, жени (повторих ли се?) и какво ли не. Но за всичко си има причина. Един от любимите ми разкази в сборника.
“Цикъл� � много свеж и стегнат фантастичен разказ. Засяга една много тачена от мен тематика � time travel, но повече няма да разкривам. Ще кажа само, че има и лек fan fiction елемент. Определено оригинална идея. Друг любим мой разказ.
“Бразая� � фентъзи/хорър разказ, не знам дали няма да сгреша с определението. Отново българска обстановка от едно време. Бразаите са тайнствени създания, които тероризират едно село и всеки опълчил се срещу тях просто си отива от тоя свят по доста нелицеприятен начин. Откъде ли ще дойде спасението и има ли такова?
“Играта на боговете� � вечната тема за вечната битка на Доброто и Злото, Бялото и Черното и т.н. Завладяваща история с много битки, различни бойци от различни точки и от различно време на планетата и много кръв. Лично за себе си, донякъде асоциирах този разказ с филма Predators, въпреки, че сюжетите са съвсем различни.
“Дракус� � този разказ го бях чел в сп. “Дракус� на изд. Gaiana book&art, като победител в конкурса “Какв� е дракус?�. Няма да разкривам какво е дракус, но ще разкрия, че с удоволствие прочетох отново разказа.
“Битк� за вселената� � много любопитна идея. Започва по един начин, а после пък какво се оказва. Четейки разказа, си мислех да напиша как ми напомня на� докато не разбрах, че всъщност това наистина е� Няма да разкривам повече.
“Жертвоприношение� � друг любим мой разказ. Историята за Ангел Белчев (a.k.a. Angel White), който с писането си, успява да пробие на книжния пазар, а и не само. Ала успехите му на този фронт си имат скъпа цена. Честно казано, наистина не предполагах, че историята ще стигне толкова далеч, засягайки обществената, дори и политическата реалност.
“Щ� крача редом с теб� � много силен разказ на военна тематика. Третата световна война (която се надявам да не се случи) е в разгара си и бойците на Алианса и Федерацията се сражават яростно. Няма да разкривам кой ще крачи с кого, но определено не очаквах такъв финал на разказа. Силен финал на силен разказ и достоен завършек на този як сборник.
Блог на Бранимир Събев:
Facebook страница:
___________________
Източник на ревюто - моят блог:
March 22, 2017
“Пустинни� скорпион� дойде в точния момент, когато ми се причете качествено фентъзи. За моя изненада имаше и фантастика и малко хорър, но на страхотно ниво. И както лично Бранимир ми е написал на първата страница на книгата: “� нека тази книга те отведе в нови приказни светове!�. Така и стана. За мен бе удоволствие да прочета този сборник!
„Пустинни� скорпион� - най-дългата творба в сборника. Вдъхновена от мега-поредицата “Тъмнат� кула� на маестро Стивън Кинг, това е една донякъде класическа история за сблъсъка между доброто и злото.
В началото действието започва на локално ниво и нараства до епични мащаби. Читателят постоянно се запознава с информация за света, в който се развива историята - и тук свалям шапка на Бранимир за въображението, с което е подходил, за да ни запознае със света си.
Но какво ще е един готин фентъзи свят без колоритни и запомнящи се герои? Централна фигура е Блъди Ред - легендарният Пустинен скорпион. Той е един от последните оцелели Ловци - воини, които се борят срещу ордите на гнусния Принц на мрака - Шериман, който иска да ги избие до крак, за да може спокойно да завладее света.
Много ми допадна Блъди като герой, както и останалите Ловци. Всеки се откроява, както по външен вид, така и по характер. А пък от другата страна са едни от най-гадните злодеи, на които съм попадал - отвратителният Шериман и зловещият му слуга Джото Исмаил.
Ще разберете кой е победил, като прочетете повестта. ;)
Гарантирам ви, че атмосферата е страхотна, екшънът е здрав, разнообразнието от локации и различни твари, пред които Ловците се изправят, е голямо.
„Кулат� в леденото езеро� - приключенско фентъзи, което е взело най-доброто от жанра „Ме� и магия�. Много ми допаднаха героите и света, в който се развива действието.
„Злати� и Змеят� - един от най-най-любимите ми разкази в сборника. Започва толкова шеметно, че веднага се потопих в грабващата история за един юнак на име Златин и неговите приключения. Спокойно бих казал, че това е най-доброто нещо, което съм чел като етно-фентъзи. Разказ изпълнен с екшън, хумор, послания. Кеф голям!
„Цикъл� - кратък, но майсторски разказ на тема „Пътуван� във времето�.
„Бразая� - и още един от най-най-любимите ми разкази. Творбата имаше и учебен ефект върху мен, защото въобще не знаех, че има такова нещо в митологията ни като Бразаи - определено са неща, които не бих искал да срещам. Личи си вниманието, с което е проучвана материята, а в комбинация с майсторския наратив и тягостната атмосфера, разказът ме накара да изтръпна.
„Играта на Боговете� - всичко започва в Древен Рим, като пак си личи внимателното проучване на материята. Сюжетът обаче се обръща по такъв шеметен начин, че няма да повярвате - история за божества, могъщи воини и битки.
„Дракус� - кратък, стегнат и въздействащ. Тук нагледно ще разберете защо Бранимир Събев е такъв маестро в хорър жанра.
„Битк� за Вселената� - фантастика, смес от филма „Звездн� рейнджъри� и „Unreal Tournament� игрите, със страхотен обрат на действието. Ветераните-геймъри ще въздишат носталгично.
„Жертвоприношение� - тук единственото фантастично е историята на един български писател. Разказ с дълбока социална насоченост, смело критикуващ системата, подобно на творбите на Адриан Лазаровски на тази тематика.
„Щ� крача редом с теб� - стабилен военен разказ, безкомпромисен и първичен. Но не си мислете, че е поредната банална военна история - посоката, в която се променя сюжетът, ще ви изненада.
„Пустинни� скорпион� - най-дългата творба в сборника. Вдъхновена от мега-поредицата “Тъмнат� кула� на маестро Стивън Кинг, това е една донякъде класическа история за сблъсъка между доброто и злото.
В началото действието започва на локално ниво и нараства до епични мащаби. Читателят постоянно се запознава с информация за света, в който се развива историята - и тук свалям шапка на Бранимир за въображението, с което е подходил, за да ни запознае със света си.
Но какво ще е един готин фентъзи свят без колоритни и запомнящи се герои? Централна фигура е Блъди Ред - легендарният Пустинен скорпион. Той е един от последните оцелели Ловци - воини, които се борят срещу ордите на гнусния Принц на мрака - Шериман, който иска да ги избие до крак, за да може спокойно да завладее света.
Много ми допадна Блъди като герой, както и останалите Ловци. Всеки се откроява, както по външен вид, така и по характер. А пък от другата страна са едни от най-гадните злодеи, на които съм попадал - отвратителният Шериман и зловещият му слуга Джото Исмаил.
Ще разберете кой е победил, като прочетете повестта. ;)
Гарантирам ви, че атмосферата е страхотна, екшънът е здрав, разнообразнието от локации и различни твари, пред които Ловците се изправят, е голямо.
„Кулат� в леденото езеро� - приключенско фентъзи, което е взело най-доброто от жанра „Ме� и магия�. Много ми допаднаха героите и света, в който се развива действието.
„Злати� и Змеят� - един от най-най-любимите ми разкази в сборника. Започва толкова шеметно, че веднага се потопих в грабващата история за един юнак на име Златин и неговите приключения. Спокойно бих казал, че това е най-доброто нещо, което съм чел като етно-фентъзи. Разказ изпълнен с екшън, хумор, послания. Кеф голям!
„Цикъл� - кратък, но майсторски разказ на тема „Пътуван� във времето�.
„Бразая� - и още един от най-най-любимите ми разкази. Творбата имаше и учебен ефект върху мен, защото въобще не знаех, че има такова нещо в митологията ни като Бразаи - определено са неща, които не бих искал да срещам. Личи си вниманието, с което е проучвана материята, а в комбинация с майсторския наратив и тягостната атмосфера, разказът ме накара да изтръпна.
„Играта на Боговете� - всичко започва в Древен Рим, като пак си личи внимателното проучване на материята. Сюжетът обаче се обръща по такъв шеметен начин, че няма да повярвате - история за божества, могъщи воини и битки.
„Дракус� - кратък, стегнат и въздействащ. Тук нагледно ще разберете защо Бранимир Събев е такъв маестро в хорър жанра.
„Битк� за Вселената� - фантастика, смес от филма „Звездн� рейнджъри� и „Unreal Tournament� игрите, със страхотен обрат на действието. Ветераните-геймъри ще въздишат носталгично.
„Жертвоприношение� - тук единственото фантастично е историята на един български писател. Разказ с дълбока социална насоченост, смело критикуващ системата, подобно на творбите на Адриан Лазаровски на тази тематика.
„Щ� крача редом с теб� - стабилен военен разказ, безкомпромисен и първичен. Но не си мислете, че е поредната банална военна история - посоката, в която се променя сюжетът, ще ви изненада.
July 21, 2021
Сублимен сборник с разкази от майстора на ужаса в краткия жанр Бранимир Събев. Съдържа 10 парчета, от които епонимният "Пустинният скорпион" е по-скоро повест, а завършващият "Ще крача редом с теб" � по-скоро новела. Приятно бях изненадан от разнообразието на сюжети, умело подбрания повествователен стил и използвания за съответните говорни регистри речник. Няколкото по-"маломерни" разказа в книгата пък са пример как трябва да се композира кратка проза. С една дума, удоволствие беше да прочитам поредния разказ и да оставям за следващата вечер насладата от продължението.
Разбира се, с претен��иозното ми издателксо-читателско око открих и дребни кусури. На няколко места са използвани диалектализми, които нарушават общия съразмерен поток на повествованието и дразнят по-опитните читателски сетива, но отдавам това на редакторската работа, а и без тези дребни пропуски книгата заслужава оценка 5 (пет).
Приятни страховити тръпки и четене на все още непотопилите се в дебрите на Бранко-Събевото писане!
Разбира се, с претен��иозното ми издателксо-читателско око открих и дребни кусури. На няколко места са използвани диалектализми, които нарушават общия съразмерен поток на повествованието и дразнят по-опитните читателски сетива, но отдавам това на редакторската работа, а и без тези дребни пропуски книгата заслужава оценка 5 (пет).
Приятни страховити тръпки и четене на все още непотопилите се в дебрите на Бранко-Събевото писане!
July 1, 2020
С радост забелязвам, че има съвременни автори, които са дръпнали напред развитието на българската литература. Някои от тях преспокойно могат да се мерят с чуждестранните си колеги, защото романите и сборниците им с разкази са също така увлекателни.
September 17, 2017
Пустинният скорпион: много доволен! Приликите с Кинговата поредица за Тъмната Кула са видимо нарочни. Много, много класно пост-апокалиптично фентъзи! Стиви К би го одобрил! И щипката хумор трябва да се отбележи! Единственото нещо, което не ми се понрави, е името на господин главния герой... макар и обосновано, ми дойде малко не на място... Заключение - произведението е топ класа (тфа без чуждици, нали...)!
Кулата на леденото езеро: преди три дни я четох в сборника "Мечове в леда", та тук я пропуснах: Интересни герои и добре написан! По-мрачен, което доста ми допадна. Само подаръците на магьосника може би трябваше да са по-малко...
Златин и змеят: хумористична приказка за големи! Изключителна разлика с двата разказа преди него като усещане, но не и като качество... Няма забележки - да, той няма до промени мирогледа ви, но предизвиквам всеки да напише по-добър! Комплименти!
Цикъл: добра трактовка на парадокса на пътуването във времето. Само малко кратък...
Бразая: Етно-фентъзи му е майката... Ако братя Грим бяха българи, и това беше писано преди доста време, щеше да е в техният сборник!
Играта на боговете: заглавието описва най-добре сюжета. Достоен разказ за всяка една антология, посветена на тази тема!
Дракус: от Дракула, с любов... Машала, ефенди (намиг)!
Битка за Вселената: нека има и военна фантастика у сборника. Само че с изненада...
Жертвоприношение: най-силното произведение в книгата, поне за мен. Не защото е написано най-добре, а защото е плашеща (или всъщност, не съвсем) история, която не е трудно да си представим не като художествен разказ, а като очерк на събития, които са съвсем вероятни за нашата кочина...
Ще крача редом с теб: друг фаворит! Най-доброто, което мога да кажа е, че е XXL - Хайнлайн, Хашек и Лъвкрафт (хе-хе).
Заключение: Наскоро се сдобих с трите последни книги на Бранимир, единствените негови (засега) в библиотеката ми. Реших да ги прочета от най-стара към най-нова, за да видя развитието му като писател. Моята оценка за този сборник е 4.65 - направо не знам следващите колко ли ще са добри...
Кулата на леденото езеро: преди три дни я четох в сборника "Мечове в леда", та тук я пропуснах: Интересни герои и добре написан! По-мрачен, което доста ми допадна. Само подаръците на магьосника може би трябваше да са по-малко...
Златин и змеят: хумористична приказка за големи! Изключителна разлика с двата разказа преди него като усещане, но не и като качество... Няма забележки - да, той няма до промени мирогледа ви, но предизвиквам всеки да напише по-добър! Комплименти!
Цикъл: добра трактовка на парадокса на пътуването във времето. Само малко кратък...
Бразая: Етно-фентъзи му е майката... Ако братя Грим бяха българи, и това беше писано преди доста време, щеше да е в техният сборник!
Играта на боговете: заглавието описва най-добре сюжета. Достоен разказ за всяка една антология, посветена на тази тема!
Дракус: от Дракула, с любов... Машала, ефенди (намиг)!
Битка за Вселената: нека има и военна фантастика у сборника. Само че с изненада...
Жертвоприношение: най-силното произведение в книгата, поне за мен. Не защото е написано най-добре, а защото е плашеща (или всъщност, не съвсем) история, която не е трудно да си представим не като художествен разказ, а като очерк на събития, които са съвсем вероятни за нашата кочина...
Ще крача редом с теб: друг фаворит! Най-доброто, което мога да кажа е, че е XXL - Хайнлайн, Хашек и Лъвкрафт (хе-хе).
Заключение: Наскоро се сдобих с трите последни книги на Бранимир, единствените негови (засега) в библиотеката ми. Реших да ги прочета от най-стара към най-нова, за да видя развитието му като писател. Моята оценка за този сборник е 4.65 - направо не знам следващите колко ли ще са добри...
![Profile Image for Ивайло [IF Tomeff].](/_next/image?url=https%3A%2F%2Fi.gr-assets.com%2Fimages%2FS%2Fcompressed.photo.goodreads.com%2Fusers%2F1350231715i%2F3193915._UX200_CR0%2C11%2C200%2C200_.jpg&w=128&q=75)
September 23, 2017
� Томев, дай ся едно сериозно ревю за тоз' сборник!
� Ба! 'Що бе, Томев?
� Как 'що бе? 'Щот' си фен!
� Цъ!
� Ми тогаз поне си напиши вЧеПетлението от всеки разказ! Кой ти хареса най-много?
� Хуу, подред ги захватам! Няма да е "Пустинния скорпион".
� Ъ-ъ, 'що, бе, нали е вдъхновен от Тъмната кула?
� Точно затуй, Томев, Стивън Кинг ми беше кумир дълги години, Тъмната кула ми е любимата сага, няма да съм безпристрастен!
� Ами "Кулата в леденото езеро"?
� Забавни имена и интересен обрат, разказът ми харесва много, но си имам свое виждане за външния вид и характера на елфите.
� Стига бе, ами "Златин и змеят"?
� Този разказ ме забавлява много, но други вече са го отличили.
� Сега ще кажеш същото и за "Дракус", Томев!
� Не, Томев, ТИ го каза!
� Добре, Томев, писна ми от тебе! Казвай най-сетне кой разказ ти хареса най-много и да приключваме!
� Преди да споделя кой разказ ми стана любим, ще трябва да спомена, че заедно с "Дракус" и "Златин и змеят", и "Бразая" е с нашенски сюжет, което много ме радва.
� Аре, бе, Томев, изплювай камъчето, че да почвам следващата книга вече! Взе да ми дотягаш вече!
� Томев, млъквай! Ето ти камъчето - плюя го, даже без да спомена разказите от фантастичния жанр: Най-най-НАЙ ми хареса "Играта на боговете". Salve, Moriturum Es, Tomev!
� Аве Събев, Аве Бранко!
� Ба! 'Що бе, Томев?
� Как 'що бе? 'Щот' си фен!
� Цъ!
� Ми тогаз поне си напиши вЧеПетлението от всеки разказ! Кой ти хареса най-много?
� Хуу, подред ги захватам! Няма да е "Пустинния скорпион".
� Ъ-ъ, 'що, бе, нали е вдъхновен от Тъмната кула?
� Точно затуй, Томев, Стивън Кинг ми беше кумир дълги години, Тъмната кула ми е любимата сага, няма да съм безпристрастен!
� Ами "Кулата в леденото езеро"?
� Забавни имена и интересен обрат, разказът ми харесва много, но си имам свое виждане за външния вид и характера на елфите.
� Стига бе, ами "Златин и змеят"?
� Този разказ ме забавлява много, но други вече са го отличили.
� Сега ще кажеш същото и за "Дракус", Томев!
� Не, Томев, ТИ го каза!
� Добре, Томев, писна ми от тебе! Казвай най-сетне кой разказ ти хареса най-много и да приключваме!
� Преди да споделя кой разказ ми стана любим, ще трябва да спомена, че заедно с "Дракус" и "Златин и змеят", и "Бразая" е с нашенски сюжет, което много ме радва.
� Аре, бе, Томев, изплювай камъчето, че да почвам следващата книга вече! Взе да ми дотягаш вече!
� Томев, млъквай! Ето ти камъчето - плюя го, даже без да спомена разказите от фантастичния жанр: Най-най-НАЙ ми хареса "Играта на боговете". Salve, Moriturum Es, Tomev!
� Аве Събев, Аве Бранко!
September 18, 2016
Преди години, когато четях по една фентъзи книга на ден, ако някой ми беше казал, че ще се изкефя на уестърн фентъзи със сигурност щях да му се изсмея в лицето. Ако преди години, по това време, някой ми беше казал също, че ще харесам роден автор в остросюжетната литература, смехът ми щеше да е още по-гръмък.
Всъщност тогава ми бяха казали нещо подобно, че имало попадения в родната литературна сцена и аз се смях.
Сега, близо 10тина години по-късно, пак се смея.
Но вече на себе си.
Защото осъзнавам колко съм бил наивен...
"Пустинният скорпион" е от онези сборници, чиито разкази има с какво да запомним, защото всеки крие, не едно, а много отличителни неща.
Това, което можем да кажем със сигурност за разказите на Бранимир Събев, е че в тях се крият много мъжествености героизъм. Дотолкова, че в определени моменти и ситуации подражаваш на персонажите, или пък ти се иска да ги познаваш, за да можеш да им потърсиш съвет, или пък просто да се напиеш с тях. Защото са богати, наситени и с много история.
А редом с тези неща, нямам как да не са пълни и с някаква меланхолия, която макар да е прикрита зад мускули, оръжия, badd ass attitude, все пак изпъква.
Първият разказ, който е доста дългичък, и който дава име на самата книга, е изпълнен точно с такива персонажи. Брулени от бурите на времето хладни професионалисти, които въпреки всичко, носят добри сърца, достатъчно широки за да съдържат братска обич и някаква идеали.
Друго, което ми направи ужасно впечатление в "Скорпионът" беше уникалната пост-апокалиптична атмосфера, която автора е създал. Свят толкова далечен и все пак, така близък. Нищо чудно нашият да се превърне след време точно в такъв. Пътувайки из пустите райони, по които са прекарани повечето от ЖП маршрутите ни, четейки сборника, гледах в страни - през стъклото. И светът, съграден между редовете оживяваше пред мен.
Още един характер белег на текстовете - прекалено добри описания и пост-реализъм.
"Кулата в леденото езеро", е разказът, който ми донесе носталгия към приключенските фентъзита, с които пораснах и станах човек. Отново силни, и изпълнени с доблест герои, които мачкат различните уроди,скимнали да се изправят на пътя им.
"Златин и змеят" - Кому са нужни басните и хилядократно дъвканите фолклорни и селски приказки, когато в съвремието имаме автори като Бранимир Събев и Димитър Цолов. Ето точно такива истории, трябва да четат подрастващите. Първо, защото са много по-близки към нас. Второ, защото поуките им са много повече. И трето, защото не се спестява нищо, било то пикантно или не. Любимият ми разказ! Между другото съм сигурен, че тоя Златин е бил истинско лице ;)
"Цикъл" - Може би единственото по-хубаво от пътуването във времето е ТЕМАТА за пътуването във времето. Как е представена тук ли? Ще се изненадате.
"Бразая" - От тук официално започва и страшната част на сборника. Чудя се, кое ми харесва повече - идеята или изпълнението. В един текст, рядко и двете неща са на 100 % изпълнени и издържани. А когато става въпрос за традиции, летвата е доста нагоре. Това, което не ми допадна в този разказ беше, че нещата се случиха прекалено бързо, но все пак това си е субективна оценка.
"Играта на боговете" - Това е разказ със сериозен екшън и мисля, че би впечатлил всеки любител боевете и зрелищата. Аз лично бях жестоко впечатлен. И мисля, че дори любимите ми автори от калибъра на Стивън Ериксън имат какво да научат от текста. Другият ми фаворит.
"Дракус". Единственото по-стряскащо от разказа, е, че действието се развива доста близко до нас. Хубавото при Събев е, че макар да има утвърден стил, владее доста различни похвати за да представи една история и за да сътвори атмосферата и.
"Битка за вселената". Бранко, зъл си. Ще ме зарибиш по фантастиката!
"Жертвоприношение". Ето го и това, което ми липсваше досега в сборника. Разказ със силен социален контекст и елемент. Освен това доста философски и каращ човек да се замисли, дори над собствените си деяния. Това за мен беше малкият шлифован диамант, който не очаквах да изскочи, тъй като си мислех, че познавам д��статъчно добре Бранко и това, което пише.
"Ще крача редом с теб". Отново доста тежък, военен, боен, разказ. Имам чувството, че Бранимир не просто пише тези истории. Имам чувството, че той ги преживява. Че вървят на лента пред очите му, че докато спи броди из тези вселени, понесъл някое могъщо оръжие...
Това, което ми показа този сборник е, че не е достатъчно авторът само да има добра идея, която да развива. Важни са изключително много - атмосферата, описанията, но най-най-най- важното е - самият автор, да присъства във всеки един разказ. Мисля, че критиците го наричат почерк - не съм сигурен, но четейки всяка страница и запознавайки се с всеки персонаж, виждаш самият Бранимир, превъплътен във всичко - герои, ситуации, усещания.
За заключение мога да кажа само едно. Историите на Събев не се четат. Те се съпреживяват. А тези специално в "Пустинния скорпион", могат освен да ни научат на много неща - и да изковат характерите ни. Защото за мен ключовата дума, която постоянно се въртеше в главата ми, четейки, беше - каляване, израстване, издържане.
В един още по-жесток свят, в който живеем (защото каквито и фикции да съществуват), тук, където сме ние е най-лошо (защото ни касае пряко), единственият начин по-който можем да овладеем себе си в житейските бури е да имаме добри примери за оцеляване, за борба, за себеотрицание. И мисля, че в "Пустинния скорпион" тези примери могат да бъдат открити.
Не е ли това, заради, което се чете и пише, в крайна сметка?
Всъщност тогава ми бяха казали нещо подобно, че имало попадения в родната литературна сцена и аз се смях.
Сега, близо 10тина години по-късно, пак се смея.
Но вече на себе си.
Защото осъзнавам колко съм бил наивен...
"Пустинният скорпион" е от онези сборници, чиито разкази има с какво да запомним, защото всеки крие, не едно, а много отличителни неща.
Това, което можем да кажем със сигурност за разказите на Бранимир Събев, е че в тях се крият много мъжествености героизъм. Дотолкова, че в определени моменти и ситуации подражаваш на персонажите, или пък ти се иска да ги познаваш, за да можеш да им потърсиш съвет, или пък просто да се напиеш с тях. Защото са богати, наситени и с много история.
А редом с тези неща, нямам как да не са пълни и с някаква меланхолия, която макар да е прикрита зад мускули, оръжия, badd ass attitude, все пак изпъква.
Първият разказ, който е доста дългичък, и който дава име на самата книга, е изпълнен точно с такива персонажи. Брулени от бурите на времето хладни професионалисти, които въпреки всичко, носят добри сърца, достатъчно широки за да съдържат братска обич и някаква идеали.
Друго, което ми направи ужасно впечатление в "Скорпионът" беше уникалната пост-апокалиптична атмосфера, която автора е създал. Свят толкова далечен и все пак, така близък. Нищо чудно нашият да се превърне след време точно в такъв. Пътувайки из пустите райони, по които са прекарани повечето от ЖП маршрутите ни, четейки сборника, гледах в страни - през стъклото. И светът, съграден между редовете оживяваше пред мен.
Още един характер белег на текстовете - прекалено добри описания и пост-реализъм.
"Кулата в леденото езеро", е разказът, който ми донесе носталгия към приключенските фентъзита, с които пораснах и станах човек. Отново силни, и изпълнени с доблест герои, които мачкат различните уроди,скимнали да се изправят на пътя им.
"Златин и змеят" - Кому са нужни басните и хилядократно дъвканите фолклорни и селски приказки, когато в съвремието имаме автори като Бранимир Събев и Димитър Цолов. Ето точно такива истории, трябва да четат подрастващите. Първо, защото са много по-близки към нас. Второ, защото поуките им са много повече. И трето, защото не се спестява нищо, било то пикантно или не. Любимият ми разказ! Между другото съм сигурен, че тоя Златин е бил истинско лице ;)
"Цикъл" - Може би единственото по-хубаво от пътуването във времето е ТЕМАТА за пътуването във времето. Как е представена тук ли? Ще се изненадате.
"Бразая" - От тук официално започва и страшната част на сборника. Чудя се, кое ми харесва повече - идеята или изпълнението. В един текст, рядко и двете неща са на 100 % изпълнени и издържани. А когато става въпрос за традиции, летвата е доста нагоре. Това, което не ми допадна в този разказ беше, че нещата се случиха прекалено бързо, но все пак това си е субективна оценка.
"Играта на боговете" - Това е разказ със сериозен екшън и мисля, че би впечатлил всеки любител боевете и зрелищата. Аз лично бях жестоко впечатлен. И мисля, че дори любимите ми автори от калибъра на Стивън Ериксън имат какво да научат от текста. Другият ми фаворит.
"Дракус". Единственото по-стряскащо от разказа, е, че действието се развива доста близко до нас. Хубавото при Събев е, че макар да има утвърден стил, владее доста различни похвати за да представи една история и за да сътвори атмосферата и.
"Битка за вселената". Бранко, зъл си. Ще ме зарибиш по фантастиката!
"Жертвоприношение". Ето го и това, което ми липсваше досега в сборника. Разказ със силен социален контекст и елемент. Освен това доста философски и каращ човек да се замисли, дори над собствените си деяния. Това за мен беше малкият шлифован диамант, който не очаквах да изскочи, тъй като си мислех, че познавам д��статъчно добре Бранко и това, което пише.
"Ще крача редом с теб". Отново доста тежък, военен, боен, разказ. Имам чувството, че Бранимир не просто пише тези истории. Имам чувството, че той ги преживява. Че вървят на лента пред очите му, че докато спи броди из тези вселени, понесъл някое могъщо оръжие...
Това, което ми показа този сборник е, че не е достатъчно авторът само да има добра идея, която да развива. Важни са изключително много - атмосферата, описанията, но най-най-най- важното е - самият автор, да присъства във всеки един разказ. Мисля, че критиците го наричат почерк - не съм сигурен, но четейки всяка страница и запознавайки се с всеки персонаж, виждаш самият Бранимир, превъплътен във всичко - герои, ситуации, усещания.
За заключение мога да кажа само едно. Историите на Събев не се четат. Те се съпреживяват. А тези специално в "Пустинния скорпион", могат освен да ни научат на много неща - и да изковат характерите ни. Защото за мен ключовата дума, която постоянно се въртеше в главата ми, четейки, беше - каляване, израстване, издържане.
В един още по-жесток свят, в който живеем (защото каквито и фикции да съществуват), тук, където сме ние е най-лошо (защото ни касае пряко), единственият начин по-който можем да овладеем себе си в житейските бури е да имаме добри примери за оцеляване, за борба, за себеотрицание. И мисля, че в "Пустинния скорпион" тези примери могат да бъдат открити.
Не е ли това, заради, което се чете и пише, в крайна сметка?
May 30, 2016
Как да ви кажа...не ми хареса. Не ми хареса това, че разказите са така увлекателни и пропуснах две важни срещи и загорих вечерята, заедно с тефлона :( Не ми хареса и това, че Бранко има мегдан да напасне от всеки един включен в сборника разказ, поне 80 странична повест...Ами да, тамън стане интересно и то вземе та свърши :( Не ми хареса как леко се чете и няма за какво да се хвана и да мрънкам, че ето на, у нас не вирее това изкуство...с две думи, не мога да се изява като критичен българин...
Сюжетите са разнообразни и до един интересни, героите са добре развити, може тук там да се открият намигания към някои от образците в жанра, което кара внимателният (и умен) читател да се усмихне дяволито. А ако някъде случайно бях открил последният разказ в сборника скъсан и довян от вятъра (разбира се и без рънинг тайтъла :D ) в гората, без особено замисляне щях да реша, че е от серия на ХФЛ...
Така че - препоръчвам на тези, които обичат героичното и красивото, примесено с епичното и страшното, да седнат и най-сетне да прочетат това заглавие!
Сюжетите са разнообразни и до един интересни, героите са добре развити, може тук там да се открият намигания към някои от образците в жанра, което кара внимателният (и умен) читател да се усмихне дяволито. А ако някъде случайно бях открил последният разказ в сборника скъсан и довян от вятъра (разбира се и без рънинг тайтъла :D ) в гората, без особено замисляне щях да реша, че е от серия на ХФЛ...
Така че - препоръчвам на тези, които обичат героичното и красивото, примесено с епичното и страшното, да седнат и най-сетне да прочетат това заглавие!
October 23, 2017
Понякога се чудя дали изобщо харесвам кратките разкази и после се сещам, че четири от любимите ми книги са сборници от разкази. Различното в тях е добрият и разнообразен стил, добре развитите кратки сюжети или епичността на главния образ. "Пустинния скорпион" честно казано не отговаря на нито една от тези категории, но пък има някои стойностни попадения (и някои не толкова стойностни разкази). Също така съдържа най-абсурдно смешния момент, който съм чел цяла година и може би за него си струва прочита.
"Пустинния скорпион"
Едноименният разказ е първото нещо, с което читателят на този сборник се среща и е най-проблемният разказ в целия сборник.
Първото нещо, което не ми хареса в разказа е посвещението на Кинг и "Тъмната кула", това беше един голям червен флаг за разказ, разправящ се за стрелец в такава обстановка. Обстановка, която ми се струва абсурдно глупава още от началото. Блъди Ред и всички останали живеят в свят, в който по всяко време може да те нападне адска хрътка и да те разкъса на парчета, а никой, освен Ловците, не прави нищо по въпроса? Жителите на Грийн Дейл не се барикадират в къщите си? Не сформират милиции? Не избягват излизането навън? Не търсят ново място за живот? Просто приемат факта, че има някакви си там чудовища, които ги убиват. Това е сякаш жителите активно да прекарват нощите си в поляна пълна със смъртоносни змии и да не променят начина си на живот, просто не е логично да няма коренна промяна на поведението им щом случващото се случва.
Имам много дребнав проблем с някои от описанията. В началото на книгата една дупка се описва като "неголяма", което беше като трън в очите ми. Няма смисъл да се описва нещо с прилагателно, което не го описва. Граматически вярно е да наречеш водата несуха, но е глупаво. Имам и други проблеми с езика и оформлението. Главният герой по някаква странна причина има над пет прозвища в този кратък разказ, което лично ми припомня за ужаса, който бе "Пътуване през спомени", но тук поне Събев се ограничава с Блъди Ред, кървавочервеният, Ловецът, Стрелецът, Пустинният скорпион, Скорпионът и Шерифът (за кратко, затова може би е извинено, но пак са над пет и са прекалено много). Ако имате орлов поглед от сега може да забележете нещо странно (и глупаво). Блъди Ред като име означава Кървавочервен, но това не пречи на автора да го използва като прозвище, не му и пречи да каже, че Джеси Сандуокър е известен като Крачещият из пясъци, Джон Тракър като Преследвача и Джак Блу като Синия. Сякаш аз да парадирам и да повтарям как съм Цветозар Бонев, известен още като Внука на дядо Бончо чието първо име е Цветозар. Тази особеност не спира тук обаче, тъй като мерните единици също се менкат, в началото са споменати футове, по едно време се използват крачки, а по друго -- метри. Аз лично използвам по 7 различни единици за да меря дължина, за вас не знам, то еднородните мерни системи са плебейски. Някои от описанията на диалозите са препълнени с наречия (нещо, което намирам за доста странно след като самият Кинг отрича наречията като приемлива форма на описание) и в един момент прилагателните се разменят (първо се описва цвета на козината и очите на един вълк, а после размерът му, въпреки че точно първо размера би бил забелязан, но повече за този вълк по-късно). Друго дребнаво оплакване би било колко скучно звучат имената на чудовищата. Имам чувството, че авторът просто е взел едно прилагателно и едно съществително и ги е смесил: адска хрътка, черен вълк, призрачен демон. Едно от тези три си измислих на момента, и ако сте познали, че е „призрачен демон�, то не сте познали, защото и трите чудовища присъстват в книгата, призрачен демон просто си звучи като глупост. Тук ще оставя и бисера "агонизиращ от болка", за разлика от агонизиращ от щастие, разбира се.
Другите ми ядове с разказа са свързани със сюжета. Прекалено много се случва за прекалено малко страници (или поне се опитва да се случи). Цялата първа част няма никакъв смисъл, целият момент с Били и фактът, че е гей няма смисъл. Блъди Ред повръща след като ги вижда как правят секс, окей, значи Блъди Ред е страшен хомофоб, защото ако може да вижда кървища и да си държи вечерята в стомаха, значи не е гнуслив. Но в същия момент Блъди Ред убива убиеца на Били? Значи не е страшен хомофоб? Тогава защо по дяволите е толкова погнусен? Стомахът на Били Ред не действа логично, а хомосексуалните образи в тази част са просто инструмент, с който да се придвижи сюжетът. С лекота можеше да не се случи нищо от тази първа част и промяна нямаше да има, тъй като нищо установено в тази част не фигурира по-нататък, освен че Блъди може да стреля по чудовища, което е ясно и без това. Остатъкът от историята не е толкова по-добра обаче, аз си мислех, че Злата империя е супер-клише, но ето че тук злодея е просто Злия император или Принца на мрака и е зъл, защото си е зъл. Няма чувство за движение в историята, нещата се случват просто ей така, главно безпричинно и безинтересно. А краят просто си е фарс.
Но по-рано идва най-абсурдната част от този разказ� След цяла глава от изложение за света и за миналото на Блъди и за създаването на Злия император, нашият главен герой сяда край едно огнище в една пустиня. Там той вижда онзи вълк споменат отпреди и някак си забелязва, че е по-черен от нощта и има зелени бляскави очи преди да забележи, че е голям колкото магаре. Този вълк се оказва върколак, но не просто върколак.
След ЦЯЛА глава мъчително изложение идва един върколак от никъде и започва да обяснява света на Блъди. Имайте предвид, че Блъди не е роден вчера и най-вероятно знае всичко, което върколакът казва във своя псевдо-философски монолог. Но това не стига на върколака, който по едно време запитва Блъди дали смята, че земята е плоска. Върколака на Изложението явно е и Върколака Защитник на Рационалната Мисъл. След като Върколака на Изложението кара Блъди да се замисли малко по тема геология, той продължава да му обяснява целта му. Върколака на Изложението седи при Блъди Ред и му обяснява какво Блъди Ред трябва да направи. Цялата тази среща е абсурдно глупава и това я прави абсурдно смешна. Не знам какво са си помислили съседите ми, но аз лично смятам, че Върколака на Изложението, трябва да присъства във всяка книга. ВЪВ ВСЯКА КНИГА! Примерно, точно преди Хагрид да каже на Хари, че Хари е магьосник, нека се появи един върколак и да го каже вместо него, да му обясни, че небето е синьо и че водата е мокра, а накрая саркастично да ги попита дали смятат ГМО-то за вредно, след което да им обясни как и къде да намерят Волдемор. Какво по дяволите си е мислил писателят докато е писал Върколака на Изложението не знам, но той е най-запомнящият се момент от целия сборник, hands down.
"Кулата в леденото езеро"
TMI the short story. Не съм виждал толкова имена да се споменат в рамките на толкова малко страници дори в Silmarillion. Обикновена фентъзи история, която не успя да ме грабне в началото и тотално ме изгуби след като престана да се опитва да е интересна. Малко по-малко имена и малко повече интересни моменти биха помогнали, може би. Честно казано не помня какво се случи в този разказ, бях зает да ��е чудя от къде идват всички тези generic fantasy имена.
"Златин и Змеят"
Вторият разказ в този сборник, за който трябва да се обясни повече. „Злати� и Змеят� започва добре, лекосърдечно фентъзи в български сетинг през 11-ти век е достатъчно приятно за четене. Малките стихове преди главите ми харесаха доста и оформлението на разказа ме грабна� докато авторът не реши, че трябва да пробие четвъртата стена и да ми обясни, че няма да опише тройката, която се случва в разказа между Златан и двете му моми, защото може да се засегнат някои от "по-специалните читатели", но пък че нощта е била "вълшебна с малко кръв, малко болка и много любов". What the actual fuck? Никъде в разказа не показано, че разказвачът е собствена личност, защо тогава има такъв момент? Някакъв опит за хумор ли е това? Целият този абзац е показ за това как не се сменя внезапно стил на проза. Можеше просто да не се опише, вместо да се споменава, че няма да се опише, да се опише защо няма да се опише и после да се опише�
От тук започват и другите проблеми с езика на разказа. Драконите са описани като "рядък и изчезващ вид", защото явно има изчезващи видове с изобилни популации. Логиката в този момент също куца повече от безкрак пияница. Описва се, че драконите ядат "абсолютно всичко" и някак си това е свързано с изчезването им: "дали пък затова не бяха на изчезване?". Как точно едно приспособление, което осигурява, че никога няма да гладуват, ги довежда до изчезване? Сякаш аз да кажa: „Моя� приятел Иван е безсмъртен � дали пък затова не умря на 20 години?�. По-късно разказвачът изведнъж се появява отново в текста, този път в ролята на дракона обаче: „Аааааргх! Златин ще си плати!�. Не знам това как има смисъл в рамките на прозата, но пък и по-ранното включване нямаше никакъв смисъл, затова не очаквам еднородност. Привършвам с бисера "Лилияна се измъкна от охлабената хватка на дракона и доволна от себе си, се измъкна.", нещо, което щом аз улових би трябвало всеки опитен писател/редактор да е уловил преди пубкилация и да е отстранил.
Като цяло, ако разказът беше приключил след спасяването на двете моми щеше да е много по-добър, всичко след него просто губи нишката и не успява да пресъздаде качеството на по-ранните моменти. Особено сюжетната линия с дракона и яростта му, че родителите му са мъртви, разрешена с кратък разговор.
От тук нататък разказите не са толкова интересни за критика. "Бразая", "Дракус" и "Играта на боговете" ми харесаха, последният особено много. Има нещо за историческата бойна фантазия, което ми топли душата и Събев експертно пресъздава усещането на онова предаване, което сравняваше различни воини от вековете (харесаха ми и информативните бележки оставени от автора).
"Дракус" е разказ за Влад Втори, а всичко за Влад Втори с голяма трудност би било неяко.
"Бразая" беше кратък и интересен разказ с добър стил на писане и добър завършек.
"Битка за Вселената" беше окей в началото, но info dump-а на геймърски познания в края ми развали усещането, знам повечето игри, които са споменати и ефект нямаха върху мен. Не знам как човек, който не е геймър би се почувствал, след като прочете пет реда с имена на игри последвани от обяснения за гейм компании и аркади.
"Ще крача редом с теб" за мен не заслужи връзката с Жълтия Крал и Лъвкрафт, която е направена поради стила на разказа. Не виждам как подобна история би била свързана с тези две неща, особено не и в този беден и битов стил. Жълтият Крал и Лъвкрафт са мистериозни, изпипани и бавни, това просто ти свети в очите.
"Жертвоприношение" беше странен. Български писател страда, но пък става известен, но пък страда. Изведнъж се оказва, че България през 21-ви век е всъщност България през 20-ти защото го арестуват поради политически причини, след което автора написва мега-хипер-як роман, който му печели нобелова награда и БУКВАЛНО променя държавата, но на него не му дреме, щото е страдал. Приятно изненадан бях, че не е алегория за алчните български издатели, но освен това друго приятно нещо не открих.
"Цикъл" беше Дарт Вейдър + пътуване във времето + римска броня? Не ме грабна, нямаше и как за три страници в този формат. Звучеше повече като объркан сън отколкото като разказ.
Цялостната ми оценка за този сборник излезе 2.4, но винаги закръглям нагоре ако прозата е солидна, а тук тя си е такава (когато няма грешки). Личи си, че Събев не хваща писалка за пръв път и си личи, че е запознат с жанровете. Не усетих нищо ново обаче, нямаше нещо, което напълно да ме грабне и да ми напомни, че фентъзито е велико. Но все пак, не съм огромен фен на този тип черно-бяло фентъзи, както е описано в предговора. Харесвам си героите сиви, харесвам си тропите извъртяни и историята нестандартна. Ако "Пустинния скорпион" (разказът, не сборникът) беше сатира за фентъзито, щях да оценя целия сборник 5/5 поради гениалността на Върколака на Изложението, но за жалост е напълно сериозна личност в историята.
"Пустинния скорпион"
Едноименният разказ е първото нещо, с което читателят на този сборник се среща и е най-проблемният разказ в целия сборник.
Първото нещо, което не ми хареса в разказа е посвещението на Кинг и "Тъмната кула", това беше един голям червен флаг за разказ, разправящ се за стрелец в такава обстановка. Обстановка, която ми се струва абсурдно глупава още от началото. Блъди Ред и всички останали живеят в свят, в който по всяко време може да те нападне адска хрътка и да те разкъса на парчета, а никой, освен Ловците, не прави нищо по въпроса? Жителите на Грийн Дейл не се барикадират в къщите си? Не сформират милиции? Не избягват излизането навън? Не търсят ново място за живот? Просто приемат факта, че има някакви си там чудовища, които ги убиват. Това е сякаш жителите активно да прекарват нощите си в поляна пълна със смъртоносни змии и да не променят начина си на живот, просто не е логично да няма коренна промяна на поведението им щом случващото се случва.
Имам много дребнав проблем с някои от описанията. В началото на книгата една дупка се описва като "неголяма", което беше като трън в очите ми. Няма смисъл да се описва нещо с прилагателно, което не го описва. Граматически вярно е да наречеш водата несуха, но е глупаво. Имам и други проблеми с езика и оформлението. Главният герой по някаква странна причина има над пет прозвища в този кратък разказ, което лично ми припомня за ужаса, който бе "Пътуване през спомени", но тук поне Събев се ограничава с Блъди Ред, кървавочервеният, Ловецът, Стрелецът, Пустинният скорпион, Скорпионът и Шерифът (за кратко, затова може би е извинено, но пак са над пет и са прекалено много). Ако имате орлов поглед от сега може да забележете нещо странно (и глупаво). Блъди Ред като име означава Кървавочервен, но това не пречи на автора да го използва като прозвище, не му и пречи да каже, че Джеси Сандуокър е известен като Крачещият из пясъци, Джон Тракър като Преследвача и Джак Блу като Синия. Сякаш аз да парадирам и да повтарям как съм Цветозар Бонев, известен още като Внука на дядо Бончо чието първо име е Цветозар. Тази особеност не спира тук обаче, тъй като мерните единици също се менкат, в началото са споменати футове, по едно време се използват крачки, а по друго -- метри. Аз лично използвам по 7 различни единици за да меря дължина, за вас не знам, то еднородните мерни системи са плебейски. Някои от описанията на диалозите са препълнени с наречия (нещо, което намирам за доста странно след като самият Кинг отрича наречията като приемлива форма на описание) и в един момент прилагателните се разменят (първо се описва цвета на козината и очите на един вълк, а после размерът му, въпреки че точно първо размера би бил забелязан, но повече за този вълк по-късно). Друго дребнаво оплакване би било колко скучно звучат имената на чудовищата. Имам чувството, че авторът просто е взел едно прилагателно и едно съществително и ги е смесил: адска хрътка, черен вълк, призрачен демон. Едно от тези три си измислих на момента, и ако сте познали, че е „призрачен демон�, то не сте познали, защото и трите чудовища присъстват в книгата, призрачен демон просто си звучи като глупост. Тук ще оставя и бисера "агонизиращ от болка", за разлика от агонизиращ от щастие, разбира се.
Другите ми ядове с разказа са свързани със сюжета. Прекалено много се случва за прекалено малко страници (или поне се опитва да се случи). Цялата първа част няма никакъв смисъл, целият момент с Били и фактът, че е гей няма смисъл. Блъди Ред повръща след като ги вижда как правят секс, окей, значи Блъди Ред е страшен хомофоб, защото ако може да вижда кървища и да си държи вечерята в стомаха, значи не е гнуслив. Но в същия момент Блъди Ред убива убиеца на Били? Значи не е страшен хомофоб? Тогава защо по дяволите е толкова погнусен? Стомахът на Били Ред не действа логично, а хомосексуалните образи в тази част са просто инструмент, с който да се придвижи сюжетът. С лекота можеше да не се случи нищо от тази първа част и промяна нямаше да има, тъй като нищо установено в тази част не фигурира по-нататък, освен че Блъди може да стреля по чудовища, което е ясно и без това. Остатъкът от историята не е толкова по-добра обаче, аз си мислех, че Злата империя е супер-клише, но ето че тук злодея е просто Злия император или Принца на мрака и е зъл, защото си е зъл. Няма чувство за движение в историята, нещата се случват просто ей така, главно безпричинно и безинтересно. А краят просто си е фарс.
Но по-рано идва най-абсурдната част от този разказ� След цяла глава от изложение за света и за миналото на Блъди и за създаването на Злия император, нашият главен герой сяда край едно огнище в една пустиня. Там той вижда онзи вълк споменат отпреди и някак си забелязва, че е по-черен от нощта и има зелени бляскави очи преди да забележи, че е голям колкото магаре. Този вълк се оказва върколак, но не просто върколак.
След ЦЯЛА глава мъчително изложение идва един върколак от никъде и започва да обяснява света на Блъди. Имайте предвид, че Блъди не е роден вчера и най-вероятно знае всичко, което върколакът казва във своя псевдо-философски монолог. Но това не стига на върколака, който по едно време запитва Блъди дали смята, че земята е плоска. Върколака на Изложението явно е и Върколака Защитник на Рационалната Мисъл. След като Върколака на Изложението кара Блъди да се замисли малко по тема геология, той продължава да му обяснява целта му. Върколака на Изложението седи при Блъди Ред и му обяснява какво Блъди Ред трябва да направи. Цялата тази среща е абсурдно глупава и това я прави абсурдно смешна. Не знам какво са си помислили съседите ми, но аз лично смятам, че Върколака на Изложението, трябва да присъства във всяка книга. ВЪВ ВСЯКА КНИГА! Примерно, точно преди Хагрид да каже на Хари, че Хари е магьосник, нека се появи един върколак и да го каже вместо него, да му обясни, че небето е синьо и че водата е мокра, а накрая саркастично да ги попита дали смятат ГМО-то за вредно, след което да им обясни как и къде да намерят Волдемор. Какво по дяволите си е мислил писателят докато е писал Върколака на Изложението не знам, но той е най-запомнящият се момент от целия сборник, hands down.
"Кулата в леденото езеро"
TMI the short story. Не съм виждал толкова имена да се споменат в рамките на толкова малко страници дори в Silmarillion. Обикновена фентъзи история, която не успя да ме грабне в началото и тотално ме изгуби след като престана да се опитва да е интересна. Малко по-малко имена и малко повече интересни моменти биха помогнали, може би. Честно казано не помня какво се случи в този разказ, бях зает да ��е чудя от къде идват всички тези generic fantasy имена.
"Златин и Змеят"
Вторият разказ в този сборник, за който трябва да се обясни повече. „Злати� и Змеят� започва добре, лекосърдечно фентъзи в български сетинг през 11-ти век е достатъчно приятно за четене. Малките стихове преди главите ми харесаха доста и оформлението на разказа ме грабна� докато авторът не реши, че трябва да пробие четвъртата стена и да ми обясни, че няма да опише тройката, която се случва в разказа между Златан и двете му моми, защото може да се засегнат някои от "по-специалните читатели", но пък че нощта е била "вълшебна с малко кръв, малко болка и много любов". What the actual fuck? Никъде в разказа не показано, че разказвачът е собствена личност, защо тогава има такъв момент? Някакъв опит за хумор ли е това? Целият този абзац е показ за това как не се сменя внезапно стил на проза. Можеше просто да не се опише, вместо да се споменава, че няма да се опише, да се опише защо няма да се опише и после да се опише�
От тук започват и другите проблеми с езика на разказа. Драконите са описани като "рядък и изчезващ вид", защото явно има изчезващи видове с изобилни популации. Логиката в този момент също куца повече от безкрак пияница. Описва се, че драконите ядат "абсолютно всичко" и някак си това е свързано с изчезването им: "дали пък затова не бяха на изчезване?". Как точно едно приспособление, което осигурява, че никога няма да гладуват, ги довежда до изчезване? Сякаш аз да кажa: „Моя� приятел Иван е безсмъртен � дали пък затова не умря на 20 години?�. По-късно разказвачът изведнъж се появява отново в текста, този път в ролята на дракона обаче: „Аааааргх! Златин ще си плати!�. Не знам това как има смисъл в рамките на прозата, но пък и по-ранното включване нямаше никакъв смисъл, затова не очаквам еднородност. Привършвам с бисера "Лилияна се измъкна от охлабената хватка на дракона и доволна от себе си, се измъкна.", нещо, което щом аз улових би трябвало всеки опитен писател/редактор да е уловил преди пубкилация и да е отстранил.
Като цяло, ако разказът беше приключил след спасяването на двете моми щеше да е много по-добър, всичко след него просто губи нишката и не успява да пресъздаде качеството на по-ранните моменти. Особено сюжетната линия с дракона и яростта му, че родителите му са мъртви, разрешена с кратък разговор.
От тук нататък разказите не са толкова интересни за критика. "Бразая", "Дракус" и "Играта на боговете" ми харесаха, последният особено много. Има нещо за историческата бойна фантазия, което ми топли душата и Събев експертно пресъздава усещането на онова предаване, което сравняваше различни воини от вековете (харесаха ми и информативните бележки оставени от автора).
"Дракус" е разказ за Влад Втори, а всичко за Влад Втори с голяма трудност би било неяко.
"Бразая" беше кратък и интересен разказ с добър стил на писане и добър завършек.
"Битка за Вселената" беше окей в началото, но info dump-а на геймърски познания в края ми развали усещането, знам повечето игри, които са споменати и ефект нямаха върху мен. Не знам как човек, който не е геймър би се почувствал, след като прочете пет реда с имена на игри последвани от обяснения за гейм компании и аркади.
"Ще крача редом с теб" за мен не заслужи връзката с Жълтия Крал и Лъвкрафт, която е направена поради стила на разказа. Не виждам как подобна история би била свързана с тези две неща, особено не и в този беден и битов стил. Жълтият Крал и Лъвкрафт са мистериозни, изпипани и бавни, това просто ти свети в очите.
"Жертвоприношение" беше странен. Български писател страда, но пък става известен, но пък страда. Изведнъж се оказва, че България през 21-ви век е всъщност България през 20-ти защото го арестуват поради политически причини, след което автора написва мега-хипер-як роман, който му печели нобелова награда и БУКВАЛНО променя държавата, но на него не му дреме, щото е страдал. Приятно изненадан бях, че не е алегория за алчните български издатели, но освен това друго приятно нещо не открих.
"Цикъл" беше Дарт Вейдър + пътуване във времето + римска броня? Не ме грабна, нямаше и как за три страници в този формат. Звучеше повече като объркан сън отколкото като разказ.
Цялостната ми оценка за този сборник излезе 2.4, но винаги закръглям нагоре ако прозата е солидна, а тук тя си е такава (когато няма грешки). Личи си, че Събев не хваща писалка за пръв път и си личи, че е запознат с жанровете. Не усетих нищо ново обаче, нямаше нещо, което напълно да ме грабне и да ми напомни, че фентъзито е велико. Но все пак, не съм огромен фен на този тип черно-бяло фентъзи, както е описано в предговора. Харесвам си героите сиви, харесвам си тропите извъртяни и историята нестандартна. Ако "Пустинния скорпион" (разказът, не сборникът) беше сатира за фентъзито, щях да оценя целия сборник 5/5 поради гениалността на Върколака на Изложението, но за жалост е напълно сериозна личност в историята.
October 24, 2014
Винаги е трудно да оцениш сборник, съставен от разкази на различни автори. Все ще се намери бисер сред лайната или пък някоя капка мазут ще отрови меда и ще ти обърка сметките. Сещам се за сборника �999 разкази на ужаса�, който беше събрал два тома посредствени напъни, сред които като подхвърлени на прасетата ябълки се търкаляха магическите истории на Геймън и Лансдейл. След срещата ми с третата книга на Събев разбрах, че понякога не по-лесно е да бъде оценен сборник с текстове, излезли изпод клавиатурата на дори само един писател.
Преди всичко „Пустинни� скорпион� натрапва отсъствието на концептуалност � начинание, рисково за писател, наложил присъствието си в страната на страшните истории, а също провокиращо разнопосочност по адрес на читателските отзиви. Липсата на сплотител между историите е като секс без капут с прясна позната. Чукането е по-яко, ама опасността от странични негативи стяга осезаемо клупа около гърлото (което, ако питате бог-да-го-прости-Дейвид-„Бил�-Карадайн, само обогатява оргазма). Когато Събев предложи предишния си сборник � „Човекъ�, който обичаше Стивън Кинг�, то към страниците му посегнаха почитатели на хоръра. Със „Скорпиона� той прави опит да протегне ръката си не по-далеч, но по-широко. Както е известно обаче в природата нищо не се губи, също така � човек не знае какво губи, когато печели (нови читатели) и още � дори сговорна дружина не може го вдигна, ако момата е с мустаци.
Сигурен съм, че фентъзи следата, преминаваща през книгата като разбесняла се Кристин, е завладяла сърцата на не една и две девици, скърбящи от уюта на стъклените си вилекули по така и не пристигащите принцове с лъвски сърца и негърски паламарки. Смятам, че заглавната повест спокойно може и трябва, при желание от страна на Събев, да бъде развита в роман. Намирам фантастичните сегменти за разнообразни.
Но просто не са моята бира. И, представете си изненадата ми, когато, наместо бира, аз попаднах на отлежал поне 18 години скоч. На етикета пишеше „Злати� и змеят� и дори една глътка от него се оказа достатъчна да инициира ревюто ми. И тъкмо когато природата реши да ме жертва за сметка на дузина фентъзи почитатели и да ме накара да хлипам по пантофи и нощница (може да си ме представяте и със свещник в ръка) в очакване на хардкор хорър завръщането на Бранимир, аз достигнах познанието, че понякога това, от което имаш нужда, е на една страница разстояние, дори да не става въпрос за разказ на ужаса или за двоен постер на най-сетне склонилата да се демонстрира в „Плейбой� мама Алба.
„Злати� и змеят� е много силен разказ. Най-добрият, който съм чел от Събев. „Злати� и змеят� е като момичето, дето идва на купона последно, по време, когато бабаитите са налазили звездите на вечерта, а нърдовете свенливо си бият взаимни чекии в кухнята. Виждаш я тази мацка и си мислиш, че не е нищо особено, но после се заговаряте и тя не пие като прасе и полата й не е прекалено къса, което удължава репликите и дори се смеете заедно, докато зад вас бравите лепнат от дланите на нърдовете, а чаршафите в спалнята са за смяна след мучащите напъни на ярките копелета, с една дума малко е като бойно поле, ама вие не сте оттам и сте за малко, та се забавлявате и не е нужна тревица, защото стига дори обещание за последваща среща и, когато тя си тръгва, неусетно са минали 30-ина страници, а на теб ти се иска час по-скоро да почетеш още от нея.
Оплетох се.
„Злати� и змеят� е меланж от народна приказка с причудливо изкривени фолклорни мотиви и пълен ташак. Представете си го. По-лесно ще ви е, ако имате ташаци. Това не означава задължително, че трябва да сте пръч. Значи, рязвате левия (щото всеки знае, че десният е за късмет, а и от него идват момчетата) и, преди да му дадете време да се разлигави наоколо, натъпквате го обилно със:
един брой запотени до сол потури
статисти селяни, ама от едно време, на око
семейство змейове
яки мацки � две щипки, може и по зърната, ако не стига, може и смучки
меч, оребрен, за повече удоволствие
юнашки атруби � до получаване на гъста смес
щипка либидо, не по-силно от воленсидерово в обятията на многострадална Гаджева
Всичко това Бранимир е прибавил към предварително подготвена плънка от як джекичански екшън и каралийчева лекота на древновремско сказание.
Този Рататуй си е кулинарна шестица и напълно компенсира апатията ми пред фантастико-фентъзийната обилност на сборника.
Много, ама много искам цикъл с пати��а златинови. Почти колкото „Пентхаус� с Джесито.
Пиши, Бранко, пиши.
Преди всичко „Пустинни� скорпион� натрапва отсъствието на концептуалност � начинание, рисково за писател, наложил присъствието си в страната на страшните истории, а също провокиращо разнопосочност по адрес на читателските отзиви. Липсата на сплотител между историите е като секс без капут с прясна позната. Чукането е по-яко, ама опасността от странични негативи стяга осезаемо клупа около гърлото (което, ако питате бог-да-го-прости-Дейвид-„Бил�-Карадайн, само обогатява оргазма). Когато Събев предложи предишния си сборник � „Човекъ�, който обичаше Стивън Кинг�, то към страниците му посегнаха почитатели на хоръра. Със „Скорпиона� той прави опит да протегне ръката си не по-далеч, но по-широко. Както е известно обаче в природата нищо не се губи, също така � човек не знае какво губи, когато печели (нови читатели) и още � дори сговорна дружина не може го вдигна, ако момата е с мустаци.
Сигурен съм, че фентъзи следата, преминаваща през книгата като разбесняла се Кристин, е завладяла сърцата на не една и две девици, скърбящи от уюта на стъклените си вилекули по така и не пристигащите принцове с лъвски сърца и негърски паламарки. Смятам, че заглавната повест спокойно може и трябва, при желание от страна на Събев, да бъде развита в роман. Намирам фантастичните сегменти за разнообразни.
Но просто не са моята бира. И, представете си изненадата ми, когато, наместо бира, аз попаднах на отлежал поне 18 години скоч. На етикета пишеше „Злати� и змеят� и дори една глътка от него се оказа достатъчна да инициира ревюто ми. И тъкмо когато природата реши да ме жертва за сметка на дузина фентъзи почитатели и да ме накара да хлипам по пантофи и нощница (може да си ме представяте и със свещник в ръка) в очакване на хардкор хорър завръщането на Бранимир, аз достигнах познанието, че понякога това, от което имаш нужда, е на една страница разстояние, дори да не става въпрос за разказ на ужаса или за двоен постер на най-сетне склонилата да се демонстрира в „Плейбой� мама Алба.
„Злати� и змеят� е много силен разказ. Най-добрият, който съм чел от Събев. „Злати� и змеят� е като момичето, дето идва на купона последно, по време, когато бабаитите са налазили звездите на вечерта, а нърдовете свенливо си бият взаимни чекии в кухнята. Виждаш я тази мацка и си мислиш, че не е нищо особено, но после се заговаряте и тя не пие като прасе и полата й не е прекалено къса, което удължава репликите и дори се смеете заедно, докато зад вас бравите лепнат от дланите на нърдовете, а чаршафите в спалнята са за смяна след мучащите напъни на ярките копелета, с една дума малко е като бойно поле, ама вие не сте оттам и сте за малко, та се забавлявате и не е нужна тревица, защото стига дори обещание за последваща среща и, когато тя си тръгва, неусетно са минали 30-ина страници, а на теб ти се иска час по-скоро да почетеш още от нея.
Оплетох се.
„Злати� и змеят� е меланж от народна приказка с причудливо изкривени фолклорни мотиви и пълен ташак. Представете си го. По-лесно ще ви е, ако имате ташаци. Това не означава задължително, че трябва да сте пръч. Значи, рязвате левия (щото всеки знае, че десният е за късмет, а и от него идват момчетата) и, преди да му дадете време да се разлигави наоколо, натъпквате го обилно със:
един брой запотени до сол потури
статисти селяни, ама от едно време, на око
семейство змейове
яки мацки � две щипки, може и по зърната, ако не стига, може и смучки
меч, оребрен, за повече удоволствие
юнашки атруби � до получаване на гъста смес
щипка либидо, не по-силно от воленсидерово в обятията на многострадална Гаджева
Всичко това Бранимир е прибавил към предварително подготвена плънка от як джекичански екшън и каралийчева лекота на древновремско сказание.
Този Рататуй си е кулинарна шестица и напълно компенсира апатията ми пред фантастико-фентъзийната обилност на сборника.
Много, ама много искам цикъл с пати��а златинови. Почти колкото „Пентхаус� с Джесито.
Пиши, Бранко, пиши.
June 18, 2015
Аз... съм объркан. Знам какво прочетох току-що, но чета коментарите преди мен и започват да ме обземат съмнения � да не би да съм прочел една от най-блестящите книги издавани някога, а пък да не съм разбрал?:) Не искам да засягам никого, нито претендирам за някакви особени литературни способности, напълно е възможно и нищо да не разбирам, но смятам да си позволя да дам и своето скромно мнение, разказ по разказ.
Взех си я от библиотеката, докато обхождах лавиците с български автори, като търсех нещо ново. Отгърнах я същата вечер, и започнах с „Пустинни� скорпион�:
„Тов� е епос, пред който "Тъмната кула" на другаря Ст. К. изглежда като недоносче.� � из коментар в goodreads.com
На този коментар се смях от сърце, но мога само да завиждам на автора, че има такива приятели! На мен по-ми се стори като 90 страници, написани в много лек и някак повърхностен стил, лесен за четене (като „Здрач�), но без никаква интрига, тръпка или предизивкване на мозъчна дейност у читателя.
Вторият разказ продължава в същият стил. И тук добрият е тръгнал на някъде, като всичко живо което среща му налита на бой, за да бъде посечено малко по-късно. Отново събира малък отряд помощници � сякаш има нужда от тях:) Него го започнах втори, но го оставях на няколко пъти, за да видя останалите разкази, и в крайна сметка го завърших последен.
„Злати� и змеят� вече е нещо приятно и оригинално, а повърхностният стил тук може да мине за оправдан � за да подсилва комичният ефект.
„Бразая� също беше нещо свежо, а в един момент � когато една ноктеста лапа хвана за крака старият дядо, отишъл да направи жертвоприношение на бразаите, а после го издърпа в дупката си - дори изпитах някаква тръпка.
„Играта на боговете�, „Дракус� и „Биткат� за вселената� � приятни за четене и неангажиращи.
„Жертвоприношение� като че ли е най-добрият разказ в сборника, защото в края на краищата казва нещо, и то смислено.
Последният разказ не ме впечатли с нищо.
В заключение: може би книгата щеше много да ми допадне, стига през живота си да не бях чел нищо друго, освен народни приказки (а какви народни приказки има само!), и никога да не бях гледал какъвто и да е филм по телевизията. Трябва да призная, че в последно време през ръцете ми минаха няколко наистина фантастични български автори, чиито книги ме държаха по няколко дни след като съм ги прочел в размишления колко дяволски добро беше това, което прочетох. Така че сигурно съм се разглезил. Но, както казват, „з� всеки влак си има пътници�, така че поздравявам автора че е намерил своите и му пожелавам само успехи за напред!
Взех си я от библиотеката, докато обхождах лавиците с български автори, като търсех нещо ново. Отгърнах я същата вечер, и започнах с „Пустинни� скорпион�:
„Тов� е епос, пред който "Тъмната кула" на другаря Ст. К. изглежда като недоносче.� � из коментар в goodreads.com
На този коментар се смях от сърце, но мога само да завиждам на автора, че има такива приятели! На мен по-ми се стори като 90 страници, написани в много лек и някак повърхностен стил, лесен за четене (като „Здрач�), но без никаква интрига, тръпка или предизивкване на мозъчна дейност у читателя.
Вторият разказ продължава в същият стил. И тук добрият е тръгнал на някъде, като всичко живо което среща му налита на бой, за да бъде посечено малко по-късно. Отново събира малък отряд помощници � сякаш има нужда от тях:) Него го започнах втори, но го оставях на няколко пъти, за да видя останалите разкази, и в крайна сметка го завърших последен.
„Злати� и змеят� вече е нещо приятно и оригинално, а повърхностният стил тук може да мине за оправдан � за да подсилва комичният ефект.
„Бразая� също беше нещо свежо, а в един момент � когато една ноктеста лапа хвана за крака старият дядо, отишъл да направи жертвоприношение на бразаите, а после го издърпа в дупката си - дори изпитах някаква тръпка.
„Играта на боговете�, „Дракус� и „Биткат� за вселената� � приятни за четене и неангажиращи.
„Жертвоприношение� като че ли е най-добрият разказ в сборника, защото в края на краищата казва нещо, и то смислено.
Последният разказ не ме впечатли с нищо.
В заключение: може би книгата щеше много да ми допадне, стига през живота си да не бях чел нищо друго, освен народни приказки (а какви народни приказки има само!), и никога да не бях гледал какъвто и да е филм по телевизията. Трябва да призная, че в последно време през ръцете ми минаха няколко наистина фантастични български автори, чиито книги ме държаха по няколко дни след като съм ги прочел в размишления колко дяволски добро беше това, което прочетох. Така че сигурно съм се разглезил. Но, както казват, „з� всеки влак си има пътници�, така че поздравявам автора че е намерил своите и му пожелавам само успехи за напред!
January 10, 2014
Когато за първи път се сблъсках с литературата на Бранимир Събев имах някакви съмнения какво всъщност да очаквам. От друга страна като почитател на по-дългите истории, в повечето случаи направо на епични поредици, разказите никога не са ми били чак толкова присърце. Въпреки това любопитството ми надделя, трябваше да видя какво се крие из страниците...
Няколко месеца по-късно държа в ръцете си третият сборник на Бранимир Събев - "Пустинния скорпион" и няколко неща ме впечатляват веднага. Като човек, посещаващ сравнително често книжарници, винаги ми се е набивало на очи лошото оформление на родните издания, недостатъчно качественият печат или лошо замислена корица, която по-често отблъсква, отколкото впечатлява. Всичко това не важи когато говорим за това издание. "Ибис" са свършили страхотна работа, прекрасната тематична корица веднага те кара да прокараш очи по-нагоре и прочетеш заглавието на книгата, а самото оформление е достойно за американски бестселър.
Когато вече сте се настанил удобно, закупил своето копие от "Пустинния скорпион", и решите да го отворите, за да му се насладите, пред вас ще изникват десет разказа, които са повече фентъзи отколкото хорър. Бранимир Събев е избягал от собствените си води и се е гмурнал в един нов океан, трябва да кажа, че при това го е направил съвсем добре!
Най-впечатляващ е разказът дал и име на целият сборник - "Пустинния скорпион". Освен с доста по-големите си размери(почти новела), историята впечатлява и със своята автентичност - започва като класически уестърн, а завършва като нещо много по-голямо. Особено ми допаднаха разказите, вплитащи в себе си типични елементи от българския фолклор - "Бразая" и "Златин и Змея", както и нетипичният "Ще крача редом с теб". Заслужава си да спомена и "Играта на боговете", който представлява своеобразна връзка с втория сборник - "Човекът, който обичаше Стивън Кинг".
Бранимир Събев и "Ибис" доказват, че в България може да има и качествена литература. Сигурен съм, че това прекрасно издание ще допадне не само на любителите на разказите, аз съм живото доказателство за това!
Няколко месеца по-късно държа в ръцете си третият сборник на Бранимир Събев - "Пустинния скорпион" и няколко неща ме впечатляват веднага. Като човек, посещаващ сравнително често книжарници, винаги ми се е набивало на очи лошото оформление на родните издания, недостатъчно качественият печат или лошо замислена корица, която по-често отблъсква, отколкото впечатлява. Всичко това не важи когато говорим за това издание. "Ибис" са свършили страхотна работа, прекрасната тематична корица веднага те кара да прокараш очи по-нагоре и прочетеш заглавието на книгата, а самото оформление е достойно за американски бестселър.
Когато вече сте се настанил удобно, закупил своето копие от "Пустинния скорпион", и решите да го отворите, за да му се насладите, пред вас ще изникват десет разказа, които са повече фентъзи отколкото хорър. Бранимир Събев е избягал от собствените си води и се е гмурнал в един нов океан, трябва да кажа, че при това го е направил съвсем добре!
Най-впечатляващ е разказът дал и име на целият сборник - "Пустинния скорпион". Освен с доста по-големите си размери(почти новела), историята впечатлява и със своята автентичност - започва като класически уестърн, а завършва като нещо много по-голямо. Особено ми допаднаха разказите, вплитащи в себе си типични елементи от българския фолклор - "Бразая" и "Златин и Змея", както и нетипичният "Ще крача редом с теб". Заслужава си да спомена и "Играта на боговете", който представлява своеобразна връзка с втория сборник - "Човекът, който обичаше Стивън Кинг".
Бранимир Събев и "Ибис" доказват, че в България може да има и качествена литература. Сигурен съм, че това прекрасно издание ще допадне не само на любителите на разказите, аз съм живото доказателство за това!
December 16, 2013
Epic masterpiece. Всички творби в сборника са много добри, но "Ще крача редом с теб" е истински шедьовър!
September 14, 2021
Сборникът на Бранимир Събев е като чаша отлежал бърбън в бара на забравено от Бога градче в Дивия запад. Изпиваш го и ти маха главата, досущ като Джото Исмаил в новелата, чието име носи сборникът. Той е истинско пълп преклонение към жанра на странния уестърн и бисерите в короната му от Кинг, Лансдейл и Гемъл.
Дори и само заради него, сборникът си е една голяма 5-ца по скалата на "ŷ", като ключови са стиловото разнообразие, добре изградените сюжети, както и премереният хумор в някои от разказите.
Препоръчвам сборника на Бранко с две хванали чаши с бърбън ръце, като за музикален фон си пуснете епичен метъл. Наздраве!
Дори и само заради него, сборникът си е една голяма 5-ца по скалата на "ŷ", като ключови са стиловото разнообразие, добре изградените сюжети, както и премереният хумор в някои от разказите.
Препоръчвам сборника на Бранко с две хванали чаши с бърбън ръце, като за музикален фон си пуснете епичен метъл. Наздраве!
October 29, 2014
+Branimir Subev ми даде книгата си на едно мериоприятие, на което участвахме - "София диша". Разбира се с автограф. Корицата не може да не ви грабне. От нея лъха на уестърн и пустинни приключени��. А и самото заглавие потвърждава това впечатление. Така че отгърнах страницата, прочетох посвещението и .... се потопих в света на писателя. Въпреки че разказите са само десет, книгата е обемиста - цели 269 страници, ... които се "гълтат", толкова бързо, че когато свършиш да четеш, оставаш втрещен и ти се иска да извикаш "Още!".
Няколко думи за разказите.
Първия е титулният "Пустинния скорпион" - вдъхновен от "Тъмната кула" на Краля, Стрелеца и пустинния свят, в които бродят изчадия, търсещи плячка, разказът увлича с напрегнато действие, приключения и неземни описания на този мъртъв свят. Прекрасно постапокалиптично фентъзи.
"Кулата в леденото езеро" е разказът, който ми допадна най-много. Леко четящо се класическо фентъзи с страхотни приказни елементи, характерни герои и отново чудесни описания.
Третият разказ е "Златин и змеят" - хумористично написан (отново фентъзи) разказ с фолклорни мотиви. Това, което ми хареса е, че тук е фолклорът е автентичен, а не е премината онзи тънка граница, която люшва в морето на чалгата, където други автори плуват с умиление.
"Цикъл" е един фантастичен разказ за пътуванията и превъплащенията на аз-а!
"Бразая" е тъмен разказ, които държи в напрежение. Убийствата са в изобилие, а убиецът е неуловим. Един от най-добрите разкази, които съм чел напоследък.
"Играта на боговете" връща читателя в древен Рим при Арабик - великия пълководец; пренася ни в Париж през 1314 г, после в Северна Америка през 959 г, Китай 1813 г, Япония 1600 г, за да ни разкрие играта, в която хората са само пионки.
Разказът "Дракус", който следва, е победител в коледния конкурс на едноименното списание. Тук Бранимир запокитва читателя по време на турското робство, но разбира се има и свръх естествени същества.
"Битка за вселената" умело предадена история. Всеки води своите битки. Всеки ден е една битка. Но каква е битката за вселената буквално?
Отличен разказ е "Жертвоприношение", след които ще се запитате каква цена бихте платили за своя успех.
"Ще крача редом с теб" - войната, ужасите, "шибаните Балкани", тайна формула и там накрая, където дебне Жълтия цар. Страхотен разказ!
Както казах, приключвайки книгата ще изпитате глад за още от тези художествени диаманти и, надявам се, скоро ще получите!
July 16, 2014
Започвам с последната книга на Бранимир Събев, но това не е проблем, защото също като във фантастичен разказ, това си е пътуване назад във времето. Посегнах към сборника без ясна мисъл на какво ще се натъкна, но се оказа излишно притеснение. Това са добре разказани истории, с не малко забавни моменти, и си беше истинско удоволствие да ги прочета. Магията тук съществува и увлича без излишно разтакаване. Бранимир Събев въздейства на всички сетива с усърдието на прекрасен български автор.
February 10, 2014
Определено от тук насетне, когато чуя името на Бран ще го асоциирам със скорпиона :)
Браво, Бран!
Браво, Бран!
January 6, 2014
Страхотен сборник! Горещо го препоръчвам! :)
September 18, 2014
Реших да продължа с Бранимир Събев, след като привърших "Човекът, който обичаше Стивън Кинг". По тази причина се хванах за "Пустинния скорпион", доколкото човек може да се хване изобщо за скорпион... и спазих традицията си да се улисам в четене. Предният път на два пъти си обърках метрото, сега тръгнах от вкъщи час по-рано... Е, "шефът" няма проблеми с ранобудните, поне си оползотворих всички "бонус" минути в четене, а след това видях, че съм забравил част от документите вкъщи. А това си беше мръсен номер от страна на Събев.
Сборникът прави впечатление, че... напомня по нещо на първия. Не, не, няма нищо общо сюжетно, идеите тук са си самобитни и отделни, не е и продължение, но отново е разнообразен стилово. Някъде човек се чуди дали е писал един човек. Един е, но предполагам отново през известен период от време. Споменавал съм вече, че младите автори подражават на известните.
Всъщност, това което ми направи ОГРОМНО впечатление е невъзможността на Бранимир Събев да избяга напълно от ужаса. Не "избяга" в пълния смисъл на думата, защото едва ли си го е поставял за цел, но дори в разказите, които не трябва да са хорър нещо се прокрадва. Сянката на ужаса е винаги там.
Сборникът започва с едноименния цикъл. Предпочетох да го определя така, защото това произведение не е повест - сюжетните линии не му стигат, не са и достатъчно детайлно разгледани, освен една, което е и водеща. Не е и разказ, защото в края на първата му част мисълта приключва завършено, прекъсва, и след това всички следващи части ни разказват отново за същия главен герой. Т.е. имаме няколко поредни разказа с много тясна връзка помежду си. Първата част на цикъла "Пустинния скорпион" ни запознава с Блъди Ред, странстващ стрелец в пост-апокалиптичен свят, който е силно вдъхновен от Дивия Запад и това, което познаваме от уестърните: коубои, конекрадци, стрелба с пищови, шапки с широки периферии, запуснати пустинни градове и кръчми, където изобщо не е безопасно. Една важна подробност обаче ни откъсва от обикновения уестърн - целият свят е изпълнен с ужасяващи твари, които тероризират оцелялото население на цялата планета. Това са слугите на Шериман - мрачният император на света, който го държи под ботуша си от векове. Последните останали на света членове от Братството на стрелците решават, че е време да се отърват от него и така започва приключението на Блъди.
Авторът показва силно въображение и добри идеи в изграждането на света си, някои от които почерпани от поредицата "Тъмната кула" на Стивън Кинг. Все пак този тук си е достатъчно оригинален и интересен. Личи си, че Събев доста се е забавлявал, докато е писал. Еуфорията се проявява в стила. На места той е доста динамичен, другаде преминава в сладкодумни описания. Все пак действието преобладава.
Можем да класифицираме историята като тъмно фентъзи, но в него има и много малко научна фантастика, наистина малко.
Очаквах повече. Количествено. Да, творбата е около 90 страници, но не и стигат. Не и според мен. Струва ми се, че паното е можело да бъде оше по-широко. Сюжетът е напълно линеен и героите в него са максимално улеснени да стигнат до края. Те срещат трудности по пътя, но откриват и необходимите механизми да ги преодолеят с лекота. По тази причина считам, че е можело нещата да се "забатачат" още повече. Можело е безпроблемно да се внесе пълна втора линия, дори трета. Искаше ми се, например, да разбера още за целия катаклизъм и защо света има свой мрачен владетел, но не стана съвсем ясно.
Единственото, което наистина не ми допадна особено беше прекалената хиперболизация на уменията, които имат стрелците. Бяха сякаш извадени от популярен американски екшън или може би уестърн. Не разбрах защо в края действаха поотделно...
"Кулата в леденото езеро" е фентъзи разказ, в който принц, елф и джудже ще опитат да спасят красива принцеса, затворена в омагьосана кула. По пътя си ще срещнат орди ходещи мъртъвци и всякакви други гадове, които им пречат. Отново авторът показва силно въображение и успява да измисли интересни решения като за един фентъзи свят: магията на белия мрак, различни вълшебни артефакти и пр. В разказа се прокрадва нишка хумор и като цяло е построен по типичните за едно фентъзи постулати. Историята изглежда като вдъхновена от киното и по-точно "Властелина на пръстените" и "Братя Грим" (2005). Особено вторият, ако сте го гледали, развръзката няма изобщо да ви изненада. Не знам дали е било съзнателно. Виждам и едно намигване към "Кръчма: Зелената котка" на Сибин Майналовски, което си е чиста закачка.
Стилът и идеята са по-наивни, което значи, че е го препращам към по-младата аудитория. В този смисъл сексуалното в описанието на принцесата не беше особено на място, предвид дотогавашния развой на нещата. Като цяло беше приятен за четене.
"Златин и змеят" е хумористичен разказ, вдъхновен от българския фолклор. Златин е местен юнак, осъден на вечен живот и бездетност. Той обаче ще намери своя син, макар и да не го е търсил. Много ми хареса идеята. Сюжетът също беше прекрасно построен с достатъчно обрати и непредвидими моменти.
На няколко пъти си сменях мнението з�� сексуалното в разказа. Някак не е каквото се очаква от нещо по темата. От друга страна има някакви мотиви в народните песни, а пък и в езическите времена, когато се е родил Златин, многоженството е било познато... така че накрая реших, че съм окей с това, но можеше да се мине и без него.
"Цикъл" - няколко кратки пътувания във времето с връзка помежду си. Няма кой знае какво за обяснение, аз не го схванах напълно. Посъветвах се и с други хора, някои прибавиха нещо към картината и можах да схвана, че героите... май се срещат помежду си в различни епохи, но явно никой не беше съвсем убеден какво точно се случва.
За мен "Бразая" е разказът с най-уникална и добра идея. Едно българско възрожденско селце, който е проплакало от набезите на същества, които изглеждат досущ като кукерите. Историята е мрачна и ако Бранимир и беше отделил повече внимание... ами достойна е дори за роман. Става и за сценарий на филм... "Кукери" или "Кукери 2: Завръщането", леле, "Кукери Тройца: Отмъщението на арапина с чалма"... макар да не гледам вече такива филми, на тези бих се натресъл в киното. Хареса ми много атмосферата. Да вкараш готически мотив във тази епоха и на споменатото място беше страхотно. Именно с разкази като "Бразая", които търсят българската митология и вплитат в нея ужасът, би могло един ден да се изгради "българска школа" в хорърът. Усетих обаче и яд - идеята заслужаваше много повече. Искаше ми се да е по-дълга и детайлна. И може би да покаже защо арапина е ключовото оръжие срещу съществата, някак не ми се видя особено специален в действията си.
Имаше и една грешка - така и не разбрах дали става дума за арабин или арапин, първото се среща изключително в авторовата реч, а второто - в тази на героите. За непросветените, арапин е чернокож, арабин е каквото си знаем и в днешно време. Героят би следвало да е арапин, но... ами не става ясно, макар че имаше някакъв намек за кожата му. Оставям тази мистерия на вас.
"Играта на боговете" - Марк Тулий Октавиус, известен като Арабик е бивш военачалник на император Траян, който е преспал със съпругата му и ще са наложи да спечели живота се на гладиаторската арена. Две божества обаче са решили да променят хода на времето с партия "го".
Никога не съм си представял, че ще видя точно император Траян в ролята на злодей. Не е типичен, за разлика от Нерон, Калигула, Каракала и останалите. Разказът е исторически екшън, в който бойци от различни епохи се бият помежду си. Сюжетно не блести особено, но има добра идея и е забавен.
"Дракус" е доста кратичък разказ за турските нашественици на Балканите, които се впускат в нападения срещу Влад Набучвача, който обаче смята да ги изненада неприятно с интересен домашен любимец. Разказът има добър стил, добър сюжет, неочакван край. Развива се твърде набързо, защото е писан специално за конкурс, а там ограниченията в страници и думи са особено сурови.
"Битката за вселената" - макар на пръв поглед да не личи, този разказ е чадо на реализма. Започва с научно-фантастичен елемент, но ако не си падате много по този жанр като мен, не се отчайвайте. Тук няколко войника се бият за вселената с всевъзможни извънземни... върна ме към детството, когато на всеки ъгъл имаше гаражче с сегички и сонита.
"Жертвоприношение" е написан в "реалистична магия" и описва накратко целия съзнателен живот на млад български писател, който се издига до небесата благодарение на собствения си труд, малко късмет и... няколко жертвоприношения?! Личи си, че авторът е вплел някои автобиографични елементи. Сюжетът ще се понрави особено на онези, които си паднаха по ходенето на протести през последната година. Хареса ми повествованието, отново в стил Кинг. Ако познавате правото в тази държава... ами юридически куца, но хайде, това е художествен текст.
Ще ми се "Ще крача редом с теб" да е прелюдия към "Пустинния скорпион", но не мога да твърдя това. Говорим за Третата световна война, която се води между Изтока и Запада (не говорим за издателството). Това е нескончаем конфликт, погълнал цялата планета, от който няма измъкване. Главният герой е американски военен, който е заставен да се бие първо на Балкание, а после в Близкия Изток. Но в тази война няма да има победител...
Отново имаме ужас и научна фантастика. Хареса ми как са заедно са свързани войната, технологии и окултизъм. Прилича малко на някой от онези истории тип "върколаци и зомбита в съюз с Третия райх" или "летящите чинии на Хитлер".
В един момент Събев се опита да запише с перото на Хауърд Ф. Лъвкрафт, което беше сносен опит, но за съжаление неуспешен и според мен не му е направило добра услуга. Няма нищо срамно, да наподобиш Лъвкраф е трудно. Ако не с друго, последният е уникален именно с изключително специфичния си стил. Не мисля, че някой може да пише отново така. Х. Ф. Лъвкрафт не е вече между живите и ни е оставил неподражаемо наследство.
Като цяло книгата беше добра, но смятам, че първият сборник е по-добър. Там повечето разкази имаха и послание, което тук, обикновено, или липсваше, или беше само загатнато. Така и не видях разказ, който може да се мери с "Богословеният, вещицата и дяволът", който за мен е най-добрият сплатърпънк разказ писан на родна почва, а може би и най-добрия хорър разказ, който съм чел от български автор. В тази връзка, липсваше и прецизността към сексуалното. Няколкото описания, които бяха включени не ми се сториха толкова на място, можеше да се мине и без тях. Нямаше го и силният психологизъм от "Човекът, който обичаше Стивън Кинг".
Надявам се в бъдеще Бранимир да насочи усилията си на 100% към ужаса, където го бива най-много. Нуждаем се от поне няколко постоянни автори в тази сфера, иначе жанрът никога няма да се развие на родна почва. Да имаме неговоро присъствие наоколо е добро начало и обещаващо бъдеще.
Сборникът прави впечатление, че... напомня по нещо на първия. Не, не, няма нищо общо сюжетно, идеите тук са си самобитни и отделни, не е и продължение, но отново е разнообразен стилово. Някъде човек се чуди дали е писал един човек. Един е, но предполагам отново през известен период от време. Споменавал съм вече, че младите автори подражават на известните.
Всъщност, това което ми направи ОГРОМНО впечатление е невъзможността на Бранимир Събев да избяга напълно от ужаса. Не "избяга" в пълния смисъл на думата, защото едва ли си го е поставял за цел, но дори в разказите, които не трябва да са хорър нещо се прокрадва. Сянката на ужаса е винаги там.
Сборникът започва с едноименния цикъл. Предпочетох да го определя така, защото това произведение не е повест - сюжетните линии не му стигат, не са и достатъчно детайлно разгледани, освен една, което е и водеща. Не е и разказ, защото в края на първата му част мисълта приключва завършено, прекъсва, и след това всички следващи части ни разказват отново за същия главен герой. Т.е. имаме няколко поредни разказа с много тясна връзка помежду си. Първата част на цикъла "Пустинния скорпион" ни запознава с Блъди Ред, странстващ стрелец в пост-апокалиптичен свят, който е силно вдъхновен от Дивия Запад и това, което познаваме от уестърните: коубои, конекрадци, стрелба с пищови, шапки с широки периферии, запуснати пустинни градове и кръчми, където изобщо не е безопасно. Една важна подробност обаче ни откъсва от обикновения уестърн - целият свят е изпълнен с ужасяващи твари, които тероризират оцелялото население на цялата планета. Това са слугите на Шериман - мрачният император на света, който го държи под ботуша си от векове. Последните останали на света членове от Братството на стрелците решават, че е време да се отърват от него и така започва приключението на Блъди.
Авторът показва силно въображение и добри идеи в изграждането на света си, някои от които почерпани от поредицата "Тъмната кула" на Стивън Кинг. Все пак този тук си е достатъчно оригинален и интересен. Личи си, че Събев доста се е забавлявал, докато е писал. Еуфорията се проявява в стила. На места той е доста динамичен, другаде преминава в сладкодумни описания. Все пак действието преобладава.
Можем да класифицираме историята като тъмно фентъзи, но в него има и много малко научна фантастика, наистина малко.
Очаквах повече. Количествено. Да, творбата е около 90 страници, но не и стигат. Не и според мен. Струва ми се, че паното е можело да бъде оше по-широко. Сюжетът е напълно линеен и героите в него са максимално улеснени да стигнат до края. Те срещат трудности по пътя, но откриват и необходимите механизми да ги преодолеят с лекота. По тази причина считам, че е можело нещата да се "забатачат" още повече. Можело е безпроблемно да се внесе пълна втора линия, дори трета. Искаше ми се, например, да разбера още за целия катаклизъм и защо света има свой мрачен владетел, но не стана съвсем ясно.
Единственото, което наистина не ми допадна особено беше прекалената хиперболизация на уменията, които имат стрелците. Бяха сякаш извадени от популярен американски екшън или може би уестърн. Не разбрах защо в края действаха поотделно...
"Кулата в леденото езеро" е фентъзи разказ, в който принц, елф и джудже ще опитат да спасят красива принцеса, затворена в омагьосана кула. По пътя си ще срещнат орди ходещи мъртъвци и всякакви други гадове, които им пречат. Отново авторът показва силно въображение и успява да измисли интересни решения като за един фентъзи свят: магията на белия мрак, различни вълшебни артефакти и пр. В разказа се прокрадва нишка хумор и като цяло е построен по типичните за едно фентъзи постулати. Историята изглежда като вдъхновена от киното и по-точно "Властелина на пръстените" и "Братя Грим" (2005). Особено вторият, ако сте го гледали, развръзката няма изобщо да ви изненада. Не знам дали е било съзнателно. Виждам и едно намигване към "Кръчма: Зелената котка" на Сибин Майналовски, което си е чиста закачка.
Стилът и идеята са по-наивни, което значи, че е го препращам към по-младата аудитория. В този смисъл сексуалното в описанието на принцесата не беше особено на място, предвид дотогавашния развой на нещата. Като цяло беше приятен за четене.
"Златин и змеят" е хумористичен разказ, вдъхновен от българския фолклор. Златин е местен юнак, осъден на вечен живот и бездетност. Той обаче ще намери своя син, макар и да не го е търсил. Много ми хареса идеята. Сюжетът също беше прекрасно построен с достатъчно обрати и непредвидими моменти.
На няколко пъти си сменях мнението з�� сексуалното в разказа. Някак не е каквото се очаква от нещо по темата. От друга страна има някакви мотиви в народните песни, а пък и в езическите времена, когато се е родил Златин, многоженството е било познато... така че накрая реших, че съм окей с това, но можеше да се мине и без него.
"Цикъл" - няколко кратки пътувания във времето с връзка помежду си. Няма кой знае какво за обяснение, аз не го схванах напълно. Посъветвах се и с други хора, някои прибавиха нещо към картината и можах да схвана, че героите... май се срещат помежду си в различни епохи, но явно никой не беше съвсем убеден какво точно се случва.
За мен "Бразая" е разказът с най-уникална и добра идея. Едно българско възрожденско селце, който е проплакало от набезите на същества, които изглеждат досущ като кукерите. Историята е мрачна и ако Бранимир и беше отделил повече внимание... ами достойна е дори за роман. Става и за сценарий на филм... "Кукери" или "Кукери 2: Завръщането", леле, "Кукери Тройца: Отмъщението на арапина с чалма"... макар да не гледам вече такива филми, на тези бих се натресъл в киното. Хареса ми много атмосферата. Да вкараш готически мотив във тази епоха и на споменатото място беше страхотно. Именно с разкази като "Бразая", които търсят българската митология и вплитат в нея ужасът, би могло един ден да се изгради "българска школа" в хорърът. Усетих обаче и яд - идеята заслужаваше много повече. Искаше ми се да е по-дълга и детайлна. И може би да покаже защо арапина е ключовото оръжие срещу съществата, някак не ми се видя особено специален в действията си.
Имаше и една грешка - така и не разбрах дали става дума за арабин или арапин, първото се среща изключително в авторовата реч, а второто - в тази на героите. За непросветените, арапин е чернокож, арабин е каквото си знаем и в днешно време. Героят би следвало да е арапин, но... ами не става ясно, макар че имаше някакъв намек за кожата му. Оставям тази мистерия на вас.
"Играта на боговете" - Марк Тулий Октавиус, известен като Арабик е бивш военачалник на император Траян, който е преспал със съпругата му и ще са наложи да спечели живота се на гладиаторската арена. Две божества обаче са решили да променят хода на времето с партия "го".
Никога не съм си представял, че ще видя точно император Траян в ролята на злодей. Не е типичен, за разлика от Нерон, Калигула, Каракала и останалите. Разказът е исторически екшън, в който бойци от различни епохи се бият помежду си. Сюжетно не блести особено, но има добра идея и е забавен.
"Дракус" е доста кратичък разказ за турските нашественици на Балканите, които се впускат в нападения срещу Влад Набучвача, който обаче смята да ги изненада неприятно с интересен домашен любимец. Разказът има добър стил, добър сюжет, неочакван край. Развива се твърде набързо, защото е писан специално за конкурс, а там ограниченията в страници и думи са особено сурови.
"Битката за вселената" - макар на пръв поглед да не личи, този разказ е чадо на реализма. Започва с научно-фантастичен елемент, но ако не си падате много по този жанр като мен, не се отчайвайте. Тук няколко войника се бият за вселената с всевъзможни извънземни... върна ме към детството, когато на всеки ъгъл имаше гаражче с сегички и сонита.
"Жертвоприношение" е написан в "реалистична магия" и описва накратко целия съзнателен живот на млад български писател, който се издига до небесата благодарение на собствения си труд, малко късмет и... няколко жертвоприношения?! Личи си, че авторът е вплел някои автобиографични елементи. Сюжетът ще се понрави особено на онези, които си паднаха по ходенето на протести през последната година. Хареса ми повествованието, отново в стил Кинг. Ако познавате правото в тази държава... ами юридически куца, но хайде, това е художествен текст.
Ще ми се "Ще крача редом с теб" да е прелюдия към "Пустинния скорпион", но не мога да твърдя това. Говорим за Третата световна война, която се води между Изтока и Запада (не говорим за издателството). Това е нескончаем конфликт, погълнал цялата планета, от който няма измъкване. Главният герой е американски военен, който е заставен да се бие първо на Балкание, а после в Близкия Изток. Но в тази война няма да има победител...
Отново имаме ужас и научна фантастика. Хареса ми как са заедно са свързани войната, технологии и окултизъм. Прилича малко на някой от онези истории тип "върколаци и зомбита в съюз с Третия райх" или "летящите чинии на Хитлер".
В един момент Събев се опита да запише с перото на Хауърд Ф. Лъвкрафт, което беше сносен опит, но за съжаление неуспешен и според мен не му е направило добра услуга. Няма нищо срамно, да наподобиш Лъвкраф е трудно. Ако не с друго, последният е уникален именно с изключително специфичния си стил. Не мисля, че някой може да пише отново така. Х. Ф. Лъвкрафт не е вече между живите и ни е оставил неподражаемо наследство.
Като цяло книгата беше добра, но смятам, че първият сборник е по-добър. Там повечето разкази имаха и послание, което тук, обикновено, или липсваше, или беше само загатнато. Така и не видях разказ, който може да се мери с "Богословеният, вещицата и дяволът", който за мен е най-добрият сплатърпънк разказ писан на родна почва, а може би и най-добрия хорър разказ, който съм чел от български автор. В тази връзка, липсваше и прецизността към сексуалното. Няколкото описания, които бяха включени не ми се сториха толкова на място, можеше да се мине и без тях. Нямаше го и силният психологизъм от "Човекът, който обичаше Стивън Кинг".
Надявам се в бъдеще Бранимир да насочи усилията си на 100% към ужаса, където го бива най-много. Нуждаем се от поне няколко постоянни автори в тази сфера, иначе жанрът никога няма да се развие на родна почва. Да имаме неговоро присъствие наоколо е добро начало и обещаващо бъдеще.
June 6, 2017
А, бре ей, "момчурляк"! Да вземеш да напишеш поне едни два реда, дето да не стават, че да има за какво да се хвана. То остана ли какво хубаво да кажа?! Мани, мани! Ако с това си изкарвах хляба гладна щях да стоя.
Бъзика настрана: поредният супер-дупер готин сборнииик!
1. Пустинния скорпион - неслучайно е дал и името на сборника. Освен, че е най-дългият от разказите вътре, има добър потенциал да се развие в роман.
Блъди Ред, Кървавочервения, е един от Братството на Скитащите ловци.
Въпросното Братство е основано малко след раждането на Шериман - зъл Принц на мрака, който е прикован чрез могъща магия на остров Абис. От там той отваря портали и праща гадини по света, които Ловците трепят. До тук добре, но проклетникът Шериман създава супер-изродски изчадия наречени Косачите и с огромен портал ги праща в самото сърце на Братството - остров Калдариос. Седалището на Ловците, дворецът на Баландор, е опожарен. Тогава умира и бащата на главния ни герой. Съкрушен, той тръгва по света, трепе гадините на Шериман и става най-известният Ловец в цялата история на Братството, познат като Пустинния скорпион.
Останалите Ловци се пръсват по света, но тъй като нямат вече главен център, съответно нямат и нови попълнения в редиците, малко по малко измират и остават само петима, като броим и нашето момче.
Накратко, Блъди се добира до руините на Баландор, там намира магична сфера, чрез която призовава останалите Ловци. Петимата се обединяват срещу Принца на Мрака, междувременно преследвани от Джото Исмаил - един от основателите на Братството, който навремето бива хванат от Шериман и превърнат в зъл Ловец със свръхчовешки способности. Все пак успяват да сритат задника на Шериман, но не без жертви. От Ловците оцелява само Блъди ("kill your darlings" е супер стратегия, ама... благодаря, че го остави жив :D ). Триумф на доброто над злото - класика!!
2. Кулата в Леденото езеро - красив принц, Глациус, с вълшебен меч, е тръгнал да си дири съпруга. Ахъм, правилно прочетохте. И аз бая се опулих тук. Очаквах да е тръгнал на секретна мисия, или да убива нещо си за слава. Уви, някакъв шут изпява песен в кралството му за невероятно красива фуста, затворена в Торнет Хатсен Рале - Кулата на Хилядата лъча, която се издига в средата на Леденото езеро. По пътя за там, нашият принц среща елф и джудже, на които спасява живота, и които решават да го придружат и да му помогнат с девойката за отплата. Джуджето е голям чешит, цапнат в устата и мнооого се забавлявах с тия тримата. ;DD (ето, и от това би станал чуден роман! само отбелязвам, не че нещо :D ). Така де, успяват да стигнат до кулата, но приказно красивата девойка се оказва зла вещица вампирка. Успяват да я сразят и всички си тръгват обратно по пътя живи и здрави. Е, кофти за Глациус, че не му се получи с момата, ама с неговата слава и хубост девойките в краката му с лопата да ги ринеш.
3. Златин и змеят - селски юнак убива двойка дракони, спасява две моми, които в последствие му стават жени (ахъ, и двете :D )и връща в селото чудотворна икона на Св. Георги. О, и да, осиновява си детето н�� драконите, които е убил! Нещо като побългарен вариант на Ерагон (ама не съвсем :D), с който ще се забавлявате от сърце.
4. Цикъл - кратичко разказче за пътуване във времето.
5. Бразая - бразаи тероризират село Черна вода. Убит добитък, отвлечени хора, доста от които деца. Появява се обаче един арабин, Карим, който успява да се справи с тях.
6. Играта на боговете - тук имаме прескачане от епоха в епоха - започваме от Колизеумът в Рим, 111 г, минаваме през Париж, 1314г, малък скок до Северна Америка, 959г, после през Китай, 1813 г., и... о, споменах ли Япония, 1600г ?! Герои от различните епохи биват призовани от две божества, играещи кървава партия Го.
7. Дракус - перла в сборника, този разказ е победител в коледния конкурс на сп. "Дракус" за 2012г. Годината е 1462г. и османлиите се срещат с кого мислите?! Ооо, да - любимият ни Дракула!
8. Битка за вселената - играете ли игри? А да сте се замисляли, че героите, с които играете, имат чувства? Не сте, нали?! Защото сте егоисти и мислите само за себе си! :D
9. Жертвоприношение - пътят на младият писател Ангел Белчев от дъното към върха. Докато като писател жъне успехи, в личен план го спохождат трагедия след трагедия. Близките му измират един по един. Накрая остава само малката му дъщеричка. Едното за сметка на друото. Може ли човек да има всичко? - Не. След като покорява писателските върхове, Ангел се захваща с политиката. Успява и там, но на каква цена? Може ли от хаоса и разрухата да се роди мир?
10. Ще крача редом с теб - тук сме на бойното поле по време на Третата световна война. Изтощение, мизерия, кръв и още кръв, забранени химични вещества, супер модерни технологии, създадени да убиват. И какво ни липсва? О, да - призраци, портали и зли същества!! Не само земното ви тяло ще е в опасност, но и душата ви!
Бъзика настрана: поредният супер-дупер готин сборнииик!
1. Пустинния скорпион - неслучайно е дал и името на сборника. Освен, че е най-дългият от разказите вътре, има добър потенциал да се развие в роман.
Блъди Ред, Кървавочервения, е един от Братството на Скитащите ловци.
Въпросното Братство е основано малко след раждането на Шериман - зъл Принц на мрака, който е прикован чрез могъща магия на остров Абис. От там той отваря портали и праща гадини по света, които Ловците трепят. До тук добре, но проклетникът Шериман създава супер-изродски изчадия наречени Косачите и с огромен портал ги праща в самото сърце на Братството - остров Калдариос. Седалището на Ловците, дворецът на Баландор, е опожарен. Тогава умира и бащата на главния ни герой. Съкрушен, той тръгва по света, трепе гадините на Шериман и става най-известният Ловец в цялата история на Братството, познат като Пустинния скорпион.
Останалите Ловци се пръсват по света, но тъй като нямат вече главен център, съответно нямат и нови попълнения в редиците, малко по малко измират и остават само петима, като броим и нашето момче.
Накратко, Блъди се добира до руините на Баландор, там намира магична сфера, чрез която призовава останалите Ловци. Петимата се обединяват срещу Принца на Мрака, междувременно преследвани от Джото Исмаил - един от основателите на Братството, който навремето бива хванат от Шериман и превърнат в зъл Ловец със свръхчовешки способности. Все пак успяват да сритат задника на Шериман, но не без жертви. От Ловците оцелява само Блъди ("kill your darlings" е супер стратегия, ама... благодаря, че го остави жив :D ). Триумф на доброто над злото - класика!!
2. Кулата в Леденото езеро - красив принц, Глациус, с вълшебен меч, е тръгнал да си дири съпруга. Ахъм, правилно прочетохте. И аз бая се опулих тук. Очаквах да е тръгнал на секретна мисия, или да убива нещо си за слава. Уви, някакъв шут изпява песен в кралството му за невероятно красива фуста, затворена в Торнет Хатсен Рале - Кулата на Хилядата лъча, която се издига в средата на Леденото езеро. По пътя за там, нашият принц среща елф и джудже, на които спасява живота, и които решават да го придружат и да му помогнат с девойката за отплата. Джуджето е голям чешит, цапнат в устата и мнооого се забавлявах с тия тримата. ;DD (ето, и от това би станал чуден роман! само отбелязвам, не че нещо :D ). Така де, успяват да стигнат до кулата, но приказно красивата девойка се оказва зла вещица вампирка. Успяват да я сразят и всички си тръгват обратно по пътя живи и здрави. Е, кофти за Глациус, че не му се получи с момата, ама с неговата слава и хубост девойките в краката му с лопата да ги ринеш.
3. Златин и змеят - селски юнак убива двойка дракони, спасява две моми, които в последствие му стават жени (ахъ, и двете :D )и връща в селото чудотворна икона на Св. Георги. О, и да, осиновява си детето н�� драконите, които е убил! Нещо като побългарен вариант на Ерагон (ама не съвсем :D), с който ще се забавлявате от сърце.
4. Цикъл - кратичко разказче за пътуване във времето.
5. Бразая - бразаи тероризират село Черна вода. Убит добитък, отвлечени хора, доста от които деца. Появява се обаче един арабин, Карим, който успява да се справи с тях.
6. Играта на боговете - тук имаме прескачане от епоха в епоха - започваме от Колизеумът в Рим, 111 г, минаваме през Париж, 1314г, малък скок до Северна Америка, 959г, после през Китай, 1813 г., и... о, споменах ли Япония, 1600г ?! Герои от различните епохи биват призовани от две божества, играещи кървава партия Го.
7. Дракус - перла в сборника, този разказ е победител в коледния конкурс на сп. "Дракус" за 2012г. Годината е 1462г. и османлиите се срещат с кого мислите?! Ооо, да - любимият ни Дракула!
8. Битка за вселената - играете ли игри? А да сте се замисляли, че героите, с които играете, имат чувства? Не сте, нали?! Защото сте егоисти и мислите само за себе си! :D
9. Жертвоприношение - пътят на младият писател Ангел Белчев от дъното към върха. Докато като писател жъне успехи, в личен план го спохождат трагедия след трагедия. Близките му измират един по един. Накрая остава само малката му дъщеричка. Едното за сметка на друото. Може ли човек да има всичко? - Не. След като покорява писателските върхове, Ангел се захваща с политиката. Успява и там, но на каква цена? Може ли от хаоса и разрухата да се роди мир?
10. Ще крача редом с теб - тук сме на бойното поле по време на Третата световна война. Изтощение, мизерия, кръв и още кръв, забранени химични вещества, супер модерни технологии, създадени да убиват. И какво ни липсва? О, да - призраци, портали и зли същества!! Не само земното ви тяло ще е в опасност, но и душата ви!
This entire review has been hidden because of spoilers.
August 18, 2017
Много хора ще намерят сборника „Пустинни� скорпион� за едно неравно приключение из богатите поджанрове на фантастиката. Но абсолютно всички, сигурен съм, ще си намерят поне един любим разказ, който да ги впечатли и да остане в съзнанията им дълго след като са свършили книгата. И най-хубавото е, че колкото и да сте различни, каквито и да са вашите предпочитания и претенции, „Пустинни� скорпион� ще ви ужили така, че да го запомните, и то с добро. Бранимир Събев има както талант, така и светло бъдеще.
Цялото ревю на
Цялото ревю на
July 26, 2014
Сега, за всички които не изпитват остра алергия към български автори е повече от ясно, че Бранимир е един от най-добрите ни творци в любимите ми жанрове, макар и с ясно изразен вкус към хоръра, и съм готова да изпиша стотици страници в защита на това си твърдение. Следя го от творческа гледна точка от Хоро на гарвани насам , и развитието в писането му е феноменално. Този сборник конкретно съдържа една доста длъжка новела , представляваща флагмана и корицата на изданието � и се оказа изключително добро антиутопично хорърче � трибют към Тъмната кула на така омразния ми Стивън Кинг, но ако господин Краля е успял да напише нещо така увлекателно като Бранимир � нищо чудно да се срещна отново с работите му, и даже да остана доволна от това. Точно така, правилно прочетохте, поставям български автор над уж-великия майстор на страха. И си го вярвам.
Освен новелата тук се подвизават и една тълпа разкази, някои познати, други не, изследващи всевъзможни жанрове и идеи , като се почне от класическото фентъзи, мине се през етно мотиви, фолклорни ужаси на старата ни кръв, фантастични пътешествия през времена и вселени, а понякога � само в нечий почти болен , но винаги божествен ум � всички богато гарнирани с вдъхновяващи битки и ярки образи, които остават в съзнанието под табелка „съвсе� типични за автора�. Поредната порция великолепни кратки и не толкова съкратени форми, които дават сериозна заявка и за някое по-дългичко произведение � вече му е време , определено, като много ми се иска нещо в стил дарк фентъзи с детайлни хорър елементи, много лъвкрафтовски чудовища и студена стомана , насичаща на дреб и добри и зли по пътя си. Дано не си остана с бленуванията.
Освен новелата тук се подвизават и една тълпа разкази, някои познати, други не, изследващи всевъзможни жанрове и идеи , като се почне от класическото фентъзи, мине се през етно мотиви, фолклорни ужаси на старата ни кръв, фантастични пътешествия през времена и вселени, а понякога � само в нечий почти болен , но винаги божествен ум � всички богато гарнирани с вдъхновяващи битки и ярки образи, които остават в съзнанието под табелка „съвсе� типични за автора�. Поредната порция великолепни кратки и не толкова съкратени форми, които дават сериозна заявка и за някое по-дългичко произведение � вече му е време , определено, като много ми се иска нещо в стил дарк фентъзи с детайлни хорър елементи, много лъвкрафтовски чудовища и студена стомана , насичаща на дреб и добри и зли по пътя си. Дано не си остана с бленуванията.
December 16, 2015
Чудесен сборник и е толкова по-добър от "Човекът който обичаше Стивън Кинг", колкото, пък той от "Хоро от гавани". Бранко става все по-добър с всяка следваща своя книга. С нетърпение очаквам догодина следващата.
June 16, 2014
Прекрасен сборник. Горещо препоръчвам.
September 7, 2014
Много хубава книга с разкази, препоръчвам я горещо.
June 19, 2018
Ще спомена няколко думи само за онези разкази, за които си заслужава да отделя време. За останалите - съжалявам, хич не се харесахме с някои. Други пък не успяха да ме хванат с нищо.
Започвам със "Златин и Змеят" - много готино българско фентъзи, усмихна ме началото на главите, като например:
Че ми потъмняло небето
посред пладне, майно льо.
От него два змея се спуснали,
два змея, две лами,
моми девици да крадат,
селската черква да палят...
С което всъщност и става ясно около какво се върти сюжета, поне в началото. Хареса ми и как Златин реши да престъпи патриархалните порядки с лека ръка, всъщност такава идея виждам за пръв път да се осъществява.
Не ми допадна обаче някак внезапния край на разказа, усърдно проверих даже дали не съм отметнала някой лист в повече погрешка. Също така ми се щеше змейовете да си останат само змейове, а не да се намесват "дракони" като синоним - проваляха ми усещането, че чета българско фентъзи. Също така се замислих и за ламите, които бяха използвани като синоним на змейовете - все си мисля, че са различни създания, а не едно и също, но е възможно и аз да съм в грешка, материята не ми е много позната.
"Бразая" - много любопитни създания са бразаите, както са представени тук. Мрачната окраска на разказа, преплетена с български обичаи и традиции, се е получила доста увлекателно.
"Играта на боговете" - има нещо много хващащо в смяната на вековете в рамките на един-два абзаца. Понякога дори едно изречение преодолява впечатляващи времеви граници. За самата игра какво да кажа - кой ли ги разбира боговете... На героите хич не им беше до това да мислят кой, как, защо и подобни. А и края си спечели усмивка от жестоката част от мен.
"Жертвоприношение" - ей това е най-най-най-хубавото в този сборник. Главната причина за оценката ми. Няма как да не заинтригува този разказ. Минаваме през мъките по родното книгоиздаване, после през възходите и паденията, които съпътстват успеха. Макар че предчувствах как ще сврши всичко, не беше по-малко въздействащо.
"Ще крача редом с теб" - интересна комбинация между история за военни и фентъзи. Не очаквах подобен вид фантастика тук, натрапи се доста изведнъж. Не се получи зле, макар че първата половина от разказа ми хареса повече.
Започвам със "Златин и Змеят" - много готино българско фентъзи, усмихна ме началото на главите, като например:
Че ми потъмняло небето
посред пладне, майно льо.
От него два змея се спуснали,
два змея, две лами,
моми девици да крадат,
селската черква да палят...
С което всъщност и става ясно около какво се върти сюжета, поне в началото. Хареса ми и как Златин реши да престъпи патриархалните порядки с лека ръка, всъщност такава идея виждам за пръв път да се осъществява.
Не ми допадна обаче някак внезапния край на разказа, усърдно проверих даже дали не съм отметнала някой лист в повече погрешка. Също така ми се щеше змейовете да си останат само змейове, а не да се намесват "дракони" като синоним - проваляха ми усещането, че чета българско фентъзи. Също така се замислих и за ламите, които бяха използвани като синоним на змейовете - все си мисля, че са различни създания, а не едно и също, но е възможно и аз да съм в грешка, материята не ми е много позната.
"Бразая" - много любопитни създания са бразаите, както са представени тук. Мрачната окраска на разказа, преплетена с български обичаи и традиции, се е получила доста увлекателно.
"Играта на боговете" - има нещо много хващащо в смяната на вековете в рамките на един-два абзаца. Понякога дори едно изречение преодолява впечатляващи времеви граници. За самата игра какво да кажа - кой ли ги разбира боговете... На героите хич не им беше до това да мислят кой, как, защо и подобни. А и края си спечели усмивка от жестоката част от мен.
"Жертвоприношение" - ей това е най-най-най-хубавото в този сборник. Главната причина за оценката ми. Няма как да не заинтригува този разказ. Минаваме през мъките по родното книгоиздаване, после през възходите и паденията, които съпътстват успеха. Макар че предчувствах как ще сврши всичко, не беше по-малко въздействащо.
"Ще крача редом с теб" - интересна комбинация между история за военни и фентъзи. Не очаквах подобен вид фантастика тук, натрапи се доста изведнъж. Не се получи зле, макар че първата половина от разказа ми хареса повече.
Read
June 18, 2023Познавам Бранимир Събев предимно като хорър-автор и този сборник с чисто фентъзи ме изненада приятно.
Два са разказите, които определено ще запомня - " Кулата е леденото езеро" и "Златин и змеят". Първият е класическо фентъзи и то от този вид, който отдавна не се пише, за съжаление. Къде останаха историите за героите, които хващат меча в едната ръка, магията в другата и тръгват да громят злото. Наистина ми липсва това. Вторият пък е заигравала в българския фолклор, юнака срещу змея. Определено в него има още много хляб и искрено съжалявам, че автора така и не е написал още десетина страници.
Сборникът се прочете бързо и приятно.
Два са разказите, които определено ще запомня - " Кулата е леденото езеро" и "Златин и змеят". Първият е класическо фентъзи и то от този вид, който отдавна не се пише, за съжаление. Къде останаха историите за героите, които хващат меча в едната ръка, магията в другата и тръгват да громят злото. Наистина ми липсва това. Вторият пък е заигравала в българския фолклор, юнака срещу змея. Определено в него има още много хляб и искрено съжалявам, че автора така и не е написал още десетина страници.
Сборникът се прочете бързо и приятно.
Displaying 1 - 30 of 36 reviews
Can't find what you're looking for?
Get help and learn more about the design.