What do you think?
Rate this book
Сбогом, и стой на студено
Предупреждение
Ще дойдат дни � и ти ще спреш да знаеш,
сърцето � да подсказва; и дори
на глас неспирно да си го повтаряш,
ти ще забравиш, ще забравиш ти.
Сърцето млъкне ли � какво се случва
нехае паметта. Пък ти плачи,
затуй ли бърза всичко да научиш �
за да забравиш, да забравиш ти.
На себе си сърди се, клета душо!
Очаквах го, откакто те видях
тъй променена. Нещо ми подшушна:
тя ще забрави, ще забрави тя.
1897
Ще дойдат дни � и ти ще спреш да знаеш,
сърцето � да подсказва; и дори
на глас неспирно да си го повтаряш,
ти ще забравиш, ще забравиш ти.
Сърцето млъкне ли � какво се случва
нехае паметта. Пък ти плачи,
затуй ли бърза всичко да научиш �
за да забравиш, да забравиш ти.
На себе си сърди се, клета душо!
Очаквах го, откакто те видях
тъй променена. Нещо ми подшушна:
тя ще забрави, ще забрави тя.
1897
102 pages, Hardcover
Published January 1, 2023
6 people are currently reading
50 people want to read
About the author
Robert Frost
914books4,896followersFlinty, moody, plainspoken and deep, Robert Frost was one of America's most popular 20th-century poets. Frost was farming in Derry, New Hampshire when, at the age of 38, he sold the farm, uprooted his family and moved to England, where he devoted himself to his poetry. His first two books of verse, A Boy's Will (1913) and North of Boston (1914), were immediate successes. In 1915 he returned to the United States and continued to write while living in New Hampshire and then Vermont. His pastoral images of apple trees and stone fences -- along with his solitary, man-of-few-words poetic voice -- helped define the modern image of rural New England. Frost's poems include "Mending Wall" ("Good fences make good neighbors"), "Stopping by Woods on a Snowy Evening" ("Whose woods these are I think I know"), and perhaps his most famous work, "The Road Not Taken" ("Two roads diverged in a wood, and I-- / I took the one less traveled by"). Frost was awarded the Pulitzer Prize for poetry four times: in 1924, 1931, 1937 and 1943. He also served as "Consultant in Poetry to the Library of Congress" from 1958-59; that position was renamed as Poet Laureate Consultant in Poetry (or simply Poet Laureate) in 1986.
Frost recited his poem "The Gift Outright" at the 1961 inauguration of John F. Kennedy... Frost attended both Dartmouth College and Harvard, but did not graduate from either school... Frost preferred traditional rhyme and meter in poetry; his famous dismissal of free verse was, "I'd just as soon play tennis with the net down."
Frost recited his poem "The Gift Outright" at the 1961 inauguration of John F. Kennedy... Frost attended both Dartmouth College and Harvard, but did not graduate from either school... Frost preferred traditional rhyme and meter in poetry; his famous dismissal of free verse was, "I'd just as soon play tennis with the net down."
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 6 of 6 reviews
September 5, 2023
"Лесът тъй дивно притъмня,
но дал съм дума и сега
ме чака път преди съня.
Далечен път преди съня."
Фрост е сред любимите ми поети повече от десетилетие и ми беше голяма мъка, че стиховете му трудно се откриват на роден език. Радвам се, че този пропуска най-сетне е поправен с това прекрасно издание на "Жанет-45".
но дал съм дума и сега
ме чака път преди съня.
Далечен път преди съня."
Фрост е сред любимите ми поети повече от десетилетие и ми беше голяма мъка, че стиховете му трудно се откриват на роден език. Радвам се, че този пропуска най-сетне е поправен с това прекрасно издание на "Жанет-45".
September 4, 2023
Както казва преводачката Зорница Христова: “Час� от мощта на смъртта е превърната в енергия за живот.� Фрост е поет на скованата от лед зима.
Read
October 7, 2023Дълго чаках тази книга, още откакто преди няколко години Зори сподели стих на Фрост и разкри, че можем да очакваме избрани стихове. Моментално се въодушевих, защото като читател на поезия израснах с неговите песни; беше един от най-важните ми периоди, когато най-сетне срещнах някого (след Вазов!), който да обръща такова внимание на фините природни прелести и незабележителности.
Фрост е труден за хващане понякога: четеш едни и същи редове в различни дни и виждаш веднъж някакъв оптимизъм, друг път � мрак. Далече стои от патетиката на много от предшествениците си и някак примирено описва случващото се, подобно на наблюдателните персонажи на Ишигуро, които не толкова изживяват, колкото наблюдават света. Все пак зад думите на Фрост се крият и огромни чувства, както щастливи, така и безрадостни. Просто трябва да съзреш малко отвъд привидното равнодушие на природните обитатели. Но всъщност, макар и да изглежда като описател на природата, големият американски поет е познавач на човешката душа (затова ми липсва, но то и не би се вързало с останалите, моето любимо The Vindictives).
Голямо внимание заслужава текстът от преводачката накрая; текст, какъвто бих искал да виждам във всяка книга.
Четох преведените стихове по същия начин, както ги чаках: страстно, но търпеливо. Отдадох се дълго на книгата, четях и препрочитах, захвърлях я и после се връщах пак към нея. Накрая я поставям на рафта с поезия с най-топли чувства и удивление от това как непреводимият на пръв поглед Фрост вече си има чудесен български глас � верен на оригинала в богатата си образност и езиковия си уют. Оставям едно ново любимо �
Мушитрънчето
Един певец звучи така познато
вдън лято силен глас � и вдън гората
як, снажен ствол додето зазвъни.
Листата стари са, твърдѝ, а за цветята
един ден пролетен е десет летни дни.
Той казва, че отминал е ръмежът
на крушов и черешов цвят, когато
за миг ден слънчев облаци замрежват,
и друго падане наесен се задава.
Прах пътищен по всичко се стаява.
Би млъкнал като всяка друга птица,
но той не пее даже щом запял е.
И само с думи дето не ни пита
какво да правим с нещо изветряло.
Фрост е труден за хващане понякога: четеш едни и същи редове в различни дни и виждаш веднъж някакъв оптимизъм, друг път � мрак. Далече стои от патетиката на много от предшествениците си и някак примирено описва случващото се, подобно на наблюдателните персонажи на Ишигуро, които не толкова изживяват, колкото наблюдават света. Все пак зад думите на Фрост се крият и огромни чувства, както щастливи, така и безрадостни. Просто трябва да съзреш малко отвъд привидното равнодушие на природните обитатели. Но всъщност, макар и да изглежда като описател на природата, големият американски поет е познавач на човешката душа (затова ми липсва, но то и не би се вързало с останалите, моето любимо The Vindictives).
Голямо внимание заслужава текстът от преводачката накрая; текст, какъвто бих искал да виждам във всяка книга.
Четох преведените стихове по същия начин, както ги чаках: страстно, но търпеливо. Отдадох се дълго на книгата, четях и препрочитах, захвърлях я и после се връщах пак към нея. Накрая я поставям на рафта с поезия с най-топли чувства и удивление от това как непреводимият на пръв поглед Фрост вече си има чудесен български глас � верен на оригинала в богатата си образност и езиковия си уют. Оставям едно ново любимо �
Мушитрънчето
Един певец звучи така познато
вдън лято силен глас � и вдън гората
як, снажен ствол додето зазвъни.
Листата стари са, твърдѝ, а за цветята
един ден пролетен е десет летни дни.
Той казва, че отминал е ръмежът
на крушов и черешов цвят, когато
за миг ден слънчев облаци замрежват,
и друго падане наесен се задава.
Прах пътищен по всичко се стаява.
Би млъкнал като всяка друга птица,
но той не пее даже щом запял е.
И само с думи дето не ни пита
какво да правим с нещо изветряло.
March 20, 2024
Път преди съня
През 1959 г., по време на честване на 85-ия рожден ден на Робърт Фрост в Ню Йорк, литературният критик Лайънъл Трилинг провокира всички с твърдението, че неговият Робърт Фрост не е онзи поет, който успокоява читателите със стари добродетели, простички истини и чувствителна наивност. Неговият Фрост, в най-добрите си стихотворения, отразява ужасяващата действителност на живота. Ужасяващ поет. Тези думи смущават публиката, включително и самия Фрост.
В крайна сметка прав ли е Трилинг, мрачен поет ли е Робърт Фрост? Ако погледнем биографията му, ще открием достатъчно основания. Баща му умира от туберкулоза, когато той е едва на 11 години, майка му си отива от рак през 1900 г. През 20-те по-малката му сестра влиза в клиника за душевноболни. През 30-те Фрост губи дъщеря си и съпругата си. Следващото десетилетие не носи повече светлина. Синът му се самоубива, а по-късно другата му дъщеря преживява нервен срив и е приета в лечебно заведение. Такива смразяващи събития, в случай че човек успее да ги понесе, водят след себе си чувство за ирония и стоицизъм. Подобно на Кърт Вонегът, Фрост изгражда стена от думи срещу болката, макар да има нещо, което не обича стените, както признава в „Поправяне на зида�.
Настоящият сборник, в превод на Зорница Христова и под редакцията на Александър Шурбанов, е първата ни възможност да се докоснем до поезията на Фрост през родния ни език. Стиховете изобилстват от туфи цветя, шипков цвят, тетреви, немара и други образи и думи от селския пейзаж, които по особен начин ги обвързват с нашата класическа литература. Едновременно познат и отчужден е езикът на Фрост, който преводът улавя � лее се като поток, на места криволичи, за да провокира с някоя изненадваща фраза, но винаги верен на оригинала. Задачата никак не е лека, като имаме предвид колко познати са някои образи за колективното ни съзнание.
Преобладаващата част от подбраните стихотворения са от първите два сборника на Фрост: A Boy's Will (1913) и North of Boston (1914). Първият е по-автобиографичен, в него се усеща влияние от Емили Дикинсън, Томас Харди и Уилям Уърдсуърт. Йейтс пише, че е най-добрата американска поезия от години. „Смъртта на наемния работник� от втория сборник напомня повече на действие от готическа пиеса, изпълнена със смърт и лудост. В тази категория попада и „Домашн� погребение�, в което жена упреква мъжа си за начина, по който копае гроба на детето им. В края на книгата са поместени и някои от най-популярните произведения на Фрост, писани години по-късно. Сред тях са „Запозна� с нощта�, „Поспирайки в леса през снежна вечер�, „Огъ� и лед�, „Пътя�, който не избрах� и „Всичк� златно свършва�.
Този запознат с нощта поет печели награда Пулицър четири пъти � постижение, което все още остава ненадминато. Според критика Харолд Блум Фрост е феномен � велик, но същевременно популярен. Доволен от това положение, но все пак предпазлив към славата, Фрост пише между редовете и става майстор на финото внушение. Въпреки неговите познания по латински и старогръцки, стиховете му са изключително достъпни. В творчеството му почти отсъстват препратки към класически автори и произведения, а когато се появяват, са така добре прикрити, че лесно могат да бъдат пропуснати. Несъмнено някои от стихотворенията носят уюта на затрупана от сняг хижа със запалена камина, но често под повърхността се прокрадват екзистенциална тревога и кошмарни съмнения.
Поезията на Фрост е свързана с конкретни места, с пейзажа на Нова Англия. „Поспирайки в леса през снежна вечер� Фрост пише, след като будува цяла вечер заради друг текст. Когато вдига глава и вижда слънцето, излиза навън. Написва за броени минути изключителните стихове, които днес са запечатани в паметта ни. Сравнява го с халюцинация.
Борхес твърди, че Фрост е по-добър поет от Елиът, макар и не по-интелигентен, след което добавя, че поезията извира от нещо по-дълбоко, което надминава интелекта, възможно е дори да няма общо с мъдростта. Сякаш притежава собствена природа. Най-после думите на Робърт Фрост звучат на български и в тях чуваме пукота на огънати от вятъра клони, писъка на птица в нощта и тупването на ябълка на земята. И разбираме, че ни чака път преди съня.
През 1959 г., по време на честване на 85-ия рожден ден на Робърт Фрост в Ню Йорк, литературният критик Лайънъл Трилинг провокира всички с твърдението, че неговият Робърт Фрост не е онзи поет, който успокоява читателите със стари добродетели, простички истини и чувствителна наивност. Неговият Фрост, в най-добрите си стихотворения, отразява ужасяващата действителност на живота. Ужасяващ поет. Тези думи смущават публиката, включително и самия Фрост.
В крайна сметка прав ли е Трилинг, мрачен поет ли е Робърт Фрост? Ако погледнем биографията му, ще открием достатъчно основания. Баща му умира от туберкулоза, когато той е едва на 11 години, майка му си отива от рак през 1900 г. През 20-те по-малката му сестра влиза в клиника за душевноболни. През 30-те Фрост губи дъщеря си и съпругата си. Следващото десетилетие не носи повече светлина. Синът му се самоубива, а по-късно другата му дъщеря преживява нервен срив и е приета в лечебно заведение. Такива смразяващи събития, в случай че човек успее да ги понесе, водят след себе си чувство за ирония и стоицизъм. Подобно на Кърт Вонегът, Фрост изгражда стена от думи срещу болката, макар да има нещо, което не обича стените, както признава в „Поправяне на зида�.
Настоящият сборник, в превод на Зорница Христова и под редакцията на Александър Шурбанов, е първата ни възможност да се докоснем до поезията на Фрост през родния ни език. Стиховете изобилстват от туфи цветя, шипков цвят, тетреви, немара и други образи и думи от селския пейзаж, които по особен начин ги обвързват с нашата класическа литература. Едновременно познат и отчужден е езикът на Фрост, който преводът улавя � лее се като поток, на места криволичи, за да провокира с някоя изненадваща фраза, но винаги верен на оригинала. Задачата никак не е лека, като имаме предвид колко познати са някои образи за колективното ни съзнание.
Преобладаващата част от подбраните стихотворения са от първите два сборника на Фрост: A Boy's Will (1913) и North of Boston (1914). Първият е по-автобиографичен, в него се усеща влияние от Емили Дикинсън, Томас Харди и Уилям Уърдсуърт. Йейтс пише, че е най-добрата американска поезия от години. „Смъртта на наемния работник� от втория сборник напомня повече на действие от готическа пиеса, изпълнена със смърт и лудост. В тази категория попада и „Домашн� погребение�, в което жена упреква мъжа си за начина, по който копае гроба на детето им. В края на книгата са поместени и някои от най-популярните произведения на Фрост, писани години по-късно. Сред тях са „Запозна� с нощта�, „Поспирайки в леса през снежна вечер�, „Огъ� и лед�, „Пътя�, който не избрах� и „Всичк� златно свършва�.
Този запознат с нощта поет печели награда Пулицър четири пъти � постижение, което все още остава ненадминато. Според критика Харолд Блум Фрост е феномен � велик, но същевременно популярен. Доволен от това положение, но все пак предпазлив към славата, Фрост пише между редовете и става майстор на финото внушение. Въпреки неговите познания по латински и старогръцки, стиховете му са изключително достъпни. В творчеството му почти отсъстват препратки към класически автори и произведения, а когато се появяват, са така добре прикрити, че лесно могат да бъдат пропуснати. Несъмнено някои от стихотворенията носят уюта на затрупана от сняг хижа със запалена камина, но често под повърхността се прокрадват екзистенциална тревога и кошмарни съмнения.
Поезията на Фрост е свързана с конкретни места, с пейзажа на Нова Англия. „Поспирайки в леса през снежна вечер� Фрост пише, след като будува цяла вечер заради друг текст. Когато вдига глава и вижда слънцето, излиза навън. Написва за броени минути изключителните стихове, които днес са запечатани в паметта ни. Сравнява го с халюцинация.
Борхес твърди, че Фрост е по-добър поет от Елиът, макар и не по-интелигентен, след което добавя, че поезията извира от нещо по-дълбоко, което надминава интелекта, възможно е дори да няма общо с мъдростта. Сякаш притежава собствена природа. Най-после думите на Робърт Фрост звучат на български и в тях чуваме пукота на огънати от вятъра клони, писъка на птица в нощта и тупването на ябълка на земята. И разбираме, че ни чака път преди съня.
September 18, 2023
Поезия, взираща се в даровете на живота, които не винаги остават оценени.
Преводът на Зорница Христова е прекрасен.
Моята ноемврийска гостенка
Тъгата ми, щом постои при мен,
твърди, че този мрак дъждовен
напусто е така неоценен.
Обича голия, обрулен клен
и в пасища прогизнали да броди.
Назад не е съгласна да остана.
Говори тя и аз я бих послушал:
доволна е, че птиците ги няма,
че сивата ѝ вълнена премяна
е посребрена от мъгла въздушна.
Дърветата окаяни, унили,
земята сива, тегнещия свод,
тъй ясно прелестта им тя съзира
и мислейки, че сляп съм, все не спира
да ми дотяга, питайки „защо�.
Познавам не от вчера обичта
към тези голи ноемврийски дни
преди да падне сняг. Но тя
не вярва, пък и нейната хвалба
и повече ще ги разхубави.
Преводът на Зорница Христова е прекрасен.
Моята ноемврийска гостенка
Тъгата ми, щом постои при мен,
твърди, че този мрак дъждовен
напусто е така неоценен.
Обича голия, обрулен клен
и в пасища прогизнали да броди.
Назад не е съгласна да остана.
Говори тя и аз я бих послушал:
доволна е, че птиците ги няма,
че сивата ѝ вълнена премяна
е посребрена от мъгла въздушна.
Дърветата окаяни, унили,
земята сива, тегнещия свод,
тъй ясно прелестта им тя съзира
и мислейки, че сляп съм, все не спира
да ми дотяга, питайки „защо�.
Познавам не от вчера обичта
към тези голи ноемврийски дни
преди да падне сняг. Но тя
не вярва, пък и нейната хвалба
и повече ще ги разхубави.
November 25, 2023
Мирният пастир
Небето да пренаредя
потрябва ли, набърже
звездите инак бих желал
във фигури да навържа.
Боя се, че пропуснал бих
Короната - за Царя,
Везни да сложа за пари
или пък Кръст - за вяра.
Нали те властват между нас
и виж - войни и сеч.
Корона, Кръст, Везни - ще кажеш,
че все са били Меч.
Небето да пренаредя
потрябва ли, набърже
звездите инак бих желал
във фигури да навържа.
Боя се, че пропуснал бих
Короната - за Царя,
Везни да сложа за пари
или пък Кръст - за вяра.
Нали те властват между нас
и виж - войни и сеч.
Корона, Кръст, Везни - ще кажеш,
че все са били Меч.
Displaying 1 - 6 of 6 reviews
Can't find what you're looking for?
Get help and learn more about the design.