В по-блажените и невинни времена, доста преди ковида, в лицекнигата изникна група на име „Приказки за страшна нощ�, в която се сбраха близо трийсет български автори, за да направят нещо различно � този сборник. Някои не смогнаха да намерят точната идея и вдъхновение, други � да се разгърнат в пълнокръвен разказ. Но една малка група� успяха.
Приказките им преминаха много премеждия, блокиране на държавата за две години, промяна на издателски планове и какво ли още не, но ето ги накрая в ръцете ти, драги читателю:
Сборник с приказки, така усукани, че да плашат, наместо да приспиват. Да разтреперват ръцете. Да те карат да светнеш лампата.
Elena Pavlova (Bulgarian: Елена Павлова) is a Bulgarian writer and translator. She writes science fiction and horror novels, short stories and gamebooks. She uses various pseudonyms, including Vеrgilе Dreamond, Christopher McDowell, Lenny King and Elijah Jowitt. She is the author of couple of novels, some novelettes and 25 gamebooks, as well as many short stories.
Her translations include works by Isaac Asimov, Roger Zelazny and Glen Cook, most recently - Peter Watts, Robert McCammon, Alastair Reynolds and John Scalzi.
She has won a number of Bulgarian national literary awards and is a proud member of the Horror Writers Club LAZARUS.
Интересен сборник с адаптирани приказки за възрастни. Много харесах тази идея за известни приказки, интрепретирани от български автори в жанра фентъзи, фантастика и хорър. Само един разказ не разбрах и той ми развали удоволствието от четенето. Разказите са: 1. "Лисица в градска среда" от Елена Павлова е интерпретация на баснята "Лисица и щъркел". Донякъде ми хареса. 2. "Прериен танц" от Валентин Попов - Вотан е хубава приказка за индианските корени и мистерии. 3. "Гората на съня" от Димитър Цолов е интересна гледна точка за "Спящата красавица". Обичам по-кратки разкази с неочаквани обрати. 4. "Ред" от Марин Трошанов е мрачна приказка за Червената шапчица, която представя едно апокалиптично бъдеще. 5. "Великият хан Наран-Арслан" от Надя Михайлова е източна приказка, сякаш взета от "Хиляда и една нощ" (на мен ми навя такава асоциация). Има мистерия, интриги и елементи на изненада. 6. "Пепеляшка" от Невена Паскалева е мрачна приказка с щастлив край. Харесват ми такива разкази. 7. "2Три:59 Сънища преди" от Симеон Трифонов е разказът, който остана неразбираем за мен и беше отблъскващ за четене. Много дълъг и сякаш скалъпен от парчета думи, които не съставяха разбираем текст. По приказката за Василиса, Иванушка и Кашчей Безсмъртни. 8. Действието на "Малката смартфонопродавачка" от Стоян Георгиев се развива в един съвременен мол. Допадна ми как е предадена приказката на Андерсен. 9. "Мама още я няма" от Стефан Д. Стефанов е по приказката "Вълкът и седемте козлета". Има мистерия около образа на вълка. 10. "Ръкавицата на дядото" от Явор Цанев е по няколко български народни приказки. Хареса ми замисълът на автора, а краят е естествен завършек на историята. Много искам и други приказки, моля :)
Тази прелестна джобна хорър-антология излезе под �33 в Колекция Дракус и за мен се оказа книжната изненада на 2023, защото буквално преди месеци разбрах, че отново е даден ход на проект, замразен от няколко години - родни творци да напишат собствени страховити версии на популярни приказки. Е, не откриваме топлата вода, разбира се - още през 2015 разлистих томчето , в което западни автори правят същото, но ми беше драго уловя в ръце поредното хартиено издание, в чието акуширане съм замесен, па макар и с едва половин дузина странички.
Съдържанието: Лисица в градска среда � Елена Павлова; Прериен танц � Валентин Попов � Вотан; Гората на съня � Димитър Цолов; Ред � Марин Трошанов; Великият хан Наран-Арслан � Надя Михайлова; Пепеляшка � Невена Паскалева; 2Три:59 Сънища Преди � Симеон Трифонов; Малката смартфонопродавачка � Стефан Георгиев; Мама още я няма � Стефан Д. Стефанов; Ръкавицата на дядото � Явор Цанев
С по-голямата част от авторите сме попадали (и то неведнъж) в подобни тематични сборници, затова знаех какво да очаквам, а два от разказите - на Елена и на Стефан Д. Стефанов - дори вече ги бях чел, съответно в и в . Няма да се спирам конкретно върху творбите, само ще кажа, че някои от тях, убеден съм, спокойно щяха да влязат в авторитетни западни селекции, стига да имаше как/и кой да ги преведе...
Дори като малък не бях почитател на приказките, поне след като се понаучих да чета, та за доста от тези, на които са базирани разказите, не знам детайли или дори основни неща. За щастие, има по няколко думи от авторите преди всеки разказ � в този случай ми бяха особено полезни, а и винаги такива са добре дошли.
Лисица в градска среда (Елена Павлова): Как щеше е „Лисицат� и щъркелът� ако се развиваше в днешно време в софийски квартал, а Щъркът е ромски наркобарон? Както винаги Елена е класа, макар че, ако трябва да съм честен, не ми беше особено интересна � най-вече поради светът, в който се развива � чисто субективни причини. 4
Прериен танц (Валентин Попов-Вотан): Разменена самоличност, сиропиталище и хорър, преплетен с индианска мистика. Харесах, но пак � частта с приказката не ми хареса кой знае колко. 4
Гората на съня (Димитър Цолов): Ей тука Доктора ме уцели право в читателското сърце. Спящата красавица, преплетена с пост-апокалипсис и всичко това, изпълнено в стила на златната ера на фантастиката. Приказката е обърната с хастара навън, краят е по своему изненадващ! Фаворит! 5!
Ред (Марин Трошанов): По подобие на предишния разказ, тук имаме Червената шапчица, поставена в една сай-фай обстановка, а ѝ е належащо да стигне до баба си! Фаворит! 5!
Великият хан Наран-Арслан (Надя Михайлова): Дали не внимавах достатъчно или нещо друго, но този разказ ми беше доста объркващ. Може би заради странните имена или прекомерното количество на персонажите, но имах проблем да ги разпознавам. Иначе комплименти за оригиналния сетинг. 3,5
Пепеляшка (Невена Паскалева): Може би най-близката до оригинала версия, но това по никакъв начин не е проблем, защото Невена е вкарала достатъчно допълнителни персонажи и дълбочина в нея. Силно харесах! 5
2Три:59 Сънища Преди (Симеон Трифонов): Почитател съм на творчеството на Симеон, а заглавието наистина ми привлече вниманието. Проблемът дойде като започнах да чета. Не знам, или съм тъп или това е абсолютно нечетивно. Хаос, от който не разбрах по-голямата част и зарязах разказа наполовина � нещо, което не ми се беше случвало досега. Оставам фен на Симеон, но това не знам какво е. 0
Малката смарфонопродавачка (Стефан Георгиев): Интересна интерпретация, съвсем нелишена от оригиналност. Съвсем съвременния сетинг и неналичието на каквата и да е било фантастика, някак си отне малко от чара ѝ и дойде битова. 4
Мама още я няма (Стефан Д. Стефанов): Една класическа хоръроприказка, която май съм чел вече. Харесах доволно и сюжета и изпълнението. 5
Ръкавицата на дядото (Явор Цанев): Амалгама от няколко приказки, а стилът на мосю Цанев винаги е добър. Чисто субективно, това, че е като история от живия живот ми отне малко от удоволствието. 4
В заключение: В този сборник има по нещо за всеки � дори и за не-фен на приказките като мен. Силно препоръчителна книга, но това е очаквано, имайки предвид част от коя поредица е! Наясно съм, че средната оценка е най-вече плод на, за пореден път, субективни фактори, но пък аз съм читател, а не критик, така че това ми е по силите! 3,95*
Закупих книгата, поради желанието ми да притежавам всичко с участието на Димитър Цолов. Очаквах доста повече "страшно" и доста по-малко "приказка". Не мога да кажа, че съм разочарован, но определено не покри очакванията поставени от "Сборник с приказки, така усукани, че да плашат, наместо да приспиват. Да разтреперват ръцете. Да те карат да светнеш лампата. Добре дошъл в окървавения им мрак." Някои бяха страхотни, други - не чак толкова, една от "приказките" дори не можах да я прочета... Крайната ми оценка е някъде около 3,25/5.
Благодарение на Елена Павлова най-после разбрах, че retellings на български е преработка (в случая на приказки)! Сега за самия сборник. Като идея ми допадна, но като изпълнение приказките варираха между много хубави (като тази на гореспоменатата Елена Павлова) и откровено невъзможни за четене. Шокирана съм, че въобще прочетох всички - страшни чак не бяха, но стилът на някои си беше ужасяващ. За мен цялата книга варира между 5 и минус 5 звезди и ми е много трудно да я оценя - някои приказки бяха с нелоша идея, но предвидими, някои бяха доста добре развити, други си бяха издевателство над езика...
Интересно за мен беше, че част от автори имат сходен стил, докато други се различаваха повече - едни от тях се открояваха, други просто се престараваха. От една страна някои разкази изглеждаха като чернови без редакция и втори поглед въобще, но от друга сякаш авторите много са искали да ни шокират и всичко е толкова в по��ече, че оставя читателя напълно безразличен. Книгата за мен не работи добре в цялост (има тема, но дотам), но поне някои части от нея работят сами за себе си, което пак не е малко. Радвам се, че открих някои автори, които ще следя и в бъдеще - въпреки всичко, вярвам, че има смисъл да се дава шанс на българските писатели и да продължават да се публикуват такъв тип издания.