What do you think?
Rate this book
Раждане на снега
"Оригиналното в поезията на Златозар Петров е нейната класичност. Той обаче следи и следва класическите параметри философски, а не маниерно. В стихотворения като "Раждане на снега" и някои други дори постига виртуозност.
"Законът трябва да бъде преодолян, като бъде спазен" - тази стара мисъл на Бешков като че ли е основно правило в поезията на Златомир Петров - поет на естетическата носталгия."
Ани Илков
"Законът трябва да бъде преодолян, като бъде спазен" - тази стара мисъл на Бешков като че ли е основно правило в поезията на Златомир Петров - поет на естетическата носталгия."
Ани Илков
- GenresPoetry
60 pages, Paperback
First published January 1, 2013
18 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 4 of 4 reviews
March 6, 2014
Ето това е рецензията ми на красивата стихосбирка „Раждан� на снега� от поета Златозар Петров, публикувана в "Литературен клуб.�
За разлика от по-голямата част от целокупното поетично общество има един поет, който не пише, за да гледа себе си как пише. Той не гледа в огледалото. Вместо това, погледът му е насочен към хоризонта и в същото време ниско долу, към детайла. Погледът на този поет е всеобхватен, а името му е Златозар Петров. Имено той ни представя новата си поетична сбирка, носеща името „Раждан� на снега.�
Тази книжка е много тънка, а в същото време е много тежка. По-тежка е от купчините романи, които напоследък излизат на килограм от издателствата и в крайна сметка � са изпразнени от слово. Затова няма да спра да повтарям, че поезията е гръбнакът на българската литература. Така е било и така ще бъде. Поетът Петров е едно от малкото доказателства, които приковават окото към бялата страница. Стихотворенията се нижат плавно едно след друго, а през сетивата на читателя преминава един галваничен трепет. Поне при мен е така. И за това си има причина, и тя е майсторското перо на поета. Златозар Петров разказва мъдро и не спестява нищо. Темите за смъртта, за детството, за носталгията, за израстването, за равносметката се смесват с онова първично чувство � любовта. Или, както по много по-добър начин го казва поетът в стихотворението си „Никога�: „Обратното лице на тъмнината е също тъмнина. Не си отивай.�
Всички ние, четящите хора, разполагаме с едно малко апаратче в главите си, което създава нашето въображение. Именно чрез него ние можем да открием дали един поет разполага със собствен стил и колко голям е той. И както често се случва, при някои поети той се измерва с пипета, а при други с хиляди литри. Такъв е случаят при поета Петров.
Един от големите полски поети в свое стихотворение казва: „Сле� края на всяко стихотворение започва вечността.� Аз само бих могъл скромно да добавя, че след края на „Раждан� на снега� в душата се настанява един всемирен покой, една човешка тишина, в която можеш да изхвърлиш всички часовници, да застанеш до прозореца и да си представиш как плавно се сипе снегът. Убеден съм, че всеки един от нас заслужава да изпита подобно чувство.
Също така съм убеден, че отново и отново ще се връщам към тази книга, тъй както вече знам, че ще очаквам всяка следваща книга, която ще ни предложи този автор.
Накрая бих могъл да споделя, че наскоро написах в една от социалните мрежи в интернет следното твърдение: „Колкот� повече време прекарвам из българската литературна сцена, толкова повече заобичвам европейската, американската и канадската.� Книги, като „Раждан� на снега� ме карат леко да преосмисля това.
За разлика от по-голямата част от целокупното поетично общество има един поет, който не пише, за да гледа себе си как пише. Той не гледа в огледалото. Вместо това, погледът му е насочен към хоризонта и в същото време ниско долу, към детайла. Погледът на този поет е всеобхватен, а името му е Златозар Петров. Имено той ни представя новата си поетична сбирка, носеща името „Раждан� на снега.�
Тази книжка е много тънка, а в същото време е много тежка. По-тежка е от купчините романи, които напоследък излизат на килограм от издателствата и в крайна сметка � са изпразнени от слово. Затова няма да спра да повтарям, че поезията е гръбнакът на българската литература. Така е било и така ще бъде. Поетът Петров е едно от малкото доказателства, които приковават окото към бялата страница. Стихотворенията се нижат плавно едно след друго, а през сетивата на читателя преминава един галваничен трепет. Поне при мен е така. И за това си има причина, и тя е майсторското перо на поета. Златозар Петров разказва мъдро и не спестява нищо. Темите за смъртта, за детството, за носталгията, за израстването, за равносметката се смесват с онова първично чувство � любовта. Или, както по много по-добър начин го казва поетът в стихотворението си „Никога�: „Обратното лице на тъмнината е също тъмнина. Не си отивай.�
Всички ние, четящите хора, разполагаме с едно малко апаратче в главите си, което създава нашето въображение. Именно чрез него ние можем да открием дали един поет разполага със собствен стил и колко голям е той. И както често се случва, при някои поети той се измерва с пипета, а при други с хиляди литри. Такъв е случаят при поета Петров.
Един от големите полски поети в свое стихотворение казва: „Сле� края на всяко стихотворение започва вечността.� Аз само бих могъл скромно да добавя, че след края на „Раждан� на снега� в душата се настанява един всемирен покой, една човешка тишина, в която можеш да изхвърлиш всички часовници, да застанеш до прозореца и да си представиш как плавно се сипе снегът. Убеден съм, че всеки един от нас заслужава да изпита подобно чувство.
Също така съм убеден, че отново и отново ще се връщам към тази книга, тъй както вече знам, че ще очаквам всяка следваща книга, която ще ни предложи този автор.
Накрая бих могъл да споделя, че наскоро написах в една от социалните мрежи в интернет следното твърдение: „Колкот� повече време прекарвам из българската литературна сцена, толкова повече заобичвам европейската, американската и канадската.� Книги, като „Раждан� на снега� ме карат леко да преосмисля това.
June 7, 2014
"...смъртта като гравюра". Ужасно харесвам тази книга. Дано се срещне с повече хора.
Read
April 1, 2022Много ми хареса.
April 11, 2025
Всеки път, когато открия поезия като тази, душата ми се успокоява. Фактът, че някой е извадил възхитителна музика и философия от плоския свят, е достатъчно доказателство, че той не е плосък все пак.
Displaying 1 - 4 of 4 reviews
Can't find what you're looking for?
Get help and learn more about the design.