What do you think?
Rate this book
Неразказани легенди
В този сборник с три самостоятелни интерактивни приключения, ТИ, читателю, ще влезеш в ролята на главния герой! Историите са вдъхновени от култови книги-игри от 90-те и написани в същите светове от нови автори, с благословията на старите.
Могъщо зло превръща земите в изпепелена пустощ, а мъртвите войни и създания се надигат отново, за да се бият на негова страна. Срещу чудовищните орди се изправят трима епични герои, умели в битките и въоръжени с могъщи магически предмети, но дали силите им ще са достатъчни?
- „Огнен� пустиня 2: Долината на откраднатите сънища� - Бранимир Събев
Извънземен дипломатически кораб е взривен над Нео Токио, навличайки гнева на Галактическия съюз върху земляните. Бойците от елитния отряд Т.О.Р.Н.А.Д.О. 6 и техният главнокомандващ изглежда стоят в дъното на атентата, а инспектор Джейкъб Хесен ще трябва да открие и докаже цялата истина за случилото се.
- „Ангелит� на Нео Токио� - Саймън Блейк
Крал Деотен е изчезнал от покоите си, а проклятието се завръща над Алтагорския лес - блатото превзема земята и злокобни сенки дебнат в мрака. Леодил, храбрият и верен съветник на краля, има само един път пред себе си - да се впусне в опасно приключение, да разбули мистерията и да опита отново да спаси своя крал.
- „Проклятието на върколака� - Димитър В. Стефанов
Могъщо зло превръща земите в изпепелена пустощ, а мъртвите войни и създания се надигат отново, за да се бият на негова страна. Срещу чудовищните орди се изправят трима епични герои, умели в битките и въоръжени с могъщи магически предмети, но дали силите им ще са достатъчни?
- „Огнен� пустиня 2: Долината на откраднатите сънища� - Бранимир Събев
Извънземен дипломатически кораб е взривен над Нео Токио, навличайки гнева на Галактическия съюз върху земляните. Бойците от елитния отряд Т.О.Р.Н.А.Д.О. 6 и техният главнокомандващ изглежда стоят в дъното на атентата, а инспектор Джейкъб Хесен ще трябва да открие и докаже цялата истина за случилото се.
- „Ангелит� на Нео Токио� - Саймън Блейк
Крал Деотен е изчезнал от покоите си, а проклятието се завръща над Алтагорския лес - блатото превзема земята и злокобни сенки дебнат в мрака. Леодил, храбрият и верен съветник на краля, има само един път пред себе си - да се впусне в опасно приключение, да разбули мистерията и да опита отново да спаси своя крал.
- „Проклятието на върколака� - Димитър В. Стефанов
440 pages, Paperback
Published May 8, 2024
5 people want to read
About the author
Бранимир Събев
35books201followersБранимир Събев е роден на 16 септември в годината, когато България навършва 1300 години като държава. Завършва магистратура „Финанси� в родния Свищов, след което и втора магистратура „Журналистика� в Софийския университет.
Автор на шест сборника с разкази в жанровете ужаси, фентъзи и фантастика � „Хоро от Гарвани� (2008), „Човекъ�, който обичаше Стивън Кинг� (2012), „Пустинни� Скорпион� (2013), „Априлска жътва� (2015), „Нощн� Острие� (2017) и "Утробата на светлината" (2022), както и на един роман � военната екшън-фантастика „Сърца от стомана� (2019). Негови разкази са публикувани в немалко сборници, антологии, вестници, списания и др, участвал е и в седем реалити романа по Радио София и Радио Христо Ботев.
Носител на 27 литературни отличия, сред които изпъкват двукратен лауреат на голямата награда на Софийски университет и Фондация „С�. Климент Охридски� за разказите „Арлекин� (2007) и „Човекъ�, който обичаше Стивън Кинг� (2010), както и наградите, присъдени от Националния Клуб за Фентъзи и Хорър � Български автор на годината (2012), Златна Руна за принос в развитието на жанровете фентъзи и хорър в България (2013), Българска книга на годината (2015, 2019) и др. Списвал The Dark Corner, един от най-популярните читателски блогове в България, акуширал е и при раждането на шест сборника в любимите жанрове. През 2012-а заедно с автора Радослав Колев стартират проект за разкази на ужаса, преведени на английски език � „The Golden Age Of Balkan Horror�, който е подкрепен от световна хорър-икона � британския писател Греъм Мастертън.
Бранимир е председател и един от основателите на „LAZARUS" - клубът на българските автори на хорър.
Автор на шест сборника с разкази в жанровете ужаси, фентъзи и фантастика � „Хоро от Гарвани� (2008), „Човекъ�, който обичаше Стивън Кинг� (2012), „Пустинни� Скорпион� (2013), „Априлска жътва� (2015), „Нощн� Острие� (2017) и "Утробата на светлината" (2022), както и на един роман � военната екшън-фантастика „Сърца от стомана� (2019). Негови разкази са публикувани в немалко сборници, антологии, вестници, списания и др, участвал е и в седем реалити романа по Радио София и Радио Христо Ботев.
Носител на 27 литературни отличия, сред които изпъкват двукратен лауреат на голямата награда на Софийски университет и Фондация „С�. Климент Охридски� за разказите „Арлекин� (2007) и „Човекъ�, който обичаше Стивън Кинг� (2010), както и наградите, присъдени от Националния Клуб за Фентъзи и Хорър � Български автор на годината (2012), Златна Руна за принос в развитието на жанровете фентъзи и хорър в България (2013), Българска книга на годината (2015, 2019) и др. Списвал The Dark Corner, един от най-популярните читателски блогове в България, акуширал е и при раждането на шест сборника в любимите жанрове. През 2012-а заедно с автора Радослав Колев стартират проект за разкази на ужаса, преведени на английски език � „The Golden Age Of Balkan Horror�, който е подкрепен от световна хорър-икона � британския писател Греъм Мастертън.
Бранимир е председател и един от основателите на „LAZARUS" - клубът на българските автори на хорър.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 7 of 7 reviews
June 4, 2024
Не ме грабнаха игрите, съжалявам. Може би само тази на Бранко ми хареса истински, но и там щях да се зарадвам на повече хорър-моменти. Нео Токио ми беше скучна, а Върколака - политкоректна. Споделил съм ревю в Цитаделата, за което се надявам хората да не се сърдят, тъй като си купих честно и почтено томчето и просто не останах доволен:
February 5, 2025
Огнена пустиня 2: Долината на откраднатите сънища� - Бранимир Събев
Накратко: След като прочетох мнението на Kiril Ivanov си помислих, че това ще е "Кладенеца 2", но смятам, че това изобщо не е така. Даже смятам, че това е една от най-добрите ни книги-игри за миналата година.
По подобие на Radoslav, и аз се зачудих за някои аспекти, но намерих как да ги приема. Разбирам как нещо би подразнило предпочитанията на някои читатели, но смятам, че Бранко + Ал Торо и Юри като редактори са постигнали много добър краен резултат:
Приключенска книга-игра, която отдава почит на своите предшественици от 90те, а самият Бранко добавя и своя личен почерк като автор.
Уточнения: играя нечестно и често минавам през всички разклонения - така ме кефи да играя. Имайте предвид ако търсите инфо дали предизвикателството в играта би ви харесало - не съм добър барометър за това.
Нямам спомени или носталгия към нито към Синът на пустинята, нито към поредиците за Дърваря и Вълшебната страна, така че чета с идеята, че повечето препратки сигурно ще ми минат покрай главата.
Относно очакванията: Смятам, че ако приемете, че това е "от фен за фенове" (фен фикшън) и има почерк на още един автор, освен оригиналните трима, ще влезете с по-добре настроени очаквания.
Да се има предвид, че тук играем като Дърваря, но и имаме индиректен и частичен контрол над Алтрас и Чужденеца.
Имайте предвид, че нито хумора, нито хорорът са нон-стоп - появяват се тук и там, а по-голямата част от творбата е класическо приключенстване.
Литература: смятам, че тук имаме 3 в 1.
Бранко с неговия хумор (ала да не забравяме, че Колин, Georgi Mindizov и Блонд също имаха свои веселяшки забежки).
Може би ако приемете персонажите като "стари юнаци" ала БСП (Бесни Стари Пенсии - филм с Брус Уилис), ще сте на правилната вълна с тяхното отношение - хумор, но и понякога прикрита или явна горчилка.
Малко се сепнах, защото дойде ударно в самото начало, но после разбрах, че няма да е само с майтапи през цялото време.
Космическият хорор - смятам, че това е един супер силните в литературно отношение аспекти на произведението. Даже ми се искаше Бранко да беше дал още мааааалко усилия и за другите ситуации - да ги описва така, както описва хорорът.
Предметите - доста са, но смятам, че всеки един, който очаквах да има момент на славата, получи поне по един такъв.
Епилозите - като в едно истинско приключение (с надежда), тук всичко ще е наред. Въпреки евентуалния космически хорор. Тук има хумор и е много на място. Евала!
Бранко има по-голям литературен запас от мен. Имаше доста пъти, в които спирах да чета, за да видя тази или онази дума в речника - или са специфични (облекло на пустинници), или дори жаргонни/остарели. Личи си кой чукча освен писател е и читател.
Въпреки че тук имаме 214 епизода, реално имаме 156 страници, така че макар и по-малка като брой епизоди от Огнена пустиня и Синът на пустинята, като обем страници и случки, Огнена пустиня 2 е на равно с много от нашите книги-игри от 90те.
Играта
Системата за битките - по-добре прочетете нечие друго мнение, което я представя и коментира. Аз нямах желанието и енергията да я ползвам.
Предметите (стартовите) - да доста са, но помня, че Ал Торо ми разправяше как с желание мъдреше как да помогне да ги избалансира. Сашо, Юри и Бранко, мисля, че ви се е получило много добре.
Предметите за намиране - а така. Освен 100 стартови, които могат и да се намират, има и 7 (поне) предмета, които се срещат само по веднъж и могат да бъдат пропуснати при различни решения и маршрути.
Преиграваемост - 3 пътя като в оригиналната Огнена пустиня. Това + предметите, както и разнообразните противници са все валидни причини да се преиграва книгата. Еваала!
Оформление
Ако имаше как, щеше да е яко да има и картинки за предметите, но съзнавам, че щяха да отнемат кешовица и физически обем.
Също така, едно по-сбито помагало за предметите също би ми помогнало, но пък тук са представени точно както бяха едно време. Четеш описанията и разсъждаваш каква комбинация е най-подходяща за евентуалните ти бъдещи избори.
Ангелите на Нео Токио - Саймън Блейк
Макар и да имах същите проблеми като Киро и kartacha - започването ми беше тегаво и със следите поизгубих желание да продължа по едно време - мисля, че това е много компетентно написан сай-фай криминален/военен трилър.
Та именно заради това определение искам да го препоръчам на Ivan Mav, защото знам, че харесва военни трилъри. ?
Разглеждам Ангелите като "Щурмберг, версия 1.25" и въз основа на това ще ми е много любопитно Сикамор Брайт какви впечатления ще има като го прочете. ?
Ангелите е аха-аха 50% от обема на Щурмберг.
Мисля, че с правилната нагласа - Ангелите ще се хареса на доста хора, без значение дали са чели Т.О.Р.Н.А.Д.О. 6. Стига фабулата и малко по-бавно и описателно темпо да ви пасват.
С бедния си опит с такива творби, бих дал за пример Джак Ричър и може би "Wild river" - като сравнения за темпо и тон.
Литература
Персонажи - учудващо, торнадотата, Торез (баща и син) и Елиа ми бяха в пъти по-интересни като персонажи отколкото Хесен и останалите персонажи, с които взаимодейства. Все пак бих се радвал на още едно приключение с Хесен - например да видим как е успял да стане герой и да придобие ръката си, а и евентуално да видим повече екшън и/или предизвикателства, които да предизвикат характера му.
Иначе нямах нищо против да играя в ролята на Хесен - просто ми беше малко плосък.
Светоизграждане - към самото Нео Токио имах повече очаквания, може би защото съм консумирал доста медиини продукти за този град (анимета и игри), но тук малко се разочаровах. Спокойно можеше да е друг пристанищен метрополис и нищо нямаше да се промени. Иначе сай-фай светоизграждането е бомба!
Сюжет - след размисъл, всъщност съм доволен от уликите и това как те ни дават сегменти от пъзел, който не сме сигурни как да сглобим и остава за финалното разкритие. Също така, аз вярвах в действията и мотивациите, които ми бяха представени. Яко е, че има няколко екшън момента, които много ми харесаха и ме подтикнаха да продължа с разследването и да ми пука за разкриването на мистерията.
Развръзка - форматът с развитие в няколко епизода ми допадна, както и логиката за спекулиране, която Хесен използва.
Игра
Дори без задълбочен анализ, лесно се вижда, че не е много трудна или предизвикателна. За мен беше удовлетворителна.
Малко ми беше странно, че уликите са отделени от кодовите думи, при все че можеше и без това разделение.
Следите - може би щеше да е по-предизвикателно вместо хъб и дълбаене, да е като в Битки Безброй: 2-3 избора и после към следващите 2-3 избора, за да не стои усещането, че мога да обиколя "прекалено много". За мен не беше кой знае какъв проблем, но виждам, че не е толкова предизвикателно.
Изборите - с малко изключения, не мисля, че съм имал грешки в преценката си. Например в Щурмберг бях много разкъсан дали се насочвам правилно или бивам подведен.
Време - в Щурмберг усещах влиянието му много по-силно. Тук някакси го имаше като ограничителна механика, но не и като фактор в света.
Оформление
Не мога да си кривя душата - прологът, макар и даващ много добри тон и светоизграждане, ми идва прекалено дълго.
Епизод 30 - без да искам му бях хвърлил едно око, защото е наврян измежду другите епизоди в началото на действието и ми стана много тъпо, че е спойлер. Бих бил по-доволен ако този епизод бе скрит в 100+.
Учудващо за мен, дългите епизоди не ми пречеха и ми идваха на място в темпото на сюжета и светоизграждането. Да, има си дълги експозиции - на място, но и не чак толкова.
Изводи за мен
Нямам спомен дали като дете съм чел Т.О.Р.Н.А.Д.О. 6 на страниците на списание МегаИгра, но поне като свят и динамика, бих пробвал новото издание с допълненията на Ал Торо, така че в това отношение Ангелите се справя много добре като притурка и зарибявка.
Иска ми се да видя какво ще е сравнението с атмосферата и градската динамика с "Психо буря" - другата книга-игра от миналата година, чието действие е в Нео Токио.
Би ми било интересно ако Саймън Блейк някой ден се престраши да напише ново приключение за суперагента или пък нещо свързано с "Клопка за победители" ? Дерзая! ?
Dystopika - игра в Steam . "Направи си сам сай-фай дистопия като в Blade runner". Го��ещо препоръчвам с две ръце! Искате да си направите свое Нео Токио? Това е ултиматния симулатор за играждане на дистопичен метрополис (sandbox, а не city builder).
"Queen and country" - именно за този комикс се сетих като четох Ангелите.
Проклятието на върколака - Димитър Стефанов
Кратичко ревю тип читателско мнение с минимални спойлери
(скоро във форума - малко по-дълго; като прочета и "Нощта на върколака" - още повече)
👑Накратко: Горещо препоръчвам, особено сега в горещите дни, заради яката мрачна и мразовита атмосфера. Страхотно приключение! 227 епизода се усещат като доста повече. Нищо не помня от "Нощта на върколака" и получих огромно желания да премина и това приключение.
⚠️Уточнения: играя нечестно и често минавам през всички разклонения - така ме кефи да играя. Имайте предвид ако търсите инфо дали предизвикателството в играта би ви харесало - не съм добър барометър за това.
Нямам спомени или носталгия към "Нощта на върколака", така че разглеждам ттова приключение "на чисто".
😍Плюсове - в ред на лични приоритети:
1. Сюжетът - от-до е с много добро темпо, обрати, интересни моменти. Усещането за схватките е тип модерни бойни сцени, т.е. противниците се усеща, че се налагат мъжката и боли (кефи!). Мисля, че само веднъж се зачудих "защо" без да получа смислен отговор от текста
2. Как е написан текста - хем е близък до изказа на Колин, хем елегатно са представени моментите на персонажите, хем не е претрупано, че има ситуации с група/групи приключенци
3. Противниците - много добре са представени, така че наистина знаех кой кой е. Почти именувани (без един) имат встъпление, драматично представяне и конфронтация
4. Опционални второстепенни приключенци - яки са! Всеки има интересни случки и може да помогне или да умре по ужасен начин. Моите любимци са: лечителката, ловецът и отчето.
5. Игра - кодови думи за справяне със случки и постижения; комбинаторика <герои> + <предмети> + <групи - към края> и отделно сила на персонажите. Боравенето с второстепенни персонажи и случките с тях ми напомни приятно за "Герои" на Ерик Берт
6. Предметите - харесват ми като замисъл и приложения. За 2 от 3 "неприятни" се досетих, че така ще станат нещата с тях на база опит с други приключения 🙂
7. Атмосфера на местата - от заснежените места през злокобните блата и изоставения закък.
8. Има "няколко думи от автора"!
9. Постижения - харесаха ми и ме предизвикаха да се ровя в ситуациите. Баш тамън са ми като количество и не са лигави.
10. Препратки към други книги-игри на Колин - малко са, не дразнят, а две даже са с игрова полза.
11. Илюстрациите на Ивайло Иванчев - аз знам за неговия текущ стил на рисуване от няколко години, така че знаех какво да очаквам, но ми се искаше да са още и да представят още от яките сцени в приключението.
😑Минуси (тук вече има леки спойлери):
1. Липсваше ми загатването, което другите лошковци от "Нощта на върколака" получиха специално за един ключов. Ще го нарека "Warlock-а", за да не издавам повече. Наистина 1-2 изречения из встъпителните епизоди щяха да ме подготвят за него.
2. Има много епизоди, в които Анна е изписана като "Ани", което ако идва от баща й - ОК, но във всички други ситуации леко ме бъгваше, защото не ми стоеше на място.
3. Има няколко ситуации, в които второстепенните персонажи имат епизоди, в които просто споделят реакции/впечатления, без това да има игрова стойност ("flavor text", както се казва в Magic: The Gathering). На фона на игровата стойност на всички останали епизоди, точно тези реакции/впечатления ми дойдоха като "тупане на топката" без да усетя, че са полезни и съответно не ми бяха толкова приятни.
4. Ковачът ми дойде като най-плосък второстепенен персонаж и прекалено много се губи измежду останалите, които все с нещо изпъкват.
5. Кодова дума "замък" - само защото ми дойде нелогично как така двамата (нашественикът и защитникът) се уселват точно в една и съща част на цял замък ...
6. Няколко думи от автора - само защото ми дойдоха прекалено скрити, а мисля, че е правилно да са приятен епилог на приключението. А и исках още малко за това как Стефан е написал приключението.
Накратко: След като прочетох мнението на Kiril Ivanov си помислих, че това ще е "Кладенеца 2", но смятам, че това изобщо не е така. Даже смятам, че това е една от най-добрите ни книги-игри за миналата година.
По подобие на Radoslav, и аз се зачудих за някои аспекти, но намерих как да ги приема. Разбирам как нещо би подразнило предпочитанията на някои читатели, но смятам, че Бранко + Ал Торо и Юри като редактори са постигнали много добър краен резултат:
Приключенска книга-игра, която отдава почит на своите предшественици от 90те, а самият Бранко добавя и своя личен почерк като автор.
Уточнения: играя нечестно и често минавам през всички разклонения - така ме кефи да играя. Имайте предвид ако търсите инфо дали предизвикателството в играта би ви харесало - не съм добър барометър за това.
Нямам спомени или носталгия към нито към Синът на пустинята, нито към поредиците за Дърваря и Вълшебната страна, така че чета с идеята, че повечето препратки сигурно ще ми минат покрай главата.
Относно очакванията: Смятам, че ако приемете, че това е "от фен за фенове" (фен фикшън) и има почерк на още един автор, освен оригиналните трима, ще влезете с по-добре настроени очаквания.
Да се има предвид, че тук играем като Дърваря, но и имаме индиректен и частичен контрол над Алтрас и Чужденеца.
Имайте предвид, че нито хумора, нито хорорът са нон-стоп - появяват се тук и там, а по-голямата част от творбата е класическо приключенстване.
Литература: смятам, че тук имаме 3 в 1.
Бранко с неговия хумор (ала да не забравяме, че Колин, Georgi Mindizov и Блонд също имаха свои веселяшки забежки).
Може би ако приемете персонажите като "стари юнаци" ала БСП (Бесни Стари Пенсии - филм с Брус Уилис), ще сте на правилната вълна с тяхното отношение - хумор, но и понякога прикрита или явна горчилка.
Малко се сепнах, защото дойде ударно в самото начало, но после разбрах, че няма да е само с майтапи през цялото време.
Космическият хорор - смятам, че това е един супер силните в литературно отношение аспекти на произведението. Даже ми се искаше Бранко да беше дал още мааааалко усилия и за другите ситуации - да ги описва така, както описва хорорът.
Предметите - доста са, но смятам, че всеки един, който очаквах да има момент на славата, получи поне по един такъв.
Епилозите - като в едно истинско приключение (с надежда), тук всичко ще е наред. Въпреки евентуалния космически хорор. Тук има хумор и е много на място. Евала!
Бранко има по-голям литературен запас от мен. Имаше доста пъти, в които спирах да чета, за да видя тази или онази дума в речника - или са специфични (облекло на пустинници), или дори жаргонни/остарели. Личи си кой чукча освен писател е и читател.
Въпреки че тук имаме 214 епизода, реално имаме 156 страници, така че макар и по-малка като брой епизоди от Огнена пустиня и Синът на пустинята, като обем страници и случки, Огнена пустиня 2 е на равно с много от нашите книги-игри от 90те.
Играта
Системата за битките - по-добре прочетете нечие друго мнение, което я представя и коментира. Аз нямах желанието и енергията да я ползвам.
Предметите (стартовите) - да доста са, но помня, че Ал Торо ми разправяше как с желание мъдреше как да помогне да ги избалансира. Сашо, Юри и Бранко, мисля, че ви се е получило много добре.
Предметите за намиране - а така. Освен 100 стартови, които могат и да се намират, има и 7 (поне) предмета, които се срещат само по веднъж и могат да бъдат пропуснати при различни решения и маршрути.
Преиграваемост - 3 пътя като в оригиналната Огнена пустиня. Това + предметите, както и разнообразните противници са все валидни причини да се преиграва книгата. Еваала!
Оформление
Ако имаше как, щеше да е яко да има и картинки за предметите, но съзнавам, че щяха да отнемат кешовица и физически обем.
Също така, едно по-сбито помагало за предметите също би ми помогнало, но пък тук са представени точно както бяха едно време. Четеш описанията и разсъждаваш каква комбинация е най-подходяща за евентуалните ти бъдещи избори.
Ангелите на Нео Токио - Саймън Блейк
Макар и да имах същите проблеми като Киро и kartacha - започването ми беше тегаво и със следите поизгубих желание да продължа по едно време - мисля, че това е много компетентно написан сай-фай криминален/военен трилър.
Та именно заради това определение искам да го препоръчам на Ivan Mav, защото знам, че харесва военни трилъри. ?
Разглеждам Ангелите като "Щурмберг, версия 1.25" и въз основа на това ще ми е много любопитно Сикамор Брайт какви впечатления ще има като го прочете. ?
Ангелите е аха-аха 50% от обема на Щурмберг.
Мисля, че с правилната нагласа - Ангелите ще се хареса на доста хора, без значение дали са чели Т.О.Р.Н.А.Д.О. 6. Стига фабулата и малко по-бавно и описателно темпо да ви пасват.
С бедния си опит с такива творби, бих дал за пример Джак Ричър и може би "Wild river" - като сравнения за темпо и тон.
Литература
Персонажи - учудващо, торнадотата, Торез (баща и син) и Елиа ми бяха в пъти по-интересни като персонажи отколкото Хесен и останалите персонажи, с които взаимодейства. Все пак бих се радвал на още едно приключение с Хесен - например да видим как е успял да стане герой и да придобие ръката си, а и евентуално да видим повече екшън и/или предизвикателства, които да предизвикат характера му.
Иначе нямах нищо против да играя в ролята на Хесен - просто ми беше малко плосък.
Светоизграждане - към самото Нео Токио имах повече очаквания, може би защото съм консумирал доста медиини продукти за този град (анимета и игри), но тук малко се разочаровах. Спокойно можеше да е друг пристанищен метрополис и нищо нямаше да се промени. Иначе сай-фай светоизграждането е бомба!
Сюжет - след размисъл, всъщност съм доволен от уликите и това как те ни дават сегменти от пъзел, който не сме сигурни как да сглобим и остава за финалното разкритие. Също така, аз вярвах в действията и мотивациите, които ми бяха представени. Яко е, че има няколко екшън момента, които много ми харесаха и ме подтикнаха да продължа с разследването и да ми пука за разкриването на мистерията.
Развръзка - форматът с развитие в няколко епизода ми допадна, както и логиката за спекулиране, която Хесен използва.
Игра
Дори без задълбочен анализ, лесно се вижда, че не е много трудна или предизвикателна. За мен беше удовлетворителна.
Малко ми беше странно, че уликите са отделени от кодовите думи, при все че можеше и без това разделение.
Следите - може би щеше да е по-предизвикателно вместо хъб и дълбаене, да е като в Битки Безброй: 2-3 избора и после към следващите 2-3 избора, за да не стои усещането, че мога да обиколя "прекалено много". За мен не беше кой знае какъв проблем, но виждам, че не е толкова предизвикателно.
Изборите - с малко изключения, не мисля, че съм имал грешки в преценката си. Например в Щурмберг бях много разкъсан дали се насочвам правилно или бивам подведен.
Време - в Щурмберг усещах влиянието му много по-силно. Тук някакси го имаше като ограничителна механика, но не и като фактор в света.
Оформление
Не мога да си кривя душата - прологът, макар и даващ много добри тон и светоизграждане, ми идва прекалено дълго.
Епизод 30 - без да искам му бях хвърлил едно око, защото е наврян измежду другите епизоди в началото на действието и ми стана много тъпо, че е спойлер. Бих бил по-доволен ако този епизод бе скрит в 100+.
Учудващо за мен, дългите епизоди не ми пречеха и ми идваха на място в темпото на сюжета и светоизграждането. Да, има си дълги експозиции - на място, но и не чак толкова.
Изводи за мен
Нямам спомен дали като дете съм чел Т.О.Р.Н.А.Д.О. 6 на страниците на списание МегаИгра, но поне като свят и динамика, бих пробвал новото издание с допълненията на Ал Торо, така че в това отношение Ангелите се справя много добре като притурка и зарибявка.
Иска ми се да видя какво ще е сравнението с атмосферата и градската динамика с "Психо буря" - другата книга-игра от миналата година, чието действие е в Нео Токио.
Би ми било интересно ако Саймън Блейк някой ден се престраши да напише ново приключение за суперагента или пък нещо свързано с "Клопка за победители" ? Дерзая! ?
Dystopika - игра в Steam . "Направи си сам сай-фай дистопия като в Blade runner". Го��ещо препоръчвам с две ръце! Искате да си направите свое Нео Токио? Това е ултиматния симулатор за играждане на дистопичен метрополис (sandbox, а не city builder).
"Queen and country" - именно за този комикс се сетих като четох Ангелите.
Проклятието на върколака - Димитър Стефанов
Кратичко ревю тип читателско мнение с минимални спойлери
(скоро във форума - малко по-дълго; като прочета и "Нощта на върколака" - още повече)
👑Накратко: Горещо препоръчвам, особено сега в горещите дни, заради яката мрачна и мразовита атмосфера. Страхотно приключение! 227 епизода се усещат като доста повече. Нищо не помня от "Нощта на върколака" и получих огромно желания да премина и това приключение.
⚠️Уточнения: играя нечестно и често минавам през всички разклонения - така ме кефи да играя. Имайте предвид ако търсите инфо дали предизвикателството в играта би ви харесало - не съм добър барометър за това.
Нямам спомени или носталгия към "Нощта на върколака", така че разглеждам ттова приключение "на чисто".
😍Плюсове - в ред на лични приоритети:
1. Сюжетът - от-до е с много добро темпо, обрати, интересни моменти. Усещането за схватките е тип модерни бойни сцени, т.е. противниците се усеща, че се налагат мъжката и боли (кефи!). Мисля, че само веднъж се зачудих "защо" без да получа смислен отговор от текста
2. Как е написан текста - хем е близък до изказа на Колин, хем елегатно са представени моментите на персонажите, хем не е претрупано, че има ситуации с група/групи приключенци
3. Противниците - много добре са представени, така че наистина знаех кой кой е. Почти именувани (без един) имат встъпление, драматично представяне и конфронтация
4. Опционални второстепенни приключенци - яки са! Всеки има интересни случки и може да помогне или да умре по ужасен начин. Моите любимци са: лечителката, ловецът и отчето.
5. Игра - кодови думи за справяне със случки и постижения; комбинаторика <герои> + <предмети> + <групи - към края> и отделно сила на персонажите. Боравенето с второстепенни персонажи и случките с тях ми напомни приятно за "Герои" на Ерик Берт
6. Предметите - харесват ми като замисъл и приложения. За 2 от 3 "неприятни" се досетих, че така ще станат нещата с тях на база опит с други приключения 🙂
7. Атмосфера на местата - от заснежените места през злокобните блата и изоставения закък.
8. Има "няколко думи от автора"!
9. Постижения - харесаха ми и ме предизвикаха да се ровя в ситуациите. Баш тамън са ми като количество и не са лигави.
10. Препратки към други книги-игри на Колин - малко са, не дразнят, а две даже са с игрова полза.
11. Илюстрациите на Ивайло Иванчев - аз знам за неговия текущ стил на рисуване от няколко години, така че знаех какво да очаквам, но ми се искаше да са още и да представят още от яките сцени в приключението.
😑Минуси (тук вече има леки спойлери):
1. Липсваше ми загатването, което другите лошковци от "Нощта на върколака" получиха специално за един ключов. Ще го нарека "Warlock-а", за да не издавам повече. Наистина 1-2 изречения из встъпителните епизоди щяха да ме подготвят за него.
2. Има много епизоди, в които Анна е изписана като "Ани", което ако идва от баща й - ОК, но във всички други ситуации леко ме бъгваше, защото не ми стоеше на място.
3. Има няколко ситуации, в които второстепенните персонажи имат епизоди, в които просто споделят реакции/впечатления, без това да има игрова стойност ("flavor text", както се казва в Magic: The Gathering). На фона на игровата стойност на всички останали епизоди, точно тези реакции/впечатления ми дойдоха като "тупане на топката" без да усетя, че са полезни и съответно не ми бяха толкова приятни.
4. Ковачът ми дойде като най-плосък второстепенен персонаж и прекалено много се губи измежду останалите, които все с нещо изпъкват.
5. Кодова дума "замък" - само защото ми дойде нелогично как така двамата (нашественикът и защитникът) се уселват точно в една и съща част на цял замък ...
6. Няколко думи от автора - само защото ми дойдоха прекалено скрити, а мисля, че е правилно да са приятен епилог на приключението. А и исках още малко за това как Стефан е написал приключението.
May 27, 2024
Останах изключително доволен от сборника „Неразказани легенди� � не просто защото първата от общо трите книги-игри вътре е моя, а защото авторите, редакторите и коректорите положиха страхотен труд с една-единствена цел: това книжно тяло да се превърне в чудесно литературно издание, което да достави удоволствие на читателя, връщайки го поне за кратко в приказните светове на книгите-игри от 90-те години. Все пак, между тези корици се намират победителите в конкурса �30 години книги-игри в България�, журито (в състав Майкъл Майндкрайм, Върджил Дриймънд, Джордж М. Джордж и Роджър Уилко) избра именно тези книги-игри за финалисти.
Нека споделя малко повече за творбите:
1. „Огнен� пустиня 2: Долината на откраднатите сънища� � 30 г. след събитията в първата част, Дърваря от Старата гора (герой в „Огнен� пустиня�, „Замъкъ� на таласъмите� и „Гората на демона� от Колин Уолъмбъри) се прибира в дома си, за да завари вътре двама неканени гости. Единият е Пазителят на Кристала (герой от „Господаря на мрака� и „Древното Зло� на Джордж М. Джордж), другият е султан Алтрас (герой в „Синъ� на пустинята� на Робърт Блонд). Те му разкриват, че се е надигнало ново зло, по-могъщо от всичко досега, което освен че унищожава и поробва всичко по пътя си вдига отново мъртвите � и приятели, и врагове, принуждавайки ги да се борят на негова страна. Читателят ще управлява едновременно и тримата герои, които макар да са вече на по 45-50 г все още са опасни противници, а и разполагат с куп вълшебни предмети. Ще бъде ли обаче това достатъчно да победят пълчищата врагове, които ще се изправят срещу им? Врага се е окопал в стария замък на Агамор, така че имате три пътя към целта: през пустинята, по реката и през планините, всеки пълен с най-различни противници: както стари такива от световете на тримата герои, така и съвсем нови.
2. „Ангелит� на Нео Токио� � в бъдещето войната на човечеството срещу амазонките тъкмо е приключила и се спазва крехко примирие, подкрепено и от появата на други космически раси и цивилизации. Земята е на път да бъде приета в Галактическия съюз, когато чудовищен атентат взривява в небето над Нео Токио извънземния дипломатически кораб, унищожавайки хиляди разумни същества от няколко различни раси. Ужасното е, че сякаш в дъното на атентата стоят легендарната шесторка от Т.О.Р.Н.А.Д.О. 6 � нима е възможно героите да са се превърнали в терористи? Инспектор Джейкъб Хесен ще трябва да открие и покаже цялата истина за случилото се. За разлика от историите на Майндкрайм в Мегаигра за Торнадата, тук има чудесна литература и страхотна история, разгръщаща пред нас свят, които има потенциала да се превърне в цяла космическа опера.
3. „Проклятието на върколака� � крал Деотен е изчезнал от покоите си, а проклятието на върколака се завръща над Алтагорския лес. Верният и храбър съветник на краля, Леодил, ще трябва отново да се впусне в приключение, за да спаси краля си, ала този път не е сам в опасната мисия. С него е както дъщеря му Ана � ловък стрелец, така и може да привлече още хора в екипа си, за да създаде един силен отбор от бойци с различни специалности. Ще се изправите срещу най-разнообразни врагове, а и авторът е заложил доста приятни easter eggs из повествованието със заглавия на други творби на Колин.
Прекрасно е, че все още излизат книги-игри � а ако и вие искате да си припомните удоволствието от четенето на такива, което сте изпитали преди 20-30 г, точно този сборник с интерактивна литература, отдаващ почит на творби от това време мисля, че е идеалният вариант да посегнете пак към химикала, листа хартия и чифта зарове.
Игрите с нас!
Нека споделя малко повече за творбите:
1. „Огнен� пустиня 2: Долината на откраднатите сънища� � 30 г. след събитията в първата част, Дърваря от Старата гора (герой в „Огнен� пустиня�, „Замъкъ� на таласъмите� и „Гората на демона� от Колин Уолъмбъри) се прибира в дома си, за да завари вътре двама неканени гости. Единият е Пазителят на Кристала (герой от „Господаря на мрака� и „Древното Зло� на Джордж М. Джордж), другият е султан Алтрас (герой в „Синъ� на пустинята� на Робърт Блонд). Те му разкриват, че се е надигнало ново зло, по-могъщо от всичко досега, което освен че унищожава и поробва всичко по пътя си вдига отново мъртвите � и приятели, и врагове, принуждавайки ги да се борят на негова страна. Читателят ще управлява едновременно и тримата герои, които макар да са вече на по 45-50 г все още са опасни противници, а и разполагат с куп вълшебни предмети. Ще бъде ли обаче това достатъчно да победят пълчищата врагове, които ще се изправят срещу им? Врага се е окопал в стария замък на Агамор, така че имате три пътя към целта: през пустинята, по реката и през планините, всеки пълен с най-различни противници: както стари такива от световете на тримата герои, така и съвсем нови.
2. „Ангелит� на Нео Токио� � в бъдещето войната на човечеството срещу амазонките тъкмо е приключила и се спазва крехко примирие, подкрепено и от появата на други космически раси и цивилизации. Земята е на път да бъде приета в Галактическия съюз, когато чудовищен атентат взривява в небето над Нео Токио извънземния дипломатически кораб, унищожавайки хиляди разумни същества от няколко различни раси. Ужасното е, че сякаш в дъното на атентата стоят легендарната шесторка от Т.О.Р.Н.А.Д.О. 6 � нима е възможно героите да са се превърнали в терористи? Инспектор Джейкъб Хесен ще трябва да открие и покаже цялата истина за случилото се. За разлика от историите на Майндкрайм в Мегаигра за Торнадата, тук има чудесна литература и страхотна история, разгръщаща пред нас свят, които има потенциала да се превърне в цяла космическа опера.
3. „Проклятието на върколака� � крал Деотен е изчезнал от покоите си, а проклятието на върколака се завръща над Алтагорския лес. Верният и храбър съветник на краля, Леодил, ще трябва отново да се впусне в приключение, за да спаси краля си, ала този път не е сам в опасната мисия. С него е както дъщеря му Ана � ловък стрелец, така и може да привлече още хора в екипа си, за да създаде един силен отбор от бойци с различни специалности. Ще се изправите срещу най-разнообразни врагове, а и авторът е заложил доста приятни easter eggs из повествованието със заглавия на други творби на Колин.
Прекрасно е, че все още излизат книги-игри � а ако и вие искате да си припомните удоволствието от четенето на такива, което сте изпитали преди 20-30 г, точно този сборник с интерактивна литература, отдаващ почит на творби от това време мисля, че е идеалният вариант да посегнете пак към химикала, листа хартия и чифта зарове.
Игрите с нас!
June 17, 2024
1. „Огнен� пустиня 2: Долината на откраднатите сънища� - 3/5 - определено ми дойде в повече микроменажирането на битки и инвентар. Хуморът също не върза с цялостната картина на съсипия, в която трябва да се развива действието. Но пък като продължение на близо 6 книги-игри от преди е приятно консистентно, заигравките с един от превежданите от Любомир Николов класически писатели са чудесни.
2. „Ангелит� на Нео Токио� - 3,5/5 - напълно неочаквано това се оказа разказът, който най-много ми хареса. Особено като продължение на история, започната като трибют към първата глава на "Звездни рейнджъри". Все пак не можах да се отърва от усещането, че цялата история някак косвено намеква, че извън главния герой останалите от АМС не са от най-кадърните, и истинското предизвикателство се крие разследването да се вмести в отделения срок. Също, н�� съм убеден, че ми хареса посланието, но това може и да е мое криво разбиране.
3. „Проклятието на върколака� - 2,5/5 - някакси най-разочароващата от трите. Готическата атмосфера от оригинала, която и до днес ми е нещо като криворазбран еталон за свръхестествен фентъзи ужас, е убягнала, някои от персонажите са излишни, някои случки и сцени - също. И все пак идеята за сюжета е хубава, навръзва нишките от "Нощта на върколака".
2. „Ангелит� на Нео Токио� - 3,5/5 - напълно неочаквано това се оказа разказът, който най-много ми хареса. Особено като продължение на история, започната като трибют към първата глава на "Звездни рейнджъри". Все пак не можах да се отърва от усещането, че цялата история някак косвено намеква, че извън главния герой останалите от АМС не са от най-кадърните, и истинското предизвикателство се крие разследването да се вмести в отделения срок. Също, н�� съм убеден, че ми хареса посланието, но това може и да е мое криво разбиране.
3. „Проклятието на върколака� - 2,5/5 - някакси най-разочароващата от трите. Готическата атмосфера от оригинала, която и до днес ми е нещо като криворазбран еталон за свръхестествен фентъзи ужас, е убягнала, някои от персонажите са излишни, някои случки и сцени - също. И все пак идеята за сюжета е хубава, навръзва нишките от "Нощта на върколака".
July 18, 2024
Юбилейният сборник книги-игри „Неразказани легенди� е вероятно най-епичното сливане на старата и новата вълна в българската интерактивна литература. Следващ формата на поредицата „Призвание герой�, сборникът „Неразказани легенди� е своеобразен празник за феновете на книгите-игри, които завладяха родния книжен пазар преди цели три десетилетия и оставиха ярък отпечатък в живота на мнозина. Сдружение „Книг�-игри� организира конкурс за книги-игри, чиито сюжети се развиват в световете, създадени от Колин Уолъмбъри, Майкъл Майндкрайм, Джордж М. Джордж, Върджил Дриймънд, Робърт Блонд, Тед Грей и др. през 90-те. Да напишеш продължение на чужда книжа е отговорна задача, а тя става още по-отговорна, когато става въпрос за обичано произведения с култов статус. А как са се справили челната тройка автори в конкурса? Ще научим от „Нелазказан� легенди�! Прочетете ревюто на „Книжн� Криле�:
June 30, 2024
Сборник от 3 книги-игри, всяка със своите предимства и недостатъци.
Огнена Пустиня 2 ми допадна с множеството референции към първата част, както и запазеното общо усещане. Имаше милиони магически предмети, някои от които помних от първата част. Въпреки това, сякаш бяха твърде много.
Нео Токио ми допадна с механизма си с улики и следи. Реално нямаше много избори, но въпреки това беше хубава.
Върколака беше ок. Някак натаманих да стигна до края успешно, реално направих един грешен избор и ако не бях чийтнал, щях да изгубя.
Огнена Пустиня 2 ми допадна с множеството референции към първата част, както и запазеното общо усещане. Имаше милиони магически предмети, някои от които помних от първата част. Въпреки това, сякаш бяха твърде много.
Нео Токио ми допадна с механизма си с улики и следи. Реално нямаше много избори, но въпреки това беше хубава.
Върколака беше ок. Някак натаманих да стигна до края успешно, реално направих един грешен избор и ако не бях чийтнал, щях да изгубя.
April 2, 2025
Третата КИ е прекрасна.
Displaying 1 - 7 of 7 reviews
Can't find what you're looking for?
Get help and learn more about the design.