What do you think?
Rate this book
Нишка
Утрото на Видовден изправя Мария пред отдавна приспаната истина � всичко скъсано в живота й е следствие не от слабостта, а от силата, която носи. За да го съшие, тя трябва да се върне там, където е залюляна � в Балкана.
Докато се приближава към светлите къщи в градчето Елена, към нея се движат историите на други шест жени, придърпвани от нишката на котленски килим с неземна шарка. Магическата тъкан на килима свързва Мария с вечно дейната й майка Ружа, успяла да открие щастие в реда; с баба й Дана, предала й дарбата да твори с ръцете си; с прабаба й Зорка, изградила къщата, която винаги ще бъде свиден дом; и с три непознати, стъпващи по познати за сърцето пътеки � пианистката Ана, хаджийката Скарлада и тъкачката Йова.
Сновейки между днес и някога преди, главите в „Нишка� се движат като совалката на стан и рисуват извечната истина, че настоящият ден е проявление на всички минали и бъдещи времена. Че всеки от нас носи и предците си, и онези, които ще се родят. Но и че имаме свободата сами да начертаем своя път тогава, когато вземем силата на невидимото и я втъкнем във видимите неща. Това е книга, която носи утехата, че реалността е истинският спасител.
Виктория Бешлийска е автор на романите „Глина� и „Сърце�, на самобитния бележник „Словник� и на блога „П� дирите на думите�. Носител е на престижни отличия, сред които Почетен знак „Стоя� Михайловски�, „Избор на книжарите� на „Хеликон� и „На�-четен автор на художествена литература� на Столична библиотека. „Нишка� е третият й роман.
Докато се приближава към светлите къщи в градчето Елена, към нея се движат историите на други шест жени, придърпвани от нишката на котленски килим с неземна шарка. Магическата тъкан на килима свързва Мария с вечно дейната й майка Ружа, успяла да открие щастие в реда; с баба й Дана, предала й дарбата да твори с ръцете си; с прабаба й Зорка, изградила къщата, която винаги ще бъде свиден дом; и с три непознати, стъпващи по познати за сърцето пътеки � пианистката Ана, хаджийката Скарлада и тъкачката Йова.
Сновейки между днес и някога преди, главите в „Нишка� се движат като совалката на стан и рисуват извечната истина, че настоящият ден е проявление на всички минали и бъдещи времена. Че всеки от нас носи и предците си, и онези, които ще се родят. Но и че имаме свободата сами да начертаем своя път тогава, когато вземем силата на невидимото и я втъкнем във видимите неща. Това е книга, която носи утехата, че реалността е истинският спасител.
Виктория Бешлийска е автор на романите „Глина� и „Сърце�, на самобитния бележник „Словник� и на блога „П� дирите на думите�. Носител е на престижни отличия, сред които Почетен знак „Стоя� Михайловски�, „Избор на книжарите� на „Хеликон� и „На�-четен автор на художествена литература� на Столична библиотека. „Нишка� е третият й роман.
480 pages, малък формат, меки корици
First published July 25, 2024
140 people are currently reading
854 people want to read
About the author
Виктория Бешлийска
6books224followersВиктория Бешлийска е писателка и филолог по образование, родена и израснала в Плевен. Завършва българска филология в СУ „С�. Климент Охридски�. Работила е като учител по български език и литература, редактор на списания и художествена литература, копирайтър и проджект мениджър. Автор е на Фейсбук страницата „П� дирите на думите�, която търси, открива и събира стари български думи, лични истории и спомени. Страстта на авторката към миналото и позабравените ведри на българския език са отразени в дебютния ѝ роман Глина. Сърце е вторият й роман.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 98 reviews
July 25, 2024
Седем жени, седем съдби, седем женски стихии, невидимо-видимо свързани�
Харесах “Глина� и “Сърце�, но в “Нишка� се влюбих и романът се превръща в един от най-любимите ми за годината. През цялото време, докато четях историите на тези силни, раними, смели жени от Балкана си мислех, че е невъзможно да предам емоцията, която ме държа през всичките 472 страници. И вероятно няма да успея, но не ми пречи да опитам�
“Нишка� разбърка всичко в мен - чувства, мисли, спомени, страхове, мечти. Четох бавно, исках да прекарам повече време в Елена, да преживея бавно историите на Мария, Ружа, Дана, Зорка, Ана, Скарлада и Йова. Нито за миг не се почувствах объркана от различните гледни точки и събитията, на които ставах свидетел по страниците. От всяка си взех по нещо, по малко във всяка видях частици от моята майка, баба, прабаба. Най-любими за мен са Ружа, Зорка и Ана. Не разбрах и се ядосвах много на Скарлада. Липсата на майчина утеха и милувка към дете не мога да я приема. С нея се и смях, защото тя е много колоритен образ. Град Елена и Балкана като цяло приех като един цял самостоятелен герой, представен по невероятен начин, буквално се пренесох там. Много красиво пише Виктория Бешлийска, но тук определено е надминала себе си! Природа, бит, поминък, традиции и обичаи оживяват на страниците на романа, без излишен патос.
Ако трябва да отлича с нещо “Нишка�, от предните 2 книги на авторката, това определено ще бъде по-съвременното звучене и наратив на историите. Макар и разпрострени времево в 3 века историите са много по-близки до нас. Всяка от седемте жени е изградена перфектно като образ и има свой собствен глас. Признавам си с ръка на сърцето, че Ана и Зорка ме унищожиха, Дана ме умили и ме натъжи, защото ми липсват моите бабки. Всяка една от тях притежава сила и кураж да се бори с природата и да гради и твори. Като майка разпознах себе си на много места в историите и видях най-големите си страхове през Ана - “Беш� прозряла, че посвещава младостта си на онова, което майка и някога не е могла да направи�.
Родовата травма, преплитането на желания, очаквания, мечти, и чувство за дълг на тези жени през различните поколения е предадено на страниците по невероятен начин. “Нишкат� на тази преданост и вяра продължаваше още и още назад и дори и да имаше несъгласие между поколенията, то не изключваше уважението към труда, думата и вътрешния закон на по-възрастните.�
Вярвам, че образите са вдъхновени от реални хора и събития и съм истински изумена и възхитена от издръжливостта и стоицизма на главните ни героини. “Силат� на тези жени идваше ведно с дишането по тези места, но с потока на времето ставаше по-голяма. Редица обстоятелства им налагаха да бъдат здрави, да поемат все повече, без да се огъват. Времето ги тласкаше към нови общности и дейности� Ние бяха мъжът и жената, застанали като стълбове един до друг. Ние беше и жената без мъжа си, докато той е далеч.�
Ако все още не сте чели нищо от Виктория Башлийска, “Нишка� е книгата за вас. Романът нареждам сред най-скъпите на сърцето ми.
Харесах “Глина� и “Сърце�, но в “Нишка� се влюбих и романът се превръща в един от най-любимите ми за годината. През цялото време, докато четях историите на тези силни, раними, смели жени от Балкана си мислех, че е невъзможно да предам емоцията, която ме държа през всичките 472 страници. И вероятно няма да успея, но не ми пречи да опитам�
“Нишка� разбърка всичко в мен - чувства, мисли, спомени, страхове, мечти. Четох бавно, исках да прекарам повече време в Елена, да преживея бавно историите на Мария, Ружа, Дана, Зорка, Ана, Скарлада и Йова. Нито за миг не се почувствах объркана от различните гледни точки и събитията, на които ставах свидетел по страниците. От всяка си взех по нещо, по малко във всяка видях частици от моята майка, баба, прабаба. Най-любими за мен са Ружа, Зорка и Ана. Не разбрах и се ядосвах много на Скарлада. Липсата на майчина утеха и милувка към дете не мога да я приема. С нея се и смях, защото тя е много колоритен образ. Град Елена и Балкана като цяло приех като един цял самостоятелен герой, представен по невероятен начин, буквално се пренесох там. Много красиво пише Виктория Бешлийска, но тук определено е надминала себе си! Природа, бит, поминък, традиции и обичаи оживяват на страниците на романа, без излишен патос.
Ако трябва да отлича с нещо “Нишка�, от предните 2 книги на авторката, това определено ще бъде по-съвременното звучене и наратив на историите. Макар и разпрострени времево в 3 века историите са много по-близки до нас. Всяка от седемте жени е изградена перфектно като образ и има свой собствен глас. Признавам си с ръка на сърцето, че Ана и Зорка ме унищожиха, Дана ме умили и ме натъжи, защото ми липсват моите бабки. Всяка една от тях притежава сила и кураж да се бори с природата и да гради и твори. Като майка разпознах себе си на много места в историите и видях най-големите си страхове през Ана - “Беш� прозряла, че посвещава младостта си на онова, което майка и някога не е могла да направи�.
Родовата травма, преплитането на желания, очаквания, мечти, и чувство за дълг на тези жени през различните поколения е предадено на страниците по невероятен начин. “Нишкат� на тази преданост и вяра продължаваше още и още назад и дори и да имаше несъгласие между поколенията, то не изключваше уважението към труда, думата и вътрешния закон на по-възрастните.�
Вярвам, че образите са вдъхновени от реални хора и събития и съм истински изумена и възхитена от издръжливостта и стоицизма на главните ни героини. “Силат� на тези жени идваше ведно с дишането по тези места, но с потока на времето ставаше по-голяма. Редица обстоятелства им налагаха да бъдат здрави, да поемат все повече, без да се огъват. Времето ги тласкаше към нови общности и дейности� Ние бяха мъжът и жената, застанали като стълбове един до друг. Ние беше и жената без мъжа си, докато той е далеч.�
Ако все още не сте чели нищо от Виктория Башлийска, “Нишка� е книгата за вас. Романът нареждам сред най-скъпите на сърцето ми.
August 6, 2024
Първият роман на Виктория Бешлийска “Глина� беше ключ � не само към книжната вселена на авторката, в която тя така гостоприемно ни прие, но и към миналото, към корените, към позабравени богатства. Втората ѝ книга � “Сърце�, беше обещание � не само че талантливото ѝ перо няма да ни подведе, но и че с вяра можем да излекуваме и най-дълбоките рани. “Нишка� е покана � към нови творчески измерения, които Виктория Бешлийска смело изучава и прекроява спрямо необятните мащаби на своята писателска дарба, но и към едно пътуване.
Докато летим на страниците на “Нишка�, виждаме как се пресичат съдбите на седем жени � усукват се и се извиват красиво, почти хипнотизиращо, как ред по ред техните нишки оформят здрави връзки, които предават напред във времето морал и ценности, съвети и сила. Всяка от тези жени взима по нещо от другата и добавя частица от себе си � ние сме историите, които наследяваме от нашите предци, но и тези, които сами пишем.
Подобно на другите книги на Виктория Бешлийска, тук също имаме добавена историческа стойност. Четем за традицията на килимарството, за пожара в Котел в края на 19 век, за облика на модерна София от 20-те години на миналия век, за лиричния образ на Мина Тодорова и за хората от Еленския балкан.
Сърцето на "Нишка" обаче си остава образът на жената и всички роли, които тя приема, наследява, пробва, търси и приема през годините. Беше удоволствие да бъда в компанията на Йова, Скарлада, Ана, Зорка, Дана, Ружа и Мария. Уверена съм, че много от читателите на "Нишка" ще открият по нещо за себе си в книгата.
Докато летим на страниците на “Нишка�, виждаме как се пресичат съдбите на седем жени � усукват се и се извиват красиво, почти хипнотизиращо, как ред по ред техните нишки оформят здрави връзки, които предават напред във времето морал и ценности, съвети и сила. Всяка от тези жени взима по нещо от другата и добавя частица от себе си � ние сме историите, които наследяваме от нашите предци, но и тези, които сами пишем.
Подобно на другите книги на Виктория Бешлийска, тук също имаме добавена историческа стойност. Четем за традицията на килимарството, за пожара в Котел в края на 19 век, за облика на модерна София от 20-те години на миналия век, за лиричния образ на Мина Тодорова и за хората от Еленския балкан.
Сърцето на "Нишка" обаче си остава образът на жената и всички роли, които тя приема, наследява, пробва, търси и приема през годините. Беше удоволствие да бъда в компанията на Йова, Скарлада, Ана, Зорка, Дана, Ружа и Мария. Уверена съм, че много от читателите на "Нишка" ще открият по нещо за себе си в книгата.
July 15, 2024
За мен “Нишка�, е първа среща с авторката(под формата на роман) и съм изключително доволен. Пресъздаването на нишките в семейството, приятелството, дори любовта, е приятно и интересно поднесено. Йова, Ана и Дана са любимите ми персонажи, но за съжаление най-безинтересна ми беше Мария. Стилът на писане на Виктория Бешлийска е много четивен, а езика изключително богат.
Като главен недостатък на книгата бих казал, че са множеството гледни точки, защото в първата 1/3 доста се обърквах къде, с коя от героините и в коя година съм, защото никого няма да изненадам като кажа, че седемте жени в чийто обувки се поставя читателя са свързани по един или друг начин.
Определено ще прочета и другите две книги на авторката и ми е интересно там какво ще се случи.
4,5/5⭐️
Като главен недостатък на книгата бих казал, че са множеството гледни точки, защото в първата 1/3 доста се обърквах къде, с коя от героините и в коя година съм, защото никого няма да изненадам като кажа, че седемте жени в чийто обувки се поставя читателя са свързани по един или друг начин.
Определено ще прочета и другите две книги на авторката и ми е интересно там какво ще се случи.
4,5/5⭐️
July 22, 2024
Категорично най-добрият роман на Виктория Бешлийска!
Изпълнен с много силни истории и герои, които остават у теб дълго след като затвориш книгата. Впезатлен съм от това как седемте съдби на нашите героини се преплетоха прекрасно, за да създат тази (книжна) магия наречена "Нишка".
Скоро ще пиша повече за кигата на bookadventureclub.com. Искам още малко да си събера мислите, за да мога най-коректно да ви предам моята емоция от четенето на романа.
Изпълнен с много силни истории и герои, които остават у теб дълго след като затвориш книгата. Впезатлен съм от това как седемте съдби на нашите героини се преплетоха прекрасно, за да създат тази (книжна) магия наречена "Нишка".
Скоро ще пиша повече за кигата на bookadventureclub.com. Искам още малко да си събера мислите, за да мога най-коректно да ви предам моята емоция от четенето на романа.
July 13, 2024
За такива романи не се чувствам на ниво да пиша.
Мога да се опитам да разкажа, но е нещо, което трябва да се прочете и усети от всеки. Между страниците на “Нишка� се преплита силата на седем жени от Балкана. Живели в различни поколения. Свързващи се помежду си с невидима сила. Когато чуя израза “магическ� реализъм� винаги се сещам за романите на Бешлийска. Героите ѝ живеят между тънката граница на реалното и магичното. Харесва ми и ми е близко до душата женското в романа. Колко непреклонни и силни в слабостта си могат да бъдат жените. Как се търсим и намираме. Губим се и живеем.
“� тя като много други хора водеше изтощителна и ненужна борба с предопределения ред, въобразявайки си, че във всичко и навсякъде трябва да е първа.�
“Наивн� е сърцето на жадния.�
Мога да се опитам да разкажа, но е нещо, което трябва да се прочете и усети от всеки. Между страниците на “Нишка� се преплита силата на седем жени от Балкана. Живели в различни поколения. Свързващи се помежду си с невидима сила. Когато чуя израза “магическ� реализъм� винаги се сещам за романите на Бешлийска. Героите ѝ живеят между тънката граница на реалното и магичното. Харесва ми и ми е близко до душата женското в романа. Колко непреклонни и силни в слабостта си могат да бъдат жените. Как се търсим и намираме. Губим се и живеем.
“� тя като много други хора водеше изтощителна и ненужна борба с предопределения ред, въобразявайки си, че във всичко и навсякъде трябва да е първа.�
“Наивн� е сърцето на жадния.�
July 16, 2024
Третият роман на Виктория Бешлийска е абсолютно литературно събитие, повод за празник и обещание за незабравими моменти между страниците. Ако очакванията ви са големи, бъдете спокойни - “Нишка� ще ги надмине. И тук, както в “Глина� и “Сърце�, една неуловима съкровена частица от българщината намира образ и бива обяснена чрез универсално човешкото.
Романът разказва за изконния ред на света, който нарежда съдбите и ги обвързва; за здравите основи, върху които този след теб трябва да гради и наслагва; за връзките, изтъкани в хода на времето с вяра и сила. Но разказва и за празнините около тези връзки. За жертвата на личното в името на общото, която следващото поколение наследява като вина и собствена кървяща рана.
С “Нишка� Виктория Бешлийска отново показва колко добре познава човешката душа и умее да изразява неизразимото. Героините на “Нишка� са силни и силата им се умножава с годините и трудностите, но се и преобразява. В хода на личните си истории те се надмогват и самоосъществяват, но остават в рамките на реда по своя си начин и според своето време.
Образът на жената в романа е неделим от живота - тя го носи в корема си, където крие страховете и желанията си и където се ражда силата ѝ. Жената предшества живота, както водата предшества Сътворението. Водата присъства в преломните за героините моменти, ��ръща ги към изконната им роля и чрез нея те обгръщат света. Но тук жената се осъществява и множи силата си ведно с мъжа, той е “насъще� за жената�.
“Нишка� има и втори, магичен пласт, който носи смисъла на свързаността. Дали всичко започва с Божията промисъл, дали е плод на вложения труд и сръчност, дали самата природа и космосът обвързват всичко и всекиго? Прозираме истината, макар тя самата да е скрита за окото - нещо и някой държи нишката, която ни дава начало, край и смисъл. Невидимото скрепя видимото, неизживяното освобождава пространство за живота, неделимото ни отделя от другите и ни прави незаменими.
“� странната мешавица от случилото се и неслучилото се преди толкова лета се съдържаше цялата сила на любовта им.�
Както винаги, при Виктория Бешлийска езикът също е герой в романа. Любопитно ми беше да чета съвременна история от нея. С присъща лекота тя вплита стари думи в повествованието, то става богато, тече леко като река и разширява пределите на въображението. Особено впечатляващо е, че в седемте сюжетни линии езикът носи различни нюанси според времето и така прави още една връзка между поколенията. На мен най-любим ми беше разказът на Йова от първо лице и написан едновременно с непринудеността на младостта и с вселенска мъдрост.
Случи се така, че четох романа в родната къща на майка ми, запазила спомени за няколко поколения от моето семейство. Докато четях, се шегувах, че се изморявам от всичката домакинска работа, която вършат героините. Постепенно загубваме това ежедневие, в което ръцете не спират и задачите се отмятат още преди изгрев. Спомням си моята баба, която ставаше по тъмно “д� даде ход на манджата�, после слизаше в градината, а следобед шиеше, плетеше и бродираше чеиза ми. Да, имам си и аз чеиз. :) Често се изпълвам с носталгия и копнеж по детството и ми е тъжно, че вече почти ги няма онези баби, няма го онзи ред. Но четейки “Нишка�, човек заменя тази сантименталност с тихо щастие и увереност, че и промяната е в реда не нещата и онова, изконното, здравото остава.
Вярвам, че “Нишка� ще пробуди у мнозина родовата памет и всеки ще продължи и ще преживява по свой начин историите от книгата.
� - Свети Илия е - отвръщам убедена. Прозрението, че е наказал баба, задето почна да тъче новия килим на неговия ден, и на мене ми дойде като гръм от ясно небе.
- Какво говориш, моме? - бърше сълзите си съседката и ме гледа поразена.�
�- Ами казал ѝ да хваща да тъче нов килим, че не и остава много време. Подсказал и какъв да го направи - богат, невиждан досега. Звезди да направиш, рекъл. Звезди, които да водят странника по пьтя. Да ги накьдриш, за да подсказват всекиму, че няма прави пьтища дори на небето. На един да припомнят кьде е домът, а на друг - колко широк е светът. Но всеки да знае, че покривът за всички е общ, че земята и небето са неделими като вплетени нишки. Това, което става долу, се записва горе, и обратно - трепне ли нещо над вас, друго ще кривне тук, на земята - казвам с още по-тих шепот.�
„Доброто е като дървено масло - капне ли някъде, бързо попива и се разраства, а после трудно се вади от намасленото тяло.�
“Макар животът да течеше в една неотменна посока, Дана имаше своя застинал извън времето миг, който осмисляше цялото ѝ вървене напред.�
“Н� никъде не се чува и най-малък вопъл на страх от прегрешенията. Когато днес огънят погълна иконите от черквата, погълна и последното Помилуй! Стихията унищожи града, а с него и питанията на хората дали Господ ги наказва за нещо. В пепелищата пред себе си те виждат само своя опожарен труд. Никакво дълбоко чувство не ги навежда на мисълта, че са съгрешили. Оцеляват, за да продължат да искат ненаситно своите човешки неща.�
Романът разказва за изконния ред на света, който нарежда съдбите и ги обвързва; за здравите основи, върху които този след теб трябва да гради и наслагва; за връзките, изтъкани в хода на времето с вяра и сила. Но разказва и за празнините около тези връзки. За жертвата на личното в името на общото, която следващото поколение наследява като вина и собствена кървяща рана.
С “Нишка� Виктория Бешлийска отново показва колко добре познава човешката душа и умее да изразява неизразимото. Героините на “Нишка� са силни и силата им се умножава с годините и трудностите, но се и преобразява. В хода на личните си истории те се надмогват и самоосъществяват, но остават в рамките на реда по своя си начин и според своето време.
Образът на жената в романа е неделим от живота - тя го носи в корема си, където крие страховете и желанията си и където се ражда силата ѝ. Жената предшества живота, както водата предшества Сътворението. Водата присъства в преломните за героините моменти, ��ръща ги към изконната им роля и чрез нея те обгръщат света. Но тук жената се осъществява и множи силата си ведно с мъжа, той е “насъще� за жената�.
“Нишка� има и втори, магичен пласт, който носи смисъла на свързаността. Дали всичко започва с Божията промисъл, дали е плод на вложения труд и сръчност, дали самата природа и космосът обвързват всичко и всекиго? Прозираме истината, макар тя самата да е скрита за окото - нещо и някой държи нишката, която ни дава начало, край и смисъл. Невидимото скрепя видимото, неизживяното освобождава пространство за живота, неделимото ни отделя от другите и ни прави незаменими.
“� странната мешавица от случилото се и неслучилото се преди толкова лета се съдържаше цялата сила на любовта им.�
Както винаги, при Виктория Бешлийска езикът също е герой в романа. Любопитно ми беше да чета съвременна история от нея. С присъща лекота тя вплита стари думи в повествованието, то става богато, тече леко като река и разширява пределите на въображението. Особено впечатляващо е, че в седемте сюжетни линии езикът носи различни нюанси според времето и така прави още една връзка между поколенията. На мен най-любим ми беше разказът на Йова от първо лице и написан едновременно с непринудеността на младостта и с вселенска мъдрост.
Случи се така, че четох романа в родната къща на майка ми, запазила спомени за няколко поколения от моето семейство. Докато четях, се шегувах, че се изморявам от всичката домакинска работа, която вършат героините. Постепенно загубваме това ежедневие, в което ръцете не спират и задачите се отмятат още преди изгрев. Спомням си моята баба, която ставаше по тъмно “д� даде ход на манджата�, после слизаше в градината, а следобед шиеше, плетеше и бродираше чеиза ми. Да, имам си и аз чеиз. :) Често се изпълвам с носталгия и копнеж по детството и ми е тъжно, че вече почти ги няма онези баби, няма го онзи ред. Но четейки “Нишка�, човек заменя тази сантименталност с тихо щастие и увереност, че и промяната е в реда не нещата и онова, изконното, здравото остава.
Вярвам, че “Нишка� ще пробуди у мнозина родовата памет и всеки ще продължи и ще преживява по свой начин историите от книгата.
� - Свети Илия е - отвръщам убедена. Прозрението, че е наказал баба, задето почна да тъче новия килим на неговия ден, и на мене ми дойде като гръм от ясно небе.
- Какво говориш, моме? - бърше сълзите си съседката и ме гледа поразена.�
�- Ами казал ѝ да хваща да тъче нов килим, че не и остава много време. Подсказал и какъв да го направи - богат, невиждан досега. Звезди да направиш, рекъл. Звезди, които да водят странника по пьтя. Да ги накьдриш, за да подсказват всекиму, че няма прави пьтища дори на небето. На един да припомнят кьде е домът, а на друг - колко широк е светът. Но всеки да знае, че покривът за всички е общ, че земята и небето са неделими като вплетени нишки. Това, което става долу, се записва горе, и обратно - трепне ли нещо над вас, друго ще кривне тук, на земята - казвам с още по-тих шепот.�
„Доброто е като дървено масло - капне ли някъде, бързо попива и се разраства, а после трудно се вади от намасленото тяло.�
“Макар животът да течеше в една неотменна посока, Дана имаше своя застинал извън времето миг, който осмисляше цялото ѝ вървене напред.�
“Н� никъде не се чува и най-малък вопъл на страх от прегрешенията. Когато днес огънят погълна иконите от черквата, погълна и последното Помилуй! Стихията унищожи града, а с него и питанията на хората дали Господ ги наказва за нещо. В пепелищата пред себе си те виждат само своя опожарен труд. Никакво дълбоко чувство не ги навежда на мисълта, че са съгрешили. Оцеляват, за да продължат да искат ненаситно своите човешки неща.�
August 1, 2024
Майка ми казва, че никога не се интересува предварително каква е историята в книгите на Вики Бешлийска, нямало значение � би прочела всичко, написано от нея. Твърди, че й звучи и й въздейства като музика. Докато ми го казваше, аз си представих не музика, a река. Защото „Нишка� ме накара да се замисля за водната природа на добрите истории. Някои романи са морета � величествени и прекрасни, но те държат нащрек, защото са наясно с превъзходството си - и ти, и те знаете, че за да плуваш в тях, се искат умения. Други са приятно разведряващи като езерата в градските паркове. Трети � откровено провокиращи, многопластови, с красив и орнаментен стил като пеещи фонтани. Романите реки са различни. Реките предлагат и съзерцание от брега, и прохлада в плитчините, дълбоки вирове за изследване и горещи камъни за почивка, опасни бързеи, с които да внимаваш, и многобройни притоци, които да последваш. Те съдържат всичко и струва ми се, са най-устойчиви на проверката на читателите и времето. Книгите на Виктория Бешлийска са с речна природа. За „Нишка� това важи с особена сила.
На повърхността на романа става дума са седем женски истории � ежедневни истории, белязани от малки случки, без мащабни събития, без войни, назидателни притчи, философски отклонения и (почти) без неочаквани сюжетни обрати. Седем жени от различни епохи, в които всеки читател открива нещо от детето, което е бил, от своята майка и баба, от делничните си радости и от трепетите под лъжичката. И това е достатъчно. Излизаш от реката на „Нишка� освежен, зареден, по-бял (по Дана). Не си даваш сметка колко майсторство се изисква, за да разкажеш седем романа в един, както никога не се замисляш откъде точно извира реката и колко камъни е обърнала, за да стигне до теб. Просто си щастлив. И това е повече от достатъчно.
Но ако все пак не е? Ако си свикнал с морето и несъзнателно или съзнателно решиш да го потърсиш в „Нишка�, просто се гмуркаш в дълбокия й вир. И откриваш в уж ежедневните случки всевечни теми � за корените и предопределението, за изборите и съдбата, за реда и хаоса, за природата на времето и видимите и невидими измерения на света, за мъжките и женските енергии, за различните лица на любовта и връзката между всички и всичко. Самата структура на романа � совалката на разказвача, която е изумителна литературна хрумка � е сигнал за дълбочината на книгата и зрелостта във всяко авторово решение (като това всяка следваща глава да започва с думата, с която е завършила предишната, като символиката в позата на Дана в глава 35, която директно препраща към мига на зачеването й в частта на Ружа). Тук � в дълбокото � се нарежда и цялата плетеница от препратки и междутекстови диалози в „Нишка�. Виктория Бешлийска прехвърля нишки към архетипите на Юнг и народните песни от Балкана, към „Бягащат� с вълци�, към библейските текстове, към Талев, Яворов и Господинов. Те са там наред с майсторски прокараната магична нишка, която се превръща в запазен знак за книгите на Виктория, с умелите щрихи от различните епохи � които са напълно достатъчни, за да те потопят във времето, с внимателно проучените исторически факти и символиката на числото седем, с метафората за реката, която препрати и мен към цялото това писание� Те са там като камъни и брегове, които удържат реката и никой от тях не случайност, нито самоцел или подпора за авторовото его. Те обслужват героите, историята, посланията в нея, читателя. И точно заради това въздействат дълбоко дори върху тези, които нямат нуждата или уменията да ги потърсят. А другите � те биха ги открили лесно, стига просто да си позволят да нагазят в реката.
На повърхността на романа става дума са седем женски истории � ежедневни истории, белязани от малки случки, без мащабни събития, без войни, назидателни притчи, философски отклонения и (почти) без неочаквани сюжетни обрати. Седем жени от различни епохи, в които всеки читател открива нещо от детето, което е бил, от своята майка и баба, от делничните си радости и от трепетите под лъжичката. И това е достатъчно. Излизаш от реката на „Нишка� освежен, зареден, по-бял (по Дана). Не си даваш сметка колко майсторство се изисква, за да разкажеш седем романа в един, както никога не се замисляш откъде точно извира реката и колко камъни е обърнала, за да стигне до теб. Просто си щастлив. И това е повече от достатъчно.
Но ако все пак не е? Ако си свикнал с морето и несъзнателно или съзнателно решиш да го потърсиш в „Нишка�, просто се гмуркаш в дълбокия й вир. И откриваш в уж ежедневните случки всевечни теми � за корените и предопределението, за изборите и съдбата, за реда и хаоса, за природата на времето и видимите и невидими измерения на света, за мъжките и женските енергии, за различните лица на любовта и връзката между всички и всичко. Самата структура на романа � совалката на разказвача, която е изумителна литературна хрумка � е сигнал за дълбочината на книгата и зрелостта във всяко авторово решение (като това всяка следваща глава да започва с думата, с която е завършила предишната, като символиката в позата на Дана в глава 35, която директно препраща към мига на зачеването й в частта на Ружа). Тук � в дълбокото � се нарежда и цялата плетеница от препратки и междутекстови диалози в „Нишка�. Виктория Бешлийска прехвърля нишки към архетипите на Юнг и народните песни от Балкана, към „Бягащат� с вълци�, към библейските текстове, към Талев, Яворов и Господинов. Те са там наред с майсторски прокараната магична нишка, която се превръща в запазен знак за книгите на Виктория, с умелите щрихи от различните епохи � които са напълно достатъчни, за да те потопят във времето, с внимателно проучените исторически факти и символиката на числото седем, с метафората за реката, която препрати и мен към цялото това писание� Те са там като камъни и брегове, които удържат реката и никой от тях не случайност, нито самоцел или подпора за авторовото его. Те обслужват героите, историята, посланията в нея, читателя. И точно заради това въздействат дълбоко дори върху тези, които нямат нуждата или уменията да ги потърсят. А другите � те биха ги открили лесно, стига просто да си позволят да нагазят в реката.
August 4, 2024
DNF на около 80-а страница.
При предните книги на авторката началото беше силно, ала краят сякаш бе набързо скалъпен. В "Нишка" нищо не ми хареса в началото. Не смятам да продължавам да чета.
При предните книги на авторката началото беше силно, ала краят сякаш бе набързо скалъпен. В "Нишка" нищо не ми хареса в началото. Не смятам да продължавам да чета.
September 13, 2024
За мен това е най-добрата книга на Бешлийска!
September 1, 2024
Това за мен е най-добрата книга на Виктория Бешлийска досега! Брилянта идея и много майсторско изпълнение.
Като започнем с това как всяка глава започва с последната дума от предишната и така се получава изграждането на една нишка от думи. Тази нишка, която минава през съдбите на седем жени и сякаш тъче килим на стан, разказвайки историята на всяка от тях. Много ми хареса как майсторски е изградила историята. Чудно!
Много теми са засегнати и за мен всеки човек, независимо на каква възраст е, ще открие нещо за себе си между кориците на Нишка. Родовата травма, връзката между майка и дъщеря, отсъстващият мъж в семейството и най-вече необятната сила на жената.
Стилът на Виктория Бешлийска остава автентичен, фин и сякаш се лее с лекота. Толкова лесно се чете тази книга и така те омагьосва, че те пренася на едно друго място в едно друго време.
Браво!
Като започнем с това как всяка глава започва с последната дума от предишната и така се получава изграждането на една нишка от думи. Тази нишка, която минава през съдбите на седем жени и сякаш тъче килим на стан, разказвайки историята на всяка от тях. Много ми хареса как майсторски е изградила историята. Чудно!
Много теми са засегнати и за мен всеки човек, независимо на каква възраст е, ще открие нещо за себе си между кориците на Нишка. Родовата травма, връзката между майка и дъщеря, отсъстващият мъж в семейството и най-вече необятната сила на жената.
Стилът на Виктория Бешлийска остава автентичен, фин и сякаш се лее с лекота. Толкова лесно се чете тази книга и така те омагьосва, че те пренася на едно друго място в едно друго време.
Браво!
August 27, 2024
Виктория Бешлийска го направи о��ново! Написа поредна книга, която влезе в списъка ми с любими. Всъщност изобщо не се изненадах, че "Нишка" ми хареса толкова, дори го очаквах. Още от първия ѝ роман се влюбих в начина, по който пише, затова съм сигурна, че дори и книга с рецепти да напише, пак ще е различна, отличаваща се и с неповторим стил.
В "Нишка" много ми хареса идеята за преплетените истории на седем жени от различни поколения, всички свързани с Еленския балкан. Да, в началото малко се бърках коя коя беше, но героините са толкова различни една от друга, че нещата постепенно си дойдоха на мястото. Много ми допадна и щипката магически реализъм, която Бешлийска вкарва - не твърде много, но достатъчно, за да придаде неочакван аромат на историята.
Ако ви се чете роман за женската сила, за семейството, за трудните избори и компромисите, които се налага да правим, тогава дайте шанс на тази книга. Надявам се, че и както останалите романи на авторката, ще събуди интереса към местността, за която разказва. Еленският балкан е разкошно място, което си заслужава да се посети, а ако вече сте били там, ще може да усетите още по-силно духа на тази история.
В "Нишка" много ми хареса идеята за преплетените истории на седем жени от различни поколения, всички свързани с Еленския балкан. Да, в началото малко се бърках коя коя беше, но героините са толкова различни една от друга, че нещата постепенно си дойдоха на мястото. Много ми допадна и щипката магически реализъм, която Бешлийска вкарва - не твърде много, но достатъчно, за да придаде неочакван аромат на историята.
Ако ви се чете роман за женската сила, за семейството, за трудните избори и компромисите, които се налага да правим, тогава дайте шанс на тази книга. Надявам се, че и както останалите романи на авторката, ще събуди интереса към местността, за която разказва. Еленският балкан е разкошно място, което си заслужава да се посети, а ако вече сте били там, ще може да усетите още по-силно духа на тази история.
December 29, 2024
Харесва ми изказа на авторката, а колко обичам да чета за “едно� време! За начина по който са живяли�
Като типичен представител на зодия дева, Дана ми стана любимка! Организирана, подредена, а гозбите й �
Всяка история си имаше нейното, преплитането им, дори в различен отрязък от години също�
С края нещо не ми достигна, но като цяло книгата ми допадна.
Като типичен представител на зодия дева, Дана ми стана любимка! Организирана, подредена, а гозбите й �
Всяка история си имаше нейното, преплитането им, дори в различен отрязък от години също�
С края нещо не ми достигна, но като цяло книгата ми допадна.
July 28, 2024
Edit (след няколко часа): Много искам да пиша за “Нишка�, обаче у мен вирее чувството, че авторката всъщност всичко е казала и то точно с толкова думи, с колкото е било редно да се каже. Нито повече, нито по-малко. Не липсва нищо и всяко парченце от пъзела е на правилното място.
“Нишка� е книга, от която може да се извлече много, но то за всеки ще бъде различно. Както несъмнено подсказва сюжета - колкото хора, толкова и съдби, толкова и интерпретации. Вярвам, че в романа на Бешлийска всеки читател би открил себе си или поне някоя тайно закътана трохичка от душата си. Вярвам, че несъмнено, докато четете, ще си спомните за вашата майка, баба, прабаба или някоя силна жена, оставила отпечатък в сърцето ви. Ще седнете, ще помислите за собствените си тегоби, ще вперите поглед назад в миналото и ще се заслушате в тайните си надежди и планове за бъдещето. И някъде към края на това вълнуващо приключение, ще изплувате от съзнанието си и, ако имате късмет, ще сте открили това, което търсите. Защото това, което е ваше, не се губи. То винаги е вързано с една тънка златиста нишка от слънчеви лъчи, вълшебна нишка, която колкото и да се разтяга, никога не се къса, защото е вляла в себе си кръвта и силата на тези преди вас�
***
Без думи съм. Посланието на Бешлийска и този път е дълбоко и разтърсващо, вдъхновяващо, пробуждащо. Книгата разкрива тайните на женската душа, онова дълбоко стаенето. Мъката, страданието, желанието, подкрепени от силата и волята на женската душа да твори магия. Кара ни да се замислим, че вглеждайки се днес в огледалото на постъпките си, ние виждаме не само себе си и собствените си избори, но и тънката нишка, която ни свързва с всички онези жени, чиято сила е довела до нашето днес и която предем към утрето на нашите деца. Кръвта във вените ни тече и прелива към бъдещето, към поколението ни, и се връща отново със завой назад към нашето минало и предците ни, за да помним и да знаем, и да бъдем - непреклонни, горди, силни, да усетим устрема на желанието, да се върнем навътре към себе си и, бидейки определяни като слабия пол, всъщност да разберем, че цялата земна сила от векове се прелива от върховете на пръстите ни към сърцата ни.
“Нишка� е книга, от която може да се извлече много, но то за всеки ще бъде различно. Както несъмнено подсказва сюжета - колкото хора, толкова и съдби, толкова и интерпретации. Вярвам, че в романа на Бешлийска всеки читател би открил себе си или поне някоя тайно закътана трохичка от душата си. Вярвам, че несъмнено, докато четете, ще си спомните за вашата майка, баба, прабаба или някоя силна жена, оставила отпечатък в сърцето ви. Ще седнете, ще помислите за собствените си тегоби, ще вперите поглед назад в миналото и ще се заслушате в тайните си надежди и планове за бъдещето. И някъде към края на това вълнуващо приключение, ще изплувате от съзнанието си и, ако имате късмет, ще сте открили това, което търсите. Защото това, което е ваше, не се губи. То винаги е вързано с една тънка златиста нишка от слънчеви лъчи, вълшебна нишка, която колкото и да се разтяга, никога не се къса, защото е вляла в себе си кръвта и силата на тези преди вас�
***
Без думи съм. Посланието на Бешлийска и този път е дълбоко и разтърсващо, вдъхновяващо, пробуждащо. Книгата разкрива тайните на женската душа, онова дълбоко стаенето. Мъката, страданието, желанието, подкрепени от силата и волята на женската душа да твори магия. Кара ни да се замислим, че вглеждайки се днес в огледалото на постъпките си, ние виждаме не само себе си и собствените си избори, но и тънката нишка, която ни свързва с всички онези жени, чиято сила е довела до нашето днес и която предем към утрето на нашите деца. Кръвта във вените ни тече и прелива към бъдещето, към поколението ни, и се връща отново със завой назад към нашето минало и предците ни, за да помним и да знаем, и да бъдем - непреклонни, горди, силни, да усетим устрема на желанието, да се върнем навътре към себе си и, бидейки определяни като слабия пол, всъщност да разберем, че цялата земна сила от векове се прелива от върховете на пръстите ни към сърцата ни.
August 6, 2024
Досега не бях чела нищо на авторката , но взех тази книга, защото в нея става дума за Балкана и за Котел. Както се казва аз съм балканско чедо и котленка и затова когато прочетох, че в "Нишка" става дума за Котел и котленските килими нямаше как да я подмина.
Като цяло книгата ми хареса. Много ми допаднаха историите на различни жени живеели в различно време и борещи се с трудностите , препятствията и живота като цяло в своето време. Любимка ми беше Зорка. Любопитството и интереса ми от тайнственият котленски килим бяха много добре пробудени и поддържани през цялата книга . Този килим определено внасяше една мистерия и свързваше по тайнствен начин всички жени през времето. Искаше ми се да науча повече за него, но и разбирам защо авторката е оставила на въображението на читателя тази нишка от историята.
Начина на писане на Бешлийска като цяло също ми допадна. Определено пише на места много красиво и с добре подбрани думи. Това което не ми хареса беше, че на места сякаш в старанието си всичко да звучи красиво и тайнствено беше прекалила и някои думи ми звучаха не само не на място ами като префърцунени и леко ме дразнеха.
Възможен СПОЙЛЕР
Обаче определено не ми хареса свръхестествения елемент в книгата свързан с Йова . Можеше спокойно да се мине без него и момичето просто да бе изтъкало килима по поръчка на баба си .
Като цяло книгата ми хареса. Много ми допаднаха историите на различни жени живеели в различно време и борещи се с трудностите , препятствията и живота като цяло в своето време. Любимка ми беше Зорка. Любопитството и интереса ми от тайнственият котленски килим бяха много добре пробудени и поддържани през цялата книга . Този килим определено внасяше една мистерия и свързваше по тайнствен начин всички жени през времето. Искаше ми се да науча повече за него, но и разбирам защо авторката е оставила на въображението на читателя тази нишка от историята.
Начина на писане на Бешлийска като цяло също ми допадна. Определено пише на места много красиво и с добре подбрани думи. Това което не ми хареса беше, че на места сякаш в старанието си всичко да звучи красиво и тайнствено беше прекалила и някои думи ми звучаха не само не на място ами като префърцунени и леко ме дразнеха.
Възможен СПОЙЛЕР
Обаче определено не ми хареса свръхестествения елемент в книгата свързан с Йова . Можеше спокойно да се мине без него и момичето просто да бе изтъкало килима по поръчка на баба си .
October 3, 2024
"Нишка" е първият ми досег до творчеството на Виктория Бешлийска. Харесва ми начинът ѝ на писане, думите, които използва, и как ги ниже като мъниста по страниците. Описанията ме отвеждаха в Еленския балкан. Нищо не ми беше излишно, мудно или скучно.
Единственото нещо, което ме спира да дам 5 �, са многото персонажи. Някои накрая ми останаха незавършени. Исках още. С удоволствие ще прочета и другите две книги на авторката.
Единственото нещо, което ме спира да дам 5 �, са многото персонажи. Някои накрая ми останаха незавършени. Исках още. С удоволствие ще прочета и другите две книги на авторката.
August 2, 2024
Невероятна книга! Повествованието тече токова гладко като нишка или река, която свързва и оплита съдбите на героините. Възхищавам се на умението на Виктория Бешлийска да плете така красиво и да реди думите. Историите те пренасят назад и напред през вековете и започваш да чувстваш всяка една от героините като част от теб.
Благодаря за тази книга!
Благодаря за тази книга!
August 16, 2024
Прочетох книгата, както се яде топъл хляб - на един дъх.
Историята проследява живота на седем жени от различни поколения, чиито съдби се преплитат. Тези жени са свързани чрез нишките на живота и съдбата, като всяка от тях носи своята история, болка и мъдрост.
Всяка една история беше описана по много запленяващ начин, и повечето успяха да ме докоснат.
Историята проследява живота на седем жени от различни поколения, чиито съдби се преплитат. Тези жени са свързани чрез нишките на живота и съдбата, като всяка от тях носи своята история, болка и мъдрост.
Всяка една история беше описана по много запленяващ начин, и повечето успяха да ме докоснат.
August 10, 2024
Завладяваща книга, която създава големи очаквания в читателите. Бешлийска не пише, а сякаш ниже бисери от думи. Не спирам да се възхищавам на изказа и лекотата, с която думите се свързват в една нишка. Красива нишка.
August 31, 2024
Наистина най-добрата й книга ♥️
January 6, 2025
Първата ми прочетена книга на авторката и съм безкрайно очарована.
“Нишка� е книга, която бих препоръчала с две ръце на всяка българска жена и съм сигурна, че ще намери нишка от своята собствена история (наследствена или не) в нея.
Съдбата на седем жени, живеещи в различни времена е така невероятно разказана, преплетена с история, магичност и много любов, че прочитайки я ти се приисква да отидеш в Елена и в Котел и да се докоснеш до малка част от всичко прочетено.
“Нишка� е книга, която бих препоръчала с две ръце на всяка българска жена и съм сигурна, че ще намери нишка от своята собствена история (наследствена или не) в нея.
Съдбата на седем жени, живеещи в различни времена е така невероятно разказана, преплетена с история, магичност и много любов, че прочитайки я ти се приисква да отидеш в Елена и в Котел и да се докоснеш до малка част от всичко прочетено.
September 2, 2024
Имам и трите книги на авторката. Първата ми е подарък, другите 2 си купих сама в желанието си да помагам и на българските творци.
Прочетох я бързо, с умерен интерес. Хареса ми повече от "Глина", където сравненията се трупаха и буквално ми затлачваха нишката на мисълта, сякаш бурни води са помели планинското ждрело и са довлекли снагите на кални стволове, изтръ��нати от корените си, които подобно на търсещи пръсти се протягаха към брега, търсейки помощ от безвмълвната гора, простряла се като тъмен саван над... (и в този дух).
И в "Сърце" и в "Нишка" сравненията са много здравословно намалели.
Мисля, че Сърцето ми допадна най-много.
И при тази, и в "Глина" нещо загубих интерес малко преди финала, който не ми дойде като кулминация, а просто като сложена точка на историята.
(И Стивън Кинг има същия проблем. Не му се получават финалите 😀)
Диалозите имаха нужда от повече реализъм, на места ми звучаха малко изкуствени, а моментът с безмозъчната риба за мен беше излишен.
Прочетох я бързо, с умерен интерес. Хареса ми повече от "Глина", където сравненията се трупаха и буквално ми затлачваха нишката на мисълта, сякаш бурни води са помели планинското ждрело и са довлекли снагите на кални стволове, изтръ��нати от корените си, които подобно на търсещи пръсти се протягаха към брега, търсейки помощ от безвмълвната гора, простряла се като тъмен саван над... (и в този дух).
И в "Сърце" и в "Нишка" сравненията са много здравословно намалели.
Мисля, че Сърцето ми допадна най-много.
И при тази, и в "Глина" нещо загубих интерес малко преди финала, който не ми дойде като кулминация, а просто като сложена точка на историята.
(И Стивън Кинг има същия проблем. Не му се получават финалите 😀)
Диалозите имаха нужда от повече реализъм, на места ми звучаха малко изкуствени, а моментът с безмозъчната риба за мен беше излишен.
November 30, 2024
Много исках да ми хареса книгата, но някак не успя да ме грабне до самия ѝ край. Много ми допадна идеята и самата история - 7 жени, преплетени съдби � но ми вървеше много бавно. В началото много се обърквах кое кога се случва, кой с кой е свързан, коя героиня какво прави.. Последните 40/50 страници ми бяха най- интересни.
September 7, 2024
Много очаквах нова книга от авторката, но за съжаление тази е с много плоска и посредствена главна история - тази в наше време - съдържа всички клишета в една едно.
Историите от миналото са интересни, много исках да има повече от тях.
Историите от миналото са интересни, много исках да има повече от тях.
January 7, 2025
Бих дала оценка 6.
March 7, 2025
Реална оценка: 3.5 звезди .
Не съм сигурна къде се нарежда тази книга сред другите от авторката, но като цяло ми хареса. Идеята за седем различни героини бе интересна, хареса ми как се преплитаха историите им и вмъкнатите тук-там препратки за чуждите съдби. Не харесах края, което май се случи при всяка книга от Бешлийска, имаше моменти, които бяха напълно излишни и не на място, а и тези свръхестествени елементи, които биват вмъквани, за мен лично развалят хубавата история.
Не съм сигурна къде се нарежда тази книга сред другите от авторката, но като цяло ми хареса. Идеята за седем различни героини бе интересна, хареса ми как се преплитаха историите им и вмъкнатите тук-там препратки за чуждите съдби. Не харесах края, което май се случи при всяка книга от Бешлийска, имаше моменти, които бяха напълно излишни и не на място, а и тези свръхестествени елементи, които биват вмъквани, за мен лично развалят хубавата история.
December 25, 2024
Направо ме замая този трети роман на Виктория Бешлийска! И ако "Глина" ми беше мистичният й дебют за съзиданието, "Сърце" ме беше впечатлил с историческата достоверност и дълбочина, сега с "Нишка" усетих една лекота - сякаш и самата авторка я е писала с много любов и вдъхновение и радост, с дълбока признателност пред силните жени преди нас, с прехласване пред българското в природата, в културата, в традициите.. с романтичната поетичност на влюбването, с мъдростта на теорията как всички сме постоянно свързани с една вечна нишка, кога видима, кога невидима, кога здрава, кога изтъняла..
Намерих си толкова свои неща - аз си се открих в съвременната Мария и в лютата и неуморна Скарлада, но всяка от седемте жени ми даде по нещо от себе си. И коя жена не носи по малко от Ана, от Зорка, от Дана, от Ружа.. Коя от нас не е ту сестра, ту дъщеря, ту майка, ту любима, ту чакаща..
Харесаха ми и препратките към Васил Найденов, към Георги Господинов (и с прекрасното Ние съм), към Миро.. Честно казано, бих искала да видя историята и в сериал или филм - има много цвят и сила и послания и ще бъде страхотно продължение на емоцията!
Намерих си толкова свои неща - аз си се открих в съвременната Мария и в лютата и неуморна Скарлада, но всяка от седемте жени ми даде по нещо от себе си. И коя жена не носи по малко от Ана, от Зорка, от Дана, от Ружа.. Коя от нас не е ту сестра, ту дъщеря, ту майка, ту любима, ту чакаща..
Харесаха ми и препратките към Васил Найденов, към Георги Господинов (и с прекрасното Ние съм), към Миро.. Честно казано, бих искала да видя историята и в сериал или филм - има много цвят и сила и послания и ще бъде страхотно продължение на емоцията!
December 29, 2024
Бях напълно погълнат от книгата, първата която чета от авторката. Още описанието ме спечели с идеята за героини от различни времена и поколения - нещо, което много харесвам в нещата, които чета.
Самата книга, особено частите, случващи се през 20-и век, носят чувство на топлина и уют. Успявах да си представя действията все едно се случват в старата селска къща, двора и околните улици, макар и не в Елена. Да разбера и че доста неща са базирани на реални лица и събития също допринесе за цялостното удоволствие от четенето.
Макар и елементът на фантастика да не ми беше любим, с 'Нишка' Виктория Бешлийска със сигурност ме спечели.
Самата книга, особено частите, случващи се през 20-и век, носят чувство на топлина и уют. Успявах да си представя действията все едно се случват в старата селска къща, двора и околните улици, макар и не в Елена. Да разбера и че доста неща са базирани на реални лица и събития също допринесе за цялостното удоволствие от четенето.
Макар и елементът на фантастика да не ми беше любим, с 'Нишка' Виктория Бешлийска със сигурност ме спечели.
August 4, 2024
"Държа да подчертая, че романът, въпреки че става дума за седем жени вътре, не е 'женски'.."
"Не е женски, не е феминистки."
"Господата могат да четат с удоволствие(...)"
- Интервю с Виктория Бешлийска - Стартер говори за книгата "Нишка"
Не търся феминистка тематика там където очевидно я няма, а "Нишка" по никакъв начин не е промотирана като "феминистка" книга. Затова не мога да разбера какъв беше смисълът от този коментар от страна на водещата и последвалото успокоение, че видиш ли ти! И мъжете можело да я прочетат и да ѝ се насладят! Намекът, че феминистката литература е нещо, което е "потребно" или може да се чете само от жени настрана..Изслушах това кратко интервю преди да започна с романа, а сега като съм го приключил ме озадачава още повече. Да "Нишка" не е творба, която разглежда в дълбочина теми присъщи за женското движение, но те не отсъстват изцяло. Не са разгърнати в дълбочина, но съзнателно или подсъзнателно са поставени като въпроси и се обхожда повърхността им. Както и да е, няма смисъл да дълбая повече тук, или по-скоро не ми се занимава в момента.
"Нишка" е завладяващ наратив, който се върти около животите на 7 жени. Признавам си бях леко притеснен в началото, въпреки че съм чел "Сърце" и съм започнат с литературните способности на Виктория Бешлийска. Не знам дали повечето хора си дават сметка колко трудно е да пишеш от повече от една перспектива така че да не звучат еднакво, а тук става въпрос за цели 7 - всяко от които живее по различно време и е подвластна на различни порядки. Не съм човек, който има дълбоки познания по теми като история и етнография, но мисля че всеки може да оцени огромните усилия, които Бешлийска е положила, за да звучи всичко автентично. Не мога да си представя колко време е отнело това проучване, но съм благодарен, че има хора като нея, които се заемат с такава привидно "непосилна" работа.
Тематичния спектър беше богат и му беше направен обстоен преглед.
Що се отнася до героините, за мен най-ярка беше Ана(именно при нея най-пряко се прави досег с така плашещата хората "феминистка тематика" въпреки че тя присъства и при другите персонажи - Мария, Скарлада, т.н.). Интересно е как при привидно най-свободната(за времето си) жена - такава, на която е предоставена възможността да се образова в София, да се доближи до "модерните" жени, които се борят за правото си на глас и пр. - оковите са най-стегнати. Разчувства ме истински.
Най-слаби бяха героите на Мария и на баба ѝ чието име в момента ми обягва(Дана?). Не бяха слаби в истинския смисъл на думата, но не бяха толкова ярки колкото другите поне в моите очи. Също така имаше един коментар на Мария, който ме издразни.... Като цяло на Бешлийска много повече ѝ се отдава да пише за хора от миналото отколкото за такива живеещи в настоящето.
Айде сега и към това, което истински ме издразни.. Обсебеността на Мария с Мина Тодорова.. 16-годишната "възлюбена" на Яворов. Едно е да се включи тя като персонаж, тъй като да тя е явна женска фигура от Елена(епицентъра на целия роман), но друго е Мария да се прехласва до тази степен по тяхната "любовна история"/ постоянно да се правят препратки към нея или да се сравнява с тази на нея и Васил.. не знам, безвкусно ми беше.
Имам и други неща да коментирам, но засега това.
3.75 закръглено на 4
"Не е женски, не е феминистки."
"Господата могат да четат с удоволствие(...)"
- Интервю с Виктория Бешлийска - Стартер говори за книгата "Нишка"
Не търся феминистка тематика там където очевидно я няма, а "Нишка" по никакъв начин не е промотирана като "феминистка" книга. Затова не мога да разбера какъв беше смисълът от този коментар от страна на водещата и последвалото успокоение, че видиш ли ти! И мъжете можело да я прочетат и да ѝ се насладят! Намекът, че феминистката литература е нещо, което е "потребно" или може да се чете само от жени настрана..Изслушах това кратко интервю преди да започна с романа, а сега като съм го приключил ме озадачава още повече. Да "Нишка" не е творба, която разглежда в дълбочина теми присъщи за женското движение, но те не отсъстват изцяло. Не са разгърнати в дълбочина, но съзнателно или подсъзнателно са поставени като въпроси и се обхожда повърхността им. Както и да е, няма смисъл да дълбая повече тук, или по-скоро не ми се занимава в момента.
"Нишка" е завладяващ наратив, който се върти около животите на 7 жени. Признавам си бях леко притеснен в началото, въпреки че съм чел "Сърце" и съм започнат с литературните способности на Виктория Бешлийска. Не знам дали повечето хора си дават сметка колко трудно е да пишеш от повече от една перспектива така че да не звучат еднакво, а тук става въпрос за цели 7 - всяко от които живее по различно време и е подвластна на различни порядки. Не съм човек, който има дълбоки познания по теми като история и етнография, но мисля че всеки може да оцени огромните усилия, които Бешлийска е положила, за да звучи всичко автентично. Не мога да си представя колко време е отнело това проучване, но съм благодарен, че има хора като нея, които се заемат с такава привидно "непосилна" работа.
Тематичния спектър беше богат и му беше направен обстоен преглед.
Що се отнася до героините, за мен най-ярка беше Ана(именно при нея най-пряко се прави досег с така плашещата хората "феминистка тематика" въпреки че тя присъства и при другите персонажи - Мария, Скарлада, т.н.). Интересно е как при привидно най-свободната(за времето си) жена - такава, на която е предоставена възможността да се образова в София, да се доближи до "модерните" жени, които се борят за правото си на глас и пр. - оковите са най-стегнати. Разчувства ме истински.
Най-слаби бяха героите на Мария и на баба ѝ чието име в момента ми обягва(Дана?). Не бяха слаби в истинския смисъл на думата, но не бяха толкова ярки колкото другите поне в моите очи. Също така имаше един коментар на Мария, който ме издразни.... Като цяло на Бешлийска много повече ѝ се отдава да пише за хора от миналото отколкото за такива живеещи в настоящето.
Айде сега и към това, което истински ме издразни.. Обсебеността на Мария с Мина Тодорова.. 16-годишната "възлюбена" на Яворов. Едно е да се включи тя като персонаж, тъй като да тя е явна женска фигура от Елена(епицентъра на целия роман), но друго е Мария да се прехласва до тази степен по тяхната "любовна история"/ постоянно да се правят препратки към нея или да се сравнява с тази на нея и Васил.. не знам, безвкусно ми беше.
Имам и други неща да коментирам, но засега това.
3.75 закръглено на 4
This entire review has been hidden because of spoilers.
December 7, 2024
Виктория Бешлийска ми връща надеждата за бъдещето на българската литература!
July 28, 2024
Нямах търпение да се потопя в новата книга на Виктория Бешлийска и още щом пристигна, веднага я рязлистих и зачетох. Заживях заедно с героините и - смели, истински балкански жени. От край време съм фен на стила на авторката, майсторството и да борави с езика. И този път не ме разочарова.
Като цяло леко и естествено се преплитат историите на всяка една от жените. Всяка една от тях ни е представена достатъчно добре, за да можем да си я визуализираме. В началото ми беше малко трудно да следя нишката, защото много бързо минаваше от едно време в друго, но в края това преминаване беше по-леко и осмислено. Искаше ми се да има повече за Йова. Нейната история ми се струва недовършена, както и тази на Ружа. Половината от нейната история беше обърната към трепетите на Мария или поне аз останах с това усещане.
Най ми беше на сърце Зорка и как тя успява да се бори сама и да върти къщата и всичко останало докато мъжът и е бил на гурбет. Историята ми беше и по-близка, защото и в моя род е имало градинари - пра дядо ми и неговият баща са били на гурбет в Чехия и Румъния. Майката на пра дядо ми сама е отглеждала децата си и млада си е заминала от тоя свят. Представях си, че е била като Зорка - оправна и силна.
Честно казано, очаквах по-голямо участие на килима с къдриявите звезди в цялата история (или палитра на истории), но и така е добре.
Като за финал, книгата е приятна за четене, увличаща и оставяща теми за размисъл. Препоръчвам я с две ръце :).
Като цяло леко и естествено се преплитат историите на всяка една от жените. Всяка една от тях ни е представена достатъчно добре, за да можем да си я визуализираме. В началото ми беше малко трудно да следя нишката, защото много бързо минаваше от едно време в друго, но в края това преминаване беше по-леко и осмислено. Искаше ми се да има повече за Йова. Нейната история ми се струва недовършена, както и тази на Ружа. Половината от нейната история беше обърната към трепетите на Мария или поне аз останах с това усещане.
Най ми беше на сърце Зорка и как тя успява да се бори сама и да върти къщата и всичко останало докато мъжът и е бил на гурбет. Историята ми беше и по-близка, защото и в моя род е имало градинари - пра дядо ми и неговият баща са били на гурбет в Чехия и Румъния. Майката на пра дядо ми сама е отглеждала децата си и млада си е заминала от тоя свят. Представях си, че е била като Зорка - оправна и силна.
Честно казано, очаквах по-голямо участие на килима с къдриявите звезди в цялата история (или палитра на истории), но и така е добре.
Като за финал, книгата е приятна за четене, увличаща и оставяща теми за размисъл. Препоръчвам я с две ръце :).
Displaying 1 - 30 of 98 reviews
Can't find what you're looking for?
Get help and learn more about the design.