Eдна позната история, разказана след 15 години по нов начин. Казват се Жул и Жан и заемат длъжността наблюдатели в голямата консултантска фирма В&В. Заплащането им е мизерно, но са щастливи, защото се обичат. Хомосексуални ли са? Не, това са лявата и дясната гърда на Мюриел, млада амбициозна провинциалистка, чиято мечта е да покори Париж. Там среща Филип, романтичен лузър, който ще кръсти гърдите є... Чувствен, пневматичен, сладострастен, добре овладян, романът ни харесва по две причини: едноврменно злободневен и универсален, покъртителен разказ за любовта и смъртта. Списание ELLE
Ружа Лазарова живее в Париж от 1991 г. Обича скоростта и алкохола, страхува се от хората, които окончателно са се установили в живота, пълна е с противоречия и невероятни истории за разказване...
Елементарно и откровено казано, доста тъпо. Класическият чик-лит: амбициозната мацка, която полага много усилия да се издигне професионално, болезнено разбито сърце, страх от обвързване и изведнъж - видиш ли, цветя и рози във всеки един аспект от живора й. Без ни една изненада. Особено дразнителен елемент в повествованието бяха включвания от типа на: 'само авторката си спомняше за това.'; рядко се срещаше из книгата, но го имаше и не ми направи особено приятно впечатление.
Няколко готини лафа (затова две, а не една звездичка), но нищо специално. 'Мавзолей' ми хареса доста повече...
Изящна сатира, която не мога да повярвам, че е писана от българка, толкова космополитно, самоуверено, европейско звучи � и това ме радва силно. Ружа Лазарова, която ме впечатли с “Мавзолей�, този път с лекота отвежда на френска територия, закачва читателя като медальон между внушителните Жул и Жак, красящи снагата на младо момиче, и през техните очи и съзнания разказва трагикомична история за живота в големия град.
Знаех си че ми се чете нещо куховато да си проветря главата...ама това надмина дори най-смелите ми очаквания. Мацката май може да пише, но старателно го прикрива. Резултатът е редичка бозица със сладникав (чак нагарчащ край).