What do you think?
Rate this book
Нокомис
Една книга откровение за изкуството да се разделяш. С хора, вещи, събития, идеи� и най-вече с илюзиите, които сами си създаваме по пътя на духовното израстване.
„Нокомис� е книга за растежа и съзряването. Подобно на бамбук, който в продължение на години расте надолу и навътре под земята, преди да пробие почвата, така и тази книга със своите подпочвени движения, невидими за окото на външния наблюдател, е трупала сили и е укрепвала, за да пробие почвата на мълчанието, и да отправи своя дързък вик. Вик, прерастващ в молитвен благодарствен плач! Плач, прерастващ в песен. Песен, лекуваща прободни рани.
Книги като Нокомис са сред най-липсващите от лавиците на книжарниците, препълнени с мними ръководства за духовно себеосъществяване. Най-липсващи са, защото разкриват горчиви истини. Истината за това колко трудно е да се бориш със собственото си възхищение. За това как най-големият изпит в живота са нещата, от които сами се отказваме. И за това колко често си затваряме очите за цената, която не желаем да заплатим, особено, когато тази цена включва всичко, в което сме вярвали. И не на последно място, истината за това как ученикът рано или късно се превръща в най-големия урок за учителя.
Николай Янков
Това е прекрасно-честна и любящо-жестока книга за Пътя, за вярата и разочарованието, за обичта и съмненията, за мъчителното търсене на себе си, за ролите ни в живота, за благодарността за спасението и желанието да предадеш нататък, за светлината, която и води към спасение, но и ни прекарва през тъмните ни места, застинали в детски травми или в зоната на съмненията� Това е книга за това, как обичта остава, дори когато ти се струва невъзможно�
Добрина Топалова
„Нокомис� е книга за растежа и съзряването. Подобно на бамбук, който в продължение на години расте надолу и навътре под земята, преди да пробие почвата, така и тази книга със своите подпочвени движения, невидими за окото на външния наблюдател, е трупала сили и е укрепвала, за да пробие почвата на мълчанието, и да отправи своя дързък вик. Вик, прерастващ в молитвен благодарствен плач! Плач, прерастващ в песен. Песен, лекуваща прободни рани.
Книги като Нокомис са сред най-липсващите от лавиците на книжарниците, препълнени с мними ръководства за духовно себеосъществяване. Най-липсващи са, защото разкриват горчиви истини. Истината за това колко трудно е да се бориш със собственото си възхищение. За това как най-големият изпит в живота са нещата, от които сами се отказваме. И за това колко често си затваряме очите за цената, която не желаем да заплатим, особено, когато тази цена включва всичко, в което сме вярвали. И не на последно място, истината за това как ученикът рано или късно се превръща в най-големия урок за учителя.
Николай Янков
Това е прекрасно-честна и любящо-жестока книга за Пътя, за вярата и разочарованието, за обичта и съмненията, за мъчителното търсене на себе си, за ролите ни в живота, за благодарността за спасението и желанието да предадеш нататък, за светлината, която и води към спасение, но и ни прекарва през тъмните ни места, застинали в детски травми или в зоната на съмненията� Това е книга за това, как обичта остава, дори когато ти се струва невъзможно�
Добрина Топалова
224 pages, Paperback
First published October 21, 2024
3 people are currently reading
43 people want to read
About the author
Katerina Stoykova-Klemer
35books36followersКатерина Стойкова е автор на няколко поетични книги. Най-новите й стихосбирки на български са „Американски деликатеси� и „Втора кожа�, издадени от ICU. През 2024 г. University Press of Kentucky ще издаде на английски нейната стихосбирка „Межд� клетка за птици и къща за птици�. Книгите на Катерина са носители на националните награди „Дъбъ� на Пенчо�, „Ива� Николов� и „Ван� Константинова�.
Катерина е собственик и главен редактор на американското издателство Accents Publishing, където е редактирала и публикувала близо сто книги, повечето от които поезия. Нейни стихове са номинирани за наградите Pushcart, Best of the Net, Discovery Award и други.
През издателството си Катерина редовно преподава дългосрочни и краткосрочни работилници по поезия на ученици от различни нива. Също преподава и в Carnegie Center for Literacy and Learning.
Катерина е собственик и главен редактор на американското издателство Accents Publishing, където е редактирала и публикувала близо сто книги, повечето от които поезия. Нейни стихове са номинирани за наградите Pushcart, Best of the Net, Discovery Award и други.
През издателството си Катерина редовно преподава дългосрочни и краткосрочни работилници по поезия на ученици от различни нива. Също преподава и в Carnegie Center for Literacy and Learning.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 10 of 10 reviews
November 20, 2024
Обожавам начина, по който поетите пишат проза.
December 18, 2024
“Страшно е да си признаем, но понякога фалшивото ни спуска мост към истинското.�
Read
December 25, 2024Не мисля, че съм таргетът за тази книга, четейки останалите хвалебствени ревюта. Не съм и сигурна какво точно прочетох - поезия ли, изповед ли или някаква рзатегната поетична форма. Нищо не ми даде тази книга освен фрустрация, че съм похабила перфектния дъждовен следобед с нея. Има някаква претенция за дълбочина, но тя е щрихирана с имената на главите и дотам. Няма да давам звезди, защото не е честно да свалам рейтинга на книга, която просто не е за мен.
November 21, 2024
Изповед на ученик към Учителя, към себе си и към своите ученици.
Трябва ли да качваме учител на пиедестал и да му се доверяваме сляпо? Можем ли да бъдем солидарни към неговите слабости? Скритата истина лъжа ли е и лоялно е ли е да продължим да се възползваме с цел изгода? Материалните времена оправдават ли измислена духовност?
Кога да сложим край на заразните отношения и може ли този край да е покой и за двете страни?
"Ерин си отряза косата. Нали така си ни учила, че правят хопите? Събираш всичко в юрук зад тила, все едно ще си връзваш опашка, и махаш каквото виси под юмрука. Прическа - тъжна черта. Това било знак. Така се познавали хората в траур. И когато косата отново пораснела до раменете, се считало, че си готов да продължиш живота си. Без определен календарен срок, защото всеки човек е различен.
Твоята трагедия, твоята коса, твоят юмрук, твоите рамена. Твоето сърце в крайна сметка. "
" Но и учителят върви. Учителят също се променя, а често учениците предпочитат той да остане същият. Да е на разположение по предвидим, постоянен и
удобен начин. А понякога учителят има нужда да спре да говори, независимо колко хора са се събрали да го слушат.
Колко по-красиво би било ако можехме да се поклоним.
- Научих каквото можах. Тръгвам си.
Или пък:
- Дадох ти каквото можах. Тръгвай си.
Но това рядко се случва.
Изкуство е да се научим да се разделяме навреме. "
" Колко фундаментална и необратима - промяната. Бих могла да я оприлича на оцялостяване, на повдигане на сянката от земята и приемането и вътре в тялото. Връщах себе си в себе си. Аз отново станах аз. "
" Това достатъчно ли е да заличи лъжите?
Достатъчно ли е да изравни везните?
Крадец ли си, ако без да знаеш, нахраниш другите с откраднат хляб? "
" Чувствах се подкрепена едва ли не от целия свят. Като че ли огромна сила изведнъж бе влята в мен, за да се изпълни точно тази задача. Да не я използвам, би
било кражба.
Ако Създателят разкрие път пред теб и ти не тръгнеш по него, е по-опасно, отколкото ако тръгнеш по този път. "
" Точно това се опитваме да овладеем - изкуството на осъзнатия избор, да хвърлим въже с кука към желано бъдеще и ден след ден да се придърпваме натам.
А когато го получим, започва голямото оценяване. Ама аз не го исках така. Като непробвана дреха, която е стояла красиво само на закачалката. Но понякога ти пасва и ти става любима, и я носиш с радост... "
" Когато не знаеш какво да правиш, обичай повече. "
Трябва ли да качваме учител на пиедестал и да му се доверяваме сляпо? Можем ли да бъдем солидарни към неговите слабости? Скритата истина лъжа ли е и лоялно е ли е да продължим да се възползваме с цел изгода? Материалните времена оправдават ли измислена духовност?
Кога да сложим край на заразните отношения и може ли този край да е покой и за двете страни?
"Ерин си отряза косата. Нали така си ни учила, че правят хопите? Събираш всичко в юрук зад тила, все едно ще си връзваш опашка, и махаш каквото виси под юмрука. Прическа - тъжна черта. Това било знак. Така се познавали хората в траур. И когато косата отново пораснела до раменете, се считало, че си готов да продължиш живота си. Без определен календарен срок, защото всеки човек е различен.
Твоята трагедия, твоята коса, твоят юмрук, твоите рамена. Твоето сърце в крайна сметка. "
" Но и учителят върви. Учителят също се променя, а често учениците предпочитат той да остане същият. Да е на разположение по предвидим, постоянен и
удобен начин. А понякога учителят има нужда да спре да говори, независимо колко хора са се събрали да го слушат.
Колко по-красиво би било ако можехме да се поклоним.
- Научих каквото можах. Тръгвам си.
Или пък:
- Дадох ти каквото можах. Тръгвай си.
Но това рядко се случва.
Изкуство е да се научим да се разделяме навреме. "
" Колко фундаментална и необратима - промяната. Бих могла да я оприлича на оцялостяване, на повдигане на сянката от земята и приемането и вътре в тялото. Връщах себе си в себе си. Аз отново станах аз. "
" Това достатъчно ли е да заличи лъжите?
Достатъчно ли е да изравни везните?
Крадец ли си, ако без да знаеш, нахраниш другите с откраднат хляб? "
" Чувствах се подкрепена едва ли не от целия свят. Като че ли огромна сила изведнъж бе влята в мен, за да се изпълни точно тази задача. Да не я използвам, би
било кражба.
Ако Създателят разкрие път пред теб и ти не тръгнеш по него, е по-опасно, отколкото ако тръгнеш по този път. "
" Точно това се опитваме да овладеем - изкуството на осъзнатия избор, да хвърлим въже с кука към желано бъдеще и ден след ден да се придърпваме натам.
А когато го получим, започва голямото оценяване. Ама аз не го исках така. Като непробвана дреха, която е стояла красиво само на закачалката. Но понякога ти пасва и ти става любима, и я носиш с радост... "
" Когато не знаеш какво да правиш, обичай повече. "
January 11, 2025
“Нокомис� е лесно да се разгледа като многопластов роман � за междуличностните и междукултурните отношения, за културното присвояване, за нуждата от доверие в другия и как тя поражда съмнение в собствените инстинкти за самосъхранение. Всичко това с изкусния поетичен почерк на Катя Стойкова се превръща в един великолепен концентрат от емоции и решения, на които читателят става едновременно свидетел и съучастник. По-любопитният слой на книгата се крие във възможността тя да надскочи жанра си и да бъде прочетена като нехудожествена � ръководство по изграждане на защитни механизми срещу едно неизбежно, сякаш предусетено предателство, последвалата равносметка за всичко, довело до него, и духовното му надживяване и преодоляване.
November 26, 2024
Смело, ясно и честно написана книга!
December 27, 2024
"Безмилостни сме към онези, на които сме се възхищавали."
Невероятна книга. Нямам търпение да я препрочета след време.
Невероятна книга. Нямам търпение да я препрочета след време.
November 20, 2024
“Ка� не се пишат книги: когато те е страх.
�
Как се пишат книги: започни със страха�.
Катерина Стойкова демонстрира собствените си правила в своята безстрашна книга “Нокомис�, където търсещият, жадуващ истинност и общност дух разследва и разяснява собствените си заблуди с прецизната динамика на психотрилър.
Случвало ли ви се е да вярвате и да загубите религия?
Да се доверите изцяло на свят и той да се се разпадне от фалш?
Да надраснете и разобличите учител или идол?
Да се сблъскате фронтално с явлението “културно присвояване� (cultural appropriation), и от това да ви се “гади�?
И как да продължим оттам нататък?
Ако имате потребност да поговорите за това с някого, ще откриете в “Нокомис� книга-сестра.
�
Как се пишат книги: започни със страха�.
Катерина Стойкова демонстрира собствените си правила в своята безстрашна книга “Нокомис�, където търсещият, жадуващ истинност и общност дух разследва и разяснява собствените си заблуди с прецизната динамика на психотрилър.
Случвало ли ви се е да вярвате и да загубите религия?
Да се доверите изцяло на свят и той да се се разпадне от фалш?
Да надраснете и разобличите учител или идол?
Да се сблъскате фронтално с явлението “културно присвояване� (cultural appropriation), и от това да ви се “гади�?
И как да продължим оттам нататък?
Ако имате потребност да поговорите за това с някого, ще откриете в “Нокомис� книга-сестра.
December 7, 2024
Преживявала съм нещо много подобно на историята на Катерина Стойкова и малко ме смути начинът, по който тя говори за преживяванията си. Много лична книга, която изисква смелост, за да бъде написана и споделена с читателите. Не знам какво ще говори на хората, които не са се сблъсквали с такава ситуация, но искрено се надявам да стигне до онези, които имат нужда от нея.
March 23, 2025
Гениална, любима, запленяваща
Displaying 1 - 10 of 10 reviews
Can't find what you're looking for?
Get help and learn more about the design.