Една жена изчезва в новогодишната нощ. Двайсет години по-късно, на Бъдни вечер, чантата с документите ѝ е намерена сред украсата под елхата в един супермаркет. Неразкритият случай е всичко друго, но не и мечтаната работа за полицията по празниците, но чантата може да се окаже ключ към разкриването на загадката.
Христина мечтае да стане управител в супермаркета, където работи от години. За нея това е шанс за нов живот и спасително въже � да избяга от кошмарите вкъщи и да започне начисто. Тази надежда я крепи, докато... не назначават парашутист навръх Бъдни вечер.
За капак, същата вечер в супермаркета, където работят, откриват чантата на жена, изчезнала преди 20 години. Христина няма избор, освен да преглътне антипатиите си към новия колега и да помогне да бъде намерен собственикът или поне какво се е случило с него. Само че нищо не е каквото изглежда.
Ще успеят ли Христина и омразният ѝ колега, Марин, да преглътнат различията си, за да разберат какво се е случило в новогодишната нощ преди двайсет години? Дали става дума просто за изчезване, или е убийство? Ще получи ли Христина шанса за ново начало, за който толкова копнее?
Bistra Stoimenova is also known as Бистра Стоименова.
I started writing at age 11. Then, with all the enthusiasm I had, I started to invent worlds of my own.
It has been like that ever since. Characters live in my head and line up to tell their stories. I completed my first novel at 17 (100 pages of handwritten text I wrote in-between and after classes) but then needed to take some break from writing and school and university life took their toll on me.
8 years and 4 university degree certificates later, I came back to writing. The first three books I wrote are a fan-fic of my favourite urban fantasy series. I still post a chapter each week, as the volume is huge.
Then I moved to other genres, as I have a lot of stories in my head. The first book I published - - is actually the sixth I wrote.
I usually write contemporary fiction and I have a knack for crime and mystery but I would not shun fantasy (which is my current WIP) or funny short stories. I even write the occasional poem.
I am Bulgarian, so most of the things I write are in Bulgarian, but I also write in English, from time to time (as you can see from the blog posts).
Обичам тази книга! Зареди ме с толкова позитивизъм и коледен дух, смях се, вълнувах и бях наострила ухо (слушах в Сторител, но ще си я прочета и на хартия) и историята задържа интереса ми през цялото време. Мога само да поздравя Бистра за този роман и да го препоръчам на всички читатели и почитатели на интересните книги - има хумор, има сериозни теми, има дилеми, има детективска нишка, има обрати и нови начала. Всичко, което мен ме печели като читател. А Хриси ми спечели сърцето. ❤️
Една зимно-празнична любовна история, изпълнена с драматични и мистериозни моменти. Действието се развива навръх Коледните и Новогодишни празници в голям магазин за хранителни стоки. Хриси отново е подмината и не получава мечтаното повишение. Назначен е Марин, външен човек. Магазинерите много обичат Христина, разочаровани са, че не са я повишили и започват да тормозят новия човек. Само че тази година ще бъде различна за всички. Подхвърлена под елхата черна чанта ще предизвика поредица от случки, които ще доведат до разкриването на една голяма загадка и щастливо ново начало за Хриси и Марин. Авторката е написала увлекателна история, която хем поддържаше интереса ми с мистерията, скрита зад чантата, хем беше романтична за две изгубени души. Засегната е темата за насилието и това да намериш сили и желание да се освободиш от живот, изпълнен с тормоз и унижения. Подробно е описана и работата на нашата мила полиция по време на големите празници и за съжаление вярвам, че в много отношения е точно така. Харесва ми как пише Бистра, описала е в дълбочина характерите на героите и е измислила една увлекателна любовна история без захаросаните обичайни коледни чудеса. Празнично четиво, заради израстването на героите, което засяга болезнени теми, но в същото време е една романтична история между две изгубени души.
Не знам дали защото това е една типично българска история,но на мен книжката много ми хареса!Мистерия по Коледа,зараждаща се любов,надежда...Хриси и Мартин-двама прекрасни млади хора,леля Вили и чичо Стефчо-образи,които няма как да не харесаш,малката Никол,колегиалността, приятелството....На връх Бъдни вечер в магазина,в който работи Хриси,се появява чантата на изчезнала преди 20 години жена.Тъй като ,както тогава,така и сега,полицията нищо не прави,героите решават сами да разрешат загадката.В романа е засегната и темата за домашното насилие,което е бич на днешното общество.Браво #bistrastoimenova !Надявам се,че ще ни срещнеш отново с героите!
Обичам тази книга! Историята в нея е толкова истинска - с елементи на мистерия и нежна любов, които се преплитат по красив начин. За мен беше удоволствие да я прочета!
"Понякога, за да се родиш за нов живот, трябва да умреш в стария..." - Богдана Йотова
Нямам думи да опиша колко прекрасна е тази книга. Отдавна книга не беше докосвала така. Прекрасно творение, което адресира проблеми, показва ни, че надежда винаги има и разплаква читателя..., но от щастие! Всички ние сме преминавали през тежки периоди в живота си. Вярвам, че всеки ще намери частица от себе си в тази великолепна книга. За мен не е книга, а преживяване. Чувствам се част от историята и съм благодарна, че имах възможността да намеря обежище в тази творба!
Христина е младо момиче, което откакто се помни живее с човек, който не я обича. Тя работи в квартален супермаркет и обожава работата и колегите си. Покрай тях тя е весела, засмяна, работлива. Но всички те знаят какво я чака вкъщи, дори и тя да не подозира. Хриси мрази, когато работното време приключи и трябва да се прибере отново при пияния си баща. Тя с нетърпение чака да я повишат, за да получава по - голяма заплата и да може да се изнесе. Но това все не се случва, годините минават, а тя продължава да търпи всекидневен тормоз. Един ден точно на рождения й ден в супермаркета се появява Марин, който се оказва, че е новия мениджър. Хриси е тъжна, съсипана и ядосана. Малко по - късно в магазина намират оставена дамска чанта. Оказва се, че е на изчезнала жена на име Богдана Йотова. Хриси и Марин я занасят в полицията, но никой не им обръща внимание. Затова те, заедно с техен колега, който е и бивш полицай чичо Стефчо, започват свое собствено разследване, за да открият отдавна изчезналата жена. В главите им се бият множество въпроси. Защо е изчезнала? Жива ли е? И по важното дали изобщо ще я намерят? Това разследване сближава Хриси и Марин, но ще се подредят ли животите им благодарение на него и дали събирането на парчетата от пъзела ще им даде шанс за нов живот?
Действието на "Детективи по неволя" се развива по време на коледните и новогодишни празници, но с доза мистерия в него, което прави историята още по-увлекателна. Много ми хареса криминалният елемент в историята, който ми беше интересен до самия край. А развръзката, беше неочаквана за мен, изненада ме. Хареса ми също и дозата хумор от страна на някои герои, много ме забавляваха. Засегнати са също и някои сериозни теми, които ни карат да се замислим за пореден път. И въпреки сериозността по някои въпроси от книгата струи уют, доброта и силно приятелство! За това, как въпреки раните дълбоко в теб, имаш хора до себе си, които те обичат и подкрепят. Въпреки преживяната болка имаш смелост да продължиш напред, да обичаш. Има богата палитра от цветни герои в историята, които ще те карат да се смееш, да обичаш, да подозираш, да те ядосват, да искаш да накажеш, да разсъждаваш върху характерите им, пълна е с многопластови герои. Стилът на писане на Бистра Стоименова е много увлекателен, буквално прочетох историята на един дъх. С удоволствие ще прочета и други книги от авторката!
"Детективи по неволя" е история с две сюжетни линии, преплитащи се в един момент, която се разказва от гледната точка на Христина. В тази книга имаме както много пъстри и цветни герои, така и такива, които за жалост носят белезите от тежки житейски уроци и страдание в себе си. Като започнем от така любимите ми и култови (поне за мен) чичо Стефчо и леля Вили, през "всезнаещата" и любопитна за всичко тинейджърка Никол, до Хриси и Марин, да не забравя и Богдана. Бих казала, че Бистра се е справила чудесно с играждането на всеки един участник в книгата, за което я поздравявам. Отделно е засегнала теми като домашното насилие и тормоза, които за съжаление наистина присъстват в някои домове.
Действието се развива покрай Коледните празници, но изобщо не е типичния Коледен роман, с цялото вълшебство и любов във въздуха, не. Това е по-скоро криминале, в което нашите главни герои ще се превърнат в детективи и ще тръгнат стъпка по стъпка да разнищват случай за изчезнала от преди двайсет години жена. Но защо и как така стигат до там да разследват случая? Не ви ли е интересно?
В книгата се разказва за Хриси, която със зъби и нокти от години се опитва да получи така мечтаното за нея повишение в работата и точно на Бъдни вечер се появява Марин, който без да иска и знае й го отмъква. Така се запознават нашите главни герои и още от първия момент, разбирате, не се харесват особено. Но същата вечер в супермаркета, в който работят откриват забравена дамска чанта с документи, която се оказва собственост на Богдана Йотова - безследно изчезнала жена от преди двайсет години. От тук нататък става интересно. Хриси трябва да преглътне антипатиите си към новия колега и да обединят сили, за да разберат повече за случая, а защо не и да го разнищят.
Постоянно докато четях, в главата си разигравах различни сценарии като се опитвах да предвидя какво следва, но Бистра успя да ме изненада и тук. Края на историята ме остави без думи. Просто не бях подгот��ена за точно тази развръзка.
Авторката определено знае как да пише увличащи истории и с ръка на сърце ви казвам, че книгите й си заслужават вниманието.
Имаше какво още да се желае от историята, но да кажем, че общо взето става. Започна интригуващо с тази подхвърлена чанта и изчезналата жена, но от един момент нататък ми досади безкрайното самосъжаление и извинения на героинята.
Книгата беше много по-добра от 112 като стил на писане, начин на изразяване и колоритност на героите. На места ми беше малко разпиляна, сякаш авторката се е чудила къде да бъде акцентът на историята, но беше приятна за проследяване. Слушах я в Сторител и добрият прочит може би помогна за по-високата оценка (3,5 закръглям към 4*). Доста ми харесаха второстепенните герои - леля Вили и чичо Стефчо. Много реалистично бяха описани като хора, които се бъркат в чуждите работи и все много знаят, при това и всичко знаят. По главните герои има още трески за дялкане, но да речем, че заради сходното им минало станаха толкова близки така изведнъж. Иначе ми е трудно да повярвам, че някой подобен самотник, който цял живот е странял от хората толкова бързо ще се довери на непознат. Та хепи-ендът накрая малко беше захаросан, но хайде!
В книгата има толкова много срещания на думата "прихнах", че човек не може да се концентрира върху историята, понеже започват да го дразнят повторенията.
Самият роман е лек и ненатоварващ, детективският елемент не е преобладаващ, по-скоро житейската история на главната героиня.
Радвам се, че има съвременна българска авторка, която така явно да адресира проблема с домашното насилие. Това е тема, която не трябва да е табу и трябва да присъства в масовата литература.
Празниците покрай Коледа и Нова година ги свързваме с все позитивни емоции - уют, семейство, спокойствие, радост и щастие. Само че за някои те са най-мрачното време от годината. Тези хора се зариват с дейности, за да забравят лошите спомени.
„Детектив� по неволя� насочва поглед върху работата в супермаркет и разкрива атмосферата му. Всеки служител има своите проблеми и неволи и за външния човек те са просто работници. За Хриси обаче са семейство, от което получава подкрепа и защита. Не знаят каква е причината ѝ зад неуморната работа, но виждат колко е отдадена на супермаркета. Марин пък се оказва външният човек, нежелан от колегите си. Може и да притежава квалификацията на управител, но добре изпълнените задачи се дължат на Хриси. В началото двамата не са си почитатели, но откритата чанта и започването на собствено разследване ги сближава. Тръгват по следите на изчезналата преди двадесет години жена и се опитват да разберат какво точно се е случило.
Признавам, че не очаквах да харесам романа толкова много. Само че Бистра Стоименова ме изненада с тежките теми, които е засегнала. Присъства домашното насилие, самотата и омаловажаването. Те обаче застават на заден план след женската сила на Хриси и Богдана и смелостта им да се откъснат от средата, която им вреди. Въпреки че е под триста страници, книгата е наситена с такива емоции, от които си поплаках. Имам една единствена забележка и тя е, че така и не се докоснах истински до главните герои.
Много приятно четиво като за след празниците. Започнах годината с тази книга и макар да не блестеше с нещо кой знае какво, разказът увличаше, имаше интрига, сюжетът вървеше плавно и ми допадна цялостното настроение и усещане. Много добър аудио прочит също.
Героите също бяха много колоритни персонажи, които нямаше как да не харесаш, някои с много характерни български черти. Имаше съспенс, лека романтика, коледно настроение, макар да не е типично коледен сюжетът. И все пак беше приятна история за четене по празниците, в която просто да се отърсиш от сивотата на ежедневието.
Да, вероятно няма да я запомня с нещо изключително. На места беше доста предвидима цялата сюжетна линия, но пък беше приятна за слушане. Стилът на писане също беше добър и бих прочела с удоволствие и други неща от авторката. Въпреки леко захаросания финал, цялостното усещане от историята накрая беше много позитивно и ми допадна.
"Детективи по неволя" е история, която се случва на Коледа, като главните герои в нея са служители в супермаркет. Тук e Христина, главната героиня, която копнее за повишение, за да промени живота си. И Марин, красивия нов управител, който всички презират (ще разберете защо!). Баба Вили и чичо Стефчо, бивш полицай, девойките, които лесно бихте си представили, че ще тичат наоколо да подреждат и да маркират покупки на празника. Всеки от тях си има свои проблеми и се бори с живота както може, затова появата на дамската чанта на изчезнала жена никак не осветлява празниците им.
Озадачени от мистериозната чанта и притежателката им, някои от служителите решават да разрешат загадката около изчезването й. Къде е тя? Какво се е случило с нея? И какво ще се случи със самите тях, когато научат истината?
Книгата ми хареса много, защото под външния слой на роман, който отразява преживяванията на малкия човек и проблемите му, се занимава и с много по-важни и наболели проблеми, като домашното насилие, самотата, депресията и нейните последствия. Страниците летят с лекота, защото Бистра Стоименова умее да пише ясно и човешки дори за най-мъчни и болезнени неща. Редуването на криминална нотка с някоя шега тук-там е правилната рецепта за добра кримка и прочита беше много емоционален за мен.
Прочетох „Детектив� по неволя� между 29 декември и 1 януари и я препоръчвам на всеки, който търси емоционална и вдъхновяваща история. В книгата има действие, което се развива в навечерието на Нова година, и вярвам, че точно тогава е трябвало да я прочета, въпреки че исках да я прочета на един дъх. Цитатът „З� да разбереш настоящето, трябва да надзърнеш в миналото� перфектно обобщава посланието на книгата.🌟❤️
Ще започна с положителното: наистина реалистичното описание на пиянството и тормоза, свързан с него - това наистина ме развълнува и беше доста силно, без спестяване и смекчаване. Идеята генерално ми хареса, не е нова или революционна, но да - колкото повече се пише за всичките видове домашно насилие, толкова по-добре.
Сега това, което намирам за слабо (за съжаление - доста повече от силните страни). Книгата явно не е минала през редактор и това личи - има цели пасажи, които редуват едно и също нещо, казано по няколко начина, все едно авторът не е могъл да избере кой от вариантите си от черновата да използва и е сложил всичко, за обем. На места има грешки в последователността - нещо, казано и утвърдено преди няколко изречения, се задава тепърва като въпрос в същия разговор или се заявява обратното. Много повторения на думи, някои от които в едно и също изречение и като цяло беден речник из цялата книга. Това "прихнах" сигурно ще го сънувам, а "кълна се" ме прати право в някой лошо преведен филм.
Самите герои са доста плоски, а и като цяло - несимпатични и неадекватни. Лайтмотивът "обещах на баба", изведен като - едва ли не - единственото оправдание на главната героиня е доста нереалистичен и вместо да ни накара да ѝ съчувстваме, по-скоро дразни, особено на фона на размишленията ѝ за другите жертви на домашно насилие. Мъжкият персонаж пък е останал само щрихован и недоразвит - някакъв мълчалив мъченик с изненадващо ангелско сърце и нежна душа. Стремежът останалите да се опишат като пъстра група от нормални, народни хора ги е превърнал в някаква безформена маса грубияни, които наричат събеседника си с обидни определения от рода на "келеш" и "келеме", заплашват със саморазправа за щяло и нещяло, "шибват един зад врата" на всеки, без значение от пола, общественото положение и възрастта и генерално се държат грубо с познати и непознати, някои от които техни клиенти, че и на връх Нова година. Една подсказка към автора - има и други видове "обикновени, отрудени хора на средна и зряла възраст"; дебелашкото чувство за хумор, тип "комиците" и просташкият тон не са задължителен атрибут, а "силен" характер не означава да овикваш хората. Историята е с добра идея, но не е добре развита. Големите двигатели са плод на нереалистични и неадекватни действия или на случайности, като особено се отличава пътешествието без предупреждение, където се тръгва на часове шофиране при непознат човек, без да си му взел дори телефона (останалите участници и те се държат като деца), а най-фрапантното е на финала, когато наш'те хора тръгват на път, с ясното съзнание, че това са пет часа на посока, с преспиване, но въпреки това нямат зарядни, дрехи, а и изобщо някакъв особен план и случайно се натрисат на този, когото търсят, след това ядат и пият два часа там, без да се сетят дори да си заредят телефоните и чак накрая, вече намерили отговора на загадката, едновременно намират и зарядно, и любов. Все едно написано от човек без грам житейски опит и логическо мислене и с герои на ментална възраст 13 години.
Съжалявам, че така започна 2025 за мен, но пък - от друга страна - поне я слушах в Сторител и успях да уплътня чистенето и миенето на чинии.
По традиция декември чета само коледни книги. Когато разбрах, че Бистра Стоименова издава нова книга, действието на която се развива по Коледа и е криминале, веднага ми влезе в списъка за четене . Христина мечтае да стане управител, където работи от дълги години. Една Бъдни вечер откриват чантата на жена, изчезнала преди 20 години. И така Христина и колегите ѝ се превръщат в “детектив� по неволя�. Страхотна книга, която много ми хареса. Тази книга се води криминале, но ти влиза под кожата. На едно място се разплаках и цял ден не спирах да мисля за този момент. Книгата е доста интересна и героите са многопластови и занимателни. Искаше ми се да има повече коледни моменти. Препоръчвам горещо!
"Детективи по неволя" от Бистра Стоименова ме грабна още от първата страница и буквално не ме пусна, докато не стигнах до края. Историята има всичко, което търся в добър криминален роман � загадка, интрига, топли човешки взаимоотношения и леки хумористични нотки, които правят четенето още по-приятно.
"Детективи по неволя" не е просто криминален роман � той носи и много емоционален заряд. Историята на Христина, нейната борба за ново начало и историята на изчезналата дама могат да бъдат истинско вдъхновение за всеки, който се колебае да направи първата крачка към промяната. Книгата напомня, че изход винаги има, че силата да се освободим от болезнени ситуации е в нас. Понякога, "за да получиш шанс за нов живот, трябва да умреш за стария." ❤️
Напрежението е прекрасно дозирано, диалозите звучат естествено, а стилът на Стоименова е едновременно лек и завладяващ. Използван е богат речник и това прави книгата още по-ценна.
Обожавам книги, които ме карат да чета до малките часове на нощта, забравяйки за всичко друго � и тази беше точно такава. Сякаш станах част от историята, вървях редом с Христина и разплитах загадката заедно с нея. Финалът беше удовлетворяващ, но остави и усещане за още � онова специално чувство, че една хубава книга не свършва просто с последната страница, а остава в мислите ти дълго след това.
Ако търсиш криминален роман с дълбочина, интересни герои и увлекателен сюжет, препоръчвам ти "Детективи по неволя"!
Загадъчна, въздействаща и дълбоко емоционална � тази книга не просто разказва история, а поставя важни въпроси. Мистерията се разгръща плавно, поддържа любопитството на читателя до последната страница и умело преплита криминалната нишка с личните битки на героите. Любовната история не е натрапена, а се развива естествено, като част от тяхното израстване и борбата им за ново начало, което допринася за автентичността ѝ.
Книгата засяга и една изключително важна тема � насилието над жените. Представена с реализъм и силно послание, тя напомня, че човек не бива да се примирява със съдбата си, а трябва да търси изход. Авторката предава тежестта на тази тема, без да прави историята мрачна или обезкуражаваща. Напротив � тя вдъхва надежда и показва, че промяната е възможна и всеки трябва да се стреми към нея.
Ако търсите роман, който съчетава напрежение, загадки и смислени послания, силно ви препоръчвам „Детектив� по неволя�.
Не чета често криминални истории, но анотацията ми привлече вниманието и реших най-накрая да дам шанс и на български автор. Радвам се, че го направих, защото историята е увлекателна, а отношенията между героите - повече от интересни.
Много ми харесаха описанията на семейните връзки и последствията от думите и постъпките на родителите към децата им. Болезнено истински и абсолютно достоверни. За приятелите, които времето все повече отдалечава едни от други. И за тези, които се подкрепят въпреки всички трудности.
Атмосферата на работното място между колеги. Може да работиш с някого всеки ден и изобщо да не го познаваш. Марин и Хриси постепенно се сближават и разбират, че имат много общи теми.
Криминалният елемент в „Детектив� по неволя� определено ме изненада, но надеждата за изграждане на нов живот е по-силна и от най-лошите дни.
Историята е толкова истинска и емоционална, че ще ви накара да се замислите за несправедливостите, с които се сблъскваме, и силата, която намираме в себе си, за да продължим напред. Препоръчвам!
Емоционална и динамична � "Детективи по неволя" ни запознава с "обикновения" човек, който е способен на необикновени неща, когато бъде провокиран точно от това, което бодва сърцето му най-много. ⭐Христина работи в супермаркет, чийто колектив е и нейно семейство. И за по-малко от 300 страници тя прави най-големите крачки в живота си и се изправя пред най-големите си страхове, докато тя и Марин (новият началник) се опитват да разгадаят мистерията на една изоставена в магазина чанта и мистерия на 20 години, колкото е и самата Христина. ⭐Героите са страшно лесни за припознаване познавайки българския манталитет и сякаш можех съвсем ясно да ги видя и чуя в главата си. ⭐Роман� засяга много чувствителната тема и показва ужаса на домашното насилие и до какво води то. Тема, която е наболяла не само в България, но и по цял свят. � Впечатлена съм колко интересно и бързо четиво е, не е прекалено тежко въпреки тематиката и развръзката е наистина любопитна. История с поучителен и изненадващ край. Препоръчвам с две ръце.
Хората не са еднакви, ние еднакви ги търсим, а изход и други хора винаги има. За тормоза и насилието оправдание няма. Човекът също може да е като феникса - да се раджа отново от пепелта.
Историята започна очарователно, но от един момент нататък просто се проточи и започнаха да се повтарят едни и същи неща, започна и някакъв патос да се прокрадва и накрая ми писна и едвам я изслушах до края.
Не е точно моята книга, но ако търсите леко и непретенциозно предпразнично четиво с детективски нотки и малко любовна завръзка, то може би е вашата книга.