Когато популярна в града лекарка е прегазена зверски на пътя, главен инспектор Даниел Целов и колегите му се впускат в трескаво разследване, за да установят дали случаят е нещастен инцидент, или умишлено убийство.
„Смъртоносна събота� е втората книга от поредицата криминални романи за инспектор Целов, започнала с „Мъртвешко парти� .
В криминалната литература (и в жанровата територия на трилъра, в частност) всичко вече е измислено. Достатъчно е да спомена двете подпорни колони � едната легнала връз плещите на титаните Агата Кристи и сър Артър Конан Дойл, другата � връз гърба на могъщия Томас Харис, за да разберете какво имам предвид. В тоя ред на мисли, въобще не се напъвам с хореографията на хитроумни „престъпления в заключената стая� и не вая образи на гениални серийни убийци, които винаги са с десет хода пред ченгетата, не � повече ме интересуват самите герои и взаимоотношенията им в залинелия през годините на „прехода� провинциален град.
Димитър Цолов е роден в град Враца на 01.06.1977, а този факт обяснява упоритото му отказване да порасне. По професия е хуманен лекар, с придобита специалност „Образна диагностика�, но в глобалното пространство е познат като ПИЯНИЯТ БАРД, по името на страницата, която списва във фейсбук от зимата на 2009 г. Фронтмен и китарист на пънк бандата ДОКТОРС ГОГО БЕНД. Интересите му гравитират около хумористичната, често дори вулгарна поезия и прозата с остър сюжет � фентъзи, хорър и трилър.
Финалът на сякаш успя да раздели хората на две. Едните го намериха за доста оригинален и як, другите го характеризираха като недовършен и отворен. В собствено оправдание ще отбележа, че чисто концептуално решението да ударя точка именно по този начин дойде от новелата Плъх на любимия Стивън Кинг, включена в сборника му . Все пак, дори и за миг не съм смятал да разочаровам Н.В. Читателя, като скрия какво, аджеба, се е случило след сцената при оня хотелски прозорец� И, ето, на стр. 98 в Смъртоносна събота осветлявам фактите с няколко абзаца. Друго какво да кажа, тринадесет години след първата ми публикация на хартия, държа в ръка тринадесетата своя книжка� да се таковам в графомана могъщ, ха-ха-ха!
Определено след “Мъртвешко парти� очаквах да видя как ще се развие историята на инспектор Целов. Хрумването на автора да развие едно скрито приятелство между Целов и убийцата от първата книга ми се понрави като идея и ми е интересно ще бъде ли доразвита в следващите романи( ако има такива). Героите са пълнокръвни и естествени, като вмъкването на непринудени реплики които използваме в ежедневието си е добро. Обстановката на малкия град обрисувана в романа и как всеки познава всеки, клюкарстването между по възрастно поколение, атмосферата в кръчмата са обрисувани доста автентично. Направо си представях себе си как жуля няколко ракии( в случая в книгата коняк) и после се прибирам полумъртъв към вкъщи. Натуралността на описанията и сцените допълнително обогатява историята,която е интересен криминален случай обрисуван с доста подробности около разследването в стил � От местопрестъплението� . В крайна сметка всеки си намира майстора и получава това което е заслужил, ни показва че безнаказаност няма и в крайна сметка смъртта застига всеки-по един или друг начин. Очаквам следващата среща с Целов и Яна и се надявам да видя малко повече любовна история между двамата герои.
Още след края на Мъртвешко парти, знаех, че ако има продължение на случаите на инспектор Целов, аз ще го прочета. И ето около 2 години по-късно втората книга в серията се оказа в ръцете ми. Инспекторът си е същият образ - отдаден на службата, но сега го виждаме и като разтревожен баща, който дори няма време да постои в болницата до дъщеря си, защото новият случай тегне на плещите му. Трябва да призная обаче, че самият криминален случай не бе от най-заплетените или най-интригуващите, макар да имаше отделни интересни моменти. Самият автор казва, че повече го интересуват героите и взаимоотношенията им в залинелия през годините на прехода провинциален град (написано на задната корица). Това бе интересно и за мен. Докато прави сутрешния си крос много известна дерматоложка е зверски прегазена и всичко говори за умисъл, а не случайност. Няколко часа по-късно е открит и бившия й мъж, който по всичко изглежда я е убил, а после е сложил и край на собствения си живот. Инспектор Целов обаче намира косвени улики, които сочат друг сценарий, но трябва да намери по-солидни доказателства, за да докаже теорията си. Книгата наистина е по-интересна с диалозите, размислите и чувствата на героите и техните отношения към останалите, към държавата, към системата. Както и при първата книга, налице е реална медицинска терминология, която придава допълнителна достоверност. Но както и при първата книга, това че градът си няма име (дори измислено) ме дразнеше. Така или иначе книгата се чете изключително бързо и неусетно и е доста приятно потапянето в родната действителност и манталитет на фона на западните кримки. 4*
Тази не я прочетох за два дни просто защото я започнах в петък, а уикендът в изпролетяващия се март е свещена територия на други по-опияняващи дейности на открито. ;) Капка разочарование няма, въпреки не съвсем успешните "продължения", на които всички понякога сме попадали. Отново се чете на един дъх, действието не те оставя на мира, а героите стават все по-интересни и реалистични. Препоръчвам с две ръце и няколко крака. Въпрос: колко ще струва това първо издание след 20 години със сбърканата последна страница? ;) :P
Изключително добре развита история и най-вече герои. Нищо изсмукано от пръстите:)) Една препоръка само: д-р Цолов, пиши повече, публикувай повече. Медицината е ясна, останалото е талант, който трябва да се споделя, защото има кой да го оцени!