What do you think?
Rate this book
И леглото ни е зеленина
Виолета Радкова пише вълшебно. Създала е своя литературна форма. Изплела е пълнокръвен разказ с живи хора, но го е направила с онези невидими нишки, които владее само истинският поет. Беше ми невъзможно да спра да чета, докато не стигна до края на живота на Иван, като през цялото време е ясно, че живот като неговия няма край. Пътешествие, което те хвърля в дълбокото и като главния герой трябва да плуваш или да потънеш. И през цялото време те съпътства една особена милост, като повей от
крило. � Капка Касабова
Тази книга е заредена от начало до край с радостта от разказването, удоволствието от създаване на собствен свят и населяването му. Както се случва с романите отвъд конвенцията на обикновеното описание, „� леглото ни е зеленина� трудно може да бъде категоризиран. Бих го нарекла по-скоро роман за втория шанс, за възможните (не)осъществими паралелни животи, за постоянното завръщане към предопределеното и непреодолимото, там, където безкрайната свобода на литературата среща клетката на човешката ситуация. С този роман Виолета Радкова не прави дебют, а навлиза директно в своята зрялост като автор. � Яна Букова
Роман за необяснимата граница между реалност и съновидение. И за двата толкова различни живота на един човек. И за загадъчните синкопи между времената и уж безкрайните земни пространства. � Христо Карастоянов
крило. � Капка Касабова
Тази книга е заредена от начало до край с радостта от разказването, удоволствието от създаване на собствен свят и населяването му. Както се случва с романите отвъд конвенцията на обикновеното описание, „� леглото ни е зеленина� трудно може да бъде категоризиран. Бих го нарекла по-скоро роман за втория шанс, за възможните (не)осъществими паралелни животи, за постоянното завръщане към предопределеното и непреодолимото, там, където безкрайната свобода на литературата среща клетката на човешката ситуация. С този роман Виолета Радкова не прави дебют, а навлиза директно в своята зрялост като автор. � Яна Букова
Роман за необяснимата граница между реалност и съновидение. И за двата толкова различни живота на един човек. И за загадъчните синкопи между времената и уж безкрайните земни пространства. � Христо Карастоянов
- GenresBulgarian Literature
432 pages, Paperback
Published January 1, 2024
9 people are currently reading
206 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 23 of 23 reviews
February 9, 2025
Повече от месец след като завърших романа единствените три букви, които бях написала за него са УАУ! Все още не съм сигурна какво да споделя, освен, че ми се иска да достигне до максимално много хора. Историята на Иван Кляндов и семейството му ми бръкна в сърцето и душата на толкова много нива и по 300 различни начина, че ми е трудно да облека емоциите в думи. Иска ми се всеки, който е решил да чете романа да не знае нищо за сюжета му, даже смятам, че е добре да не се запознава и с отзивите поместени вместо анотация. Виолета Радкова е подарила на всички ни истинско преживяване, такова, което рядко ще ни се случва в живота. Историята е толкова лична, красива, необичйна, невероятна, завладяваща и запомняща се! Построена е по изключително оригинален начин, написана е безумно красиво. Плачеш, смееш се, ядосваш се с героите, защото те са част от живия живот - твоя, не само онзи от книгата� Защотото Разказвачът, който постоянно те придърпва навътре иска да те превърне от наблюдател в участник.
Личи си, че историята е писана, защото е имала нужда да се излее извън мислите и ума на автора. Аз лично ежедневно се сещам за героите, началото и краят, както и всичко по средата�
Знам, че нищо не казвам, но така е най-добре� Завиждам на всички, на които им предстои първа среща със саронския нарцис и долинския крин� 💚
Личи си, че историята е писана, защото е имала нужда да се излее извън мислите и ума на автора. Аз лично ежедневно се сещам за героите, началото и краят, както и всичко по средата�
Знам, че нищо не казвам, но така е най-добре� Завиждам на всички, на които им предстои първа среща със саронския нарцис и долинския крин� 💚
January 14, 2025
„� леглото ни е зеленина� е дебютният роман на Виолета Радкова, издаден от „Жане� 45�.
Вероятно защото романът е нов на пазара, нямах никаква представа относно сюжета, но ще кажа, че това направи още по-голямо читателското ми удоволствие. В общи линии книгата ни пренася в бурни времена на Балканите, където поради разнообразни политически причини цели родове биват изкоренени, а семейства често се оказват разделени и разбити. Накратко, това е историята на рода Кландови, изправени пред предизвикателствата на живота.
Още в първите страници на романа бях, меко казано, погълната от красотата на българския език. Да, точно така � не просто езика, а нашия роден български. Страниците на тази книга ме накараха да осъзная каква езикова празнина зее в мен поради липсата на повече книги с такъв пъстър, звучен, плътен и богат български. Просто няма как да избегна клишето, че Радкова не просто създава нов свят, изпълнен с живи образи и емоции � тя ни връща назад във времето и ни запознава с историята на нейния род. Абсолютен респект към всеки, който отдава енергията и така важното за съвременния човек време, за да рови из миналото на предците си. В допълнение, Виолета води подкаст и в един от първите епизоди споменава за уебсайта на „Библиотек� Струмски�, поддържан от доброволци, който събира в себе си всевъзможни източници на исторически данни и култура за Македонския край.
Какво мога да кажа за романа... Романът изследва влиянието на семейната история върху формирането на идентичността. Миналото е представено като нишка, която героите не могат да прекъснат. Социално-политическите промени на Балканите са не просто фон, а катализатор на съдбите. Те отключват вълна от множество перипетии, които разкриват лични истории, често оставащи неми сред исторически наситените събития. Не веднъж плаках между страниците. Дори не разбирам как персонажи, които минават толкова кратко през сюжета, могат да оставят толкова ярък отпечатък и така органично да пасват на историята. Тези мимолетни, второстепенни герои преминаваха като падащи звезди, но оставят диря светлина в паметта на семейството и читателя.
Много хора свързват магическия реализъм с Южна Америка, но всъщност той не произхожда оттам � той се намира във всяка една литература. Това, което добавя магията, е винаги щипка фолклор. Фолклорът трябва да обясни необяснимото за народа, но вплетен в литературата, се получава абсолютно съкровище. Българинът винаги е имал верен поглед към Балкана и гората. Горите се обитават от магически същества, а ароматите опияняват и карат всеки, пристъпил между дърветата, да остане още малко, да не бърза да си тръгва. Тази любов и почит към зеленото, която аз също имам и разбирам, просто нямаше как да не направи книгата още по-важна за мен.
Много бегло ще спомена най-важните за мен герои, за да не разваля удоволствието от това всеки да открие в книгата съдбата, която докосва него най-силно. Колкото и да е важен Иван и неговият богат живот, дори когато не бях с книга в ръка, все се връщах към Славея � това малко красиво момче, толкова чисто, толкова свързано с природата, което вибрира заедно с живота в изключително различни от обичайните честоти. Няма как в тази нишка да не спомена и двамата близнаци Александър и Васил. Ах, колко искам да прочета цяла книга за тях! И естествено Божика � стожерът на семейството, абсолютното превъплъщение на женската сила и инстинкта за оцеляване, винаги с вдигната глава, винаги бореща се, макар отвътре майчиното сърце да кърви от болка.
„� леглото ни е зеленина� е впечатляващ дебют, който предлага дълбок поглед върху човешките взаимоотношения и социалните промени на Балканите. Романът е подходящ за всеки, и наистина препоръчвам да му се насладите.
Вероятно защото романът е нов на пазара, нямах никаква представа относно сюжета, но ще кажа, че това направи още по-голямо читателското ми удоволствие. В общи линии книгата ни пренася в бурни времена на Балканите, където поради разнообразни политически причини цели родове биват изкоренени, а семейства често се оказват разделени и разбити. Накратко, това е историята на рода Кландови, изправени пред предизвикателствата на живота.
Още в първите страници на романа бях, меко казано, погълната от красотата на българския език. Да, точно така � не просто езика, а нашия роден български. Страниците на тази книга ме накараха да осъзная каква езикова празнина зее в мен поради липсата на повече книги с такъв пъстър, звучен, плътен и богат български. Просто няма как да избегна клишето, че Радкова не просто създава нов свят, изпълнен с живи образи и емоции � тя ни връща назад във времето и ни запознава с историята на нейния род. Абсолютен респект към всеки, който отдава енергията и така важното за съвременния човек време, за да рови из миналото на предците си. В допълнение, Виолета води подкаст и в един от първите епизоди споменава за уебсайта на „Библиотек� Струмски�, поддържан от доброволци, който събира в себе си всевъзможни източници на исторически данни и култура за Македонския край.
Какво мога да кажа за романа... Романът изследва влиянието на семейната история върху формирането на идентичността. Миналото е представено като нишка, която героите не могат да прекъснат. Социално-политическите промени на Балканите са не просто фон, а катализатор на съдбите. Те отключват вълна от множество перипетии, които разкриват лични истории, често оставащи неми сред исторически наситените събития. Не веднъж плаках между страниците. Дори не разбирам как персонажи, които минават толкова кратко през сюжета, могат да оставят толкова ярък отпечатък и така органично да пасват на историята. Тези мимолетни, второстепенни герои преминаваха като падащи звезди, но оставят диря светлина в паметта на семейството и читателя.
Много хора свързват магическия реализъм с Южна Америка, но всъщност той не произхожда оттам � той се намира във всяка една литература. Това, което добавя магията, е винаги щипка фолклор. Фолклорът трябва да обясни необяснимото за народа, но вплетен в литературата, се получава абсолютно съкровище. Българинът винаги е имал верен поглед към Балкана и гората. Горите се обитават от магически същества, а ароматите опияняват и карат всеки, пристъпил между дърветата, да остане още малко, да не бърза да си тръгва. Тази любов и почит към зеленото, която аз също имам и разбирам, просто нямаше как да не направи книгата още по-важна за мен.
Много бегло ще спомена най-важните за мен герои, за да не разваля удоволствието от това всеки да открие в книгата съдбата, която докосва него най-силно. Колкото и да е важен Иван и неговият богат живот, дори когато не бях с книга в ръка, все се връщах към Славея � това малко красиво момче, толкова чисто, толкова свързано с природата, което вибрира заедно с живота в изключително различни от обичайните честоти. Няма как в тази нишка да не спомена и двамата близнаци Александър и Васил. Ах, колко искам да прочета цяла книга за тях! И естествено Божика � стожерът на семейството, абсолютното превъплъщение на женската сила и инстинкта за оцеляване, винаги с вдигната глава, винаги бореща се, макар отвътре майчиното сърце да кърви от болка.
„� леглото ни е зеленина� е впечатляващ дебют, който предлага дълбок поглед върху човешките взаимоотношения и социалните промени на Балканите. Романът е подходящ за всеки, и наистина препоръчвам да му се насладите.
December 27, 2024
Буйно, сочно, онирично, забавляващо се със себе си писане. Историята води и отваря врата след врата. Имаш два избора (поне): или да я четеш като семеен разказ, или като сън на един човек, който е вкусил това, което “б� могло да бъде�, и вече няма връщане назад. А може и да има, но само в спомените и халюцинациите.
Обичам Иван дори и на 410–� страница.
Харесвам поезията и музиката в романа, играта с канона и най-вече чувството за ситост и пълнота, с което ме остави.
Обичам Иван дори и на 410–� страница.
Харесвам поезията и музиката в романа, играта с канона и най-вече чувството за ситост и пълнота, с което ме остави.
January 13, 2025
Как се изменят хората, а? Като вода, дето едновременно с това е и най-постоянното нещо. Водата си сменя формите, нагажда се. Ту меко плава и заобикаля, ту се изчезне в пара, ту се скове, та те удари. Обаче едновременно с това водата не се отказва, не можеш да я спреш и независимо от това как ще се измени, в края на краищата ще стигне там, закъдето е тръгнала. Рано или късно водата стига там, закьдето е тръгнала, или по-право казано, връща се там, откъдето е тръгнала, при своя извор се врьща.
Не можеш да спреш водата, да, и човека не можеш да спреш.
Категорични пет звезди - хареса ми всичко в тази книга. Удоволствие да я четеш 🫶
Не можеш да спреш водата, да, и човека не можеш да спреш.
Категорични пет звезди - хареса ми всичко в тази книга. Удоволствие да я четеш 🫶
January 13, 2025
Не знам как да започна, нито как да завърша. Няма начало, нито край. А какво да сложа помежду им съвсем няма. Пълно ми е.💚
Затова ще оставя пространство,
.
.
свободно,
.
.
да запълни кой с каквото му е нужно.
.
.
.
Да отвори очи, съзнание или сърце.
Или да ги държи затворени.
Няма значение.
Просто да отвори книгата, само толкова.
Тя ще свърши останалото.
💚💚💚
Затова ще оставя пространство,
.
.
свободно,
.
.
да запълни кой с каквото му е нужно.
.
.
.
Да отвори очи, съзнание или сърце.
Или да ги държи затворени.
Няма значение.
Просто да отвори книгата, само толкова.
Тя ще свърши останалото.
💚💚💚
January 31, 2025
"И леглото ни е зеленина" е дебютният роман на Виолета Радкова, но нека думата "дебютен" не ви подвежда. Очаква ви една всепоглъщаща, помитаща и много, много качествена литература.
Романът е чудесно изграден, исторически, български, автентичен, суров и безпощаден. Роман, който не е написан, колкото да се издаде нещо. Роман, който е узрявал като идея с години и е чакал времето си, за да види бял свят и да срещне своите читатели в точния момент под точната форма.
Изключително впечатление ми направи изказът на Виолета Радкова. Много богат, поетичен и все пак автентичен за България през двайсетте години на миналия век и селския бит. Всеки израз беше точно на място, без да звучи напънато и неестествено. Още с първите страници се потопих в атмосферата и изпитвах истинска наслада от четенето. А темите никак не са леки, дори напротив! Между кориците на този роман няма да откриете романтизиране и носталгия към живота на село, а една друга гледна точка и един друг поглед към селския бит, който често е много труден и суров.
Сюжетът проследява главния герой Иван и неговите разбирания за живота и вътрешните му борби. Иван пр��надлежи на друго време и носи други ценности, което прави живота му още по-предизвикателен и изборите му по-трудни. През неговата призма се засягат важни теми за родовата травма, родителството, решенията, които човек взема и колко "правилни" са "правилните" решения. Иван изживява много животи и с всяка страница човек все повече го обиква и разбира.
Историята за мен е построена по много въздействащ начин. Не искам да издавам много, за да не ви развалям удоволствието от четенето, но ако и вие като мен се наслаждавате на добрия наратив и нестандартното открехване на завесата от разказвача към читателя, ви гарантирам, че този роман ще много ще ви впечатли.
Ако мога да ви препоръчам една единствена книга, в момента ще е тази, защото е различна, много лична, истинска и много стойностна! 💚
Искам все пак да споделя и че в книгата се засягат теми, които за някои биха били много чувствителни или както е модернонда се каже Тригъри: насилие над животните, изнасилване и детска смърт. Такъв е бил животът едно време и Виолета Радкова го предава в най-истинската му и сурова му форма.
Романът е чудесно изграден, исторически, български, автентичен, суров и безпощаден. Роман, който не е написан, колкото да се издаде нещо. Роман, който е узрявал като идея с години и е чакал времето си, за да види бял свят и да срещне своите читатели в точния момент под точната форма.
Изключително впечатление ми направи изказът на Виолета Радкова. Много богат, поетичен и все пак автентичен за България през двайсетте години на миналия век и селския бит. Всеки израз беше точно на място, без да звучи напънато и неестествено. Още с първите страници се потопих в атмосферата и изпитвах истинска наслада от четенето. А темите никак не са леки, дори напротив! Между кориците на този роман няма да откриете романтизиране и носталгия към живота на село, а една друга гледна точка и един друг поглед към селския бит, който често е много труден и суров.
Сюжетът проследява главния герой Иван и неговите разбирания за живота и вътрешните му борби. Иван пр��надлежи на друго време и носи други ценности, което прави живота му още по-предизвикателен и изборите му по-трудни. През неговата призма се засягат важни теми за родовата травма, родителството, решенията, които човек взема и колко "правилни" са "правилните" решения. Иван изживява много животи и с всяка страница човек все повече го обиква и разбира.
Историята за мен е построена по много въздействащ начин. Не искам да издавам много, за да не ви развалям удоволствието от четенето, но ако и вие като мен се наслаждавате на добрия наратив и нестандартното открехване на завесата от разказвача към читателя, ви гарантирам, че този роман ще много ще ви впечатли.
Ако мога да ви препоръчам една единствена книга, в момента ще е тази, защото е различна, много лична, истинска и много стойностна! 💚
Искам все пак да споделя и че в книгата се засягат теми, които за някои биха били много чувствителни или както е модернонда се каже Тригъри: насилие над животните, изнасилване и детска смърт. Такъв е бил животът едно време и Виолета Радкова го предава в най-истинската му и сурова му форма.
March 9, 2025
Роман като свежа зеленина:
Първите неща, когато приятел издава книга, са прости � купуваш си я, взимаш си автограф, подкрепяш. След това е по-сложно � трябва да я прочетеш и да поемеш риска да не я харесаш. А когато имаш книжен блог, в който си се самозадължил от 16 години да пишеш искреното си мнение, става направо неудобно. Затова � караш по реда, пък каквото стане. Отидох навреме на щанда на „Жане� 45� на панаира, насладих се на изумлението на Виолета Радкова от прострялата се пътека с читатели, които търпеливо чакахме шанса да я поздравим. Оставих книгата да отлежи достатъчно, за да няма вече накъде. И я започнах. И не можах да спра. Защото „� леглото ни е зеленина� възвестява не просто един нов талантлив глас, който тепърва ще се развива � този роман доказва, че този глас е вече зрял, плътен и омаен, може би откакто се зачетох в „Дом� на Камелия Кучер, не бях изпитвал такова прямо, плътско удоволствие от текст, за който не знаех нищичко отпреди. И така задачата ми стана песен.
ИК Жанет 45
Първите неща, когато приятел издава книга, са прости � купуваш си я, взимаш си автограф, подкрепяш. След това е по-сложно � трябва да я прочетеш и да поемеш риска да не я харесаш. А когато имаш книжен блог, в който си се самозадължил от 16 години да пишеш искреното си мнение, става направо неудобно. Затова � караш по реда, пък каквото стане. Отидох навреме на щанда на „Жане� 45� на панаира, насладих се на изумлението на Виолета Радкова от прострялата се пътека с читатели, които търпеливо чакахме шанса да я поздравим. Оставих книгата да отлежи достатъчно, за да няма вече накъде. И я започнах. И не можах да спра. Защото „� леглото ни е зеленина� възвестява не просто един нов талантлив глас, който тепърва ще се развива � този роман доказва, че този глас е вече зрял, плътен и омаен, може би откакто се зачетох в „Дом� на Камелия Кучер, не бях изпитвал такова прямо, плътско удоволствие от текст, за който не знаех нищичко отпреди. И така задачата ми стана песен.
ИК Жанет 45
February 24, 2025
За първи път си купих книга, без да знам нищо за нея. Няма анотация, само странно заглавие, което не ми говори нищо. Реално книгата проследява живота на Иван(той ми е адаш😊), който преминава през много големи перипетии от самото му раждане до неговия край. Една драматична, но изпълнена с много надежди и емоции книга. Наистина страхотно написана! Единствено не ми харесваха скоковете в сюжета на Иван, както и липсата на дълбочина и съспенс в повратните моменти на Ваньо. Имаше дадени лутаници и размисли, защото на моменти се чудех за този зелен фитил и други неща, но все пак ми държеше интереса през цялото време. Много бих искал да прочета и друга книга от авторката, която я намирам за доста талантлива и смела в писането.
February 24, 2025
Ако трябва да използвам само една дума, за да опиша романа, думата ще е “впечатляващ�!
Още в самото начало разбираш, че това не е книга, която е написана, за да се издаде “нещо�, а идва от дълбините на душата.
Знам, че е дебют и знам, че заглавието е необичайно, но нека това не ви спира да я прочетете.
5 звезди� дори са малко �
Още в самото начало разбираш, че това не е книга, която е написана, за да се издаде “нещо�, а идва от дълбините на душата.
Знам, че е дебют и знам, че заглавието е необичайно, но нека това не ви спира да я прочетете.
5 звезди� дори са малко �
January 22, 2025
Роман за лутанията на българския мъж - от село. 🙂
Книгата е талантливо написана.
Книгата е талантливо написана.
Read
January 8, 2025Сдобих се с романа „� леглото ни е зеленина� на Виолета Радкова, когато току-що бе публикуван и от самото начало го възприех като уникална и различна книга заради корицата и заглавието.
Много е хубаво да имаш история, родова история и още по-хубаво е да има кой да я запише, за да пребъде тя, и то по такъв начин. В следговора авторката споделя, че за написването на книгата е използвала дневниците на прабаба си, както и други семейни истории. Този роман е резултат от наслагванията на спомените на няколко поколения, а изминалият около един век е позволил да се преосмислят събитията, да бъдат видени от друг ъгъл и да се отдаде почит към предците.
Много е хубаво да имаш история, родова история и още по-хубаво е да има кой да я запише, за да пребъде тя, и то по такъв начин. В следговора авторката споделя, че за написването на книгата е използвала дневниците на прабаба си, както и други семейни истории. Този роман е резултат от наслагванията на спомените на няколко поколения, а изминалият около един век е позволил да се преосмислят събитията, да бъдат видени от друг ъгъл и да се отдаде почит към предците.
January 18, 2025
Само колко живота изживява Иван.
March 15, 2025
Рядко чувствителна и човешка книга, разказана с вълшебен език.
February 9, 2025
„Хубав� е да помълчи, да стихне вътрешно човек“�
� Наистина не зная как ще върна тази книга на Nevena, която я тикна в ръцете ми в ден на притихналост. Ще трябва, защото копието ѝ е подписано от самата авторка, но със сигурност ще взема свое. Защото „� леглото ни е зеленина� от Виолета Радкова е изумителна книга, някаква реципрочна муза на читателското сърце, която ни напомня за
„оназ� сила, дето през зелен фитил извлича цветето, влече и моята зелена възраст; дето пръсва корените,
и мене също разрушава� (Дилън Томас, превод: Александър Шурбанов)
Това е най-хубавата книга на 2025-та досега. Книга, която постоянно ме връща към „Фигури� на Мария Попова, дълбае в сърцето ми и ми припомня, че съществуват безброй начини да изживееш живота си (красиво).
📍 Сюжетът се разгръща в доста широкия и бурен времеви диапазон между 1908 година до 1930, разстила се между тесните хоризонти на село Крушово и голямата мечта за света отвъд тях. Между глината, от която сме направени, и звездите, към които се стремим.
За основа Виолета Радкова използва дневниците на свои прародители и ги преплита с други семейни истории, за да разгърне „биографията� на Иван Кляндов и неговото семейство, на Иван Кляндов и неговите мечти.
Същият този Иван се пръква в село Крушово, Демирхисарска околия, Серски окръг, Солунски вилает, област Македония, Османската империя. Там, където мине се, не мине, и гърците пускат по едно безразборно клане, турците си затворят очите, а българите не им остават длъжни. Там, където въпреки междуособиците животът на селяните следва своите си правила и ритъм, а порядките са предначертали живота ти още преди да се родиш (че и след смъртта ти).
Иван обаче не трае. Той е решен, че иска да влачи света подире си,а не той да се дундурка отзаде му като бълха на кучешка опашка. Обича да гледа, да слуша, да е и по никакъв начин не пасва на селския пасторал.
Съдбата му позволява да повярва, че може да предопредели собствената си натура, живот. И подобно на много българи от това време, той поема към Америка заедно с онзи „Титаник�, който става символ на човешката надежда и подводните капани на сърцето.
Нататък няма да раказвам. Този роман е мащабен, коплексен, труден за обяснение. Той е роман за неосъществимите паралелни животи, за колизиите на уплашената селска душа и постепенно придобилия увереност гражданин.
Това е дневник на обичта към живота, за онова, което „т� тласка извън тясната клетка на времето и пространството, в които си се родил�, както е написала споменатата по-горе Невена.
Тук е самоизмислянето между звездния блясък и притегателната сила на родната земя, умишлените паралели (дали между селото и града, между селската необразована жена и фината и начетена феминистка, между желанията, които се противопоставят едно на друго, между пагубната сила на едно докосване и възможността да умреш от липсата на близко дишане).
„� музата има нещо, което отключва нещо у др��гия. Като ключ, създаден за определена ключалка.�
Виолета Радкова успява да изплете с думите си изумителен поток, в който има малко магически реализъм (един Архангел), ръка, която размества светове (по онзи стих на Борис Христов Вдигнеш ли ръка, за да погалиш, разместваш въздуха на цялата вселена), задкулисен глас, който разговаря с героите и плавно преливане между сън и реалност.
Да напомни, че „човешк� работа е това да тъжиш предварително�, но големият лайтмотив на живота винаги е бил „зеления� фитил е тръгнал и няма връщане назад�.
� Наистина не зная как ще върна тази книга на Nevena, която я тикна в ръцете ми в ден на притихналост. Ще трябва, защото копието ѝ е подписано от самата авторка, но със сигурност ще взема свое. Защото „� леглото ни е зеленина� от Виолета Радкова е изумителна книга, някаква реципрочна муза на читателското сърце, която ни напомня за
„оназ� сила, дето през зелен фитил извлича цветето, влече и моята зелена възраст; дето пръсва корените,
и мене също разрушава� (Дилън Томас, превод: Александър Шурбанов)
Това е най-хубавата книга на 2025-та досега. Книга, която постоянно ме връща към „Фигури� на Мария Попова, дълбае в сърцето ми и ми припомня, че съществуват безброй начини да изживееш живота си (красиво).
📍 Сюжетът се разгръща в доста широкия и бурен времеви диапазон между 1908 година до 1930, разстила се между тесните хоризонти на село Крушово и голямата мечта за света отвъд тях. Между глината, от която сме направени, и звездите, към които се стремим.
За основа Виолета Радкова използва дневниците на свои прародители и ги преплита с други семейни истории, за да разгърне „биографията� на Иван Кляндов и неговото семейство, на Иван Кляндов и неговите мечти.
Същият този Иван се пръква в село Крушово, Демирхисарска околия, Серски окръг, Солунски вилает, област Македония, Османската империя. Там, където мине се, не мине, и гърците пускат по едно безразборно клане, турците си затворят очите, а българите не им остават длъжни. Там, където въпреки междуособиците животът на селяните следва своите си правила и ритъм, а порядките са предначертали живота ти още преди да се родиш (че и след смъртта ти).
Иван обаче не трае. Той е решен, че иска да влачи света подире си,а не той да се дундурка отзаде му като бълха на кучешка опашка. Обича да гледа, да слуша, да е и по никакъв начин не пасва на селския пасторал.
Съдбата му позволява да повярва, че може да предопредели собствената си натура, живот. И подобно на много българи от това време, той поема към Америка заедно с онзи „Титаник�, който става символ на човешката надежда и подводните капани на сърцето.
Нататък няма да раказвам. Този роман е мащабен, коплексен, труден за обяснение. Той е роман за неосъществимите паралелни животи, за колизиите на уплашената селска душа и постепенно придобилия увереност гражданин.
Това е дневник на обичта към живота, за онова, което „т� тласка извън тясната клетка на времето и пространството, в които си се родил�, както е написала споменатата по-горе Невена.
Тук е самоизмислянето между звездния блясък и притегателната сила на родната земя, умишлените паралели (дали между селото и града, между селската необразована жена и фината и начетена феминистка, между желанията, които се противопоставят едно на друго, между пагубната сила на едно докосване и възможността да умреш от липсата на близко дишане).
„� музата има нещо, което отключва нещо у др��гия. Като ключ, създаден за определена ключалка.�
Виолета Радкова успява да изплете с думите си изумителен поток, в който има малко магически реализъм (един Архангел), ръка, която размества светове (по онзи стих на Борис Христов Вдигнеш ли ръка, за да погалиш, разместваш въздуха на цялата вселена), задкулисен глас, който разговаря с героите и плавно преливане между сън и реалност.
Да напомни, че „човешк� работа е това да тъжиш предварително�, но големият лайтмотив на живота винаги е бил „зеления� фитил е тръгнал и няма връщане назад�.
December 29, 2024
Четох тази книга, без да си водя записки, защото историята в нея е толкова помитаща, че от всяко отклоняване на погледа боли. "Онази сила, която през зелен фитил извлича цветето" и която, назована или не, е основният мотор в живота на главния герой, Иван, всмуква и теб, читателя, в теснината си, мощната тяга те тласка напред, страница след страница. И докато следваш неговия живот, преминаваш през меандрите на собствения си, защото няма по-дълбоко четене от четенето през сърцето. И защото добрата литература е отвъд епохата и географията.
"И леглото ни е зеленина" е книга за обичта към живота. За онова, което те тласка отвъд тясната клетка на времето и пространството, в което си роден. За умението да слушаш сърцето си и да му се доверяваш, защото то може да те отведе точно там, където искаш да бъдеш. И също, за силата на вдъхновителите - все едно как ще ги наречем, хора, божества или ангели - които карат духа ни да лети и в чието присъствие се чувстваме напълно свободни, способни да преобърнем света, да мечтаем и сбъдваме мечтите си. За музите, които отключват у нас нещо, което може и да не сме подозирали, че спи у нас.
Това е книга и за проклятието - или благословията - да искаш две противоположни неща едновременно, да водиш два живота едновременно, за моментите, в които усещаме как у нас се борят за надмощие две сили. За прозрението, че в живота няма черно и бяло, добро и лошо - има го само онова, което е нужно или ненужно сега, в този момент. За силата на този избор - без угризения и обвинения.
Литературата в този роман е в изобилие, не просто следваш историята с нейните герои, ами четеш и ти е сладостно и вкусно от езика, опивашсе от сетивността на разказа.
"Понякога побеждава сила, която изглежда нечиста или по-долна в сравнение с другата, която пък може да е възвишена, като бял гълъб в чисто небе. Но невинаги е нужно надглавата ни да кръжи бял гълъб. И има време, в което е нужно да се наведем надолу и да погалим черния звяр в краката ни. Нещата не се делят на горни и долни, добри и лоши, а на нужни и ненужни в момента. Ако човек успее да направи това разделение, без да страда, без да чувства горчивина, че е извършил нещо нередно, грешно, ужасно, животът му би бил много по-лек."
"Обичам да дишам, да гледам, да слушам, обичам да съм."
"И леглото ни е зеленина" е книга за обичта към живота. За онова, което те тласка отвъд тясната клетка на времето и пространството, в което си роден. За умението да слушаш сърцето си и да му се доверяваш, защото то може да те отведе точно там, където искаш да бъдеш. И също, за силата на вдъхновителите - все едно как ще ги наречем, хора, божества или ангели - които карат духа ни да лети и в чието присъствие се чувстваме напълно свободни, способни да преобърнем света, да мечтаем и сбъдваме мечтите си. За музите, които отключват у нас нещо, което може и да не сме подозирали, че спи у нас.
Това е книга и за проклятието - или благословията - да искаш две противоположни неща едновременно, да водиш два живота едновременно, за моментите, в които усещаме как у нас се борят за надмощие две сили. За прозрението, че в живота няма черно и бяло, добро и лошо - има го само онова, което е нужно или ненужно сега, в този момент. За силата на този избор - без угризения и обвинения.
Литературата в този роман е в изобилие, не просто следваш историята с нейните герои, ами четеш и ти е сладостно и вкусно от езика, опивашсе от сетивността на разказа.
"Понякога побеждава сила, която изглежда нечиста или по-долна в сравнение с другата, която пък може да е възвишена, като бял гълъб в чисто небе. Но невинаги е нужно надглавата ни да кръжи бял гълъб. И има време, в което е нужно да се наведем надолу и да погалим черния звяр в краката ни. Нещата не се делят на горни и долни, добри и лоши, а на нужни и ненужни в момента. Ако човек успее да направи това разделение, без да страда, без да чувства горчивина, че е извършил нещо нередно, грешно, ужасно, животът му би бил много по-лек."
"Обичам да дишам, да гледам, да слушам, обичам да съм."
March 24, 2025
Историята е превъзходна, а аз по принцип обичам историята в една книга да ми е интересна (някои биха го нарекли по-недоразвит литературен вкус), но истински вълнуващото, заради което особено в първите стотина страници току спирах да чета, за да възкликна нещо, е по какъв начин е разказана тази история, с какъв език � с какви думи, буквално, е сглобено изречението, и после следващото, и следващото.
И каква мярка, и каква зрялост и спокойна увереност да не се залитне неудържимо към архаизирането и овкусяването на езика, да не се остава "в епоха" � което, разбира се, много подхожда и на цялостната концепция на книгата, това смесване на едно време с друго, съвсем различно, (макар и двете да съвпадат хронологично), плюс този поглед и глас на разказвача отгоре и отвъд. Ей така например: "Негласната делба на синовете се позаличава с раждането на третото дете и единствено момиче в семейството, Сава, чиято плът е омешала двамата родители в странен коктейл от тъмна, луничава кожа, черни очи и коса с цвят на яйчен жълтък." или "� Ма ти съвсем си се залудел! Бая здраво ще да са те цапардосали по чутурата. � Двамата тръгват под фенерчето на студената луна." (курсив мой)
Не мога да опиша, нито има смисъл да се цитира, то ще е страница след страница.
Много красиво, много умно, много хубаво, прекрасно!
Поздравления и благодарности на Виолета Радкова и всички замесени. Препоръчвам с две ръце!
И каква мярка, и каква зрялост и спокойна увереност да не се залитне неудържимо към архаизирането и овкусяването на езика, да не се остава "в епоха" � което, разбира се, много подхожда и на цялостната концепция на книгата, това смесване на едно време с друго, съвсем различно, (макар и двете да съвпадат хронологично), плюс този поглед и глас на разказвача отгоре и отвъд. Ей така например: "Негласната делба на синовете се позаличава с раждането на третото дете и единствено момиче в семейството, Сава, чиято плът е омешала двамата родители в странен коктейл от тъмна, луничава кожа, черни очи и коса с цвят на яйчен жълтък." или "� Ма ти съвсем си се залудел! Бая здраво ще да са те цапардосали по чутурата. � Двамата тръгват под фенерчето на студената луна." (курсив мой)
Не мога да опиша, нито има смисъл да се цитира, то ще е страница след страница.
Много красиво, много умно, много хубаво, прекрасно!
Поздравления и благодарности на Виолета Радкова и всички замесени. Препоръчвам с две ръце!
March 17, 2025
"Уау" е трибуквието, което най-силно изразява емоцията зад тази книга.
Първо, тя е като наркотик, ако не я четеш постоянно, я мислиш постоянно, докато не я прочетеш. Едновременно оригинална до безпределност, и позната до всяка кост.
Просто редовете се нижат и не можеш да спреш да преживяваш целия Иван, нищо не ти е чуждо от този човек, но двата житейски сценария, така елегантно преливащи един в друг, са неочакваният отговор на вечния ни въпрос: "Ами, какво ако бях направил другото, щях да имам... този живот?". Ами, не, отговорът е много изненадващ и разтърсващ, а краят е все така еднакъв.
Уникален роман, толкова многопластов, лек и едновременно дълбок, така те белязва по меката лигавица, че дълго време е като свредел в главата ти.
Просто "уау" история!
И вярвате или не, наистина в главата ми течаха разни песни, докато четях. А саундтракът накрая беше още един "уау" момент, сякаш всичко е било предвидено като изживяване. Магия!
Първо, тя е като наркотик, ако не я четеш постоянно, я мислиш постоянно, докато не я прочетеш. Едновременно оригинална до безпределност, и позната до всяка кост.
Просто редовете се нижат и не можеш да спреш да преживяваш целия Иван, нищо не ти е чуждо от този човек, но двата житейски сценария, така елегантно преливащи един в друг, са неочакваният отговор на вечния ни въпрос: "Ами, какво ако бях направил другото, щях да имам... този живот?". Ами, не, отговорът е много изненадващ и разтърсващ, а краят е все така еднакъв.
Уникален роман, толкова многопластов, лек и едновременно дълбок, така те белязва по меката лигавица, че дълго време е като свредел в главата ти.
Просто "уау" история!
И вярвате или не, наистина в главата ми течаха разни песни, докато четях. А саундтракът накрая беше още един "уау" момент, сякаш всичко е било предвидено като изживяване. Магия!
March 31, 2025
Няколко години живот. Но какъв живот само. Живот, дето те разкарва натам и насам по света, пренася те в друго време, други времена, обаче умело откроява онова, което е квинтесенцията на живота и чертае увличащо, без да оставя дъх, неговите амплитуди. И така разкъртва коричките на историята, които по принцип са облепили същия тоя живот и често ни пречат да го видим именно като такъв � живот. Тук обаче го виждаме. Интимен, личен, съзерцателен разказ, който преплава океани, разкрачва се от малкото, тихото, свитото до голямото и яркото и непринудено поставя героите си на голямата сцена, тази на света, като през цялото време треперливо криволичи по тънката линия между това, което е, и това, което би могло � без да се знае кое кое е. Разказ, който гледа човешкото, човека, и се гради върху него, но без да прави компромис с вниманието към детайла, към историята, към обстановката.
Read
April 7, 2025Изненада ме много тази книга. Неочаквана комбинация от език, стил и подход към събитията и героите. Много плътна като динамика и удовлетворителна като четиво. Историята е силна, с фокус и чудесно изградени образи, прецизно влязла в детайли и препратки. Но също така загадъчна и двусмислена. Без отговори. Читателите сами решават и втъкват някъде изводите си.
Чудесен роман - ще го мисля още дълго.
И поздравления на Виолета Радкова, която майсторски увива фитила на сюжетната линия около сърцето на читателя.
Чудесен роман - ще го мисля още дълго.
И поздравления на Виолета Радкова, която майсторски увива фитила на сюжетната линия около сърцето на читателя.
March 7, 2025
"Бас ловя, че поне веднъж в живота, ако сте живели достатьчно дълго и сте се движили сред хора, сте срещали човек, когото веднага усещате свой...... Мигновено и безпрекословно, без да сте разменили дума. Просто се отваря някакъв момент, в който ти става безпределно ясно, че ти и този човек сте сворзани и имате работа заедно." ❤️
April 7, 2025
"Не е направен човек да е сам, зърно от грозд е човек, близо, скътан до своите си трябва да бъде. Ако едно от зърната заболее, другите ще го поддържат и няма да го оставят да падне. Дори да се скапе, сред ближни ще се скапе, сладко ще се скапе."
February 26, 2025
Браво! Зашеметяващ дебют!
April 10, 2025
Много увлекателно написана история. Дава повод за размисъл по много теми. Препоръчвам да се прочете!
Displaying 1 - 23 of 23 reviews
Can't find what you're looking for?
Get help and learn more about the design.