„Поези� като прегръдка, която се грижи за чупливата текстура на изтичащото време и на загубата. Четенето на тази книга е упражнение по деликатност, по вглеждане във фините регистри, под чиято повърхност обаче прозира и решителност - в отказа от преследване на хепиенд, на задължителна победа. Всяко стихотворение е едновременно рана и зарастване, край и начало и ни припомня радостта от изкуството, което не дава еднозначни отговори.� - Виолета Кунева
„Лирическият герои в „Отмиван� на тъмнината" върви загледан в небето, в миналото, в себе си, в отношенията си с други хора. Той търси своя дом и своето място, в което да остави отпечатък. С изследвани емоции и философски наблюдения, напоени от дъждовни капки, тези стихотворения оставят отпечатък, оживяват и политат.� - Катерина Стойкова
„� в тази своя книга Вангел върви по пътя на доброто, неговата неконформистка природа го отделя от силните поети на деня, но го приближава до поезията в най-чистата й форма - далече от суетата и литературния кариеризъм. През годините Вангел бавно и с постоянство изгради свой собствен поетичен регистър, в който ще чуете тоновете на съпричастността и емпатията, на градежа, не на разрухата. Да, това е поезия, която съгражда, поезия, заставаща на страната на доброто.� - Владислав Христов
Още с първата стихосбирка, която прочетох се влюбих безмпаметно в думите на Вангел Имреоров. Харесвам всички светлосенки и нюанси в тях. Разбирам ги и ги живея 🖤🤍🖤
*** Гледаш часовника искаш стрелките да се върнат, искаш да проследиш всяка любов до началото и, да забравиш болката и имената, които си дал на липсата. Сега часовникът те гледа как тежиш като камък. Около теб всичко се променя.
колко пъти изтривах миналото и лицето си от огледалото колко свои животи изгубих и чужди пътища пресякох колко приятели превърнах в непознати достатъчно ли е че сега съм тук и животът ми гори че поне мога да стопля ръцете си да осветя лицето си."