Асен Георгиев Христофоров е български икономист, писател и преводач.
Литературният дебют на Асен Христофоров е автобиографичната книга „Скиц� из Лондон�, излязла през 1945 година. През 1947 година Христофоров, привърженик на неокласическата икономическа теория и противник на марксизма, е уволнен от университета. През 1951 година е арестуван, обвинен в шпионаж и пратен без присъда в лагера Белене. След като е освободен, през 1953 година отива да живее на вилата си в Говедарци и се отдава на преводи и писателска дейност, публикува мемоарни, пътеписни и краеведски книги: В дебрите на Рила (1957), Скици из Рила (1957), Мацакурци (1958, 2 изд. Вуцидей), Ангария (1960), Искровете (1962) и други. Превежда от английски "Белия зъб" на Джек Лондон, "Джоузеф Андрюз" на Хенри Филдинг, сборника с разкази „Дъблинчани� на Джеймс Джойс, "Трима души в една лодка" на Джером К. Джером, "Брулени хълмове" на Емили Бронте и други.
Мацакурци е името, с което са били известни едно време жителите на днешно Говедарци.
Авторът, Асен Христофоров е принуден от обстоятелствата да напусне София и се мести да живее там, като си построява малка къща в планината над селото.
Описва самобитно и даровито местните шопи, както и множество случки, на които е бил свидетел през годините на доброволното си отшелничество в тоя планински край на родината ни.
Не е спестил почти нищо - добро или лошо, но естествено е внимавал да бъде в тон с новата власт. Все пак е арестуван за предполагаеми връзки с английски шпиони и антикомунистически изказвания по време на ВСВ, нищо че е един от основателите на ОФ. Провървява му и изкарва само половин година в Белене, а в последствие натискът върху него съвсем престава и му е позволено даже да пътува в чужбина. Но за съжаление, животът на този ерудиран и можещ човек е похабен безвъзвратно.
Книгата е интересна и си струва да се прочете. Основен акцент в нея освен перипетиите на автора е и принудителното създаване на кооперативно стопанство в селото.
Попаднах случайно на тази книга покрай цитат, видян в социалната мрежа. Започнах да чета и не можах да в оставя. Не бях чувала нищо за автора, който, предполагам, ако не е бил мачкан от комунистическата власт, е щял да бъде известно име от българската литература.
Тази книга е явление, което трябва да се прочете, за което трябва да се говори, което трябва да се преиздаде в самостоятелно издание. Един топъл и проницателен поглед към шопите през очите на един не толкова известен писател, по-скоро популярен като преводач, а всъщност бил толкова много.
Добре, че съм омъжена в този край, та успях да разбера хубавия диалект. Прекрасно писание, лекота и ефирност в природните пейзажи, примесена с груба селска действителност в зората на ТКЗС-тата.