What do you think?
Rate this book
Печатарят
Силвия Томова е автор на два сборника с разкази („Добър ден, Р.�, „Черни маслини и двама мъже�) и на романите „Кожа� и „Ти� от Никомедия�. Носител е на първа награда от Националния конкурс за къс разказ „Рашк� Сугарев� (2007) и приза „Книг� на годината� на академия „Либер� (2010). Нейни разкази са превеждани на хърватски, полски и белоруски. Премиерата на „Ти� от Никомедия� на сръбски език през 2013 г. стана част от културната програма по отбелязването на 1700 години от подписването на Миланския едикт в гр. Ниш. „Печатарят� е третият роман на Силвия Томова, с който тя категорично утвърждава мястото си в съвременната българска литература. Сериозен исторически роман, който ни пренася в едни от най-тъмните за България години, за да възкреси от мрака на XVI век образа на българина Яков Крайков, ренесансов човек и първият български печатар. Оскъдна фактология? Мисията невъзможна? Не и за талантливото перо на Силвия Томова, чиято емпатия одухотворява пред очите ни един „просветен и смел мъж� в невероятната атмосфера на Венеция. Мистерия и драма, потопени в красиво повествование.
София Несторова
София Несторова
460 pages, Paperback
First published September 1, 2015
2 people are currently reading
43 people want to read
About the author
Силвия Томова
9books15followersСилвия Томова е завършила специалностите "Дефектология" и "Журналистика" в СУ "Св. Климент Охридски". Публикувала е във вестниците "Литературен вестник", "Литературен форум", "Словото днес", списание "Книгите днес" и др. През 2001 г. излиза първата ѝ книга романът "Кожа", следват сборниците с разкази "Добър ден, Р." (2006) и "Черни маслини и двама мъже" (2010), и романът "Тит от Никомедия" (2012). През 2007 г. получава Първа награда от Националния конкурс за къс разказ "Рашко Сугарев". Носител е на приза "Книга на годината" на академия "Либер" (2010). Нейни разкази са превеждани на хърватски, полски и беларуски.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 9 of 9 reviews
December 20, 2016
Посегнах с немалко очакване към книгата, понеже, поне аз, не знам някой да е писал за Яков Крайков у нас, а освен това, епохата около ХІV в. ни е крайно непозната (или поне на повечето от нас сякаш) - и като исторически, и като културнa микровселена. Признавам си, че имах някакви леки задръжки в началото, които по принцип (за съжаление) се появяват, щом се срещам с български автор.
Първите петдесетина страници, обаче, с лекота се справиха с този ми предрасъдък, тъй като разказването вървеше гладко и увлекателно. Стана ми ясно, че кой знае какви прозрения едва ли ще срещна, но пък поне историята звучеше обещаващо.
Но после нещо коренно се промени. Безкрайните диалози в книгата ме отегчиха безумно много, психологизмът на някои от героите, или липсваше или беше отблъскващо плитък (напр. на любовницата на Яков, Лучия). Като цяло останах с впечатлението за доста силна клишираност, особено когато имаше опити за изнасяне в някакви по-високи и общочовешки мерки. От тази гледна точка книгата измаря. Двете линии, в които тече наративът, бяха относително предсказуеми - Яков преди и Яков сега, като в края става ясно както кога и как предишната ипостаза на героя се трансформира в настоящата, така и как настоящата се знася в трансцедентното (което между другото присъства много леко и накъсано като подпласт на всичко случващо се). Финалът леко ме зарадва, но стоя някак залепено и неестенствено към цялото останало тяло на романа. Ако този финал си го представим как се просмуква със стила си надолу по главите, можеше да имаме нещо коренно друго и значително по-силно, според мен, като произведение (имам наум постмодерния мистичен балканизъм на Павич, отрадзен и при Яна Букова, и уви - зле прерисуван тук).
Освен това историческата епоха, която така ме интересуваше, сякаш тотално липсваше. Или просто аз очаквах значително повече от някакви откъслечни фактчета, тънък мистицизъм и еретични лъхове.
Давам си сметка, обаче, че е възможно тази ненатрапчива фактологичност да цели текста да е достъпен за значително по-широка публика. В такъв случай, обаче, остава въпросът защо поне редакторът не е сложил в бележки обяснения за някои термини, за същността на които съм сигурен, че необремененият читател много вероятно си няма представа - като Служебник, Октоих и пр. (в наше време може и за Псалтир вече да се слага бележка...).
Иначе като книжно издание книгата е чудесна, имаше нещо в оформянето на текста, което го направи много приятен за очите ми. Корицата на Димитър Келбечев ми хареса изключително много.
Не на последно място, ако четях Печатаря сам, едва ли щях да го доизбутам. В този момент #buddyreading се оказва страшно полезна практика, понеже така има поне една водеща мотивация да се продължи напред в текста.
Първите петдесетина страници, обаче, с лекота се справиха с този ми предрасъдък, тъй като разказването вървеше гладко и увлекателно. Стана ми ясно, че кой знае какви прозрения едва ли ще срещна, но пък поне историята звучеше обещаващо.
Но после нещо коренно се промени. Безкрайните диалози в книгата ме отегчиха безумно много, психологизмът на някои от героите, или липсваше или беше отблъскващо плитък (напр. на любовницата на Яков, Лучия). Като цяло останах с впечатлението за доста силна клишираност, особено когато имаше опити за изнасяне в някакви по-високи и общочовешки мерки. От тази гледна точка книгата измаря. Двете линии, в които тече наративът, бяха относително предсказуеми - Яков преди и Яков сега, като в края става ясно както кога и как предишната ипостаза на героя се трансформира в настоящата, така и как настоящата се знася в трансцедентното (което между другото присъства много леко и накъсано като подпласт на всичко случващо се). Финалът леко ме зарадва, но стоя някак залепено и неестенствено към цялото останало тяло на романа. Ако този финал си го представим как се просмуква със стила си надолу по главите, можеше да имаме нещо коренно друго и значително по-силно, според мен, като произведение (имам наум постмодерния мистичен балканизъм на Павич, отрадзен и при Яна Букова, и уви - зле прерисуван тук).
Освен това историческата епоха, която така ме интересуваше, сякаш тотално липсваше. Или просто аз очаквах значително повече от някакви откъслечни фактчета, тънък мистицизъм и еретични лъхове.
Давам си сметка, обаче, че е възможно тази ненатрапчива фактологичност да цели текста да е достъпен за значително по-широка публика. В такъв случай, обаче, остава въпросът защо поне редакторът не е сложил в бележки обяснения за някои термини, за същността на които съм сигурен, че необремененият читател много вероятно си няма представа - като Служебник, Октоих и пр. (в наше време може и за Псалтир вече да се слага бележка...).
Иначе като книжно издание книгата е чудесна, имаше нещо в оформянето на текста, което го направи много приятен за очите ми. Корицата на Димитър Келбечев ми хареса изключително много.
Не на последно място, ако четях Печатаря сам, едва ли щях да го доизбутам. В този момент #buddyreading се оказва страшно полезна практика, понеже така има поне една водеща мотивация да се продължи напред в текста.
November 8, 2015
Подходих с радостно очакване към романа.Похвален замисъл, а оформлението е просто страхотно - нареждам корицата сред най-хубавите, които съм виждала. Но романът не ме грабна, очаквах повече. Скован диалог, лесно предвидимо развитие на ситуациите.Нещата, които прочетох за Яков Крайков около романа, ми бяха по-интересни от самия роман.
Ревю в
Ревю в
February 19, 2018
"Печатарят" е роман, открояващ се отчетливо в съвременната ни българска литература. Това една от най - добрите български книги, които прочетох през последните години. За съжаление книги от този род не се пишат от съвременни български автори. Изследователският и вечно търсещ дух на авторката проличава ярко в този роман. Книга, която заслужава своето почетно място в българската книжнина. Яков Крайков несъмнено е ярко явление в българска история. Почти нищо не се знае за този велик българин и написването на този роман изисква солидна научна подготовка. Мисля, че Силвия Томова с неподражаемото си талантливо перо се е справила блестящо с нелеката задача да възкреси от миналото личността на първия български печатар. Прочита за мен беше едно вълнуващо и незабравимо преживяване. Реалистичен, жив и плътен, романът е интелектуално предизвикателство за ценителите на хубавата българска книга. История, философия, мистика... полъх от вечността. Тази книга се чете със сърцето. Обичам я!
December 20, 2016
Тъй като от повече от пет години живея в чужбина, всеки път щом се прибера за няколко дни се оглеждам из родните книжарници в търсене на съвременна българска литература. При едно от последните си посещения с огромна радост забелязах, че книжните магазини в България предлагат все по-голям избор на съвременни български автори. Не се сдържах и си купих няколко книги едновременно и с огромно нетърпение чаках да ги прочета. Една от тези книги беше Печатарят на Силвия Томова.
Преди няколко седмици с мой много добър приятел решихме да прочетем Печатарят парелелно и да обменяме мисли и разсъждения относно книгата. Много бързо обаче, едва след 30-на страници, разговорите ни започнаха да се въртят по-скоро около "давай, можеш да я довършиш, още само 400 страници!". Разочарованието ми беше огромно и колкото повече напредвах в книгата - толкова по-трудно беше да я чета. Ако не беше съвместното четене - най-вероятно щях да се откажа много рано. Ето и някои от причините, поради които не успях да харесам тази книга:
- повествованието е изключително монотонно. Тъй като книгата залага повече на сюжет и история, това е доста разочароващо. Не се случва нищо, което да хване вниманието на читателя, никакви обрати в сюжета, никаква градация или напрежение. Колкото и интересно да ми беше да науча повече за Яков Крайков, четейки тази книга останах с впечатлението, че историята просто няма достатъчно материал в себе си, за да бъде превърната в книга с такъв формат. Огромна част от текста ми се стори напълно излишна, не добави никаква стойност към сюжета освен да се превърне в пълнеж на страница след страница. Мисля, че би било много по-ефективно да се напише кратък разказ по темата, отколкото роман от 458 страници.
- дълбочина vs. плиткост - нарацията на книгата е доста превзета и високопарна, стилът на момента се струва леко пренебрежителен, сякаш героите искат да кажат как никой друг освен тях не разбира света, човечеството и истински важните неща. В същото време дълбоките мисли и възгледи, които споделят, са доста плитки, клиширани, и на моменти абсурдни, да не говорим за редицата повторения и твърде подробни обяснения. През повечето време имах чувството че чета кръстоска между Пауло Коелю, Нора Оравец и Елиф Шафак.
- диалозите са изключително уморителни, пресилени и изкуствени. Не мисля, че прочетох и един нормален разговор в тази книга - всички диалози представят някакъв спор, нравоучение, обясняване как някой не е прав или просто самодоказване. Обикновено от нещо съвсем малко ескалират в огромни екзистенциални кризи. Освен това прекомерната употреба на въпроси прави диалозите изключително безсмислени и нереални.
*не е цитат, свободна интерпретация за онаглеждаване:
"- Кажи ми колко е часът.
- Искаш да знаеш колко е часът ли? Искаш да знаеш дали си закъснял? Да не би да искаш да знаеш колко време точно е минало? Или може би колко време остава?"
или още по-любимите ми
"- Нося ти новини, Якове!
- Искаш да ми кажеш, че настъпи краят на печатницата ми?
- Не, Якове, седни и ще ти кажа.
- Какво ще ми кажеш? Ще ми кажеш, че никога повече не мога да издавам книги? Че съм работил толкова много напразно?
- Не, става въпрос за султан Селим.
- Какво общо може да има султан Селим с печатницата ми? Нима той може да ми каже какво да издавам и какво не? Никога няма да се откажа от книгите си! РАЗБЕРИ НАЙ-НАКРАЯ, ЧЕ НИКОГА НЯМА ДА СЕ ОТКАЖА!!едно1!!удивителна!
- Якове, просто исках да ти кажа, че има война."
*drum roll*
В защита на книгата мога да кажа, че самата тема е много интересна и стойностна, и ми се ще да имаше повече книги, които се занимават с богатството на българската история и култура. Също така, сплоти едно важно за мен приятелство малко повече.
Преди няколко седмици с мой много добър приятел решихме да прочетем Печатарят парелелно и да обменяме мисли и разсъждения относно книгата. Много бързо обаче, едва след 30-на страници, разговорите ни започнаха да се въртят по-скоро около "давай, можеш да я довършиш, още само 400 страници!". Разочарованието ми беше огромно и колкото повече напредвах в книгата - толкова по-трудно беше да я чета. Ако не беше съвместното четене - най-вероятно щях да се откажа много рано. Ето и някои от причините, поради които не успях да харесам тази книга:
- повествованието е изключително монотонно. Тъй като книгата залага повече на сюжет и история, това е доста разочароващо. Не се случва нищо, което да хване вниманието на читателя, никакви обрати в сюжета, никаква градация или напрежение. Колкото и интересно да ми беше да науча повече за Яков Крайков, четейки тази книга останах с впечатлението, че историята просто няма достатъчно материал в себе си, за да бъде превърната в книга с такъв формат. Огромна част от текста ми се стори напълно излишна, не добави никаква стойност към сюжета освен да се превърне в пълнеж на страница след страница. Мисля, че би било много по-ефективно да се напише кратък разказ по темата, отколкото роман от 458 страници.
- дълбочина vs. плиткост - нарацията на книгата е доста превзета и високопарна, стилът на момента се струва леко пренебрежителен, сякаш героите искат да кажат как никой друг освен тях не разбира света, човечеството и истински важните неща. В същото време дълбоките мисли и възгледи, които споделят, са доста плитки, клиширани, и на моменти абсурдни, да не говорим за редицата повторения и твърде подробни обяснения. През повечето време имах чувството че чета кръстоска между Пауло Коелю, Нора Оравец и Елиф Шафак.
- диалозите са изключително уморителни, пресилени и изкуствени. Не мисля, че прочетох и един нормален разговор в тази книга - всички диалози представят някакъв спор, нравоучение, обясняване как някой не е прав или просто самодоказване. Обикновено от нещо съвсем малко ескалират в огромни екзистенциални кризи. Освен това прекомерната употреба на въпроси прави диалозите изключително безсмислени и нереални.
*не е цитат, свободна интерпретация за онаглеждаване:
"- Кажи ми колко е часът.
- Искаш да знаеш колко е часът ли? Искаш да знаеш дали си закъснял? Да не би да искаш да знаеш колко време точно е минало? Или може би колко време остава?"
или още по-любимите ми
"- Нося ти новини, Якове!
- Искаш да ми кажеш, че настъпи краят на печатницата ми?
- Не, Якове, седни и ще ти кажа.
- Какво ще ми кажеш? Ще ми кажеш, че никога повече не мога да издавам книги? Че съм работил толкова много напразно?
- Не, става въпрос за султан Селим.
- Какво общо може да има султан Селим с печатницата ми? Нима той може да ми каже какво да издавам и какво не? Никога няма да се откажа от книгите си! РАЗБЕРИ НАЙ-НАКРАЯ, ЧЕ НИКОГА НЯМА ДА СЕ ОТКАЖА!!едно1!!удивителна!
- Якове, просто исках да ти кажа, че има война."
*drum roll*
В защита на книгата мога да кажа, че самата тема е много интересна и стойностна, и ми се ще да имаше повече книги, които се занимават с богатството на българската история и култура. Също така, сплоти едно важно за мен приятелство малко повече.
March 21, 2016
Невероятно добра художествена интерпретация на историческа фактология. Този ��оман разкрива майсторството на авторката да създава както пълнокръвни образи, така и да рисува приказни пейзажи. По този начин читателят неусетно се пренася последователно в Осоговския манастир, София, както и в обляната от слънчеви лъчи и потънала в разкош Венеция от 16. век. Романтично изграденият образ на главния герой, живял в тъмните векове под сянката на ятагана, създава усещане за патриотична гордост, за приказност и за съпричастност с тревогите и успехите на персонажа. Силни характери се сблъскват и се допълват, за да изградят внушенията, постигнати от прецизното перо на талантливата Силвия Томова.
September 23, 2017
Романът „Печатарят� (ИК „Жане� 45�, 2015) на Силвия Томова ни пренася в епоха, изпълнена с неизвестни, особено по отношение на българските земи и техните обитатели. Годината е 1564, мястото � Венеция, а началото на романа показва как българинът Яков Крайков купува печатарското ателие на фамилия Вукович. Трудно е да си представим значението на това събитие за нашата история, но Крайков става първият български печатар, а неговото дело е съизмеримо по значение с това на Паисий, Софроний и дори учениците на Кирил и Методий. За разлика от тях обаче, печатарят е почти забравен днес и много българи дори не знаят неговото име. Изборът на точно тази личност за главен герой на романа ме тласна към творбата на Силвия Томова, от която определено не останах разочарована.
November 28, 2021
Да се напише роман върху на практика липсващи исторически сведения не е, само по себе си, нито невиждано, нито поначало лошо. В този конкретен такъв, след 450 страници, все още не съм напълно сигурен какво точно се опита да ми разкаже. Нито един персонаж не претърпява някакво проследимо развитие, паралелните времеви линии не са свързани, а просто закачени една за друга, бликащите от всеки диалог опити за драматизъм са много не на място, а иначе интересните намеци за свръхестественост остават да висят тъжно във въздуха. Жалко за пропилените влияния от Умберто Еко.
Все пак две звездички, защото от предговора научих за съществуването на истинския Яков Крайков.
Все пак две звездички, защото от предговора научих за съществуването на истинския Яков Крайков.
This entire review has been hidden because of spoilers.
July 17, 2019
Тази книга може да се филмира. Много живо си представях сцените в нея. Като това навярно не се дължи само на въображението ми, а и на авторката.
November 11, 2015
„� за мен, който съм печатар, Бог е създал първо буквите и едва тогава е посегнал към бездната. И чрез тях е създал небето, после земята, а между тях е плиснал облаците, от които към нас са потекли реките, те пък са се събрали в морета, те в океан... Бих искал сам Бог да е изковал, съединил и претеглил тези букви, но съм го направил аз... За да прозра чрез тях творението...�
Displaying 1 - 9 of 9 reviews
Can't find what you're looking for?
Get help and learn more about the design.