What do you think?
Rate this book
Дневник от панелните блокове
Здравейте. Аз съм Никола Крумов - на трийсет и няколко години от северозападните села. Приятелите се обръщат към мен с „Кольо�, а любимата с „щ� те убия�. На нашата улица в село съм четвъртият най-умен човек (ако броим животните съм шести). Много хора са ми казвали, че външно приличам на Джордж Клуни, но без лицето и тялото. Вътрешно приличам на елен. Обичам да се забавлявам на маса с моите хора, а после вкъщи да ми се карат. Гордея се с това, че отдавна разбрах жените (за съжаление не разбирам разбраното).
Искам да благодаря на майка си Красимира, годеницата ми Нора, котката Ивелина, издателката Гергана Турийска, Ясен Козев, Яни Димитров, Мария Добрева, Росен Дуков, Емил Русанов, както и на другите приятели. На читателите си благодаря отделно - без вас тази книга нямаше да я има. Желая ви пълни бусове със здраве, впечатляващ секс и много веселби. Заповядайте във Фейсбук страницата ми.
Искам да благодаря на майка си Красимира, годеницата ми Нора, котката Ивелина, издателката Гергана Турийска, Ясен Козев, Яни Димитров, Мария Добрева, Росен Дуков, Емил Русанов, както и на другите приятели. На читателите си благодаря отделно - без вас тази книга нямаше да я има. Желая ви пълни бусове със здраве, впечатляващ секс и много веселби. Заповядайте във Фейсбук страницата ми.
128 pages
Published November 1, 2015
32 people are currently reading
359 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 113 reviews
February 1, 2021
Една дума: евтина.
Бих казал, че не мога да повярвам, че нещо подобно е било публикувано въобще, но все пак живея в България, тези неща не ме изненадват.
Никола Крумов някак си успява да премине през всички евтини трикове, за да се напише една истински карцерогенна "книга". Слагам думата в кавички поради липсата на каквото и да е приличие на това нещо със завършен и готов за консумация литературен продукт. Имаме дебелашки хумор, имаме истории за рак, имаме патриотичен елемент, имаме солене на институции, просто всичко лошо, което не трябва да се записва в една книга е записано тук. За редакторска намеса и смислена подредба пък никъде не става дори дума. На ти една дебелашка история, на ти една сериозна история за рак, ся на ти още една дебелашка история. Сериозно казано един човек можеше да се изсере върху парче хартия и получилото се пак щеше да е на светлинни години от това.
Да не забравим, че тази "книга" е разделена на три части:
- Просташки фейсбук постове (с историйка за рак, разбира се.)
- Тъжни опити за писане на разкази (рак (отново), българи > американци, българска пародия на западния свят, българска алтернативна история и сигурно много други глупости, които не успях да се форсирам да дочета, тъй като все още имам капка себеуважение в себе си.)
- Поезия (стихотворение за рак, as if it wasn't already cancerous enough.)
За бога, един от разказите започва така: "Събуждам се... ебе ми се."
За пръв път ми се налага да прилагам закона на По в българската литература. Това сериозно ли е? (вероятно да) Това сатира ли е? (почти сигурно не) Един въпрос има много ясен отговор обаче: Това боклук ли е? Категорично ДА!
Бих казал, че не мога да повярвам, че нещо подобно е било публикувано въобще, но все пак живея в България, тези неща не ме изненадват.
Никола Крумов някак си успява да премине през всички евтини трикове, за да се напише една истински карцерогенна "книга". Слагам думата в кавички поради липсата на каквото и да е приличие на това нещо със завършен и готов за консумация литературен продукт. Имаме дебелашки хумор, имаме истории за рак, имаме патриотичен елемент, имаме солене на институции, просто всичко лошо, което не трябва да се записва в една книга е записано тук. За редакторска намеса и смислена подредба пък никъде не става дори дума. На ти една дебелашка история, на ти една сериозна история за рак, ся на ти още една дебелашка история. Сериозно казано един човек можеше да се изсере върху парче хартия и получилото се пак щеше да е на светлинни години от това.
Да не забравим, че тази "книга" е разделена на три части:
- Просташки фейсбук постове (с историйка за рак, разбира се.)
- Тъжни опити за писане на разкази (рак (отново), българи > американци, българска пародия на западния свят, българска алтернативна история и сигурно много други глупости, които не успях да се форсирам да дочета, тъй като все още имам капка себеуважение в себе си.)
- Поезия (стихотворение за рак, as if it wasn't already cancerous enough.)
За бога, един от разказите започва така: "Събуждам се... ебе ми се."
За пръв път ми се налага да прилагам закона на По в българската литература. Това сериозно ли е? (вероятно да) Това сатира ли е? (почти сигурно не) Един въпрос има много ясен отговор обаче: Това боклук ли е? Категорично ДА!
February 7, 2025
Достатъчно съм чел от чалгиите на Крумов из нета, извоювал си е успешно звезда тук.
Само една, разбира се!
Само една, разбира се!
April 5, 2023
Една от най-тъпите книги, които съм чел през живота си и не знам има ли смисъл да разсъждавам над нея или не. Дори не е книга, а сборник от глупотевини, написани без капка мисъл в главата. Наистина ли авторът поставя хората, живеещи в панелните блокове в подобни клишета, или това е просто хумор? И двата варианта са обидни за читателя...
Книгата не следва хронологическа линия, а са нащракани на по страничка-две глуповати разсъждения, типично по просташки начин, за шкембе чорбата, отношенията мъж-жена, готвенето, кой какво трябва да прави вкъщи и прочие. Толкова ниско ниво хумор не бях срещал никога, защото страня от подобни хора и ситуации и въобще дори ги нямам в обкръжението си.
Крумов е толкова клиширан обаче в разсъжденията си, че с тъга, единствено мога да заключа, че самият той е такъв простак-балкански субект, вместо да оправдания повествованието му с авторското умение да влизаш под кожата на всяка прослойка. В книгата няма език, стил или каквито и да е литературни качества. Обидно ще е за шкембе чорбата да кажа, че "Дневник от панелните блокове" е шкембе чорба. Трудно си обяснявам неистовия интерес към тази книга.
Може би дори началото с тъпия предговор на Гери Турийска трябваше да ме откаже от тази боза, в който Гери прави опити да оригиналничи към автора.
Едни от най-ярките проникновения са, че за да ти пусне приятелката трябва да й кажеш как не би ебал приятелките й щото са грозни, сланинести и космясали. Има и умозаключения как новите мъже ходят на приятелките си на гости и си хващат телефоните, пият чай и искат сладолед вместо кисело зеле и ракия. И после народът се чудел защо имало хомота?! Едва ли не отговорът е в предпочитането на сладолед... Абе, голяма простотия българска, да ти стане гадно като четеш подобна диария, когато всичко се свежда до цикъл, сношение, мач, кюфтета, бира, неизпрано бельо, мръсни уши и потни ръце. Никому не бих я препоръчал.
Една от най-бруталните и гнусни истории е озаглавена "Гняв", в която главния герой Кольо е викнат от съседката в цикъл Габриела, която иска да й оправи тръбите. Понеже е в цикъл щяла само да му духа, накрая се хлъзва на сапун и пада зад него... Кольо се прибира вкъщи и по петното мензис на блузата му приятелката му го хваща в изневяра...
ЕКС - КЮЗ - МИ?!
По отвратително грозен начин е описана съдбата на болно момиче от рак, която случка е по действителен случай!!! и е посветена дори на въпросната. Започна историята как "Аз съм на 19 години и от 5 години съм болна от рак в главата". След това има 2 абзаца пустосвания как няма да се напие, няма да пуши, няма да върти свирки и да се ебе. Хора, това нормално ли е? Докато не й откриват разсейки в белия дроб и не й казват, че й остават 10 месеца живот, идва някой си Росен, прави й бебе, тя го ражда в седмия месец и умира.. Оф ужасна книга!
Книгата не следва хронологическа линия, а са нащракани на по страничка-две глуповати разсъждения, типично по просташки начин, за шкембе чорбата, отношенията мъж-жена, готвенето, кой какво трябва да прави вкъщи и прочие. Толкова ниско ниво хумор не бях срещал никога, защото страня от подобни хора и ситуации и въобще дори ги нямам в обкръжението си.
Крумов е толкова клиширан обаче в разсъжденията си, че с тъга, единствено мога да заключа, че самият той е такъв простак-балкански субект, вместо да оправдания повествованието му с авторското умение да влизаш под кожата на всяка прослойка. В книгата няма език, стил или каквито и да е литературни качества. Обидно ще е за шкембе чорбата да кажа, че "Дневник от панелните блокове" е шкембе чорба. Трудно си обяснявам неистовия интерес към тази книга.
Може би дори началото с тъпия предговор на Гери Турийска трябваше да ме откаже от тази боза, в който Гери прави опити да оригиналничи към автора.
Едни от най-ярките проникновения са, че за да ти пусне приятелката трябва да й кажеш как не би ебал приятелките й щото са грозни, сланинести и космясали. Има и умозаключения как новите мъже ходят на приятелките си на гости и си хващат телефоните, пият чай и искат сладолед вместо кисело зеле и ракия. И после народът се чудел защо имало хомота?! Едва ли не отговорът е в предпочитането на сладолед... Абе, голяма простотия българска, да ти стане гадно като четеш подобна диария, когато всичко се свежда до цикъл, сношение, мач, кюфтета, бира, неизпрано бельо, мръсни уши и потни ръце. Никому не бих я препоръчал.
Една от най-бруталните и гнусни истории е озаглавена "Гняв", в която главния герой Кольо е викнат от съседката в цикъл Габриела, която иска да й оправи тръбите. Понеже е в цикъл щяла само да му духа, накрая се хлъзва на сапун и пада зад него... Кольо се прибира вкъщи и по петното мензис на блузата му приятелката му го хваща в изневяра...
ЕКС - КЮЗ - МИ?!
По отвратително грозен начин е описана съдбата на болно момиче от рак, която случка е по действителен случай!!! и е посветена дори на въпросната. Започна историята как "Аз съм на 19 години и от 5 години съм болна от рак в главата". След това има 2 абзаца пустосвания как няма да се напие, няма да пуши, няма да върти свирки и да се ебе. Хора, това нормално ли е? Докато не й откриват разсейки в белия дроб и не й казват, че й остават 10 месеца живот, идва някой си Росен, прави й бебе, тя го ражда в седмия месец и умира.. Оф ужасна книга!
September 14, 2016
Ами... не ми допаднаха хумористичните есенца. Доста дебелашки хумор, доста повторения в сюжетите - например за неуспехите в готвенето. Авторът маниерничи и позьорства, опитва се да изгради един образ на привлекателен простак, нещо като български Хан Соло, който здраво пие, здраво чука, здраво сърба и пърди, но някак всичко му се прощава, защото е готин и е истински мъжкар. Според мен не се е получило, дори и самоиронията излиза като прикрита хвалба и безвкусица.
Може би най-отблъскващо ми подейства непрекъснатото намесване на секса в уж смешните истории. Все се наблягаше колко привлекателна е приятелката на героя и колко много секс правят. Дори и да вършат нещо съвсем рутинно - чистят или просто са в асансьора, трябваше да се спомене как я хващал за задника и тя как примирала от кеф, или как я поваля на земята сред трохите и ѝ доставя неописуемо удоволствие. Някак след второто-трето подобно вмятане започваш да се чудиш зрял мъж ли е писал това или 13-годишен, окрилен от налучкана парола за ХХХ-канала на тати. Никой не иска да знае за телесните ти течности и за "сношенията" ти, брат. Честно.
В книгата има и няколко опита за поезия, но е по-добре авторът да забрави, че този жанр съществува. Следващият път като му се заиска да пробва да пише поезия - да зарови написаното под някой пън в гората нощем. Все пак животните още не могат да четат и така няма да нанесе вреда.
Като цяло мисля, че има потенциал в Крумов, но сякаш би било добре да понамали малко перченето пред огледалото и вулгаризмите. Засега текстовете му са като за Фейсбук - 15-годишни да им се кефят и 15-годишни да си ги шерват. А може повече.
Може би най-отблъскващо ми подейства непрекъснатото намесване на секса в уж смешните истории. Все се наблягаше колко привлекателна е приятелката на героя и колко много секс правят. Дори и да вършат нещо съвсем рутинно - чистят или просто са в асансьора, трябваше да се спомене как я хващал за задника и тя как примирала от кеф, или как я поваля на земята сред трохите и ѝ доставя неописуемо удоволствие. Някак след второто-трето подобно вмятане започваш да се чудиш зрял мъж ли е писал това или 13-годишен, окрилен от налучкана парола за ХХХ-канала на тати. Никой не иска да знае за телесните ти течности и за "сношенията" ти, брат. Честно.
В книгата има и няколко опита за поезия, но е по-добре авторът да забрави, че този жанр съществува. Следващият път като му се заиска да пробва да пише поезия - да зарови написаното под някой пън в гората нощем. Все пак животните още не могат да четат и така няма да нанесе вреда.
Като цяло мисля, че има потенциал в Крумов, но сякаш би било добре да понамали малко перченето пред огледалото и вулгаризмите. Засега текстовете му са като за Фейсбук - 15-годишни да им се кефят и 15-годишни да си ги шерват. А може повече.
August 7, 2016
Четейки това нещо, което не бих нарекла книга - убих повечето си мозъчни клетки... Страшно недоразумение, което за някои е хумор, някои се заливали от смях, а аз като най-големия мазохист не спрях да ги чета в очакване и на мен да ми стане поне малко забавно, в очакване да разбера от къде идва цялото това харесване, но уви... По-голяма простотия не бях чела и през цялото време исках да се застрелям, за да се отърва от тези мъки.
November 23, 2015
Страхотна книга, от която закупих 2 бройки, за да подкрепя автора. А според мен той си заслужава! За по-нежни души може и да дойде леко вулгарен, но за целта могат първо да изчетат едно-две неща от Фейсбук страничката му и да се ориентират дали стила му ще е подходящ. Описва ежедневието, показва българите в истинската им - според мен - светлина, няма тън-мън (демек не очаквайте случки в дискотеки или пиячка тип "Мохито")! Разказите са забавни, на моменти иронични, на моменти стряскащо реални, друг път абсолютно невъзможни, и дори сърцати.
March 2, 2019
Доста забавни моменти, развалени от нелепи опити за дървено философстване и тежка, много тежка комплексарщина.
August 29, 2016
Напомня ми на един колега, мисля да му я препоръчам..
Не живея така и обкръжението ми не е такова, какво друго да кажа. Смях се на моменти, няма да си кривя душата, но накрая разказите бяха рециклирани, а и клишетата(как всички българи само мислят за ракия и секс, а жените им всички са "сестри на Бога", но някакси просто красивия трофей с бонус функции правене на салата и управление на прахосмукачка) малко ми дойдоха в повече - има попадения, но завършват с кой колко деца имал и за коя точно се оженил. Смях се,но нищо повече. Разбирам, че това е целта на книгата, но на мен не ми е достатъчно.
Не живея така и обкръжението ми не е такова, какво друго да кажа. Смях се на моменти, няма да си кривя душата, но накрая разказите бяха рециклирани, а и клишетата(как всички българи само мислят за ракия и секс, а жените им всички са "сестри на Бога", но някакси просто красивия трофей с бонус функции правене на салата и управление на прахосмукачка) малко ми дойдоха в повече - има попадения, но завършват с кой колко деца имал и за коя точно се оженил. Смях се,но нищо повече. Разбирам, че това е целта на книгата, но на мен не ми е достатъчно.
February 26, 2016
Смешна. Не я четете в градския транспорт, освен ако не искате всички да ви гредат странно.
January 4, 2017
Забавна е на моменти, но авторът слага на пиедестал нещо, което аз изключително не харесвам-българската селяния и простотия.
October 17, 2024
Още откакто излезе “Дневни� от панелните блокове� на Никола Крумов слушам колко е забавна и колко смях падало с тази книга, издадена от “Пощенск� кутия за приказки�.
Затова, при едно пътуване с мъжа ми реших да я пусна за слушане в Сторител, за да се позабавляваме просташки. Или поне такова беше намерението ми.
И действително, при първата история ни текоха сълзи от смях, не знам мъжа ми как не обърка някоя отбивка. И следващите 1-2 разказа също бяха забавни, но не чак толкова. А след това� просто продължихме да слушаме едно и също, в различни вариации, до втръсване. А най-изненадващото за мен, и то в никакъв случай не беше положително, бе, че насред забавните истории се прокрадваха някакви трагични случки и умиращи от рак хора. На мен не ми е ясно как двете неща са били съчетани в едно книжно издание.
Иначе, като цяло, книгата представлява точно това - “Дневни� от панелните блокове�. Никола Крумов е главен герой в своите истории от панелката с жена си и котката й Ивелина и разказва за най-различни простащини от ежедневието си. Образът на автора, поне в тази книга, е стереотипизиран като “класическ� български мъж�, който не може да готви, обича най-много футбол и да си пийне, и жената, ама в леглото, и като цяло е пълен простак. Както написах по-горе - забавно, но само в началото.
После бързо осъзнаваш, че целият хумор и всичките истории се въртят около едно и също нещо, което бива представено като нормалното ежедневие от панелните блокове.
Не бих препоръчала на човек да се забавлява точно с тази книга, освен ако не намира твърде много от ежедневието си в нея.
В Сторител обаче я чете Александър Сано, когото аз страшно много харесвам и чийто прочит, въпреки всичко, много отива на книгата.
***
Всички мои ревюта можете да прочетете в блога Catwolf's Writings.
Затова, при едно пътуване с мъжа ми реших да я пусна за слушане в Сторител, за да се позабавляваме просташки. Или поне такова беше намерението ми.
И действително, при първата история ни текоха сълзи от смях, не знам мъжа ми как не обърка някоя отбивка. И следващите 1-2 разказа също бяха забавни, но не чак толкова. А след това� просто продължихме да слушаме едно и също, в различни вариации, до втръсване. А най-изненадващото за мен, и то в никакъв случай не беше положително, бе, че насред забавните истории се прокрадваха някакви трагични случки и умиращи от рак хора. На мен не ми е ясно как двете неща са били съчетани в едно книжно издание.
Иначе, като цяло, книгата представлява точно това - “Дневни� от панелните блокове�. Никола Крумов е главен герой в своите истории от панелката с жена си и котката й Ивелина и разказва за най-различни простащини от ежедневието си. Образът на автора, поне в тази книга, е стереотипизиран като “класическ� български мъж�, който не може да готви, обича най-много футбол и да си пийне, и жената, ама в леглото, и като цяло е пълен простак. Както написах по-горе - забавно, но само в началото.
После бързо осъзнаваш, че целият хумор и всичките истории се въртят около едно и също нещо, което бива представено като нормалното ежедневие от панелните блокове.
Не бих препоръчала на човек да се забавлява точно с тази книга, освен ако не намира твърде много от ежедневието си в нея.
В Сторител обаче я чете Александър Сано, когото аз страшно много харесвам и чийто прочит, въпреки всичко, много отива на книгата.
***
Всички мои ревюта можете да прочетете в блога Catwolf's Writings.
June 24, 2017
Колебаех се дали да й дам пет звезди. Много е смешна безспорно, а освен това се засягат и някои по-сериозни теми. За мен лично на места хуморът беше с една идея по-вулгарен, отколкото харесвам. Но се оказа, че на второ четене е също толкова смешна, а като знаех какво да очаквам вече ми се струваше по-приемливо.
October 16, 2020
Безспорно начинът по който са поднесени историите предизвиква усмивка, има някакво загатване на ценности, но като цяло е напълно достатъчно историте за големия мъжкар и котката Ивелина да си останат в социалните мрежи,за да ни веселят там.
September 20, 2020
Примитивен и посредствен хумор, поднесен по дебелашки начин; профанизиран език, сведен до най-ниската степен на скудоумие... Опит за емоционално въздействие, базирано на откъслечни драматични елементи, но като цяло: разочароващо четиво, лишено от всякаква литературна стойност. Sorry, but not sorry! Възнамерявайки да се разведря с нещо по-леко и ненатоварващо, тотално си сринах IQ-то и си загубих времето. НЕ препоръчвам. 😟
September 15, 2016
Много исках да харесам тази книга, но уви. Авторът е сладкодумен разказвач, но този тип хумор, разчитащ на преекспонирани клишета (ракийката, салатката, кюфтетата, балканският мачо, който не може да направи две крачки в кухнята, без да предизвика чутовна катастрофа) отдавна не ми е интересен.
November 6, 2017
Трудно се гради име, но много лесно се срива само с един непремерен коментар във фейсбук.
June 6, 2016
Ако не сте чували за Пощенска кутия за приказки, и по-специално за едно от „чудовищата� на кикотещата проза от засега никому непознатия Никола Крумов � значи сте спали под камък, или си пропилявате дните на краткия ви живот в търсене на краката на Фики из вип стаичките на Коцето. И да � омерзена съм, че знам и двете имена на предполагаемо мъжките секс-символи на Студентски град. Историите за Кольо, Норчето и котката Ивелина са нещо епично във фейсбук, сравнимо само с не по-малко епохалните същества-общности на легионен принцип Мотикаря и Емил Конрад. И затова книжката заема най-важното читателско място в дома ми � а именно в тоалетната библиотечка (мда, имам си и такава), където му правят компания Антъни Бурдейн и Джеръми Кларксън, поради изключително ползотворния ефект на избухващия смях върху контракциите на отделителната система, препоръчано особено искрено за по-запечените от нискофибрена и незеленчукова диета индивиди.
За какво става дума накратко � значи, имаме Кольо � дебел, космат, не особено чист, и общо взето смотан индивид, който може да пие професионално, оножда качествено половинката си и разсмива хората с простотии. Норчето е твърде красива, грацилна и абсолютно смахната девойка, която чисти след торнадото � глиган дето и е мъж, и ѝ харесва да квичи щастливо под същия. А Ивелинката е горкинката им котка, която тъмният балкански субект ползва за парцал да си забърше поредната кочина, която създава в опит да си нареже хляб, винаги завършващ с нещо в пламъци, разлято олио в пералнята и шкембе � чорба по тавана.
Сюжетите са еднообразни, но абсолютно винаги забавни � Кольо става, чеше се, пие ракия, пак се чеше, поради някаква причина пипа нещо в кухнята, банята, съседката � става мазало. Апартаментът е на ръба на разрушението, котката иска да се самоубие, Норчето се връща у дома от работа, и пита и тя къде са въжето и сапуна. Кольо гледа уплашено � агресивно и я тръшва на пода с размножителни мисли. Норчето е щастлива, котката се е опулила в ъгъла, и всичко се разминава с кюфтета и кисело зеле. Безкрайно много пъти Колето се чуди как малкото, красиво, нежно тяло на любимата му приема дори да се доближава до неговото потно, космато, шкембесто туловище, вонящо на разни вътрешности и химически дестилати от плодове, и благодари, че има чувство за хумор, знаейки първото правило на безплочковия сваляч, че разсмееш ли една жена, вече си на златната пътечка, водеща към хубавините ѝ.
Освен великия Кольо, герои на Крумов стават и практически Кольовите братовчеди, разсипали се из цял свят, възмущаващи иноземците с воня, алкохолни пари и супер яките мацки, които им връзват, само щото знаят някой и друг виц, и като малки са ядели лайна и подрусвали малолетни циганки на коленце, което очевидно са много подходящи истории за споделяне в компания. Има и няколко доста смущаващи стихове, и един разказ, посветени на болестта на новия век, които са толкова изненадващо мрачни, че изхвърлят през прозореца всякаква идея за безгрижен и леко простачев клоун, който ни забавлява с шантавините си.
Не очаквайте някакъв висок литературен език, някакви похвати от висок ред, чудеса, алюзии и разни поучения за следващите поколения, но е забавно, ужасно забавно, и е по-уместния начин да прекарате няколко часа, докато се возите в градския транспорт, посещавате белия трон или просто ви се иска да се похилите безсрамно. Дано само книжката не е написана от още някой сценарист на онова шоу от моята младост, което продължава да отказва да умре, подобно на много бившо засукана шафрантия след двеста посещения при доктор Енчев, че ще ми е наистина тъжно.
За какво става дума накратко � значи, имаме Кольо � дебел, космат, не особено чист, и общо взето смотан индивид, който може да пие професионално, оножда качествено половинката си и разсмива хората с простотии. Норчето е твърде красива, грацилна и абсолютно смахната девойка, която чисти след торнадото � глиган дето и е мъж, и ѝ харесва да квичи щастливо под същия. А Ивелинката е горкинката им котка, която тъмният балкански субект ползва за парцал да си забърше поредната кочина, която създава в опит да си нареже хляб, винаги завършващ с нещо в пламъци, разлято олио в пералнята и шкембе � чорба по тавана.
Сюжетите са еднообразни, но абсолютно винаги забавни � Кольо става, чеше се, пие ракия, пак се чеше, поради някаква причина пипа нещо в кухнята, банята, съседката � става мазало. Апартаментът е на ръба на разрушението, котката иска да се самоубие, Норчето се връща у дома от работа, и пита и тя къде са въжето и сапуна. Кольо гледа уплашено � агресивно и я тръшва на пода с размножителни мисли. Норчето е щастлива, котката се е опулила в ъгъла, и всичко се разминава с кюфтета и кисело зеле. Безкрайно много пъти Колето се чуди как малкото, красиво, нежно тяло на любимата му приема дори да се доближава до неговото потно, космато, шкембесто туловище, вонящо на разни вътрешности и химически дестилати от плодове, и благодари, че има чувство за хумор, знаейки първото правило на безплочковия сваляч, че разсмееш ли една жена, вече си на златната пътечка, водеща към хубавините ѝ.
Освен великия Кольо, герои на Крумов стават и практически Кольовите братовчеди, разсипали се из цял свят, възмущаващи иноземците с воня, алкохолни пари и супер яките мацки, които им връзват, само щото знаят някой и друг виц, и като малки са ядели лайна и подрусвали малолетни циганки на коленце, което очевидно са много подходящи истории за споделяне в компания. Има и няколко доста смущаващи стихове, и един разказ, посветени на болестта на новия век, които са толкова изненадващо мрачни, че изхвърлят през прозореца всякаква идея за безгрижен и леко простачев клоун, който ни забавлява с шантавините си.
Не очаквайте някакъв висок литературен език, някакви похвати от висок ред, чудеса, алюзии и разни поучения за следващите поколения, но е забавно, ужасно забавно, и е по-уместния начин да прекарате няколко часа, докато се возите в градския транспорт, посещавате белия трон или просто ви се иска да се похилите безсрамно. Дано само книжката не е написана от още някой сценарист на онова шоу от моята младост, което продължава да отказва да умре, подобно на много бившо засукана шафрантия след двеста посещения при доктор Енчев, че ще ми е наистина тъжно.
June 7, 2016
Разказите във фейсбук страницата на Никола Крумов ми харесваха доста и не се замислих да си купя книгата.
От нея, обаче, останах по-скоро разочарован. Може би това са просто разкази, чието място е в контекста на самия Фейсбук - с коментарите на читателите, с харесванията, споделянията и бързото скролване след като си прочел историята.
Книжният вариант сякаш внушава сериозност, на която разказите не могат да отговорят. Личи си, че стилът на автора не е "изгладен", а прочетени без пауза един след друг, разказите изглеждат повтарящи се, сякаш четеш една и съща история отново и отново. Героите, които онлайн ми изглеждаха свежи и забавни, тук бързо ми се сториха твърде нереалистични, а житейските им неволи - прекалено карикатурни.
Не ме разбирайте погрешно - това са същите истории, които са публикувани онлайн - те не са по-слаби или по-различни от това, което ознавате от автора. В този смисъл - няма да останете разочаровани или излъгани в очаквнаията си. По-скоро субективно на мен не ми доставиха такова забавление, каквото четенето им в страницата във Фейсбук.
И една забележка към Издателска къща "Плеяда" - срамота е забавна и непретенциозна книга като "Дневник от панелните блокове" да има по-добре изглеждаща корица от вашата на "Страшни сънища за продан" на Стивън Кинг. Да - корицата е хубава.
От нея, обаче, останах по-скоро разочарован. Може би това са просто разкази, чието място е в контекста на самия Фейсбук - с коментарите на читателите, с харесванията, споделянията и бързото скролване след като си прочел историята.
Книжният вариант сякаш внушава сериозност, на която разказите не могат да отговорят. Личи си, че стилът на автора не е "изгладен", а прочетени без пауза един след друг, разказите изглеждат повтарящи се, сякаш четеш една и съща история отново и отново. Героите, които онлайн ми изглеждаха свежи и забавни, тук бързо ми се сториха твърде нереалистични, а житейските им неволи - прекалено карикатурни.
Не ме разбирайте погрешно - това са същите истории, които са публикувани онлайн - те не са по-слаби или по-различни от това, което ознавате от автора. В този смисъл - няма да останете разочаровани или излъгани в очаквнаията си. По-скоро субективно на мен не ми доставиха такова забавление, каквото четенето им в страницата във Фейсбук.
И една забележка към Издателска къща "Плеяда" - срамота е забавна и непретенциозна книга като "Дневник от панелните блокове" да има по-добре изглеждаща корица от вашата на "Страшни сънища за продан" на Стивън Кинг. Да - корицата е хубава.
October 15, 2020
Много смешна първа част!
Толкова добре е предадено северозападното поведение, шеги и виждане на нещата от живота! Забавлявах се искрено, а някъде се смях с глас. Изключително попадение на чувството ми за хумор, погъделичка го, после го почерпи с питие и 🐈 помърка.
Заради тази първа част давам три звезди.
Но останалата част от книгата (ако мога да напиша това книга), е пла-че-вна! УЖАС!
Втората част я изчетох някак, с надежда, че отново ще чета веселите...кратички истории, като от част първа. Но не, всичко беше язвително, мрънкащо, супер скучно...от типа "Бойко е виновен". Много ми дойде.
Започнах последната част, но не успях да я довърша, сори. Тия фб статуси, мога да си ги чета във фб, а не да давам пари за това.
Нямам повече коментари за това произведение.
Толкова добре е предадено северозападното поведение, шеги и виждане на нещата от живота! Забавлявах се искрено, а някъде се смях с глас. Изключително попадение на чувството ми за хумор, погъделичка го, после го почерпи с питие и 🐈 помърка.
Заради тази първа част давам три звезди.
Но останалата част от книгата (ако мога да напиша това книга), е пла-че-вна! УЖАС!
Втората част я изчетох някак, с надежда, че отново ще чета веселите...кратички истории, като от част първа. Но не, всичко беше язвително, мрънкащо, супер скучно...от типа "Бойко е виновен". Много ми дойде.
Започнах последната част, но не успях да я довърша, сори. Тия фб статуси, мога да си ги чета във фб, а не да давам пари за това.
Нямам повече коментари за това произведение.
February 24, 2016
Авторът има много особено и силно чувство за хумор, което на моменти граничи с простотията...която обаче не винаги ме забавлява и на моменти ми идваше повече, примесена с вулгарността му. Личните му истории ми харесаха много повече от разказите, макар те да засягат познатите ни български проблеми. Ще следя фб страничката за най-добрите му случки :)
Read
February 15, 2016Не идеално зле. Чете се да един дъх. В началото тръгна супер - до средата - смях. Вулгарности имаше и в първата част, но някак търпимо. След това вулгарният език ми дойде в повече. Малко е по прекалил "писателя". Вярно, засягат се злободневните теми, казват се много истини, но изказа е.... Много хора имат езика на автора, но не и хората около мен. Няма да го рейтвам.
April 7, 2020
Адски не-секси е, когато някъв тип намира за забавно да ти повтаря във всеки възможен момент колко не може да се грижи за себе си и приятелката му трябва да играе ролята Мама 2 във филма на живота му лмао. Също така съвет за живота: колкото повече някой пич се опитва да ви убеди колко магически и нечуван е пенисът му, толкова повече трябва да се съмнявате в това. :/
December 29, 2015
Започна доста добре - покрай простотията и дебелашките шеги прозираше и нещо хубаво. После като заора в Бай Ганьовските шеги... Все пак, бих я препоръчал на познайници, ако не друго и те да се поразпознаят в някоя част от дневника.
March 23, 2016
Много готина книжка! Първата част те попилява от смях, а втората я намирам повече за тъжна, отколкото за вулгарна. Бях чела негови неща в интернет преди, и въпреки че взех книгата за подарък на съквартирантката ми, аз самата я изчетох на един дъх. Жестоки описания, а любим характер ми е Ивка <3.
September 1, 2016
За тази книга читателите трябва да имат доста високо чувство за хумор. Смях има на поразия. Книгата се чете бързо.
January 25, 2016
Една от най-продаваните книги в електронния магазин Ozone.bg за 2015 г. � Успехът продължава в същия дух и през януари 2016-а� Да ви подскажа ли малко кой е щастливият автор? Той е истинска социална сензация. Може би сте попадали на една от най-популярните му (и най-плагиатствани) истории � „Българските ми квартиранти и делата им в Англия�. Е, ако още не се сте досетили за кого говоря, то май е време да станете по-активни във Фейсбук. Представям ви Никола Крумов � един от най-харесваните автори в литературния проект „Пощенск� кутия за приказки�, създаден от Гери Турийска.
„Дневни� от панелните блокове� е дебютната книга на Крумов, в която са събрани накуп всички онези смешни истории, витаещи отдавна във виртуалното пространство. Началото на този успех започва с постове в личния блог на автора, след което Крумов печели куп последователи в личната си страница във Фейсбук и още повече фенове на своите разкази, изпратени по най-различни теми в „Пощенск� кутия за приказки�. Съвсем логично бе тези умопомрачително смешни случки да бъдат събрани на едно място и именно така се появява „Дневни� от панелните блокове�.
Още от ревюто- тук:
„Дневни� от панелните блокове� е дебютната книга на Крумов, в която са събрани накуп всички онези смешни истории, витаещи отдавна във виртуалното пространство. Началото на този успех започва с постове в личния блог на автора, след което Крумов печели куп последователи в личната си страница във Фейсбук и още повече фенове на своите разкази, изпратени по най-различни теми в „Пощенск� кутия за приказки�. Съвсем логично бе тези умопомрачително смешни случки да бъдат събрани на едно място и именно така се появява „Дневни� от панелните блокове�.
Още от ревюто- тук:
August 23, 2016
Авторът има таланта, див природен талант и то много.
Но тая книга не я е виждал някой, дето разбира от книгоиздаване, няма редактор, няма подредба... Това са блогерски истории.
Първата част - Истории държи някаква логическа връзка е и сравнително интересна.
С кеф четох опитте на един обичащ жена си мъж, но ужасно несръчен в кухната, да я зарадва с нещо.
Котката Ивелина беше много добър образ!
Грубият език не ме изненада, той се вписваше добре на героя от северозападнала България.
Но после стана зле - втората част разкази се ядваше, но се губи всякъв смисъл в четенето, хуморът е самоцелен и дебелашки. А за частта нарачена "Поезия" няма да мога да си припомням без да ме втриса.
Ако селския, дебелашки хумор (по-слаб е от Торлака, определено) ви допада - прочетете тази книга, ще се хилите на глас, а някои истори като тази за англичанина с квартиранти българи е обикаляля няколко пъти фейса.
Но като цяло са истроии за маса - докато сте на масата се хилите приятно на тях, а после те е срам да ги разказваш.
Но тая книга не я е виждал някой, дето разбира от книгоиздаване, няма редактор, няма подредба... Това са блогерски истории.
Първата част - Истории държи някаква логическа връзка е и сравнително интересна.
С кеф четох опитте на един обичащ жена си мъж, но ужасно несръчен в кухната, да я зарадва с нещо.
Котката Ивелина беше много добър образ!
Грубият език не ме изненада, той се вписваше добре на героя от северозападнала България.
Но после стана зле - втората част разкази се ядваше, но се губи всякъв смисъл в четенето, хуморът е самоцелен и дебелашки. А за частта нарачена "Поезия" няма да мога да си припомням без да ме втриса.
Ако селския, дебелашки хумор (по-слаб е от Торлака, определено) ви допада - прочетете тази книга, ще се хилите на глас, а някои истори като тази за англичанина с квартиранти българи е обикаляля няколко пъти фейса.
Но като цяло са истроии за маса - докато сте на масата се хилите приятно на тях, а после те е срам да ги разказваш.
August 20, 2020
Библиотекарката ми свали книгата от най-високата и недостъпна лавица. Разумно и правилно избрано място.
Ако можех бих я оценила с -100.
Не знам какви други писатели са чели тези, на които тази книга им харесва?! Защото дори да оставим настрана северозападния "хумор", приемайки че не е разбираем и забавен за всеки (за мен със сигурност не е), то не остава нищо друго - никакво умение за писане. Текстовете нямат структу��а, всичко е екшън, екшън, екшън! Яко натягане и тотална досада, преливаща в отвращение.
Ако можех бих я оценила с -100.
Не знам какви други писатели са чели тези, на които тази книга им харесва?! Защото дори да оставим настрана северозападния "хумор", приемайки че не е разбираем и забавен за всеки (за мен със сигурност не е), то не остава нищо друго - никакво умение за писане. Текстовете нямат структу��а, всичко е екшън, екшън, екшън! Яко натягане и тотална досада, преливаща в отвращение.
October 1, 2020
Първите страници доста ме развеселиха, има чувство за хумор авторът, но проблемът е, че смешките са все за едно и също в цялата книга. Героите яко пият ракия, обличат се в потник и анцуг и са абсолютно неотразими в секса. Малко ми е омръзнало от необяснимото самочувствие на българина, който консумира много ракия, че е страхотен "ебач" за разлика от изнежените западняци, дето жена не ги поглежда. В реалния живот това е съвсем неправдоподобно. А на поезията накрая хич не намерих достойнствата, довели до хрумването да се публикува.
February 5, 2022
Най-бездарното творение, което съм чела. Дори няма да си направя труда да я завърша. Адски пошла, просташка и безсмислена. Няма структура, а е проста сбирщина от безсмислени "разкази". Неуспешен опит за създаване на нещо забавно, което дори не се доближава до хумора. Не бих препоръчала тази книга. За мен е тотална загуба на време.
Displaying 1 - 30 of 113 reviews
Can't find what you're looking for?
Get help and learn more about the design.