Сборник разкази от български автори, отличени в конкурса на списание "Дракус" - 451 градуса по Бредбъри - за разказ до 4510 думи, вдъхновен от Рей Бредбъри. Съдържа 30 отличени разказа и бонус - разказ от журито.
My Experience: До преди година Рей Бредбъри беше абсолютно непознат за мен автор. Свързвах името му единствено с твърдата фантастика на Кларк, Зелазни и т.н. автори, чиято литература заобикалях отдалеч. Тогава прочетох �451 по Фаренхайт� Боже, колко съм бил предобеден! И продължих разбира се с разказите на Бредбъри. Е, там вече бях абсолютно отвят. Летвата е наистина висока, човекът е просто корифей на късата проза. Та, замислих се, възможно ли е сборник с разкази при това от български автори да е на нивото на гениалния Бредбъри? Едва ли � отговорих си сам. Оказа се, че силно подценявам родните автори на жанрова (и не само) литература. Първо, с какво е оригинален и гениален Бредбъри? С уникален стил и изказ и с оригиналните си идеи. Ето това ще откриете в сборника �451 градуса по Бредбъри�. 2/3 от разказите са пълни с оригинални идеи, които да те накарат да се замислиш по най-различни вълнуващи всеки човек теми и 31 различни по своята уникалност стила на 31 български автори, които със сигурност ще ви накарат да дадете шанс на новата вълна автори на българска проза. Сборникът има едно основно силно качество � разнообразието на жанрове. Макар че подредбата на творбите в него да е по азбучен ред на имената на авторите, неволно или не се е получила една великолепна последователност на истории и жанрове, които сякаш преливат едни в други и няма опасност сборника да ви доскучее с еднообразие на жанрове и теми. Доста е вероятно да не ви допаднат всички разкази(както се случи със мен, но за това по-долу), особено ако не харесвате даден жанр. Това е нормално, не всеки харесва едновременно и фантастика, и реализъм, и мистерии, и хорър, и кибер-пънк, и антиутопия, и т.н. Всики тези жанрове, че и още, ще откриете в този сборник, и съм сигурен, че ще откриете своите любимци и дори ще започнете да гледате на жанровете, които не харесвате, с други очи. Защото добрата литература няма жанр. В този сборник ще намерите големи дози добра литература и Рей Бредбъри е само повода. Без значение дали познавате творчеството му или не, между тези 320 страници ще откриете своя си личен Рей Бредбъри и той ще е българин, който не се жалва по телевизиите, с бутилка в ръка, колко е окаяна писателската му съдба, не, той твори се бори за вниманието на родните читатели със своето най-силно оръжие � своя талант. А талантливи автори в България има! Не ми вярвате, ли? Ами отгърнете страниците на този сборник и ще се обедите сами. А ето какво ще откриете в него:
1.АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСАНДРОВ МАКЕЛОВ � Август 2049 HIC SUNT DRACONES � 5/5 Много стилен разказ. Фантастика, в която бъдещето на нашата планета е доста различно от това което си представяте. Оригинален и добре написан, страхотно начало на сборника.
2.АЛЕКСАНДЪР МАКЕЛОВ � 1290 ПО ФАРЕНХАЙТ � 5/5 Много силно произведение, трибют ясно от заглавието към кое произведение. Отново антиутопия, в която забраната не са книгите а� нека остане изненада за читателите.
3. АННА ГЮРОВА � ПИСМО ДО ЪРНЕСТ � 5/5 Философска притча за смисъла на литературата и мисията на всеки писател. Един от най-добрите разкази в сборника. Отново вдъхновен от Фаренхайтовият шедьовър на Бредбъри. Жанрът е алтернативна реалност.
4. АНТОН МЕЛЯКОВ � НЕЖЕЛАНО БЯГСТВО � 5/5 Личния ми фаворит в сборника. Ето така си представям кибер-пънк фантастиката. В този разказ ще разберете какво го очаква клетото ни човечество, което все повече се пристрастява към виртуалната реалност. И как е разказан само. Уникални диалози, уникална идея, разтърсваща тема. Ако не харесвате фантастика � след този разказ, ще си промените мнението за жанра.
5. АСПАРУХ ИЛИЕВ � МУХАТА � 3/5 След четири много силни разказа следва един меко казано слабичък разкъз, поне според мен. В тази хорър мистерия с претенциозен опит за философско оригиналничене има добри идеи, но не са оригинални. Поне аз съм ги гледал на филм преди доста години. Но не това е проблема на този разказ. Проблемът е стила. Тромав, пояснителен и трудно четим. Може би след солидно пренаписване, може и да се подобри, но� едва ли. Е, това е един от малкото разкази които ме разочароваха, но пък на вас може и да ви допадне. Вкусове много.
6. БЛАГОВЕСТА КИРОВА � ПОСЛЕДНО ЛЯТО � 5/5 Отново фаренхайдска антиутопия с ключовата дума ЛЯТО. Не, лятото не е ключово за разказа, но е ключово за творчеството за Бредбъри и за това ще откриете думата „лято� в 90% от разказите. На мен лично ми е любимия сезон, но по едно време чак взе да ми втръсва да чета все за лято. Но разказът е страхотен почти толкова силен, колкото и оригинала на Бредбъри.
7. БРАНИМИР СЪБЕВ � СУРАТ ПАЗАР � 5/5 Антиутопия и киберпънк в едно. Зашеметяваш разказ, в който сюжетът му направо си плаче за роман. Златомир Арнаудов притежава дарбата да променя живота на планетата към по-добро, което сериозно удря по политици и престъпници в световен мащаб и е без съмнение най-издирваната личност в близкото бъдеще. Обръчът около него се затяга постоянно, с тревожна бързина. Единствената му надежда да се скрие и придобие нова самоличност се намира в околностите на Истанбул, където се гуши мистериозният Пазар на лица�
8. ВАЛЕНТИН ПОПОВ � КОГАТО СЕ СЪБУДИ В ДЕНЯ НА СМЪРТТА СИ � 4/5 Много силен разказ и като стил и като история, обаче има един недостатък � заглавието. Да, това заглавие ми развали цялото удоволствие от прочитането на разказа. Обичам изненадващите финали, обичам през цялото време да се чудя: „Какв� се случва, а какво ще стане после?� и накрая автора да ме изненада, като ми каже „Нищ� не е такова, каквото изглежда на пръв поглед�. Всичко това го има в разказа на Валентин, обаче с това заглавие уби цялата мистерия още в зародиш. Великолепно написана мистерия с подобаващ обрат, на която не бива да четете заглавието.
9. ВАЛЕНТИНА ИГНАТОВА � БЪДЕЩЕТО Е ЗА ИЗБРАНИТЕ � 5/5 Великолепна фантастика, в която човечеството е застрашено от изчезване, затова благодарение на иновативен серум хиляди са замразени в хибернетичен сън. Наближава времето за събуждането и всичко е поверено на компютърна система. Какво може да се обърка? Едва ли ще предположите�
10. ВЕНЦИСЛАВ ДИМИТРОВ � ПАМЕТ � 5/5. Кратка мистерия, в която главния герой се събужда с амнезия, а край него лежи труп. Колкото повече се заплита мистерията, толкова по-страховита става. Обожавам такива разкази.
11. ВЛАДИМИР АНГЕЛОВ � ПРИНЦЪТ НА МЪРТВИТЕ � 5/5 Както и в сборника „Вдъхновен� от краля�, най-атмосферния разказ е на Владимир Ангелов. Мрачно поетично фентъзи, в което лайтмотива е „Есента� сякаш за да разнообрази този „летен� Бредбърски сборник.
12. ДАМЯН Д. РЕЙНОВ � КЛАДЕНЕЦЪТ Мистерия, за един особен кладенец, в който НЕЩО чака някой да отпие от кладенеца. Часът настъпва, чакането свършва. Най-сетне НЕЩОТО е на свобода и ужасът тепърва предстои.
13. ДИМИТЪР АВРАМОВ � ЕЛИКСИР � 5/5 Апокалиптична фантастика, в която пандемичен вирус унищожава бавно човечеството. Спасението е в екстракт нарече ЕЛИКСИРА. Но той е в ограничени количества. Способно ли е човечеството да се убедени около проблема или ще се поддаде на най-първичните си инстинкти? Тъй като това е един от любимите ми жанрове, няма как да не оценя този разказ. Най-силният му елемент е, че е разказан от различни гледни точки.
14. ДИМИТЪР ЦОЛОВ � СЛАДКО ОТ СПОМЕНИ � 5/5 Вино от глухарчета е вдъхновил не един и два разказа от този сборник. Но това е нормално, всеки от нас е имал детство, за което иска да си спомня с носталгия. Но малцина могат да го разкажат обаятелно. Димитър Цолов е един от тези разказвачи, с един бих казал нетипичен за него разказ, поне за тези които са запознати с творчеството му. Но както вече казах, за добрата литература няма жанр.
15. ДОНКО НАЙДЕНОВ � ЗАБРАНЕНАТА КЪЩА � 4/5 Момче е загубило брат си в зловещата призрачна къща отсреща. Сега е време да се изправи срещу страховете си в поредната хорър история на Донко Найденов. Приличен разказ, но потърсете другите му произведения, той има и по-добри от този.
16. ЕЛЕНА ПАВЛОВА � СТАРЧЕТО ОТ ПЪРВИЯ ЕТАЖ � 5/5 Страховит хорър с динамичен кървав сюжет и интересни типажи. Стилът му обаче не е от любимите ми (твърде ми е циничен и жаргонен и някак трудно четим за мен). Все пак съм сигурен, че ще бъде оценен от любителите на бруталистичния хорър.
17. ИВАЙЛО ИВАНОВ � ДЪЛГОТО ЛЯТО НА ТОНИ � 5/5 Още един от личните ми фаворити. Обаятелен, философски, затрогващ разказ, в който авторът си играе толкова умело с думите, че сякаш омагьосват читателя, превръщайки творбата му в истински шедьовър.
18. ИВАН АТАНАСОВ � ЕСЕННИТЕ ХОРА � 5/5 За мен това е един от най Бредбъровите разкази, или поне както аз усещам този автор. Мистерия, в която няколко момчета облечени в хелуински одежди решават да се позабавляват като предприемат дързък обир. Не всички въпроси, които задава разказа получават еднозначен отговор и мистериите в него не са дотам разплетени. Това, че всеки би могъл да си тълкува разказа по различен начин е част от неговото очарование.
19. ИВАН КОСТАДИНОВ � РОДНИНСКА СРЕЩА � 5/5 В тази великолепна хорър мистерия един фотограф ще се сблъска с кошмарно създание. Най-добрият хорър в сборника, при това е с н��шенски сетинг. Според мен ако Хайтов пишеше хоръри, то те щяха да звучат като този разказ.
20. ИВАНА ВЪЛКОВИЧ и САМУИЛ ЛЯНОВ � МИГЪТ, В КОЙТО СМЕ ЗАЕДНО � 3/5 Да, пълен е с лято този разказ, но нищо Бредбърово не намерих в него. И определено не е от любимите ми жанрове. Обичам и лятото и морето, но този разказ просто не достигна до мен. Дори не мога да ви опиша за какво става дума в него.
21. МАРИАНА ВАККА � ПАТРИЦИЯ � 4/5 Двете старици, живеещи от другата страна на улицата изглеждат просто досадни, изкуфели и шумни, но всъщност никой не подозира колко са стари и на какво са способни. А ако погледнем света през техните очи, дали няма да открием и още нещо за тях?
22. МАРИЯ ВЕРГОВА � ПЕСЕНТА НА РУСАЛКИТЕ � 4/5 Нищо на този свят не е съвършено. И най-хубавите неща имат своя недостатък � рано или късно идва техния край . Още една носталгична лятна история за една среща, за русалки, за любов и още нещо�
23. МАРТА РАДЕВА � ПЛЕСНИЦАТА � 3/5 Страхотен разказ, който обаче ми стоеше някак пришит в този сборник. Нищо Бредбърово не открих в него, като изключим споменаването на една негова книга(която можеше да бъде всяка друга). А и жанра хич не е по моя вкус. Твърде остра и назидателно социална е за мен тази история.
24. ПАВЕЛ ХРИСТОВ � ЕНЕРГИЙНА НАДПРЕВАРА � 5/5 Този разказ рязко ни прехвърля в света на научната фантастика и Марсианските хроники на Бредбъри. И темата му е доста актуална. Колонизирания Марс и земляните влизат в надпревара за енергиен източник и никой не смята да отстъпи. Всички средства са позволени.
25. ПРЕСЛАВА КИРОВА � НА ДИВАНА � 1/5 Това е от разказите, които въобще не ми хареса. Не го разбрах. За това и няма повече да го коментирам.
26. СТЕФАН ГЕОРГИЕВ � ГЛАВАТА НА ПИЛОТА � 5/5 Фантастика в която пилот на космически кораб е отвлечен от пирати, обезглавен а главата му е закотвена като бордови компютър за управление. Опитите му да си отмъсти или да се освободи от своето робство ще се окажат кауза пердута. Един от малкото разкази в сборника в който се прокрадва и някакъв особен и специфичен хумор..
27. СТЕФАН КРЪСТЕВ � ОТ ГРЕХА РОДЕНИ � 5/5 Може ли библейската а притча за Адам и Ева да бъде разказана като фантастика. Може, особено ако излезе от поетичното, философско перо на Стефан Кръстев. Поредният много силен разказ, който дообогатява пъстрата палитра от разнообразни жанрови истории на този сборник
28. СТЕФАН Д. СТЕФАНОВ � НАЙ-КРАСИВАТА � 5/5 Не може да мине сборника и без малко психологическа психарийка. Това е историята за една младежка любов към най-красивото момиче на света. Любовта може да те подтикне към интересни действия в стремежа си да я запазиш само за себе си. Хареса ми финала на този разказ.
29. ТЕО БУКОВСКИ � КЛАДЕНЕЦЪТ, ДЪГАТА, АПЕНДИЦИТЪТ, ВЪОБРАЖЕНИЕТО, ШАПКАТА И ВСИЧКИТЕ 451 НЕЩА ОТ ЖИВОТА � 5/5 Емоция. Пълна и безпощадна � това усетих. Този разказ не може да ви остави бездушни след като го прочетете. Цяла амалгама от човешки емоции са събрани в тази история, напомняща ми филма с Робин Уилямс „Па� Адамс�. Гениален, прочувствен, шедьовър� Каквото и да напиша още ще е малко.
30. ЯНА КАЛЧЕВА � ЕМОТОНА � 5/5 Преди финалната права отново имаме рязък скок в жанровете с тази киберпънк антиутопия, в която роботите неусетно ни завземат. Но ще открие ли някой слабото им място�
31. ЯВОР ЦАНЕВ � КРАЙ ДЪРВОТО НА ВСИ СВЕТИИ � 5/5 За финал Явор Цанев е забъркал един от своите поетични шедьоври. Много силен разказ продължение на култовата творба на Бредбъри за групата момчета и тяхното приключение на празника Хелуин, но този път момчетата са пораснали� Единствения недостатък тук, може би е, че за да разберете и оцените подобаващо разказа, трябва да сте чели оригинала, но може и да греша.
Плюсове:
Повечето от разказите имат много интересни и оригинални идеи. Написани са с много завладяващ и разнообразен стил. Богата палитра от жанрове, теми и идеи. Минуси:
Едва ли ще харесате еднакво всички 31 разказа, но пък минимум в половината ще се влюбите. Оценка: 4,5/5 Отлична.
Продължавам да твърдя, че поредицата „Вдъхновен� от...� на Гаяна е най-доброто нещо, което се е случвало на родната фантастична литература изобщо, а �451 градуса по Бредбъри�, според мен, е най-добрата книга от нея, до тук. И го твърдя, при положение, че имам разказ в „П� крилете на гарвана�. Пак казвам - идеята не е нова в литературния свят, но явно на родна почва иска поне двама мечтатели и петдесетина отдадени на перото ненормалници. Всичките те творящи чисто за принципа, без комерсиални очаквания. Тридесетте подбрани разказа(плюс един бонус) са обхванали цялата многожанрова палитра на маестро Бредбъри. Бутилирали са вътре и лятната му носталгия, и есенната тъга, и студения зимен ужас, и пролетната му мечтателност за бъдещето. Между страниците ще откриете всичко, с което може да ви изненада самият Бредбъри, даже заявявам, че процентът разкази, които ми харесаха е по-голям от този в който и да е сборник на автора (с изключение на „Марсиански хроники�). Има мрачни бъдеща и сладки спомени от миналото, фантазийни светове и кошмарни създания, криминални сюжети и фантастични мечтания. Има всичко и всичко е на ниво. Смело мога да препоръчам сборника на всеки любител на красивата литература, който не се плаши от малко разбити илюзии и търси малко горчиво-сладки емоции. Няма да изреждам разказите един по един, нека всеки сам си изгради представа за авторите - с творбата си тук, всеки един от тях може да се гордее � раздали са се до край.
Сборникът, за моя радост, се оказа зверски, безсрамно добър и не само съм горда от компанията, в която присъства и моето име, но и от страхотната класа на разказите. Казвам го не като комплимент към "Гаяна" или авторите, а като човек, който никога не се е мъчил да прави разграничение между чужбински и български автори (или стават, или не, родният произход не означава отстъпки заради тая работа, както мнозина дават допълнителна звезда-две), че и тая година се е начел на изумително добри книги и се е разглезил безобразно. Честно признавам, че след една камара страхотни петзвездичкови книги през 2015 съм склонна да се мръщя и на неща, на които бих дала по принцип 4 звезди. Та летвата ми като читател е вдигната ееееееехеееее... много високо. Е - ще се повторя - на фона на всичкото сладко, шоколад, цветя и рози за душата, дето са ми минали през ръцете, този сборник е зверски добър и определено надскача яките западни подборки, пък аз и такива бая съм попрочела, та имам добра база за сравнение. Въобще - струва си и удоволствието е ОГРОМНО. И ГОРЕЩО.
Гордея се, че съм част от този сборник, редом с толкова много добри автори и произведенията им! Чудесни разкази от двамата Макелови, още "Писмо до Ърнест" на Анна Гюрова, "Нежелано бягство" на Антон Меляков, разказите на Валентин Попов, на Валентина Игнатова, "Сладко от спомени" на Димитър Цолов, "Есенните хора" на Иван Атанасов, "Плесницата" на Марта Радева, "Главата на пилота" на Стефан Георгиев, и още, и още. Е, имаше и неща, които изобщо не ми харесаха, като "Мухата" на Аспарух Илиев, направо същото като едноименния филм от 80-те с Джеф Голдблум (д***а мухата му д***а), скучноватата любовна история "Мигът, в който сме заедно" и абсолютната тъпотия на Преслава Кирова за необикновения... ДИВАН, но пък върхарските "Дългото лято на Тони" от Ивайло Г. Иванов и "Край Дървото на Вси Светии" от Явор Цанев са направо в друго измерение и тушират негативния ефект. Поръчвайте, прочее.
В сборника безспорно има много добри разкази. Две седмици след като го прочетох мога да кажа, че се впечатлих най-вече от следните: �1290 по Фаренхайт� „Писм� до Ърнест� „Последнот� лято� „Сурат пазар� „Когат� се събуди в деня на смъртта си� „КладенеӴт� „Сладк� от спомени� „Роднинск� среща� „О� греха родени� „На�-красивата� � да спирам, че ще ги изредя всичките. :) Е, някои не са ми по вкуса, но те пък сигурно ще са по вкуса на други хора. Наскоро четох сборник на едно американско издателство � DAW. Нашите, българските автори, по нищо не отстъпват на англоезичните. Това си е мое мнение. М��лко повече четящи хора, малко повече реклама и подпомагане и ще ги стигнем американците. Тук вече се изхвърлих и размечтах� но така е по Нова година. Купете си тази книга, няма да останете разочаровани!
�451 градуса по Бредбъри� (изд. „Gaiana�) е концептуална антология с български разкази, отличени в едноименния кон��урс на списание „Дракус�. В леко над 300 страници са събрани точно 31 разказа (всеки от които е до 4510 думи!), вдъхновени от краля на кратката форма Рей Бредбъри. Явор Цанев, Анна Гюрова, Валентин Попов, Димитър Цолов, Елена Павлова, Иван Атанасов и още цяла рота родни жанрови таланти мерят сили в един наистина силен сборник! Прочетете ревюто на "Книжни Криле":
Това е един прекрасен сборник пълен със страхотни разкази, които бих чела и препрочитала още много пъти. Има срещи с други планети и същества, заемки от Бредбъри, които винаги са точно на място, всякакви човешки истории, и тук-таме и по-малко магия. Цитата на Бредбъри, който приключва красивия разказ на Тео Буковски може да се приеме и за темата на целия сборник: "Действителността не е всичко."
Докато всичките разкази са изключително интересни има и няколко незабравими за мен. "1290 по Фаренхайт" на Александър Макелов е една внушителна комбинация от идеите на "451 градуса по Фаренхайт", опасностите от тютюнопушенето, последиците от замърсяването и няколко изненадващи елемента, които трябва да се прочетат за да се разберат.
"Нежелано бягство" на Антон Меляков и "Последно лято" на Благовеста Кирова по различни начини развиват нашия свят и показват две много различни, но същевременно много подобни бъдеща, които реално могат да са наши след някое и друго десетилетие.
"Сурат пазар' на Бранимир Събев е един доста класически фантастичен разказ с много вълнение и гонитби, който се случва в един подробно описан свят, за който искам да знам още.
Мъничкият разказ "Кладенецът" на Дамян Рейнов има хем интересна идея, хем е свързан с познатият ни свят по един начин, който кара читателя да изтръпне.
"Плесницата" на Марта Радева кара читателя да се замисли, и когато този читател е и учител му се дава наистина много за мислене. За какво работим? За какво са училищата? Този разказ на пръв поглед няма нищо общо с останалите, но приликите излизат наяве в края.
Сборника се приключва с разказа на Явор Цанев, който е свързан с разказ на Рей Бредбъри. Дори и да не сте чели първия разказ, всичко, което трябва да знаете е описано, а меланхоличният стил на разказа с подробните му описания на природата около героите идват точно на място и разказа е един идеално избран завършек за този прекрасен сборник.
Поредната много добра книга на издателството! Давам една звезда по-малко от максимума, защото на около 1/3 от разказите им липсваше нещо: или още малко обем, или нещо друго... Може и причината да е, че патронът на сборника не ми е от най-най-любимите класици - "451 градуса..." е велика, но извън нея повечето неща, които съм чел не са ми съвсем по вкуса. В този ред на мисли, дори и при ограниченото ми познаване на творчеството на Бредбъри, не остана съмнение, че произведенията са вдъхновени от него. Горещо препоръчвам да се прочете, особено за фенове на дедо Рей!
Когато се заговори за носталгия, аз обикновено пърхам объркано с мигли по темата. Спомените са неособено добри и затворени книги; който си оставил зад гърба си, остава там завинаги, а какво се е случило някога и някъде губи значение веднага след като технически приключи. Да, живея днес, и понякога утре, но никога вчера. Или поне се старая. Да забравяш хора, места и думи си е цяло изкуство, което практикувам с „помощта� на десетки приятели, за които поне си ги отбелязвам с рязка на стената, че са съществували. Защото времето и пространството разделят повече от ефективно, особено ако се добави силата на волята, и урока на перфектните егоисти, че ще имаш винаги нужда само и единствено от себе си, а другото са просто детски клетви, прошепнати над срязани с ръждиво ножче палци в летния сумрак на онази ваканция.
Но пред меланхоличната мечтателност на Бредбъри, пълна с миризми, усещания и много насълзени от мисълта за това какво са изгубили очи � просто се предавам без борба, и затварям книгите му с усещането, че някаква част от мен или е вече умряла, или още не се е родила, за да му се порадва, както си трябва. И когато срещна автори, които успяват в голяма степен да ме понесат на вълните на неслучилото се приказно детство, или ме отведат на планетите, в които съм се взирала десетилетия с търсещ взор и съм избирала като мое мечтано убежище, или ме запознават с онова, което дебне в ъгъла, и което без да знам съм обичала цял един детски живот; и въобще � носят уханието на невинност и чистия смисъл от живота, вселената и всичко останало� ами то, просто се отдавам и чета, стоплена от прекрасните псевдо-спомени, ако и да не са истински, ако и да не са точно мои, ако и да вземат повече понякога, отколкото дават. Една внимателно измислена история е винаги по-добра от реалността. Питайте индийчето с тигъра в лодката. Но това е друга история.
Да, Бредбъри разказва или за обикновено момчешкото детство, пълно с разранени колена, фантазии и приключения, чакащи зад ъгъла, или за пораснали мечтатели, намерили своя истински дом някъде между звездите, а понякога открили го в сенките на отдавна забравилите самите себе си легенди. Магичността бредбърианска е без аналог, и е просто приказно, че толкова автори, познати и не толкова, са открили пътечката към това какво прави миналото светло, а бъдещето � истински искрящо, докато приятелите � е, те са винаги там, и те чакат за поредната споделена дяволия. Поклон към вълшебните същества, чакащи да се отвори вратата на реалността в нощта на боговете от забравеното минало; реверанс към Марс и неговия неизчерпаем ресурс да бъде човешкия план Б; усмивка към хлапето в огледалото, което още не знае колко ужасна съдба е порастването, и може да приключенства на воля в най-чудните земи на ежедневието, и онова зад нея.
От чист хорър, през страхотна фантастика, до много приятен ърбън; поетично, и реалистично, и все пак � откровено невъзможностно, но и толкова възможно при определени условия, които лесно се постигат от живота. Няма слаб разказ, няма излишен разказ, всичко се изпива до последна капка като чаша вино от глухарчета � или малини, както аз го предпочитам � и алас � мигновено си спомняте за Лятото с главно Л � единственото време в годината, когато живеехме истински като деца, и което се опитваме да повторим неуспешно като възрастни, но само осъмваме с тежко главоболие, празни джобове и поне една история, която не искаме да повтаряме пред никой жив или нежив човек от обкръжението си. Тук са любимите ми автори � Стефан Кръстев, Явор Цанев, Бранимир Събев, Елена Павлова, Димитър Цолов, Валентин Попов, и още десетки прекрасни имена, познати и съвсем нови, за които ще се оглеждам много внимателно. Скъпи вдъхновени, осенени, очаровани от Бредбъри автори � благодаря ви за всяка дума, която ми напомни за някой и друг незазидан прозорец към миналото ми, през който може би няма да боли да поглеждам понякога.
Прекрасен сборник с разкази, макар че не успя да ми хареса повече от "Вдъхновени от Краля". Може би това се дължи на факта, че Бредбъри не е сред любимите ми автори и макар че има шедьоври, има и произведения, които съжалявам, че съм чела (много разпалено НЕ препоръчвам "Хайде всички да убием Констанс" например). Четох книгата в продължение на дълъг период от време, но не от отегчение, а по-скоро, за да не свърши твърде бързо. Кой зна�� кога отново ще попадна на толкова добър сборник. След цялостния прочит осъзнах, че част от разказите се въртят около все същата тема за другия свят отвъд, прехода и смъртта. Това обаче не ги прави досадно еднотипни, а и самият Бредбъри многократно и многостранно е писал по този въпрос. Почитателите му със сигурност ще останат доволни.
Рей Бредбъри е интересен и обичан автор, който винаги оставя по нещо в съзнанията на читателите. Затова не е чудно, че в сборника �451 градуса по Бредбъри�, с разкази, вдъхновени от Бредбъри, има толкова много автори � именно защото творбите на Бредбъри вдъхновяват и не е трудно авторът да се отдаде на предизвикателството.
Сборникът е много силен. За това са се изказвали не един или двама читатели и блогъри, затова аз в моето ревю мога само да затвърдя силата му. Сборникът е невероятна смес от много стилове � фантастика, фентъзи, хорър, трилър, драма, приключенски, а разказите са цели тридесет и един. И за да не стане твърде дълго ревюто, ще кажа само по няколко думи за всеки един разказ:
„Авгус� 2049 Hic sunt dracones� на Александър А. Макелов � напрегнат апокалиптичен разказ за унищожението на земята.
�1290 по Фаренхайт� на Александър Макелов � добър фантастичен и антиутопичен разказ, вдъхновен от романа �451 градуса по Фаренхайт�.
„Писм� до Ърнест� на Анна Гюрова � любим разказ, отново вдъхновен от 451 градуса по Фаренхайт, за тоталитарно общество, в което се забранява фантастиката.
„Нежелан� бягство� на Антон Меляков � интересен разказ за бъдещето, в което виртуалното пространство е „превзело� човечеството.
„Мухата� на Аспарух Илиев � хубав разказ. Шотаро е самотник, на който домът трябва да бъде отнет за строителство на булевард. Една муха обаче променя всичко.
„Последн� лято� на Благовеста Кирова � отново добра история, вдъхновена от 451 градуса по Фаренхайт, чертаеща грозното бъдеще на обществото.
„Сурат пазар� на Бранимир Събев � доста добър разказ от сборника „Априлска жътва�. Издирван мъж отива на „Сурат-пазар� в Истанбул, където да се дегизира.
„Когат� се събуди в деня на смъртта си� на Валентин Попов � много хубав разказ, който го има в сборника „Пепе� от мрак� и на който заглавието говори само по себе си.
„Бъдещет� е на избраните� на Валентина Игнатова � запомнящ се разказ за унищожената от метеорити земя и за малкото оцелели хора, обитаващи огромна космическа база.
„Памет� на Венцислав Димитров � интересен разказ за мъж, който се буди в една гора без никакви спомени, а до него лежи оглозган труп.
„Принцът на мъртвите� на Владимир Ангелов � чудесен разказ с чудесни описания. Изчел съм всичко на автора в сайта „Откровения� и трябва да ви кажа, че е уникално добър!
„КладенеӴт� на Дамян Рейнов � за пръв път чета разказ от „майсторът на ревютата� Дамян Рейнов и със сигурност ще пожелая да прочета още разкази от него. Невероятен е!
„Еликсир� на Димитър Аврамов � отново апокалиптичен разказ. Коварен вирус бавно унищожава света, а спасението за човечеството е еликсир от рядко растение.
„Сладк� от спомени� на Димитър Цолов � много силен, любим разказ, който ни връща на село, с красивите спомени от детството.
„Забранената къща� на Донко Найденов � това е моят разказ в сборника, вдъхновен от разказа „Нощта�, където малко момче влиза в страховита изоставена къща.
„Старчето от първия етаж� на Елена Павлова � Елена Павлова е име в българският хорър и този разказ само затвърждава колко е добра в писането на ужасни истории.
„Дългот� лято на Тони� на Ивайло Иванов � още един известен Бг автор ни предлага изключителен разказ. Странен лагер край странно езеро, странни хора и... неочакван край.
„Есеннит� хора� на Иван Атанасов � още един хорър-майстор и неговия майсторски разказ! Група младежи решават да оберат възрастен мъж. Само че... нещата не с такива, каквито са!
„Роднинск� среща� на Иван Костадинов - в един бар млад мъж вижда много странен човек, от когото го побиват тръпки. Много добра хорър-мистерия. Силно препоръчвам.
„Мигъ�, в който сме заедно� на Ивана Вълкович и Самуил Лянов - този разказ ми хареса страшно много. Красива романтична история с неочакван край.
„Патриция� на Мариана Вакка � интересен мистичен разказ. В един дом живеят две странни жени, които никога не остаряват. Каква ли е тяхната тайна?
„Песент� на русалките� на Мария Вергова � авторката пише чудесно. Чел съм доста неща от нея. И сега тя ни предлага прекрасна романтична история със свръхестествен примес.
„Плесницата� на Мария Радева � добър и поучителен разказ за учител, ученичка със странно поведение и� една плесница.
„Енергийна надпревара� на Павел Христов � един разказ, изпъстрен от динамика, напрежение и обрати , вдъхновен от „Марсианските хроники�.
„Н� дивана� на Преслава Кирова � интересен разказ за един диван, в който времето и пространството сякаш не съществуват.
„Глават� на пилота� на Стефан Георгиев � уникален фантастичен разказ за кораб, похитен от пирати, които убиват целия екипаж и запазват само� главата на пилота.
„О� греха родени� на Стефан Кръстев � каквото и да кажа за този разказ, ще е малко. Земята е унищожена, а оцелелите живеят в голяма кула, в която доста неща са забранени.
„На�-красивата� на Стефан Стефанов � много хубав трилър. За един двама души тя е най-красивата жена, раждана някога. Как ли ще се развие тяхната любов?
„Кладенецъ�, дъгата, апендиЦитът, въображението, шапката и всичките 451 неща от живота� на Тео Буковски � изключително емоционален разказ за дете, възрастен мъж и едно заболяване.
„Емотона� на Яна Калчева � интересна фантастика, в което роботи със зъл интелект управляват хората. Но едно дете намира ключ към спасението.
„Край дървото на Вси Свети� на Явор Цанев � майсторски силен разказ, продължение на „Дървото на Вси Свети� в което героите след години отново се събират край дървото на Хелоуин.