What do you think?
Rate this book
Марудските катакомби
Новела за любителите на психичното напрежение и изненадващия край.
Трима английски изследователи заминават на опасна мисия в Киргизстан, по следите на изчезналия преди три години студент Томас Бергойл. Когато пристигат в Маруд � малко планинско село в полите на Хималаите, където се смята, че е изчезнал Бергойл, � те откриват нещо зашеметяващо...
Трима английски изследователи заминават на опасна мисия в Киргизстан, по следите на изчезналия преди три години студент Томас Бергойл. Когато пристигат в Маруд � малко планинско село в полите на Хималаите, където се смята, че е изчезнал Бергойл, � те откриват нещо зашеметяващо...
128 pages, Paperback
Published December 1, 2015
21 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 17 of 17 reviews
December 30, 2015
А това е изключително симпатично книжле, което съдържа чудесна новела и е с размерите на кутия цигари. Не се бъзикам - точно такъв е формата на книгата. За сметка на това е изключително евтина, само 2 кинта. За 2 лв в София вече няма и кръчма където да изпиеш една бира за тия пари. Финалът наистина ме изненада, изобщо не очаквах нещо подобно.
September 2, 2016
Въпреки че това малко симапатично книжле е малко по-голямо от кутия цигари, приключението, което се таи в него е гарантирано. Интригуваща новела, в която систематично и последователно ни въвежда в мистерията на тайнствените катакомби под село Маруд в Киргизстан. Затова сипете си един хубав мавруд и се потопете в това интересно пътешествие, което определено си заслужава.
...защото знам, че Донко не е силен само в хорър жанра � той е силен автор във всеки жанр. И тук той се разгръща именно в сферата на този тип фантастика, която е засягал и преди в свои разкази. (Отварям поредна скоба, за да споделя, че този разказ силно ми напомни на “Миси� в Навурската планина� от сборника на клуб Lazarus “Писъци�) И за пореден път останах доволен.
...защото знам, че Донко не е силен само в хорър жанра � той е силен автор във всеки жанр. И тук той се разгръща именно в сферата на този тип фантастика, която е засягал и преди в свои разкази. (Отварям поредна скоба, за да споделя, че този разказ силно ми напомни на “Миси� в Навурската планина� от сборника на клуб Lazarus “Писъци�) И за пореден път останах доволен.
February 12, 2017
Впускане в приключенска и мистериозна тематика, която ще ви отведе в с. Маруд, където зловещи катакомби крият своята тайна от широкия свят. Оставете се на умелото перо на Донко и се впуснете в приключение.
January 9, 2016
Много атмосферна и изненадващо смислена.
September 16, 2016
Приключение в неизвестното:
(Цялото ревю е тук: )
Отново се спрях на малка книжка, която съдържа само една новела, но като знам, че авторът има цял сборник � „Хоризонтите на лудостта� (и не само!), от който се заинтересувах, реших да започна с „Марудските катакомби� (Издателство МОНТ,2015) все едно е предястие към основното. Покрай митичния сборник „Писъци� (), си направих списък с автори, на които да обърна специално внимание и Донко Найденов влезе в полезрението ми. Ако се питате колко още има за четене, мога да ви гарантирам, че спокойно ще си запълня една година с жанрови книги от български автори.
(Продължава в блога: )
(Цялото ревю е тук: )
Отново се спрях на малка книжка, която съдържа само една новела, но като знам, че авторът има цял сборник � „Хоризонтите на лудостта� (и не само!), от който се заинтересувах, реших да започна с „Марудските катакомби� (Издателство МОНТ,2015) все едно е предястие към основното. Покрай митичния сборник „Писъци� (), си направих списък с автори, на които да обърна специално внимание и Донко Найденов влезе в полезрението ми. Ако се питате колко още има за четене, мога да ви гарантирам, че спокойно ще си запълня една година с жанрови книги от български автори.
(Продължава в блога: )
January 24, 2021
Много симпатична малка книжка, която може да се намери на
Самата новела увлича с атмосферата си и се чете на един дъх. Има доста неочаквано сюжетно развитие, като единствено финалът не ми се понрави толкова. Вероятно, ако беше разгърната в още 50-100 страници, щеше да има по хард рок завършек, но нейсе.
Много готина книжка, препоръчвам.
Самата новела увлича с атмосферата си и се чете на един дъх. Има доста неочаквано сюжетно развитие, като единствено финалът не ми се понрави толкова. Вероятно, ако беше разгърната в още 50-100 страници, щеше да има по хард рок завършек, но нейсе.
Много готина книжка, препоръчвам.
March 14, 2016
Не че някога съм се съмнявал, че всяка следваща книга на Донко е по-добра от предишната, но този път с "Марудските катакомби" направо е надминал себе си. Книжката се чете на един дъх, а великолепните емоции са гарантирани. А, и да не забравя... четете на светло. Сериозно. Запалете лампата. Защото... абе никога не се знае.
November 21, 2016
Ехааааааааааа!!!! Изкефих се супер много! Цялата идея с динозаврите адски много ми допадна :)))
Много яка книжка, джобен формат, както Бран Събев казва - с размерите на кутия цигари и по-евтина от една бира в заведение!
Хванах я и буквално за час не я пуснах, чете се супер бързо и е динамична и увлекателна!
100% 5!
Много яка книжка, джобен формат, както Бран Събев казва - с размерите на кутия цигари и по-евтина от една бира в заведение!
Хванах я и буквално за час не я пуснах, чете се супер бързо и е динамична и увлекателна!
100% 5!
January 3, 2016
„Марудските катакомби� е една завладяваща новела, разказана динамично и с Лъвкафтовско напрежение и мистика. Изумително е как новелата започва с нагнетяването на мистика и хорър атмосфера и накрая в един изненадващ обрат се превръща във фантастика с оригинална концепция за света в който живеем. И всичко това събрано в едва стотина странички, в книжка джобен формат, на цената на галон бира. Какво повече му трябва на човек в студените януарски вечери.
February 13, 2016
Прекалено кратка и странна
April 19, 2018
„Марудските катакомби� на Донко Найденов (изд. „Монт�) е книга, която още от самото си заглавие крещи „жанрова литература�. Уви, доста хора пренебрегват качествата на фантастичните жанрове, други пък имат известни предразсъдъци към всичко българско по книжарниците. Аз пък имам специална слабост към родните фантасти и автори на хорър, и то не просто защото не винаги получават нужното (и заслужено) внимание, ами и защото сред тях нерядко откривам таланти, за чието творчество широката публика май дори и не подозира. Прочетете ревюто на "Книжни Криле":
February 22, 2016
Кликнете за по-голямо изображение на отзива :)
October 10, 2016
В първото изречение от анотацията е казано всичко: Новела за любителите на психичното напрежение и изненадващия край.
Малка книжка подходяща за пътуване с влак или автобус, но внимавайте, умението на Донко да изгражда пълнокръвна атмосфера, може да се сравнява само с моето (тръц!), така че да не си изпуснете спирката.
Малка книжка подходяща за пътуване с влак или автобус, но внимавайте, умението на Донко да изгражда пълнокръвна атмосфера, може да се сравнява само с моето (тръц!), така че да не си изпуснете спирката.
January 13, 2019
Ревюто в
Новелката проследява експедицията на трима изследователи, които отпътуват за Киргизстан. Предтекстът на мисията е издирването на изчезнал преди три години студент, но също така - възможността да открият непознати досега същества.
Фен съм на приключения и разследвания, изпълнени с мистерия, приближаващи се до паранормалното, а и вече бях в такова настроение заради Престън и Чайлд. Тукашното пътуване много ме увлече и наистина не оставих книжката, докато не я свърших - което, признавам, не отне много време. Беше ми хем класическо, хем ново интересно. В първите две трети всичко ми хареса - писмата с недомлъвки на студента Бергойл, странното селище с необикновените постройки и дори още по-особените си жители, шумовете в мрака. Зареди ме с огромно напрежение и нямах търпение да видя какво ще изпълзи от катакомбите. Нещо окултно? Нещо научно, отклонило се от правия път? Нещо човешко, изгубено в дебрите на психологията?
Е, последната трета на книгата разкри много, макар и да не съм сигурна, че ми хареса завършека. Ще се сдържа и няма да давам подробности, но ще подскажа, че корицата всъщност е много по-съдържателна, отколкото изглежда. Финалът на "Марудските катакомби" ни даде много отговори, повече, отколкото мислех, но не и достатъчно, за да обясня всичко и от върха на напрежението ме свали твърде бързо. За такива разкрития на края бих поискала още поне 200 страници история с повече действие, и преди, и след спускането в катакомбите. За този мини обем сякаш бих предпочела новелата да завърши с повече мистерия, с повече сенки и неизвестност, повече чудене дали се е случило, дали е истина това, което рационализира разума или това, което ти шепнат първичните чувства. Знам, странно желание от страна на читател! Но отворените финали, когато са добре изпълнени, са истински книжен деликатес, а от това, което видях при първата си среща с Донко Найденов, мисля, че авторът би извъртял нещо добре изпипано.
Не знам дали при описанието на света накрая авторът е имал предвид същинска утопия, или под това е завоалирал нещо по-мрачно. Аз лично клоня към второто, и то не само защото това би дали причина за повече развитие. Заради това и заради малкия обем бих се зарадвала да видя новелката в някой книжен клуб, защото ще е бързо четиво, и наистина би ми било любопитно да обсъдя с другите читатели как виждат нещата.
"Марудските катакомби" във всеки случай би била чудесен пролог към мащабен роман. Нямам надежди това да се случи, но и така мога да я препоръчам. Прекарах времето си с книгата много по-приятно отколкото се надявах, имайки предвид книжния махмурлук, който ме обзел. Авторът ми хареса и ще следя за името му по кориците занапред.
Новелката проследява експедицията на трима изследователи, които отпътуват за Киргизстан. Предтекстът на мисията е издирването на изчезнал преди три години студент, но също така - възможността да открият непознати досега същества.
Фен съм на приключения и разследвания, изпълнени с мистерия, приближаващи се до паранормалното, а и вече бях в такова настроение заради Престън и Чайлд. Тукашното пътуване много ме увлече и наистина не оставих книжката, докато не я свърших - което, признавам, не отне много време. Беше ми хем класическо, хем ново интересно. В първите две трети всичко ми хареса - писмата с недомлъвки на студента Бергойл, странното селище с необикновените постройки и дори още по-особените си жители, шумовете в мрака. Зареди ме с огромно напрежение и нямах търпение да видя какво ще изпълзи от катакомбите. Нещо окултно? Нещо научно, отклонило се от правия път? Нещо човешко, изгубено в дебрите на психологията?
Е, последната трета на книгата разкри много, макар и да не съм сигурна, че ми хареса завършека. Ще се сдържа и няма да давам подробности, но ще подскажа, че корицата всъщност е много по-съдържателна, отколкото изглежда. Финалът на "Марудските катакомби" ни даде много отговори, повече, отколкото мислех, но не и достатъчно, за да обясня всичко и от върха на напрежението ме свали твърде бързо. За такива разкрития на края бих поискала още поне 200 страници история с повече действие, и преди, и след спускането в катакомбите. За този мини обем сякаш бих предпочела новелата да завърши с повече мистерия, с повече сенки и неизвестност, повече чудене дали се е случило, дали е истина това, което рационализира разума или това, което ти шепнат първичните чувства. Знам, странно желание от страна на читател! Но отворените финали, когато са добре изпълнени, са истински книжен деликатес, а от това, което видях при първата си среща с Донко Найденов, мисля, че авторът би извъртял нещо добре изпипано.
Не знам дали при описанието на света накрая авторът е имал предвид същинска утопия, или под това е завоалирал нещо по-мрачно. Аз лично клоня към второто, и то не само защото това би дали причина за повече развитие. Заради това и заради малкия обем бих се зарадвала да видя новелката в някой книжен клуб, защото ще е бързо четиво, и наистина би ми било любопитно да обсъдя с другите читатели как виждат нещата.
"Марудските катакомби" във всеки случай би била чудесен пролог към мащабен роман. Нямам надежди това да се случи, но и така мога да я препоръчам. Прекарах времето си с книгата много по-приятно отколкото се надявах, имайки предвид книжния махмурлук, който ме обзел. Авторът ми хареса и ще следя за името му по кориците занапред.
Read
August 25, 2016Интересна история! Много детайли, които насищат атмосферата с достоверност и напрежение.
Поздравления за автора.
Поздравления за автора.
June 2, 2020
Приятно бързо четиво. Приключенска новела с привкус на алтернативна история и щипка езотерика.
July 1, 2020
...и всичката тази свежа фантазия, всичката тази главоблъсканица се съдържа в някакви си 120 странички. А какво може да сътвори Донко Найденов ако му се предоставят 300-400 страници пространство за изява на въображението му? Не ми се мисли, че чак тръпки ме побиват, обаче нямам търпение да разбера :)
Displaying 1 - 17 of 17 reviews
Can't find what you're looking for?
Get help and learn more about the design.