What do you think?
Rate this book
Мария
Още в първите си книги от края на 80-те и началото на 90-те години Деян Енев успя да създаде впечатляващи творби и всяка нова книга го утвърждаваше като майстор на късия разказ. Забележително е единодушието, с което го приеха и читатели, и критика, колеги от всички поколения и критици от различни направления, у нас и в чужбина. Подчертавам това забележително единодушие, защото то бе изявено в десетилетията на т.нар. преход, когато и българското общество, и писателската гилдия бяха � и продължават да са � зловещо разединени и раздирани от партийни страсти и политическо озлобление, когато разделението рушеше семейства и приятелства, когато се разпадаха всички човешки връзки и комуникативния разум на обществото.
Изгубеното единство, не онова на „изборите� преди 1989-а, а на родовата същност на човека, продължаваше да съществува само в някои художествени светове.
Като този на Деян Енев.
Късите разкази на Деян Енев са уникална разказна форма, чийто майстор, а бих казал и създател, е той.
Светлозар Игов
Изгубеното единство, не онова на „изборите� преди 1989-а, а на родовата същност на човека, продължаваше да съществува само в някои художествени светове.
Като този на Деян Енев.
Късите разкази на Деян Енев са уникална разказна форма, чийто майстор, а бих казал и създател, е той.
Светлозар Игов
300 pages
Published January 1, 2016
22 people want to read
About the author
Деян Енев
20books45followersДеян Енев е роден през 1960 г. в София. Завършил е английска гимназия в София и българска филология в СУ „С�. Климент Охридски�. Женен, с две деца. Работил е като бояджия в Киноцентъра, нощен санитар, пресовчик във военен завод, учител, текстописец в рекламна агенция и журналист. В момента е в културния отдел на в. „Сега�. Издал е шест сборника с разкази: „Четив� за нощен влак� (1987), „Конск� евангелие� (1992), „Лове� на хора� (1994) � Годишната награда за белетристика на ИК „Христо Ботев�, преведена в Норвегия (1997), „Кланет� на петела� (1997), „Ез�-тура� (2000) � Националната награда за българска художествена литература „Хр. Г. Данов� и Годишната литературна награда на СБП и „Господ�, помилуй� (2004) � Голямата награда за нова българска проза „Хеликон�.
In English: Deyan Enev.
In English: Deyan Enev.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 5 of 5 reviews
December 17, 2018
Деян Енев: "Мария"
С глас ми се плаче завършвайки тази книга. Още от първия разказ трудно можех да си поема дъх от толкова много тъга, беднотия, безнадеждност, бездушие и безпомощност.
Буцата в гърлото ми ставаше все по-голяма, все по-трудно преглъщах и за да преживея всеки нов, ми се налагаше да спирам след всеки разказ, за да се опитам да си поема дъх. Имах чувството, че сърцето ще ми се пръсне!
Не ми се беше случвало книга да окаже толкова директен физически натиск над цялото ми същество. Всеки разказ беше като патрон изстрелван директно в сърцето, абсолютно безкомпромисен, попадащ точно в целта.
Не съм чела по-безжалостна картина и критика на съвременноста от тази, показана по гениално краткия, убран начин на писане на Деян Енев.
Боже, кога се превърнахме в толкова обезверени и в същото време озверени същества?
Далеч съм от мисълта да политизирам, но четейки тази книга не мога да не задам този въпрос! Как е възможно да има такива книги, а ние да продължаваме да си живеем по същия робски начин и даже да се възхищаваме на успелите на деня. които са нищо друго, а просто жалки престъпници?
И приключвайки с апел към всеки, че тази книга трябва да бъде прочетена, защото истинското и име не е "Мария", а " България" , трябва сама да си противореча.
Колкото и да е тъжна, сива безкомпромисна тази книга, колкото и зловещи да са нейните образи, които със сигурност за дълго ще ме съпровождат като кошмари, тази книга не е безнадеждна.
Напротив, изпълнена е с огромна любов, преклонение, уважение и респект към тези хора, които с последни сили и проява на героизъм се справят със зловещото си ежедневие.
Докато има такива гласове като Деян Енев, има надежда за всички нас. Само трябва да ги чуем!
Задължителна книга!
С глас ми се плаче завършвайки тази книга. Още от първия разказ трудно можех да си поема дъх от толкова много тъга, беднотия, безнадеждност, бездушие и безпомощност.
Буцата в гърлото ми ставаше все по-голяма, все по-трудно преглъщах и за да преживея всеки нов, ми се налагаше да спирам след всеки разказ, за да се опитам да си поема дъх. Имах чувството, че сърцето ще ми се пръсне!
Не ми се беше случвало книга да окаже толкова директен физически натиск над цялото ми същество. Всеки разказ беше като патрон изстрелван директно в сърцето, абсолютно безкомпромисен, попадащ точно в целта.
Не съм чела по-безжалостна картина и критика на съвременноста от тази, показана по гениално краткия, убран начин на писане на Деян Енев.
Боже, кога се превърнахме в толкова обезверени и в същото време озверени същества?
Далеч съм от мисълта да политизирам, но четейки тази книга не мога да не задам този въпрос! Как е възможно да има такива книги, а ние да продължаваме да си живеем по същия робски начин и даже да се възхищаваме на успелите на деня. които са нищо друго, а просто жалки престъпници?
И приключвайки с апел към всеки, че тази книга трябва да бъде прочетена, защото истинското и име не е "Мария", а " България" , трябва сама да си противореча.
Колкото и да е тъжна, сива безкомпромисна тази книга, колкото и зловещи да са нейните образи, които със сигурност за дълго ще ме съпровождат като кошмари, тази книга не е безнадеждна.
Напротив, изпълнена е с огромна любов, преклонение, уважение и респект към тези хора, които с последни сили и проява на героизъм се справят със зловещото си ежедневие.
Докато има такива гласове като Деян Енев, има надежда за всички нас. Само трябва да ги чуем!
Задължителна книга!
January 15, 2019
Тръгвам да пиша ревю и нещо ме хваща за гърлото. Разказите са брутални, във всеки смисъл на думата. В рамките понякога само на една страница Деян Енев те въвлича в света на героите си, изпълва те с надежда и дори не осъзнаваш как с последното изречение си се сгромолясал в реалността. Бум.
October 8, 2019
Прекрасни разкази. Моите любими са "Коко" , "Солено и сладко", както и новелата "Морга". Завинаги ще помня прасенцето Коко и лекомислието, и жестокостта у хората... Деян Енев е велик разказвач. Познава болезнено добре човешката природа - в нейните възходи и падения.
November 29, 2020
Великолепна. Деян Енев е майстор на късия разказ. Всяка една история те докосва. Човешка, истинска, пълнокръвна. От един случайно прочетен разказ в нета изкупих всичките му книги на пазара.
September 20, 2016
Хареса ми. Харесвам Деян Енев и късите му разкази.
Умел разказвач е, с очи забелязващи малките знаци: настръхването на кожата, недодяланата походка на първата любов, особената белота в старческите очи. Героите му оживяват с една особена и ненатрапчива обикновеност, която е само привидна и която всъщност умело прикрива колко необикновени са те- как са изгубили мечтите си, как са се променили с годините, как са поизветряли душите им от брулещите ветрове на спомените. Но те са и още откровени, тъжни, неми, търсещи своето чудо.
А светът е студен и отчужден. Приисква ти се да се загърнеш в топъл шал и да ги наблюдаваш отдалеч.
Само детството свети- единствено там едно момченце би могло да изпитва такава дълбока привързаност и любов към прасето Коко.
Някои истории оставят усещането за недовършеност, за преждевременна секналост. Сякаш са изтръгнати само за минута отрязък от своето ежедневие, колкото да ги зърнем и после върнати светкавично там, където принадлежат.
Не спирам да мисля за "Морга" и за екипа, който прикрива белезите на грозната смърт, за да помогне на опечалените близки някак да приемат липсата на обичния покойник, за момчето, Мима и леля Ани. Леля Ани е изключителен образ- една сложна женска амалгама от съчувствие, жестокост, лоялност и онова странно нещо, което прави с чукче в скалпа на покойниците... Не мога да си я изкарам от ума- разплута, царствена, посредник между живите и мъртвите, носеща майчиния страх да не загуби сина си сутеньор.
Затова ще приключа с нея просто ей-така...
Умел разказвач е, с очи забелязващи малките знаци: настръхването на кожата, недодяланата походка на първата любов, особената белота в старческите очи. Героите му оживяват с една особена и ненатрапчива обикновеност, която е само привидна и която всъщност умело прикрива колко необикновени са те- как са изгубили мечтите си, как са се променили с годините, как са поизветряли душите им от брулещите ветрове на спомените. Но те са и още откровени, тъжни, неми, търсещи своето чудо.
А светът е студен и отчужден. Приисква ти се да се загърнеш в топъл шал и да ги наблюдаваш отдалеч.
Само детството свети- единствено там едно момченце би могло да изпитва такава дълбока привързаност и любов към прасето Коко.
Някои истории оставят усещането за недовършеност, за преждевременна секналост. Сякаш са изтръгнати само за минута отрязък от своето ежедневие, колкото да ги зърнем и после върнати светкавично там, където принадлежат.
Не спирам да мисля за "Морга" и за екипа, който прикрива белезите на грозната смърт, за да помогне на опечалените близки някак да приемат липсата на обичния покойник, за момчето, Мима и леля Ани. Леля Ани е изключителен образ- една сложна женска амалгама от съчувствие, жестокост, лоялност и онова странно нещо, което прави с чукче в скалпа на покойниците... Не мога да си я изкарам от ума- разплута, царствена, посредник между живите и мъртвите, носеща майчиния страх да не загуби сина си сутеньор.
Затова ще приключа с нея просто ей-така...
Displaying 1 - 5 of 5 reviews
Can't find what you're looking for?
Get help and learn more about the design.