Иван Желев е роден през 1964 г. в Ямбол. Завършва ВИАС в София и работи като хидроинженер.
Участва в конкурси за поезия, където печели награди - през 1996 г. с първата си книга печели наградата „Южн� пролет� в Хасково; 2007 г. втората книга му носи националната награда „Ива� Николов�, а през 2009 г. Желев печели второ място в конкурса на вестник „Труд� „Злате� ланец� с цикъла стихове „Канарчето отлетя заедно с клетката�.
Отново страхотен Иван Желев. Няма да се уморя да го повтарям.
Фрагменти (любимите ми, не се сдържах да не ви разваля удоволствието и да ги споделя, ама тя стихосбирката е толкова апокрифна, че едва ли ще я намерите така или иначе :Д):
Лесно е живота да обичаш. Трудното е � да го понесеш.
*
Вярно е, че си лека за жена, но вече си тежка за капка.
*
(...) ми причиняваха стихотворения
*
SMS
Захладня. А ти?
*
С най-страшното се свиква най-дълбоко.
*
От нещо бягаш, докато си жив, и постепенно в него се превръщаш.
*
Човек е въпрос на равновесие � рязката промяна и към по-добро е разрушителна (...)
*
И за света готово, пак търси с плач и ярост окото � нещо ново, сърцето � нещо старо.
*
Всяко ново приятелство е още едно погребение, на което трябва да се присъства.
*
Цяла зима валя една и съща снежинка.
*
Няма кой да ни прости, че не сме били щастливи.
*
Цяла вечност часът е 12 без теб.
*
Само косата ми, намазана с брилянтин, гледа назад.