Главната героиня на Лилит скъсва оковите на конвенционалния семеен живот с помощта на дълбокоеротични писма; писма, в които става дума за нещо повече от секс � а именно за силите и емоциите, които движат съществуването ни. Онова, което започва като писане за удовлетворяване на мъжките сексуални фантазии и косвено преживяване през думите, се превръща в нещо много повече. Симона трябва да направи труден избор, за да осъзнае, че съдбата ù не принадлежи никому, освен на самата нея. МАЙКЪЛ СТАЙН, редактор в списание B.O.D.Y.
Диана Петрова с едно рядко и много фино усещане за тъмната (тоест телесната) страна на женските желания навлиза в тая натоварена с предразсъдъци зона. Композиционно романът Лилит е конструиран на два пласта. Първият е изпълнен в социално-реалистичен стил и се отнася до скучнобедния живот на хората от новите специалистки класи. (Общо взето те всички живеят като една колективна Ема Бовари!) Но ето че главната героиня не издържа на скуката и започва да преследва свой колега като го бомбардира анонимно със серия от еротично-порнографски разкази, изпращани по интернет. (Представете си, че се е намерил тайния сексуален дневник на Ема Бовари...) Но какъв е залогът? Взривната смес, която се образува, когато скуката докосва тъмните корени на сексуалното желание, превърнато в сексуално въображение, може да въздига и да срива едновременно. Какво се случва, ще научите, ако прочетете романа. АНИ ИЛКОВ
Диана Петрова пише живо, интересно, винаги крайно провокативно, без нейната щедра проза да губи от качествата на високата, на истинската белетристика. В Лилит тя разказва сексуалните фантазии на своята героиня, прави го пределно честно и открито и сякаш е на път да еманципира националната ни литература, в която описанието на подобни страсти и видения все още се счита за табу. Убеден съм, че със своя смел сюжет, със запомнящия се образ на главната героиня, но и с художествените си качества тази книга вероятно ще се превърне в един от най-четените бестселъри. ВЛАДИМИР ЗАРЕВ
Прочетох я като излезе, а сега си я припомних със слушане на аудио.
Ще споделя това, което написах и на Диана преди повече от 2 години. Впечатлиха ме психологическите пластове, които могат да се открият в лутането между реалност и фантазия. Както и скулптурата на някои съвременни явления. В отражението на семейната и работната среда. Вероятно един разпад на традиционните семейни ценности за сметка на сладострастни копнежи. Търсения.
Като съдържание имайте предвид, че е предимно еротично, с емоционално и умело описание. Самите сцени, обаче, могат да се впишат в понятието "клише". Отделно прескачането между реалност и фантазия (под формата на писма) не е така плавно и обвързано.
В заключение - бих я препоръчал, ако сте тръгнали да си купувате "50 нюанса сиво". По-добре заложете на българското.
Също както образът на Лилит, чието и име носи книгата на Diana Petrova, тя е противоречива и провокативна. В нея се описват лакатушенията ни, неувереността ни и лутането ни в живота ни, както и в собствените ни чувства и мисли. Двуликостта на главната героиня ме накара да се замисля, колко много лица имаме всъщност и как удобно ги сменяме в различните си "животи". Силно бях впечатлена от еротичните писма, които главната героиня пише на свой колега, с цел да привлече вниманието му. Съвет - не ги четете на публични места. ;) Но въпреки, че са изключително живописни, те са лишени от всякаква вулгарност, напротив, красотата ма езикът е впечатляваща. Много силно е заложен проблемът за вината, вина, от която героинята се опитва да избяга постоянно и като че ли в последното изречение на книгата успява. Хареса ми, много ми хареса книгата, защото поне с мен тя си свърши работата, накара ме сериозно да се замисля.
Интригуваща книга. Набляга се на доста сериозни теми, които не са минали през филтъра на "розовите очила", а показват суровата реалност такава, каквато трябва да я приемем и да живеем с нея. Мислиш си, сега ще има положителен край, но не... Той просто е истински. Също така има и сексуални фантазии. Не бях се докосвала до такъв тип книга, едновременно да осъждаш героя, но и да изпитваш емпатия към него. Интересно четиво.
Това е роман,който може да надхвърли очакванията ви, особено ако са били песимистични. А такива , бол - български автор, неизвестно заглавие, чувствителна тема,но въпреки това дамата се е справила отлично и мога да кажа,че не сгреших като си я взех.
А самият роман е една история за Симона,за Борис,за началото,края и началото след него,и за това как "две счупени вази не могат да направят една здрава ". Героите в книгата са личности,каквито има в нашето общество. Може би не ги виждаме,защото се крият добре. Може би не искаме да ги видим или просто самите ние сме тези личности...
Симона е омъжена жена и е с мъж,който е слаб, пасивен, предпочитащ да се занимава със своето хоби,отколкото да обърне внимание на жена си + две деца,които оставят всичко на майка си ,както впрочем прави и бащата+ нейния свекър,който е тежко болен и който също е на плещите на Симона,която трябва и да работи без грешка+ двама любовници. На всичкото отгоре забременява от някого от тях и се налага да прекъсне живота на плода,който ще я преследва до края на живота ѝ. Нима не познаваме и други като Симона ?
Борис е разделен от своето семейство - жена му Мариета и двете му деца са си тръгнали и малко преди официалния развод,тя буквално му къса нервите,настройва децата срещу него,тормози го за издръжка,която иначе чинно си получава ,а в същото време тайничко иска да се върне при него . А самият той ,за да не стане алкохолик като много други,блъска във фитнеса,докато не се превърне в развалина от мускули и се мести в нова работа,която го среща с тайнствената Симона...Нима не познаваме и други като Борис ?
Симона като много други жени, бяга от реалния свят,в който живее и който ненавижда с цялото си същество,пишейки на лаптопа си по нощите и описвайки еротични фантазии,желания и мечти,които изпраща анонимно на Борис с надеждата той да я разпознае. А Борис като много други мъже не я разпознава..
Дали такова бягство,тези километри,ще успеят да съберат парчетата или щастието,което може да бъде изградено върху пепелищата на миналото няма да удържи ? Ще разберете,ако прочетете книгата.
Не я разбрах тази книга и спирам посредата. Нещо, което ми се случва много рядко и е винаги придружено с чувство за вина спрямо труда на автора. Този път даже си знаех, че книгата не е за мен, но все се надявах нещо приятно да ме изненада. Но, уви не ми се получи.
Несъмнено авторката е смела в избора си на този жанр, един вид женско леко порно. И е добра в описанията на женските сексуални фантазии, даже когато стават все по-натруфени, по-напрегнати с един, двама трима мъже... докъдето стигнах даже по-големия брат като обект на желание... Няма лошо, но определено too much за мен. Но не защото съм някаква консерва, не това ме отказа от книгата, всеки има право на фантазиите си. Разочарованието ми дойде с многото битовизъм, на места доста примитивен. Сетих се де, че идеята на авторката е именно това противопоставяне на “красивите� сексуални фантазии на “грозното� , на всекидневния битовизъм, който за нея явно е отблъскващ. И точно с тази концепция съм войствено несъгласна. В живота на една съвременна жена има място и за секс, в каквато и да е от нея желана форма, и от домашен, уют, със или без семейство. Като моето светоусещане е все пак за повече красота и естетика и по малко пошлост и грозотия!