„� оригиналната си поетика и винаги буден етичен заряд Ева Липска е сред най-превежданите полски поети по света�, казва за книгата преводачката Вера Деянова. "Красива, мъдра, будеща чувствителността и интелекта на читателя поезия, която ни връща все по-изтъняващия изначален смисъл."
ЗА СЕБЕ СИ БЕЗ ХЛЕНЧ
Достигнах до възрастта си по преки пътища. С ръчен багаж който се разрасна до словоохотлив склад на едро.
Търгувах с красотата. В генетичните ми мутации звучи Песен на песните.
Кърши ръце над мен моята ДНК. Наследените болести се преструват че не се познават. Както във всяко семейство.
Папиларните линии сигнализират тайна. Пръстовият отпечатък пази държавните граници. Съдбата обезпечава следите ми (двайсетичетиричасов мониторинг).
Изхвърлям от сърцето си травмата от света. Нека му бъде както той иска.
Примигва лампичка. Boarding time. Но все още не е моят полет. Сбогувам се с приятелите. Преди миг отлетяха.
Ewa Lipska, born October 8, 1945, in Kraków is a Polish poet from the generation of the Polish "New Wave." Collections of her verse have been translated into English, Czech, Danish, Dutch, German and Hungarian. She lives in Vienna and Kraków.
The Adam Mickiewicz Institute commented: "While her verse may have some connections with politics, it always documents concrete personal experiences without reaching for grand generalizations. As it unmasks the language of propaganda, her poetry also indicates the weaknesses of language in general as an instrument of human perception and communication"
стиховете в този сборник са, като осъзнаване, че няма как да се завърнем в меката уютна сигурност на топлия пуловер на детството. не просто сме възрастни, а остарели. макар и неочаквано от кръчмата на младите ни години, нашата музика си е тръгнала и по рафтовете прашясват зелени бутилки от тъгата ни. светът е друг. ние също- насаме със старостта. нищо, че все още храбро продължаваме да живеем.
За всеки, който се интересува от съвременна поезия, името на Ева Липска е познато - многократно цитирана, коментирана, давана за пример. Преди да прочета част от творчестовото й бях останала с впечатлението, че тя е едва ли не контекстов синоним на самото понятие "поезия". Сега разбирам защо. С ярката си образност тя успява да улови есенцията на живота, на както иднивуалния така и колективния ни път като човешки създания. Стихотворенията й доказват, че дълбочина на написаното не се постига с помпозна метафорика, а с искреност на опита, получил се от постоянно наблюдение, преживяване, чувстване. Текстовете й се открояват със свой стил, свой изказ, свое всичко. Едва ли може да бъдат сбъркани с тези на някого другиго.