Това е дълбаеща книга. Има Киркегорова ирония между редовете, има прикрита лудост, има и много тишина. Паузата в една сложна партитура понякога е по-важна от нотите. А Куманова прави точно това - играе с нотите партия шах, в която винаги има рокада. Всяка дума може да стане царица. Нинко Кирилов
„inclavo� е определяна от един от редакторите й Нинко Кирилов като „дълбаещ� книга�. Аз бих добавила, че това е деликатна поезия, която улавя нюансите и чистотата на думите, гали ги, милва ги, нашепва ги по листа хартия така, сякаш няма край и начало � има само сега, само ти и тази стихосбирка в ръка. Ако поезията на Куманова бе музика, щеше да звучи като арфа, чиито струни докосват душата. Ако беше картина, щеше да с нежни щрихи, загатващи нещо, което спира дъха ти.
Личи си, че за Куманова словото не е даденост, думите са светиня � авторката ги използва внимателно, нанизва си ги нежно като в перлена огърлица, превръща ги в истории, които имат своя неповторим блясък и стил. И ако „inclavo� има един-единствен недостатък като стихосбирка, той е само, че свършва твърде бързо.
Цялото ревю - тук:
Още ревюта има в блога ми:
Не забравяйте да ме следвате в Инстаграм и на страницата ми във Фейсбук. :)
I feel like every poem is a snowflake that changes it shape every time you read it based on your own weather - sometimes it's icy, sometimes it's melting, sometimes it's become a drop of water. Make sure to re-visit it every once in a while.