Сборникът „Целуна� от Бога� предлага селекция от истории, които ще ви разходят из времето и пространството, за да изпитате удоволствие, страх, вълнение или да ви накарат да погледнете на хората и света под особен ъгъл. Ще прочетете разказ, вдъхновен от Стивън Кинг, Едгар По, Лъвкрафт и дори продължение на „Дървото на Вси Светии� на Бредбъри. Ще попаднете на вампирски уестърн, на особено старо гробище, на тринадесет черни котки� Ще разберете тайната на най-четения писател и на наемателя на съмнителна квартира. Кои са пейнкилърите, какво прави песента на горещините, с какво се изхранват вампирите от предградието� и какъв белег остава след целувката на Бог.
Да имаш изкуфял мозък, мозък, който почти мигновено забравя литературните и филмовите сюжети, като моя, е чиста проба благословия, защото, макар да бях чел по-голяма част от разказите, включени в сборника, изпитах неподправено удоволствие от преоткриването им. Не мога да кажа, че тук е събран цветът на творчеството на Явор Цанев, тъй като той не си позволява компромиси с качеството на своята проза и няма как да говорим за по-силни или по-слаби творби. Да, разбира се, че имам своите пристрастия, но това по никакъв начин не ми пречи да отчета колко майсторски е пипнато всичко, дори в историите, които не са точно по вкуса ми. Явор Цанев е универсален писател с универсални, излизащи извън рамките на сетинга творби, балансьор във вечния спор на членовете на къде да разполагат сюжетите си - в България или извън нея; героите му обикновено нямат имена, те са просто пияча, хлапето, скитника и пр., защото принадлежат на света със своите общочовешки прозрения. При все това два от разказите, в които се влюбих от пръв поглед - "Вампирите от предградието" и "Сърдити небеса" - не се вписват в горепосоченото, първата е класическа история от нещото, наречено Прехода, а втората - уестърн, издържан в най-добрите традиции на жанра. В заключение ще кажа, ако този сборник ви е харесал, потърсете и другите сборници на Явор: , , , , , както и антологиите, излезли под шапката на издателство "Гаяна", в които фигурират част от целунатите творби - , , , , , и т.н, и т.н. А накрая, накрая си направете и годишен абонамент за списание "Дракус" :)
Всяка среща с разказите на Явор Цанев е наслада за ума и сетивата. Този сборник е поредното потвърждение на правилото и е събрал под една корица както нови и неочаквани разкази, така и много от награждаваните в последните години - а Явор се отличава с впечатляваща колекция награди от разнообразни конкурси, която показва не само разностранността на творчеството му, но и факта, че в негово лице виждаме един от най-големите съвременни български автори в областта на кратката проза. Случайно или не, Бог го е целунал да твори предимно в "жанровата" сфера, макар че той често излиза от нея (както, впрочем, и в този сборник). Дали тази целувка е проклятие или благословия... всеки си преценява сам. Благодаря на изд. "Изток-Запад" и тандема Явор Цанев и Иван Атанасов за удоволствието да държа в ръце този сборник.
Два месеца вече се каня да напиша нещо за тази книга и все не успявам. Разказите на Явор имат онова качество на добрата проза, да се утаяват в съзнанието ти с времето, да образуват тектонични пластове в душата ти и накрая да изкристализират като част от самия теб, докато не можеш да определиш къде свършва авторът и къде започва читателят. Доста от произведенията бях чел в предишни сборници и списания и препрочитането им само затвърди вече бетонираното ми положително мнение за автора. А новите (за мен) неща само донагнетиха цялото това чувство, че четеш нещо, за което те първа ще се говори. Направо неблагородно завиждам на читателя, който за първи път ще се сблъска с прозата на Явор Цанев. Хулио Кортасар има една историческа реплика при отпътуването си от Буенос Айрес: „Момчет�, убийте Борхес!� Което иде да покаже, че писателите на кратка проза са осъдени да налагат дълговечни тенденции, които маркират цели течения в писаното слово. Рано е да трепем Явор, тепърва стилът му на писане, отдавна надскочил жанровите рамки, ще измени родното литературно пространство, но след години в един слънчев ден, съм сигурен, че някой ще възкликне: „Момчет�, пречукайте Цанев�, защото така се бележат епохи.
Вече три години чакам да излезе нов сборник с разкази на русенския майстор на магическия реализъм Явор Цанев и той най-после е факт. Искрено завиждам на всички които за първи път ще се докоснат до неговата проза, защото в тази книга той е събрал най-доброто от творчеството си(липсваше ми само разказът „Котака�, който за мен е върхът в творчеството му) Получила се е пъстра амалгама от жанрове, в която всеки читател би намерил история която да задоволи жанровите му вкусове. Стилът на Явор е толкова обаятелен, че веднага те потапя в поредната история и когато тя свърши, не ти се иска да напуснеш брилянтно изградените светове, които обитават неговите герои. Исках да отлича разказите които ми харесаха най-много, но се оказа, че трябва да изброя съдържанието на почти цялата книга, за това ще отбележа само разказа който не ми хареса. Това беше "Вода при водата", тъй като ми се стори твърде абстрактен за ограничените ми читателски възприятия, но подозирам, че ще е основния фаворит на повечето ветерани-читатели.
Когато видите името на Явор някъде като автор, съавтор, съставител, редактор, издател, жури или каквато там книжносвързана позиция има за заемане още, можете да сте сигурни, че ще прочетете нещо наистина добро, изпипано, обмислено, издържано и в най-дребните детайли, така че да няма ни един многознайковец, дето си прекарва нощите в броене на запетайки и пълни членове, който да може да се заяде с шест страници фейсбук пост в обемиста група от всечетящи индивиди. Целунат от Бога е колекция истории идеални както да се запознаете за първи път с Явор, така и да си залъжете за малко глада за нова добра българска литература с фантазмено � хоръристичен привкус. Някои от нещата съм имала удоволствието и честта да прочета в списание Дракус или някой от сборниците на клуб Лазарус, но други са ми съвсем нови и изненадващи с оригиналните си идеи, които няма как да предвидиш, но може да им се радваш искрено като сладокусно дете в особено пищна не-веганска сладкарница.
Богатството на хрумванията и сюжетите, обикалящи земното кълбо и няколко паралелни реалности едновременно е едно от нещата, в които ще се влюбите, заедно с изключителното внимание на Явор към чисто практическото си изпълнение, истински комплимент към читателите и чисто уважение към езика и правилата му. Да, и на такива неща се радвам, защото твърде много примери има от другата страна на писателската гилдия, дето са се сбрали любителите на кратките изречения, трите тона удивителни на страница и фриволното пръскане на запетайки, пред което дори и моята творческа пунктуация бледнее. Но какво може да очаквате от тази книжка с привидно леко религиозен уклон? Като за начало да знаете, че капка религия няма, и тази божествена целувка ще боли много и ще оставя следи физически и нетелесни, които нито ще искате да погледнете, нито да почувствате. Както почти всичко, което ще се случи на героите тук.
Дали ще търсят справедливост, възползвайки се от късно въведени, за жалост невъзможни в реалността ни, закони, или ще се възправят срещу чистата лудост, търсеща криво разбрано равновесие, а може би ще предизвикат силите на отвъдното за спасе��ие или богатство, без да обръщат внимание на огромната, непосилна цена за услугите на оня свят � мракът бързо настига по петите всеки бягащ от възмездие, независимо от подбудите. Магия лети из космоса, гладните за души причакват безстрашните, а срещу болката средството винаги е било по-ужасно от невронните писъци на увредените клетки. Драконите търпеливо очакват да се отвори пътя към новото им владение, докато хората сами не се самоунищожат в престъпен мързел, или не се удавят в собствените си сълзи, по силата на велико заклинание от непознат магьосник. Дори децата не са невинни в света на злото, убийците стават жертви, докато търсят поредното кърваво изкупление на слабостта си, а кръвопийците добиват още едно тълкувание в творчески план.
Кладенец помещава последното умиращо зрънце надежда, затвор пък я убива в елегантни дизайнерски мъки, а единствените съратници често са онези, загубили всичко, освен чисто природния механизъм за дишане въпреки всичко, тъй трудно преодоляващ се без достатъчно сила в душата, дори когато същата я има в ръката, ковяща оръжия или държаща ги срещу целия вдигнал се ад. Но най-важното е да искаш да дадеш от себе си, да споделиш това, което имаш с онези, които имат нужда, дори ако на масата стои като единица мерна само живот. Калейдоскоп от истории, сякаш разказани пред лагерен огън насред гори тилилейски, бумтяща камина в готически замък или в малките часове в отдалечена хижа, сбрала в себе си странници с твърде различни цел и посока � ще притихнете, ще се заслушате и ще пуснете мисълта си да странства там някъде, където божиите целувки болят, щом дават живот.
Винаги ми е било мъчно, когато фенът в писателя умре и той се превърне в "професионалист". Когато кефът от писането бъде избутан от онова задължаващо "така трябва". И точно затова толкова харесвам разказите на Явор Цанев, защото при него много добре си личи, че той първо пише заради удоволствието, а чак после идва ред на всичко останало. Това удоволствие е дарът на пишещия човек.
Разказите са страхотни и от предишни опити с негови творби знам, че някои ще си ги нося завинаги, защото историята може и да се забрави, но емоцията си е незаличим белег.
Има нещо много отличимо в главните герои на Явор. Обикновено в тях е събрана мъката на свестния и кадърен човек, които трябва да търпи ударите на едно общество, което никога няма да му прости. Няма да му прости таланта, няма да му прости труда, няма да му прости добрия вкус, а най-вече няма да му прости, че иска да си живее живота свободен от дребните страсти ... Дали обществото ще се олицетворява в някакъв смахнат богаташ или откачен военен - това няма значение, по-важното е че в разказите на Явор ясно се вижда волята на добрия човек. Този, който в края на краищата продължава да живее живота си почтено... въпреки всичко.
И мисля, че точно това е нещото, което улавя духа на съвремието и кара разказите да стоят толкова на място. Защото в съвременния свят свестният човек не само, че започна да се губи, но и спря да се цени. Затова е важно от време на време да бъде издиган на пиедестал, така както се случва в "Целунат от Бога".
Страхотни разкази, някой ден ще мъчат някой сополанко с тях в училище.
Малко съжалявам, че прочетох тази книга. Сега ми остава по-малко да чета от Явор Цанев. Но пък хубавото е, че той е достатъчно плодовит като писател и редовно ни снабдява с доза хубава проза.
„Целуна� от Бога� е сборник с 22 разказа и една голяма част от тях са отличени творби от различни конкурси, а други съм намирал или съм прочитал в съвместни издания. Това е един своебразен The Best и всеки, който не е чел нещо от Цанев може да се убеди в разноликия му талант именно чрез тази книга. Тук откриваме творби от сборниците с отличени разкази, вдъхновени от Стивън Кинг, Рей Бредбъри, Едгар Алън По, Х. Ф. Лъвкрафт, поредицата „Мечове�, трите сборника на клуб Lazarus, издание на „Истории от някога� и др.
Всички истории тук са написани майсторски и ето, няколко думи за тях.
„КваѶтирата� � Струва ли ви се някак съмнително ако наемател си избере квартира в блок на първия етаж в квартал с по-висока престъпност? Ами ако махне решетките?
„Целуна� от Бога� � Признавам, че нямах идея каква ли аджеба може да е целувката от Господ и след като прочетох този разказ ще се радвам да не получавам такова внимание.
„Endless Misery� � Чудесен разказ в духа на кинговския „Misery�, примесен със солидна доза хеви метъл. Динамична история с изящен завършек.
„Неподвласте� на времето� � Може ли да се съчетават мечове и космос? Разбира се, всичко може.
„Старото гробище� � То пази смразяващи кръвта и изтръпващи мозъка тайни, които оставят лепкави отпчечатъци по душата на всеки дръзнал да навлезе в него. Всъщност , който с удоволствие прочетох отново.
„ПейнкилъѶите� � Те са едни микроскопични същества, които могат да излекуват всичко и всеки. Но някои могат да бъдат особено своенравни...
„Записван� на завещанието� � Психологически хорър в най-чистия си вид. .
„Овалния� медальон� � , ще го спомена пак: Болезнено красив разказ за изстрадал човек на предела на живота си и това, което продължава да го крепи.
„Домашнат� прислужница� � Това е един от моите фаворити. Синът на господин кмета е малко разглезено гаменче не спира да тормози дебилната прислужница в тяхната къща. Просто не му увира главата на тоя хъшлак и това е.
„Песент� на горещините� � Фентъзи история за границата между реалния свят и онзи другия, магичния, който е населяван от дракони.
„На�-четения� � Докъде може да стигне писателската завист? Дотам, че да откриеш нещо шокиращо за своя конкурент.
„Вод� при водата� � Друг мой фаворит в тази книга. Изцяло в духа на Лъвкрафт тази история разкрива нови измерения на безизходицата, отчаянието, тъгата, загубата на разсъдъка и неизбежния свършек на всичко.
„Вампирите от предградието� � Не, не са това, което си мислите. Аз искрено се забавлявах с тези образи и се чудех как ли ще завърши тяхната сага.
„Хев� метъл� � Наскърбен от загубата на близък приятел отива в бара и попада на неподходящ посетител. Или по-скоро става обратното. „Защот� животът може да е блус, но понякога завършва с разтърсваща доза хеви метъл.�
„Тринадесет черни котки� � Интересно как ли могат да развият нещата ако на петък 13-и се озовеш с 13 черни котки.
„Сърдити небеса� � Това е разказът дал името на , чиито истории са вдъхновени от илюстрации на художника Петър Станимиров. „Вампирски уестърн� � така най-точно и кратко бе определен на няколко пъти и това описание пасва абсолютно като забит дървен кол в сърцето на немъртвец с удължени зъби. „Светат� троица� е една групичка от трима изпечени в занаята бандюги, които вършеят из Дивия запад, прескачат и танцуват върху закона и живеят живота си така, както им харесва. Но ето, разбира се, попадат на място, където дори богатият им професионален стаж може да не им е от полза защото се сблъскват със съвсем различни противници. То вече е ясно какви, но този разказ определено не е за изпускане.
„Собствен� време� � Пътуването във времето предоставя много възможности и е въпрос на хитрост и предвидливост да се отървеш от враговете си.
„Край дървото на Вси светии� � магичен разказ, който предлага едно чудновато продължение на култовия роман на Рей Бредбъри „Дървото на Вси светии�.
„Синъ� на ковача� � Какъв ли би могъл да израстне един син на ковач и предполагаема вещица, особено ако цял живот е наказван от баща си?
„Home, sweet home� � разказ от едноименния сборник на Цанев. Група колонизатори кацат на неизследвана планета и попадат на странни къщички. А престоят в тях е самият Рай.
„КладенеӴт� � Водата в него е лековита, а надеждата, че това наистина е така по-силна от всичко.
„ЗатвоѶът� � това е затвор от ново поколение. Той е модерен и си има всичко. Буквално на една ръка разстояние.
Направи ми впечатление, че в този сборник са събрани по-дълбоките, по-мистични разкази на Явор Цанев. Онези, които не просто карат кожата ти да настръхва, а те карат да се огледаш наоколо и да се запиташ: „Къд� се намирам? Къде отивам? Точно тук ли трябва да съм в момента или някъде другаде? Сбъркал ли съм мястото си или вървя в правилната посока?� Вечната тема за доброто и злото присъства във всеки разказ, пречупена през призмата на екзистенциализма, през булото на вечните търсения на неспокойния човешки дух. Сблъскваме се с безнадеждността на предначертаното, с тъгата от собствените ни човешки слабости, с вярата ни в способността да надмогнем тленността. Писането е изключително зряло; с този сборник авторът спокойно се нарежда до класици от световна величина като Едгар Алан По, Бредбъри и Лъвкрафт. Единственото, което бих могла да кажа е, че ми се чете нещо по-дълго. Нещо като…роман, например?
„Целуна� от Бога� предлага еклектика от спираща дъха нарация в разнообразен стил. Разказите в сборника на Явор Цанев съчетават най-доброто от жанровата и нежанровата литература у нас.
Действието в откриващия разказ на книгата започва с наемането на квартира в предградията на града. Криминалният контингент не спи, а наемателят е готов да изиграе ролята на своеобразен блюстител на домашния уют и спокойствие. В хода на повествованието обаче се разкрива, че не само обирджиите, на които се натъква квартирантът, таят престъпни мисли. Мотивите и намеренията на наемателя за извършване на убийство се разкриват дедуктивно в разгъвките на сюжета. По такъв начин разказът „Квартирата� следва традициите на криминалната проза на По, Дойл и Кристи.
След като няколко дни ме държа, най- накрая се престраших да напиша няколко думи. То каквото и да се каже за Явор Цанев ще е малко. Наистина е целунат от...я божество, я от някой красив демон. Поредният шедьовър на един от най- добрите. Сега му е времето да се сдобиете с това бижу, ако още не сте го направили.
Като (по)читател на родната ъндърграунд литературa от около пет години, съм доста запознат с творчеството на Явор Цанев. Чел съм вече над половината разкази в този сборник, но това далеч не е проблем - пропуснах "Сърдити небеса" само, защото съм го чел поне три пъти и не съм го позабравил дори. Впечатлиха ме най-вече: Endless Misery - и аз съм фен на разпаднали се банди, ма това вече е прекалено! Напомня "Мизъри" леко. Неподвластен на времето - Явор Цанев е един от малкото родни писатели, които константно успяват да пишат първокласна научна фантастика. Е*и му меч! (последният израз е синоним на "а-леле" в пернишкия език;)) Записване на завещанието - кофти е, когато нямаш на кой да завещаеш всичко... Класен готически разказ! Хеви метъл - разказът, който най-много ми импонира от целият сборник. Връща ме във вече далеч отминали времена, за които се сещам относително рядко. Синът на ковача - толкова многопластов, че докато го осмислях, се почувствах като лелка - учителка по литература :) Home, Sweet Home - близка среща от трети вид, но е далеч по-оригинално от повечето подобни произведения. Затворът - краят на разказа е гениален! За сборник от 22 разказа, средна оценка от 4,39 е безумно висока! Благодаря, и до нови срещи в "Гроб съм"!
Чудесен сборник с разкази. Феновете на Явор Цанев ще забележат, че част от произведенията вече са публикувани в други самостоятелни книги или сборници, но подборът е много добър, а не липсват и нови изключително силни попадения. Горещо препоръчвам книгата на любителите на хоръра и мрачната фантастика!
‘’Целуна� от Бога’� е книга, в която има за всеки читател по нещо. Вярвам, че ще се хареса на всеки фен. Също така сборникът е подходящ за запознаване с творчеството на автора, защото разказите вътре са разнообразни и страховити. Аз не знам дали има Бог, но Явор Цанев определено е целунат от Него.
Целунат от Бога е този, който се е докоснал до разказите на Явор Цанев! Тази целувка ще го разтърси до основи, ще премине през рифовете на Хеви метъл, ще му донесе късмет със стъпките на 13 черни котки и ще се завърши с кресчендо под Страшни небеса.
Най-накрая прочетох и този сборник на Явор Цанев. Тук има и нови, и предишно непубликувани разкази, и е трудно да реша кои ми харесват най-много. Както винаги при Явор, всеки разказ създава свой свят, в който читателя е веднага потопен, въпреки че не и веднага посветен. Най-запомнящите се разкази (като не броим тези, за които съм сигурна, че са публикувани и преди) за мен този път бяха: "Сърдити Небеса" - искате вампири? В Дивия Запад? Ако не знаехте, че точно тази комбинация ви трябва, е, сега вече знаете. "Собствено време" - малко фантастика измежду драконите и хоръра, тук ще прочетете как да си построите машина на времето. Но това може да не е всичко. "Затворът" - и сборникът завършва с един иновативен, хуманен начин за рехабилитиране на затворници, важна за сегашните времена тема.
Това е то - есенни дъждове, топъл чай и Явор Цанев. Няма по-приятен начин да прекарам последните дни, в които ми се налага активна почивка, от неподправения стил на съгражданина ми. Тъй като разказите, събрани в сборника, са толкова всеобхватни по жанр, нямаше как всички да ми харесат в еднаква степен. Някои от тях вече бях чела и са ми отдавна на сърце. Чинно ще си изредя любимите: "Endless Misery", "Старото гробище", "Домашната прислужница", "Вампирите от предградието", "Тринадесет черни котки", "Сърдити небеса", "Собствено време", "Home, sweet home!".
В мъглите на странното и страховитото (Цялото ревю е тук: )
Все още изпитвам удоволствие да чета кратки истории, събрали в себе си тайнствени и непознати страни на човешкото въображение, понякога достатъчно причудливи, за да нарушат строго установения ред на нещата и човек да се почувства извън своя комфорт. Но точно тази разлика от обичайното носи едно неповторимо удоволствие. Магията бавно и неусетно пронизва като концентриран лъч своята книжна жертва и праща по дяволите почти предопределения на всеки жизнен цикъл. След вече доста на брой книги зад себе си, Явор Цанев се е превърнал за мен в нещо като пътеводна звезда, човекът с многото истории, които с радост споделя около огнището в центъра на поляна, оградена от безкрайна и тъмна гора, пълна с неизвестност. Много от разказите му са пример за поредната, но трудна задача да се открие път към мистерия, да се задават щекотливи въпроси и да се намерят задоволителни отговори. „Целуна� от Бога� („Изто�-Запад�, 2018) е разнообразен и интригуващ сборник с 22 добре подбрани творби, насочени към специфична аудитория, но с потенциал да потърсят почитатели на различни жанрове. Общото между всички е настройката на духа и ума в непредвидени ситуации. Винаги има вероятност да се появи нещо непознато, което има възможността да разтърсва и променя. (Продължава в блога: )