What do you think?
Rate this book
Двеста линейки на час
Казвам се Йордан Димитров Радичков и съм роден през 1989 година в град София.
Това е третият ми сборник с разкази. Историите, поместени в него, са писани в период на повече от една година. Някои от тях видях със собствените си очи, други ми бяха разказани, а трети се родиха от впечатления от заобикалящия ме свят.
Работното заглавие на ръкописа беше "Чернова на битието".
И предполагам, че това е просто една чернова на света около мен, такава, каквато той сам е написал, и такава, каквато аз успях да разчета.
Благодаря на всеки, който реши да обърне внимание на този сборник и на въпросите, които ме вълнуват.
Това е третият ми сборник с разкази. Историите, поместени в него, са писани в период на повече от една година. Някои от тях видях със собствените си очи, други ми бяха разказани, а трети се родиха от впечатления от заобикалящия ме свят.
Работното заглавие на ръкописа беше "Чернова на битието".
И предполагам, че това е просто една чернова на света около мен, такава, каквато той сам е написал, и такава, каквато аз успях да разчета.
Благодаря на всеки, който реши да обърне внимание на този сборник и на въпросите, които ме вълнуват.
190 pages, Paperback
Published May 1, 2018
1 person is currently reading
29 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 2 of 2 reviews
September 26, 2020
финишира чудесно :)
“Аб� от няколко дни насам усещам, че някакво камъче
се е настанило в обувката ми. И като ходя с него, пък все с
него ходя, усещам го и малко ми убива, ама ми се струва,
че то неслучайно е попаднало там. Как да го кажа по-яс-
но? Странното е това, че обувките ми са много високи �
ако някой туземец, който ходи бос, ги види, ще каже, че
са високи колкото неговата колиба..�
“Аб� от няколко дни насам усещам, че някакво камъче
се е настанило в обувката ми. И като ходя с него, пък все с
него ходя, усещам го и малко ми убива, ама ми се струва,
че то неслучайно е попаднало там. Как да го кажа по-яс-
но? Странното е това, че обувките ми са много високи �
ако някой туземец, който ходи бос, ги види, ще каже, че
са високи колкото неговата колиба..�
January 1, 2023
Единствената книга в живота ми, която буквално изхвърлих. Голямо разочарование след силните предни сборници. Наркотиците в комбинация с великите литературни претенции не прощават. Абслоютно нечетимо.
This entire review has been hidden because of spoilers.
Displaying 1 - 2 of 2 reviews
Can't find what you're looking for?
Get help and learn more about the design.