What do you think?
Rate this book
Цвят от глухарче
Това не е просто сборник с разкази, а сборник от животи. Уж независими един от друг, но заплетени с нещо, което остава у читателя след всяка прелистена страница. Това е сборник от емоции, сборник от мечти, сборник от недоизказани думи. Да го държа в ръцете, е като държа цяла вселена.
72 pages, Paperback
Published June 15, 2018
1 person is currently reading
25 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 6 of 6 reviews
January 29, 2019
Едно от любимите ми занимания е да чета, докато пътувам със самолет. Може на някого да му прозвучи претенциозно, но всъщност няма да ме засегне или да промени изживяването. Защото наистина има нещо специално в това да съпреживяваш въздействащ текст и в паузата, която си даваш за обмисляне или просто усещане на току-що прочетеното, погледът ти да се рее над облаците.
Ето такова върховно четене си подарих преди дни. Започнах сборника с разкази „Цвя� от глухарче� (изд. СНЦ „Пътуващит� книги на Стара Загора�) от Олга Клисурова на 11 000 метра височина и макар физически да не отидох по-нагоре, душата и въображението ми се извисиха � така, както само литературата, любовта и мечтите са в състояние да сторят.
Естетът в мен малко страда, задето прелестната корица (дело на художника Милен Вълчев) се поомачка по време на пътуването, но пък никак не съжалявам, че разполагах точно с този спътник. Имах нужда да открия част от моята болка извън себе си, да си потъгувам, да поплача дори, но накрая да си взема надежда. Да, насред наслоената болка от разочарования, загуби, препъвания и падания в книгата има и надежда. Но не от онази сладникавата, лепкавата, дето ти сладнее на езика, ама някак не можеш съвсем истински да й повярваш. Тук тя звучи автентично и успява да ти даде утеха. Няма да отмени преживяната болка, защото няма да си цял без нея, но ще покаже, че път има и напред.
В едно телевизионно интервю авторката споделя, че след като е видяла разказите събрани на едно място, се е уплашила колко много лични истории има сред тях. Е, благодаря й за смелостта да ги сподели! Именно там според мен е ключът към бързото сближаване на читателя с текстовете. Те са кратки, силни и разтърсващи. Именно такива преживявания често ни поднася животът. Едни съумяват да запазят за себе си ценното от тях, други се давят дълго в горчилка. Според мен истината е, че най-ценният ни ресурс � времето, трябва да бъде високо ценен, всеки миг от него. В разказа „Последнот� писмо� Олга пише:
"Да, този път не водеше до никъде, но нали идеята е в пътя, а не винаги в мястото, където ще стигнем."
Често мислим, че ще открием щастие единствено когато достигнем крайната цел. Така не само пропускаме ценни моменти тук и сега, а се натоварваме с очаквания и всеки резултат, различен от съставената ни представа за него, ни разочарова болезнено. А какво би станало, ако бъдем по-гъвкави и адаптивни и се научим да намираме смисъл и удовлетворение в това, което имаме днес, без то, разбира се, да отменя стремежите и мечтите ни към по-добро утре? Отговорът е във вас. „Цвя� от глухарче� обаче може да бъде красивият катализатор, който да ви побутне към намирането му.
Понякога е по-трудно да стигнем до правилните въпроси. Защитните механизми, заложени в нас, умело ги укриват и не сме ли поне малко любознателни към изследването на себе си, може никога да не си ги зададем. Няма да е малко, ако от целия сборник читателят си вземе дори само един единствен въпрос, една фраза и я свърже със собствения си опит. Да, вероятно ще е болезнено, но някои болки си струва да се преживеят�
Говоря за финала на разказа „Всяк� вечер точно в девет� (не е спойлер):
"Замислих се. Като я слушах, дали изобщо бях обичал�"
Дебютът на Олга Клисурова е шеметен. Сигурна съм, че за много от вас той ще бъде нежното като глухарче докосване до съкровени кътчета на душата ви. Защото поне веднъж сте обичали, копняли, летели. Така ли е, повярвайте ми � имало е смисъл. Има смисъл и да продължавате да търсите и откривате всеки ден, радвайки се по пътя. „Цвя� от глухарче� седи на централно място в домашната ми библиотека и стане ли ми студено (да, през лятото студът също сковава), посягам, прелиствам, изживявам една история. И вярвам отново�
Ревюто е публикувано тук:
Ето такова върховно четене си подарих преди дни. Започнах сборника с разкази „Цвя� от глухарче� (изд. СНЦ „Пътуващит� книги на Стара Загора�) от Олга Клисурова на 11 000 метра височина и макар физически да не отидох по-нагоре, душата и въображението ми се извисиха � така, както само литературата, любовта и мечтите са в състояние да сторят.
Естетът в мен малко страда, задето прелестната корица (дело на художника Милен Вълчев) се поомачка по време на пътуването, но пък никак не съжалявам, че разполагах точно с този спътник. Имах нужда да открия част от моята болка извън себе си, да си потъгувам, да поплача дори, но накрая да си взема надежда. Да, насред наслоената болка от разочарования, загуби, препъвания и падания в книгата има и надежда. Но не от онази сладникавата, лепкавата, дето ти сладнее на езика, ама някак не можеш съвсем истински да й повярваш. Тук тя звучи автентично и успява да ти даде утеха. Няма да отмени преживяната болка, защото няма да си цял без нея, но ще покаже, че път има и напред.
В едно телевизионно интервю авторката споделя, че след като е видяла разказите събрани на едно място, се е уплашила колко много лични истории има сред тях. Е, благодаря й за смелостта да ги сподели! Именно там според мен е ключът към бързото сближаване на читателя с текстовете. Те са кратки, силни и разтърсващи. Именно такива преживявания често ни поднася животът. Едни съумяват да запазят за себе си ценното от тях, други се давят дълго в горчилка. Според мен истината е, че най-ценният ни ресурс � времето, трябва да бъде високо ценен, всеки миг от него. В разказа „Последнот� писмо� Олга пише:
"Да, този път не водеше до никъде, но нали идеята е в пътя, а не винаги в мястото, където ще стигнем."
Често мислим, че ще открием щастие единствено когато достигнем крайната цел. Така не само пропускаме ценни моменти тук и сега, а се натоварваме с очаквания и всеки резултат, различен от съставената ни представа за него, ни разочарова болезнено. А какво би станало, ако бъдем по-гъвкави и адаптивни и се научим да намираме смисъл и удовлетворение в това, което имаме днес, без то, разбира се, да отменя стремежите и мечтите ни към по-добро утре? Отговорът е във вас. „Цвя� от глухарче� обаче може да бъде красивият катализатор, който да ви побутне към намирането му.
Понякога е по-трудно да стигнем до правилните въпроси. Защитните механизми, заложени в нас, умело ги укриват и не сме ли поне малко любознателни към изследването на себе си, може никога да не си ги зададем. Няма да е малко, ако от целия сборник читателят си вземе дори само един единствен въпрос, една фраза и я свърже със собствения си опит. Да, вероятно ще е болезнено, но някои болки си струва да се преживеят�
Говоря за финала на разказа „Всяк� вечер точно в девет� (не е спойлер):
"Замислих се. Като я слушах, дали изобщо бях обичал�"
Дебютът на Олга Клисурова е шеметен. Сигурна съм, че за много от вас той ще бъде нежното като глухарче докосване до съкровени кътчета на душата ви. Защото поне веднъж сте обичали, копняли, летели. Така ли е, повярвайте ми � имало е смисъл. Има смисъл и да продължавате да търсите и откривате всеки ден, радвайки се по пътя. „Цвя� от глухарче� седи на централно място в домашната ми библиотека и стане ли ми студено (да, през лятото студът също сковава), посягам, прелиствам, изживявам една история. И вярвам отново�
Ревюто е публикувано тук:
August 23, 2018
Очарователна "колекция" емоционални изблици за намирането и разминаването, събирането и разделянето... и за оставането заедно.
Чете се бързо и на един дъх, но разтърсва силно.
Чете се бързо и на един дъх, но разтърсва силно.
July 19, 2018
Само преди два часа хванах "Цвят от глухарче" и още съм без думи. Толкова много емоции преливат в мен, че не знам дали мога да ги изразя подобаващо. В книгата няма слаб разказ. Всеки един има толкова силна индивидуалност, толкова наситена емоция, че те завладява изцяло. Поглъща те и не те пуска. Съчетанието между красив изказ и силно послание, което носи всяка страница, дава на четящия онова обсебващо усещане... искаш да прочетеш на един дъх цялата книга и в същото време сърце не ти дава да затвориш последната страница.
August 16, 2018
Тръгнах със силно положителна нагласа към сборника след прекрасното му представяне във Варна. За съжаление, това (все още) не са моите истории, макар да си личи, че са написани с много чувство и са интимни късчета от душата на авторката. Най-чистосърдечно препоръчвам ревюто на Диляна, която наистина ги е усетила и е предала емоцията от прочита им:
June 25, 2018
Прекрасна книга. Кратка, бърза и разтърсваща :)
November 16, 2022
Хубава книжка, хареса ми. Много лична, много емоционална и изживяна, изстрадана. Финалите на разказчетата са доста силни.
Displaying 1 - 6 of 6 reviews
Can't find what you're looking for?
Get help and learn more about the design.