What do you think?
Rate this book
И всяка странност
В тази книга ценителите на лиричното слово ще открият изключителна поезия, която гледа на света иронично, социално и екзистенциално. Зафирова е един от малкото ни съвременни поети, които знаят как да съчетаят в едно големия свят и малкото село, света отвън и света вътре, митологиите, притчите и реалността и да накара всичко това да резонира у читателя.
- GenresPoetry
92 pages, Paperback
Published January 1, 2018
2 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 2 of 2 reviews
Read
January 11, 2025...
Поезията е това, което ни прави силни.
Всичко друго е проза.
...
Смешно нещо е животът, ама много смешно -
ако си куражлия, разбира се,
иначе си и трагедия.
...
Само ако можеше да си спомниш
накъде водят всички тези пътища!
...
Времето няма значение.
Дано само сезоните не ни изоставят
и разума, Боже,
и розите,
и всяка странност.
...
С чиста съвест се качвам в таванската си стая,
все така разколебана между Херодот и Уиман,
и внезапно осъзнавам: думите, красивите думи,
всички са у мама.
Поезията е това, което ни прави силни.
Всичко друго е проза.
...
Смешно нещо е животът, ама много смешно -
ако си куражлия, разбира се,
иначе си и трагедия.
...
Само ако можеше да си спомниш
накъде водят всички тези пътища!
...
Времето няма значение.
Дано само сезоните не ни изоставят
и разума, Боже,
и розите,
и всяка странност.
...
С чиста съвест се качвам в таванската си стая,
все така разколебана между Херодот и Уиман,
и внезапно осъзнавам: думите, красивите думи,
всички са у мама.
December 31, 2022
Красимира Зафирова не е толкова четена, колкото заслужава да бъде. Поезията ѝ е интересна и много по-различна от онова, на което сме свикнали, и което, в моя случай, е омръзнало до болка. Т.е. липсва ѝ баналност.
КРАСИВИТЕ ДУМИ
Гледаме филм с майка �
спокоен и даже муден наратив,
в който средно мрачна жена
се опитва да излезе наглава
с обикновени престъпници.
Трудна работа.
Подкрепям се с круша
и си мисля за Херодотовите меланхлайни.
(Защо чернодрешковци
и защо гети, гепиди и савромати в едно?)
Но мама се вълнува
от тъпия живот на кльощавата жена от филма,
слизаща все по-ниско в ъндърграунда.
По време на рекламите излизам на балкона
и запалвам цигара.
Венера отдавна е отплавала отвъд хоризонта
и небето ръкомаха в различни посоки.
За всеки случай държа под око Уитман
и други ориентири,
но явно вече са свършили всички успокоителни,
всички женски, хитри похвати,
мъжествено представяни през 20 минути.
Връщам се точно навреме �
действието все така едва крета,
направо се спотура от невъзможност
да надскочи образцовата скука.
По някое време лошият избълва
тържествена злостна тирада.
„Какв� грозни думи!� � каза мама
и отиде да си сипе мляко.
С чиста съвест се качвам в таванската си стая,
все така разколебана между Херодот и Уитман
и внезапно осъзнавам: думите, красивите думи,
всичките са у мама.
*
ЩЕ ТИ СЕ РАДВАМ ВИНАГИ
в изпаднал от небето случай,
в тясна междина от дни,
претъпкани с ненужни дреболии -
камъчета цветни, снопчета писма
и островърхи някога моливи
(с тях портрета ти рисувах и калявах
с огън и вода чертите ти).
Безславен нито час не мина.
Ще ти се радвам винаги -
в отсъствие и в дъжд пороен -
и ще греба с босилково весло,
и ще се връщам с рамене от сол,
с очи, огрени като къщни прагове.
Пристъпиш ли към мене,
ще цъфти черешата на празника
и вещите ще станат вещи във изкуството,
а песента ще бъде видима.
Ще ти се радвам винаги, любов!
*
СМЕШЕН ЖИВОТ
Рано или късно
започваш да забелязваш
колко много опитомени погледи
вървят по улицата,
как се спират нерешително
пред оградите на думите
и чакат да ги пуснат
в някое сигурно, заградено пространство.
Дивото свисти някъде отвъд хоризонта,
а душата ти подскача в подсъзнателен порив.
Но рано или късно прибираш крилете си,
планините сгъваш на четири,
пътищата намотаваш стегнато
и заплиташ някоя съвсем обикновена история,
в която лети скучновата невинност
и се сгромолясва в креслото пред телевизора
точно по време на вечерните новини,
отдавна излезли от релсите на времето
и предизвикали грандиозна катастрофа
в рамките на предвиденото;
ако ме разбирате правилно - ако не,
напишете донос (до три стандартни страници)
и го оставете под изтривалката.
Рано или късно
някой ще го използва за ключ.
Но ти отдавна ще си пропаднал
в неизвестното,
като Гьоте в представите на Хана
или Гретхен, или там както ѝ беше името.
Смешно нещо е животът, ама много смешно -
ако си куражлия, разбира се,
иначе си е трагедия.
КРАСИВИТЕ ДУМИ
Гледаме филм с майка �
спокоен и даже муден наратив,
в който средно мрачна жена
се опитва да излезе наглава
с обикновени престъпници.
Трудна работа.
Подкрепям се с круша
и си мисля за Херодотовите меланхлайни.
(Защо чернодрешковци
и защо гети, гепиди и савромати в едно?)
Но мама се вълнува
от тъпия живот на кльощавата жена от филма,
слизаща все по-ниско в ъндърграунда.
По време на рекламите излизам на балкона
и запалвам цигара.
Венера отдавна е отплавала отвъд хоризонта
и небето ръкомаха в различни посоки.
За всеки случай държа под око Уитман
и други ориентири,
но явно вече са свършили всички успокоителни,
всички женски, хитри похвати,
мъжествено представяни през 20 минути.
Връщам се точно навреме �
действието все така едва крета,
направо се спотура от невъзможност
да надскочи образцовата скука.
По някое време лошият избълва
тържествена злостна тирада.
„Какв� грозни думи!� � каза мама
и отиде да си сипе мляко.
С чиста съвест се качвам в таванската си стая,
все така разколебана между Херодот и Уитман
и внезапно осъзнавам: думите, красивите думи,
всичките са у мама.
*
ЩЕ ТИ СЕ РАДВАМ ВИНАГИ
в изпаднал от небето случай,
в тясна междина от дни,
претъпкани с ненужни дреболии -
камъчета цветни, снопчета писма
и островърхи някога моливи
(с тях портрета ти рисувах и калявах
с огън и вода чертите ти).
Безславен нито час не мина.
Ще ти се радвам винаги -
в отсъствие и в дъжд пороен -
и ще греба с босилково весло,
и ще се връщам с рамене от сол,
с очи, огрени като къщни прагове.
Пристъпиш ли към мене,
ще цъфти черешата на празника
и вещите ще станат вещи във изкуството,
а песента ще бъде видима.
Ще ти се радвам винаги, любов!
*
СМЕШЕН ЖИВОТ
Рано или късно
започваш да забелязваш
колко много опитомени погледи
вървят по улицата,
как се спират нерешително
пред оградите на думите
и чакат да ги пуснат
в някое сигурно, заградено пространство.
Дивото свисти някъде отвъд хоризонта,
а душата ти подскача в подсъзнателен порив.
Но рано или късно прибираш крилете си,
планините сгъваш на четири,
пътищата намотаваш стегнато
и заплиташ някоя съвсем обикновена история,
в която лети скучновата невинност
и се сгромолясва в креслото пред телевизора
точно по време на вечерните новини,
отдавна излезли от релсите на времето
и предизвикали грандиозна катастрофа
в рамките на предвиденото;
ако ме разбирате правилно - ако не,
напишете донос (до три стандартни страници)
и го оставете под изтривалката.
Рано или късно
някой ще го използва за ключ.
Но ти отдавна ще си пропаднал
в неизвестното,
като Гьоте в представите на Хана
или Гретхен, или там както ѝ беше името.
Смешно нещо е животът, ама много смешно -
ако си куражлия, разбира се,
иначе си е трагедия.
Displaying 1 - 2 of 2 reviews
Can't find what you're looking for?
Get help and learn more about the design.