What do you think?
Rate this book
Неделята, която беше в понеделник
Живея със последното сърце.
Живея със сърцето си оттатък.
Там има място само за дете,
за мама, за любим и за приятел.
Навярно се превръщам в егоист,
но вече браня свидната невинност
на още неизписания лист -
за сметка на изписаните книги.
Не искам да те плаша,
но снегът презира всички думи, но ги трупа.
Додето като него се стопят,
преди със сребърници да ги купят...
Живея със сърцето си оттатък.
Там има място само за дете,
за мама, за любим и за приятел.
Навярно се превръщам в егоист,
но вече браня свидната невинност
на още неизписания лист -
за сметка на изписаните книги.
Не искам да те плаша,
но снегът презира всички думи, но ги трупа.
Додето като него се стопят,
преди със сребърници да ги купят...
- GenresPoetry
94 pages, Paperback
Published December 1, 2018
15 people want to read
About the author
Камелия Кондова
11books37followersКамелия Кондова е родена през 1969 г. в Добрич. Завършила е езикова гимназия в родния си град. Висше образование получава във ВТУ "Св. св. Кирил и Меотодий", специалност българска филология. Работи в радио Добрич като журналист. Член е на съюза на българските писатели от 1997 г. Автор е на стихосбирките: "Повод за живот" (1988), "Не и милост" (1990), "Как се обича художник" (1994) и "Тепърва ще се уча на живот" (1998). Отличавана е с Голямата награда на националния конкурс "Петя Дубарова", с Голямата награда на националния конкурс "Веселин Ханчев" (двукратно), с Първа награда на в. "Литературен глас" - Стара Загора, с Първа награда от националния конкурс "Петър Алипиев" (2003) и др.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 of 1 review
March 27, 2024
Под упойка
“Нико� победа не връща мъртвите.�
Иван Динков
Не победих. И за това се връщам.
Избирам даже същото си тяло.
Избирам даже родната си къща.
И себе си избирам отначало.
Аз не изпитах болката докрая.
Изпитах само тънките си нерви.
Любов ми пречи, за да се разкая.
Смехът кънти и още ме разсейва.
Аз затова се връщам - да попия
на майка си последната надежда
или на татко първата ракия.
Все истини, в които се оглеждах.
Оглеждах се, ала не се запомних.
Аз затова се връщам - да си спомня
красивото си падане от коня
и онзи звук от счупените стомни.
Да си ги спомня, не да ги повторя.
И не да победя, а да прегърна.
Но пак пропадам. Само че нагоре.
И.. нямам спомен за какво се върнах.
“Нико� победа не връща мъртвите.�
Иван Динков
Не победих. И за това се връщам.
Избирам даже същото си тяло.
Избирам даже родната си къща.
И себе си избирам отначало.
Аз не изпитах болката докрая.
Изпитах само тънките си нерви.
Любов ми пречи, за да се разкая.
Смехът кънти и още ме разсейва.
Аз затова се връщам - да попия
на майка си последната надежда
или на татко първата ракия.
Все истини, в които се оглеждах.
Оглеждах се, ала не се запомних.
Аз затова се връщам - да си спомня
красивото си падане от коня
и онзи звук от счупените стомни.
Да си ги спомня, не да ги повторя.
И не да победя, а да прегърна.
Но пак пропадам. Само че нагоре.
И.. нямам спомен за какво се върнах.
Displaying 1 of 1 review
Can't find what you're looking for?
Get help and learn more about the design.