What do you think?
Rate this book
Нощ
Рим, 1943 г.
В жестоките времена на войната едно момче с пъстри очи търси пътя към едно момиче с лунички, в което се влюбва от пръв поглед. Виторио копнее да стане част от света на Ева. Наблюдава книжарницата на баща й, запленен от всичко, което я заобикаля. Но една съдбовна нощ прекършва невинното им детство и стъпква мечтите им. Ева е отведена надалеч, а Виторио се чувства безсилен пред лицето на съдбата, смъртта и жестокостта.
Умбрия, 1991 г.
Виторио води тих и усамотен живот, докато един ден пътя му пресича непознато момиче с лунички, което му напомня миналото. Избягала от дома си, своенравната Лучия е познала болката от загубата също като него. В желанието си да й помогне, Виторио постепенно разголва душата си, връщайки се към спомените си за копнежите, отчаянието и любовта, озарила живота му. И решава да разкаже в книга историята на тази любов.
Една история за смелостта и страха, за приятелството и цената на щастието, за изборите в живота и силата на любовта. За предателството и прошката, която даваме на другите и на себе си.
В жестоките времена на войната едно момче с пъстри очи търси пътя към едно момиче с лунички, в което се влюбва от пръв поглед. Виторио копнее да стане част от света на Ева. Наблюдава книжарницата на баща й, запленен от всичко, което я заобикаля. Но една съдбовна нощ прекършва невинното им детство и стъпква мечтите им. Ева е отведена надалеч, а Виторио се чувства безсилен пред лицето на съдбата, смъртта и жестокостта.
Умбрия, 1991 г.
Виторио води тих и усамотен живот, докато един ден пътя му пресича непознато момиче с лунички, което му напомня миналото. Избягала от дома си, своенравната Лучия е познала болката от загубата също като него. В желанието си да й помогне, Виторио постепенно разголва душата си, връщайки се към спомените си за копнежите, отчаянието и любовта, озарила живота му. И решава да разкаже в книга историята на тази любов.
Една история за смелостта и страха, за приятелството и цената на щастието, за изборите в живота и силата на любовта. За предателството и прошката, която даваме на другите и на себе си.
272 pages, Paperback
Published October 8, 2019
6 people are currently reading
307 people want to read
About the author
Камелия Кучер
6books142followersКамелия Кучер издава своя дебютен роман "Дом" след години пътуване по света, преди окончателно да се завърне в България заедно със семейството си. Живяла в Русия, Испания, Швейцария и Франция, Камелия Кучер завършва образованието си в Женева.
Любовта към думите съпровожда целия живот на Камелия, а "Дом" е написан в рамките на една година. Както самата тя го описва: "едно откровение, най-сетне узряло достатъчно, за да стигне до света извън бюрото ми".
Любовта към думите съпровожда целия живот на Камелия, а "Дом" е написан в рамките на една година. Както самата тя го описва: "едно откровение, най-сетне узряло достатъчно, за да стигне до света извън бюрото ми".
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 65 reviews
July 23, 2020
Прекрасен стил има Камелия Кучер! Всяка дума е на мястото си, без излишества и натруфеност, леят се леко и изящно и създават толкова богата атмосфера. Езикът е поетичен и ми направи впечатление стройният ритъм на фразата, което създава усещане за напевност. Добри диалози, интересни герои, добре развит сюжет с две преплитащи се времеви линии, които се допълват чудесно. Не мога да намеря и един недостатък на този роман. Горещо препоръчвам!
July 2, 2021
4.6 �
Отново забележителна история, и още по- забележително и чувствено изпълнение. Камелия Кучер ме впечатли със " Сън" и не ме подведе и с
" Дом" и " Нощ". Тя просто е един непресъхващ извор на вдъхновение.
Четейки тази книга, правя аналог с предходната. Някак си ми се струва съвсем естествено, защото откривам някои сходни елементи, но само частично. Усеща се обаче как Камелия Кучер надгражда стила си на писане и го шлифова.
И тук, в " Нощ", подобно на " Дом", главният герой е потопен в спомените си, връща се наново към тях, преживява ги и ги разглежда от перспективата на времето, но докато около " Дом" витаеше мрачност, безнадеждност и дълбока меланхолия, тук някак си се усеща разбирането от позицията на зрелостта и атмосферата сякаш не е толкова тягостна.
За разлика от Франсоа ( в "Дом"), който имаше безрадостно детство и носеше белези на болка от пренебрежението на родителите си, тук ( в " Нощ") Виторио се радва на прекрасни мигове в семейството си, до момента в който войната отнася със себе си баща му и момичето, за което копнее. Докато Франсоа тайно бленуваше и се измъчваше по една невъзможна любов( заради разликата в годините) в лицето на Фатима, Виторио пазеше в сърцето си една незабравима и топла обич към Ева.
За разлика от Франсоа, чиято неосъществена любов към Фатима го преследваше като сянка през целия му живот и тегнеше като камък върху сърцето му, Франсоа успява да преживее своите трепети, дори след ужаса на войната, която му беше отнела любимата Ева, я след това му я върна опустошена и счупена.
" Войната е крадец без лице "
Тази мисъл отекваше в съзнанието на Виторио, всеки път, когато тъгуваше по неговата Ева и я чакаше с надежда да се върне. Дълго и изпълнено с пустота и страхове чакане, пазейки спомена за своето момиче жив в сърцето си, само за себе си, неговата Ева.
Виторио, потънал в спомените си за Ева, изгубен в своята пустота, намира отново смисъл в живота, в лицето на момичето Лучия. Двама самотници в един студен свят. И двамата бягащи от себе си. Но заедно- намиращи отново себе си. Лучия- като дъщерята, която Виторио никога не е имал, и Виторио- като бащата, който Лучия е загубила.
Понякога по един вълшебен начин живота нарежда парченцата от пъзел и запълва дупките, срещайки ни с подходящите хора.
Лиричността на Камелия Кучер сякаш влива живителни сили в мен. Сякаш ме разбужда в нощта и ми показва живи, ярки, пъстроцветни картини. Книгите на Камелия са едни от най- сърдечните и емоционални, които някога съм чела. И ми пасват силно на моята натура. Сякаш те са един от ключовете към моето сърце. И си ги пазя там.
=====
" Самосъжалението е признание, че не можеш да се справиш" ( стр. 102)
" Струва ми се, че да простиш на себе си, е най- непосилното изпитание. Твърде често увенчано с неуспех. Как съумяваме да опростим чуждите грехове, а за своите сме способни да се наказваме цял живот?
Понякога да не предприемеш действие е много по- страшно, отколкото да извършиш най- безсърдечната постъпка на света. " ( стр. 117)
" За всеки човек има книга. И рано или късно тя винаги го намира. За всеки човек има книга. Но книгите надживяват хората. " ( стр. 123)
" Най- тежко се приживява пропиляното време. Най- жестоката постъпка е да ограбиш човек от времето му. " ( стр. 138)
" Спомените и миналото са две различни неща. Спомените са това, което крием в най- дълбокото кътче на душата- за да ги извадим оттам, щом настоящето загуби смисъл, понеже миналото го е застигнало. " ( стр. 138)
" Реалността често е това, което сме склонни да видим. " ( стр. 171)
Отново забележителна история, и още по- забележително и чувствено изпълнение. Камелия Кучер ме впечатли със " Сън" и не ме подведе и с
" Дом" и " Нощ". Тя просто е един непресъхващ извор на вдъхновение.
Четейки тази книга, правя аналог с предходната. Някак си ми се струва съвсем естествено, защото откривам някои сходни елементи, но само частично. Усеща се обаче как Камелия Кучер надгражда стила си на писане и го шлифова.
И тук, в " Нощ", подобно на " Дом", главният герой е потопен в спомените си, връща се наново към тях, преживява ги и ги разглежда от перспективата на времето, но докато около " Дом" витаеше мрачност, безнадеждност и дълбока меланхолия, тук някак си се усеща разбирането от позицията на зрелостта и атмосферата сякаш не е толкова тягостна.
За разлика от Франсоа ( в "Дом"), който имаше безрадостно детство и носеше белези на болка от пренебрежението на родителите си, тук ( в " Нощ") Виторио се радва на прекрасни мигове в семейството си, до момента в който войната отнася със себе си баща му и момичето, за което копнее. Докато Франсоа тайно бленуваше и се измъчваше по една невъзможна любов( заради разликата в годините) в лицето на Фатима, Виторио пазеше в сърцето си една незабравима и топла обич към Ева.
За разлика от Франсоа, чиято неосъществена любов към Фатима го преследваше като сянка през целия му живот и тегнеше като камък върху сърцето му, Франсоа успява да преживее своите трепети, дори след ужаса на войната, която му беше отнела любимата Ева, я след това му я върна опустошена и счупена.
" Войната е крадец без лице "
Тази мисъл отекваше в съзнанието на Виторио, всеки път, когато тъгуваше по неговата Ева и я чакаше с надежда да се върне. Дълго и изпълнено с пустота и страхове чакане, пазейки спомена за своето момиче жив в сърцето си, само за себе си, неговата Ева.
Виторио, потънал в спомените си за Ева, изгубен в своята пустота, намира отново смисъл в живота, в лицето на момичето Лучия. Двама самотници в един студен свят. И двамата бягащи от себе си. Но заедно- намиращи отново себе си. Лучия- като дъщерята, която Виторио никога не е имал, и Виторио- като бащата, който Лучия е загубила.
Понякога по един вълшебен начин живота нарежда парченцата от пъзел и запълва дупките, срещайки ни с подходящите хора.
Лиричността на Камелия Кучер сякаш влива живителни сили в мен. Сякаш ме разбужда в нощта и ми показва живи, ярки, пъстроцветни картини. Книгите на Камелия са едни от най- сърдечните и емоционални, които някога съм чела. И ми пасват силно на моята натура. Сякаш те са един от ключовете към моето сърце. И си ги пазя там.
=====
" Самосъжалението е признание, че не можеш да се справиш" ( стр. 102)
" Струва ми се, че да простиш на себе си, е най- непосилното изпитание. Твърде често увенчано с неуспех. Как съумяваме да опростим чуждите грехове, а за своите сме способни да се наказваме цял живот?
Понякога да не предприемеш действие е много по- страшно, отколкото да извършиш най- безсърдечната постъпка на света. " ( стр. 117)
" За всеки човек има книга. И рано или късно тя винаги го намира. За всеки човек има книга. Но книгите надживяват хората. " ( стр. 123)
" Най- тежко се приживява пропиляното време. Най- жестоката постъпка е да ограбиш човек от времето му. " ( стр. 138)
" Спомените и миналото са две различни неща. Спомените са това, което крием в най- дълбокото кътче на душата- за да ги извадим оттам, щом настоящето загуби смисъл, понеже миналото го е застигнало. " ( стр. 138)
" Реалността често е това, което сме склонни да видим. " ( стр. 171)
November 28, 2019
Видео ревю:
Само хубави неща се чуваха за това заглавие и именно за това реших да го прочета. За мое щастие, книгата наистина се оказа хубава.
Кучер пише толкова философски и засяга доста тежки теми. Книгата не е от тези, при които трябва непременно да стигнете до края за да знаете какво ще се случи. Не! Историята се развива в миналото и настоящето (за героя), което превръща книгата не в типичната творба, където искаме да видим епичен край, а в едно изживяване.
Само хубави неща се чуваха за това заглавие и именно за това реших да го прочета. За мое щастие, книгата наистина се оказа хубава.
Кучер пише толкова философски и засяга доста тежки теми. Книгата не е от тези, при които трябва непременно да стигнете до края за да знаете какво ще се случи. Не! Историята се развива в миналото и настоящето (за героя), което превръща книгата не в типичната творба, където искаме да видим епичен край, а в едно изживяване.
March 24, 2021
Страхотан! Камелия Кучер има страхотен стил на писане, който може да накара тема като засегната в сюжета, която ми е безкрайно не моята, да ми стане толкова интересна. История като тази преплитаща толкова различни хора, толкова различни съдби... не знам, не мога да си организирам мислите, за да кажа колко много ми хареса...👏🏻🙌🏻
October 23, 2020
Толкова много ми хареса “Нощ�, че дори не знам какво и как да напиша...
Влюбих се в историята, в начина, по който е разказана и в Сантино, Ева, Виторио и Лучия.
Има някакво чувство на обреченост, което усетих още с първите страници на книгата, но и някаква магия, която не ме пусна до края.
Влюбих се в историята, в начина, по който е разказана и в Сантино, Ева, Виторио и Лучия.
Има някакво чувство на обреченост, което усетих още с първите страници на книгата, но и някаква магия, която не ме пусна до края.
Read
November 6, 2020Опитах се, но с творчеството на Камелия Кучер явно няма да си допаднем. :) "Нощ" използва за основа събитията от Втората световна война и Холокоста. Тема, към която не мога да остана безразлична. Но отново не успях да скъся дистанцията между мен и героите.
March 22, 2022
Бях любопитна да прочета нещо от Кучер, защото възторжените отзиви за писането й се изливаха отвсякъде, а аз, както обикновено съм доста скептична към подобни масови възторзи.
Е, сега разбирам защо тази книга е толкова харесвана - авторката е взела модерната напоследък тема за Холокоста, добавила е трагична любовна история, гарнирана с клиширани обобщения за живота и ето ти бестселър. Доказателство, че всеки средно грамотен и комбинативен човек може да напише книга, която с правилната реклама да стане хит.
Всъщност, единственото лошо, което намирам в тази книга е абсолютната липса на оригиналност. Не съм запозната с цялата продукция на тема 'Холокост', но имах усещането, че това вече съм го чела някъде...поне веднъж :)
Ако я четях, сигурно щях да я оставя много по-рано, но слушането е като някаква форма на медитация, позволява да се разсейваш и да така успях да я довърша.
Е, сега разбирам защо тази книга е толкова харесвана - авторката е взела модерната напоследък тема за Холокоста, добавила е трагична любовна история, гарнирана с клиширани обобщения за живота и ето ти бестселър. Доказателство, че всеки средно грамотен и комбинативен човек може да напише книга, която с правилната реклама да стане хит.
Всъщност, единственото лошо, което намирам в тази книга е абсолютната липса на оригиналност. Не съм запозната с цялата продукция на тема 'Холокост', но имах усещането, че това вече съм го чела някъде...поне веднъж :)
Ако я четях, сигурно щях да я оставя много по-рано, но слушането е като някаква форма на медитация, позволява да се разсейваш и да така успях да я довърша.
Read
March 21, 2021Първо и най-важно: Камелия Кучер умее да пише. Красиво, с обич към нюансите на думите, дори поетично бих казала.
Второ, субективно: Аз и Камелия Кучер нямаме бъдеще заедно :) Първа и последна книга ще ми е. Най-драматичният сблъсък между очакване и реалност ми беше тази книга в последно време - очаквах да е 4-5 звезди, право в сърцето ми, а още след първата четвърт знаех, че предпочитам да ида на зъболекар пред това да продължа да я чета. Очаквах да е книга за ВСВ, невъзможна любов, тежката реалност по време на войната... Беше размисли и страсти на Виторио с прескачане между детство и зряла възраст. Не ме интересуваше по никакъв начин, не беше фокусът, на който разчитах и би ме грабнал. Ева и бащата на Виторио можеха да съживят историята за мен, но са с толкова малко участие в сюжета (в частта със случващото се с тях по време на войната), че цялата книга в крайна сметка ми беше мъка и скука. Липсата ми на каквато и да е връзка с героите доведе и до не вникването във всички сантиментални размисли и истории описани тук, за което ясно си давам сметка, че е мой проблем. Предпочитам в книгите да ми да има действие, което да ми държи интереса, а не просто съзерцателно описание на емоционални размишления за минали случки, примесени с въздишки.
Съжалявам, че не я заобичах, но се разделяме за добро и с добро :) Именно заради рационалния и субективния конфликт, изложен по-горе, няма да оценя книгата.
Второ, субективно: Аз и Камелия Кучер нямаме бъдеще заедно :) Първа и последна книга ще ми е. Най-драматичният сблъсък между очакване и реалност ми беше тази книга в последно време - очаквах да е 4-5 звезди, право в сърцето ми, а още след първата четвърт знаех, че предпочитам да ида на зъболекар пред това да продължа да я чета. Очаквах да е книга за ВСВ, невъзможна любов, тежката реалност по време на войната... Беше размисли и страсти на Виторио с прескачане между детство и зряла възраст. Не ме интересуваше по никакъв начин, не беше фокусът, на който разчитах и би ме грабнал. Ева и бащата на Виторио можеха да съживят историята за мен, но са с толкова малко участие в сюжета (в частта със случващото се с тях по време на войната), че цялата книга в крайна сметка ми беше мъка и скука. Липсата ми на каквато и да е връзка с героите доведе и до не вникването във всички сантиментални размисли и истории описани тук, за което ясно си давам сметка, че е мой проблем. Предпочитам в книгите да ми да има действие, което да ми държи интереса, а не просто съзерцателно описание на емоционални размишления за минали случки, примесени с въздишки.
Съжалявам, че не я заобичах, но се разделяме за добро и с добро :) Именно заради рационалния и субективния конфликт, изложен по-горе, няма да оценя книгата.
October 9, 2019
Стилно написана и издържана книга, която акцентира върху човешката история на фона на войната. Въпреки познатата тема, историята е четивна, поражда емоции в читателите. На мен ми беше интересна, предимно заради текста, стила на авторката и достоверно изградената атмосфера, много внимателно и прецизно е отправен поглед към миналото, а след това се обръща и философски навътре - в човешката душа.
Книгата ще се хареса, мисля си на доста,а Камелия Кучер, определено е талантлива и заслужава прочита. Защото е от новите и свежи имена в българската литература, които се осмеляват да пишат за нещата, които ги вълнуват, без да звучат високопарно и стерилно. Най-вече за хората.
Книгата ще се хареса, мисля си на доста,а Камелия Кучер, определено е талантлива и заслужава прочита. Защото е от новите и свежи имена в българската литература, които се осмеляват да пишат за нещата, които ги вълнуват, без да звучат високопарно и стерилно. Най-вече за хората.
March 26, 2022
За момичето с луничките и момчето с бинокъла..
Една красива и тъжна история, която дълго ще нося в сърцето си.
Изключително написана, предадена и развита.
July 21, 2022
Красиво пише Камелия Кучер! Изобщо не съм разочарована, че най-накрая посегнах и към нейното творчество. Искрено се смях със Сантино (един истински италианец!) и отношенията, които имат с Виторио.
November 19, 2019
В нощта любовта изчезва:
Виторио е обикновено хлапе, което скита из римските улици и търси с поглед момичето, което го вълнува повече от всичко � Ева. Ева, която е била част от нормалния свят, преди фашистките закони да го извадят от нея, Ева с обичта към книгите и Ева с цигулката в ръце. Ева, която с мълчанието си казва повече от всички изкрещени думи на света и Ева, с която той не е говорил никога. У дома на Виторио обичта на майка му и баща му скрива от него смрачаването на живота покрай властта на Мусолини, но постепенно сянката на войната достига и тях. Идва моментът, в който Ева изчезва в нощта и момчето трябва да се приготви само за още загуби в своя живот.
ИК "Хермес"
Виторио е обикновено хлапе, което скита из римските улици и търси с поглед момичето, което го вълнува повече от всичко � Ева. Ева, която е била част от нормалния свят, преди фашистките закони да го извадят от нея, Ева с обичта към книгите и Ева с цигулката в ръце. Ева, която с мълчанието си казва повече от всички изкрещени думи на света и Ева, с която той не е говорил никога. У дома на Виторио обичта на майка му и баща му скрива от него смрачаването на живота покрай властта на Мусолини, но постепенно сянката на войната достига и тях. Идва моментът, в който Ева изчезва в нощта и момчето трябва да се приготви само за още загуби в своя живот.
ИК "Хермес"
January 5, 2020
„Нощ� беше едновременно много по-забавна, но и много по-тъжна от „Дом�. Камелия е успяла да преплете темата за войната с чисто човешката история и любовта. И според мен се е справила блестящо.
Има много книги за Втората световна война, но си личи колко добре подготвена по темата е Камелия. И отново, разбира се, имаме лична история, в която писателката вплита своите философски виждания за живота, прошката, любовта. За това колко е важно да можеш да дадеш прошка не само на околните, но и на себе си. За това да си дадеш втори шанс и да можеш да си позволиш да живееш нормално.
Може да прочетете пълното ревю тук ===>
Има много книги за Втората световна война, но си личи колко добре подготвена по темата е Камелия. И отново, разбира се, имаме лична история, в която писателката вплита своите философски виждания за живота, прошката, любовта. За това колко е важно да можеш да дадеш прошка не само на околните, но и на себе си. За това да си дадеш втори шанс и да можеш да си позволиш да живееш нормално.
Може да прочетете пълното ревю тук ===>
October 20, 2019
Като цяло, „Нощ� е една от книгите, които ме изненадаха много тази година и определно си направи местенце на лавицата ми с любими книги. Невероятна история, която трябва да се чете със сърцето, а не с очите. Препоръчвам я на всички, които обичат да четат трагичните истории от Втората световна война и на всички българи, за да видят, че има все още такива, които са майстори в литературата.
Цялото ми ревю можете да прочетете на
Цялото ми ревю можете да прочетете на
June 20, 2022
Здравейте, обитатели на книжната вселена! 🤗
Наскоро се запознах с творчеството на Камелия Кучер чрез книгата ѝ "Нощ" и нека кажа, че тя е една от съвременните български авторки, чиито книги си заслужава да се прочетат!
Виторио Де Лука живее спокойно и усамотено в къщата си, докато един ден едно момиче, ровещо в кофата му за боклук, не връхлита в живота му, изкарвайки на повърхността спомените от миналото му и за любимата жена, която е загубил. Спомени за далечните години по време на Втората световна война, през които е познал загубата, открил любовта и е научил какво е надежда.
"Една история за смелостта и страха, за приятелството и цената на щастието, за изборите в живота и силата на любовта. За предателството и прошката, която даваме на другите и на себе си" - и да искам, не мога да го кажа по-добре.
~~~
Не очаквах толкова много да ме заплени историята между тези страници. Преди да я започна, мислех че или това няма да е моята книга, или ще ми хареса, но не достатъчно, че да ми повлияе толкова. Истината е, че разказът на Виторио се плъзва бавно под кожата на читателя, настанява се удобно и чака момента, в които да извади мъката и красотата наяве, така че четящият да я почувства.
Тази книга не трябва да се слуша, както първоначално аз я започнах. Тя не трябва да се прочете. Трябва да се преживее! А Камелия Кучер успява да накара читателя да направи точно това и то толкова неусетно, че когато той вече осъзнае колко силно се е загнездила в ума му, започва да се чуди кога се е случило това и как не е усетил.
Стилът ѝ на писане от самото начало ми хареса - описателен, задълбочен, има метафори, но не е прекалено, така че да избяга далеч от историята, впускайки се в тях.
Двете истории - тази на Виторио още като дете, живеещо в балона на щастието и спокойствието, непознало мъката и загубата и тази на Виторио вече като мъж, сблъскал се с всички тегоби на живота, започват плавно, но успяват да запалят интереса и любопитството какво се случва по-натам.
Героите са прекрасно развити - толкова истински, с цялата палитра от чувства и емоции, които човек може да изпита. Реакциите, държанието им - изключително достоверно предадени за ситуацията, в която биват показани.
Историята на Виторио и Ева е горчиво-сладка. Няма друг по-правилен начин да я опиша. Тя е изпълнена с красота, нежност, болка, мъка, загуба, откриване. Още от разказите му за нея, когато е малък си личи колко е влюбен в нея и колко много го е грижа за момичето с луничките. Такъв сладур е, че ме караше да се кикотя на неспособността му да си събере ума, когато тя е покрай него.
Но освен любовната, главният герой има своя собствена отделна история, чиято тежест ме караше да се чудя как успява да намери място за надежда в душата си.
Историята на Ева ми показа колко е прекрасно, когато си пречупен, да откриеш някой, който да събере парченцата и да ти предаде от своите сили да се бориш, от своята надежда. Или просто да те обича дори и да не си напълно цял.
Сантино определено е лъчът светлина и капката забавление сред всичката болка, насъбрала се в останалите герои. Той, с неговите изцепки и бисери, винаги успява да разведри положението, колкото и тягостно да е то. И нито за миг не оставя най-добрия си приятел, а през цялото време е до него, когато той има нужда.
Истината е, че тази книга, освен всички по-горе неща, ни показва още нещо от изключителна важност - че не трябва да пропускаш или да вземаш за даденост миговете с любимите хора, защото не знаеш още колко време имаш с тях.
И колкото и тежка да звучи историята, колкото и мрачна, пропита с мъка и болка да ви се струва, всъщност тя показва, че винаги има надежда. Което я прави толкова красива.
Краят ѝ е силно разчувстващ и повлияващ на читателя. И ако ме питате защо не съм ѝ дала пълните 5� - защото може би ми липсваше малко по-силна кулминация. Но пък и така, историята е перфектна!
~~~
Оценка: 4.5/5�
Наскоро се запознах с творчеството на Камелия Кучер чрез книгата ѝ "Нощ" и нека кажа, че тя е една от съвременните български авторки, чиито книги си заслужава да се прочетат!
Виторио Де Лука живее спокойно и усамотено в къщата си, докато един ден едно момиче, ровещо в кофата му за боклук, не връхлита в живота му, изкарвайки на повърхността спомените от миналото му и за любимата жена, която е загубил. Спомени за далечните години по време на Втората световна война, през които е познал загубата, открил любовта и е научил какво е надежда.
"Една история за смелостта и страха, за приятелството и цената на щастието, за изборите в живота и силата на любовта. За предателството и прошката, която даваме на другите и на себе си" - и да искам, не мога да го кажа по-добре.
~~~
Не очаквах толкова много да ме заплени историята между тези страници. Преди да я започна, мислех че или това няма да е моята книга, или ще ми хареса, но не достатъчно, че да ми повлияе толкова. Истината е, че разказът на Виторио се плъзва бавно под кожата на читателя, настанява се удобно и чака момента, в които да извади мъката и красотата наяве, така че четящият да я почувства.
Тази книга не трябва да се слуша, както първоначално аз я започнах. Тя не трябва да се прочете. Трябва да се преживее! А Камелия Кучер успява да накара читателя да направи точно това и то толкова неусетно, че когато той вече осъзнае колко силно се е загнездила в ума му, започва да се чуди кога се е случило това и как не е усетил.
Стилът ѝ на писане от самото начало ми хареса - описателен, задълбочен, има метафори, но не е прекалено, така че да избяга далеч от историята, впускайки се в тях.
Двете истории - тази на Виторио още като дете, живеещо в балона на щастието и спокойствието, непознало мъката и загубата и тази на Виторио вече като мъж, сблъскал се с всички тегоби на живота, започват плавно, но успяват да запалят интереса и любопитството какво се случва по-натам.
Героите са прекрасно развити - толкова истински, с цялата палитра от чувства и емоции, които човек може да изпита. Реакциите, държанието им - изключително достоверно предадени за ситуацията, в която биват показани.
Историята на Виторио и Ева е горчиво-сладка. Няма друг по-правилен начин да я опиша. Тя е изпълнена с красота, нежност, болка, мъка, загуба, откриване. Още от разказите му за нея, когато е малък си личи колко е влюбен в нея и колко много го е грижа за момичето с луничките. Такъв сладур е, че ме караше да се кикотя на неспособността му да си събере ума, когато тя е покрай него.
Но освен любовната, главният герой има своя собствена отделна история, чиято тежест ме караше да се чудя как успява да намери място за надежда в душата си.
Историята на Ева ми показа колко е прекрасно, когато си пречупен, да откриеш някой, който да събере парченцата и да ти предаде от своите сили да се бориш, от своята надежда. Или просто да те обича дори и да не си напълно цял.
Сантино определено е лъчът светлина и капката забавление сред всичката болка, насъбрала се в останалите герои. Той, с неговите изцепки и бисери, винаги успява да разведри положението, колкото и тягостно да е то. И нито за миг не оставя най-добрия си приятел, а през цялото време е до него, когато той има нужда.
Истината е, че тази книга, освен всички по-горе неща, ни показва още нещо от изключителна важност - че не трябва да пропускаш или да вземаш за даденост миговете с любимите хора, защото не знаеш още колко време имаш с тях.
И колкото и тежка да звучи историята, колкото и мрачна, пропита с мъка и болка да ви се струва, всъщност тя показва, че винаги има надежда. Което я прави толкова красива.
Краят ѝ е силно разчувстващ и повлияващ на читателя. И ако ме питате защо не съм ѝ дала пълните 5� - защото може би ми липсваше малко по-силна кулминация. Но пък и така, историята е перфектна!
~~~
Оценка: 4.5/5�
Read
October 6, 2024***
Питам се може ли да се вярва на пъстри очи, щом не успяват да определят дори цвета си?
***
Разбрах, че да плачеш, не е толкова лошо. Защото означава, че все още имаш надежда, като си изплачеш мъката да ти олекне.
Страшното е, когато очите ти пресъхнат и вече нищо не може да те разтърси, понеже си видял най-ужасното.
Тогава просто чакаш като статуя времето да мине, да дойде твоят ден да се разпаднеш.
***
Кой е казал, че човек трябва да е щастлив?
Питам се може ли да се вярва на пъстри очи, щом не успяват да определят дори цвета си?
***
Разбрах, че да плачеш, не е толкова лошо. Защото означава, че все още имаш надежда, като си изплачеш мъката да ти олекне.
Страшното е, когато очите ти пресъхнат и вече нищо не може да те разтърси, понеже си видял най-ужасното.
Тогава просто чакаш като статуя времето да мине, да дойде твоят ден да се разпаднеш.
***
Кой е казал, че човек трябва да е щастлив?
July 1, 2023
Припомних си магията на Камелия Кучер! <3
С “Нощ� творчеството ѝ отново ме завладя още с първата страница и останах омагьосана до самия край.
Тук отново се сблъскваме с комплексни отношения, процъфтяващи любови и множеството цветове - светли и тъмни - на едно детство, изрисувано с радости и болка. Винаги преживявам истории, в които нечие детство губи магията си твърде рано�
И аз, като много други читатели, вече започвам да откривам приликите в романите на Кучер, при което започвам да усещам писането ѝ още по-близко и любимо. Това преплитане на времеви линии и вечно присъстващото изграждане на героите до най-малката им емоция много ѝ се удава. Позволява ти изцяло да се приютиш под кожата им, също както тя е направила, докато ги е създавала.
Стила ѝ отново е много фин, елегантен и приятен за четене. Внимателно и по интересен начин е изобразена Втората световна война и последиците, които дълго витаят в живота на хората. Вече започвам по-често да посягам към романи, развиващи се по това време и деликатния, но въздействащ подход на авторката прави прочита лек въпреки жестокостите.
След прочита ми на “Дом� миналата година споменах, че Камелия Кучер започва да се превръща в мой любим автор, а сега вече го обявявам като факт. Има нещо наистина магично в историите, които твори и човек не може да им се насити. Поглъщат те в свят на изкуство, страст, и емоция, където всеки може да отиде и да се почувства видян. Каквото и да кажа все ще е малко.
Нямате представа с какво нетърпение очаквам да чуем новина за ново заглавие!
Можем да четем и да се гордеем.
С “Нощ� творчеството ѝ отново ме завладя още с първата страница и останах омагьосана до самия край.
Тук отново се сблъскваме с комплексни отношения, процъфтяващи любови и множеството цветове - светли и тъмни - на едно детство, изрисувано с радости и болка. Винаги преживявам истории, в които нечие детство губи магията си твърде рано�
И аз, като много други читатели, вече започвам да откривам приликите в романите на Кучер, при което започвам да усещам писането ѝ още по-близко и любимо. Това преплитане на времеви линии и вечно присъстващото изграждане на героите до най-малката им емоция много ѝ се удава. Позволява ти изцяло да се приютиш под кожата им, също както тя е направила, докато ги е създавала.
Стила ѝ отново е много фин, елегантен и приятен за четене. Внимателно и по интересен начин е изобразена Втората световна война и последиците, които дълго витаят в живота на хората. Вече започвам по-често да посягам към романи, развиващи се по това време и деликатния, но въздействащ подход на авторката прави прочита лек въпреки жестокостите.
След прочита ми на “Дом� миналата година споменах, че Камелия Кучер започва да се превръща в мой любим автор, а сега вече го обявявам като факт. Има нещо наистина магично в историите, които твори и човек не може да им се насити. Поглъщат те в свят на изкуство, страст, и емоция, където всеки може да отиде и да се почувства видян. Каквото и да кажа все ще е малко.
Нямате представа с какво нетърпение очаквам да чуем новина за ново заглавие!
Можем да четем и да се гордеем.
January 8, 2022
Втората рожба на Кучер. Столът е разпознаваем, нежен, лиричен и романтичен.
Плюс за мен , е че тук действието се развива по времето на ВСВ, но това не е акцент, а двете души ,които се търсят, чакат и не се забравят!
Плюс за мен , е че тук действието се развива по времето на ВСВ, но това не е акцент, а двете души ,които се търсят, чакат и не се забравят!
April 6, 2021
Това е една книга, която е побрала в себе си толкова много тъга и меланхолия. Така е написана, че сякаш надежда няма, няма и да има. И да, това е книга за ВСВ и нормално да лъха толкова обреченост. И все пак...
Може би е първата книга от тази тематика, която ме пренася в Италия. Не съм запозната много с историята от гледна точка на Италия и това е първото, което ми хареса � различния ъгъл, различната гледна точка. Виторио разказва живота си вече, когато е преминал през него. На една солидна, зряла възраст той пише книга, в която разказва за всичките му загуби и всичките му лишения през войната. Разказва и за зараждането на голяма му любов към Ева и как войната опорочава тази любов. Ева е еврейка и нейното семейство е отведено в лагерите на смъртта още преди тя да осъзнае какво е да изпиташ любов. А Виторио е съкрушен, че неговата мечта е изчезнала. Но войната му отнема много повече...
Макар самият сюжет да е много силен като идея, изобщо не ми допадна стила на авторката. Това е първата книга на Камелия Кучер, с която се сблъсквам и не бях подготвена за нейния изказ. А той е доста високопарен, някак надменен, прекалено натруфен. А психологическите размишления откъсват за дълго от действието. Слушах тази книга в аудио формат и се улавях, че на много места съм спряла да слушам именно заради всички отвлечени философии, които са напъхани вътре. Исках да разбера какво ще се случи по нататък, а вместо това слушах нещо, което не ми беше интересно. И все пак няма как да не спомена прекрасния прочит на Симеон Владов с участието и на Гергана Симеонова. Заради техния изказ почувствах книгата малко по-близо до мен, което съм сигурна, че нямаше как да се случи ако я бях чела на хартия (тогава просто щях да я определя като скучна). Моята оценка е 3,5* закръглени към по-ниската степен.
Може би е първата книга от тази тематика, която ме пренася в Италия. Не съм запозната много с историята от гледна точка на Италия и това е първото, което ми хареса � различния ъгъл, различната гледна точка. Виторио разказва живота си вече, когато е преминал през него. На една солидна, зряла възраст той пише книга, в която разказва за всичките му загуби и всичките му лишения през войната. Разказва и за зараждането на голяма му любов към Ева и как войната опорочава тази любов. Ева е еврейка и нейното семейство е отведено в лагерите на смъртта още преди тя да осъзнае какво е да изпиташ любов. А Виторио е съкрушен, че неговата мечта е изчезнала. Но войната му отнема много повече...
Макар самият сюжет да е много силен като идея, изобщо не ми допадна стила на авторката. Това е първата книга на Камелия Кучер, с която се сблъсквам и не бях подготвена за нейния изказ. А той е доста високопарен, някак надменен, прекалено натруфен. А психологическите размишления откъсват за дълго от действието. Слушах тази книга в аудио формат и се улавях, че на много места съм спряла да слушам именно заради всички отвлечени философии, които са напъхани вътре. Исках да разбера какво ще се случи по нататък, а вместо това слушах нещо, което не ми беше интересно. И все пак няма как да не спомена прекрасния прочит на Симеон Владов с участието и на Гергана Симеонова. Заради техния изказ почувствах книгата малко по-близо до мен, което съм сигурна, че нямаше как да се случи ако я бях чела на хартия (тогава просто щях да я определя като скучна). Моята оценка е 3,5* закръглени към по-ниската степен.
April 19, 2022
Гледам всички положителни отзиви и се чудя в мен ли нещо не е наред. Огромна част от действието се развива по време на най-страшните и драматични събития от историята на двадесети век, като дори се засяга темата за Холокоста, но през цялото време имах чувството, че чета треторазреден любовен роман. Твърде сантиментална и елементарна ми се видя тази книжка. Въпреки хилядите обяснителни бележки, които очевидно имаха за цел да ни внушат колко начетена е авторката по темата (някои, от които бяха направо смешни � мисля, че всеки среднограмотен читател е наясно кои са били Съюзниците по време на ВСВ), останах с впечатлението, че фашизмът е просто вкаран като допълнителен елемент, единствено с цел да се внесе малко съспенс и драматизъм към любовната история. Със същото впечатление останах впрочем и от „Татуировчикът на Аушвиц�. Очевидно тези залитания на масовата литература към сюжети от ВСВ не са за мен.
Самият стил на Камелия Кучер също не ми се стори нещо особено. Вярно, личи си, че има респект към езика и желае максимално да се възползва от лексикалните му богатства. Но нещо в начина, по който бяха подредени думичките, ме притесняваше. Аз съм любител на по-минималистично писане и на места ми се стори ненужно многословна. А и съжалявам, но такъв тип сантиментални фрази и изречения като „прогаря сърцето ми� и „Прозрението за безсмислието на копнежите ми ме изпълва с горчилка� са доста далеч от представата ми за смислена и качествена литература. Диалозите ѝ обаче бяха горе-долу естествени и забавни. Въпреки че може би тези от 40-те години звучаха една идея твърде съвременно, което също допринасяше за усещането, че в книгата липсва, каквато и да било автентичност.
Определено това ще е първият ми и последен досег с творчеството на тази авторка.
Самият стил на Камелия Кучер също не ми се стори нещо особено. Вярно, личи си, че има респект към езика и желае максимално да се възползва от лексикалните му богатства. Но нещо в начина, по който бяха подредени думичките, ме притесняваше. Аз съм любител на по-минималистично писане и на места ми се стори ненужно многословна. А и съжалявам, но такъв тип сантиментални фрази и изречения като „прогаря сърцето ми� и „Прозрението за безсмислието на копнежите ми ме изпълва с горчилка� са доста далеч от представата ми за смислена и качествена литература. Диалозите ѝ обаче бяха горе-долу естествени и забавни. Въпреки че може би тези от 40-те години звучаха една идея твърде съвременно, което също допринасяше за усещането, че в книгата липсва, каквато и да било автентичност.
Определено това ще е първият ми и последен досег с творчеството на тази авторка.
September 13, 2020
Много елегантно написана и съдържателна книга за любовта, спомените, прошката и изобщо живота. Историята не е водеща тук, тя е дори доста стандартна за този тип книги, които паралелно описват Втората световна война и белезите, останали за десетилетия напред. Много съм щастлива, че най-после прочетох творба на съвременен български автор, която ми хареса, не ми звучеше претенциозно и самовлюбено. Стилът е прекрасен и изчистен, а напоследък толкова рядко ми се случва да попадна на такива книги - независимо български или не.
Оценям четенето на “Нощ� за себе си с 3.5 звезди, основно, защото книгата поддържа една дистанция - през повечето време се усещах, че чета книга, а не съм част от нея. “Нощ� ми напомня на колекция от моменти и импресии, някои от миналото, други от мечтите или от усета за настоящето, които се преплитат, за да осъществят накрая една цялостна идея. Малко моменти са разказани непосредствено. Може би затова любимите ми герои бяха Сантино и Лучия - те бяха изградени непосредствено в повествованието, по много умел и забавен начин, затова за мен бяха по-пълнокръвни. В същото време образът на Ева е една сянка още от самото начало - първо мечта, после спомен, после разтваряща се частичка от миналото. Това внушение обаче работи идеално с цялостната идея на книгата и заслужава адмирации. Виторио пък е сянка от сянката. Малко ми липсваше неговият образ, беше прекалено измит през призмата на любовта му към Ева.
Хубава книга, една идея по-интроспективна за мен, но все пак въздействаща. Ще прочета и “Дом�, но след кратка почивка.
Оценям четенето на “Нощ� за себе си с 3.5 звезди, основно, защото книгата поддържа една дистанция - през повечето време се усещах, че чета книга, а не съм част от нея. “Нощ� ми напомня на колекция от моменти и импресии, някои от миналото, други от мечтите или от усета за настоящето, които се преплитат, за да осъществят накрая една цялостна идея. Малко моменти са разказани непосредствено. Може би затова любимите ми герои бяха Сантино и Лучия - те бяха изградени непосредствено в повествованието, по много умел и забавен начин, затова за мен бяха по-пълнокръвни. В същото време образът на Ева е една сянка още от самото начало - първо мечта, после спомен, после разтваряща се частичка от миналото. Това внушение обаче работи идеално с цялостната идея на книгата и заслужава адмирации. Виторио пък е сянка от сянката. Малко ми липсваше неговият образ, беше прекалено измит през призмата на любовта му към Ева.
Хубава книга, една идея по-интроспективна за мен, но все пак въздействаща. Ще прочета и “Дом�, но след кратка почивка.
September 15, 2021
Запознах се с книгите на Камелия Кучер, както се оказа, в обратен ред на написването им. И с изчитането на всяка следваща мнението ми за писането й и за нея като автор се засилваше. Възхитен съм от начина на построяване на сюжетите, подбора и пресъздаването на характерите и персонажите, дори местоположенията като фон са представени "живо". Направи ми впечатление, че историите се разказват от името на мъже, което е въздействащо по особен начин. И във всеки един от трите романа "Дом", "Нощ" и "Сън" в основата е семейството - със своите ценности, традиции, отношения между членовете и влиянието на тези отношения за формирането на персонажите като възрастни хора с характери.
Може би най-впечатлен оставам от "Нощ". Не знам дали, защото я прочетох последна или заради реалността, в която е пресъздадена историята - картини и спомени от ужасите на Втората световна война и запратените в концентрационни лагери евреи, както и изчезналите безследно в акциите от директивата "Nacht und Nebel" от 1941-ва... За мен това е една от редките книги, от които съм нетърпелив да чета страница след страница и в същото време да не искам да приключва. Книга, която ме вдъхновява с прозренията и историята си и едновременно с това "затяга" буцата в гърлото ми.
Докато чета, обичам да си отбелязвам местата, които ме обогатяват най-силно. В романа "Нощ" това са следните няколко момента:
"Разбрах, че да плачеш, не е толкова лошо. Защото ознчава, че все още имаш надежда, като си изплачеш мъката, да ти олекне.
Страшното е, когато очите ти пресъхнат и вече нищо не може да те разтърси, понеже си видял най-ужасното.
Тогава просто чакаш като статуя времето да мине, докато дойде твоят ден да се разпаднеш."
"Кой е казал, че човек трябва да е щастлив?"
"Има една особеност при разговорите с деца. Нетактични са и непрекъснато задават въпроси."
"Щом като Земята е кръгла, ако не спираш да вървиш напред, все някога ще се върнеш обратно при себе си, нали така?"
"Спомените понякога са обвити в мъгла. Плътна мъгла, през която разпознаваш единствено плахи о��ертания на случилото се някога с теб. И те така те плашат, че нямаш друг избор, освен никога да не проглеждаш."
"Животът се прокрадва покрай теб - неусетно и тихо като повей. И ако успееш да хванеш един пълноценен миг, който да запазиш завинаги, значи, си намерил смисъла му."
Може би най-впечатлен оставам от "Нощ". Не знам дали, защото я прочетох последна или заради реалността, в която е пресъздадена историята - картини и спомени от ужасите на Втората световна война и запратените в концентрационни лагери евреи, както и изчезналите безследно в акциите от директивата "Nacht und Nebel" от 1941-ва... За мен това е една от редките книги, от които съм нетърпелив да чета страница след страница и в същото време да не искам да приключва. Книга, която ме вдъхновява с прозренията и историята си и едновременно с това "затяга" буцата в гърлото ми.
Докато чета, обичам да си отбелязвам местата, които ме обогатяват най-силно. В романа "Нощ" това са следните няколко момента:
"Разбрах, че да плачеш, не е толкова лошо. Защото ознчава, че все още имаш надежда, като си изплачеш мъката, да ти олекне.
Страшното е, когато очите ти пресъхнат и вече нищо не може да те разтърси, понеже си видял най-ужасното.
Тогава просто чакаш като статуя времето да мине, докато дойде твоят ден да се разпаднеш."
"Кой е казал, че човек трябва да е щастлив?"
"Има една особеност при разговорите с деца. Нетактични са и непрекъснато задават въпроси."
"Щом като Земята е кръгла, ако не спираш да вървиш напред, все някога ще се върнеш обратно при себе си, нали така?"
"Спомените понякога са обвити в мъгла. Плътна мъгла, през която разпознаваш единствено плахи о��ертания на случилото се някога с теб. И те така те плашат, че нямаш друг избор, освен никога да не проглеждаш."
"Животът се прокрадва покрай теб - неусетно и тихо като повей. И ако успееш да хванеш един пълноценен миг, който да запазиш завинаги, значи, си намерил смисъла му."
September 26, 2020
Историята вълнува до последно. Чудесен пример за добър български съвременен автор.
July 2, 2021
Реших да изляза от зоната си на комфорт и слушах книгата в аудио формат. В началото ми грабна интереса, но за съжаление до към средата.. Очаквах да има някакво действие, което да поддържа интереса ми , но вместо това слушах основно размишленията на главния герой и тъгата му по изгубената любов..
December 8, 2019
Хареса ми тази позакъсняла среща със света на разказвача Камелия Кучер.
Впечатлена съм най-напред от способността ѝ да пише без его и претенция. Малко са авторите, които могат напълно да се скрият зад героите си, да им позволят да дишат различен, необременен, далечен въздух и да разказват света през своите собствени очи. При Камелия като че ли напълно отсъства онази неволна � в най-добрия случай � самовглъбеност на автора, склонността му към авторефлексия, че дори автотерапия чрез текста. Може би за това успешно дистанциране от героите и историята важна роля играе изборът на Камелия да пише от името на Виторио и да наблюдава света през мъжки очи. Решение не просто мъдро, а и добре подплътено с разказвачески талант. В крайна сметка “Нощ� е поглед към чистата любов, история за големите човешки падения и трагедии е. Като такава, тя трябва да се мъчи � и успява � да вникне именно в тях.
Друга силна страна на романа е неговата четивност. Камелия си е позволила да остави историята на преден план и в това има една особена смелост. Дали защото започнах да се поуморявам от постмодернистичния уклон към (понякога самоцелна) оригиналност, но намерих предпочитанието на Камелия да бъде повече разказвач, отколкото архитект на текста, за глътка свеж въздух. Макар че в него има известна фрагментарност и пътуване през времето и пространството, “Нощ� е по-скоро намигване към класическите форми.
И докато романът наистина е увлекателно четиво, той съвсем нямаше да ме впечатли, ако не беше написан на хубав, издържан и богат език. Интересно е, че обикновено намирам прекалената сантименталност за белег на слаб белетристичен стил, но в случая дори тя ми се стори автентична.
Впечатлена съм най-напред от способността ѝ да пише без его и претенция. Малко са авторите, които могат напълно да се скрият зад героите си, да им позволят да дишат различен, необременен, далечен въздух и да разказват света през своите собствени очи. При Камелия като че ли напълно отсъства онази неволна � в най-добрия случай � самовглъбеност на автора, склонността му към авторефлексия, че дори автотерапия чрез текста. Може би за това успешно дистанциране от героите и историята важна роля играе изборът на Камелия да пише от името на Виторио и да наблюдава света през мъжки очи. Решение не просто мъдро, а и добре подплътено с разказвачески талант. В крайна сметка “Нощ� е поглед към чистата любов, история за големите човешки падения и трагедии е. Като такава, тя трябва да се мъчи � и успява � да вникне именно в тях.
Друга силна страна на романа е неговата четивност. Камелия си е позволила да остави историята на преден план и в това има една особена смелост. Дали защото започнах да се поуморявам от постмодернистичния уклон към (понякога самоцелна) оригиналност, но намерих предпочитанието на Камелия да бъде повече разказвач, отколкото архитект на текста, за глътка свеж въздух. Макар че в него има известна фрагментарност и пътуване през времето и пространството, “Нощ� е по-скоро намигване към класическите форми.
И докато романът наистина е увлекателно четиво, той съвсем нямаше да ме впечатли, ако не беше написан на хубав, издържан и богат език. Интересно е, че обикновено намирам прекалената сантименталност за белег на слаб белетристичен стил, но в случая дори тя ми се стори автентична.
April 27, 2021
Тази книга отлежава в библиотеката ми почти две години и явно има защо... Това е първата ми среща с авторката и, вероятно, последната. Стилът ѝ на писане определено никак не ми допадна. Тематиката на книгата е сериозна, историята има голям потенциал, но някак начина, по който е написана, не е моят. На много места скучна, протяяяяяяжна, разписана много. От самите страници лъха толкова много безнадеждност, тъга, депресия, тягост, буквално ти идва да си прережеш вените. И, не, не е заради тематиката за Холокоста, всъщност не се набляга толкова на това, самият стил на писане на Кучер (поне в тази книга) ти носи тези чувства, не историята. Не обичам да чета книги за ВСВ и Холокоста и ги избягвам, вероятно това също допринесе за това да "не се харесаме" с тази книга.
October 9, 2019
За тази книга ще се говори много. Сигурен съм. Тя е едно красиво явление в съвременната ни литература. Защото малко са историите разказани с чиста и искрена душа. Камелия Кучер го е направила. Разказала е история за приятелство, любов и оцеляване насред отломките от Втората световна война - един от най-страховитите моменти в историята на човечество. Героите на Камелия са пълнокръвни, обичащи, страдащи и, въпреки всичко, прощаващи. Дори и на самите себе си. Радвам се, че открих тази книга. Или тя ме откри? Не зная. :) Моето мнение накратко - Най-добрият съвременен български роман.
September 26, 2023
Мъчна, драматична и мнооого протяжна книга. Честно казано, ако не беше добрият прочит на Симеон Владов и прекрасните включвания на Гергана Стоянова със сигурност нямаше да я завърша. На няколко пъти дори и доброто аудио беше на ръба да не успее да я спаси. Но я дослушах. Къде на инат, къде просто от чисто любопитство, дали пък в оставащото време няма да изтърва нещо колосално. Защото иначе нямах обяснение за високите оценки.
Да, исторически има своята добавена стойност тази история, но откъм сюжет беше много объркана и трудна за проследяване, особено в аудио вариант с цялото това скачане между минало и настояще. Не беше лошо написана, макар сегашното време да ме влудяваше на моменти. Със сигурност имаше своята храна за размисъл на не малко места, но като цяло повече ме напрегна и ми остави горчив привкус накрая. С две думи, си беше тягостна история. Но дори да бях настроена за драма, пак емоционално нещо ми липсваше. Не ме разчувства дори толкова, а имаше потенциал за това. Просто едно мъчно и тегаво настроение ми донесе...
Някой вероятно ще каже, че не съм тръгнала с правилни очаквания, предвид че това е книга за война, но може би очаквах повече емоция и действие откъм сюжет.
Иначе прочитът си заслужава и главно заради него са 3-те ми *. Ако сте на военна и драматична тематика, препоръчвам аудиото.
Да, исторически има своята добавена стойност тази история, но откъм сюжет беше много объркана и трудна за проследяване, особено в аудио вариант с цялото това скачане между минало и настояще. Не беше лошо написана, макар сегашното време да ме влудяваше на моменти. Със сигурност имаше своята храна за размисъл на не малко места, но като цяло повече ме напрегна и ми остави горчив привкус накрая. С две думи, си беше тягостна история. Но дори да бях настроена за драма, пак емоционално нещо ми липсваше. Не ме разчувства дори толкова, а имаше потенциал за това. Просто едно мъчно и тегаво настроение ми донесе...
Някой вероятно ще каже, че не съм тръгнала с правилни очаквания, предвид че това е книга за война, но може би очаквах повече емоция и действие откъм сюжет.
Иначе прочитът си заслужава и главно заради него са 3-те ми *. Ако сте на военна и драматична тематика, препоръчвам аудиото.
December 21, 2019
Мислих си че знам как ще започна това ревю, имах нещо в главата си, но уви, не е така.
Има едно чувство в мен, което ме кара да мисля че каквото и да напиша за тази книга ще е малко и също така не знам дали ще успея да напиша колко много обожавам "Нощ" и авторката й. По-скоро не знам дали ще мога да убедя тези от вас, които все още не са я чели и се двоумят дали да го направят.
Е направете го...
Първо искам да благодаря на Модерно е да се чете, защото те имаха игра в Инстаграм за тази книга и наистина на голям късмет, успях да си я спечеля. Реших че веднага щом дойде при мен ще започна да я чета, от анотацията историята ми се стори много интересна и не се излъгах.
Имаме две полета на действия, едното е в Рим през 1943г. и Умбрия през 1991г.
През 1943г. Виторио е младо момче което обича бинокъла си, а единственото което обича повече от него е красивата Ева. Той ходи всеки ден в близкият хамбар за да я наблюдава, да гледа какво прави тя в семейната книжарница или пък в стаята й. Той много иска да я заговори, но така и не се осмелява да го направи. Това което,не знае Виторио е че Ева е напълно запозната с всичко което той прави и тя като него си мечтае да я заговори. Първоначално всичко изглежда прекалено хубаво и обикновено, докато една вечер, Ева и семейството и изчезват. Войната вече е навлезнала в своя ход... и започва да взима своите жертви. (Аз май, забравих да спомена че Ева е от еврейско семейство...!?) Освен Ева, баща му също бива отведен и незнайно къде и какво му се случва, мислено с него тръгва и майката на младото момче. Вече нищо няма и не е същото, Виторио започва да помага на майка си, като ходи да работи с нея, но в същото време му е много тежко за любимите хора, които не знае къде са и какво се случва с тях.
Едно от малкото хубави неща бе Сантино, най-добрият приятел на Виторио. Винаги забавен и готов да изкара извън нерви всички, той бе забавната и позитивна част. Макар че няма човек които да не е потърпевш от войната, Сантино, не позволява това да го смаже психически и се опитва да живее живота си тук и сега.
А дали Ева ще се върне, какво се случва с баща му, как минава живота на майка му и какво се случва със самият Виторио... след като прочетете книгата ще разберете сами.
През 1991г. в Умбрия, вече виждаме един доста пораснал Виторио, живеещ сам и просто минаващ през живота на възрастен човек. Докато един ден не се появява Лучия.
Смятам че Лучия е вторият шанс на Виторио, отново да започне да живее, макар и вече останал съвсем сам. (еее, всъщност си има Сантино... които е винаги насреща за приятеля си!)
Вече преминал през много житейски уроци и загуби, главният ни герой е останал човек с главно Ч. Много е лесно след като загуби човек всичко, да се озлоби, да започне да страни от всички и да се държи ужасно, но тук не е така. Макар и в началото да е доста странно, той приема Лучия в двора си, започва да си говори с нея, намира й работа и след време същност, мога да твърдя че стават добри приятели. Около нея има доста интересни неща и двамата делят много тежки моменти от животите си и малко по-малко започват да ни ги разкриват.
Какво се случва след като се връща Ева, с какво се занимава Виторио и каква е историята на Лучия... ще оставя да си отговорите сами!
Стилът на писане на Камелия Кучер е много красив, лесно достъпен и много, много силен. Буквално съпреживявах всяко едно нещо което се случваше с главните ни герои. Да, веднага казвам че и друг път ми се случвало това, но тук го усетих много по-различно. Връзката между читателя и ге��оите е много силна, просто няма как. И другото което ми се случи за първи път е че на няколко пъти буквално настръхнах, толкова силно написана и предадена емоционална история.
"Нощ" е книга за чистотата на една зараждаща се любов, за истинското приятелство, устояло дори и на война, за изгубената любов, за провала на хиляди, стотици животи, но и за прошката и вторият шанс.
Освен че пише прекрасни истории, мога да ви кажа и то с две ръце, че и самата Камелия Кучер е прекрасна. Имах възможността да се запозная с нея на живо и се убедих на 100% колко земен, топъл и готин човек е. Това бе една специална, макар и кратка среща за мен.
"Нощ" ми показа колко е важно да оценяваме близките си хора, на време, защото само за един миг и може вече да ги няма. Показа ми колко силни емоции може да изпитва човек - та чак да настръхне. Показа ми какви последици може да причини злото на човек и то психически тормоз.
И ми показа колко е важно в трудни моменти да имаме истински приятел до себе си.
Имам и "Дом", все още не съм я прочела, но много скоро това ще се промени, и ако и тя е толкова силна колкото "Нощ". Значи че ме чака голямо емоционални приключение.
И последно, няколко думи за корицата на книгата. Тя много ми харесва, определено е свързана историята и то много дори. След като се прочете, става напълно ясно всеки един елемент защо е изобразен и какво означава за историята и героите ни.
"Така е с всички напоследък, хората все по-често гледат да скрият очите си, срещайки ни по улиците. Татко казва, че трябва да ги разбираме, твърди, че страхът, а не лошотията, крие очите им. Попитах го трябва ли и ние да се страхуваме, а той се подсмихна, отвръщайки: страхът не е избор, а е инструмент за власт. Не го разбрах особено, но мен ме е страх. Боя се, защото момчето с пъстрите очи престана да ме вижда."
"Животът често е сложен. Понякога от мига, в който се появиш на този свят, друг път се усложнява впоследствие. Ще ми се да те уверя, че решение винаги има, но ще излъжа. Смисълът е да вървиш по отредения ти път, без значение колко е сложен."
"Струва ми се, че да простиш на себе си, е най-непосилното изпитание. Твърде често увенчано с неуспех. Как съумяваме да опростим чуждите грехове, а за своите сме способни да се наказваме цял живот?"
"За всеки човек има книга. И рано или късно тя винаги го намира. За всеки човек има книга. Но книгите надживяват хората."
"Поглеждаш ме с тези очи... ти се завърна от ада, Ева. Появи се, за да потънеш в мъглата със сивото си палто, а после да клекнеш до мен в калта и да ми кажеш: Съжалявам, че закъснях. Не. Аз съм този, който закъсня."
"Има неща, които избождат човешките очи. Има неща, които смазват човешкото сърце. Има неща, които опустошават човешката душа. Има неща, които обезсмислят човешкото съществуване. Има неща, които обезценяват човешкия живот. Правят се от хора."
--- --- --- --- ---
Благодаря Ви, за отделеното време!!!
Има едно чувство в мен, което ме кара да мисля че каквото и да напиша за тази книга ще е малко и също така не знам дали ще успея да напиша колко много обожавам "Нощ" и авторката й. По-скоро не знам дали ще мога да убедя тези от вас, които все още не са я чели и се двоумят дали да го направят.
Е направете го...
Първо искам да благодаря на Модерно е да се чете, защото те имаха игра в Инстаграм за тази книга и наистина на голям късмет, успях да си я спечеля. Реших че веднага щом дойде при мен ще започна да я чета, от анотацията историята ми се стори много интересна и не се излъгах.
Имаме две полета на действия, едното е в Рим през 1943г. и Умбрия през 1991г.
През 1943г. Виторио е младо момче което обича бинокъла си, а единственото което обича повече от него е красивата Ева. Той ходи всеки ден в близкият хамбар за да я наблюдава, да гледа какво прави тя в семейната книжарница или пък в стаята й. Той много иска да я заговори, но така и не се осмелява да го направи. Това което,не знае Виторио е че Ева е напълно запозната с всичко което той прави и тя като него си мечтае да я заговори. Първоначално всичко изглежда прекалено хубаво и обикновено, докато една вечер, Ева и семейството и изчезват. Войната вече е навлезнала в своя ход... и започва да взима своите жертви. (Аз май, забравих да спомена че Ева е от еврейско семейство...!?) Освен Ева, баща му също бива отведен и незнайно къде и какво му се случва, мислено с него тръгва и майката на младото момче. Вече нищо няма и не е същото, Виторио започва да помага на майка си, като ходи да работи с нея, но в същото време му е много тежко за любимите хора, които не знае къде са и какво се случва с тях.
Едно от малкото хубави неща бе Сантино, най-добрият приятел на Виторио. Винаги забавен и готов да изкара извън нерви всички, той бе забавната и позитивна част. Макар че няма човек които да не е потърпевш от войната, Сантино, не позволява това да го смаже психически и се опитва да живее живота си тук и сега.
А дали Ева ще се върне, какво се случва с баща му, как минава живота на майка му и какво се случва със самият Виторио... след като прочетете книгата ще разберете сами.
През 1991г. в Умбрия, вече виждаме един доста пораснал Виторио, живеещ сам и просто минаващ през живота на възрастен човек. Докато един ден не се появява Лучия.
Смятам че Лучия е вторият шанс на Виторио, отново да започне да живее, макар и вече останал съвсем сам. (еее, всъщност си има Сантино... които е винаги насреща за приятеля си!)
Вече преминал през много житейски уроци и загуби, главният ни герой е останал човек с главно Ч. Много е лесно след като загуби човек всичко, да се озлоби, да започне да страни от всички и да се държи ужасно, но тук не е така. Макар и в началото да е доста странно, той приема Лучия в двора си, започва да си говори с нея, намира й работа и след време същност, мога да твърдя че стават добри приятели. Около нея има доста интересни неща и двамата делят много тежки моменти от животите си и малко по-малко започват да ни ги разкриват.
Какво се случва след като се връща Ева, с какво се занимава Виторио и каква е историята на Лучия... ще оставя да си отговорите сами!
Стилът на писане на Камелия Кучер е много красив, лесно достъпен и много, много силен. Буквално съпреживявах всяко едно нещо което се случваше с главните ни герои. Да, веднага казвам че и друг път ми се случвало това, но тук го усетих много по-различно. Връзката между читателя и ге��оите е много силна, просто няма как. И другото което ми се случи за първи път е че на няколко пъти буквално настръхнах, толкова силно написана и предадена емоционална история.
"Нощ" е книга за чистотата на една зараждаща се любов, за истинското приятелство, устояло дори и на война, за изгубената любов, за провала на хиляди, стотици животи, но и за прошката и вторият шанс.
Освен че пише прекрасни истории, мога да ви кажа и то с две ръце, че и самата Камелия Кучер е прекрасна. Имах възможността да се запозная с нея на живо и се убедих на 100% колко земен, топъл и готин човек е. Това бе една специална, макар и кратка среща за мен.
"Нощ" ми показа колко е важно да оценяваме близките си хора, на време, защото само за един миг и може вече да ги няма. Показа ми колко силни емоции може да изпитва човек - та чак да настръхне. Показа ми какви последици може да причини злото на човек и то психически тормоз.
И ми показа колко е важно в трудни моменти да имаме истински приятел до себе си.
Имам и "Дом", все още не съм я прочела, но много скоро това ще се промени, и ако и тя е толкова силна колкото "Нощ". Значи че ме чака голямо емоционални приключение.
И последно, няколко думи за корицата на книгата. Тя много ми харесва, определено е свързана историята и то много дори. След като се прочете, става напълно ясно всеки един елемент защо е изобразен и какво означава за историята и героите ни.
"Така е с всички напоследък, хората все по-често гледат да скрият очите си, срещайки ни по улиците. Татко казва, че трябва да ги разбираме, твърди, че страхът, а не лошотията, крие очите им. Попитах го трябва ли и ние да се страхуваме, а той се подсмихна, отвръщайки: страхът не е избор, а е инструмент за власт. Не го разбрах особено, но мен ме е страх. Боя се, защото момчето с пъстрите очи престана да ме вижда."
"Животът често е сложен. Понякога от мига, в който се появиш на този свят, друг път се усложнява впоследствие. Ще ми се да те уверя, че решение винаги има, но ще излъжа. Смисълът е да вървиш по отредения ти път, без значение колко е сложен."
"Струва ми се, че да простиш на себе си, е най-непосилното изпитание. Твърде често увенчано с неуспех. Как съумяваме да опростим чуждите грехове, а за своите сме способни да се наказваме цял живот?"
"За всеки човек има книга. И рано или късно тя винаги го намира. За всеки човек има книга. Но книгите надживяват хората."
"Поглеждаш ме с тези очи... ти се завърна от ада, Ева. Появи се, за да потънеш в мъглата със сивото си палто, а после да клекнеш до мен в калта и да ми кажеш: Съжалявам, че закъснях. Не. Аз съм този, който закъсня."
"Има неща, които избождат човешките очи. Има неща, които смазват човешкото сърце. Има неща, които опустошават човешката душа. Има неща, които обезсмислят човешкото съществуване. Има неща, които обезценяват човешкия живот. Правят се от хора."
--- --- --- --- ---
Благодаря Ви, за отделеното време!!!
Displaying 1 - 30 of 65 reviews
Can't find what you're looking for?
Get help and learn more about the design.