„� майкини� е роман-сериал, събрал историите на съвременни българи, които се обичат, мразят, завиждат си, злословят, печелят пари, губят приятели, изневеряват си, воюват и отчаяно търсят публично признание. Защото българинът постоянно се измъчва от притеснения да не се изложи и от въпроса „какв� ще кажат другите�. „� майкини� ще срещнете хора, които добре познавате. Техният свят е светът на домашната ракия, на лютеницата и чушкопеците, на вярата във врачки и магии, на преяждането по празници, на бабешките рецепти за лечение на всички болести. Но този идиличен свят вече е белязан от изкушенията на консуматорската епоха - астрология, диети, истеричен шопинг, влогъри, лайфкоучове, инфлуенсъри, ретроградни меркурии, антиваксърство, конспиративни теории, гурме-превземки, силиконови цици, стремеж към известност на всяка цена. Майкините постоянно се конкурират със съседите, с роднините и приятелите си и се опитват да им докажат, че са голяма работа. Историята им е много смешна, доста трогателна и малко трагична. Защото това е историята на един народ, който отчаяно се опитва да намери себе си.
Иво Сиромахов е роден на 29 декември 1971 г. в София. През 1990 г. завършва Националната гимназия за древни езици и култури. През 1996 г. завършва НАТФИЗ, специалност Театрална режисура. От 1998 г. до 2000 г. работи във вестник �24 часа� като автор на политически фейлетони. Публикувал е десетки авторски текстове в "Playboy" и “MAXIM�. От 2000 г. е отговорен сценарист в "Шоуто на Слави". През 2014 г. печели награда „Цветет� на Хеликон� за романа „Моя� таен любовен живот� � наградата се връчва за най-продавана българска книга.
351 празни страници. Не намирам нито едно положително нещо. Странно е, че масово читателите я описват като смешна. Това била действителността в България. Отказвам да приема това. За мен не е смешна, това не е хумор, не е сатира, не е и ирония. Книгата е гротеска. Всичко е изкривено и загрозено. Българските традиции са представени с абсурди, поругани и потъпкани. Кулинарните моменти ..... какъв е смисъла ... не разбрах изобщо. Имаме добър брой герои, но те не се развиват. Повтарят се 5-6 действия през цялото време, едно и също отново и отново. Никакво развитие. Никаква завръзка. Никаква кулминация. Никаква развръзка. Просто празни страници.
Хареса ми. Посмях се доста на историите, които всъщност са отражение на характерите, които срещаме в социалните мрежи. В някои от историите видях и мои премеждия, но за моя радост, имам чувство за самоирония и това ме накара да се смея още повече. Сред всичките смешни истории имаше и няколко сериозни, които предизвикаха в мен един друг вид усмивка. И сред всички тези съвременни персонажи, най-нормален е Лудия Гитко, с неговите кучета, на които говори на странен език, който само той разбира...
Много ми хареса и много се забавлявах (както ми е пожелал и авторът в началото). Книгата е уникална! Тя е апогей в народопсихологията на българина! Скъсах се да я чета! Парцал съм! Нямам търпение да видя развръзката и решаващия мач от София между Сандрония и Митюрина. И ако може баба Злата да даде рецептата за кенгуру плакия, че последния път не ми се получи! Легендата за ракията я знам и аз от моя пра-прадядо Гацьор и много мило ми стана, че е в книгата и ще се предаде на повече хора.
Само едно не ми дава мира - защо свако живее у майкини?
От много време гледам колко хора хвалят книгата на Иво Сиромахов и реших и аз да си я взема. И въобще даже не съжалявам! Книга проследява живота в едно българско село в рамките на 6 месеца, такъв какъвто го вижда автора, а и ако трябва да бъдем честни такъв какъвто е той за много българи, не само на село.Книгата е пълна с искрени и забавни моменти, като даже на места съм се смял с глас, може би защото намирам аналог в реални ситуации, с тези, в които изпадат героите в "У майкини".Със сигурност ако я прочетете, ще намерите разтуха от работната седмица, ще се посмеете от сърце, ще подкрепите българското и ще се замислите не ви ли липсва и на вас родното село или пък " вас това какво ви бърка", както казва един от героите.
Добър и увлекателен обзор на българската действителност в модерно време. Сиромахов има някои доста точни попадения. Дано като се огледаме в това, да се извисим една идея над него. Сигурен съм, че някъде всеки е видял дори и малко от себе си. Единствено не ми хареса, че някои елементи се повтаряха твърде много пъти.
"Стана обяд и седнахме на масата да си направим новогодишен брънч. Доядохме руската салата от снощи и японското кобе по селски. Баба Злата го запържва с лук и червен пипер, да си оближеш пръстите". "У майкини" е най-забавното нещо, което съм чела през последната година, но с едно на ум. Книгата описва половин година от живота в едно село, което, обаче, може да е село, но е пълно с изключителни космополитни личности. Всички ги знаем, чували сме за тях, а някои дори са наши светли примери в живота. Забавно е как уж важни неща, като здраве, хранене, човешки взаимоотношения, любов, щастие, бързо са приравнени под удара на инстаграмския чук, преминати с най-модерния филтър и накрая сдъвкани и изплюти по последна мастършефска рецепта. Съдържанието на тази книга не просто е преминало сарказма, то е откровена пародия. Имах адски много моменти, в които ми беше смешно и забавно, защото десетки пъти съм присъствала в ситуации, като тези, описани в книгата. Сиромахов е повече от познавач на "майкиния" бит, той е негов хронописец, вдъхва му душа на чесън, розова вода и пръжки с лук. Едновременно, мощно и запомнящо се. Признавам си, че прескочих няколко глави. Просто защото ежедневието в книгата се редува и с някои страшно качествени моменти, които не исках да разваля, омесвайки ги с пошлостта, която заобикаля героите в тях с всичко, което ги заобикаля. Радвам се, че Сиромахов е оставил място и за "лудите" в романа си и, че по чисто вазовски, те остават най-чистите души. Покъртителна книга. Много "за". Имаше си нужда от нея.
8 винаги съм твърдял че изкуството (независимо какъв жанр е) не трябва да се разбира, а трябва да въздейства. Книгата на Иво е точно такава - въздействаща. Смях се. Просълзих се.... Това е нещо като безмилостна, откровенна до бруталност сатирична и до края безпристрастна дисекция на обществото и нравите ни днес. Тези типажи може да се видят във всяко населено място в България. Колко жалко е че лудите (като Гитко) станаха единствените носители на човещина..... Респект към Иво! Това е съвремения Чудомир.
Неангажиращо, забавно четиво, което ме накара да се разсмея с глас не веднъж. Прочетох "У майкини" точно след пропаднал опит да довърша "Стопанката на Господ" и ми подейства доста отрезвяващо и развеселяващо.
Българската действителност осмята от народопсихолога Иво Сиромахов. Съвкупност от суеверни ритуали, български обичаи, възстанновки на съдбовни исторически събития и поливане на национални празници, любене и тачене на всичко родно и в същото време възхваляване на братска Русия в кръчмата Маанхатън. Има за всекиго по нещо - от рецепти за различни болежки до гурме менюта. Авторът умело представя палитра от персонажи, вдъхновени от българския бит, преплетени в забавния сюжет, всеки със своя мироглед и разсъждения, доказвайки богатството на българския език посредством разновидности на диалекти, познати по нашите географски ширини. И не само... Любимци ми станаха Сретан и Даница с техните трогателни семейни перипетии.
Единственото, което не ми се понрави, са някои пасажи, в които преобладават отявлени цинизми, но ги приемам като литературен похват, за да се придаде повече достоверност на писанието.
С две думи: "ше ви ареше",ако не се вземате много на сериозно. Четете, може и да се припознаете, защото майкини са евриуеър!
Завършена насила, само защото не искам да оставям книгите недочетени. Четивото няма да ви донесе нищо като стойност, не че се очаква, но поне да беше забавно-може да се изсмял 2 пъти на простията. Излишно голямото количество страници, г-н Сиромохав е изпълнил с привидно произволни думи, които почти не правят никакъв смисъл, както и самата творба. Изглежда графоманските наклоннисти на автора са надделяли над трезвата мисъл, защото "У майкини" е точно това- графомания.
ПП.: Искам да чета за Скарлет и Иво, не за Сиса, Нела, Митюрина, Сандрония и Културослав. Е признавам
Доста ревюта се изписаха вече, общо взето почти няма какво да се добави: Секс, Алкохол, Храна. И рецепти! Много и качествени рецепти! За народните обичаи, думи нямам кой от кой по самобитен. Зависта основна черта на българина - Най- щастливия персонаж, лудият Гитко п.п. Ама мен ко ма бърка
Нито е Стайнбек, нито Удхаус, но и не може да се очаква нещо подобно. Леко, забавно, на моменти откровено вулгарно..... Не е нужно да се взимаме прекалено на сериозно. Книгата е добра. Очаквам втората половина на годината.... ;)
С пределна воля успях да я дочета. Няма да си причиня повече от творчеството на Иво Сиромахов. Описаните истини са до болка познати на целокупния български народ и гротеската трябва да бъде пропоръчана на една друга аудитория, при която пък съществува риск, да не бъде разбрана.
Бях тръгнал да пиша научна разработка на това колко еднотипно и повторяемо е всичко. Стигнах до следното съкратено заключение: Има едни 5-6 страници, дето си струва да се прочетат, ама тях можете да ги прочетете и в книжарницата, докато разглеждате, та да не давате излишни пари. Настрана от споменатите 5-6 страници, останалите дори не са смешни, настрана от това, че са яко безсмислени. Като цяло, ако ще давате пари за нещо, дарете ги за кауза. Съболезнования за дърветата, изсечени за да се напечата тая книга...
Ако беше аудио книга, със сигурност щях да поставя по-висока оценка, защото така е трудна за четене - с множеството диалектни форми. Иначе, авторът добре е уловил съвременната социално-културна атмосфера в страната ни. Според мен хората, които я намират за гротеска, всъщност просто не искат да си признаят, че всъщност като нация сме си такава гледка. В началото малко е трудно да проследиш всички образи, но доколкото те са си просто изградени, след няколко страници става ясно и лесно за ориентация.
Харесвам творчеството на Сиромахов, но за съжаление не успях да оценя хумора в книгата, предполагам, че просто не съм ù в таргета. Имаше някои забавни моменти около баловете и морето в Гърция, но до там. Трябва да си призная и че повечето думи в текста ми бяха непознати, но пък се обогатих откъм познания за българското село 😌
Книгата определено е забавна на моменти и има интересен анализ на "селският" манталитет но смятам че авторът е прекалил с пародията което създава усещането че дори се радва на този манталитет. Разбирам и логиката в това книгата да свърши в нищото, но ми остави впечатление за незавършена история, което не ми харесва.
Смях през сълзи е това четиво за мен! Както се казва, от шегата до истината има една стъпка разстояние, та така и с написаното в книгата. Смешно, гротескно на места, но доста добре описващо реалната ситуация в милата ни родина, пък и прави добър разрез на социални кръгове, в които се вместваме:)
Започвайки книгата на Иво Сиромахов,мислех,че ще открия интелектуално осмиване на порядките и навиците на днешния българин. Имаше осмиване,но доста пошло за моя вкус и не толкова забавано.
Не се впечатлих. Чела съм подобни хуморески от други български автори, които осмиват българската действителност, следователно имам своя база за сравнение, и определено тази на Сиромахов не ме грабна. Твърде евтин хумор, голяма доза фантасмагории, в които даже липсва логика. И все пак смятам, че идеята на книгата е много добра и друг автор с повече заложби би я развил по качествено!