Малко ти завиждам, че тепърва ще се разхождаш из поетичния свят на Рада, „затворен� между кориците на тази книга. Благородно ти завиждам, защото зная, че ти предстои път, в който сърцето пораства след всяка страница и това е болезнено, но и много красиво състояние. Твърдя го на връщане, вече затворила последната страница. Разхождах се заедно с Рада по улиците на нейното детство, участвах в „парти по анцузи� с безсмъртни момичета, срещах любовта и се разделях с нея, случвало се е сълза да ме споходи, но това което не се случи и няма да се случи и с вас е срещата с омразата. Специално същество е тази Рада, която никак не умее да мрази. И не защото го е изкрещяла някъде като лозунг, а защото отсъствието на омраза прозира зад всеки поетичен ред � независимо от темата. Тя ми напомни, че не е достатъчно да обичаш само думите, трябва да обичаш и� хората. Тогава започваш да забелязваш истории и картини, които те събуждат нощем или те „накацват� в тролея и� се превръщат в стихотворения, в репортажи от седмото небе. Благодаря ѝ, че ме направи съучастник в това пътешествие, имам само скромен редакторски принос и не зная какво точно дадох, но зная какво взех: едно поредно и щастливо доказателство, че светлината побеждава мрака, красотата спасява света, а любовта ни дава право на седмо небе.
В „Репортаж от седмото небе� има много светлина и лекота от осъзнаването на красотата на живота. Текстовете носят усещане за виталност, свобода и усмивка. Те са радост от преживяното, настоящото и идващото, урок по споделено дишане. Така се пише, когато си успял да излезеш извън себе си, да се издигнеш над житейската суета и да видиш смисъла на съществуването. За да можеш да погледнеш от високото на небето, трябва да имаш честни и чисти очи. Детски. И едновременно с това да си натрупал толкова мъдрост, че да успееш да я сведеш до простичкото човешко обичане. И безкрайна доброта, с която да поискаш обичта да се случи и на ближния. Рада Асенова има всичко това и още нещо � думите, с които пише своите светли приказки за доброто. И репортажите си за звездните празници там горе, на небето. Седмото. Ива Спиридонова
Тази книга е кислород. Буквално! Дишането е не просто процес и функция на организма, а начин, чрез който се възприемат историите на Рада Асенова. Истории са � действителни и биографични, но не разобличаващи личността или литературния образ, а огледални. Рикошет от точни и очаквани думи. „Репортажът� разкрива теми, в които всички ние се намираме, мислим за тях непрекъснато, стараем се да дадем своя принос в тях и в никакъв случай не сме безразлични, единствено леко уплашени. Авторката разговаря с читателя във всяко стихотворение, всяко следващо отваря нова врата, представляваща продължение на диалога ни в предходното, с условието, че можем да се върнем винаги и малко назад. Редовете не бива да се щурмуват, защото в тях лежат въпроси, чиито отговори ние ще дадем, преосмисляйки собствения си живот. В него е цветно, има огнище, пътища и завои, има зима, и птици, звезди, море, любов и молитви� Всичко, което се намира под едно небе е познато и близко, очакване, сбъдване, изживяване � то стои и наблюдава как се справяме и колко още можем. Защото оттам идваме и там се връщаме. Точно така. На седмото небе. Заслужен кръговрат и прегръдка от вселената. Рада Асенова вярва в това, аз също. И не сме сами.