What do you think?
Rate this book
УЖАС
Клуб LAZARUS се завръща и си търси секундант. На теб, читателю, се пада честта да участваш в уникален литературен дуел. Осем двойки умели фехтовачи в писането на страшни истории ще кръстосат пера на полето на хоръра. Ще се осмелиш ли да застанеш редом с нас?
Да всееш хаос по бреговете на Дунав в един невъзможен „Косплей�?
Да се впуснеш във вендета за невинно пролята кръв със „Споме� за дъжд�?
Да станеш „Колекционер на души� по улиците на Детройт?
Да опиташ „Праскови и малиново сладко� от устните на две невинни създания?
Да влезеш в „Кошмарна синхроничност� с един млад адвокат?
Да възкресиш мита за падналия ангел в „Имет� на изкуството�?
Да потърсиш възмездие с човек „Беляза� от съдбата�?
Да разделиш кърваво наследство в „Утробата на светлината� с рок и мирис на изгорели газове?
Отърси праха от доспехите. Напълни револверите. Провери остротата на рапирата.
En garde!
Да всееш хаос по бреговете на Дунав в един невъзможен „Косплей�?
Да се впуснеш във вендета за невинно пролята кръв със „Споме� за дъжд�?
Да станеш „Колекционер на души� по улиците на Детройт?
Да опиташ „Праскови и малиново сладко� от устните на две невинни създания?
Да влезеш в „Кошмарна синхроничност� с един млад адвокат?
Да възкресиш мита за падналия ангел в „Имет� на изкуството�?
Да потърсиш възмездие с човек „Беляза� от съдбата�?
Да разделиш кърваво наследство в „Утробата на светлината� с рок и мирис на изгорели газове?
Отърси праха от доспехите. Напълни револверите. Провери остротата на рапирата.
En garde!
300 pages, Paperback
Published April 19, 2021
2 people are currently reading
21 people want to read
About the author
Бранимир Събев
35books201followersБранимир Събев е роден на 16 септември в годината, когато България навършва 1300 години като държава. Завършва магистратура „Финанси� в родния Свищов, след което и втора магистратура „Журналистика� в Софийския университет.
Автор на шест сборника с разкази в жанровете ужаси, фентъзи и фантастика � „Хоро от Гарвани� (2008), „Човекъ�, който обичаше Стивън Кинг� (2012), „Пустинни� Скорпион� (2013), „Априлска жътва� (2015), „Нощн� Острие� (2017) и "Утробата на светлината" (2022), както и на един роман � военната екшън-фантастика „Сърца от стомана� (2019). Негови разкази са публикувани в немалко сборници, антологии, вестници, списания и др, участвал е и в седем реалити романа по Радио София и Радио Христо Ботев.
Носител на 27 литературни отличия, сред които изпъкват двукратен лауреат на голямата награда на Софийски университет и Фондация „С�. Климент Охридски� за разказите „Арлекин� (2007) и „Човекъ�, който обичаше Стивън Кинг� (2010), както и наградите, присъдени от Националния Клуб за Фентъзи и Хорър � Български автор на годината (2012), Златна Руна за принос в развитието на жанровете фентъзи и хорър в България (2013), Българска книга на годината (2015, 2019) и др. Списвал The Dark Corner, един от най-популярните читателски блогове в България, акуширал е и при раждането на шест сборника в любимите жанрове. През 2012-а заедно с автора Радослав Колев стартират проект за разкази на ужаса, преведени на английски език � „The Golden Age Of Balkan Horror�, който е подкрепен от световна хорър-икона � британския писател Греъм Мастертън.
Бранимир е председател и един от основателите на „LAZARUS" - клубът на българските автори на хорър.
Автор на шест сборника с разкази в жанровете ужаси, фентъзи и фантастика � „Хоро от Гарвани� (2008), „Човекъ�, който обичаше Стивън Кинг� (2012), „Пустинни� Скорпион� (2013), „Априлска жътва� (2015), „Нощн� Острие� (2017) и "Утробата на светлината" (2022), както и на един роман � военната екшън-фантастика „Сърца от стомана� (2019). Негови разкази са публикувани в немалко сборници, антологии, вестници, списания и др, участвал е и в седем реалити романа по Радио София и Радио Христо Ботев.
Носител на 27 литературни отличия, сред които изпъкват двукратен лауреат на голямата награда на Софийски университет и Фондация „С�. Климент Охридски� за разказите „Арлекин� (2007) и „Човекъ�, който обичаше Стивън Кинг� (2010), както и наградите, присъдени от Националния Клуб за Фентъзи и Хорър � Български автор на годината (2012), Златна Руна за принос в развитието на жанровете фентъзи и хорър в България (2013), Българска книга на годината (2015, 2019) и др. Списвал The Dark Corner, един от най-популярните читателски блогове в България, акуширал е и при раждането на шест сборника в любимите жанрове. През 2012-а заедно с автора Радослав Колев стартират проект за разкази на ужаса, преведени на английски език � „The Golden Age Of Balkan Horror�, който е подкрепен от световна хорър-икона � британския писател Греъм Мастертън.
Бранимир е председател и един от основателите на „LAZARUS" - клубът на българските автори на хорър.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 22 of 22 reviews
April 3, 2021
Здравейте приятели!
В ръцете си държите последния проект на Клуб LAZARUS � а именно антологията „Ужас�.
Този сборник е необичаен � в него авторите са комбинирани по двойки. В световен мащаб има такива проекти, но специално в България не знаем да има подобна антология от родни творци. Повечето от участниците в „Ужас� пишат в съавторство за пръв път. Направихме проекта с няколко цели � да експериментираме с нещо необичайно, да продължим с развитието си като автори, да опитаме да сплотим клуба още повече... Както и естествено да се очупим, да излезем от зоната на комфорт, да се съобразяваме с някой друг, когато пишем с надеждата това да ни промени към по-добро.
Съдържание:
Александър Драганов & Иван Димитров � Косплей
Димитър Цолов & Милен Димитров � Спомен за дъжд
Донко Найденов & Денис Метев � Колекционер на души
Сибин Майналовски & Иван Величков � Праскови и малиново сладко
Денис Метев & Делиян Маринов � Кошмарна синхроничност
Марин Трошанов & Анна Гюрова � В името на изкуството
Даниел Иванов & Милен Колев � Белязан от съдбата
Бранимир Събев & Симеон Трифонов � Утробата на светлината
До нови срещи!
В ръцете си държите последния проект на Клуб LAZARUS � а именно антологията „Ужас�.
Този сборник е необичаен � в него авторите са комбинирани по двойки. В световен мащаб има такива проекти, но специално в България не знаем да има подобна антология от родни творци. Повечето от участниците в „Ужас� пишат в съавторство за пръв път. Направихме проекта с няколко цели � да експериментираме с нещо необичайно, да продължим с развитието си като автори, да опитаме да сплотим клуба още повече... Както и естествено да се очупим, да излезем от зоната на комфорт, да се съобразяваме с някой друг, когато пишем с надеждата това да ни промени към по-добро.
Съдържание:
Александър Драганов & Иван Димитров � Косплей
Димитър Цолов & Милен Димитров � Спомен за дъжд
Донко Найденов & Денис Метев � Колекционер на души
Сибин Майналовски & Иван Величков � Праскови и малиново сладко
Денис Метев & Делиян Маринов � Кошмарна синхроничност
Марин Трошанов & Анна Гюрова � В името на изкуството
Даниел Иванов & Милен Колев � Белязан от съдбата
Бранимир Събев & Симеон Трифонов � Утробата на светлината
До нови срещи!
May 30, 2021
Ако изпитвате глад за хорър литература, може би е време да проверите какво точно са забъркали родните ни хорър готвачи от Клуб Lazarus.
Аз лично обожавам когато в литературата има пикантна нотка, даже колкото по-люто толкова по-добре. Но да се готвят люти литературни манджи не е лесна работа и не всеки път се получава нещо достатъчно балансирано като вкус. Има обаче пишещи готвачи, които имат опит и обичат да експериментират със силно подправената и понякога сурова литература и това са авторите от Клуб Lazarus.
Този път са готвили по двойки и ето как бих описал литературните им предложения като кулинарни блюда. Разбира се, ревюто ми се базира изцяло на субективния ми вкус.
1. Александър Драганов & Иван Димитров � Косплей
„Турлю гювеч�. Двамата готвачи са подбрали един глинен съд използван и познат само по родните ареали, нахвърляли са гарнитура от всякакви клиширани жанрови персонажи и са забъркали сместа с прилична доза ирония и хумор. Към този постен гювеч са добавили като основен продукт силно пикантно дивечово месо от индианската кухня. За мен манджата беше балансирано овкусена, приятно пикантна, но въпреки това особена на вкус.
2. Димитър Цолов & Милен Димитров � Спомен за дъжд
„Гаспач�-гурме�. Тук имаме купичка кърваво червена, добре подлютена гурме-супичка, която, също като отмъщението, е най-добре да се сервира студена.
3. Донко Найденов & Денис Метев � Колекционер на души
„Печен� агнешки котлети във винена марината�. Тук двамата автори са се развихрили върху три крехки агнешки котлети полети с кърваво червена, винена марината. Получило се е блюдо богато на вкусове(атмосфера и описания), балансирано подлютена и след като оближеш чинията, ти се иска да разбереш какво ли се е случило с останалата част от агънцето.
4. Сибин Майналовски & Иван Величков � Праскови и малиново сладко
„Пълнен� зайче с ориз�. Тук най-ясно си личи кой готвач е изтърбушвал зайчето и кой е се е занимавал с подправянето на гарнитура. За много хора сготвеното зайче прилича на коте в тавичка и дори не биха опитали подобно ястие, пък било то и с най-крехкото месо. А плънката е пресолена, твърде пикантна и пълна с подправки които имат и халюцигенен ефект. Сигурен съм, че любителите на изброените по горе продукти ще си оближат пръстите.
5. Денис Метев & Делиян Маринов � Кошмарна синхроничност
„Суши�. Не знам дали знаете но ястието суши се е появило инцидентно. Първоначално това е било техника за съхранение на сьомга (оризът извлича влагата от рибата, без да се налага осоляване и така се консервира за дълго). Та, да се върна на разказа. Единият автор е имал едно прекрасно парче сьомга (от скъпите) и вместо да приготви простичка но вкусна вечеря, се е появил втория готвач и казал: Дай да направим суши! Речено � сторено. Ама има един проблем � ако не знаеш точно как се прави суши, рядко се получава добър резултат. А в случая имаме едно безкрайно пренавивано маки, от което оризът се е сплескал, сьомгата едва се усеща, вторият готвач е добавил излишни социални съставки и на всичкото отгоре, няма грам уасаби (и без него може, ама вкусът е друг). Става за ядене, но се е размила основната идея.
6. Марин Трошанов & Анна Гюрова � В името на изкуството
„Ратату� с морски дарове�. Тук асоциацията ми е с едно вегетарианско по рода си, но много пъстро и богато на вкусове ястие, към което са добавени най-добрите техники на черноморската кухня. На постни ястия не съм почитател, но в комбинация с любимите ми морски дарове се е получил кулинарен шедьовър.
7. Даниел Иванов & Милен Колев � Белязан от съдбата
„Паеля�. Това е едно класическо, сравнително просто ястие, което обаче, ако не е приготвено в правилните стъпки, и не притежава точните, макар и до болка клиширани есенции, лесно може да стане посредствено. Тук „готвачите� са се справили и са сътворили личния ми фаворит в това почти 300 страници меню. Споменах ли, че паеля е любимото ми ястие.
8. Бранимир Събев & Симеон Трифонов � Утробата на светлината
„Печен� мариновани с алкохол ребра�. Кърво месо и гориво в което да покисне. Пече се на бензинова горелка. Това е. Понякога да заложиш на просна но ефикасна комбинация е най- печелившия ход. Я случая имаме остро пикантна история, замесена в много кръв и гориво. � експлоатирана до болка тропа, но когато е пипната с майсторство, работи. В добавка към порцията имаме и гарнитура/предястие, като комплимент от втория готвач, който е направил най-дъхавия на аромати и подправки момент в целия сборник.
Надявам се поне малко да съм събудил глада ви за хорър литература и да дадете шанс на този сборник.
Аз лично обожавам когато в литературата има пикантна нотка, даже колкото по-люто толкова по-добре. Но да се готвят люти литературни манджи не е лесна работа и не всеки път се получава нещо достатъчно балансирано като вкус. Има обаче пишещи готвачи, които имат опит и обичат да експериментират със силно подправената и понякога сурова литература и това са авторите от Клуб Lazarus.
Този път са готвили по двойки и ето как бих описал литературните им предложения като кулинарни блюда. Разбира се, ревюто ми се базира изцяло на субективния ми вкус.
1. Александър Драганов & Иван Димитров � Косплей
„Турлю гювеч�. Двамата готвачи са подбрали един глинен съд използван и познат само по родните ареали, нахвърляли са гарнитура от всякакви клиширани жанрови персонажи и са забъркали сместа с прилична доза ирония и хумор. Към този постен гювеч са добавили като основен продукт силно пикантно дивечово месо от индианската кухня. За мен манджата беше балансирано овкусена, приятно пикантна, но въпреки това особена на вкус.
2. Димитър Цолов & Милен Димитров � Спомен за дъжд
„Гаспач�-гурме�. Тук имаме купичка кърваво червена, добре подлютена гурме-супичка, която, също като отмъщението, е най-добре да се сервира студена.
3. Донко Найденов & Денис Метев � Колекционер на души
„Печен� агнешки котлети във винена марината�. Тук двамата автори са се развихрили върху три крехки агнешки котлети полети с кърваво червена, винена марината. Получило се е блюдо богато на вкусове(атмосфера и описания), балансирано подлютена и след като оближеш чинията, ти се иска да разбереш какво ли се е случило с останалата част от агънцето.
4. Сибин Майналовски & Иван Величков � Праскови и малиново сладко
„Пълнен� зайче с ориз�. Тук най-ясно си личи кой готвач е изтърбушвал зайчето и кой е се е занимавал с подправянето на гарнитура. За много хора сготвеното зайче прилича на коте в тавичка и дори не биха опитали подобно ястие, пък било то и с най-крехкото месо. А плънката е пресолена, твърде пикантна и пълна с подправки които имат и халюцигенен ефект. Сигурен съм, че любителите на изброените по горе продукти ще си оближат пръстите.
5. Денис Метев & Делиян Маринов � Кошмарна синхроничност
„Суши�. Не знам дали знаете но ястието суши се е появило инцидентно. Първоначално това е било техника за съхранение на сьомга (оризът извлича влагата от рибата, без да се налага осоляване и така се консервира за дълго). Та, да се върна на разказа. Единият автор е имал едно прекрасно парче сьомга (от скъпите) и вместо да приготви простичка но вкусна вечеря, се е появил втория готвач и казал: Дай да направим суши! Речено � сторено. Ама има един проблем � ако не знаеш точно как се прави суши, рядко се получава добър резултат. А в случая имаме едно безкрайно пренавивано маки, от което оризът се е сплескал, сьомгата едва се усеща, вторият готвач е добавил излишни социални съставки и на всичкото отгоре, няма грам уасаби (и без него може, ама вкусът е друг). Става за ядене, но се е размила основната идея.
6. Марин Трошанов & Анна Гюрова � В името на изкуството
„Ратату� с морски дарове�. Тук асоциацията ми е с едно вегетарианско по рода си, но много пъстро и богато на вкусове ястие, към което са добавени най-добрите техники на черноморската кухня. На постни ястия не съм почитател, но в комбинация с любимите ми морски дарове се е получил кулинарен шедьовър.
7. Даниел Иванов & Милен Колев � Белязан от съдбата
„Паеля�. Това е едно класическо, сравнително просто ястие, което обаче, ако не е приготвено в правилните стъпки, и не притежава точните, макар и до болка клиширани есенции, лесно може да стане посредствено. Тук „готвачите� са се справили и са сътворили личния ми фаворит в това почти 300 страници меню. Споменах ли, че паеля е любимото ми ястие.
8. Бранимир Събев & Симеон Трифонов � Утробата на светлината
„Печен� мариновани с алкохол ребра�. Кърво месо и гориво в което да покисне. Пече се на бензинова горелка. Това е. Понякога да заложиш на просна но ефикасна комбинация е най- печелившия ход. Я случая имаме остро пикантна история, замесена в много кръв и гориво. � експлоатирана до болка тропа, но когато е пипната с майсторство, работи. В добавка към порцията имаме и гарнитура/предястие, като комплимент от втория готвач, който е направил най-дъхавия на аромати и подправки момент в целия сборник.
Надявам се поне малко да съм събудил глада ви за хорър литература и да дадете шанс на този сборник.
June 29, 2021
Както обичам да потретвам и попетвам тук, пет и една звезди са изцяло емоционални оценки в платформата на гудрийдс. А аз с този сборник съм обвързан емоционално повече от пет пъти.
1. Корицата - Помня, концепцията ни още не беше изяснена напълно, знаехме, че сборника няма да е като предишните ни два Писъци и Вой, където оставихме авторите да се вихрят на воля. Знаехме, че уникалността на третия - Сърдити небеса няма да се повтори. Тогава Пепи Станимиров се включчи с "Охооо, нов сборник, вземете тази корица момчета и момичета." И Пляяяяс! Всичко се центрира на мястото си изведнъж. Мисля, като я видях за първи път подпикнах леко.
2. Идеята - Макар и не моя, колкото и да ви приказват друго, определено натиснах там. Не съм на ясно, на ясно ли сте колко бутане и ритане е нужно да накараш двуцифрено число автори да се синхронизират около едно книжно тяло. Стандартно големите издателства като ТОР примерно си имат съставители, едно от задълженията на които е да гарантират Х произведения, от които Y да са от популярни автори. За тази цел, ако сборника е да речем от 10 разказа, те канят към 30 души да пишат за него. От половината, които се отзовават и спазват сроковете, съответно 1/3 отпадат, защото произведенията им не съвпадат с визията на издателя. Ние това не можем да си го позволим, ясно е защо. Съответно трябваше да изстискаме всичко от наличния ни авторски ресурс. А след като решихме, че ще се пише по двойки, ресурсът спадна стремглаво.
3. Комбинирането - Интересно, но тук нещата преминаха най-леко, а очаквах доста магнитни бури и (фе)кални превалявания. Помня, даже с Бранко и Сиби нарочно останахме на по-задна линия, за да може някои от по-несигурните автори да пишат с някого от нас, ако не си намерят другарня. Оказа се излишно и за мой късмет останах да пиша с едно от най-силните пера в нашата сфера. Това на страна, очакването на произведенията след като знаех кои ще са двойките автори беше един от най-шантавите и добри моменти в направата на сборника.
4. Редакцията - Мали, като започнаха да пристигат едно по едно произведенията (докато аз блажено се помотавах и късах нервите на Сибин) - НЯМА ТАКЪВ КЕФ, НАЧИ! Работа имаше, по някои повече, по други - по-малко, но поджанровото разнообразие, калейдоскопа от различни гласове и идеи, вакханалията от изпълващи, колоритни текстове... Виждате крайния резултат, не можете да си представите колко изпълващо е да гледаш как се гради той - ЛАЗАРУС в действие е мачкаща всичко машина, която върви само напред и нагоре.
5. Писането - Ох, не знам на Брнко и Сиби от какъв матерял са им сърцата и душите, но твърдостта му по Бринел определено надминава тази на рениевия диборид. След смяна на две идеи за разказ, мотане повече от година, примадонщини и разиграване от моя страна, момчетата все пак изчакаха да се накоконя и Сибин даже ме шамароса с изградена пълна концепция, само и само да се включа в сборника. Бранко през цялото това време ме натискаше да пиша, така както не е натискал, сигурен съм, нито една възжелана от него девойка. Накрая, мисля два месеца след всички останали успях да окакам на СИби идеята достатъчно, за да ми хареса. И, ама наистина бях забравил чувството да четеш завършено свое произведение и с риск да се попетя - Няма такъв кеф!
6. Оформлението - Работата с Мартин и "Ерго", колкото и малко да хванах от нея беше страшно удовлетворителна. Когато прочетах разказите вече на хартия разликата беше като между естествен и шлифован диамант. Отделно чисто тяхна идея беше послеслова, както и да се наблегне на колаборацията между авторите - основа, която някак не изпъваше достатъчно. Тук успях да се включа с текста на задната корица - много си го харесвам.
Има и 7,8,9... но последното удоволствие е да видиш, че читателите са доволно от нещо, по което са хвърлени толкова много усилия и нерви. В крайна сметка - за вас го правим.
Ся, може да сте очаквали да кажа нещо за съдържанието, нно смятам то говори само за себе си и няма нужда от моите хлевоустия. Все пак, ако след прочитане сте доволни поне на една трета колкото аз, значи всичко е шест.
Да добавя, че ако поръчате книгата от Бранимир
1. Корицата - Помня, концепцията ни още не беше изяснена напълно, знаехме, че сборника няма да е като предишните ни два Писъци и Вой, където оставихме авторите да се вихрят на воля. Знаехме, че уникалността на третия - Сърдити небеса няма да се повтори. Тогава Пепи Станимиров се включчи с "Охооо, нов сборник, вземете тази корица момчета и момичета." И Пляяяяс! Всичко се центрира на мястото си изведнъж. Мисля, като я видях за първи път подпикнах леко.
2. Идеята - Макар и не моя, колкото и да ви приказват друго, определено натиснах там. Не съм на ясно, на ясно ли сте колко бутане и ритане е нужно да накараш двуцифрено число автори да се синхронизират около едно книжно тяло. Стандартно големите издателства като ТОР примерно си имат съставители, едно от задълженията на които е да гарантират Х произведения, от които Y да са от популярни автори. За тази цел, ако сборника е да речем от 10 разказа, те канят към 30 души да пишат за него. От половината, които се отзовават и спазват сроковете, съответно 1/3 отпадат, защото произведенията им не съвпадат с визията на издателя. Ние това не можем да си го позволим, ясно е защо. Съответно трябваше да изстискаме всичко от наличния ни авторски ресурс. А след като решихме, че ще се пише по двойки, ресурсът спадна стремглаво.
3. Комбинирането - Интересно, но тук нещата преминаха най-леко, а очаквах доста магнитни бури и (фе)кални превалявания. Помня, даже с Бранко и Сиби нарочно останахме на по-задна линия, за да може някои от по-несигурните автори да пишат с някого от нас, ако не си намерят другарня. Оказа се излишно и за мой късмет останах да пиша с едно от най-силните пера в нашата сфера. Това на страна, очакването на произведенията след като знаех кои ще са двойките автори беше един от най-шантавите и добри моменти в направата на сборника.
4. Редакцията - Мали, като започнаха да пристигат едно по едно произведенията (докато аз блажено се помотавах и късах нервите на Сибин) - НЯМА ТАКЪВ КЕФ, НАЧИ! Работа имаше, по някои повече, по други - по-малко, но поджанровото разнообразие, калейдоскопа от различни гласове и идеи, вакханалията от изпълващи, колоритни текстове... Виждате крайния резултат, не можете да си представите колко изпълващо е да гледаш как се гради той - ЛАЗАРУС в действие е мачкаща всичко машина, която върви само напред и нагоре.
5. Писането - Ох, не знам на Брнко и Сиби от какъв матерял са им сърцата и душите, но твърдостта му по Бринел определено надминава тази на рениевия диборид. След смяна на две идеи за разказ, мотане повече от година, примадонщини и разиграване от моя страна, момчетата все пак изчакаха да се накоконя и Сибин даже ме шамароса с изградена пълна концепция, само и само да се включа в сборника. Бранко през цялото това време ме натискаше да пиша, така както не е натискал, сигурен съм, нито една възжелана от него девойка. Накрая, мисля два месеца след всички останали успях да окакам на СИби идеята достатъчно, за да ми хареса. И, ама наистина бях забравил чувството да четеш завършено свое произведение и с риск да се попетя - Няма такъв кеф!
6. Оформлението - Работата с Мартин и "Ерго", колкото и малко да хванах от нея беше страшно удовлетворителна. Когато прочетах разказите вече на хартия разликата беше като между естествен и шлифован диамант. Отделно чисто тяхна идея беше послеслова, както и да се наблегне на колаборацията между авторите - основа, която някак не изпъваше достатъчно. Тук успях да се включа с текста на задната корица - много си го харесвам.
Има и 7,8,9... но последното удоволствие е да видиш, че читателите са доволно от нещо, по което са хвърлени толкова много усилия и нерви. В крайна сметка - за вас го правим.
Ся, може да сте очаквали да кажа нещо за съдържанието, нно смятам то говори само за себе си и няма нужда от моите хлевоустия. Все пак, ако след прочитане сте доволни поне на една трета колкото аз, значи всичко е шест.
Да добавя, че ако поръчате книгата от Бранимир
May 18, 2021
Първо - опаковката - безукорен, както винаги, Пепи Станимиров. Второ - съдържанието - жанрово разнообразно (в томчето имаше всичко - и лек полъх на фентъзи, и трилърни рамки, и мистика, и брутални сплетърпънк излияния) и учудващо компактно, при все че разказите са акуширани от по двама души. Разбира се, тук-там долавях кой е бил водещ в дуета, но това е, защото познавам стила и вкусовете на част от колегите си, пък и предварително изчетох послеслова, където достатъчно подробно е обяснено как е написана всяка една творба.
May 27, 2021
Страховит проект от разкази, писани от двойки небезизвестни български автори, всеки с различен стил и подход към литературата на страха, но намерили идеалната колаборация с едничката цел да създадат достатъчно кървави кошмари, че да бъдат запомнени дълго-дълго след като задната корица мине пред очите на читателите. Очаква ви добра групичка хартиени чудовища на много модерни думосъздатели, силно повлияни от Кинг, Баркър и останалите съвременни хоръристи , които предпочитат да си кълцат жертвите в актуални сетинги, отколкото в безименните пустоши на Лъвкрафт и Кларк Аштън Смит. Пред вас ще се разкрие калейдоскоп от истории, съвсем като тези от криптата на хилядолетен разказвач на градски легенди, или от поредицата за неочакваните страхове на тъмно, където жертва може да бъде всеки, а палач - разбира се, някой от най-неподозираните и невинно изглеждащите субекти. Справедливостта не винаги е цел, но доброто количество кръв изтичащо от хаотично нанесени рани си е закон. Ужасът има много лица, а тук ви очакват някои доста смразяващи и разтреперващи, след които дори най-добрите сънотворни ще се озорят да ви върнат в страната на сънищата. Но ако обичате да се страхувате профилактично - какво по-добро от тази страхотна селекция отбрани родни хоръристи :)
April 25, 2021
С голямо нетърпение очаквах излизането на антологията "Ужас" и към днешна дата мога да потвърдя, че ненапразно се вълнувах за нея. Много ми хареса!
Авторите видимо са успели добре да се сработят помежду си, да се съобразят със стиловите си различия и да се напаснат един към друг. Разказите вървят плавно, не се усещат като "съшити" от различни хора. Което е страхотно, като се има предвид, че за доста от авторите това е първа колаборация от подобен тип. Историите са интересни, добре написани, с ранообразни сюжети и свежи идеи. Сред ужаса и екшъна тук-таме се прокрадват забавни моменти, ненатрапчиво вплетени, получила се е страхотна комбинация.
Корицата на Петър Станимиров е (като винаги) трепач, както и оформлението на изданието и качеството на книжното тяло. Чудесно изпълнен проект, за който се надявам, че няма да остане единствен по рода си.
Авторите видимо са успели добре да се сработят помежду си, да се съобразят със стиловите си различия и да се напаснат един към друг. Разказите вървят плавно, не се усещат като "съшити" от различни хора. Което е страхотно, като се има предвид, че за доста от авторите това е първа колаборация от подобен тип. Историите са интересни, добре написани, с ранообразни сюжети и свежи идеи. Сред ужаса и екшъна тук-таме се прокрадват забавни моменти, ненатрапчиво вплетени, получила се е страхотна комбинация.
Корицата на Петър Станимиров е (като винаги) трепач, както и оформлението на изданието и качеството на книжното тяло. Чудесно изпълнен проект, за който се надявам, че няма да остане единствен по рода си.
April 19, 2021
Кошмарно добър сборник! От първата до последната страница. Всички разкази са на високо ниво, не можеш да оставиш книгата, трябва да я прочетеш до край.
В най-новия сборник на има богато разнообразие от истории, които двойките автори майсторски са изваяли. В сборника ще срещнете хумор, философия, психология, кървища, екшън и ужас, разбира се.
Всеки един от разказите ми допадна, трудно ми е да посоча някой като най-силен или най-слаб. От лекия и забавен за четене откриващ разказ "Косплей" на Александър Драганов и Иван Димитров, та чак до гвоздея за финал - "Утробата на светлината" от Бранимир Събев и Симеон Трифонов. Якото е, че за читател, който не е дълбоко запознат със стила на авторите, историите се четат, сякаш писани от един човек - това говори доста за нивото на писателите в сборника и тяхната колаборация. Единственото гадно нещо на сборника е, че свършва - с удоволствие бих прочел още 300 стр. от авторите на клуб "Лазарус", които за пореден път доказват своята иновативност, отдаденост и разбиране на жанра. Мисля че някои от двойките в книгата съвсем спокойно биха могли да реализират цял съвместен роман или сборник с разкази.
Няма да разкривам детайли около сюжетите на разказите - нека ви е по-интересно да ги прочетете сами. Само ще кажа, че жанровото и стиловото разнообразие са много добри, така че няма да ви доскучае за миг.
Редно е да похваля издателство "Ерго" за чудесното оформление и визия на сборника. Адмирации и за дуетните изпълнения в книгата - майсторски ужас от най-високо ниво. Препоръчвам "Ужас" с две ръце - в противен случай рискувате да ви преследва колекционер на души, да се повозите на демонични коли, да осъзнаете истинските жертви, които изисква изкуството, да платите за греховете на предците си, да попаднете в безкраен кошмар...че и по-лоши неща.
По-добре просто прочетете.
В най-новия сборник на има богато разнообразие от истории, които двойките автори майсторски са изваяли. В сборника ще срещнете хумор, философия, психология, кървища, екшън и ужас, разбира се.
Всеки един от разказите ми допадна, трудно ми е да посоча някой като най-силен или най-слаб. От лекия и забавен за четене откриващ разказ "Косплей" на Александър Драганов и Иван Димитров, та чак до гвоздея за финал - "Утробата на светлината" от Бранимир Събев и Симеон Трифонов. Якото е, че за читател, който не е дълбоко запознат със стила на авторите, историите се четат, сякаш писани от един човек - това говори доста за нивото на писателите в сборника и тяхната колаборация. Единственото гадно нещо на сборника е, че свършва - с удоволствие бих прочел още 300 стр. от авторите на клуб "Лазарус", които за пореден път доказват своята иновативност, отдаденост и разбиране на жанра. Мисля че някои от двойките в книгата съвсем спокойно биха могли да реализират цял съвместен роман или сборник с разкази.
Няма да разкривам детайли около сюжетите на разказите - нека ви е по-интересно да ги прочетете сами. Само ще кажа, че жанровото и стиловото разнообразие са много добри, така че няма да ви доскучае за миг.
Редно е да похваля издателство "Ерго" за чудесното оформление и визия на сборника. Адмирации и за дуетните изпълнения в книгата - майсторски ужас от най-високо ниво. Препоръчвам "Ужас" с две ръце - в противен случай рискувате да ви преследва колекционер на души, да се повозите на демонични коли, да осъзнаете истинските жертви, които изисква изкуството, да платите за греховете на предците си, да попаднете в безкраен кошмар...че и по-лоши неща.
По-добре просто прочетете.
June 30, 2021
3.5 � За първи път захващам антология, и то от български автори и не бях сигурна какво да очаквам. Но в крайна сметка съм доволна, много интересен проект е това.
1️⃣ "Косплей" - ⭐⭐�
2️⃣ " Спомен за дъжд" - ⭐⭐�
3️⃣ "Колекционер на души" - ⭐⭐�
4️⃣ "Праскови и малиново сладко" - ⭐⭐⭐⭐
5️⃣ "Кошмарна синхроничност" - ⭐⭐⭐⭐
6️⃣ "В името на изкуството" - ⭐⭐⭐⭐
7️⃣ "Белязан от съдбата" - ⭐⭐�
8️⃣ "Утробата на светлината" - ⭐⭐⭐⭐
1️⃣ "Косплей" - ⭐⭐�
2️⃣ " Спомен за дъжд" - ⭐⭐�
3️⃣ "Колекционер на души" - ⭐⭐�
4️⃣ "Праскови и малиново сладко" - ⭐⭐⭐⭐
5️⃣ "Кошмарна синхроничност" - ⭐⭐⭐⭐
6️⃣ "В името на изкуството" - ⭐⭐⭐⭐
7️⃣ "Белязан от съдбата" - ⭐⭐�
8️⃣ "Утробата на светлината" - ⭐⭐⭐⭐
May 19, 2021
Хорър обикновено не ми е от предпочитаните жанрове, но в този сборник намерих и аз разкази, които наистина си струва да се прочетат. Всъщност, разказите са много различни � от по-мистериозните и свръхестествени до по-психологични и дори забавни.
Много ми хареса, че хорърът в „Кошмарна синхроничност�, например, не се дължи на някакви съвсем свръхестествени причини. По-скоро прилича на това, в което може да се превърне животът на съвсем нормален човек, който не отчита на какво посвещава живота си, не забелязва, че изкарва повече време работейки, отколкото живеейки, и че всъщност не дава на любимите хора това, от което най-много се нуждаят � времето и вниманието си. Мотивът за времето � подвеждащо и не стигащо, когато най-много ти трябва, кара читателя да премине заедно с главния герой от лека тревожност до все по-нарастващ ужас.
Някои разкази са по-неочаквани спрямо ситуацията, където те може да сполети нещо необяснимо и странно (като например „Косплей�), някои си служат с по-характерните за хорър сценарии (например „Колекционер на души�), но определено са интересна колекция от много различни и оригинални истории.
Много ми хареса, че хорърът в „Кошмарна синхроничност�, например, не се дължи на някакви съвсем свръхестествени причини. По-скоро прилича на това, в което може да се превърне животът на съвсем нормален човек, който не отчита на какво посвещава живота си, не забелязва, че изкарва повече време работейки, отколкото живеейки, и че всъщност не дава на любимите хора това, от което най-много се нуждаят � времето и вниманието си. Мотивът за времето � подвеждащо и не стигащо, когато най-много ти трябва, кара читателя да премине заедно с главния герой от лека тревожност до все по-нарастващ ужас.
Някои разкази са по-неочаквани спрямо ситуацията, където те може да сполети нещо необяснимо и странно (като например „Косплей�), някои си служат с по-характерните за хорър сценарии (например „Колекционер на души�), но определено са интересна колекция от много различни и оригинални истории.
May 30, 2021
"Ужас" е нещо повече от осем професионално написани и изпипани разказа. Това е сборникът, включващ творби, съчетаващи уменията на различни като стил и похвати автори, предлага. Различните разбирания и усещания за жанра са умело преплетени в пълнокръвни и въздействащи истории. Всяка от тях със своя уникална динамика и послания.
В "Ужас" всеки читател може да се потопи в цялото поджанрово богатство на хора - тъй като тук има в изобилие, както брутален екшън, така и много психологическа игра
Такива разкази могат да бъдат написани само веднъж, но за сметка на това препрочитани и преоткривани. Което е и главния смисъл на писменото слово.
В "Ужас" всеки читател може да се потопи в цялото поджанрово богатство на хора - тъй като тук има в изобилие, както брутален екшън, така и много психологическа игра
Такива разкази могат да бъдат написани само веднъж, но за сметка на това препрочитани и преоткривани. Което е и главния смисъл на писменото слово.
June 30, 2021
УЖАСно добър сборник! Цялостно изживяване - 5 звезди. Но накратко ще мина през разказите, защото не всеки от тях заслужава максимална оценка.
Косплей - сравнително скоро открих Александър Драганов като писател и ми допада изключително много. Работата им с Иван Димитров е супер! Идеята да вкарат себе си като герои в разказа е много яка, а българският лъв да насмете великия бог на индианците навахо беше душевен оргазъм. =) Забавлявах се искрено с Косплей!
Спомен за дъжд - не е тайна, че Митко Цолов ми е приятел и участието му в сборника е главната причина да си го закупя. Но този разказ е (лично мнение) второто най-слабото нещо, което прочетох в УЖАС.
Колекционер на души - класика с "хорър хепи енд". Добре написано, събуждащо емпатия към малкия Дейвид. Малка топка засяда в гърлото към края...
Праскови и малиново сладко - страшна тресня! Някакви ала-succubus мацки ни дървят 20-ина страници, докато накрая не ЕПМ на всичко. Този разказ е моят �1 в сборника! <3
Кошмарна синхроничност - много майсторски изпипано! Много динамично, имах чувството, че аз бързам за някъде и времето ми изтича...
В името на изкуството - не мога да го крия, почитател съм на Марин Трошанов. ЛАМЯ-та му е сред любимите ми по-нови български поредици. Но в този разказ (който не е никак кратък, почти 60 страници) се долавя деликатната, нежна ръка на дамата, с която си е партнирал. Анна Гюрова дава дълбочина и дух на героите, прави ги по-завършени, по-лични.
Белязан от съдбата - СТРАХотно криминаленце. Добре написано, държа ме под напрежение и нямах търпение да стигна до следващата страница.
Утробата на светлината - тук съм полярно разкъсан... Кому беше нужен този пролог? Какво общо има той с останалата история? Защо ни трябваше да четем 10 страници за идиота и неговото "пикало"? Какво спечелихме и какво допринесе за по-нататъшното развитие? Моят отговор на всички тези въпроси е "Не знам!". След пролога всичко си идва на мястото. Адски се изкефих - винаги са ме радвали стари автомобили, а препратките към любими песни беше чу-дес-но!
И така, надявам се да няма засегнати. Чест и почитания, хора, че имате топките да пишете и издавате в България! До нови срещи!
Косплей - сравнително скоро открих Александър Драганов като писател и ми допада изключително много. Работата им с Иван Димитров е супер! Идеята да вкарат себе си като герои в разказа е много яка, а българският лъв да насмете великия бог на индианците навахо беше душевен оргазъм. =) Забавлявах се искрено с Косплей!
Спомен за дъжд - не е тайна, че Митко Цолов ми е приятел и участието му в сборника е главната причина да си го закупя. Но този разказ е (лично мнение) второто най-слабото нещо, което прочетох в УЖАС.
Колекционер на души - класика с "хорър хепи енд". Добре написано, събуждащо емпатия към малкия Дейвид. Малка топка засяда в гърлото към края...
Праскови и малиново сладко - страшна тресня! Някакви ала-succubus мацки ни дървят 20-ина страници, докато накрая не ЕПМ на всичко. Този разказ е моят �1 в сборника! <3
Кошмарна синхроничност - много майсторски изпипано! Много динамично, имах чувството, че аз бързам за някъде и времето ми изтича...
В името на изкуството - не мога да го крия, почитател съм на Марин Трошанов. ЛАМЯ-та му е сред любимите ми по-нови български поредици. Но в този разказ (който не е никак кратък, почти 60 страници) се долавя деликатната, нежна ръка на дамата, с която си е партнирал. Анна Гюрова дава дълбочина и дух на героите, прави ги по-завършени, по-лични.
Белязан от съдбата - СТРАХотно криминаленце. Добре написано, държа ме под напрежение и нямах търпение да стигна до следващата страница.
Утробата на светлината - тук съм полярно разкъсан... Кому беше нужен този пролог? Какво общо има той с останалата история? Защо ни трябваше да четем 10 страници за идиота и неговото "пикало"? Какво спечелихме и какво допринесе за по-нататъшното развитие? Моят отговор на всички тези въпроси е "Не знам!". След пролога всичко си идва на мястото. Адски се изкефих - винаги са ме радвали стари автомобили, а препратките към любими песни беше чу-дес-но!
И така, надявам се да няма засегнати. Чест и почитания, хора, че имате топките да пишете и издавате в България! До нови срещи!
This entire review has been hidden because of spoilers.
July 23, 2021
Сборник хорър разкази, писани специално за него и всички - в дует. Доста яка концепция, която май наистина у нас не е осъществявана досега. Ако авторите са наистини толкова доволни от съвместното писане, колкото описват в много якия послеслов, логичното развитие би било написването на мозаечен роман. :P
Косплей: Идеята за койота-костюм е добра. Инфантилните фъри мокри фантазии не са, както и диалозите... Пример: току-що сблъскали се с койота и по чудо оцелели, персонажите обсъждат новите и старите стар уорс. Хуморът в края беше наистина добър!
Спомен за дъжд: Класно написан разказ, като едиствения дерт ми е, че май не успях да изпитам каквато и да е емпатия към главния персонаж.
Колекционер на души: Лел! Мега-доволен! Браво! Поздравления за финала!
Праскови и малиново сладко: Лел! Мега-доволен! Браво! Поздравления за доброто писане!
Кошмарна синхроничност: Най-интересното сякаш е структурата. Иначе, ако беше написан преди стотина години, щеше да е впечатлявящ.
В името на изкуството: Усеща се къде кой е писал, но без да има дисонанс - стиловете на Марин и Анна се допълват идеално. Класни сюжет, финал и писане - какво повече би искал читателя?
Белязан от съдбата: Много интересен за четене, а след нуго останах с чувството, че съм гледал филм. Две неща не ми харесаха само - главния герой (полицай) следва стария алогизъм "Що да не отида сам на среща със сериен убиец". Появата на Теди накрая е някак изкуствена и точно в момента, в който авторите са имали нужда от него.
Утробата на светлината: През цялото време си мислех за "House of 1000 Corpses", на героинята от който ми прилича разпътната (меко казано) сестра. Много ми хареса, с изключение на някои дребни детайли (липсва каквато и да е сюжетна връзка между пролога и останалата част; следенето на автомобилите от дядката - хем има камериу вътре и карта, която с точки показва къде са колите по трасето, хем е сложил пеленгатори (чек-пойнти) по него - последните стават безсмислени сякаш; странните взаимоотношения между персонажите нямат достатъчно време да бъдат описани достатъчно).
Лични фаворити и първокласни разкази: Колекционер на души; Праскови и малиново сладко; В името на изкуството; Утробата на светлината - на практика половината разкази!
4,25*
Косплей: Идеята за койота-костюм е добра. Инфантилните фъри мокри фантазии не са, както и диалозите... Пример: току-що сблъскали се с койота и по чудо оцелели, персонажите обсъждат новите и старите стар уорс. Хуморът в края беше наистина добър!
Спомен за дъжд: Класно написан разказ, като едиствения дерт ми е, че май не успях да изпитам каквато и да е емпатия към главния персонаж.
Колекционер на души: Лел! Мега-доволен! Браво! Поздравления за финала!
Праскови и малиново сладко: Лел! Мега-доволен! Браво! Поздравления за доброто писане!
Кошмарна синхроничност: Най-интересното сякаш е структурата. Иначе, ако беше написан преди стотина години, щеше да е впечатлявящ.
В името на изкуството: Усеща се къде кой е писал, но без да има дисонанс - стиловете на Марин и Анна се допълват идеално. Класни сюжет, финал и писане - какво повече би искал читателя?
Белязан от съдбата: Много интересен за четене, а след нуго останах с чувството, че съм гледал филм. Две неща не ми харесаха само - главния герой (полицай) следва стария алогизъм "Що да не отида сам на среща със сериен убиец". Появата на Теди накрая е някак изкуствена и точно в момента, в който авторите са имали нужда от него.
Утробата на светлината: През цялото време си мислех за "House of 1000 Corpses", на героинята от който ми прилича разпътната (меко казано) сестра. Много ми хареса, с изключение на някои дребни детайли (липсва каквато и да е сюжетна връзка между пролога и останалата част; следенето на автомобилите от дядката - хем има камериу вътре и карта, която с точки показва къде са колите по трасето, хем е сложил пеленгатори (чек-пойнти) по него - последните стават безсмислени сякаш; странните взаимоотношения между персонажите нямат достатъчно време да бъдат описани достатъчно).
Лични фаворити и първокласни разкази: Колекционер на души; Праскови и малиново сладко; В името на изкуството; Утробата на светлината - на практика половината разкази!
4,25*
September 20, 2021
Ще си призная, че започнах сборника без големи очаквания, заради естеството на литературния експеримент, но останах наистина много приятно разочарован.
Прочетох осем наистина добри разказа, в които трудно личи труда на единия или другия творец. Все пак си имам свои фаворити, които блестят на фона на останалите и това са:
1. "Праскови и малиново вино" - брутален, чарователно-гнусен разказ и същевременно секси-възбуждащ. Очарован съм.
2. "В името на изкуството" - нежен и същевременно трагичен разказ със сериозна доза мистицизъм.
3. "Утробата на светлината" - брутален, кървав разказ, написан по всички правила на зловещите истории на прокълнати автомобили.
Прочетох осем наистина добри разказа, в които трудно личи труда на единия или другия творец. Все пак си имам свои фаворити, които блестят на фона на останалите и това са:
1. "Праскови и малиново вино" - брутален, чарователно-гнусен разказ и същевременно секси-възбуждащ. Очарован съм.
2. "В името на изкуството" - нежен и същевременно трагичен разказ със сериозна доза мистицизъм.
3. "Утробата на светлината" - брутален, кървав разказ, написан по всички правила на зловещите истории на прокълнати автомобили.
June 12, 2021
Ами не очаквах. Наистина не очаквах, че книгата може да се получи така добре. Не пудря нещата, напротив, честно си казвам, че имаше разкази, които не ми бяха по вкуса. Но поне половината са на световно ниво, а това е потресаващо предвид родните условия. Браво на съставителя и писателските екипи.
Може да прочетете ревюто ми на линка:
Може да прочетете ревюто ми на линка:
April 3, 2021
Любопитен и същевременно амбициозен проект � петнайсет автори, почитатели на хоръра, мерят сили в съавторство по двойки и резултатът е тази страшно-прекрасна (а може би прекрасно-страшна) книга с осем разказа. Има от всичко и по малко, и по много: оживяват митични индиански тотеми, вихри се родителска мъст, прокобства черна магия, людоедстват невинни нимфоманки, поглъща ни времева центрофуга, паднал ангел похищава души, кървава вендета разчиства стари сметки, делба на наследство прераства в делба на живот и смърт.
Разбира се, в повествованието и сюжетите си проличават и опитният майстор, и прохождащият автор, но именно това е ценното в книгата, че наред с утвърдени вече имена в хорър жанра можете да се насладите и на тепърва изкушените от магията на писането. Препоръчвам, и ви уверявам, че някои от историите дълго още ще ви държат влага, чак до късни доби.
Разбира се, в повествованието и сюжетите си проличават и опитният майстор, и прохождащият автор, но именно това е ценното в книгата, че наред с утвърдени вече имена в хорър жанра можете да се насладите и на тепърва изкушените от магията на писането. Препоръчвам, и ви уверявам, че някои от историите дълго още ще ви държат влага, чак до късни доби.
May 14, 2021
Ужас се оказа невероятно добра книга, но за миг не се усъмних, че ще бъде така. В нея са събрани осем разказа от 15 автора, които се разпределиха по двойки и сътвориха невероятни разкази. Началото го дават Александър Драганов и Иван Димитров с "Косплей". История развиваща се в град Белене точно на брега на Дунав. Увлекателно написана с умерена доза хумор. Според мен Греъм Мастертън е вдъхновил отчасти авторите. Разходката из "Ужас" продължава с Димитър Цолов и Милен Димитров. Те ни разказват за един "Спомен за дъжд", където неописуемата болка от загубата на близък човек може да обвие съзнанието ти в мъгла и така да сториш непоправими неща. Следващият ни повод да настръхнем е разказа на Донко Найденов и Денис Метев - "Колекционер на души". Тук те ни представят и��тория за истинското зло, такова каквото е трудно да си представим. Колко болка си готов да изтърпиш, ти читателю, за да запазиш душата си непокътната? Наред идват Сибин Майналовски и Иван Величков представяйки ни тяхната зимнина - "Праскови и малиново сладко. Повярвайте ми, вече хич не харесвам праскови и сладко от малини, вече се съмнявам, че и шипковия мармалад би бил толкова вкусен, особено ако излезе от техния зимник. Леко и неусетно навлизаме във втората половина на книгата, където ни дебнат младите таланти на българския хорър - Денис Метев и Делиян Маринов. Те са ни подготвили една "Кошмарна синхроничност", която обхваща читателите със смразяваща кръвта история, след чието прочитане човек ще се зачуди сън или реалност е било това. Продължаваме обиколката с най-дългия разказ в сборника дело на Марин Трошанов и Анна Гюрова. Единствената дама с участие в книгата придружена от ламята Марин успяват да сътворят "В името на изкуството", разказ разкриващ мечтите на едно неопетнено момиче. Постепенно повествованието успява да сграбчи вниманието на читателя и да му поднесе един невероятен край. На финалната права ни очакват Даниел Иванов и Милен Колев с "Белязан от съдбата". Разказът е една типична криминална история с отегчен детектив и безмилостен сериен убиец. Бранимир Събев и Симеон Трифонов затварят сборника с "Утробата на светлината", където ни представят тяхната визия за състезанията с автомобили. А какво би се случило ако тези возила оживеят и имат собствена воля? На този и още много куп въпроси ще получите отговори само ако прочетете сборника на Horror Writers Club Lazarus - "Ужас".
June 11, 2021
Като всеки сборник с разкази, и тук нивото е променливо. Има хубави разкази, има един искрено забавен, има не толкова хубави, има и един хич не. Имена и заглавия няма да споменавам.
July 4, 2021
Невероятен Ужас 🤘Още не съм я прочела до край, но това което успях до сега ме остави без думи. Искам просто да кажа едно голямо браво 🤘🤜🤛🖤
July 9, 2021
Ужасяващ сборник! ⭐️ Наистина разкази има за всеки вкус като със сигурност някои от тях ще се харесат на повече читатели като процент.
Най-издържани ми се сториха два разказа - Кошмарна синхроничност и Белязан от съдбата. Браво на авторите за чудесното изпълнение, съспенса, качествени герои и сюжет. С удоволствие бих предпочела и двата.
Най-издържани ми се сториха два разказа - Кошмарна синхроничност и Белязан от съдбата. Браво на авторите за чудесното изпълнение, съспенса, качествени герои и сюжет. С удоволствие бих предпочела и двата.
September 29, 2021
Клубът на майсторите на ужаса "Lazarus" продължава да радва и изненадва.
Сборникът е много нетипичен, защото в него авторите са комбинирани по двойки, в своеобразен експеримент да предизвикат един друг и да разширят творческите си хоризонти.
За мен този експеримент се е получил повече от успешно, като е поредното доказателство за таланта и творческия заряд на авторите в българския остросюжетен удърграунд.
"Косплей" е единственият разказ, който не ме грабна и определено не е моето като тема и стил. Според мен не успява да се впише добре в мрачната атмосферата, която създават останалите разкази в сборника.
"Белязан от съдбата" за мен бе предвидим и с не особено оригинален сюжет, но въпреки това дава заявка за добри неща от младите му автори.
Най-силните разкази в сборника според мен са "Спомен за дъжд" и "В името на изкуството", като след тях се нареждат "Колекционер на души" и "Утробата на светлината" (брутален пролог от Симеон Трифонов, чийто "сюрреалистичен" стил много харесвам).
Нямам търпение скоро да си причиня ужасяващ "Кошмар" с единствения сборник на "Horror Writers Club Lazarus", който все още не съм прочел.
Сборникът е много нетипичен, защото в него авторите са комбинирани по двойки, в своеобразен експеримент да предизвикат един друг и да разширят творческите си хоризонти.
За мен този експеримент се е получил повече от успешно, като е поредното доказателство за таланта и творческия заряд на авторите в българския остросюжетен удърграунд.
"Косплей" е единственият разказ, който не ме грабна и определено не е моето като тема и стил. Според мен не успява да се впише добре в мрачната атмосферата, която създават останалите разкази в сборника.
"Белязан от съдбата" за мен бе предвидим и с не особено оригинален сюжет, но въпреки това дава заявка за добри неща от младите му автори.
Най-силните разкази в сборника според мен са "Спомен за дъжд" и "В името на изкуството", като след тях се нареждат "Колекционер на души" и "Утробата на светлината" (брутален пролог от Симеон Трифонов, чийто "сюрреалистичен" стил много харесвам).
Нямам търпение скоро да си причиня ужасяващ "Кошмар" с единствения сборник на "Horror Writers Club Lazarus", който все още не съм прочел.
January 30, 2025
„Ужас� е истинско бижу за феновете на хоръра! Антологията събира разнообразни истории, всяка от които е майсторски написана и оставя траен отпечатък. Няма слаба творба � всяка носи своята уникална атмосфера, напрежение и страх. Ако обичате добрия хорър, това е задължително четиво.
November 16, 2021
Много се радвам, че аз участвам в този проект, в тази прекрасна книга, където двама по двама участници се комбинираха, за да създадат различни жанрови разкази - убийствен хорър, напрегнат трилър, заплетена криминална история, приказно фентъзи, брутална фантастика. Според мен тук няма слабо място и сборникът наистина е на високо ниво и всеки един читател ще намери своите разкази!
Displaying 1 - 22 of 22 reviews
Can't find what you're looking for?
Get help and learn more about the design.