Йордан Радичков е роден на 24 октомври 1929г. в с.Калиманица, Монтанско. През 1947г. завършва гимназия в Берковица. Работи като кореспондент(1951) и редактор(1952-1954) във вестник „Народна младеж�, редактор във вестник „Вечерни новини�(1954-1960), в Българска кинематография(1960 - 1962), редактор и член на редакционната колегия на вестник „Литературен фронт�(1962-1969). От 1973 до 1986г. е съветник в Съвета за развитие на духовните ценности на обществото към Държавния съвет на Република България. От 1986 до 1989г. е заместник-председател на Съюза на българските писатели.
Радичков започва да публикува свои импресии, разкази и очерци от 1949г. През 1959г. издава първата си книга с разкази „Сърцето бие за хората� През следващите години издава сборниците с разкази „Прости ръце�(1961), „Обърнато небе�(1962), „Планинск� цвете�(1964), „Шарена черга�(1964).
През 1965г. излиза сборникът му с разкази „Свирепо настроение�, уникален с асоциативните си отклонения. Човекът на настоящето остава главно действащо лице и в следващите му сборници - „Водолей�(1967), „Козят� брада�(1967), „Пляв� и зърно�(1972), „Ка� така�(1974) и др.
През 1966г. от печат излиза романът-пътепис „Неосветенит� дворове�. С него и с издадените през 1968г. „Вятърът на спокойствието� (новели) и „Ни�, врабчетата� (разкази) Йордан Радичков излиза от литературната традиция и налага свои правила и норми на творец от нов тип. По същото време той написва сценариите за игрални филми „Горещо пладне� (1966) и „Привързаният балон� (1967). Пак по това време създава и пиесата „Суматоха� (1967). Радичков често продължава да развива наглед изчерпани сюжетни линии като прехвърля вече известни герои от разказ в разказ и от книга в книга. Този похват достига своето съвършенство в сборника „Барутен буквар� (1969).
Какъвто е целия живот - един безкраен трагизъм и комедия. Велика метафора. Този ярък текст доказва, че и чрез абсурда може да се докоснат дълбоките проблеми на живота. Една голяма тема на съвремието разказана и изиграна в театъра толкова много пъти.