What do you think?
Rate this book
أخفيت صوتي
صدرت هذه الرواية باللغة الفارسية عام 2004، وأعيد طبعها خلال السنة الأولى أربع طبعات. وقد نالت شهرة واسعة تليق بسمعة الكاتبة التي اكتسبتها عن عمل روائي سابق. تدور أحداث الرواية في العقد الأول بعد قيام الثورة الإيرانية. ومع أنها رواية اجتماعية فإن الحسن النقدي -الذي تناول البيروقراطية وقمع الحريات المرافقين لتلكم السنوات- تجلّى فيها بوضوح.
نال الفيلم المأخوذ عن الرواية -الذي أخرجه يد الله صمدي عام 2014، والذي حمل عنوان الرواية الأصلي نفسه: «والد الصبي الآخر»- شهرة واسعة من الجمهور والنقاد على حد سواء؛ إذ استطاع الارتقاء إلى مستوى درامية الأحداث، وصنف على انه من الأفلام الأسرية والتربوية الناجحة.
صنفت هذه الرواية على أنها «رواية نفسية»، يرويها شاب في يوم بلوغه عامه العشرين مستذكرا طفولته الأليمة التي تركت أثرها العميق في داخله. ولا عجب في أن الرواية تُصنف على هذا الأساس؛ فكاتبتها روائية واختصاصية علم نفس في آن واحد. وهي تقول إنها عمدت توضيح الفرق بين حب الأب وحب الأم لأطفالهما، وتأثير ذلك في شخصية الطفل ونشأته.
أصبحت الكاتبة معروفة خارج بلادها بشكل واسع، خصوصا بعد نيلها جائزة مؤسسة (Giovanni Boccaccio) العالمية للأدب عن أحد أعمالها، وقد ترجمت هذه الرواية إلى لغات عدة.
نال الفيلم المأخوذ عن الرواية -الذي أخرجه يد الله صمدي عام 2014، والذي حمل عنوان الرواية الأصلي نفسه: «والد الصبي الآخر»- شهرة واسعة من الجمهور والنقاد على حد سواء؛ إذ استطاع الارتقاء إلى مستوى درامية الأحداث، وصنف على انه من الأفلام الأسرية والتربوية الناجحة.
صنفت هذه الرواية على أنها «رواية نفسية»، يرويها شاب في يوم بلوغه عامه العشرين مستذكرا طفولته الأليمة التي تركت أثرها العميق في داخله. ولا عجب في أن الرواية تُصنف على هذا الأساس؛ فكاتبتها روائية واختصاصية علم نفس في آن واحد. وهي تقول إنها عمدت توضيح الفرق بين حب الأب وحب الأم لأطفالهما، وتأثير ذلك في شخصية الطفل ونشأته.
أصبحت الكاتبة معروفة خارج بلادها بشكل واسع، خصوصا بعد نيلها جائزة مؤسسة (Giovanni Boccaccio) العالمية للأدب عن أحد أعمالها، وقد ترجمت هذه الرواية إلى لغات عدة.
295 pages, Paperback
First published January 1, 2004
124 people are currently reading
4,222 people want to read
About the author
Parinoush Saniee
7books402followersPARINOUSH SANIEE (پرینوش صنیعی�) is a sociologist and psychologist. She worked as Manager of the research department in Supreme Coordination Council for Technical and Vocational Education Ministry in Iran. She has written several novels, of which SAHME MAN is the first; PEDAR-E AAN DIGARI is the second-also published to great acclaim in Iran; others are awaiting approval by the censorship board.
(from )
(from )
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 595 reviews
August 14, 2023
Heartbreaking
June 16, 2020
Pedar-e Aan Digari = Father of the Other One = I Hid My Voice, Parinoush Saniee
Four-year-old Shahaab has not started talking. The family doctor believes there is no cause for concern; nevertheless, Shahaab is ridiculed by others who call him 'dumb'.
In his innocent and deeply hurt child's mind, he begins to believe that 'good' and 'intelligent' children like his older brother are their fathers' sons.
On the other hand, children like him who are 'clumsy' and 'problematic' are their mothers' sons. No one in the family can understand Shahaab except his maternal grandmother, who seems to possess the understanding and kindness he so desperately craves.
Their growing bond leads to a deep friendship in which Shahaab is able to experience some happiness and finally find his voice. Parinoush Saniee is an Iranian novelist.
تاریخ نخستین خوانش: روز پنجم ماه جولای سال 2006میلادی
عنوان: پدر آن دیگری؛ نویسنده: پرینوش صنیعی؛ تهران، روزبهان، 1383، در 289ص، شابک 9648175012؛ چاپ چهارم مهر 1384، چاپ ششم، 1386، چاپ دهم 1391؛ موضوع داستانهای نویسندگان ایرانی - سده 21م
چکیده کتاب:داستان روایت پسری به نام «شهاب» است، که در روز جشن تولد بیست سالگی خویش، بچگی اش را به یاد میآورد؛ «شهاب» میگوید که از بچگی او را «خنگ» میدانستند؛ زنیکه در خردسالیِ «شهاب»، وظیفه ی مراقبت از او را، در غیاب مادرش، به دوش گرفته بود، به زبانی غیر از زبان مادری اش صحبت میکرد، و «شهاب» گیج شده بود، که به چه زبانی حرف بزند، و چون به نتیجه ای نرسیده بود، زبان باز نکرده بود
پسرعمویش: «خسرو»، نخستین کسی بوده که نام «خنگ» بر او بگذاشت؛ دختر عمویش: «فرشته»، این صفت را تایید کرد، و از آن به بعد اسم «خنگ»، روی «شهاب» ماند؛ نخست «شهاب» باور نمیکرد که «خنگ» بودن، چیز بدی است، حتی فکر میکرد که خنگی صفت خوبی ست، و باعث محبوبیت آدم میشود؛ اینقدر در مورد خنگی «شهاب» حرف زدند، که «شهاب» باور کرد، «خنگ» است؛ «شهاب» در بچگی، عاشق درختی در خانه شان بوده، آن درخت در فصل بهار، که آنها از سفر جنوب برمیگشتند، شکوفه میداد؛ او بر این باور است، که درخت به خاطر آمدن آنهاست به گل مینشیند؛ «شهاب» عاشق ماه است، چون ماه تابع قاعده و قانون نیست، و هر وقت دلش بخواهد میآید و میرود؛ ماه جلوه ای از خود «شهاب» است؛ از دید «شهاب» برادرش «آرش»، همچون خورشید است، که سر وقت میآید و میرود؛ او همیشه درسخوان و زرنگ است؛ مادر «شهاب»، به خاطر دانشگاه رفتن، مرتبا مورد حسادت «فتانه خانم»، زن عموی «شهاب» است؛ «خسرو» پسرعموی «شهاب»، بچه ی درسخوانی نیست، و از «شهاب» استفاده میکند، تا به دوستانش نشان دهد، که او «خنگ» است تا از آنها امتیاز بگیرد؛
داستان، گاهی از زبان «شهاب»، و گاه از زبان مادرش «مریم» روایت میشود؛ «ناصر» پدر «شهاب»، «حسین» عمویش، و «شهین» عمه ی «شهاب»، خیلی هواخواه یکدیگر هستند. «مریم» به خاطر طرفداری از پسرش «شهاب»، مرتب با آنها درگیر است. «شهاب» که میبیند، دیگران او را کوچک میشمارند، اقدام به خرابکاری میکند. مثلا روی کاغذ دیواری «آرش»، جوهر میریزد، روی ماشین پدرش نقاشی میکشد، آجر روی سر مادربزرگش (مادر پدرش) میاندازد. او شیرینی انتقام را دوست دارد، اما پدرش او را تنبیه میکند. مادر به خاطر دفاع از «شهاب»، بارها دروغ میگوید، و این باعث خوشحالی «شهاب» میشود. «شهاب» دو دوست خیالی، به نامهای: «اسی»، و «ببی»، دارد. «اسی» نشان دهنده ی نفس سرکش او، و «ببی» روحیه ی مهرطلبی اوست. «شهاب» در خلوت تنهایی خویش، مرتب با آنها حرف میزند. «شادی» خواهر «آرش» و «شهاب»، بسیار شیرین زبان است. مادر، پس از تولد «شادی»، دیگر سر کار نمیرود. «مریم» و «ناصر»، با «شادی»، عادی رفتار کرده اند، و او عادی بزرگ شده است، ولی از «آرش» خواسته اند، که ایده آل باشد، لذا او همیشه جدی، و درسخوان است، و همیشه خسته. بچگی «شهاب»، با سر کار رفتن مادر، و کمبود وقت مادر، همراه بوده، و به همین دلیل، «شهاب» کمبودهایی دارد، و بقیه، او را لال و عقب افتاده میدانند. مادر، «شادی» را شادی زندگی خویش میداند، و برای همین «شهاب» فکر میکند، تنها او، باعث غم و غصه ی زندگی مادرش است. پدر «آرش»، برای تامین مخارج زندگی، چند جا کار میکند، و به همین دلیل، همیشه خسته است. تمایل و تظاهر به عشق و محبت در او، بسیار ضعیف است. او نگاهش به «آرش»، با افتخار است، و نگاهش به «شادی»، با لذت است، اما همیشه به «شهاب»، با اخم نگاه میکند، و به او سرکوفت میزند. «شهاب» دوست دارد، فحش دادن یاد بگیرد، و به بقیه فحش بدهد، تا دلش خنک شود. «شهاب» ناراحت است، که پدرش او را به اسم صدا نمیکند، و همیشه او را «این» خطاب میکند. برای «عمه شهین» خواستگاری پیدا میشود، و قرار است ازدواج کند. «مریم» لباس عروسی برای «شهین» میدوزد، و «شهاب» لباس را کثیف و پاره میکند. مادرش لباس را ترمیم میکند. مادر در حال ترمیم لباس، صادقانه از شهاب میخواهد، که برای یکبار هم شده حرف بزند، و او را مامان صدا کند. «شهاب» خواست او را برآورده میکند. مادر این خبر را به گوش همه میرساند و «شهاب» از اینکه مادرش، راز او را برملا کرده، ناراحت میشود، و دوباره به بی زبانی امن خود، فرومیرود. «فرشته» دخترعموی «شهاب»، با پسری به نام «رامین» دوست میشود. ....؛
تاریخ بهنگام رسانی 26/03/1399هجری خورشیدی؛ ا. شربیانی
Four-year-old Shahaab has not started talking. The family doctor believes there is no cause for concern; nevertheless, Shahaab is ridiculed by others who call him 'dumb'.
In his innocent and deeply hurt child's mind, he begins to believe that 'good' and 'intelligent' children like his older brother are their fathers' sons.
On the other hand, children like him who are 'clumsy' and 'problematic' are their mothers' sons. No one in the family can understand Shahaab except his maternal grandmother, who seems to possess the understanding and kindness he so desperately craves.
Their growing bond leads to a deep friendship in which Shahaab is able to experience some happiness and finally find his voice. Parinoush Saniee is an Iranian novelist.
تاریخ نخستین خوانش: روز پنجم ماه جولای سال 2006میلادی
عنوان: پدر آن دیگری؛ نویسنده: پرینوش صنیعی؛ تهران، روزبهان، 1383، در 289ص، شابک 9648175012؛ چاپ چهارم مهر 1384، چاپ ششم، 1386، چاپ دهم 1391؛ موضوع داستانهای نویسندگان ایرانی - سده 21م
چکیده کتاب:داستان روایت پسری به نام «شهاب» است، که در روز جشن تولد بیست سالگی خویش، بچگی اش را به یاد میآورد؛ «شهاب» میگوید که از بچگی او را «خنگ» میدانستند؛ زنیکه در خردسالیِ «شهاب»، وظیفه ی مراقبت از او را، در غیاب مادرش، به دوش گرفته بود، به زبانی غیر از زبان مادری اش صحبت میکرد، و «شهاب» گیج شده بود، که به چه زبانی حرف بزند، و چون به نتیجه ای نرسیده بود، زبان باز نکرده بود
پسرعمویش: «خسرو»، نخستین کسی بوده که نام «خنگ» بر او بگذاشت؛ دختر عمویش: «فرشته»، این صفت را تایید کرد، و از آن به بعد اسم «خنگ»، روی «شهاب» ماند؛ نخست «شهاب» باور نمیکرد که «خنگ» بودن، چیز بدی است، حتی فکر میکرد که خنگی صفت خوبی ست، و باعث محبوبیت آدم میشود؛ اینقدر در مورد خنگی «شهاب» حرف زدند، که «شهاب» باور کرد، «خنگ» است؛ «شهاب» در بچگی، عاشق درختی در خانه شان بوده، آن درخت در فصل بهار، که آنها از سفر جنوب برمیگشتند، شکوفه میداد؛ او بر این باور است، که درخت به خاطر آمدن آنهاست به گل مینشیند؛ «شهاب» عاشق ماه است، چون ماه تابع قاعده و قانون نیست، و هر وقت دلش بخواهد میآید و میرود؛ ماه جلوه ای از خود «شهاب» است؛ از دید «شهاب» برادرش «آرش»، همچون خورشید است، که سر وقت میآید و میرود؛ او همیشه درسخوان و زرنگ است؛ مادر «شهاب»، به خاطر دانشگاه رفتن، مرتبا مورد حسادت «فتانه خانم»، زن عموی «شهاب» است؛ «خسرو» پسرعموی «شهاب»، بچه ی درسخوانی نیست، و از «شهاب» استفاده میکند، تا به دوستانش نشان دهد، که او «خنگ» است تا از آنها امتیاز بگیرد؛
داستان، گاهی از زبان «شهاب»، و گاه از زبان مادرش «مریم» روایت میشود؛ «ناصر» پدر «شهاب»، «حسین» عمویش، و «شهین» عمه ی «شهاب»، خیلی هواخواه یکدیگر هستند. «مریم» به خاطر طرفداری از پسرش «شهاب»، مرتب با آنها درگیر است. «شهاب» که میبیند، دیگران او را کوچک میشمارند، اقدام به خرابکاری میکند. مثلا روی کاغذ دیواری «آرش»، جوهر میریزد، روی ماشین پدرش نقاشی میکشد، آجر روی سر مادربزرگش (مادر پدرش) میاندازد. او شیرینی انتقام را دوست دارد، اما پدرش او را تنبیه میکند. مادر به خاطر دفاع از «شهاب»، بارها دروغ میگوید، و این باعث خوشحالی «شهاب» میشود. «شهاب» دو دوست خیالی، به نامهای: «اسی»، و «ببی»، دارد. «اسی» نشان دهنده ی نفس سرکش او، و «ببی» روحیه ی مهرطلبی اوست. «شهاب» در خلوت تنهایی خویش، مرتب با آنها حرف میزند. «شادی» خواهر «آرش» و «شهاب»، بسیار شیرین زبان است. مادر، پس از تولد «شادی»، دیگر سر کار نمیرود. «مریم» و «ناصر»، با «شادی»، عادی رفتار کرده اند، و او عادی بزرگ شده است، ولی از «آرش» خواسته اند، که ایده آل باشد، لذا او همیشه جدی، و درسخوان است، و همیشه خسته. بچگی «شهاب»، با سر کار رفتن مادر، و کمبود وقت مادر، همراه بوده، و به همین دلیل، «شهاب» کمبودهایی دارد، و بقیه، او را لال و عقب افتاده میدانند. مادر، «شادی» را شادی زندگی خویش میداند، و برای همین «شهاب» فکر میکند، تنها او، باعث غم و غصه ی زندگی مادرش است. پدر «آرش»، برای تامین مخارج زندگی، چند جا کار میکند، و به همین دلیل، همیشه خسته است. تمایل و تظاهر به عشق و محبت در او، بسیار ضعیف است. او نگاهش به «آرش»، با افتخار است، و نگاهش به «شادی»، با لذت است، اما همیشه به «شهاب»، با اخم نگاه میکند، و به او سرکوفت میزند. «شهاب» دوست دارد، فحش دادن یاد بگیرد، و به بقیه فحش بدهد، تا دلش خنک شود. «شهاب» ناراحت است، که پدرش او را به اسم صدا نمیکند، و همیشه او را «این» خطاب میکند. برای «عمه شهین» خواستگاری پیدا میشود، و قرار است ازدواج کند. «مریم» لباس عروسی برای «شهین» میدوزد، و «شهاب» لباس را کثیف و پاره میکند. مادرش لباس را ترمیم میکند. مادر در حال ترمیم لباس، صادقانه از شهاب میخواهد، که برای یکبار هم شده حرف بزند، و او را مامان صدا کند. «شهاب» خواست او را برآورده میکند. مادر این خبر را به گوش همه میرساند و «شهاب» از اینکه مادرش، راز او را برملا کرده، ناراحت میشود، و دوباره به بی زبانی امن خود، فرومیرود. «فرشته» دخترعموی «شهاب»، با پسری به نام «رامین» دوست میشود. ....؛
تاریخ بهنگام رسانی 26/03/1399هجری خورشیدی؛ ا. شربیانی
January 14, 2025
"في زمننا لم نكن نقرأ بقدر ما تقرؤن الآن، لكننا عشنا بارتياح أكثر مع أولادنا، عانى أطفالنا من مشاكل أقل وترعرعوا بشكل طبيعي أكثر، إن قصص الحب مكتوبة في قلب الإنسان وليست شيئاً تجدينه في كتاب. وإن قراءتها لا تتطلب الكثير من الإلمام بالقراءة والكتابة."
رواية "أخفيت صوتي" للكاتبة الإيرانية "پرينوش صنيعي" يُمكن رؤيتها على عدة زوايا مُختلفة، يُمكن تأويل أحداثها، ويُمكن الإكتفاء بها كحكاية طفل يخوض المصاعب العديدة، طفل وجد نفسه في هذا العالم، لا يقوى على الكلام ويهابه، وجد نفسه يُقلل منه يُنعت بالجنون والتخلف، من أقرب الناس إليه، فقط لأنه لا يتكلم، هذه رواية تخوض في غمار تربية الأطفال، وطُرقها، التوقعات التي ننتظرها من أولادنا، وكيف نبني لهم مُستقبلاً رُبما لا يريدوه من الأساس، تُناقش الرواية وتُحلل حالة شديدة الخصوصية ولكن يُمكن أن تحدث في أي عائلة، فعلى الرغم من أن "شهاب مختاري" لم يكن الابن الأول لوالديه، وحتى ليس بالأخير، ولكن وجد الوالدين صعوبات عدة في التعامل معه، ولولا جدار الأم، لسقطت حياة "شهاب" إلى هوة لا معالم لها.
قد تراها حكاية طفل يخوض غمار المصاعب، وقد تتعجب من بأسه وشدته وقوته وإصراره رغم صغر سنه، ولكنه عنيد مع من يكرههم، ويُخطط ليُربكهم ويأذيهم، مع صديقيه المُتخيلين "عاصي" الشرير و"بابي" الطيب، وبكل براءة الطفولة تُحكى هذه الحكاية المؤلمة في أغلب أحداثها، والتي ستعتصر قلبك، وفي نفس الوقت، هي رواية ضد تقاليد المجتمع المُتخلف، الذي يرى البكم دليلاً على الجنون والبله، تُهاجم أولئك الذين يتوقعون أن يولد ابنهم كاملاً دون نقصان، ولا يتقبلوه ولا يُريدوه وينبوذه ويفضلوا عليه أخوته، رغم أن الذنب ليس بذنبه، فاختيار أن يكون لك أولاد هو اختيار يقع على عاتق الوالدين كاملاً، ويجب عليه تحمل أي نتيجة تأتي مع هذا الاختيار، يجب أن يكون هدفه أن يُربيهم وينشأهم بطريقة صحيحة، وبطريقة سوية، ويجب تقبل أنه رُبما يكون لديهم أحد الإعاقات بشكلاً ما، وعدم تقبل ذلك سيزيد من تلك الإعاقة، وسيزيد من الفجوة مع طفلك الذي اخترت أن تُنجبه، أعرف أنني أتحدث في بديهيات، ولكن وجب التنويه والتذكير، ففعل الإنجاب ليس بدليل على الخصوبة أو العزوة أو أي شيء، فعل التربية هو الدليل على أنك سوي وساعدت طفلك بشكل صحيح، أيضاً هذه بديهيات تامة.
رواية "أخفيت صوتي" لم تُغفل الجانب السياسي، والنقد اللاذع لشرطة الأخلاق بإيران، والاهتمام بأشياء لا دخل لهم بهما كقرارات الفرد وعلاقاتهم الاجتماعية، وفي نفس الوقت الذي تجد فيه الشرطة نفسها مُهملة في حدث بداخل الرواية، كان سيقلب حياة "شهاب" رأساً على عقب! نقدت پرينوش صنيعي الحال السياسي والاجتماعي، وضع المرأة وطريقة تعامل المجتمع معها، وقتل طموحاتها، والعديد من الأفكار التي يُرددها المجتمع لتُصبح عادات نتوارثها بجهل، فيختل توازن المجتمع ويُصبح مُتشابهاً تشابه ماسخ لا طعم له. رواية درامية اجتماعية، ستتمكن من التأثير فيك، وستريك إيران بشكل مختلف تماماً، من أرض الواقع، وبكل تأكيد ستنجح في نزع بعض الدموع منك، قلت بعض تذكر ذلك. ويجب الثناء والشكر على الترجمة، بذلت المترجمة "أماني لازار" جهداً جلياً في نقل بعض التعبيرات الفارسية إلى العربية والتقريب بينهما، بالإضافة إلى ترجمة سلسة طوال الأحداث.
بكل تأكيد يُنصح بها.
December 27, 2020
Въпросът за това как са се отнасяли към нас като деца определя начина, по който ще изживеем живота си. А в последствие и как ще се отнасяме към своите деца.
Малкият Шахаб не говори. Не иска или не може � околните не задълбават в причините, но набързо го класифицират като “смахнат�. Етикет, с който детето се възприема през цялото си детство. И как ли може да е иначе � децата черпят идентификация от най-близкото си обкръжение. А то е доста разпространената комбинация от свръхобгрижваща майка-мъченица и емоционално недодялан баща.
Книгата не третира крайни случаи на малтретиране на деца или такива, които растат в среда на алкохолици, наркомани и престъпници. Напротив, семейството на Шахаб е доста прилично по общоприетия стандарт � образовани родители от средната класа, къща, кола, почивки. Семейство, в което много други семейства биха се припознали и чиито грешки вероятно биха допуснали от стремеж ��а имат, или да покажат на обществото, перфектни деца.
Децата са от приемащата страна за всички родителски фрустрации; те са тези, които най-често чуват манипулативни твърдения като “толков� се трепя, а ти...�, “животъ� си дадох за теб, а какво получих�, “н� чакай благодарност от дете�. А може ли някой въобще да понесе моралната тежест на жертвите, направени в негово име? Длъжен ли е да го прави?
Честно казано, аз се уплаших от тази книга. Без да съм родител, ми се струва толкова лесно да объркаш нещата с едно дете, да го нараниш и пречупиш. И няма нужда да си голям злодей за тази цел. Дори доброто образование не може да компенсира бедната емоционална култура. За справка � светлият образ на скромната баба от провинцията, която първа и единствена осъзнава, че “н� детето нищо му няма, вие не сте наред.�
Без да е непременно недостатък на книгата, зад диалозите прозира повече гласът на психолога, отколкото на писателя. Ролите са много изчистени и праволинейни от психилогическа гледна точка, за да изпъкне по-ярко централната тема. Предвид важността на поставените проблеми обаче, такъв подход ми се струва оправдан.
Добре е повече родители да прочетат книгата на иранкaта Паринуш Сании, а още по-добре би се отразила на бъдещи такива. А най-добре би било след нея да се замислим как се държим с околните въобще. Разбира се, отношението към децата е най-важно, но също така въпросът трябва да е част от един по-голям дебат за отношенията помежду ни � в семейството и извън него. В общество, болно от негативизъм и агресия, в което е ежедневие непознати да се заяждат помежду си, има огромна нужда от такъв разговор.
Малкият Шахаб не говори. Не иска или не може � околните не задълбават в причините, но набързо го класифицират като “смахнат�. Етикет, с който детето се възприема през цялото си детство. И как ли може да е иначе � децата черпят идентификация от най-близкото си обкръжение. А то е доста разпространената комбинация от свръхобгрижваща майка-мъченица и емоционално недодялан баща.
Книгата не третира крайни случаи на малтретиране на деца или такива, които растат в среда на алкохолици, наркомани и престъпници. Напротив, семейството на Шахаб е доста прилично по общоприетия стандарт � образовани родители от средната класа, къща, кола, почивки. Семейство, в което много други семейства биха се припознали и чиито грешки вероятно биха допуснали от стремеж ��а имат, или да покажат на обществото, перфектни деца.
Децата са от приемащата страна за всички родителски фрустрации; те са тези, които най-често чуват манипулативни твърдения като “толков� се трепя, а ти...�, “животъ� си дадох за теб, а какво получих�, “н� чакай благодарност от дете�. А може ли някой въобще да понесе моралната тежест на жертвите, направени в негово име? Длъжен ли е да го прави?
Честно казано, аз се уплаших от тази книга. Без да съм родител, ми се струва толкова лесно да объркаш нещата с едно дете, да го нараниш и пречупиш. И няма нужда да си голям злодей за тази цел. Дори доброто образование не може да компенсира бедната емоционална култура. За справка � светлият образ на скромната баба от провинцията, която първа и единствена осъзнава, че “н� детето нищо му няма, вие не сте наред.�
Без да е непременно недостатък на книгата, зад диалозите прозира повече гласът на психолога, отколкото на писателя. Ролите са много изчистени и праволинейни от психилогическа гледна точка, за да изпъкне по-ярко централната тема. Предвид важността на поставените проблеми обаче, такъв подход ми се струва оправдан.
Добре е повече родители да прочетат книгата на иранкaта Паринуш Сании, а още по-добре би се отразила на бъдещи такива. А най-добре би било след нея да се замислим как се държим с околните въобще. Разбира се, отношението към децата е най-важно, но също така въпросът трябва да е част от един по-голям дебат за отношенията помежду ни � в семейството и извън него. В общество, болно от негативизъм и агресия, в което е ежедневие непознати да се заяждат помежду си, има огромна нужда от такъв разговор.
February 18, 2015
"Unele lucruri nu apar scrise in carti si in caiete, iubirea e o poveste scrisa in inimile oamenilor. Nu-ti trebuie scoala ca s-o citesti."
December 22, 2020
Трудна за преглъщане история, разказана прекрасно от Паринуш Сании - тази жена пише страхотно. Ще чакам трепетно да чета още от нея, макар и да знам, че в Иран все още няма разрешение за издаване на третата и книга...
На моменти физически ме болеше от случващото се със малкият Шахаб...
А какъв лъч Светлина се оказа баба му по майчина линия.
Задължително да се прочете от повече родители!
След прочита на книгата в мен силно се затвърждава убеждението ми, че децата не са длъжни да изпитват благодарност за грижите, които полагаме за тях, нито очакват от нас жертвоготовност - те просто искат да им показваме любовта си.
Корицата и книжното оформление са просто велики! Люба Халева се превръща в моя любимка наред с Живко Петров!
На моменти физически ме болеше от случващото се със малкият Шахаб...
А какъв лъч Светлина се оказа баба му по майчина линия.
Задължително да се прочете от повече родители!
След прочита на книгата в мен силно се затвърждава убеждението ми, че децата не са длъжни да изпитват благодарност за грижите, които полагаме за тях, нито очакват от нас жертвоготовност - те просто искат да им показваме любовта си.
Корицата и книжното оформление са просто велики! Люба Халева се превръща в моя любимка наред с Живко Петров!
April 11, 2024
Mi-a placut mult.
Subiectul cartii trateaza o gramada de lucruri: lipsa increderii poate frange aripi, comparatia intre frati naste gelozii, lipsa iubirii si timpul scurt petrecut impreuna cu copiii poate naste monstri, iar ce mi s-a parut cel mai interesant... faptul ca parintii isi alimenteaza stima de sine prin reusitele copiilor, acest lucru ducand la dezechilibre emotionale si traume de ambele parti.
E... tot ce am scris eu aici e asternut pe hartie intr-un stil lejer, simplu, abrupt uneori, incat nici nu simti cand trece timpul si ajungi la final.
Cartea este un fel de parenting ghid pentru ca totul, dar absolut totul se invarte in jurul atitudinii parintilor fata de copii/greselile copiilor si viceversa.
Nu este o capodopera, asa cum am mai citit pe ici pe colo ca ar fi supranumita, dar este o poveste interesanta, pe care as da-o la citit tuturor parintilor cu mai multi copii (pt ca acolo atentia se disipeaza si uneori unul se poate simti stingher si neiubit), tuturor profesorilor si tuturor bunicilor (pt ca aici, bunica are un rol esential in dezvoltarea copilului).
Au fost si lucruri care nu mi-au placut in poveste, dar sunt infinit mai mici comparativ cu celalalte.
Recomand cartea! Se citește repede pentru că firul poveștii captează rapid.
Am un citat preferat care efectiv m-a facut sa oftez profund:
``Ce prostuță e mama! spunea Asi. El nu e tatăl nostru, e tatăl lui Arash. Ea chiar nu știe că toți copiii buni, sănătoși, frumoși și deștepți sunt ai taților, pe când copiii proști, urâți, bolnavi și muți sunt ai mamelor?``
Asadar, 5 stele fara echivoc si o adaug in categoria favorite. 🤩
Subiectul cartii trateaza o gramada de lucruri: lipsa increderii poate frange aripi, comparatia intre frati naste gelozii, lipsa iubirii si timpul scurt petrecut impreuna cu copiii poate naste monstri, iar ce mi s-a parut cel mai interesant... faptul ca parintii isi alimenteaza stima de sine prin reusitele copiilor, acest lucru ducand la dezechilibre emotionale si traume de ambele parti.
E... tot ce am scris eu aici e asternut pe hartie intr-un stil lejer, simplu, abrupt uneori, incat nici nu simti cand trece timpul si ajungi la final.
Cartea este un fel de parenting ghid pentru ca totul, dar absolut totul se invarte in jurul atitudinii parintilor fata de copii/greselile copiilor si viceversa.
Nu este o capodopera, asa cum am mai citit pe ici pe colo ca ar fi supranumita, dar este o poveste interesanta, pe care as da-o la citit tuturor parintilor cu mai multi copii (pt ca acolo atentia se disipeaza si uneori unul se poate simti stingher si neiubit), tuturor profesorilor si tuturor bunicilor (pt ca aici, bunica are un rol esential in dezvoltarea copilului).
Au fost si lucruri care nu mi-au placut in poveste, dar sunt infinit mai mici comparativ cu celalalte.
Recomand cartea! Se citește repede pentru că firul poveștii captează rapid.
Am un citat preferat care efectiv m-a facut sa oftez profund:
``Ce prostuță e mama! spunea Asi. El nu e tatăl nostru, e tatăl lui Arash. Ea chiar nu știe că toți copiii buni, sănătoși, frumoși și deștepți sunt ai taților, pe când copiii proști, urâți, bolnavi și muți sunt ai mamelor?``
Asadar, 5 stele fara echivoc si o adaug in categoria favorite. 🤩
June 18, 2019
Știu că este un roman foarte apreciat, dar mie nu mi-a plăcut aproape deloc. Nu am reușit să mă leg de niciun personaj, scriitura este seacă, iar ritmul este foarte anost, axându-se preponderent pe trăirile interioare ale personajului principal. Shahab este un copil de 4 ani, care nu vorbește pentru că este supărat pe părinții lui. De ce? Pentru că tatăl lui îl ignoră. Dar acesta îl ignoră pentru că a obosit să încerce să-l facă să vorbească și a renunțat abia după multe semne care arătau că Shahab este bolnav psihic. E supărat și pe mama lui pentru că e tot timpul tristă, dar biata femeie este așa pentru că are un copil care se poartă ca un retardat și un mic psihopat. Cu toate acestea, ea continuă să îl iubească, să îl alinte și să creadă în el. Ca să se răzbune pe cei care îl tratează urât, Shahab comite fapte groaznice, de exemplu îi aruncă de sus o cărămidă bunicii lui direct în cap, apoi se ascunde. Știe când să se prefacă, să mintă și cum să manipuleze și înțelege aproape ca un adult atitudinea celor din jur. Tot ce face el este total nepotrivit cu vârsta lui și mi-e imposibil să cred că un copil de 4 ani poate gândi așa. Abia spre sfârșit a început să mi se pară emoționantă. Simt că autoarea a citit Flori pentru Algernon și Al cincilea copil, de Doris Lessing, și a vrut să facă un piure din ele, dar i-a ieșit apos. E mai degrabă o carte de parenting menită să sensibilizeze părinții, și nu un roman memorabil.
,,[...] ce face omul cu drag și din plăcere e mai puțin greu și obositor.''
,,Unele lucruri nu apar scrise în cărți și în caiete, iubirea e o poveste scrisă în inimile oamenilor.''
,,Tocmai când grijile apasă mai greu, e nevoie să te destăinui cuiva și să-ți deschizi sufletul.''
,,[...] ce face omul cu drag și din plăcere e mai puțin greu și obositor.''
,,Unele lucruri nu apar scrise în cărți și în caiete, iubirea e o poveste scrisă în inimile oamenilor.''
,,Tocmai când grijile apasă mai greu, e nevoie să te destăinui cuiva și să-ți deschizi sufletul.''
November 22, 2016
اين داستان رو با تمام وجود دوست داشتم. به قدرى خوب توصيف كرده افكار شهاب رو كه من كاملا اون رو و عصبانيتش رو درك كردم. ما آدمها هميشه به دنبال "فيدبك" و بازخورد رفتارهامون هستيم. اين فيدبكها هستن كه جا و مكان اجتماعيمون رو تعيين ميكنن. اما شهابى كه نتونه هيچ فيدبكى يا بهتر، هيچ واكنشى بده، ديگران اون رو ناتوان، خنگ و غيره ميشمارن.
اين قسمتهاى در مورد شهاب، احساساتى به من دادند كه بتونم خودم رو جاى اون بذارم و بشناسم. اما از اون طرف، به نحوى پدر و مادرش رو درك ميكنم. من خودم سالها در تشخيص محبت مادر و پدرم مشكل داشتم و دوستشون نداشتم. اما الان به سنى رسيدم كه در ترجمه زبان اونها به زبان عشق خودم، حسابى حرفه اي شدم. اين باعث نزديكتر شدنمون به هم شده.
ايده ى درخشان گرى چاپمن رو توى زبان هاى پنج گانه عشق شايد شنيده باشيد. اما من فكرم اين هست كه واقعا بايد دنبال هنر ترجمه هم باشيم و محبت رو فراتر ببريم.
اين قسمتهاى در مورد شهاب، احساساتى به من دادند كه بتونم خودم رو جاى اون بذارم و بشناسم. اما از اون طرف، به نحوى پدر و مادرش رو درك ميكنم. من خودم سالها در تشخيص محبت مادر و پدرم مشكل داشتم و دوستشون نداشتم. اما الان به سنى رسيدم كه در ترجمه زبان اونها به زبان عشق خودم، حسابى حرفه اي شدم. اين باعث نزديكتر شدنمون به هم شده.
ايده ى درخشان گرى چاپمن رو توى زبان هاى پنج گانه عشق شايد شنيده باشيد. اما من فكرم اين هست كه واقعا بايد دنبال هنر ترجمه هم باشيم و محبت رو فراتر ببريم.
September 9, 2017
« کاش می توانستم فحش بدهم ، تمام بچه ها فحش بلدند ، از میان تمام حرفها فحش را تشخیص می دادم و آنها را به دقت به خاطر می سپردم که البته معنی بعضی از آنها را می فهمیدم مثل پدر سگ و معنی بعضی ها را نه نمی دانستم . یکبار یکی از بچه ها کوچه به خسرو گفت تو مادر قهوه ای ، خسرو آنقدر عصبانی شد که پرید و همدیگر را کلی زدن ، من خیلی فکر کردم که این کلمه یعنی چی که مادر ادم قهوه ای باشد . مگر چه اشکالی دارد ؟ ببی گفت : قهوه ای اسم یه رنگه ، حتمامادرش از رنگ قهوه ای خوشش نمی آد ، من گفتم : خوب منم بدم می آید دوست دارم مامانم مانتو صورتی بپوشد ، مدتی گیج بودیم تا اینکه اسی گفت : شاید منظورش قهوه خوردنی باشد ، من گفتم مادر چاییه هم بده ، چقدر خنده دار! این بزرگا چقدر خنگن ، چه چیزهایی واسه خودشون درست می کنند ، سه تایی خیلی خندیدیم . اسی هرچیزی که توی اتاق بود به مادر گفت و ما از خنده غش می کردیم ، مادر صندلی ، مادر میز ، ببی گفت باید خوردنی باشد ، مادر لوبیا ، مادر خورشت . »
:)
* حجم بزرگي از تنهايي ، غم ، تبعيض ، ترس ، سادگي و تمناي عشق و ناديده گرفته شدن و .. و .. و .. كه در نهايت ميشه مهر سكوت روي لب هاي كوچيك و معصوم يه كودك ٥ ساله..
:)
* حجم بزرگي از تنهايي ، غم ، تبعيض ، ترس ، سادگي و تمناي عشق و ناديده گرفته شدن و .. و .. و .. كه در نهايت ميشه مهر سكوت روي لب هاي كوچيك و معصوم يه كودك ٥ ساله..
August 13, 2023
" لا أعرف! لم تترك ضغوط الحياة مكانًا للحب".
" هراء! كلما كانت الحياة أقسى كلما زادت حاجة للمرء إلى رفيق مؤتمن".
يا رجل! ماذا كان ذلك! ما بال الأدب الإيراني (بيقطع القلب) كما نقول في مصر.
و لكن! لم اقرأ كتاب أثر في هذا التأثير منذ ٢٠٢١ ربما، لأول مرة يرقى كتاب لمستوى كتابي المفضل (السيدة التي حسبت نفسها سوسة).
هذا الكتاب يعد من أفضل ١٠ كتب قرأتها في حياتي.
يأخذنا الكتاب داخل عقل شهاب الصبي ذي الأربع سنوات، تارة تسمع القصة من وجهة نظره و تارة أخرى من وجهة نظر أمه.
رواية اجتماعية بامتياز! فصول قصيرة بلا لحظة و لا أدنى لحظة من الملل.
حبكة درامية، حوارات مثرية و شيقة، مشاعر الكثير الكثير من المشاعر و البكاء.
" هراء! كلما كانت الحياة أقسى كلما زادت حاجة للمرء إلى رفيق مؤتمن".
يا رجل! ماذا كان ذلك! ما بال الأدب الإيراني (بيقطع القلب) كما نقول في مصر.
و لكن! لم اقرأ كتاب أثر في هذا التأثير منذ ٢٠٢١ ربما، لأول مرة يرقى كتاب لمستوى كتابي المفضل (السيدة التي حسبت نفسها سوسة).
هذا الكتاب يعد من أفضل ١٠ كتب قرأتها في حياتي.
يأخذنا الكتاب داخل عقل شهاب الصبي ذي الأربع سنوات، تارة تسمع القصة من وجهة نظره و تارة أخرى من وجهة نظر أمه.
رواية اجتماعية بامتياز! فصول قصيرة بلا لحظة و لا أدنى لحظة من الملل.
حبكة درامية، حوارات مثرية و شيقة، مشاعر الكثير الكثير من المشاعر و البكاء.
March 21, 2021
Рядко сядам с книга и не я пускам, докато не стигна до последната й страница..В тази се крие доказателството, че характера на всяко дете е огледало на държанието на родителите и близките му. Всяка мисъл на малкия Шахаб е толкова логична, проницателна и искрена. Иска ми се по този начин, по който писателката рисува, да разбера и надникна у всяко дете и начина, по който разбира света. Но това е невъзможно, а възможното, и всичко, което трябва да даваме на едно дете е любов. Искрена, действена и вербална любов, за да се научи и то как да обича. Много силно препоръчвам и смятам, че историята ще докосне всеки, който позовли да му бъде преобърнат света.
Read
January 21, 2014Tatăl celuilalt copil ar fi putut fi, poate, mai bună ca prima carte dacă autoarea nu s-ar fi grăbit, n-ar fi spus lucrurile prea direct, dacă textul n-ar fi sunat pe alocuri ca o parabolă dintr-o carte de parenting, dacă siropul ar fi fost pus în doze mai mici, mai echilibrate și mai disparate și dacă n-ar fi folosit cele mai îndemână soluții narative, nu cele mai interesante. Și dacă nu ar vrea atât de mult să demonstreze ceva cu orice preț.
Shahab este un copil aparent cu probleme. Refuză să vorbească, se poartă ciudat, este închis în el și are o viață interioară bogată cu doi prieteni imaginari � Asi și Babi. Cu ei vorbește, ei îi spun ce să facă. Shahab e altfel și contrazice așteptările părinților lui, în special ale tatălui.
Dacă mama suferă dar zi ia apărarea copilului în tot ceea ce face, tatăl este cel care se poartă cu răceală, care e dezamăgit și furios. Evident, toate aceste stări de tensiune i se transmit copilului căruia nu i se acceptă diferența. Shahab devine din ce în ce mai închis în el, se răzbună cu mijloacele lui (cruzimea copilului, provenită din frustrare, e o temă pe care mi-ar fi plăcut să o aprofundeze mai mult Parinoush Saniee). (cronică: )
Shahab este un copil aparent cu probleme. Refuză să vorbească, se poartă ciudat, este închis în el și are o viață interioară bogată cu doi prieteni imaginari � Asi și Babi. Cu ei vorbește, ei îi spun ce să facă. Shahab e altfel și contrazice așteptările părinților lui, în special ale tatălui.
Dacă mama suferă dar zi ia apărarea copilului în tot ceea ce face, tatăl este cel care se poartă cu răceală, care e dezamăgit și furios. Evident, toate aceste stări de tensiune i se transmit copilului căruia nu i se acceptă diferența. Shahab devine din ce în ce mai închis în el, se răzbună cu mijloacele lui (cruzimea copilului, provenită din frustrare, e o temă pe care mi-ar fi plăcut să o aprofundeze mai mult Parinoush Saniee). (cronică: )
February 8, 2021
O poveste potrivită și emoționantă care ne deschide viziunea asupra importanței creșterii copilului în mod corespunzător în primii ani din viața lui.
În carte este vorba despre Shahab, un copil cu o nevoie de atenție și afecțiune neîmplinită. Aututoarea ne transpune în universul din mintea copilului prezentându-ne detaliat modul în care acesta înțelege lumea din jur, explicând acțiunile lui si motivele care stau la baza acestora. Înțelegem cât de mult își iubește mama, dar mai ales resentimentele față de tatăl său.
Deși așteptarile acestei cărți au fost altele, în legatură cu stilul și modul de lecturare, însă nu are un vocabular greu, e o lectură pe care o poți citi repede și în acelasi timp să îți stoarcă câteva lacrimi sincere.
Aș recomanda cartea celor care își doresc o lectură ușoară, placută și pe alocuri tristă.
În carte este vorba despre Shahab, un copil cu o nevoie de atenție și afecțiune neîmplinită. Aututoarea ne transpune în universul din mintea copilului prezentându-ne detaliat modul în care acesta înțelege lumea din jur, explicând acțiunile lui si motivele care stau la baza acestora. Înțelegem cât de mult își iubește mama, dar mai ales resentimentele față de tatăl său.
Deși așteptarile acestei cărți au fost altele, în legatură cu stilul și modul de lecturare, însă nu are un vocabular greu, e o lectură pe care o poți citi repede și în acelasi timp să îți stoarcă câteva lacrimi sincere.
Aș recomanda cartea celor care își doresc o lectură ușoară, placută și pe alocuri tristă.
March 16, 2019
lectura obligatorie pentru parinti!
January 1, 2021
Много тежка книга, която засмуква в емоционалния вакуум на Шахаб- малко момче, което всички смятат за смахнато и го карат да се чувства така. Няма как човек да остане безучастен към съдбата на Шахаб. Още повече когато вижда как крехкия му свят, заключен между безмълвните стени на затвореното му съзнание, се руши бавно отвън и се доразпада от отчаяния му зов за внимание и любов. Всичко в него крещи, но никой не го чува. Шахаб се оказва в един омагьосан кръг, от който самия той не знае как да се измъкне, нито има кой да му подаде ръка. И това полага основите на неговата пречупена емоционалност и изграждането му като личност, чужда дори за самия него. Възрастните надали осъзнават ясно каква отговорност носят за децата и как ги моделират съзнателно или не като глина. И Паринуш Сании ясно показва всичко това в "Бащата на другия". Показва как токсичното отношение създава отровно поведение. И как любовта е способна да разруши стените, които някой издига пред себе си, за да може да заблести със собствената си индивидуална светлина.
April 9, 2015
Cat de mult conteaza iubirea si afectiunea parintilor pentru un copil.
Aceste sentimente nu ti le poate cumpara nimeni cu nimic, niciodata.
Aceste sentimente nu ti le poate cumpara nimeni cu nimic, niciodata.
October 20, 2024
ماذا لو كنت على حافة بلوك قراءة ثم قررت اختيار رواية خفيفة لتقرأها، ووقع اختيارك على رواية لطيفة وعلى لسان طفل لكنها فلسفية ونفسية وعميقة!!
توقفت كثيراً أمام الكلمات التي كان يتلفظ بها هذا الولد الصغير داخل عقله، ومع صديقيه المقربين.
كيف كان يشعر؟ وما الذي كان يصله من أفعال المحيطين به؟
جعلني أضع نفسي مكانه! ماذا لو؟!
أيضاً، توقفت كثيراً أمام قراره لعدم الحديث!!
فأى طفل صغير قادر على اتخاذ هذا القرار وتنفيذه، خاصة مع كل التحديات التي كانت تواجهه!
أحببت الرواية واستمتعت بها.
ومع ذلك لم أنج من فتور القراءة🤷
تمت
٨ أكتوبر ٢٠٢٤
توقفت كثيراً أمام الكلمات التي كان يتلفظ بها هذا الولد الصغير داخل عقله، ومع صديقيه المقربين.
كيف كان يشعر؟ وما الذي كان يصله من أفعال المحيطين به؟
جعلني أضع نفسي مكانه! ماذا لو؟!
أيضاً، توقفت كثيراً أمام قراره لعدم الحديث!!
فأى طفل صغير قادر على اتخاذ هذا القرار وتنفيذه، خاصة مع كل التحديات التي كانت تواجهه!
أحببت الرواية واستمتعت بها.
ومع ذلك لم أنج من فتور القراءة🤷
تمت
٨ أكتوبر ٢٠٢٤
May 21, 2023
Drama unui copil care nu se simte iubit de tatăl lui, motiv pentru care refuză să vorbească. Se consideră prost, o rușine pentru familie, și acest lucru îl împiedica să își atingă potențialul. E nevoie de iubirea unor străini și a bunicii pentru ca el să prindă curaj și să realizeze că e un copil normal, ca oricare altul.
Cartea e o pledoarie pentru iubirea în familie, atât între părinți și copii cât și între soți. E și un semnal de alarmă pentru părinții care fac diferențe între propriii lor copii, provocând răni care nu se vor închide niciodată.
Cartea e o pledoarie pentru iubirea în familie, atât între părinți și copii cât și între soți. E și un semnal de alarmă pentru părinții care fac diferențe între propriii lor copii, provocând răni care nu se vor închide niciodată.
April 25, 2019
O carte extrem de frumoasa, de emotionanta si de care nu te desprinzi prea usor. Este o lectie de viata, despre copii, parinti si relatiile dintre acestia. Pana la urma ce avem de pret in afara de sanatate, daca nu familia? O recomand calduros!
January 14, 2020
Основната сюжетна линия на романа е психологическото въздействие върху детето от емоционалното общуване в семейството. Макар и доста деликатно и повърхностно, е преплетена и политичеката ситуация в Иран.
Книгата е написана от две гледни точки - тази на майката и тази на детето. Пишейки от името на детето, авторката успява да пресъздаде света през детските очи и да ни убеди как доста често действията на възрастните изглеждат нелогични.
Стилът на писане е прост и същевременно докосващ, помага ти да преминеш с лекота през тежката история на едно дете. Прави впечатление, че авторката успява доста задълбочено да разгърне детската психология само в 200 страници. Книгата се чете изключително бързо, интересна е и въздействаща.
Книгата е написана от две гледни точки - тази на майката и тази на детето. Пишейки от името на детето, авторката успява да пресъздаде света през детските очи и да ни убеди как доста често действията на възрастните изглеждат нелогични.
Стилът на писане е прост и същевременно докосващ, помага ти да преминеш с лекота през тежката история на едно дете. Прави впечатление, че авторката успява доста задълбочено да разгърне детската психология само в 200 страници. Книгата се чете изключително бързо, интересна е и въздействаща.
January 13, 2014
Nu e una dintre cele mai bune carti citite vreodata, insa mi-a atins o coarda sensibila. Si a atins-o asa de bine de am notat-o cu cinci stele fara sa stau prea mult pe ganduri! O recomand din suflet! (am citit-o dintr-o suflare)
February 5, 2018
لذت بردم از تمام افكارى كه تو سر اين پسر بچه بود . طبعا انتظار داشتم كتاب ادبيات قوى ترى و وظيفه اى بيشتر از سرگرم كردن داشته باشه اما اين از خوب بودن كتاب چيزى كم نميكرد
January 28, 2021
"Tatăl celuilalt copil"
Parinoush Saniee
2 din 5 �
Câte nuci o să-mi iau în cap, dar asta e.
Această operă mi-a ridicat mai multe semne de întrebare, decât să îmi explice lumea unui copil de 4 ani.
Mă tot gândesc, dacă autoarea nu și-a cumpărat licența de psiholog, sau cum poate un copil să aibă o memorie atât de bună, ori cum face o analiză, cu alți 2 "prieteni", a situațiilor în care se trezește buclucaș, și nu este în stare să îi arate prin semne lu' tat-su' că vrea la toaletă. Magie! What a twist!
Copilul cădea în extreme, ori era geniul casei, ori gândea ca cel mai naiv copil din lume.
Btw, unde au dispărut "prietenii" lui? De ce Bibi s-a evaporat din peisaj? Singurul personaj simpatic din toată istoria asta este sacrificat ca un miel și aruncat la Recycle Bin.
Ce se presupune că ar trebui să apreciez în această carte? O familie de tâmpiți care nu este în stare să înțeleagă și iubi un copil, sau un psihopat în devenire, ba de 4, 7, 8 sau 20 de ani, care, de fapt, ca prin minune, nu mai e un psihopat?!
No shit!
O minune!
Dragostea l-a salvat!
Care dragoste?
Eu am mai întâlnit copii-problemă, însă ăsta era bun de legat. Cu asemenea aptitudini manipulatorii, Ted Bundy ar fi trebuit să ia notițe așezat într-un colț.
A țopăit cu anii doamna scriitoare, încât nu am reușit să țin pasul cu ea.
Vreo 60% din carte eroul nostru are o vârstă, și, ca să nu devină un talmud, Saniee fugărește cele 40% rămase cu o stângacie rar întâlnită! Copilul nostru crește cu viteza luminii, sau a sunetului, voi decideți!
Un SF original, demn de o ecranizare la Hollywood, 'cause we like that crap!
Voi unde ați plâns? Eu așteptam momentul.
ٱăă!
Unde e cartea de căpătâi al parintelui modern?
Bine că am doar varianta electronică a cărții, altminteri îi dădeam foc.
Înainte să mă jupuiți de vie, vreau să vă reamintesc că, gusturile se discută, civilizat, și nu e musai ca parerea mea să coincidă cu a voastră.
Vă cuprind, fără risc de accident cu cărămizi!
#citimpentruschimbare #foxbooks #parinoushsaniee #tatalceluilaltcopil #polirom
Parinoush Saniee
2 din 5 �
Câte nuci o să-mi iau în cap, dar asta e.
Această operă mi-a ridicat mai multe semne de întrebare, decât să îmi explice lumea unui copil de 4 ani.
Mă tot gândesc, dacă autoarea nu și-a cumpărat licența de psiholog, sau cum poate un copil să aibă o memorie atât de bună, ori cum face o analiză, cu alți 2 "prieteni", a situațiilor în care se trezește buclucaș, și nu este în stare să îi arate prin semne lu' tat-su' că vrea la toaletă. Magie! What a twist!
Copilul cădea în extreme, ori era geniul casei, ori gândea ca cel mai naiv copil din lume.
Btw, unde au dispărut "prietenii" lui? De ce Bibi s-a evaporat din peisaj? Singurul personaj simpatic din toată istoria asta este sacrificat ca un miel și aruncat la Recycle Bin.
Ce se presupune că ar trebui să apreciez în această carte? O familie de tâmpiți care nu este în stare să înțeleagă și iubi un copil, sau un psihopat în devenire, ba de 4, 7, 8 sau 20 de ani, care, de fapt, ca prin minune, nu mai e un psihopat?!
No shit!
O minune!
Dragostea l-a salvat!
Care dragoste?
Eu am mai întâlnit copii-problemă, însă ăsta era bun de legat. Cu asemenea aptitudini manipulatorii, Ted Bundy ar fi trebuit să ia notițe așezat într-un colț.
A țopăit cu anii doamna scriitoare, încât nu am reușit să țin pasul cu ea.
Vreo 60% din carte eroul nostru are o vârstă, și, ca să nu devină un talmud, Saniee fugărește cele 40% rămase cu o stângacie rar întâlnită! Copilul nostru crește cu viteza luminii, sau a sunetului, voi decideți!
Un SF original, demn de o ecranizare la Hollywood, 'cause we like that crap!
Voi unde ați plâns? Eu așteptam momentul.
ٱăă!
Unde e cartea de căpătâi al parintelui modern?
Bine că am doar varianta electronică a cărții, altminteri îi dădeam foc.
Înainte să mă jupuiți de vie, vreau să vă reamintesc că, gusturile se discută, civilizat, și nu e musai ca parerea mea să coincidă cu a voastră.
Vă cuprind, fără risc de accident cu cărămizi!
#citimpentruschimbare #foxbooks #parinoushsaniee #tatalceluilaltcopil #polirom
May 29, 2019
Mi-a plăcut povestea, care m-a apropiat de personaje tare mult. În plus, se citește foarte repede. Am citit aproape jumătate într-o singură zi în care am stat acasă. Îmi plac, de regulă, poveștile istorisite prin ochii personajelor-copii. Au o sensibilitate și o inocență aparte. Mi-a plăcut și construcția, per total, pentru că, începutul romanului este, de fapt, sfârșitul poveștii, iar întreaga poveste este o rememorare a copilăriei.
Recenzia mea e aici:
Recenzia mea e aici:
Read
April 27, 2018Ценна история за дете особняк, на което близките дават предимно обиди, тревоги, напрежения и лечения, докато то просто се нуждае от разбиране и обич. Написана малко неубедително от първо лице и на места учебникарско навярно заради психоложкия профил на авторката, но все пак много хвърковата � отдавна не съм чел така бързо. Бих препоръчал заради подробното описание на сложното и трудно пътешествие от неразбиране, неприемане и нелюбов към обратното.
December 23, 2018
Прочетох "Бащата на другия" на Паринуш Сании - 5*/5*
Още първата книга, която четох на Паринуш Сании ("Моята орис") много ми хареса. Но "Бащата на другия" е Книгата, която най-силно ме докосна от прочетените през тази година. Препоръчвам я на всички родители (настоящи и бъдещи) и най-вече на тези на деца със специални потребности.
Изключително затрогваща книга , описваща света на малкия Шахаб, когото всички смятат за "смахнат", защото на 5 годинки още не говори. Една книга за отчуждението и липсата на любов в едно семейство и до какво може да доведе това...
Дълго време няма да я забравя тази книга, както и отделни лайтмотиви от нея като
- "Нормалните, здрави, красиви и умни деца са на бащата, а смахнатите, грозните, болните, немите са на майката".
- "Горките нормални! В какъв безцветен свят живеят!"
и много други...
И не на последно място адмирации на изд. "Жанет 45" за корицата! Нарочно я постнах в началото толкова голяма. Напълно изразява същността на това, което се съдържа след като я отгърнеш.
Двегодишният ми син беше много впечатлен от нея. Сочеше я и казваше "Бати плаче, бати плаче" и гушкаше книгата :)
Още първата книга, която четох на Паринуш Сании ("Моята орис") много ми хареса. Но "Бащата на другия" е Книгата, която най-силно ме докосна от прочетените през тази година. Препоръчвам я на всички родители (настоящи и бъдещи) и най-вече на тези на деца със специални потребности.
Изключително затрогваща книга , описваща света на малкия Шахаб, когото всички смятат за "смахнат", защото на 5 годинки още не говори. Една книга за отчуждението и липсата на любов в едно семейство и до какво може да доведе това...
Дълго време няма да я забравя тази книга, както и отделни лайтмотиви от нея като
- "Нормалните, здрави, красиви и умни деца са на бащата, а смахнатите, грозните, болните, немите са на майката".
- "Горките нормални! В какъв безцветен свят живеят!"
и много други...
И не на последно място адмирации на изд. "Жанет 45" за корицата! Нарочно я постнах в началото толкова голяма. Напълно изразява същността на това, което се съдържа след като я отгърнеш.
Двегодишният ми син беше много впечатлен от нея. Сочеше я и казваше "Бати плаче, бати плаче" и гушкаше книгата :)
November 17, 2017
One of the most depressing books I've ever read - very intriguing though !
I believe what made this book really interesting is that it's from the perspective of a four year old . Shahaab was just very pitiful and i wanted to hug him throughout the book . Despite constantly being called retarded and not being able to express himself , his stubborn attitude was really impressive .
At first , I hated them all except for the mother but then she turned out even worse . I just don't understand how an entire family can be very ... toxic and sickening . Their mentality was very revolting and what makes it even more sad is that a lot of people think this way as well .
The ending , however , turned out well - or at least turned out well for Shahaab only ( karma is powerful ) .
I recommend this book to everyone , but mainly to parents ,more specifically fathers .
I believe what made this book really interesting is that it's from the perspective of a four year old . Shahaab was just very pitiful and i wanted to hug him throughout the book . Despite constantly being called retarded and not being able to express himself , his stubborn attitude was really impressive .
At first , I hated them all except for the mother but then she turned out even worse . I just don't understand how an entire family can be very ... toxic and sickening . Their mentality was very revolting and what makes it even more sad is that a lot of people think this way as well .
The ending , however , turned out well - or at least turned out well for Shahaab only ( karma is powerful ) .
I recommend this book to everyone , but mainly to parents ,more specifically fathers .
September 19, 2016
والحکیم
پسری شش ساله که صحبت نمی کند. و ماجراهایی فوق حد باور. بیش از حد اغراقانه، کودک به جرم صحبت نکردن عقب مانده اعلام می شود و همه از او بیزار می گردند؟ منکر اتفاقات خوب آن نمی شوم، به عنوان مثال مادربزرگی مهربان که کودک را درک می کند و با او همراه در کارهای کودکانه می شود و اینطور "شهاب" او را همراه خود می بیند. و او را در راز خود شریک می کند. رازی که پسر صحبت کردن می داند اما از خانواده رنجیده و ترس مانع او در تکلم می شود. "اغراق"این کتاب مرا یاد "اغراق" های دیکنز و هوگو می اندازد
پسری شش ساله که صحبت نمی کند. و ماجراهایی فوق حد باور. بیش از حد اغراقانه، کودک به جرم صحبت نکردن عقب مانده اعلام می شود و همه از او بیزار می گردند؟ منکر اتفاقات خوب آن نمی شوم، به عنوان مثال مادربزرگی مهربان که کودک را درک می کند و با او همراه در کارهای کودکانه می شود و اینطور "شهاب" او را همراه خود می بیند. و او را در راز خود شریک می کند. رازی که پسر صحبت کردن می داند اما از خانواده رنجیده و ترس مانع او در تکلم می شود. "اغراق"این کتاب مرا یاد "اغراق" های دیکنز و هوگو می اندازد
Displaying 1 - 30 of 595 reviews
Can't find what you're looking for?
Get help and learn more about the design.