What do you think?
Rate this book
Нещата, за които мълчим
Тази крехка книга пътешества между летата на срамежливото порастване и зимите, които си отиват без предизвестие. В междусезонията ѝ се е сгушил един свят, който не знаем колко и дали ще трае, но е спасителен тук, сега. Обостря сетивата. Усещаме пулсациите му през призмата на болките � минали и настоящи, носталгични, живи. Забавяме, съзерцаваме, изричаме имената на състояния, назоваваме онова, за което досега сме мълчали. „Облягам� тъгата си� на другия. Притихнали.
Невена Дишлиева-Кръстева
Невена Дишлиева-Кръстева
61 pages, Paperback
Published November 1, 2022
1 person is currently reading
43 people want to read
About the author
Ина Иванова
20books18followersИна Иванова е родена в Димитровград. Завършила е „Българска филология� в ПУ „Паиси� Хилендарски�. Живее и работи в Пловдив.
Публикувала е в сп. „Родн� реч�, сп. „Глоси� и „Литературен вестник�, както и в сборниците „Друга вода� и �6+�. Има награди от конкурсите „Весели� Ханчев�, вестник „Пловдивск� университет�, „Моит� нови пет стихотворения�, „Яворови дни� � Поморие и др.
Член е на Пловдивска Поетична академия „Добромир Тонев� от създаването ѝ. Редактор на сп. „Н� поезия�.
Автор на книгите с разкази „Право на избор и други проклетии� (Арс, 2009) и „Имет� на неделята� (Жанет 45, 2012), а също и на романа „Кар Танеси� (Public Republic, 2014).
Публикувала е в сп. „Родн� реч�, сп. „Глоси� и „Литературен вестник�, както и в сборниците „Друга вода� и �6+�. Има награди от конкурсите „Весели� Ханчев�, вестник „Пловдивск� университет�, „Моит� нови пет стихотворения�, „Яворови дни� � Поморие и др.
Член е на Пловдивска Поетична академия „Добромир Тонев� от създаването ѝ. Редактор на сп. „Н� поезия�.
Автор на книгите с разкази „Право на избор и други проклетии� (Арс, 2009) и „Имет� на неделята� (Жанет 45, 2012), а също и на романа „Кар Танеси� (Public Republic, 2014).
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 10 of 10 reviews
July 9, 2023
Всяка страница, изписана с думите на Ина Иванова ми бръкна в душичката. Една от най-любимите ми стихосбирки!
Fides Tua
Говори ми на непознат език,
кажи ми всичко, което идкаш да узная,
говори подробно, до спиране на дъха, говори,
докато издишваш смисъла.
Нека чезна в меандрите между звуците,
в древните бездни на паузите, в угасването
отвъд безпомощния юмрук на ума.
Говори с глаголи, които не разбирам,
научи някой мъртъв език заради безпокойството му.
Помълчи после с мен.
Със сърце в гърлото, с гонг в гърдите
ще захапем звездите, ще сдъвчем времето.
Няма аз, няма аз, и смърт няма.
Fides Tua
Говори ми на непознат език,
кажи ми всичко, което идкаш да узная,
говори подробно, до спиране на дъха, говори,
докато издишваш смисъла.
Нека чезна в меандрите между звуците,
в древните бездни на паузите, в угасването
отвъд безпомощния юмрук на ума.
Говори с глаголи, които не разбирам,
научи някой мъртъв език заради безпокойството му.
Помълчи после с мен.
Със сърце в гърлото, с гонг в гърдите
ще захапем звездите, ще сдъвчем времето.
Няма аз, няма аз, и смърт няма.
January 4, 2023
Докато четях новата поезия на Ина Иванова, си мислех колко рядко се случва автор и книга да си приличат дотолкова, че да се чудиш кой кого е написал. Всички, които са виждали Ина на живо, знаят колко крехка и ранима изглежда тя физически, не като стъклена фигурка. По-скоро като книга.
Такива са и стихотворенията ѝ: мисъл и нежност. Наситени с внимателни прозрения, с бавно обмисляне на образи, едновременно с много въздух между думите и задушаване между съседни редове. Поезията ѝ е смела дори там, където изглежда че предпазливо въздейства. В сравнение с предишните две стихосбирки на Ина Иванова („малк� букви и „Криле от папиемаше�), „Нещат�, за които мълчим� е най-силната, открояваща се не само измежду текстовия комплекс на авторката, но и стърчаща измежду плеядата на запомнящите се съвременни български поети. Поезия за дълги разговори в читателската рецепция.
Кои са нещата, за които мълчим? Техният език винаги е непознат за другите. Нашето собствено животоописание, възможно единствено с речевия запас на тишината. В книгата на Ина четем брилянтни премълчавания.
***
Скръбта влиза в живота ти
гола като новородено,
чиста като хирургически срез,
затваряш очи, не знаеш друг начин
да я направиш незабележима,
криеш я в тялото си � малка рибка,
която не умее да е невидима,
тя е Йона, ти си китът,
историята е библейска, казваш си,
но от това не боли по-малко.
Само неясните очертания
на тялото ѝ предизвестяват:
излиза вятър, стой в себе си.
Езикът в книгата вълнува с образи и внушения, с изненадващи открития при всеки прочит, защото текстовият потенциал на Ина Иванова е ерудиран и носи памет за биографията на поезията. Без излишества, всичко сякаш е сведено до онази изчистеност на стила, която граничи с ювелирство. И това не е метафора. Защото голямата поезия винаги е носила в себе си основанията на провиждането над личното и същевременно е била много лична.
***
Строг като знамение,
силен кто сърце на птица
един глас в мен
� мълчи мълчи мълчи �
и в него
никога нищо не е забравено.
В „Нещат�, за които мълчим� светът е оголен, уязвим, като открита рана. Сякаш внезапно сме лишени от възможност за щастие. Отнемането винаги е носило в себе си магнитите на меланхолията, притегателната бездна на това сам да си допишеш историята, но философията на тази книга не се ограничава в меланхоличното. Тя назовава всичко онова, което е в регистрите на съкровената тишина, затова, като богат говорител на мимолетното (Не знае никой колко този свят ще трае.) Ина Иванова овечностява. А въздухът между две поредни неща, за които мълчим, е пълен с неспасяема нежност.
Такива са и стихотворенията ѝ: мисъл и нежност. Наситени с внимателни прозрения, с бавно обмисляне на образи, едновременно с много въздух между думите и задушаване между съседни редове. Поезията ѝ е смела дори там, където изглежда че предпазливо въздейства. В сравнение с предишните две стихосбирки на Ина Иванова („малк� букви и „Криле от папиемаше�), „Нещат�, за които мълчим� е най-силната, открояваща се не само измежду текстовия комплекс на авторката, но и стърчаща измежду плеядата на запомнящите се съвременни български поети. Поезия за дълги разговори в читателската рецепция.
Кои са нещата, за които мълчим? Техният език винаги е непознат за другите. Нашето собствено животоописание, възможно единствено с речевия запас на тишината. В книгата на Ина четем брилянтни премълчавания.
***
Скръбта влиза в живота ти
гола като новородено,
чиста като хирургически срез,
затваряш очи, не знаеш друг начин
да я направиш незабележима,
криеш я в тялото си � малка рибка,
която не умее да е невидима,
тя е Йона, ти си китът,
историята е библейска, казваш си,
но от това не боли по-малко.
Само неясните очертания
на тялото ѝ предизвестяват:
излиза вятър, стой в себе си.
Езикът в книгата вълнува с образи и внушения, с изненадващи открития при всеки прочит, защото текстовият потенциал на Ина Иванова е ерудиран и носи памет за биографията на поезията. Без излишества, всичко сякаш е сведено до онази изчистеност на стила, която граничи с ювелирство. И това не е метафора. Защото голямата поезия винаги е носила в себе си основанията на провиждането над личното и същевременно е била много лична.
***
Строг като знамение,
силен кто сърце на птица
един глас в мен
� мълчи мълчи мълчи �
и в него
никога нищо не е забравено.
В „Нещат�, за които мълчим� светът е оголен, уязвим, като открита рана. Сякаш внезапно сме лишени от възможност за щастие. Отнемането винаги е носило в себе си магнитите на меланхолията, притегателната бездна на това сам да си допишеш историята, но философията на тази книга не се ограничава в меланхоличното. Тя назовава всичко онова, което е в регистрите на съкровената тишина, затова, като богат говорител на мимолетното (Не знае никой колко този свят ще трае.) Ина Иванова овечностява. А въздухът между две поредни неща, за които мълчим, е пълен с неспасяема нежност.
February 1, 2023
Забрави отчаянието!
Да погледаме слънчевия часовник на джамията,
той не отмерва времето на човеците,
а отмества часовете ни,
нежно и безжалостно сянката му реже от деня,
в който бащите купуват сладолед на децата си,
а момичетата крият колене
в сладостната припадничавост на лятото.
Когато си тръгвам, остават само снимките,
на които погледът ти ме следи,
и това ми стига.
🧡
Да погледаме слънчевия часовник на джамията,
той не отмерва времето на човеците,
а отмества часовете ни,
нежно и безжалостно сянката му реже от деня,
в който бащите купуват сладолед на децата си,
а момичетата крият колене
в сладостната припадничавост на лятото.
Когато си тръгвам, остават само снимките,
на които погледът ти ме следи,
и това ми стига.
🧡
April 27, 2023
стихосбирката, както самата авторка, е изтъкана от нежност, която стопля изстиналите ти крайници и ти напомня, че да чувстваш е повече от богатство.
—ĔĔĔĔĔĔĔĔĔĔ�
***
Скръбта влиза в живота ти
гола като новородено,
чиста като хирургически срез,
затваряш очи, не знаеш друг начин
да я направиш незабележима,
криеш я в тялото си - малка рибка,
която не умее да е невидима,
тя е Йона, ти си китът,
историята е библейска, казваш си,
но от това не боли по-малко.
Само неясните очертания
на тялото ѝ предизвестяват:
излиза вятър, стой в себе си.
—ĔĔĔĔĔĔĔĔĔĔ�
***
Скръбта влиза в живота ти
гола като новородено,
чиста като хирургически срез,
затваряш очи, не знаеш друг начин
да я направиш незабележима,
криеш я в тялото си - малка рибка,
която не умее да е невидима,
тя е Йона, ти си китът,
историята е библейска, казваш си,
но от това не боли по-малко.
Само неясните очертания
на тялото ѝ предизвестяват:
излиза вятър, стой в себе си.
Read
February 23, 2023Дете, надвесено над мъртво птиче,
дете, което чува тътена
на кръв страх, на смут и безпокойство,
момче, надвесено и потреперващо
над коравосърдечното си любопитство,
брои перата, розовите нокти,
прибира ги в хастара на кошмарите си,
но във очите птичи не надниква,
от дъното на костите си знае -
в смрачената зеница се е утаила
и плахо самотува самотата.
дете, което чува тътена
на кръв страх, на смут и безпокойство,
момче, надвесено и потреперващо
над коравосърдечното си любопитство,
брои перата, розовите нокти,
прибира ги в хастара на кошмарите си,
но във очите птичи не надниква,
от дъното на костите си знае -
в смрачената зеница се е утаила
и плахо самотува самотата.
December 18, 2022
Четейки стихосбирката на Ина Иванова, сякаш съм в далечен, друг, много по-изящен и цъфтящ свят. А всъщност това са нейните думи за нашия, истинския свят, за който се иска да присъстваш и отбелязваш. За който се иска сърце.
Трудно е да не се влюбиш в света й - топъл, ронлив.
Трудно е да не се влюбиш в света й - топъл, ронлив.
March 20, 2023
Ина е поетеса, която трябва да се обсъжда.
Харесвам силата на нейните думи, точен изказ, пълен с лекота и полъх.
Харесвам всичко, което тя пише и препоръчвам с две ръце! Четох ги съвместно с книгата на Теодора Тотева "На сантиметър от чудото" и са магични.
След като прочетеш "Нещата, за които ти се мълчи", после дълго ти се говори. Говори ти се за живота и неговата пъстрота. За силата на човека и смисъла да си човек, тихо като полъх на юни.
Истинска поезия.
Харесвам силата на нейните думи, точен изказ, пълен с лекота и полъх.
Харесвам всичко, което тя пише и препоръчвам с две ръце! Четох ги съвместно с книгата на Теодора Тотева "На сантиметър от чудото" и са магични.
След като прочетеш "Нещата, за които ти се мълчи", после дълго ти се говори. Говори ти се за живота и неговата пъстрота. За силата на човека и смисъла да си човек, тихо като полъх на юни.
Истинска поезия.
August 25, 2023
Книга като вятър. Прекрасна и очароваща!
July 4, 2024
има нещо, ама не достатъчно
Displaying 1 - 10 of 10 reviews
Can't find what you're looking for?
Get help and learn more about the design.