What do you think?
Rate this book
زندگی من
کتابی است بسیار جالب و خواندنی که برای نخستین بار در مجله ی موسیقی ( دوره ی سوم از شماره 34 تا شماره ی 47) به طبع رسیده است...چاپ این کتاب مربوط به قبل از انقلاب است و زمان آن قید نشده است
نثر این کتاب برای این دوره به نظر سنگین می آید و اگر بخواهند آن را تجدید چاپ کنند نیاز به ویرایش دارد
نثر این کتاب برای این دوره به نظر سنگین می آید و اگر بخواهند آن را تجدید چاپ کنند نیاز به ویرایش دارد
255 pages, Paperback
First published January 1, 1935
36 people are currently reading
384 people want to read
About the author
Igor Stravinsky
553books46followersIgor Fyodorovich Stravinsky was a Russian composer, pianist, and conductor. He is widely acknowledged as one of the most important and influential composers of 20th century music.
He was a quintessentially cosmopolitan Russian who was named by Time magazine as one of the 100 most influential people of the century. He became a naturalized US citizen in 1946. In addition to the recognition he received for his compositions, he also achieved fame as a pianist and a conductor, often at the premieres of his works.
He also published a number of books throughout his career, almost always with the aid of a collaborator, sometimes uncredited. In his 1936 autobiography, Chronicles of My Life, written with the help of Walter Nouvel, Stravinsky included his infamous statement that "music is, by its very nature, essentially powerless to express anything at all."
He was a quintessentially cosmopolitan Russian who was named by Time magazine as one of the 100 most influential people of the century. He became a naturalized US citizen in 1946. In addition to the recognition he received for his compositions, he also achieved fame as a pianist and a conductor, often at the premieres of his works.
He also published a number of books throughout his career, almost always with the aid of a collaborator, sometimes uncredited. In his 1936 autobiography, Chronicles of My Life, written with the help of Walter Nouvel, Stravinsky included his infamous statement that "music is, by its very nature, essentially powerless to express anything at all."
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 36 reviews
July 28, 2017
I am not a classical music connoisseur and any amateurish opinion that I could give on the subject would probably be an unenlightened one among my friends with a strong educational background in music. But, what I can do share with you, on the other side, are the feelings from a person who can experience some of the most delightful moments as I listen to the musical compositions of Igor Stravinsky since I ever heard “The Rite of Spring� for the first time. It is probably the most familiar one, due to the chaos and turmoil it generated on opening night on 29 May 1913 at the Theater des Champs-Élysées Paris rather than because of the beauty that can be found within the musical dissonance and the bitonality of its notes.
More Apollonian than Dionysian, I found a very analytical Stravinsky who focused mostly on specific moments of his life in becoming a composer and the environment that deeply influenced his creativity. A reserved man who does not give details about his personal life. His true love was music, and that's what this is all about...music. Therefore, he gives very sharp and harsh criticism of the musical compositions of many of his friends at that time and of the great composers that lived before his era (Beethoven, Mozart and Tchaikovsky). It was interesting to read that he began to enjoy Beethoven late in his life until he committed to fully understand the essence of his music by studying every detail behind his symphonies. Stravinsky also approaches the importance of aesthetics and certain key elements that enhance the appreciation of classical music with acute consciousness rather than strictly emotional ones.
Greatly inspired by the precise meters of poetry and his mentor Rimsky-Korsakov, this Russian composer is undeniably considered today one of the most influential composers of the 20th century; and, definitely one of my favorites. After reading this book, I will now be able to listen to Rossignol, The Firebird, Rite of Spring or Petrushka with a whole new different perspective and understanding more of Stravinsky’s thoughts behind each composition. I would only complain of being a very short autobiography, but still with a great insight to his work.
"In order to create there must be a dynamic force, and what force is more potent than love?"
-Igor Stravinsky
[image error]
/>
Walking through NYC, July 2017.
More Apollonian than Dionysian, I found a very analytical Stravinsky who focused mostly on specific moments of his life in becoming a composer and the environment that deeply influenced his creativity. A reserved man who does not give details about his personal life. His true love was music, and that's what this is all about...music. Therefore, he gives very sharp and harsh criticism of the musical compositions of many of his friends at that time and of the great composers that lived before his era (Beethoven, Mozart and Tchaikovsky). It was interesting to read that he began to enjoy Beethoven late in his life until he committed to fully understand the essence of his music by studying every detail behind his symphonies. Stravinsky also approaches the importance of aesthetics and certain key elements that enhance the appreciation of classical music with acute consciousness rather than strictly emotional ones.
Greatly inspired by the precise meters of poetry and his mentor Rimsky-Korsakov, this Russian composer is undeniably considered today one of the most influential composers of the 20th century; and, definitely one of my favorites. After reading this book, I will now be able to listen to Rossignol, The Firebird, Rite of Spring or Petrushka with a whole new different perspective and understanding more of Stravinsky’s thoughts behind each composition. I would only complain of being a very short autobiography, but still with a great insight to his work.
"In order to create there must be a dynamic force, and what force is more potent than love?"
-Igor Stravinsky
[image error]
/>Walking through NYC, July 2017.
November 17, 2019
„Обясняваш� ми ги с удивителна яснота, която изведнъж разкри пред мене великия педагог. Римски-Корсаков ме запозна едновременно и с диапазона и регистрите на различните инструменти, които се употребяваха в обикновения симфоничен оркестър, и с първите елементи на оркестрацията като изкуство.�
„Римск�-Корсаков се занимаваше с мене и все пак настояваше да продължа да вземамуроци по контрапункт при предишния си учител � неговия ученик. Но според мен той настояваше, както се както се казва, за успокоение на съвестта си, разбирайки, че тези занимания все едно няма да ме тикнат много напред. Скоро аз ги захвърлих, защото всъщност нищо не ми пречеше да продължа упражненията сам, а те ме увличаха все повече и повече, така че за този период аз изпълних с тях една голяма тетрадка. Уви, тя остана в Русия, в имението ми, където изчезна по време на революцията заедно с цялата ми библиотека.�
„Дягиле�, който току-що бе пристигнал тогава в Петербург, ми предложи да напиша музика за балета „Жар птица� за сезона на „Рускит� балети� в Парижката опера през пролетта на 1910 г. Въпреки че ме плашеше самият факт за поръчка с определен срок � още не познавах силите си и се страхувах, че ще закъснея, - аз дадох съгласието си. Предложението бе съблазнително за мен. Между музикантите от моето поколение изборът се падна именно на мене и мене канеха да сътруднича в голямото художествено предприятие рамо до рамо с хора, които ние бяхме свикнали да смятаме за майстори в тяхната работа.�
„Престоят ми е Париж ми даде възможност да се запозная с такива видни представители на музикалния свят като Дебюси, Равел, Флоран Шмит и Мануел де Файя, който по това време бе там. Помня как вечерта на премиерата Дебюси дойде при мене на сцената и похвали много партитурата ми. Това постави началото на нашето познанство, което след това премина в дружба, продължила до самата му смърт.�
„Будепещ�, където отидохме след това, ми се видя много хубав град. Народът там беше общителен, темпераментен и сърдечен и моите балети „Жар птица� и „Петрушка� имаха грамаден успех. И когато след много години отново се озовах в Будапеща, бях дълбоко трогнат, че ме посрещнаха като стар познат. Затова пък от първото ми посещение във Виена у мене остана о-скоро някакво горчиво и неприятно чувство. Враждебността, с която оркестърът се отнесе към репетициите към музиката на „Петрушка�, бе за мен съвсем неочаквана. В нито една страна не видях нещо подобно. Допускам, че в ония години за такъв консервативен оркестър, какъвто беше виенският, много елементи на музиката ми можеха да се окажат неприемливи. Но аз никак не допусках, че неговото отвращение ще доведе до явно саботиране на репетициите и до гръмогласни груби реплики, която Schmutzige Muzik.�
„Въпреки че сюжетът на „Пролетно тайнство� ми се струваше лишен от всякаква интрига, все пак трябваше да се изработи някакъв план. Затова беше необходимо да се видя с Рьорих, който тогава беше в Талашкин, имението на княгиня Тенишева, известна покровителка на руското изкуство. Аз заминах при него и заедно окончателно се споразумяхме за сценичното въплъщение на „Пролетта� и за реда на различните епизоди. Когато се върнах в Устилуг, аз се залових за партитурата и през зимата продължих да работя над нея в Кларан.�
„Ту� трябва да се върна малко назад, за да спомена едно събитие, което се случи още в началото на оперния сезон и което имаше за мене много голямо значение. Струва ми се, през април 1914 г. „Пролетно тайнство, така както и „Петрушка�, беше изпълнено за пръв път в Париж под диригентството на Монтьо. Това беше блестяща реабилитация на „Пролетно тайнство� след скандала в Театъра на Шан-з-Елизе. Залата бе препълнена. Публиката, която този път не беше привлечена от сценичното действие, слушаше произведението ми със съсредоточено внимание и възторжено го приветстваше, а това особено ме трогна, тъй като не очаквах нищо подобно. Някои критици, които преди една година ругаеха „Тайнството�, искрено признаваха грешката си. Напълно ясно е, че тази победа ми донесе дълбоко и продължително удовлетворение.�
„О� известно време бях замислил да аранжирам редица фрагменти от „Жар птица� като сюита за малък оркестров състав, за да облекча нейното изпълнение в многобройните симфонични общества, които желаеха произведението да фигурира колкото може по-често в програмите им, но които не успяваха да сторят това поради материални затруднения.�
„Разпространението на музиката по механичен път, макар и с помощта на плочи и радиопредавания, тези гигантски достижения на науката, има всеки данни да се развива и занапред.�
„� срещнах и истинска любов към музиката; за нея свидетелстваше дейността на многобройни общества, които се занимаваха с музика, и прекрасните оркестри, субсидирани щедро от частни лица. В това отношение Съединените щати ми напомняха на Германия и Русия. Музикалните общества, любителите и меценатите ми оказаха най-топъл и радушен прием.�
„� никога няма да забравя произшествието, които се случи с мене на границата в Киясо. Аз носех своя портрет, нарисуван наскоро от Пикасо. Когато военните власти започнаха да преглеждат багажа ми, натъкнаха се на рисунката и за нищо нa света не искаха да я пуснат. Попитаха ме какво е това и когато им казах, че това е моят портрет, рисуван от един много известен художник, не ми повярваха: „Тов� не е портрет, а план� � казаха те. � „Д�, това е план на лицето ми, а не на нещо друго� � ги уверявах аз. Но да убедя тези господа аз просто не успях.�
„Щ� се отнася до хореографията, трябва да кажа, че с изключение на няколко епизода, които просто не успяхме да преработим, балетът беше една от най-хубавите постановки на Мясин. Той действително съумя да проникне в духа на неаполитанския театър. Освен това неговото изпълнение на ролята на Пулчинела стоеше над всички похвали. Колкото до Пикасо, той беше направил истинско чудо и аз трудно бих могъл да кажа кое повече ме възхищаваше: багрите, пластиката или удивителният сценичен усет на този забележителен човек.�
„Малк� ме съблазняваше симфоничната форма, завещана ни от XIX в. Идеите и езика на епохата, която бе видяла разцвета на тази форма, ни бяха особено чужди именно защото бяхме израснали върху тях. Както и в Сонатата, аз исках да създам нещо органично цяло, без да се съобразявам с различните схеми, установени от традицията, но запазвайки цикличния ред, отличаващ симфонията от сюитата, която представлява просто редуване на части, различни по характер.�
„Б� било безполезно да се търси тук някакво естетическо учение, философия на изкуството, също както и романтично описание на ония страдания, които композиторът изпитва, обмисляйки дълго и грижливо своето произведение, или онова блаженство, когато го посещава музата-вдъхновителка. За мене музиканта-творец създаването на музика е ежедневно дело, което съм призван да изпълня. Аз творя, защото съм създаден за това и не мога да мина без него. Както всеки органи може да се атрофира, ако не се поддържа в състояние на постоянна дейност, така и способностите на композитора отслабват и се притъпяват, ако не се поддържат с труд и упражнения.�
„Римск�-Корсаков се занимаваше с мене и все пак настояваше да продължа да вземамуроци по контрапункт при предишния си учител � неговия ученик. Но според мен той настояваше, както се както се казва, за успокоение на съвестта си, разбирайки, че тези занимания все едно няма да ме тикнат много напред. Скоро аз ги захвърлих, защото всъщност нищо не ми пречеше да продължа упражненията сам, а те ме увличаха все повече и повече, така че за този период аз изпълних с тях една голяма тетрадка. Уви, тя остана в Русия, в имението ми, където изчезна по време на революцията заедно с цялата ми библиотека.�
„Дягиле�, който току-що бе пристигнал тогава в Петербург, ми предложи да напиша музика за балета „Жар птица� за сезона на „Рускит� балети� в Парижката опера през пролетта на 1910 г. Въпреки че ме плашеше самият факт за поръчка с определен срок � още не познавах силите си и се страхувах, че ще закъснея, - аз дадох съгласието си. Предложението бе съблазнително за мен. Между музикантите от моето поколение изборът се падна именно на мене и мене канеха да сътруднича в голямото художествено предприятие рамо до рамо с хора, които ние бяхме свикнали да смятаме за майстори в тяхната работа.�
„Престоят ми е Париж ми даде възможност да се запозная с такива видни представители на музикалния свят като Дебюси, Равел, Флоран Шмит и Мануел де Файя, който по това време бе там. Помня как вечерта на премиерата Дебюси дойде при мене на сцената и похвали много партитурата ми. Това постави началото на нашето познанство, което след това премина в дружба, продължила до самата му смърт.�
„Будепещ�, където отидохме след това, ми се видя много хубав град. Народът там беше общителен, темпераментен и сърдечен и моите балети „Жар птица� и „Петрушка� имаха грамаден успех. И когато след много години отново се озовах в Будапеща, бях дълбоко трогнат, че ме посрещнаха като стар познат. Затова пък от първото ми посещение във Виена у мене остана о-скоро някакво горчиво и неприятно чувство. Враждебността, с която оркестърът се отнесе към репетициите към музиката на „Петрушка�, бе за мен съвсем неочаквана. В нито една страна не видях нещо подобно. Допускам, че в ония години за такъв консервативен оркестър, какъвто беше виенският, много елементи на музиката ми можеха да се окажат неприемливи. Но аз никак не допусках, че неговото отвращение ще доведе до явно саботиране на репетициите и до гръмогласни груби реплики, която Schmutzige Muzik.�
„Въпреки че сюжетът на „Пролетно тайнство� ми се струваше лишен от всякаква интрига, все пак трябваше да се изработи някакъв план. Затова беше необходимо да се видя с Рьорих, който тогава беше в Талашкин, имението на княгиня Тенишева, известна покровителка на руското изкуство. Аз заминах при него и заедно окончателно се споразумяхме за сценичното въплъщение на „Пролетта� и за реда на различните епизоди. Когато се върнах в Устилуг, аз се залових за партитурата и през зимата продължих да работя над нея в Кларан.�
„Ту� трябва да се върна малко назад, за да спомена едно събитие, което се случи още в началото на оперния сезон и което имаше за мене много голямо значение. Струва ми се, през април 1914 г. „Пролетно тайнство, така както и „Петрушка�, беше изпълнено за пръв път в Париж под диригентството на Монтьо. Това беше блестяща реабилитация на „Пролетно тайнство� след скандала в Театъра на Шан-з-Елизе. Залата бе препълнена. Публиката, която този път не беше привлечена от сценичното действие, слушаше произведението ми със съсредоточено внимание и възторжено го приветстваше, а това особено ме трогна, тъй като не очаквах нищо подобно. Някои критици, които преди една година ругаеха „Тайнството�, искрено признаваха грешката си. Напълно ясно е, че тази победа ми донесе дълбоко и продължително удовлетворение.�
„О� известно време бях замислил да аранжирам редица фрагменти от „Жар птица� като сюита за малък оркестров състав, за да облекча нейното изпълнение в многобройните симфонични общества, които желаеха произведението да фигурира колкото може по-често в програмите им, но които не успяваха да сторят това поради материални затруднения.�
„Разпространението на музиката по механичен път, макар и с помощта на плочи и радиопредавания, тези гигантски достижения на науката, има всеки данни да се развива и занапред.�
„� срещнах и истинска любов към музиката; за нея свидетелстваше дейността на многобройни общества, които се занимаваха с музика, и прекрасните оркестри, субсидирани щедро от частни лица. В това отношение Съединените щати ми напомняха на Германия и Русия. Музикалните общества, любителите и меценатите ми оказаха най-топъл и радушен прием.�
„� никога няма да забравя произшествието, които се случи с мене на границата в Киясо. Аз носех своя портрет, нарисуван наскоро от Пикасо. Когато военните власти започнаха да преглеждат багажа ми, натъкнаха се на рисунката и за нищо нa света не искаха да я пуснат. Попитаха ме какво е това и когато им казах, че това е моят портрет, рисуван от един много известен художник, не ми повярваха: „Тов� не е портрет, а план� � казаха те. � „Д�, това е план на лицето ми, а не на нещо друго� � ги уверявах аз. Но да убедя тези господа аз просто не успях.�
„Щ� се отнася до хореографията, трябва да кажа, че с изключение на няколко епизода, които просто не успяхме да преработим, балетът беше една от най-хубавите постановки на Мясин. Той действително съумя да проникне в духа на неаполитанския театър. Освен това неговото изпълнение на ролята на Пулчинела стоеше над всички похвали. Колкото до Пикасо, той беше направил истинско чудо и аз трудно бих могъл да кажа кое повече ме възхищаваше: багрите, пластиката или удивителният сценичен усет на този забележителен човек.�
„Малк� ме съблазняваше симфоничната форма, завещана ни от XIX в. Идеите и езика на епохата, която бе видяла разцвета на тази форма, ни бяха особено чужди именно защото бяхме израснали върху тях. Както и в Сонатата, аз исках да създам нещо органично цяло, без да се съобразявам с различните схеми, установени от традицията, но запазвайки цикличния ред, отличаващ симфонията от сюитата, която представлява просто редуване на части, различни по характер.�
„Б� било безполезно да се търси тук някакво естетическо учение, философия на изкуството, също както и романтично описание на ония страдания, които композиторът изпитва, обмисляйки дълго и грижливо своето произведение, или онова блаженство, когато го посещава музата-вдъхновителка. За мене музиканта-творец създаването на музика е ежедневно дело, което съм призван да изпълня. Аз творя, защото съм създаден за това и не мога да мина без него. Както всеки органи може да се атрофира, ако не се поддържа в състояние на постоянна дейност, така и способностите на композитора отслабват и се притъпяват, ако не се поддържат с труд и упражнения.�
May 4, 2014
This book came to me via the Intellectual Devotional: Biographies. After reading the short, one page biography, I checked DVDs of Stravinsky’s ballets, The Rite of Spring and Firebird. They were wonderful and led me to search for his autobiography. The Kindle edition is available for free on Amazon and I’m glad I didn’t spend money on it.
The autobiography was mainly about his work and people he knew. Since I wasn’t familiar with either, it had a limited appeal for me. There was very little as far as his personal life and/or personal feelings. I’m not sure why, but I did read it to the end. It must have been somewhat interesting, because it did hold my interest. I didn’t hate it. There were two small sections near the end that made the read somewhat worthwhile.
One section was on how listening to music has changed. Stravinsky felt that music was best listened to by the musically educated. I don’t really agree with him, but his argument was interesting from a historical perspective. I would agree that audiences and ways of listening have changed, even though I don’t agree with Stravinsky’s conclusions.
The other interesting section was a few words that Stravinsky wrote about writing music and inspiration. Many artists share his belief that inspiration comes from application and daily hard work. He did make a good argument for his beliefs.
Did these sections make it worth reading? I’m not sure. If you have more knowledge of Stravinsky’s work and of other musicians of that era, this might be of interest. For me, it was a decent read, but I don’t think I’d recommend it.
The autobiography was mainly about his work and people he knew. Since I wasn’t familiar with either, it had a limited appeal for me. There was very little as far as his personal life and/or personal feelings. I’m not sure why, but I did read it to the end. It must have been somewhat interesting, because it did hold my interest. I didn’t hate it. There were two small sections near the end that made the read somewhat worthwhile.
One section was on how listening to music has changed. Stravinsky felt that music was best listened to by the musically educated. I don’t really agree with him, but his argument was interesting from a historical perspective. I would agree that audiences and ways of listening have changed, even though I don’t agree with Stravinsky’s conclusions.
The other interesting section was a few words that Stravinsky wrote about writing music and inspiration. Many artists share his belief that inspiration comes from application and daily hard work. He did make a good argument for his beliefs.
Did these sections make it worth reading? I’m not sure. If you have more knowledge of Stravinsky’s work and of other musicians of that era, this might be of interest. For me, it was a decent read, but I don’t think I’d recommend it.
February 28, 2021
An interesting read, but not great. His insights on the recording and broadcasting of music were quite prescient. But at times it reads like a tour itinerary without any details. It's not a personal biography. It has some houghts on his music and some of his collaborators, but overall it's pretty dry.
April 13, 2020
زندگینامه استراوینسکی،البته بیشتر شرح احوال چگونگی نوشتن قطعات و اجرا ها بود اما بی شک برای خواننده،خواندن این زندگینامه خالی از لطف نیست،مصلحبت با استاد چایکوفسکی،ریمسکی_کورساکف،همکاری با آندره ژید تنها بخشی از این کتاب هست.
در پایان کتاب استراوینسکی خود را اینگونه تعریف میکند:
هرگز هیچ‌ک� نخواهد دید که من آنچه را دوست دارم و در طلبش هستم فقط بخاطر آنکه از خرده‌گیری� عیب‌جوی� جمعی که از فرط بی‌خبر� نمی‌دانن� مرا به بازگشت از راهی که رفته ام ترغیب می‌کنن� فداسازم.بدانند و آگاه باشند خواست‌ها� آنان از نظر من در حکم چیزهایی است که عمرشان بسر رسیده است و من در صورتی می‌توانست� از آن تبعیت کنم که شخصا خود را تحت فشار بگذارم.اما گروه دیگری هم که میپندارند من مبشر «موسیقی آینده»هستم راه خطا می‌پیماین�.هیچ چیز نمی‌توان� از این ابلهانه تر باشد.من نه در گذشته زندگی میکنم و نه در آینده:بلکه من در زمان حال هستم.من چه میدانم فردا چه خواهد شد و چه روی خواهد داد؟من فقط از آنچه امروز درست و راست میبینم جانبداری میکنم. رسالت من آن است که به این حقیقت خدمت کنم و این کتری است که بدون کوچکترین تردید و دودلی انجام خواهم داد.
در پایان کتاب استراوینسکی خود را اینگونه تعریف میکند:
هرگز هیچ‌ک� نخواهد دید که من آنچه را دوست دارم و در طلبش هستم فقط بخاطر آنکه از خرده‌گیری� عیب‌جوی� جمعی که از فرط بی‌خبر� نمی‌دانن� مرا به بازگشت از راهی که رفته ام ترغیب می‌کنن� فداسازم.بدانند و آگاه باشند خواست‌ها� آنان از نظر من در حکم چیزهایی است که عمرشان بسر رسیده است و من در صورتی می‌توانست� از آن تبعیت کنم که شخصا خود را تحت فشار بگذارم.اما گروه دیگری هم که میپندارند من مبشر «موسیقی آینده»هستم راه خطا می‌پیماین�.هیچ چیز نمی‌توان� از این ابلهانه تر باشد.من نه در گذشته زندگی میکنم و نه در آینده:بلکه من در زمان حال هستم.من چه میدانم فردا چه خواهد شد و چه روی خواهد داد؟من فقط از آنچه امروز درست و راست میبینم جانبداری میکنم. رسالت من آن است که به این حقیقت خدمت کنم و این کتری است که بدون کوچکترین تردید و دودلی انجام خواهم داد.
Shelved as 'read-some-of'
July 30, 2009This book begins with a memory of young Stravinsky's obsession with a kind of "music" constructed mainly from tongue-clicking and armpit farts. The more I think of this, the more it strikes me as a profound & wonderful description of Stravinsky & his works.
I didn't get very much farther into this book than that, though; Stravinsky is not one of those rare musicians with a talent for scintillating prose. Who cares, though?
I didn't get very much farther into this book than that, though; Stravinsky is not one of those rare musicians with a talent for scintillating prose. Who cares, though?
January 27, 2016
Fascinating insight into the composer and his strong opinions on many subjects including Wagner and how to correctly listen to music (watch the performers!)
March 10, 2024
I decided to take a break from reading math books and read something short, easy, and fun. Like many great composers, Stravinsky had an natural ability to improvise music (Pg 5) But claimed to have disliked learning harmony because his memory was poor and found the frequent practice of it in order to memorize it dull and boring (Pg 14) I mostly know of Stravinsky as a composer, I was shocked to see he played his piano concerto and conducted his own works professionally. One can imagine the amount of work that is required to do all three. Stravinsky enjoyed doing Czerny exercises for the piano (Pg 113). Many of his compositions were lost during the Russian revolution in 1917
(Pg 24)
(Pg 24)
April 7, 2023
I enjoyed all of this. It's easy to read and provides a nice chronology of Stravinsky's works up until around 1930. Stravinsky's musical opinions are interesting and not overwrought or complicated. The historical context of Europe & Russia during WWI, plague, revolutions during this time was fascinating.
May 25, 2024
This is a partial autobiography that is more of a list of activities. He purposefully did not include a "diary" so I was disappointed not to learn about his personal and spiritual life. If you are a classical music lover like me, you will find this interesting. However it is not a true autobiography because we don't meet the man behind the music. We only read about the composer and performances.
September 26, 2017
Adoro Igor! La sua capacità di rinnovarsi costantemente, andando alla ricerca di nuovi stimoli artistici e professionali e la sua apertura al nuovo, anche quando fa paura (1935: radio, prime incisioni).
March 28, 2022
insightful, well written, and concise
highly recommend for anyone interested in a glimpse into stravinsky’s mind free of spectacles, “lyrical outpourings or intimate confessions�
goes up until 1934 only
highly recommend for anyone interested in a glimpse into stravinsky’s mind free of spectacles, “lyrical outpourings or intimate confessions�
goes up until 1934 only
October 13, 2024
Very readable! However much of the book is simply a recounting of the authors periods of composing, performing etc. The brief moments in the book where he outlines his ideas on music/composition, other composers etc are the most interesting parts, but few and far between!
October 27, 2017
Nikolai Nabokov mentioned this autobiography in his own memoirs � so, I got curious about it. Read it in a month, with my morning coffee. It's delicious.
March 8, 2019
Well, I think you would need to be a Stravinsky devotee to love this book. I was hoping for more of his personal life and how he was affected by the wars and Russian Revolution.
March 27, 2019
This was such an interesting book amazing to see what was going on in his mind
January 9, 2019
La musica di quest'uomo - tutta, anche l'ultimissimo periodo - è uno dei motivi per cui vale la pena vivere.
February 8, 2014
Stravinsky wrote this short book to air his views on his development as a composer and the performance of his music. The book ends in the late 1920’s, so the second half of his life is not discussed. In a light hearted manner Stravinsky puts forth some grievances and heaps praise on patrons and friends who helped him along the way. His pet peeve was that conductors should play his music, not interpret it (to this end he recorded his music on vinyl, but to his dismay most conductors ignored the recordings to do their own thing). He also disliked reading anything into musical compositions, and disliked the whole circus of interpretations around composers like Beethoven, just listen to it! He details his cooperation with Ballet impresario Diaghilev and dancer/choreographer Nijinsky, who staged the premiere of his Sacre and many of his later ballets and has anecdotes about his contemporary composers and artists (like Pablo Picasso who took him out in Napoli and painted his portrait). His writing is very informative, detailing the process of matching the dance choreography, and stag décor and costumes to the music, and shows how international the music scene was with performances all over Europe and the USA.
March 11, 2014
It feels like a very sincere account of what he has gone through during the beginning and development of his career even though it ends midway. The reading is quite relaxed with certain parts requiring extra musical knowledge. One thing that has caught my eye is that there were several key opinions he went about time after time during the book and his general avoidance of saying negative things about people. For an outsider, it would seem like Stravinsky is either the most optimist and friendly person around. He was certainly a positive one, but his critism seemed exceptionally lenient in certain cases. It is also possible that he may not have wanted to hurt anyone or cause a stir.
October 8, 2011
Fascinating book. Read this book many years ago in college. The idea that lives with me still is an anecdote Stravinksy relates in the book. Seems he was traveling by train in Europe during WW2. His baggage was examined and he was detained and questioned because of a portrait of him done by Picasso. The military guards could not believe that it was a human face. They thought that it was some kind of diagram or secret plans!
January 8, 2010
It's hard to know what you've got ahold of when you are reading an uncredited translation of a ghostwritten French memoir, but enough of what feels like authentic Stravinsky seems to come through to make this book worth while. It is especially fun to note where his compositional practice contradicts what he asserts as dogma here.
September 21, 2012
Читаю его автобиографию и в это же время слушаю лекции TTC - Robert Greenberg - Igor Stravinsky. Интересно сравнивать что человек говорит о себе и как это было на самом деле. Стравинский как композитор гораздо интереснее Стравинского-писателя, это и так понятно. Очень мне нравится его музыка, прям в унисон с моей "душой".
October 1, 2014
a bit dry throughout most of the book. Stravinsky was very opinionated and from time to time it bleeds through into his writing. one thing this book WILL give you is an extraordinary, vocabularic workout. saw a few words for the first time. Thank you, Tino and Noah for reading the last 5% or so. if you are looking for a challenge and like Stravinsky's music, this book is for you.
May 26, 2016
I really found this book fascinating. Lots of funny tidbits. Lot's of insights. Lots of crystal clear stuff as well as "foggy" musings.
Read the rest of the review on my blog, and don't forget to listen to my relaxing, dulcet compositions as you read!
Read the rest of the review on my blog, and don't forget to listen to my relaxing, dulcet compositions as you read!
November 9, 2007
It's interesting and important to hear a composer's point of view on his music and events, so this book has some significance. But it also has pit-falls. It's no wonder Stravinsy wasn't a writer. He's very sardonic and clearly genious, but he doesn't explain his opinions very conclusively.
August 17, 2012
Fascinating. As a clarinetist and longtime admirer of l'histoire d'un soldat, I was charmed to hear his story of how it came to be written in the depths of WWI. Stravinsky was a genius in the last great era of serious music.
July 1, 2020
Nogal droog opgeschreven autobiografie van Stravinsky, waaruit men nauwelijks iets over hemzelf te weten komt, behalve dan wanneer hij wat deed en naar wie zijn dank uitgaat. De felle ergernis over Nijinski's uitvoering van de sacre is een uitzondering.
December 14, 2014
A very interesting insight into one of my favorite composers. I would only recommend it if you have a solid background of early 20th century music, since Stravinsky talks at length about other composers and musicians.
August 11, 2008
It was an okay read. Stravinsky was a very opinionated man. I mostly just liked the details surrounding the production of his ballets.
June 10, 2013
Very insightful and very valuable to anyone interested in Stravinsky or in pursuing any sort of artistic career.
Displaying 1 - 30 of 36 reviews
Can't find what you're looking for?
Get help and learn more about the design.