What do you think?
Rate this book
Писма
В свързаната с “Картички�, но самостойна книга “Писма�, Силвия Чолева продължава да настоява на това, че детайлите са важни частици на цялото, че любовта е изгнание и убежище. Изречения от имейли, каквито са днешните писма, са епиграфи на стихотворенията. Пощенските кртички са отворени, писмата � затворени, но и в двете проблясва онзи копринен конец, който реже - по думите на Марин Бадаков - “мек�, внезапно и дълбоко�.
- GenresPoetry
55 pages, Paperback
First published September 1, 2007
12 people want to read
About the author
Silvia Choleva
8books17followersBulgarian poet, book reviewer, radio journalist.
Силвия Чолева е завършила Българска филология в СУ “С�. Климент Охридски�.
Пише поезия, фрагменти, литературна критика.
Издала е девет книги:
- стихосбирки
“Детет� на глухонемите� (1993)
“Вход� (1996)
“Отиван� Връщане� (1997)
“Внимателно� (2001, ИК "Жанет 45")
“Зим� и лета� (2001, ИК "Жанет 45")
"Писма" (2007, ИК "Жанет 45")
"Картички" (2007, ИК "Жанет 45")
- дневници
"Зелено и златно" (2010, ИК "Жанет 45")
- разкази
"Гошко" (2013, ИК "Жанет 45")
Силвия Чолева е завършила Българска филология в СУ “С�. Климент Охридски�.
Пише поезия, фрагменти, литературна критика.
Издала е девет книги:
- стихосбирки
“Детет� на глухонемите� (1993)
“Вход� (1996)
“Отиван� Връщане� (1997)
“Внимателно� (2001, ИК "Жанет 45")
“Зим� и лета� (2001, ИК "Жанет 45")
"Писма" (2007, ИК "Жанет 45")
"Картички" (2007, ИК "Жанет 45")
- дневници
"Зелено и златно" (2010, ИК "Жанет 45")
- разкази
"Гошко" (2013, ИК "Жанет 45")
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 4 of 4 reviews
October 10, 2015
мислех че любовта е възможна
а то е като да мирише на дъжд във въздуха
и да усещаш как някъде вали
но тук не
Силвия Чолева
"Писма", 2007
а то е като да мирише на дъжд във въздуха
и да усещаш как някъде вали
но тук не
Силвия Чолева
"Писма", 2007
July 12, 2021
мислех, че любовта е възможна
а то е като да мирише на дъжд във въздуха
и да усещаш как някъде вали
но тук не
а то е като да мирише на дъжд във въздуха
и да усещаш как някъде вали
но тук не
October 16, 2016
Из архивите - рецензия за в. "Гласове".
Интерес към себе си, пейзажа и други неща
"Картички", "Писма", Силвия Чолева, "Жанет-45", 2007 г.
"...вътре в себе си, където има достатъчно място за криеница...",
"Да люспиш лука", Гюнтер Грас
Думите � дискредитирани, насилвани, закърнели � се отърсват от колебание и умора и наизлизат в двете книги на Силвия Чолева цели, живи, плодни. Тук няма пустословие: всеки път, щом авторката иска да каже нещо, го изрича от началото до края каквото е � вещта, отражението, метафизичното състояние. В моменти на възторг, ужас или прозрение всичко има общо с всичко и всичко има значение. "Писма" и "Картички" са за тези моменти. Общото между двете са самотата на главната героиня посред чуждите отсъствия и предчувствието за смърт, въпреки страстта и очарованото вглеждане в живота (или точно заради тях).
* * *
"Писма" е по-крехка, по-кратка, по-еднородна, по-центрирана � в един дом, в едно тяло, в една линия. Въпреки че също е в кореспонденция � с писма, със стиховете на други поети, със случващото се оттатък прозореца. В нея се разправя за любов. Любовта като "светът нехае за нас и ние за него" и "когато зараснем един в друг". Като усещане за дъжд някъде другаде. Или като людоед, който храни гладните с тялото си, но лакомо ръфа ситите. За ежедневието като роднина на смъртта: "...нощните влакове на сънищата сутрин се превръщат в трамваи..." За убийствената среда на живота, след която всичко намалява, намалява. И за един ангел, който шумоли под кревата, рони оранжеви пера и умее да полети само с балон (телата на любовниците са баластът, изхвърлен за това чудно зрелище). Започва с мото от Бекет: "Тъй наречената любов е изгнание и от време на време по някоя честитка". Свършва с "леко погалване от ветрец, за да не си сам". Заменя тъгата на самотата с тази на несамотата, после обратно. Пулсира. Разтваря се като тревите в тайна градина. На допир боли.
Интерес към себе си, пейзажа и други неща
"Картички", "Писма", Силвия Чолева, "Жанет-45", 2007 г.
"...вътре в себе си, където има достатъчно място за криеница...",
"Да люспиш лука", Гюнтер Грас
Думите � дискредитирани, насилвани, закърнели � се отърсват от колебание и умора и наизлизат в двете книги на Силвия Чолева цели, живи, плодни. Тук няма пустословие: всеки път, щом авторката иска да каже нещо, го изрича от началото до края каквото е � вещта, отражението, метафизичното състояние. В моменти на възторг, ужас или прозрение всичко има общо с всичко и всичко има значение. "Писма" и "Картички" са за тези моменти. Общото между двете са самотата на главната героиня посред чуждите отсъствия и предчувствието за смърт, въпреки страстта и очарованото вглеждане в живота (или точно заради тях).
* * *
"Писма" е по-крехка, по-кратка, по-еднородна, по-центрирана � в един дом, в едно тяло, в една линия. Въпреки че също е в кореспонденция � с писма, със стиховете на други поети, със случващото се оттатък прозореца. В нея се разправя за любов. Любовта като "светът нехае за нас и ние за него" и "когато зараснем един в друг". Като усещане за дъжд някъде другаде. Или като людоед, който храни гладните с тялото си, но лакомо ръфа ситите. За ежедневието като роднина на смъртта: "...нощните влакове на сънищата сутрин се превръщат в трамваи..." За убийствената среда на живота, след която всичко намалява, намалява. И за един ангел, който шумоли под кревата, рони оранжеви пера и умее да полети само с балон (телата на любовниците са баластът, изхвърлен за това чудно зрелище). Започва с мото от Бекет: "Тъй наречената любов е изгнание и от време на време по някоя честитка". Свършва с "леко погалване от ветрец, за да не си сам". Заменя тъгата на самотата с тази на несамотата, после обратно. Пулсира. Разтваря се като тревите в тайна градина. На допир боли.
August 17, 2022
"слагаш върху соленото си все още тяло от лятото
топла дреха
есенен уют"
топла дреха
есенен уют"
Displaying 1 - 4 of 4 reviews
Can't find what you're looking for?
Get help and learn more about the design.