What do you think?
Rate this book
Дълг и чест
Хилендарският монах
Анотация
ДИМИТЪР ТАЛЕВ е роден на 1 септември 1898 г. в град Прилеп, Македония, останала след разпокъсването на Сан-Стефанска България извън пределите на Отечеството. Творчеството на писателя е посветено на борбите на българския народ за национално самосъзнание. С изключително художествено майсторство авторът разкрива трагичната му участ през вековете, но и утвърждава вярата в едно по-добро и справедливо бъдеще. И в потвърждение на това Талев споделя пред свои читатели: «В миналото са корените на настоящето, към миналото човек се обръща и в жаждата си за знания, в желанието си да познава човешкия живот, също и в стремежа си да проникне в бъдещето». Умира на 20 октомври 1966 година като поради този съдбовен край, останаха ненаписани романите за Балканската война и събитията след нея, та до наши дни.
ДИМИТЪР ТАЛЕВ е роден на 1 септември 1898 г. в град Прилеп, Македония, останала след разпокъсването на Сан-Стефанска България извън пределите на Отечеството. Творчеството на писателя е посветено на борбите на българския народ за национално самосъзнание. С изключително художествено майсторство авторът разкрива трагичната му участ през вековете, но и утвърждава вярата в едно по-добро и справедливо бъдеще. И в потвърждение на това Талев споделя пред свои читатели: «В миналото са корените на настоящето, към миналото човек се обръща и в жаждата си за знания, в желанието си да познава човешкия живот, също и в стремежа си да проникне в бъдещето». Умира на 20 октомври 1966 година като поради този съдбовен край, останаха ненаписани романите за Балканската война и събитията след нея, та до наши дни.
332 pages, малък формат, меки корици
First published January 1, 1962
4 people are currently reading
143 people want to read
About the author
Димитър Талев
30books226followersДимитър Талев (Dimitar Talev) Петров-Палисламов е изтъкнат български писател и журналист, автор на тетралогията „Железния� светилник�, „Преспанските камбани�, „Илинден� и „Гласовет� ви чувам�.
Димитър Талев е роден в град Прилеп, Македония, на 1 септември 1898 година. Расте в семейството на майстор железар и ковач, в чийто дом владее дух на патриархална сърдечност и възрожденски патриотизъм. На 9 г. остава без баща. Балканската война, Междусъюзническата война и Първата световна война определят безсистемното му образование - учи с прекъсвания в Прилеп, Солун, Скопие, Стара Загора, завършва гимназия в Битоля през 1920 година. След гимназията Талев посещава лекции в чужбина по медицина и философия. Следва по 1 семестър в Загреб и Виена през 1920�1921 г. Разбира, че това не го вълнува и точно в деня, в който умира Иван Вазов, той се връща от Австрия. После изучава и завършва българска филология в Софийския университет през 1925 година.
Талев издава книгата „Сълзит� на мама� � увлекателни и интересни разказчета за деца. „� тях има нещо много меко и нравствено�, споделя брат му Братислав Талев, � за отношението към дома, към майка, към Бог.� Талев не е бил много религиозен, но е споделял напълно моралните принципи на християнството.
През 1927 година той е привлечен като коректор във в. „Македония�, който се оформя постепенно като орган на дясното крило на македонското движение. През 1929 година поема поста редактор към изданието, а още на следващата година става главен редактор. Когато убиват директора на вестника през 1933 година, постът се заема от Димитър Талев.
През 1944 г. новият режим променя политиката на България по Македонския въпрос изцяло и започва активна македонизация на Пиринския край. Талев е обявен за националист и е изключен от Съюза на българските писатели. През октомври 1944 той е арестуван, без официално обвинение, без съд и присъда, с упреци за „прояви на великобългарски шовинизъм�. Задържан е в Софийския централен затвор до края на марат 1945 година. По-късно е изпратен в „трудово-изправително селище� в Бобовдол.
Димитър Талев отново е арестуван през октомври 1947 година. След тази случка здравословното му състояние се влошава и той получава тежка язва.
Димитър Талев е роден в град Прилеп, Македония, на 1 септември 1898 година. Расте в семейството на майстор железар и ковач, в чийто дом владее дух на патриархална сърдечност и възрожденски патриотизъм. На 9 г. остава без баща. Балканската война, Междусъюзническата война и Първата световна война определят безсистемното му образование - учи с прекъсвания в Прилеп, Солун, Скопие, Стара Загора, завършва гимназия в Битоля през 1920 година. След гимназията Талев посещава лекции в чужбина по медицина и философия. Следва по 1 семестър в Загреб и Виена през 1920�1921 г. Разбира, че това не го вълнува и точно в деня, в който умира Иван Вазов, той се връща от Австрия. После изучава и завършва българска филология в Софийския университет през 1925 година.
Талев издава книгата „Сълзит� на мама� � увлекателни и интересни разказчета за деца. „� тях има нещо много меко и нравствено�, споделя брат му Братислав Талев, � за отношението към дома, към майка, към Бог.� Талев не е бил много религиозен, но е споделял напълно моралните принципи на християнството.
През 1927 година той е привлечен като коректор във в. „Македония�, който се оформя постепенно като орган на дясното крило на македонското движение. През 1929 година поема поста редактор към изданието, а още на следващата година става главен редактор. Когато убиват директора на вестника през 1933 година, постът се заема от Димитър Талев.
През 1944 г. новият режим променя политиката на България по Македонския въпрос изцяло и започва активна македонизация на Пиринския край. Талев е обявен за националист и е изключен от Съюза на българските писатели. През октомври 1944 той е арестуван, без официално обвинение, без съд и присъда, с упреци за „прояви на великобългарски шовинизъм�. Задържан е в Софийския централен затвор до края на марат 1945 година. По-късно е изпратен в „трудово-изправително селище� в Бобовдол.
Димитър Талев отново е арестуван през октомври 1947 година. След тази случка здравословното му състояние се влошава и той получава тежка язва.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 6 of 6 reviews
January 10, 2023
Ей, така ми се четеше хубав български език. И такава красота беше този роман. Типично за Талев, изпраща те в едни други времена и така се преливат настояще и минало в тия все още належащи търсения.
И така хубаво се открояват едни дълбоки контрасти - разликата между това да си смирен и да си страхливец. Да кориш народа от обич и да се превърнеш в един от хулителите му. И за да знае човек къде е разликата, трябва да мине по същия този труден път. По който ти самия започваш да разбираш, но още по-трудно е да донесеш това знание на другите.
"За нашите тука... Те и сами са си виновни. Прост народ. Те и помежду си очите ще си извадят от простотия и злоба. Не ги ли виждам! Всеки е готов с чуждия да тръгне, чуждия да подкрепи против своя. Елините са всички заедно, също и сърбите."
- Аз ги знам какви са, но защо и ние ще вървим срещу тях, ти не ли за това ги кориш и съдиш, заради тяхната несговорност?"
Образи, които ми се откроиха:
Думите на отец Борис - толкова реален образ на вярващия човек, който в тази възраст има истинска мъдрост. И така се откроява на фона на всички останали. В него се вижда истинската сила на това знание. И именно то показва пътя на Паисий.
"А мислиш ли, че със своята мотика ще изтребиш всички подобни слепци?"
"Нужно е търпение и в най-малкото човешко дело."
"Оръжие на стария закон е огънят и мечът, но това оръжие може да бъде и в ръцете на насилника и който го държи, става насилник. Непобедимо оръжие на любовта и правдата е словото."
Живота в манастира - то е ясно, че се съдят по-строго църковните служители, защото би трябвало да служат за пример. Но рядко хората си дават сметка, че особено по ония времена, хората по всякакви причини са се озовавали в манастира - някои бивши хайдути, някои от немотия, и съвсем рядко - някой от истински душевни търсения.
"Външният белег, дори когато е груба монашеска власеница, е от човешка суета... И като истински слепци те се улавят повече за външния белег, като слепия за своя стап... Те забравят, че истинската вяра значи освобождение на душата, а не вериги на душата."
"И тука повечето от людете са като вън, в мирския живот."
Сандра - за дълбочината на любовта и саможертвата. И красотата на отношенията между Пенко и Сандра, че душата душа търси. И насред хиляда със здрави очи, човек, който вижда тия истини, душата му търси друг, който ги вижда, ако ще да е сляп. И пак тематиката за душевната слепота.
И както винаги - една цветна картина на българските нрави - и добрите, и лошите. Ленка и след това, което преживява, в тъгата и цялата рода хвърля върху нея самата вината за злополуката. И ето ги ония пусти думи, които рядко човек може да повярва, че от обич идват, част от българския манталитет, която често струва твърде скъпо.
Мисля, че ми беше нужно да я прочета тази книга. Напомни ми, че словото си е достатъчен меч, там, където сам воин срещу стотици хиляди няма да смогне с истински.
И така хубаво се открояват едни дълбоки контрасти - разликата между това да си смирен и да си страхливец. Да кориш народа от обич и да се превърнеш в един от хулителите му. И за да знае човек къде е разликата, трябва да мине по същия този труден път. По който ти самия започваш да разбираш, но още по-трудно е да донесеш това знание на другите.
"За нашите тука... Те и сами са си виновни. Прост народ. Те и помежду си очите ще си извадят от простотия и злоба. Не ги ли виждам! Всеки е готов с чуждия да тръгне, чуждия да подкрепи против своя. Елините са всички заедно, също и сърбите."
- Аз ги знам какви са, но защо и ние ще вървим срещу тях, ти не ли за това ги кориш и съдиш, заради тяхната несговорност?"
Образи, които ми се откроиха:
Думите на отец Борис - толкова реален образ на вярващия човек, който в тази възраст има истинска мъдрост. И така се откроява на фона на всички останали. В него се вижда истинската сила на това знание. И именно то показва пътя на Паисий.
"А мислиш ли, че със своята мотика ще изтребиш всички подобни слепци?"
"Нужно е търпение и в най-малкото човешко дело."
"Оръжие на стария закон е огънят и мечът, но това оръжие може да бъде и в ръцете на насилника и който го държи, става насилник. Непобедимо оръжие на любовта и правдата е словото."
Живота в манастира - то е ясно, че се съдят по-строго църковните служители, защото би трябвало да служат за пример. Но рядко хората си дават сметка, че особено по ония времена, хората по всякакви причини са се озовавали в манастира - някои бивши хайдути, някои от немотия, и съвсем рядко - някой от истински душевни търсения.
"Външният белег, дори когато е груба монашеска власеница, е от човешка суета... И като истински слепци те се улавят повече за външния белег, като слепия за своя стап... Те забравят, че истинската вяра значи освобождение на душата, а не вериги на душата."
"И тука повечето от людете са като вън, в мирския живот."
Сандра - за дълбочината на любовта и саможертвата. И красотата на отношенията между Пенко и Сандра, че душата душа търси. И насред хиляда със здрави очи, човек, който вижда тия истини, душата му търси друг, който ги вижда, ако ще да е сляп. И пак тематиката за душевната слепота.
И както винаги - една цветна картина на българските нрави - и добрите, и лошите. Ленка и след това, което преживява, в тъгата и цялата рода хвърля върху нея самата вината за злополуката. И ето ги ония пусти думи, които рядко човек може да повярва, че от обич идват, част от българския манталитет, която често струва твърде скъпо.
Мисля, че ми беше нужно да я прочета тази книга. Напомни ми, че словото си е достатъчен меч, там, където сам воин срещу стотици хиляди няма да смогне с истински.
August 4, 2021
"Леко ми е сега, свободно...Плод роди душата ми и аз трябва да го хвърля на здрава почва. Ще тръгна по българското отечество и ще бъда сеяч..."
July 22, 2018
"Хилендарският монах" се превърна в един от любимите ми романи от Димитър Талев. Беше ми изключително интерсно да науча повече за живота на Паисий Хилендарски, да разбера копнежите му и неутолимото му желание да помогне на народа си.
April 12, 2022
Една прекрасна и много актуална и в момента книга. Талев както винаги с лекота те пренася в едно друго време и вика пред очите ти образите на хора отдавна отишли си и докато четеш пред теб изплуват хората зад историята.
May 28, 2018
Вечна!
June 17, 2020
We give this one 4.5/5! To see why, check .
Displaying 1 - 6 of 6 reviews
Can't find what you're looking for?
Get help and learn more about the design.