What do you think?
Rate this book
Smrt je neprovjerena glasina
"Σ’ ?να βιβλ?ο που διαβ?ζεται σαν το ?υθιστ?ρη?α των Βαλκαν?ων του εικοστο? πρ?του αι?να, ο ?εγ?λο? Σ?ρβο? κινη?ατογραφιστ?? αφηγε?ται, για πρ?τη και ?οναδικ? ?σω? φορ?, τη ζω? του, και στ?νει ολοζ?ντανο ?προστ? στα ??τια ?α?, ?ε ?ια δ?να?η που απηχε? και συναγων?ζεται τη δ?να?η τη? κινη?ατογραφικ?? του ?ατι??, ?ναν ολ?κληρο κ?σ?ο, ση?αδε??νο απ? τον π?λε?ο και την ιστορ?α.
?Στι? απ?το?ε? πλαγι?? τη? Γκ?ριτσα, ?που ??εναν οι παιδικο? ?ου φ?λοι, τα δρα?ατικ? γεγον?τα διαδ?χονταν το ?να το ?λλο. ?ρχισε ?να? π?λε?ο? ν?ου τ?που. Στο Σαρ?γεβ? ?ου, στην Γκ?ριτσ? ?ου που ?ξερα π?τρα προ? π?τρα. Στην κορυφ? του λ?φου οι αναστεναγ?ο? ?ου φτερουγ?ζουν σαν πεταλο?δε? τη? ν?χτα?, εν? στα απ?το?α σκαλι?, ?που ?κανα εξ?σκηση στην ταχ?τητα του κοσ?ονα?τη και στη βραδ?τητα του ερωτευ??νου, κυλο?ν αδι?κοπα ?π?λε?. Κι εγ? δεν ?παψα ποτ? να τρ?χω π?σω του?...?
?Αυτ? το ?παρ?κ ?ωσα?κ? ε?ναι η αυτοβιογραφ?α του, τ?σο υπ?ροχα βαλκανικ? ?σο και ο τ?τλο? τη?...? Le Figaro
?Στη ζω? ?ου π?ρασα απ? ?λα τα δρ??ατα που βρ?σκου?ε στα ?εγ?λα ?υθιστορ??ατα, ?α? λ?ει ο Κουστουρ?τσα σ’ αυτ? την αυτοβιογραφ?α που περιγρ?φει ?ε τρυφερ?τητα και β?θο? την πορε?α του απ? τα παιδικ? του χρ?νια στο Σαρ?γεβο ω? του? δ?ο Χρυσο?? Φο?νικε? στι? Κ?ννε?. Μακρι? απ? την εικ?να τη? επιτυχ?α? και τη? χλιδ??, η ?αρτυρ?α του ε?ναι εκε?νη εν?? ανθρ?που τρυφερο? και εξεγερ??νου. Ο π?λε?ο?, που σ?ρωσε τη Γιουγκοσλαβ?α, ε?ναι πανταχο? παρ?ν...? L’ Expansion
?Γι’ αυτ?ν τον α?φιλεγ??ενο επαναστ?τη, τον ποιητ? τη? εικ?να? που ?εταφ?ρει του? κλυδωνισ?ο?? τη? πατρ?δα? του στι? ταιν?ε? του, ?ε υπερβολ? και καθαρ? συγκ?νηση ταυτ?χρονα, ?λα ε?ναι πολιτικ?. Και τα Βαλκ?νια τραγικ? πεδ?ο τη?...? Le Journal du Dimanche
Π?? αισθ?νεται ο ?νθρωπο? τι? ?εγ?λε? κρ?σει? τη? ιστορ?α?; Π?? τι? βι?νει; Πριν και ?ετ?, βασιλε?ει η λ?θη. Μετ? τον π?λε?ο στη Βοσν?α, φορε?? θρησκευτικο? εθνικισ?ο? εγκω?ι?στηκαν σαν να ?ταν οι ?εγ?λοι υπερασπιστ?? ?ια? πολυεθνικ?? Βοσν?α?, για να εξυπηρετ?θουν οι στρατιωτικο? και στρατηγικο? σκοπο? των ?εγ?λων δυν??εων, εν? τα θ??ατα ?λων των πλευρ?ν θεωρ?θηκαν α?ελητ?ε? ποσ?τητε?, εκτ?? απ’ αυτ? που εξυπηρετο?σαν του? εν λ?γω σκοπο??.
?Αν?κω σ’ αυτο?? που θεωρο?ν τη λ?θη παρ?γοντα επιβ?ωση?, αλλ? αρνο??αι να υποκ?ψω στι? ση?εριν?? τ?σει? προ? τη λ?θη. Οι ντελ?ληδε? του φιλελε?θερου καπιταλισ?ο? ??? κ?λεσαν να κ?ψου?ε κ?θε δεσ?? ?ε την κουλτο?ρα και την ταυτ?τητ? ?α?, για να αφεθο??ε να παρασυρθο??ε απ? τη δ?νη τη? τεχνολογικ?? επαν?σταση?, που υποτ?θεται ?τι κατευθ?νει την εξ?λιξη του πεπρω??νου ?α? και κ?νει την αγορ? ρυθ?ιστ? των ζωτικ?ν λειτουργι?ν ?α?. Αυτ? η αλαζονικ? αξ?ωση ξ?πνησε ??σα ?ου την επιθυ??α να εξυγι?νω του? λογαριασ?ο?? ?ου ?ε τη ?ν??η, αλλ? και να του? τακτοποι?σω ?ε τη λ?θη...?
Με τι? ταιν?ε? Ο ?πα?π?? λε?πει σε ταξ?δι για δουλει?? (1985) και Underground (1995), ο Ε??ρ Κουστουρ?τσα αν?κει στου? ελ?χιστου? εκε?νου? σκηνοθ?τε? που ?χουν τι?ηθε? ?ε δ?ο Χρυσο?? Φο?νικε? στο φεστιβ?λ των Κανν?ν. Με το Arizona Dream και τον Καιρ? των τσιγγ?νων κατ?κτησε το κοιν? ολ?κληρου του κ?σ?ου.
Γενν?θηκε στο Σαρ?γεβο το 1954. Η ζω? του ε?ναι ?πω? οι ταιν?ε? του: ?ντονη, πλο?σια, προκλητικ?, ?ακρι? απ? το πολιτικ? ορθ?. Η ?ουσικ? πανταχο? παρο?σα… Στο βιβλ?ο του Κι εγ? πο? ε??αι σ’ αυτ? την ιστορ?α;, το ?οναδικ? του, αυτοβιογραφ?α και ?ανιφ?στο ?αζ?, που κυκλοφ?ρησε στα γαλλικ? το 2011, π?σω απ? την ανατρεπτικ? εικ?να τη? προσωπικ?τητα? και των ταινι?ν του, ο Κουστουρ?τσα αποδεικν?εται ?να? βαθι? ανθρ?πινο? δη?ιουργ??, που βι?νει ?ε ?λη του την ψυχ? τη θυελλ?δη ιστορ?α τη? πατρ?δα? του."
?Στι? απ?το?ε? πλαγι?? τη? Γκ?ριτσα, ?που ??εναν οι παιδικο? ?ου φ?λοι, τα δρα?ατικ? γεγον?τα διαδ?χονταν το ?να το ?λλο. ?ρχισε ?να? π?λε?ο? ν?ου τ?που. Στο Σαρ?γεβ? ?ου, στην Γκ?ριτσ? ?ου που ?ξερα π?τρα προ? π?τρα. Στην κορυφ? του λ?φου οι αναστεναγ?ο? ?ου φτερουγ?ζουν σαν πεταλο?δε? τη? ν?χτα?, εν? στα απ?το?α σκαλι?, ?που ?κανα εξ?σκηση στην ταχ?τητα του κοσ?ονα?τη και στη βραδ?τητα του ερωτευ??νου, κυλο?ν αδι?κοπα ?π?λε?. Κι εγ? δεν ?παψα ποτ? να τρ?χω π?σω του?...?
?Αυτ? το ?παρ?κ ?ωσα?κ? ε?ναι η αυτοβιογραφ?α του, τ?σο υπ?ροχα βαλκανικ? ?σο και ο τ?τλο? τη?...? Le Figaro
?Στη ζω? ?ου π?ρασα απ? ?λα τα δρ??ατα που βρ?σκου?ε στα ?εγ?λα ?υθιστορ??ατα, ?α? λ?ει ο Κουστουρ?τσα σ’ αυτ? την αυτοβιογραφ?α που περιγρ?φει ?ε τρυφερ?τητα και β?θο? την πορε?α του απ? τα παιδικ? του χρ?νια στο Σαρ?γεβο ω? του? δ?ο Χρυσο?? Φο?νικε? στι? Κ?ννε?. Μακρι? απ? την εικ?να τη? επιτυχ?α? και τη? χλιδ??, η ?αρτυρ?α του ε?ναι εκε?νη εν?? ανθρ?που τρυφερο? και εξεγερ??νου. Ο π?λε?ο?, που σ?ρωσε τη Γιουγκοσλαβ?α, ε?ναι πανταχο? παρ?ν...? L’ Expansion
?Γι’ αυτ?ν τον α?φιλεγ??ενο επαναστ?τη, τον ποιητ? τη? εικ?να? που ?εταφ?ρει του? κλυδωνισ?ο?? τη? πατρ?δα? του στι? ταιν?ε? του, ?ε υπερβολ? και καθαρ? συγκ?νηση ταυτ?χρονα, ?λα ε?ναι πολιτικ?. Και τα Βαλκ?νια τραγικ? πεδ?ο τη?...? Le Journal du Dimanche
Π?? αισθ?νεται ο ?νθρωπο? τι? ?εγ?λε? κρ?σει? τη? ιστορ?α?; Π?? τι? βι?νει; Πριν και ?ετ?, βασιλε?ει η λ?θη. Μετ? τον π?λε?ο στη Βοσν?α, φορε?? θρησκευτικο? εθνικισ?ο? εγκω?ι?στηκαν σαν να ?ταν οι ?εγ?λοι υπερασπιστ?? ?ια? πολυεθνικ?? Βοσν?α?, για να εξυπηρετ?θουν οι στρατιωτικο? και στρατηγικο? σκοπο? των ?εγ?λων δυν??εων, εν? τα θ??ατα ?λων των πλευρ?ν θεωρ?θηκαν α?ελητ?ε? ποσ?τητε?, εκτ?? απ’ αυτ? που εξυπηρετο?σαν του? εν λ?γω σκοπο??.
?Αν?κω σ’ αυτο?? που θεωρο?ν τη λ?θη παρ?γοντα επιβ?ωση?, αλλ? αρνο??αι να υποκ?ψω στι? ση?εριν?? τ?σει? προ? τη λ?θη. Οι ντελ?ληδε? του φιλελε?θερου καπιταλισ?ο? ??? κ?λεσαν να κ?ψου?ε κ?θε δεσ?? ?ε την κουλτο?ρα και την ταυτ?τητ? ?α?, για να αφεθο??ε να παρασυρθο??ε απ? τη δ?νη τη? τεχνολογικ?? επαν?σταση?, που υποτ?θεται ?τι κατευθ?νει την εξ?λιξη του πεπρω??νου ?α? και κ?νει την αγορ? ρυθ?ιστ? των ζωτικ?ν λειτουργι?ν ?α?. Αυτ? η αλαζονικ? αξ?ωση ξ?πνησε ??σα ?ου την επιθυ??α να εξυγι?νω του? λογαριασ?ο?? ?ου ?ε τη ?ν??η, αλλ? και να του? τακτοποι?σω ?ε τη λ?θη...?
Με τι? ταιν?ε? Ο ?πα?π?? λε?πει σε ταξ?δι για δουλει?? (1985) και Underground (1995), ο Ε??ρ Κουστουρ?τσα αν?κει στου? ελ?χιστου? εκε?νου? σκηνοθ?τε? που ?χουν τι?ηθε? ?ε δ?ο Χρυσο?? Φο?νικε? στο φεστιβ?λ των Κανν?ν. Με το Arizona Dream και τον Καιρ? των τσιγγ?νων κατ?κτησε το κοιν? ολ?κληρου του κ?σ?ου.
Γενν?θηκε στο Σαρ?γεβο το 1954. Η ζω? του ε?ναι ?πω? οι ταιν?ε? του: ?ντονη, πλο?σια, προκλητικ?, ?ακρι? απ? το πολιτικ? ορθ?. Η ?ουσικ? πανταχο? παρο?σα… Στο βιβλ?ο του Κι εγ? πο? ε??αι σ’ αυτ? την ιστορ?α;, το ?οναδικ? του, αυτοβιογραφ?α και ?ανιφ?στο ?αζ?, που κυκλοφ?ρησε στα γαλλικ? το 2011, π?σω απ? την ανατρεπτικ? εικ?να τη? προσωπικ?τητα? και των ταινι?ν του, ο Κουστουρ?τσα αποδεικν?εται ?να? βαθι? ανθρ?πινο? δη?ιουργ??, που βι?νει ?ε ?λη του την ψυχ? τη θυελλ?δη ιστορ?α τη? πατρ?δα? του."
383 pages
First published January 1, 2006
21 people are currently reading
299 people want to read
About the author
Emir Kusturica
18?books50?followersBorn on 24 November 1954 in Sarajevo, Emir Kusturica (Емир Кустурица) is a Serbian director, musician and producer. Author of nine films, several television and short films, he also plays guitar in a rock band. Among his many prizes, he has received two Golden Palms in Cannes for When father was away on business and Underground, and the silver Bear (Special Jury Prize) in Berlin for Arizona Dream.
Emir Kusturica was born in Sarajevo, main town of current Bosnia and Herzegovina. Even though Bosnian Muslim, his family has Slavic orthodox roots. His father Murat, as many millions of other Yugoslavs, had renounced to his faith to become a communist. Emir, only son, denounced the communism to become… director. Young Emir, certainly more by curiosity than to oppose his “good” family (his father worked in the Ministry of Information of Bosnia and Herzegovina1)), went easily with “bad guys” of Sarajevo. His parents decided to send him abroad at 18 to protect him from such people. Since he was always in the neighbourhood cinema of Sarajevo, they sent him to learn cinema. A cousin was then leaving in Prague, Emir was thus sent to the prestigious FAMU, the school of Prague from which Milo? Forman, Jirí Menzel or Goran Paskaljevi? were graduated.
Quickly appreciated, his first short films take this student out of the crowd. His teacher had already noticed it : Guernica, but more again Titanic which denounces the anti-Jewish racism under the WW2, had already given a favourable impression and he said : ”the only thing you'll leave behind you will be your film ; the end justifies the means”. This sentence marked him and helped him complete his first personal projects, like the very risky When father was away on business, denouncing the politic deportations in the communist Yugoslavia, subject still taboo at that time, shortly after Tito's death. Until then, Emir had always shot in his own language, using even the actor's local accents, to enhance the pluralism of Yugoslavia : in this way Do you remember Dolly Bell ? is the first Yugoslav film that was shot Bosnian, and not in the official language of the country, Serbo-Croatian (the equivalent of “BBC English”). Emir makes then an ambitious project with his scenarist : make a trilogy on the cosmopolitan city of Sarajevo. The second episode will be When father was away on business, but the unexpected Golden Palm will drive Emir into another world, and he will leave unfinished this trilogy.
To calm down, Emir Kusturica drops the camera for a while after Cannes' victory. He plays some bass guitar in a punk-rock band of Sarajevo : Zabranjeno Pu?enje (smoking forbidden). The band is subversive, lyrics are corrosive, style is eclectic. In these years, Emir meets Dr. Nele Karajli?, the leader of the band.
The Golden Palm had opened all the doors of the cinema to him : large budgets are proposed. Emir thinks about different subjects, different places, but finally it's in his own country that he directs Time of the Gypsies, after having read articles about Gypsies dealing with human beings. Emir digs the subject with a journalist, and spends several months in one of the largest gypsy camps in Europe, near Skopje in Macedonia. At the end of the shooting, Czech director Milo? Forman calls him in New York to replace him at the Columbia University. Editing of the film Time of the Gypsies will be finished there.
After a long time of thinking, it's in English that he shoots his next film : Arizona Dream. One of his students of the Columbia University gives him a script about the American dream. But meanwhile, war starts in the Balkans, and far from his family, Emir cannot work any more. The shooting turns into a nightmare, and the film takes a darker colour…
Murat, Emir Kusturica's father, dies of an heart attack soon after the family house in Sarajevo is sacked. The family finds refuge in Montenegro. After this experience, Emir feels he needs to get
Emir Kusturica was born in Sarajevo, main town of current Bosnia and Herzegovina. Even though Bosnian Muslim, his family has Slavic orthodox roots. His father Murat, as many millions of other Yugoslavs, had renounced to his faith to become a communist. Emir, only son, denounced the communism to become… director. Young Emir, certainly more by curiosity than to oppose his “good” family (his father worked in the Ministry of Information of Bosnia and Herzegovina1)), went easily with “bad guys” of Sarajevo. His parents decided to send him abroad at 18 to protect him from such people. Since he was always in the neighbourhood cinema of Sarajevo, they sent him to learn cinema. A cousin was then leaving in Prague, Emir was thus sent to the prestigious FAMU, the school of Prague from which Milo? Forman, Jirí Menzel or Goran Paskaljevi? were graduated.
Quickly appreciated, his first short films take this student out of the crowd. His teacher had already noticed it : Guernica, but more again Titanic which denounces the anti-Jewish racism under the WW2, had already given a favourable impression and he said : ”the only thing you'll leave behind you will be your film ; the end justifies the means”. This sentence marked him and helped him complete his first personal projects, like the very risky When father was away on business, denouncing the politic deportations in the communist Yugoslavia, subject still taboo at that time, shortly after Tito's death. Until then, Emir had always shot in his own language, using even the actor's local accents, to enhance the pluralism of Yugoslavia : in this way Do you remember Dolly Bell ? is the first Yugoslav film that was shot Bosnian, and not in the official language of the country, Serbo-Croatian (the equivalent of “BBC English”). Emir makes then an ambitious project with his scenarist : make a trilogy on the cosmopolitan city of Sarajevo. The second episode will be When father was away on business, but the unexpected Golden Palm will drive Emir into another world, and he will leave unfinished this trilogy.
To calm down, Emir Kusturica drops the camera for a while after Cannes' victory. He plays some bass guitar in a punk-rock band of Sarajevo : Zabranjeno Pu?enje (smoking forbidden). The band is subversive, lyrics are corrosive, style is eclectic. In these years, Emir meets Dr. Nele Karajli?, the leader of the band.
The Golden Palm had opened all the doors of the cinema to him : large budgets are proposed. Emir thinks about different subjects, different places, but finally it's in his own country that he directs Time of the Gypsies, after having read articles about Gypsies dealing with human beings. Emir digs the subject with a journalist, and spends several months in one of the largest gypsy camps in Europe, near Skopje in Macedonia. At the end of the shooting, Czech director Milo? Forman calls him in New York to replace him at the Columbia University. Editing of the film Time of the Gypsies will be finished there.
After a long time of thinking, it's in English that he shoots his next film : Arizona Dream. One of his students of the Columbia University gives him a script about the American dream. But meanwhile, war starts in the Balkans, and far from his family, Emir cannot work any more. The shooting turns into a nightmare, and the film takes a darker colour…
Murat, Emir Kusturica's father, dies of an heart attack soon after the family house in Sarajevo is sacked. The family finds refuge in Montenegro. After this experience, Emir feels he needs to get
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 36 reviews
October 9, 2017
Ιδιοφυ?? μαλ?κα?. Αδ?στακτο? καιροσκ?πο?, ανυπ?φορο καθ?κι και ταυτ?χρονα τρυφερ?? σε βαθμ? που θ?λει? να κλ?ψει?. Γεμ?το? αντιφ?σει?, ?πω? ?λοι οι Βαλκ?νιοι, βεβα?ω?. Το μισ? βιβλ?ο στ?ζει μ?λι και το ?λλο μισ? φαρμ?κι. Στο μισ? βιβλ?ο σιχα?νεται τον Τ?το, στο ?λλο μισ? τον λατρε?ει. Στο μισ? βιβλ?ο οι Β?σνιοι ε?ναι υποαν?πτυκτοι υπ?νθρωποι κι ευτυχ?? που αυτ?? ?φυγε μακρι? απ? το Σερ?γεβο, στο ?λλο μισ? ε?ναι δυστυχισμ?νο? που στον π?λεμο βρ?σκεται για ντ?λτσε β?τα στη Ν?α Υ?ρκη και το Παρ?σι, μακρυ? απ? του? συμπατρι?τε? του, του? οπο?ου? παρεμπιπτ?ντω? χρησιμοποιε? για να π?ρει βραβε?α και να βγ?λει λεφτ?. Στο μισ? βιβλ?ο μισε? τον αμερικ?νικο ιμπεριαλισμ? που καταστρ?φει κουλτο?ρε? και παραδ?σει? μ?σω του Χ?λιγουντ, κανε?? ?μω? δεν ?γλυψε ποτ? τον κ?λο του Τζ?νι Ντεπ τ?σο καλ? ?σο αυτ?? (πραγματικ? πρ?ξιμο οι αδι?κοπε? αναφορ??: ?ταν ο Τζ?νι ?ρθε σπ?τι μου μου ε?πε γου?ου, ?ταν π?γαμε στο Σερ?γεβο με το φ?λο μου τον Τζ?νι ?λοι με ζ?λευαν, μετ? που ?πιαμε ρακ? με το Τζ?νι τον καημ?νο τον π?νεσε η κοιλ?τσα του, ο Τζ?νι που παρεμπιπτ?ντω? ειναι και κουμπ?ρο? μου μου ?λεγε συχν? γου?ου γιου μπ?λκαν? αρ κρ?ιζι- στ' αρχ?δια μα? φ?λε κι εσ? κι ο Τζ?νι σου). Ο τρ?πο? δε που δικαιολογε? τη στ?ριξ? του στο Μιλ?σεβιτ? ε?ναι το κ?τι ?λλο- το παραδ?χεται και ο ?διο? εξ?λλου, θα χρησιμοποιο?σε κ?θε μ?σο για να χρηματοδοτ?σει και να προωθ?σει τι? ταιν?ε? του. Κατ? τ' αλλ? το βιβλ?ο ε?ναι απολαυστικ? και θα του ?βαζα ω? και π?ντε αστερ?κια αν δεν περιλ?μβανε τι? μεγαλ?τερε? χυδαι?τητε? που ?χουν ειπωθε? ποτ? για τον Αγγελ?πουλο. ?με στο δι?ολο Κουστουρ?τσα.
December 25, 2010
Sretna sam ?to sam je pro?itala i ?to je takva knjiga uop?te napisana.
Ona nije ne?to spektakularna ?to se forme ti?e a ni stila pisanja. Ono najbitnije je i najbolje u ovoj knjizi - njen sadr?aj.
Pri?e nisu ni provokativne ni nevjerovatne, ali su autenti?ne i ?armantne. Knjiga opisuje koliko tok Kustiri?inog ?ivota, toliko i vrijeme u kojem je njegov ?ivot smje?ten.
Moja preporuka je da pogledate barem nekoliko njegovih filmova, jer je razlog i proces nastajanja tih filmova jako bitan za razumijevanje knjige.
Za skeptike ?to se ti?e Kusturi?inog lika i djela, odmah da ka?em da se u knjizi ne spominje Kustendorf ni njegovo pravoslavno kr?tenje ni bilo kakva senzacija i samoreklama.
Negova knjiga je kao i on sam - vrijedna ?itanja i divljenja, inspirativna.
Ona nije ne?to spektakularna ?to se forme ti?e a ni stila pisanja. Ono najbitnije je i najbolje u ovoj knjizi - njen sadr?aj.
Pri?e nisu ni provokativne ni nevjerovatne, ali su autenti?ne i ?armantne. Knjiga opisuje koliko tok Kustiri?inog ?ivota, toliko i vrijeme u kojem je njegov ?ivot smje?ten.
Moja preporuka je da pogledate barem nekoliko njegovih filmova, jer je razlog i proces nastajanja tih filmova jako bitan za razumijevanje knjige.
Za skeptike ?to se ti?e Kusturi?inog lika i djela, odmah da ka?em da se u knjizi ne spominje Kustendorf ni njegovo pravoslavno kr?tenje ni bilo kakva senzacija i samoreklama.
Negova knjiga je kao i on sam - vrijedna ?itanja i divljenja, inspirativna.
June 14, 2013
Kusta ko Kusta. Filozof i posmatrac koji se ne libi prokomentarisati, procijeniti i iskritikovati. Njegov opis djetinjstva i odrastanja u onoj Jugi i onom vremenu je toplo ali sa ironicnim pogledom na buducnom koju ce to vrijeme donijeti. Ponegdje se prepoznas, neki djelovi su gotovo nevjerovatni, ali u cjelini, djelo o jednom covjeku koji je dotakao svijet a da ni jednom nije izgubio dodir sa svojim korjenima. Zbog ove knjige cete se zamisliti nad sopstvenim sjecanjima. To i nije tako losa ideja. Treba biti posten prema sebi, iluzije znaju biti opasna rabota. Topla preporuka.
English translation:
Kusta is being Kusta (it's nickname of Emir Kusturica). Philosopher and observer who has no fear to comment, judge or criticize. His description of his own childhood and growing up in Yugoslavia in those times is warm, but with ironic view of the future to come. In some part, you recognize your self, some part are hard to believe, but as a whole, it's a life of a man who touched the world but at the same time, he never lost touch with his ruts. This book will make you think about your own memories. That's not a bad idea. One should be honest to your self, illusions (denials) can be very dangerous. Warm recommendation.
English translation:
Kusta is being Kusta (it's nickname of Emir Kusturica). Philosopher and observer who has no fear to comment, judge or criticize. His description of his own childhood and growing up in Yugoslavia in those times is warm, but with ironic view of the future to come. In some part, you recognize your self, some part are hard to believe, but as a whole, it's a life of a man who touched the world but at the same time, he never lost touch with his ruts. This book will make you think about your own memories. That's not a bad idea. One should be honest to your self, illusions (denials) can be very dangerous. Warm recommendation.
December 9, 2017
Ah, Kusturica... Regizorul responsabil de acea capodoper? balcanic? pe numele ei "Underground", la care am bocit ca o f?nt?n? artezian? ?i am r?s ?n hohote deopotriv?, uneori chiar simultan; un film pe care l-am (re)v?zut de cel pu?in 20-25 de ori, datorit? c?ruia am dansat ?i am recapitulat un strop din istoria vechii Iugoslavii, ?i pe care nu mi-e jen? s?-l numesc filmul meu preferat din toate timpurile. ?i-apoi avem celelalte clasice: "Pisica alb?, pisica neagr?", "Arizona Dream", "Vremea ?iganilor", "Tata ?n c?l?torie de afaceri" - toate filme excelente, profund nehollywoodiene, de la care am ?nv??at c? grotescul, kitschul ?i bizarul pot deveni foarte u?or art? dac? adaugi umor ?i le folose?ti iste?.
La fel de plin? de via?? ca filmele lui e ?i autobiografia. Se vede c? e autentic?, fiind pe alocuri dezl?nat?, st?ngace ?i prea sentimental?, dar de un farmec deosebit, care se reg?se?te ?n tot ce face omul ?sta. Afl?m multe lucruri despre primele lui filme, piedicile regimului, prietenia cu bietul Johnny Depp, care se str?duia s? ?n?eleag? ceva din Europa de Est, succesele de la Cannes (inclusiv haosul b?t?ios din seara ?n care "Underground" c??tiga Palme d'Or), plus multe pove?ti care mai de care mai z?natice.
Dar ca de obicei, familia ocup? locul central al pove?tii, p?rin?ii lui fiind descri?i ?i dezvolta?i ca ni?te personaje de roman, ?ntr-o atmosfer? cald?, de c?min; e imposibil s? nu te ata?ezi de ei. De un haz aparte mi s-a p?rut discu?ia despre p?rul pre?edintelui Tito, despre care tat?l lui Kusturica spunea c? dac? n-are peruc?, sigur e vopsit cu crem? de ghete (spre disperarea mamei, mereu paranoic? s? nu fie spiona?i ?i asculta?i de vecini - sun? cunoscut? :D). De altfel, politica ?i contextul istoric ocup? foarte mult din a doua parte a c?r?ii. Pentru mine a fost pe alocuri obositor, dar m-a ajutat mult s? ?n?eleg anumite chichi?e ?i mesaje din filmele lui.
Cartea asta merit? citit? de cei deja familiariza?i cu stilul ?i ideile cam s?rite de pe fix din filmele lui Kusturica, adic? de noi, cei care ?nc? mai sper?m c? geniul lui n-a apus ?i c? mai urmeaz? cel pu?in un film de calibru mare.
La fel de plin? de via?? ca filmele lui e ?i autobiografia. Se vede c? e autentic?, fiind pe alocuri dezl?nat?, st?ngace ?i prea sentimental?, dar de un farmec deosebit, care se reg?se?te ?n tot ce face omul ?sta. Afl?m multe lucruri despre primele lui filme, piedicile regimului, prietenia cu bietul Johnny Depp, care se str?duia s? ?n?eleag? ceva din Europa de Est, succesele de la Cannes (inclusiv haosul b?t?ios din seara ?n care "Underground" c??tiga Palme d'Or), plus multe pove?ti care mai de care mai z?natice.
Dar ca de obicei, familia ocup? locul central al pove?tii, p?rin?ii lui fiind descri?i ?i dezvolta?i ca ni?te personaje de roman, ?ntr-o atmosfer? cald?, de c?min; e imposibil s? nu te ata?ezi de ei. De un haz aparte mi s-a p?rut discu?ia despre p?rul pre?edintelui Tito, despre care tat?l lui Kusturica spunea c? dac? n-are peruc?, sigur e vopsit cu crem? de ghete (spre disperarea mamei, mereu paranoic? s? nu fie spiona?i ?i asculta?i de vecini - sun? cunoscut? :D). De altfel, politica ?i contextul istoric ocup? foarte mult din a doua parte a c?r?ii. Pentru mine a fost pe alocuri obositor, dar m-a ajutat mult s? ?n?eleg anumite chichi?e ?i mesaje din filmele lui.
Cartea asta merit? citit? de cei deja familiariza?i cu stilul ?i ideile cam s?rite de pe fix din filmele lui Kusturica, adic? de noi, cei care ?nc? mai sper?m c? geniul lui n-a apus ?i c? mai urmeaz? cel pu?in un film de calibru mare.
June 17, 2013
C?nd un regizor scrie o carte…
Ce poate fi mai tare dec?t filmele lui Emir Kusturica? O carte, o autobiografie scris? de regizor!
Mai sincer? dec?t biografiile alea ‘oficiale’ scuipate ?n tipar de ni?te ‘autori’ consacra?i ?i emeri?i pentru c? ar m?nui mai bine condeiul.
C? tot veni vorba de sinceritate - modestia ?i aten?ia cu care a fost scris fiecare cuv?nt, fidelitatea cu care s-au p?strat unele citate sau englezisme cu tot cu gre?eli de sens ?i simplitatea ?n exprimarea fac din carte un deliciu pentru cei ce cunosc filmele lui Kusturica ?i va trezi un s?lbatic interes celor care ?nc? nu au avut ocazia.
Ce-a salvat p?n? la urm? filmul ‘Arizona Dream’, c?te piedici puse au stat la baza filmului ‘Tata ?n c?l?torie de afaceri’, cum lupta cu regimul Kusturica ?i cum regimul nu-i putea face nimic c??tig?torului premiului Palme d’Or ?i cum a ajuns vestit unul dintre cei mai aprecia?i regizori ai timpului nostru (fapt aparent imposibil) - toate astea ?i mult mai multe constituie cartea ‘Unde sunt eu ?n toat? povestea asta’.
Ce poate fi mai tare dec?t filmele lui Emir Kusturica? O carte, o autobiografie scris? de regizor!
Mai sincer? dec?t biografiile alea ‘oficiale’ scuipate ?n tipar de ni?te ‘autori’ consacra?i ?i emeri?i pentru c? ar m?nui mai bine condeiul.
C? tot veni vorba de sinceritate - modestia ?i aten?ia cu care a fost scris fiecare cuv?nt, fidelitatea cu care s-au p?strat unele citate sau englezisme cu tot cu gre?eli de sens ?i simplitatea ?n exprimarea fac din carte un deliciu pentru cei ce cunosc filmele lui Kusturica ?i va trezi un s?lbatic interes celor care ?nc? nu au avut ocazia.
Ce-a salvat p?n? la urm? filmul ‘Arizona Dream’, c?te piedici puse au stat la baza filmului ‘Tata ?n c?l?torie de afaceri’, cum lupta cu regimul Kusturica ?i cum regimul nu-i putea face nimic c??tig?torului premiului Palme d’Or ?i cum a ajuns vestit unul dintre cei mai aprecia?i regizori ai timpului nostru (fapt aparent imposibil) - toate astea ?i mult mai multe constituie cartea ‘Unde sunt eu ?n toat? povestea asta’.
August 16, 2019
In his autobiography, the award-winning director talks a lot about his youth, politics and his views on the dissolution of Yugoslavia. All that are very interesting but the problem is that the value of this autobiography is due to the fact that he is an award-winning filmmaker, so I would like by reading it to learn more about his films but this is not the case as he devotes little space to them.
Στην αυτοβιογραφ?α του ο πολυβραβευμ?νο? σκηνοθ?τη? μιλ?ει πολ? για τα νεανικ? του χρ?νια, για την πολιτικ? και για τι? απ?ψει? του π?ντω? τη δι?λυσ? τη? Γιουγκοσλαβ?α?. Πολ? ενδιαφ?ροντα ?λα αυτ? αλλ? το πρ?βλημα ε?ναι ?τι η αξ?α αυτ?? τη? αυτοβιογραφ?α? οφε?λεται στο γεγον?? ?τι ε?ναι ?να? πολυβραβευμ?νο? σκηνοθ?τη?, για αυτ? θα ?θελα διαβ?ζοντα? την να μ?θαινα περισσ?τερα για τι? ταιν?ε? του αλλ? αυτ? δεν συμβα?νει καθ?? για αυτ?? αφιερ?νει ελ?χιστο χ?ρο.
Στην αυτοβιογραφ?α του ο πολυβραβευμ?νο? σκηνοθ?τη? μιλ?ει πολ? για τα νεανικ? του χρ?νια, για την πολιτικ? και για τι? απ?ψει? του π?ντω? τη δι?λυσ? τη? Γιουγκοσλαβ?α?. Πολ? ενδιαφ?ροντα ?λα αυτ? αλλ? το πρ?βλημα ε?ναι ?τι η αξ?α αυτ?? τη? αυτοβιογραφ?α? οφε?λεται στο γεγον?? ?τι ε?ναι ?να? πολυβραβευμ?νο? σκηνοθ?τη?, για αυτ? θα ?θελα διαβ?ζοντα? την να μ?θαινα περισσ?τερα για τι? ταιν?ε? του αλλ? αυτ? δεν συμβα?νει καθ?? για αυτ?? αφιερ?νει ελ?χιστο χ?ρο.
July 24, 2024
Un libro profondamente disonesto. Nei confronti della Jugoslavia, della sua storia, della sua letteratura, perfino di sé stesso e della propria storia. Totalmente bugiardo nelle sue ricostruzioni storiche, in pratica aderisce ai peggiori cliché balcanici e al conformismo che si vanta di contrastare.
March 23, 2013
Радвам се, че прочетох мислите на Емир за живота, майката, бащата и смъртта. Освен филмите му и тук-там информация за него, с друго не го свързвах. А той се оказа вплетен в съдбите на толкова хора - Иво Андрич, Джони Деп, Фелини ... Такъв го видях аз, истински балканец и световен великан!
January 6, 2016
До страница 100 нямаше нещо, което да ме впечатли особено, но с постепенното навлизане на Емир Кустурица в света на киното се събуди интересът ми (при споменаването на имена като Фелини, Бергман, Форман…). Усмихвах се на сходните (с нашите) особености на соц-времената – манталитет, начин на живот, тръпката да ?мразиш“ и псуваш властта, СССР и т.н.; придаването на специфични форми на явления, характерни за Запада, но украсени (изкривени?) с особеностите на Изтока.
Като започнаха да се споменават и имената на конкретните филми на Кустурица – направо се пренесох в 80-те и 90-те. Мислех, че светът на киното ще ми е най-интересен в тази книга, но честото споменаване на Иво Андрич, политиката/историята и семейните отношения ми беше още по-вълнуващо. Описват се много колоритни личности, изиграли значимо въздействие върху формирането на Кустурица – леля, чичо, ?кино-гуру“ (Шива Крвавац), ?бащата“ Фелини. Но стълбовете си остават неговите родители.
?Фактът, че баща ми бе декласирал смъртта и я бе свел до нивото на таблоидна истина, винаги и отново ми напомняше за неговата духовитост, остроумие и херцеговски нрав и ми връщаше смелостта. Не е важно колко тежко нещо е засегнало душата ти. Важното е да не носиш сам бремето на плещите си. Трябва ти баща, който да ти открие техниката, с която да приемеш неволята, когато те налегне. От кой ли извор моят, сега вече покоен баща, се е напоявал с топлота и нежност, от кои корени бе израснало неговото покоряващо очарование, което го правеше така обичан сред приятелите си в Сараево? Как така успя да стане най-важният стълб, който поддържаше статиката на моята житейска архитектура?“
Много се зарадвах, че синът на Кустурица - Стрибор - участва в доста негови филми като актьор или композитор. Хубава верига… прадядо, дядо, син, внук… С връзка между всички. За успелите хора на изкуството е по-обичайно да се откъснат от семейството си, затова ме изуми връзката на Емир с родителите и рода - като с непрекъсната пъпна връв (на Балканите може би все още това не е толкова необичайно).
“Тогава разбрах, че най-важно от всичко е да гледаш на семейството си като на спасително дърво. Сега то бе изтръгнато от корените си, които водната стихия носеше по нанадолнището. Формулата за оцеляване в сънищата наяве означаваше, че най-важно е да бъдем заедно.“
За войната в Босна пак си мислех - да беше само на книга/филм, а не истина… Защото отново ми се струваше невероятно да се е случило толкова близо до нашето време/място. Въпреки усилията за мир лесно е пламнала искрата (много страни – много виновни)… И още повече ми се подреди босненският пъзел…
?Животът при демокрацията отвори нови рани, а старите още не бяха излекувани. Разгоряха се националните страсти. Напрежението стана ежедневие и за онези, които бяха гласували, и за онези, които не бяха избрали никаква политика. [...] Сърбите за нищо на света не искаха да бъдат извън Югославия. Мюсюлманите като най-многочислен народ в Босна и Херцеговина разбраха, че държавата се е паднала на тях. За тяхно съжаление обаче в тази държава не искаха да влязат не само сърбите, но и хърватите, това им напомняше на Югославия, която бяха готови да напуснат.“
Друг духовен баща – Иво Андрич явно според Кустурица е ?говорителят“ на Босна.
?…Никой никога не е познавал по-добре тукашните хора, нито пък някой е достигнал висотата на Андрич в демистификацията на балканския човек. Единствено той съумява докрай да разбере драматичния триъгълник ислям-католицизъм-православие, чиято любов, както пише, е толкова далеч, а омразата им – толкова близо. Мюсюлманите гледали към Истанбул, сърбите – към Москва, а хърватите – към Ватикана. Там била тяхната любов, а омразата, тя била тук – между тях.“
?... и когато се споменават Балканите като територия, изпълнена с драматизъм, дори и в случай на подписване на договор, тогава нищо не си разбрал, ако не надникнеш в някоя от книгите на Андрич.“
И самият Емир естествено е наясно с особеностите на Балканите.
?Балканците живеят с единия крак на асфалта и още вадят другия от селската кал. Когато псуват нечия майка селяшка, те правят това, стоейки на един крак, на градския – разбира се.“
Но ореолът около моя ?кумир Емир“ се развенча към края, поддадох се на ?непотвърдени“ слухове, когато се спомена Милошевич…
Сигурно в такива времена и места всеки е прав и си вярва. Наистина преди 200-300 години тези мюсюлмани са били християни, но ми е все по-трудно да проумявам какво всъщност е да си мюсюлманин или християнин през 21-ви век? Какво е да си искаш старата обща Югославия и какво - самостоятелност, национално самоопределяне… Сам Кустурица споделя обяснението за себе си (не в книгата). Сложна работа… Дано още по-шарените му деца неутрализират значимостта на религиите и националностите.
В обобщение:
Кустурица - буйна личност, при която нищо не е обикновено и спокойно – нито юмруците и алкохола, нито филмите, нито силните емоции и решенията за самоопределяне…
Книгата - поема за киното, за Иво Андрич и Босна, за корените и родителите.
Като започнаха да се споменават и имената на конкретните филми на Кустурица – направо се пренесох в 80-те и 90-те. Мислех, че светът на киното ще ми е най-интересен в тази книга, но честото споменаване на Иво Андрич, политиката/историята и семейните отношения ми беше още по-вълнуващо. Описват се много колоритни личности, изиграли значимо въздействие върху формирането на Кустурица – леля, чичо, ?кино-гуру“ (Шива Крвавац), ?бащата“ Фелини. Но стълбовете си остават неговите родители.
?Фактът, че баща ми бе декласирал смъртта и я бе свел до нивото на таблоидна истина, винаги и отново ми напомняше за неговата духовитост, остроумие и херцеговски нрав и ми връщаше смелостта. Не е важно колко тежко нещо е засегнало душата ти. Важното е да не носиш сам бремето на плещите си. Трябва ти баща, който да ти открие техниката, с която да приемеш неволята, когато те налегне. От кой ли извор моят, сега вече покоен баща, се е напоявал с топлота и нежност, от кои корени бе израснало неговото покоряващо очарование, което го правеше така обичан сред приятелите си в Сараево? Как така успя да стане най-важният стълб, който поддържаше статиката на моята житейска архитектура?“
Много се зарадвах, че синът на Кустурица - Стрибор - участва в доста негови филми като актьор или композитор. Хубава верига… прадядо, дядо, син, внук… С връзка между всички. За успелите хора на изкуството е по-обичайно да се откъснат от семейството си, затова ме изуми връзката на Емир с родителите и рода - като с непрекъсната пъпна връв (на Балканите може би все още това не е толкова необичайно).
“Тогава разбрах, че най-важно от всичко е да гледаш на семейството си като на спасително дърво. Сега то бе изтръгнато от корените си, които водната стихия носеше по нанадолнището. Формулата за оцеляване в сънищата наяве означаваше, че най-важно е да бъдем заедно.“
За войната в Босна пак си мислех - да беше само на книга/филм, а не истина… Защото отново ми се струваше невероятно да се е случило толкова близо до нашето време/място. Въпреки усилията за мир лесно е пламнала искрата (много страни – много виновни)… И още повече ми се подреди босненският пъзел…
?Животът при демокрацията отвори нови рани, а старите още не бяха излекувани. Разгоряха се националните страсти. Напрежението стана ежедневие и за онези, които бяха гласували, и за онези, които не бяха избрали никаква политика. [...] Сърбите за нищо на света не искаха да бъдат извън Югославия. Мюсюлманите като най-многочислен народ в Босна и Херцеговина разбраха, че държавата се е паднала на тях. За тяхно съжаление обаче в тази държава не искаха да влязат не само сърбите, но и хърватите, това им напомняше на Югославия, която бяха готови да напуснат.“
Друг духовен баща – Иво Андрич явно според Кустурица е ?говорителят“ на Босна.
?…Никой никога не е познавал по-добре тукашните хора, нито пък някой е достигнал висотата на Андрич в демистификацията на балканския човек. Единствено той съумява докрай да разбере драматичния триъгълник ислям-католицизъм-православие, чиято любов, както пише, е толкова далеч, а омразата им – толкова близо. Мюсюлманите гледали към Истанбул, сърбите – към Москва, а хърватите – към Ватикана. Там била тяхната любов, а омразата, тя била тук – между тях.“
?... и когато се споменават Балканите като територия, изпълнена с драматизъм, дори и в случай на подписване на договор, тогава нищо не си разбрал, ако не надникнеш в някоя от книгите на Андрич.“
И самият Емир естествено е наясно с особеностите на Балканите.
?Балканците живеят с единия крак на асфалта и още вадят другия от селската кал. Когато псуват нечия майка селяшка, те правят това, стоейки на един крак, на градския – разбира се.“
Но ореолът около моя ?кумир Емир“ се развенча към края, поддадох се на ?непотвърдени“ слухове, когато се спомена Милошевич…
Сигурно в такива времена и места всеки е прав и си вярва. Наистина преди 200-300 години тези мюсюлмани са били християни, но ми е все по-трудно да проумявам какво всъщност е да си мюсюлманин или християнин през 21-ви век? Какво е да си искаш старата обща Югославия и какво - самостоятелност, национално самоопределяне… Сам Кустурица споделя обяснението за себе си (не в книгата). Сложна работа… Дано още по-шарените му деца неутрализират значимостта на религиите и националностите.
В обобщение:
Кустурица - буйна личност, при която нищо не е обикновено и спокойно – нито юмруците и алкохола, нито филмите, нито силните емоции и решенията за самоопределяне…
Книгата - поема за киното, за Иво Андрич и Босна, за корените и родителите.
July 8, 2015
?ivot je tako?e neprovjerena glasina!
February 13, 2022
So much bragging made me sick.
September 11, 2020
Това не е книга за Емир Кустурица режисьора, а за Емир Кустурица човека. Даже не съм сигурен дали въобще е за него или за хората окло него през годините. При всички положения е разочароващо, че не се говори толкова за филмите му, но да отраснеш в тези години в Югославия си е същински сценарий филм сам по себе си.
July 10, 2019
Mnogo emotivna i lijepo ispricana zivotna prica, a posebno lijepo isprican zivot i navike ljudi u Sarajevu. Preporuka ??
September 25, 2015
Volim kada ?itam djelo a imam osje?aj da mi ga pisac li?no prepri?ava.
Kusturica bez dlake na jeziku, voljeli ga ili ne.
Ko je ?ivio u ono vrijeme, na?i ?e se u pojedinim dijelovima knjige.
Opu?taju?e, pitko, humoristi?no, britko...
Kusturica bez dlake na jeziku, voljeli ga ili ne.
Ko je ?ivio u ono vrijeme, na?i ?e se u pojedinim dijelovima knjige.
Opu?taju?e, pitko, humoristi?no, britko...
September 8, 2015
... Смерть - це неперев?рена чутка. Н?хто з нас не був ще мертвий, щоб п?дтвердити що там насправд? з т??ю смертю...
October 10, 2020
изузетан стил писа?а аутобиографи?е. Извесна доза хумора, искреност, емоци?е...
January 27, 2014
Kusturica ko Kusturica.
September 9, 2021
Cuv?ntul ?sex“ ?mi suna ca numele biscui?ilor Keks, era u?or de ?inut minte, dar ?n?elesul lui mi-era str?in. B?ie?ilor le curgeau balele privind-o pe mama Snje?anei, o fluierau c?nd ap?rea ?i se temeau de b?rbatu-s?u. Atunci c?nd acesta, un ofi?er muntenegrean ?nalt de doi metri, se ?ntorcea de la lucru, golanii o tuleau ?i se piteau prin intr?rile imobilelor.
P?rea s? descind? direct din imaginile telejurnalului de sear?, dup? ce trecuse ?n revist? un regiment care a?tepta dintr-o clip? ?n alta sosirea tovar??ului Tito la aeroport. Privindu-l cum ??i croie?te drum printre rufele ?ntinse la uscat ?ntre cl?direa noastr? ?i salc?mul din fundul cur?ii, mi se p?rea c?, dac? ar fi str?nutat, toate frunzele copacului ar fi c?zut dintr-odat?, ?i c? toamna ar fi sosit mai devreme. ?ntr-at?t de stra?nic mi se p?rea tat?l Snje?anei !
Treptat, drumurile mele de-acas? spre ?coal? au devenit mai rapide dec?t zborul lui Gagarin ?n spa?iu. Urcam coasta ?n fug?, cu viteza s?ge?ii, ?i tremuram de ner?bdare a?tept?nd clopotul care vestea clipa c?nd aveam s-o v?d ap?r?nd pe Snje?ana.
No?iunea mea despre timp era variabil? : drumul spre ?coal? putea fi comparat cu viteza lui Gagarin, dar ?ntoarcerea te ducea mai degrab? cu g?ndul la un film ?n ralanti. Tat?l Snje?anei m? ?inea de m?n?. Avea ni?te spr?ncene care sem?nau cu stre?inile de tabl? de pe fa?adele caselor s?race din cartierul Gorica. Pentru a-mi ascunde sfiala, m?suram drumul nostru pe str?zi num?r?ndu-mi pa?ii. ?n acest fel, privirea mea putea s-o ocoleasc? pe cea a tat?lui Snje?anei.
C?nd ridicam capul, aveam impresia c?-mi vorbe?te de pe v?rful blocului-turn al JAT1, de pe strada Vase Miskina, ?ntr-at?t era de ?nalt.
— Pu?tiule, nimeni n-are dreptul s? te nec?jeasc? ! mi-a spus el, ?n timp ce eu z?mbeam t?cut, dorindu-mi ca drumul p?n? acas? s? dureze mai mult dec?t c?l?toria lui Gagarin. Snje?ana era ?n clasa I D, la etajul al doilea, a?a ?nc?t n-o vedeam dec?t ?n timpul recrea?iei mari. ?n recrea?iile mici, 1. Jugoslovenski Aerotransport – cea mai mare companie aerian? din Iugoslavia, ast?zi Serbia.
P?rea s? descind? direct din imaginile telejurnalului de sear?, dup? ce trecuse ?n revist? un regiment care a?tepta dintr-o clip? ?n alta sosirea tovar??ului Tito la aeroport. Privindu-l cum ??i croie?te drum printre rufele ?ntinse la uscat ?ntre cl?direa noastr? ?i salc?mul din fundul cur?ii, mi se p?rea c?, dac? ar fi str?nutat, toate frunzele copacului ar fi c?zut dintr-odat?, ?i c? toamna ar fi sosit mai devreme. ?ntr-at?t de stra?nic mi se p?rea tat?l Snje?anei !
Treptat, drumurile mele de-acas? spre ?coal? au devenit mai rapide dec?t zborul lui Gagarin ?n spa?iu. Urcam coasta ?n fug?, cu viteza s?ge?ii, ?i tremuram de ner?bdare a?tept?nd clopotul care vestea clipa c?nd aveam s-o v?d ap?r?nd pe Snje?ana.
No?iunea mea despre timp era variabil? : drumul spre ?coal? putea fi comparat cu viteza lui Gagarin, dar ?ntoarcerea te ducea mai degrab? cu g?ndul la un film ?n ralanti. Tat?l Snje?anei m? ?inea de m?n?. Avea ni?te spr?ncene care sem?nau cu stre?inile de tabl? de pe fa?adele caselor s?race din cartierul Gorica. Pentru a-mi ascunde sfiala, m?suram drumul nostru pe str?zi num?r?ndu-mi pa?ii. ?n acest fel, privirea mea putea s-o ocoleasc? pe cea a tat?lui Snje?anei.
C?nd ridicam capul, aveam impresia c?-mi vorbe?te de pe v?rful blocului-turn al JAT1, de pe strada Vase Miskina, ?ntr-at?t era de ?nalt.
— Pu?tiule, nimeni n-are dreptul s? te nec?jeasc? ! mi-a spus el, ?n timp ce eu z?mbeam t?cut, dorindu-mi ca drumul p?n? acas? s? dureze mai mult dec?t c?l?toria lui Gagarin. Snje?ana era ?n clasa I D, la etajul al doilea, a?a ?nc?t n-o vedeam dec?t ?n timpul recrea?iei mari. ?n recrea?iile mici, 1. Jugoslovenski Aerotransport – cea mai mare companie aerian? din Iugoslavia, ast?zi Serbia.
February 3, 2022
Upravo sam zavr?io ?itanje knjige.
Ba? sam pod dojmom.
Knjigu sam kupio u Sarajevu gdje i ?ivim ljeta 2018. Ne sje?am se ta?no, ali mislim da je to bilo ba? tog ljeta, onda sam ju ostavio, dugo nisam imao volju da zapo?nem ?itanje, i sasvim slu?ajno zapo?nem prije nekoliko dana. E, stvarno je red.
Kupovinu knjige posebno pamtim. Istu kupujem u strogom centru Sarajeva. Tada sam razmi?ljao kako Emir vi?e nikada u ovaj grad ne?e sti?i, ?to i sam priznaje u knjizi, u ovaj grad on vi?e nije dobrodo?ao, me?utim, njegova razmi?ljanja u obliku ovog romana ipak su stigla. Kao neka najnormalnija stvar.
Pri?ao sam pultu na kojem su izlo?ene knjige i me?u prvim ugledam: "Smrt je neprovjerena glasina". Naslovna stranica je o?te?ena, uo?ljivo poderana sa strane.
- Dobar dan. Vidim ovu knjigu, ali je o?te?ena, ?ta se dogodilo? - pitam prodava?icu.
- Neki je gospodin prije vas gledao knjige i kada je nju vidio, o?tetio je, samo je to uradio i oti?ao.. - odgovara ona i slije?e ramenima.
- A ?to mu je to trebalo? - istog momenta sjetio sam se naslova druge Kusturicine knjige "A ?to mi je to trebalo", pa sam se nasmijao i upitao prodava?icu lakonski.
- Stvarno ne znam... - mislim da me odmah sku?ila, moju ?alu, potom se i ona ponovo slegnuv?i ramenima nasmijala..
Posebno me dirnulo sje?anje na posjetu D?onija Depa Emiru pred sam po?etak rata. U?li su u Emirov novi stan koji je bio u fazi adaptacije za useljenje, u zgradu kod dana?njeg Trga oslobo?enja Alija Izetbegovi?. Prozori su gledali na jug prema Trebevi?u i na istok prema Vije?nici. Zastao sam neku ve?er i gledao tu zgradu, pitao sam se na kojem spratu se ta?no nalazio stan.
I zaista, nikada prije nisam obra?ao pa?nju, niti sam digao pogled u tom pravcu, sada sam zbog prizora ostao zapanjen. Iza prozora koji gledaju na jug i istok osje?ala se prijatna atmosfera, a iza prozora jednog stana gledao sam u elegantne lustere na plafonima i u stala?e za knjige. Mo?da je to ba? taj stan.
Ba? sam pod dojmom.
Knjigu sam kupio u Sarajevu gdje i ?ivim ljeta 2018. Ne sje?am se ta?no, ali mislim da je to bilo ba? tog ljeta, onda sam ju ostavio, dugo nisam imao volju da zapo?nem ?itanje, i sasvim slu?ajno zapo?nem prije nekoliko dana. E, stvarno je red.
Kupovinu knjige posebno pamtim. Istu kupujem u strogom centru Sarajeva. Tada sam razmi?ljao kako Emir vi?e nikada u ovaj grad ne?e sti?i, ?to i sam priznaje u knjizi, u ovaj grad on vi?e nije dobrodo?ao, me?utim, njegova razmi?ljanja u obliku ovog romana ipak su stigla. Kao neka najnormalnija stvar.
Pri?ao sam pultu na kojem su izlo?ene knjige i me?u prvim ugledam: "Smrt je neprovjerena glasina". Naslovna stranica je o?te?ena, uo?ljivo poderana sa strane.
- Dobar dan. Vidim ovu knjigu, ali je o?te?ena, ?ta se dogodilo? - pitam prodava?icu.
- Neki je gospodin prije vas gledao knjige i kada je nju vidio, o?tetio je, samo je to uradio i oti?ao.. - odgovara ona i slije?e ramenima.
- A ?to mu je to trebalo? - istog momenta sjetio sam se naslova druge Kusturicine knjige "A ?to mi je to trebalo", pa sam se nasmijao i upitao prodava?icu lakonski.
- Stvarno ne znam... - mislim da me odmah sku?ila, moju ?alu, potom se i ona ponovo slegnuv?i ramenima nasmijala..
Posebno me dirnulo sje?anje na posjetu D?onija Depa Emiru pred sam po?etak rata. U?li su u Emirov novi stan koji je bio u fazi adaptacije za useljenje, u zgradu kod dana?njeg Trga oslobo?enja Alija Izetbegovi?. Prozori su gledali na jug prema Trebevi?u i na istok prema Vije?nici. Zastao sam neku ve?er i gledao tu zgradu, pitao sam se na kojem spratu se ta?no nalazio stan.
I zaista, nikada prije nisam obra?ao pa?nju, niti sam digao pogled u tom pravcu, sada sam zbog prizora ostao zapanjen. Iza prozora koji gledaju na jug i istok osje?ala se prijatna atmosfera, a iza prozora jednog stana gledao sam u elegantne lustere na plafonima i u stala?e za knjige. Mo?da je to ba? taj stan.
August 2, 2017
"Kada smo Stirbor i ja pri?li Norve?koj 8, ku?i u kojoj je sada ?ivjela samo moja majka, na staklenim vratima koja vode u stubi?te, stajala je smrtovnica sa petokrakom, imenom i slikom Murata Kusturice. Taj prizor je bio samo uvodni takt u kona?nu svijest o smrti moga oca. Kad ti neko blizak umre, vrijeme ne te?e uobi?ajenim tokovima. I ti, u trenutku kada ?uje? takvu vijest, malo umre?. Slabije ?uje?, ti?e govori?, postane? ona uli?na svetiljka za koju nisi siguran kako da uop?te daje ikakvo svjetlo. Onda putuju?i do mjesta gde je sahrana upokojenog, kada stigne? tamo gdje treba, ti ponovo, od ?elje da ne bude? ni malo mrtav, potpuno o?ivi?."
September 5, 2013
КУСТУРИЦА - БЕСОВЕ И КОПНЕЖИ
Най-креативният, най-кипежният и най-рокаджийският европейски режисьор Емир Кустурица (24 ноември 1955) без време написа автобиография. С 9 и 1/8 игрални филма и десетина най-престижни награди, френетичният босненец завоюва без война уникални екранни територии. От хазартното овъртолване из история, истерия, ирония, истина, илюзия, съгради хипнотичен свят на плам и смях. В книгата си – резонен балкански пробив в поредицата ?Амаркорд” - прави опит да замени визуалната стихия със словесна. Той твърди, че с нея отговаря на сплетните в жълтата преса. Спомняте ли си, че заради ?Ъндърграунд”, донесъл му втората ?Златна палма” през 1995, бе обвинен в метафорично лекомислие и подкрепа на Милошевич, вследствие на което той бе на крачка да се откаже от киното? Е, в книгата цялата история е разказана другояче...
Закъснялото ми прочитане на автобиографията на Кустурица бе актуализирано от две противоположни събития, регистрирали отношение към България в родното му Сараево: радостно (награждаването на филма ?Парафиненият принц” на Павел Веснаков от тамошния фестивал) и противно (бесовските изстъпления на футболните фенове). Макар да споменава страната ни само мимоходом и в незавидна светлина (българският спален вагон, където хваща краста), киното, футболът и най-вече огнестрелните балкански нрави са доминанти в книгата. ?Балканците живеят с единия крак на асфалта и още вадят другия от селската кал”.
Тя е смешна и безутешна, взривна и тавтологична, дълбока и епидермална, написана сякаш ?на екс”. И така се чете. Подобно на повечето автобиографии от поредицата ?Амаркорд”, и тази на Кустурица поема от детските спомени. И с тръпните разкази за дядовата си щедрост или сърдечната патриархалност на Сараево ме запокитва към собствените ми волни троянски ваканции при дядо и баба, но пък спестява подробността, че сам е станал дядо.
За разлика от повечето познати автобиографии, тази на Кустурица е свръхболезнена – тя е нещо средно между гневна автопледоария и терапия на амнезията. И се рее между политика, род и сантимент – от Тито до Милошевич и след това, от ужаса от войната до носталгията по изгубена Югославия и невъзможността да види отново Сараево.
В началото четем: И макар да принадлежа към хората, които вярват, че забравата е спасителна(та) формула на съществуванието, иска ми се да се дистанцирам от съвременния стремеж към забравяне. Днес тълпата следва кокошия модел и помни само станалото между две хранения. Най много заради това, че забравата се поставя във функция на теорията за "края на историята", която завладя света през деветдесетте години на миналия век. Така глашатаите на либералния капитализъм ни внушаваха да се откажем от вярата в културата и идентичността и да се оставим на стихията на технологическата революция, която би трябвало да канализира ходовете на нашата съдба и да направи пазара регулатор на най-значимите житейски процеси. Тази дързост пробуди у мен идеята да уредя сметките си с паметта, но ме насочи и към равносметка със забравата...
В книгата личното и общественото, иронията и патетиката са като скачени съдове в разбирането на Кустурица за истина. Из 288-те страници се смесват случки и реминисценции, времена и нагласи, Прага и Кан, Ню Йорк и Париж, китари и рок, филми и предистория, награди и последствия, футбол и боеве, Джони Деп и Джим Джармуш (преведен като Джармъш), Мики Манойлович и Вилко Филач... Не е подминат и Фелини, разбира се – досега мислех, че ?Пътят” е магистралното заглавие за Кустурица, ала от книгата научих, че е ?Амаркорд”, проспан от него 3 пъти като студент, а после изгледан поне 10. Макар да обърква датата на смъртта му (фактологичните грешки са коригирани в редакторските бележки под линия), Кустурица пише вдъхновено: Отиде си моят филмов баща Федерико Фелини. Това събитие бе за мен много по-значимо от падането на Берлинската стена за западната цивилизация. Не защото обединението на Германия означаваше разбиване на Югославия. Смъртта на Фелини остави нас, последователите на неговата естетика, сираци в края на двадесети век... Как човек да свикне да живее във време, в което Хубаво, Добро и Възвишено са изхвърлени категории, антикварни ценности?
Но магнитът на книгата, поне за мен, са преживяванията с родителите му Мурад и Сенка. Връзката им е свръхенергийна. И закономерно книгата завършва с главата ?Чий човек си ти, сине?”, усещането му за майката и спомена за бащата: ?Сянката й ставаше все по-голяма, после изчезна в мрака – старицата вървеше към другия край на тунела, където някакви деца с весела глъчка вдигаха прах, тичайки след топката. А аз, летейки на десет хиляди метра височина, усещах слънчевата топлина и си спомнях с какво вдъхновение говореше за смъртта моят баща, когато ми каза: ?Смъртта е непотвърден слух, момчето ми!”. Прочее, освен, че е изведено като поанта, заглавието се обговаря неведнъж, дори му е отредена цяла глава сред 17-те.
Езикът на Кустурица е ту нежен, ту безцеремонен, верен на неукротимата му натура или ?дивашкия характер”, както сам се описва, и на места се откроява преводаческа храброст. Що се отнася до наратива, той е пресичан от фантазни ретардации, както се случва и в киното му.
Прочетете автобиографията на Кустурица – дори да ви подразни, пак е по-добре, отколкото да не сте я разлистили. Особено през ваканцията.
ГЕНОВЕВА ДИМИТРОВА
Култура - Брой 29 (2691), 27 юли 2012
Най-креативният, най-кипежният и най-рокаджийският европейски режисьор Емир Кустурица (24 ноември 1955) без време написа автобиография. С 9 и 1/8 игрални филма и десетина най-престижни награди, френетичният босненец завоюва без война уникални екранни територии. От хазартното овъртолване из история, истерия, ирония, истина, илюзия, съгради хипнотичен свят на плам и смях. В книгата си – резонен балкански пробив в поредицата ?Амаркорд” - прави опит да замени визуалната стихия със словесна. Той твърди, че с нея отговаря на сплетните в жълтата преса. Спомняте ли си, че заради ?Ъндърграунд”, донесъл му втората ?Златна палма” през 1995, бе обвинен в метафорично лекомислие и подкрепа на Милошевич, вследствие на което той бе на крачка да се откаже от киното? Е, в книгата цялата история е разказана другояче...
Закъснялото ми прочитане на автобиографията на Кустурица бе актуализирано от две противоположни събития, регистрирали отношение към България в родното му Сараево: радостно (награждаването на филма ?Парафиненият принц” на Павел Веснаков от тамошния фестивал) и противно (бесовските изстъпления на футболните фенове). Макар да споменава страната ни само мимоходом и в незавидна светлина (българският спален вагон, където хваща краста), киното, футболът и най-вече огнестрелните балкански нрави са доминанти в книгата. ?Балканците живеят с единия крак на асфалта и още вадят другия от селската кал”.
Тя е смешна и безутешна, взривна и тавтологична, дълбока и епидермална, написана сякаш ?на екс”. И така се чете. Подобно на повечето автобиографии от поредицата ?Амаркорд”, и тази на Кустурица поема от детските спомени. И с тръпните разкази за дядовата си щедрост или сърдечната патриархалност на Сараево ме запокитва към собствените ми волни троянски ваканции при дядо и баба, но пък спестява подробността, че сам е станал дядо.
За разлика от повечето познати автобиографии, тази на Кустурица е свръхболезнена – тя е нещо средно между гневна автопледоария и терапия на амнезията. И се рее между политика, род и сантимент – от Тито до Милошевич и след това, от ужаса от войната до носталгията по изгубена Югославия и невъзможността да види отново Сараево.
В началото четем: И макар да принадлежа към хората, които вярват, че забравата е спасителна(та) формула на съществуванието, иска ми се да се дистанцирам от съвременния стремеж към забравяне. Днес тълпата следва кокошия модел и помни само станалото между две хранения. Най много заради това, че забравата се поставя във функция на теорията за "края на историята", която завладя света през деветдесетте години на миналия век. Така глашатаите на либералния капитализъм ни внушаваха да се откажем от вярата в културата и идентичността и да се оставим на стихията на технологическата революция, която би трябвало да канализира ходовете на нашата съдба и да направи пазара регулатор на най-значимите житейски процеси. Тази дързост пробуди у мен идеята да уредя сметките си с паметта, но ме насочи и към равносметка със забравата...
В книгата личното и общественото, иронията и патетиката са като скачени съдове в разбирането на Кустурица за истина. Из 288-те страници се смесват случки и реминисценции, времена и нагласи, Прага и Кан, Ню Йорк и Париж, китари и рок, филми и предистория, награди и последствия, футбол и боеве, Джони Деп и Джим Джармуш (преведен като Джармъш), Мики Манойлович и Вилко Филач... Не е подминат и Фелини, разбира се – досега мислех, че ?Пътят” е магистралното заглавие за Кустурица, ала от книгата научих, че е ?Амаркорд”, проспан от него 3 пъти като студент, а после изгледан поне 10. Макар да обърква датата на смъртта му (фактологичните грешки са коригирани в редакторските бележки под линия), Кустурица пише вдъхновено: Отиде си моят филмов баща Федерико Фелини. Това събитие бе за мен много по-значимо от падането на Берлинската стена за западната цивилизация. Не защото обединението на Германия означаваше разбиване на Югославия. Смъртта на Фелини остави нас, последователите на неговата естетика, сираци в края на двадесети век... Как човек да свикне да живее във време, в което Хубаво, Добро и Възвишено са изхвърлени категории, антикварни ценности?
Но магнитът на книгата, поне за мен, са преживяванията с родителите му Мурад и Сенка. Връзката им е свръхенергийна. И закономерно книгата завършва с главата ?Чий човек си ти, сине?”, усещането му за майката и спомена за бащата: ?Сянката й ставаше все по-голяма, после изчезна в мрака – старицата вървеше към другия край на тунела, където някакви деца с весела глъчка вдигаха прах, тичайки след топката. А аз, летейки на десет хиляди метра височина, усещах слънчевата топлина и си спомнях с какво вдъхновение говореше за смъртта моят баща, когато ми каза: ?Смъртта е непотвърден слух, момчето ми!”. Прочее, освен, че е изведено като поанта, заглавието се обговаря неведнъж, дори му е отредена цяла глава сред 17-те.
Езикът на Кустурица е ту нежен, ту безцеремонен, верен на неукротимата му натура или ?дивашкия характер”, както сам се описва, и на места се откроява преводаческа храброст. Що се отнася до наратива, той е пресичан от фантазни ретардации, както се случва и в киното му.
Прочетете автобиографията на Кустурица – дори да ви подразни, пак е по-добре, отколкото да не сте я разлистили. Особено през ваканцията.
ГЕНОВЕВА ДИМИТРОВА
Култура - Брой 29 (2691), 27 юли 2012
January 3, 2018
Odlicna! Sve pohvale za Kusturicu.
March 26, 2021
Jednom i Dzoni Dep da dobije sporednu ulogu. ;)
October 18, 2021
Moram priznati da mi je nakon ?itanja ove knjige njen autor daleko simpati?niji nego ?to je bio pre.
October 31, 2021
Knjiga svedoka istorije koja se ne bavi istorijom. Autobiografija reditelja koja se ne bavi filmom. Dokument koji ce razjasniti sve, napisan u metaforama koje mogu znaciti bilo sta.
April 24, 2022
叙述有些跳跃，一不当心就跟不上。加上对於前南斯拉夫的歷史不了解，读起与之时政相关的章节时便更觉吃力。不过作者从小到大的经歷真是丰富啊！让人神往。
译者则是相当不认真：按照上下文，伊萨应是桑卡的姊姊，却一会儿翻成「妹妹」，过几行又变成了「姊姊」。而母亲阿姨的父母於作者而言显然是外祖，书里却一律变成了「祖父祖母」。另外，在不必要的情形下以地区性方言词代替标準汉语，甚至使用一些虽然网上流行，实则是错字的词汇，这是对汉语的极度不尊重！
译者则是相当不认真：按照上下文，伊萨应是桑卡的姊姊，却一会儿翻成「妹妹」，过几行又变成了「姊姊」。而母亲阿姨的父母於作者而言显然是外祖，书里却一律变成了「祖父祖母」。另外，在不必要的情形下以地区性方言词代替标準汉语，甚至使用一些虽然网上流行，实则是错字的词汇，这是对汉语的极度不尊重！
November 3, 2014
Може би всичко наистина започва с историята, но не историята като сбор на колективната човешката памет, а историята като възможност да бъдеш разказвач… на собствената си “малка” история, онази, която остава незначителен кратък кадър в иначе голямата история, която само историците ще щрихират след това.
Възможността да бъдеш разказвач е възможност да бъдеш “Частица истина”* в света на голямата история, да покажеш живота и в един друг ритъм, от една различна гледна точка – лична, субективна, човешка.
Автобиографията на Емир Кустурица е именно такава – лична, субективна и човешка, написана с истински гениалното умение да разказваш истории, които да влияят на другите, макар да са дълбоко твои, пропити с противоречиви мисли, изтупани с болка от забравата, претворени в думи, които те поставят в онова специфично състояние да пресяваш собствените си спомени и мисли на фона на всичко, което се случва сега, в този момент.
Историята на Кустурица е сбор от силни многолики личности, съдбовни случайности, исторически предопределености и лични избори. Разказ за изграждането на собствения образ чрез спомените от миналото като главни герои и хората по пътя като творци, не толкова с вяра, колкото с надежда. Автобиографията на големия босненски режисьор е осмисляне на собственото място в цялата върволица от събития, които те преследват още от момента, в който си се родил… и понякога не те напускат дори след като напуснеш земния си живот… “Защото смъртта е непотвърден слух”, все пак.
Цялото ревю е в
Възможността да бъдеш разказвач е възможност да бъдеш “Частица истина”* в света на голямата история, да покажеш живота и в един друг ритъм, от една различна гледна точка – лична, субективна, човешка.
Автобиографията на Емир Кустурица е именно такава – лична, субективна и човешка, написана с истински гениалното умение да разказваш истории, които да влияят на другите, макар да са дълбоко твои, пропити с противоречиви мисли, изтупани с болка от забравата, претворени в думи, които те поставят в онова специфично състояние да пресяваш собствените си спомени и мисли на фона на всичко, което се случва сега, в този момент.
Историята на Кустурица е сбор от силни многолики личности, съдбовни случайности, исторически предопределености и лични избори. Разказ за изграждането на собствения образ чрез спомените от миналото като главни герои и хората по пътя като творци, не толкова с вяра, колкото с надежда. Автобиографията на големия босненски режисьор е осмисляне на собственото място в цялата върволица от събития, които те преследват още от момента, в който си се родил… и понякога не те напускат дори след като напуснеш земния си живот… “Защото смъртта е непотвърден слух”, все пак.
Цялото ревю е в
July 23, 2016
Цялото ревю можете да прочетете тук:
Геният може да се роди навсякъде, независимо от територията, политическия страх или големината на една страна.
Емир Кустурица е гений, който се ражда на Балканите в "палат от стая и половина". В своята автобиография той описва израстването си, реализацията си като режисьор, без да се самоизтъква, без да подчертава, че филмите му са оценени от западните корифеи, за които Балканите са били винаги terra incognita. С лекота авторът разкрива времето на Тито, когато дори псувните са по-тихи, а Голи оток е равен на Сталиновите лагери.
Учудващо леко е перото на Кустурица, който с много ирония и самоирония описва и своето семейство, своя път към голямото кино.
Цялото ревю можете да прочетете тук:
Геният може да се роди навсякъде, независимо от територията, политическия страх или големината на една страна.
Емир Кустурица е гений, който се ражда на Балканите в "палат от стая и половина". В своята автобиография той описва израстването си, реализацията си като режисьор, без да се самоизтъква, без да подчертава, че филмите му са оценени от западните корифеи, за които Балканите са били винаги terra incognita. С лекота авторът разкрива времето на Тито, когато дори псувните са по-тихи, а Голи оток е равен на Сталиновите лагери.
Учудващо леко е перото на Кустурица, който с много ирония и самоирония описва и своето семейство, своя път към голямото кино.
Цялото ревю можете да прочетете тук:
January 31, 2016
Absolutely great autobiography, well written and clear. The author describes in details his childhood memories , and reminisces of his early days throughout later in the book . Political engagement, and philosophical language drags the reader into the psychology behind Kusturica Emir. The author described in details people that are/were important to him, his home town, his early projects, and his desire to reflect to the title of the book.
Displaying 1 - 30 of 36 reviews
Can't find what you're looking for?
Get help and learn more about the design.