Хареса ми. Имаше си, разбира се, тресчици за дялкане, но Малерман определено задобрява. Казвам го след три прочетени преди тази негови книги - Кутия зХареса ми. Имаше си, разбира се, тресчици за дялкане, но Малерман определено задобрява. Казвам го след три прочетени преди тази негови книги - Кутия за птици, Къщата на езерното дъно и Гоблин.
Начинът на водене на действието - редуване на привидно мудни пасажи с брутални мигновени избухвания - ме наведе на мисли за шантавата кинематографичност на, дръжте се, Куентин Тарантино. Пък и част от персонажите направо бяха като извадени от болния тарантиновски мозък. Наемен убиец, с отрязани под колената крака и калаени протези, пълни с масло за горене... Ай стига бе! На всичкото отгоре романът имаше и финал, о, да! Е, малко "люс-люс-да-живее-съветския съюз!!!", ама... я си спомнете Ума Търман какво направи с Дейвид Карадайн в Kill Bill, ха-ха. Доволен съм, крайна оценка 4,5. ...more
Саркастичен, циничен, кървав, шокиращ, рушащ табута и норми - религиозни, сексуални и пр., и пр. ... НО в никакъв случай мизантропски звучащ, а дори нСаркастичен, циничен, кървав, шокиращ, рушащ табута и норми - религиозни, сексуални и пр., и пр. ... НО в никакъв случай мизантропски звучащ, а дори напротив, Клайв Баркър майсторски извайва една експлозивна смес от градско фентъзи и сплетърпънк. Наборът от жанрови клишета - детектив, разследващ паранормални явления, нег..., ъ-ъ, така де, афроамериканка - контактьор с духове, татуист, вещ в изработването на магически защитни символи... - пречупен през перверзната фантазия на автора, дава доста приятен резултат. Е, на моменти имах усещането, че Баркър се е изгубил в историята, усещах чат-пат една накъсаност и фрагментираност на мисълта и в някои от решенията на героите не откривах логика, ама... това са бели кахъри. Долових и дребни бъгчета в редакционната работа по превода, но нищо чак толкова фрапантно, че да ме подразни истински - 4,5....more
Книга - обяснение в любов към Детството, онова Детство - с протяжните като вечност летни дни, с опасните игри - плуване в неохраняеми водоеми, катеренКнига - обяснение в любов към Детството, онова Детство - с протяжните като вечност летни дни, с опасните игри - плуване в неохраняеми водоеми, катерене по дървета и планински склонове, Детството с ожулените лакти и колене, с протритите гащи и скъсаните гуменки, Детството, което според Дан Симънс вече безвъзвратно сме изгубили през 21 век. Авторовото Въведение е едно разкошно есе по темата, което, спазвайки съвета на преводача и на редактора, прочетох след самата книга.
Разбира се, романът се води хорър, та хлапетата ще се сблъскат с едно древно зло, по добре познатата ни от "То" формула, но като внушение сюжетът ми навя повече асоциации с "Момчешки живот". Намерих си също така любими герои - Лорънс - братчето на Дейл, единия от по-главните персонажи, - осем годишно хлапе, смело до безобразие (или пък глупост, ха-ха) и Корди Кук - момичето, различаващо се доста от захаросаните образи, дето сме свикнали да виждаме в подобни четива...
Реална оценка 4,5, заради леко мудното начало, но... такъв си е Данчо Симов - набира инерция постепенно, бавно и напоително те въвежда в поредната си книжна Вселена, обрисувайки героите до най-дребната подробност, след което те засилва без спирачки по стръмното както само той си знае :)...more
Някъде из форумите срещнах мнение, че този роман е повече Оуен, отколкото Стивън, но не съм съгласен - усетих Краля в най-добрата му и дестилирана форНякъде из форумите срещнах мнение, че този роман е повече Оуен, отколкото Стивън, но не съм съгласен - усетих Краля в най-добрата му и дестилирана форма. А глупостите за стария/новия Кинг не смятам да ги коментирам.
По отношение на сюжета, намерих най-близко композиционно сходство със сценария на "Бурята на Века" - тайнствена персона (в случая - красива дама), обладаваща свръхестествени способности, се появи сякаш от нищото в малкото градче Дулинг, за да възвести края на света, такъв, какъвто го познаваме. Оттам насетне всичко се разви с размаха на други любими мои апокалиптични сетинги -"Сблъсък" и "Под купола". Много герои, представители на различни социални прослойки - от клошарката до естетичния хирург - всеки със своята мотивация да оцелее. Десетки сюжетни нишки, истории, вплетени в историите в един ужасяващ коктейл, така както само Кинг умее да го забърква!
Момчетата порастват и стават мъже. А мъжете са онези, които причиняват всички беди. Те напояват земята с кръв и отрова.
Хареса ми ясно установената граница между половете в книгата (сещате се, жените - от Венера, мъжете - от Марс), граница, която нещо доста се разми в последните години. При Стив и Оуен обаче няма ала-бала-шикалкавене - мъжете са разрушителната сила, жените - съзидателното начало. А какво би станало ако жените просто изчезнат и оставят мъжете да водят своите безсмислени кървави войни? Мм? Ами четете! Аз прочетох и се изкефих на макс! Книга - обяснение в любов към Жената; книга, каквато само тандем от Баща и Син може да напише и бъдете сигурни, че Табита Кинг присъства в благодарностите накрая като Съпруга и Майка :)...more
Роман с умопомрачаващ мащаб на замисъл и реализация, така както само чичо Дан умее да ги сътворява. Това пък е причината да си го причинявам само веднРоман с умопомрачаващ мащаб на замисъл и реализация, така както само чичо Дан умее да ги сътворява. Това пък е причината да си го причинявам само веднъж (в краен случай два пъти) годишно, защото колкото му се радвам, толкова се и товаря, докато го преглъщам - взаимосвързани са двете - сладка мъка просто. Обемът на "Ужас" спокойно би могъл да се редуцира с поне 1/4, без да се отрази на повествованието - то не бяха строеви проверки с изреждане на десетки имена и длъжности, ама... Дан Симънс си е Дан Симънс - напоително изтощителен в подробностите, детайлен така както и Артър Хейли в най-силните си книги не би могъл. Респект към проучвателната дейност, която авторът е извършил, преди да седне да пише романа - подозирам, че е изчел тонове литература, не само историческа за експедицията на сър Джон Франклин, а и всевъзможни трудове по климатология, медицина, корабостроителство......more
Разкошен роман, написан със самочувствие. Джо Хил (синът) дава заявка, че няма намерение да вегетира в сянката на Стивън Кинг (бащата) - респект!!! ДаРазкошен роман, написан със самочувствие. Джо Хил (синът) дава заявка, че няма намерение да вегетира в сянката на Стивън Кинг (бащата) - респект!!! Дано видим преведени още негови неща!...more
Провокативна, забавна, яко гавреща се със съвременното консуматорско общество. А образът на еротичната мистичка от Хималаите, Баба Сивата брада, чийтоПровокативна, забавна, яко гавреща се със съвременното консуматорско общество. А образът на еротичната мистичка от Хималаите, Баба Сивата брада, чийто ученик бил и самият... Рон Джереми, е нема такъв смех!!! ...more
Според читателското ми тефтерче това е четвъртата книжна среща с МакКамън. Предишните -"Границата" (харесах), "Стингър" (харесах не чак толкова) и "МоСпоред читателското ми тефтерче това е четвъртата книжна среща с МакКамън. Предишните -"Границата" (харесах), "Стингър" (харесах не чак толкова) и "Момчешки живот (обикнах). Тук съм някъде между "Границата" и "Стингър" - интересна история, добре развита фабула, пълнокръвни герои, кръв се лее доволно и напоително... (романът е спечелил "Брам Стокър" за 1990), ама... явно съм се разглезил с по-динамични екшъни и трилъри, та нещо ми вървеше мудничко или пък не уцелих точния момент... Което няма да ми попречи след време да издиря и "Мистериозно завръщане" (последната преведена на нашенски, дето не съм чел) за среща �5....more
Осем дни (от миналия понеделник) бях на вълна "мозъчни вампири". "Лешояди" на Дан Симънс е поредният ми сблъсък за последните две години (след "Илион"Осем дни (от миналия понеделник) бях на вълна "мозъчни вампири". "Лешояди" на Дан Симънс е поредният ми сблъсък за последните две години (след "Илион", "Олимп" и "Петата купа") с многоликия автор. С ръка на сърцето си признавам, че от всички разновидности на фантастиката (общо казано) хорърът ми е най-най-най-любим! И ако у нас Симънс е известен предимно с по- (научно) фантастичните си творби, по света той е също така признат майстор на литературата на ужаса, завоювал купчина награди.
Представете си, че има хора, които могат да "обладават" съзнанията на обикновените човешки същества и да ги "програмират" за свои цели. Представете си, че изявени лидери, политици и публични личности от световната история (два диаметрално противоположни примера - Хитлер и Ганди, и пр., и пр.), често наглед обикновени хорица, но с гигантска "харизма" са именно такива. А сега поставете тази идея в "болното" съзнание на Дан Симънс и ще получите напоителен епос от деветстотин и кусур страници. Времеви препратки към Втората световна война и ужасите на концентрационните лагери, демонични партии шах с живи пешки, разходки из лъскавите киностудиа на Холивуд, разследвания на загадъчни убийства, в които се преплитат интересите на ЦРУ и ФБР ... Осъзнавам, че тази книга наред с "Абарат" на Клайв Баркър и "Момчешки живот" на Робърт МакКамън ще влезе в топ 5 на читателската ми 2016 :)
И да, обичайните заподозрени са замесени в излизането на "Лешояди" на български. Благой Иванов, който години наред движеше култовата поредица на "Изток-Запад" - MaGiCa (с "Бряг край мътни води" - Джо Р. Лансдейл, "Пътуващо представление с вампир" - Ричард Леймън, "Рога" Джо Хил (син на Стивън Кинг), "Градска готика" - Брайън Кийн, споменатият "Момчешки живот" и още купчина култови заглавия от литературата с остър сюжет) и моята добра приятелка (писателка и преводачка) Елена Павлова. Препоръчвам с две ръце и (хм) четири крака, хахахаха :)...more
Loading...