Романът е номиниран за "Брам Стокър" през 2002, а има и екранизация, под режисурата на Питър Джаксън. Повествованието се води в първо лице от четиринаРоманът е номиниран за "Брам Стокър" през 2002, а има и екранизация, под режисурата на Питър Джаксън. Повествованието се води в първо лице от четиринадесет годишно момиче, изнасилено и убито от свой съсед. Насилникът не е заловен, тялото не е открито и сега неспокойният ѝ дух наблюдава случващото се "долу", без да може да повлияе на събитията... Звучи клиширано, но историята е оригинално развита и доста ми хареса. 4,5/5
---
Единственото ми мрънкане: обикновено нямам проблем с промяната на заглавията на родните издания, но тук, по скромното ми мнение, леко са омаскарили оригиналното THE LOVELY BONES... "Очи от рая" по ми върви за филмова лента от неделен обед или розов романс от "Арлекин" серията, а и по никакъв начин не се вписва в духа на творбата......more
Концепцията за колективната памет на града, респ. за умишленото потискане на спомените в цяла една общност от хора след преживени трагични събития, миКонцепцията за колективната памет на града, респ. за умишленото потискане на спомените в цяла една общност от хора след преживени трагични събития, ми хареса. Имаше и няколко читави хорър-сцени. Цялостната реализация на романа обаче не ми се понрави: тегавото сегашно време, дето и Кинг здраво го е захапал в последните години, адски ме изнервя; дневникът на главната героиня, в който описваше борбата си с тревожността ми се стори ненужно претенциозен � никой не (бива да) пише така в дневника си; едно от финалните разкрития около култа за Дафни не беше просто логическа пукнатина, а логическа бездна� и краят в стил люс, люс, люс, да живей СъвеЦкия съюз� 3,5/5...more
Жанровата рамка на романа за мен е чисто трилърна, но пък фабулата се завъртя около няколко жени, оцелели при брутални кланета в тийнейджърска възрастЖанровата рамка на романа за мен е чисто трилърна, но пък фабулата се завъртя около няколко жени, оцелели при брутални кланета в тийнейджърска възраст и вдъхновили заснемането на съответните слашъри � онези нерядко нискобюджетни хорър ленти за маскиран убиец, преследващ група люде и причиняващ им много лоши неща с всевъзможни (най-често) хладни оръжия и режещи инструменти � брадви, триони, бензинови резачки...
Та имаше хитри намигания към въпросните (засегна се и създаденият от тях феномен в съвременната попкултура) � с поместени между отделните глави ревюта, статии, описания и пр. за (и на) измислени филмови заглавия, в които обаче лесно се разпознаваха реално съществуващите им първообрази. Якоу! Оформлението на книжното тяло като видеокасета с калъфче също е великолепна хрумка. В превода не долових дразнещи бъгове и се надявам „Артлайн� да запазят тази тенденция, че чат-пат са се дънили през годините.
Що се отнася до самия сюжет не смея да твърдя, че е кой знае колко оригинален - не е като да не съм изчел „вагони� с подобна литература през годините - и все пак Грейди Хендрикс прави съвсем сносна своя трактовка на историята за „невинни� беглец�, опитващ се да оцелее и същевременно да разкрие кой е решил подло да го натопи.
Лично аз, видното непретенциозно книжно прасе, останах изключително доволен - грух-грух (4,5/5)...more
Радвам се, че препрочетох Интервю с вампир, преди да посегна към втория и третия роман от хрониките на Ан Райс, защото има доста препратки между тях, Радвам се, че препрочетох Интервю с вампир, преди да посегна към втория и третия роман от хрониките на Ан Райс, защото има доста препратки между тях, та такива видни късопаметници и разпилени читатели като моя милост, пък и не само, е хубаво да се запознават с книгите от серията в последователността им на излизане.
Царицата на прокълнатите започна директно оттам, където свърши Вампирът Лестат, направи лека ретроспекция, обясняваща случилото се на финала на споменатия роман и продължи напред.
Харесаха ми няколко неща:
- тук имаше повече разказвачи, респ. различни гледни точки към едни и същи събития; - обосновката на феномена вампиризъм, преплетена с египетската митология се оказа доста добре изградена; - реверансът на авторката към съпруга ѝ, поетът Стан Райс - всички части на романа започваха с фрагменти от негови произведения. Не че ги разбрах де, но ми се стори доста сладурско; - почти шеговитото намигане към собственото ѝ творчество с мистификацията на предните две книги, които (това редовно се споменаваше) за непросветените люде може да са художествена литература, но в действителност наистина са интервю, взето от един кръвопиец и автобиография на друг такъв. Сладурско на квадрат!
В заключение, номинациите за наградите Брам Стокър и Локус, съответно през 1988 и 1989, са напълно заслужени....more
И тук, както и в Кутия за птици продължих да имам проблем с генералната постановка на "апокалипсиса" - хора, опитващи се да живеят, изключили зрителниИ тук, както и в Кутия за птици продължих да имам проблем с генералната постановка на "апокалипсиса" - хора, опитващи се да живеят, изключили зрителния си анализатор в непозната и враждебна среда. Като прибавим и дългите времеви периоди между отделните части (имаше един от десет години), възможността за оцеляване на главните герои започва да звучи все по-нереалистично/необяснимо. Повествованието ми се стори по-тромаво от това в предната част и едва в последната 1/3 от романа малко се подобриха нещата. Корицата - отново е чук!...more
Loading...